Опитът да се цивилизоваме чрез разделно събиране на битовата смет у нас явно се провали. Но пък опитът на БНТ да опакова едно столетие под общ знаменател чрез кампании за размиване на границите между фертилното тоталитарно минало и яловия преход към демокрация се увенчаха с пълен успех. Това се видя снощи от триумфа на зрителското гласуване в полза на филма „Време разделно”.
Ефектът от този реванш на носталгиците по доброто старо време на комунизма и неговите изкусителни плодове в изкуството на пропагандата за мнозина днес е подобен на шока от изборната победа на преименуваната БКП през лятото на 1990-та година. В България тогава беше постигната единствена по рода си реваншистка победа в лагера на победения от собствената му неадекватност европейски комунизъм. Страхотният актьор Йосиф Сърчаджиев плака пред телевизионните камери от болка и разочарование пред от изборния резултат. Днес има основание да направи същото по повод триумфа на филма, в който самият той изигра великолепно образа на турския злодей.
Защо обаче да се учудваме, че както на изборите през 1990 г. най-обединени, мотивирани и активирани са именно носталгиците по онова минало? Това може да е „изненада” само за желаещите да се изненадват след толкова систематично реставриране на носталгията по постиженията комунизма – а такива , като производството на чугун на глава от населението например има още много.
Така, както опаковаха в полза на реваншизма на комунизма музея, обещан като склад за показване на тоталитарното наследство от скулптури и картини, но го превърнаха в Музей на социалистическото изкуство, така и с допитването до телевизионното огледалце кой соцфилм е най-красивият на света, постигнаха същия резултат.
Глас народен, глас Божий ( в смисъл, като гласа на Божо Димитров, главния гербаджийски жрец на историческото ни минало, върховен тълкувател на историята от телевизионните екрани, главен директор на главния исторически музей в България, който днес нарече от микрофоните на друга телевизия „задници” несъгласните с него в оценката си за друго събитие български граждани).
БНТ излъчи днес коментарно предаване в утрото на изтрезняването от собствения си соц(иален) експеримент със зрителската класация на столетната българска филмова традиция. Куп интелектуалци, кой от кой по начетен ( без никаква ирония), се чудеха в студиото защо се било получило така, че филмът на разделението и подбудата към омраза, на пропагандната подготовка за възприемането на „възродителния процес” от населението на НРБ- филмът, на който водеха под строй цели поделения войници като част от затвърждаване на желанието им за бой срещу историческия (натовски) враг, е бил предпочетен днес от гласуващите зрители.
Това е все едно да се чудиш на възбудата на рота войници, които си завел да зяпат в женската баня ( ако трябва да приложа към обяснението си просташката скандалност в изказа на Божо). Явно на гласувалите по този начин сега им е паднало да си отмъстят за всичко в техния пълен с несгоди живот : за остаряването, за обедняването, закрепостяването ( докато гадовете имат пари да пътуват по света), затлъстяването ( не толкова телесното), замъгляването в обещания им тунел със светъл изход в рамките на собствения им живот.
Докато се чудеха, нито един от говорещите в студиото обаче не произнесе правилно на български думата „десетката”, всички вкупом употребяваха порусначената й дублетна форма „десятката” по отношение на класираните първи десет филма. Първите десет, а не „десят”, нали!
Нямам глупавата претенция да съм „нещо повече” от чудещите се интелектуалци, още по-малко да давам оценка за художествените качества на филмите. Но за разлика от чудещите се, имам отговор(и) на въпроса „защо”.
Защото свободата в България не беше превърната в основна ценност на прехода от несвободното общество към свободата.
Защото свободата се възприема тук дори като зло, което води след себе си престъпност, бъркане по кофите и в комплексираните рани на травмирания от сабята на чуждия поробител българин, преклонил глава пред неговия автомат много по – примирено, отколкото пред турския ятаган.
Защото на българите се подхвърлят фалшиви скандали с мъждукащата светлината на полускъпоценните камъни в очите на паметника на един древен владетел, докато осветяването на огромния монумент на лъжата за българското „освобождение” чрез окупация, само на един хвърлей място разстояние, си остава тъмна тема.
Защото и в „братска” ( по манталитет) Русия, където реставрацията на уважението към комунистическото минало тече през медиите, грузинецът Сталин беше избран от зрителите за най-великия …руснак.
Защото и тук, както в Русия, имаме за победител вече втора петилетка в демократичния политически кастинг телевизионна звезда, а не политик ( нима може да бъде „нормален” политик в истински демократична държава човек с неговата „силова” биография и с интелектуалното му безсилие да върже едно изречение без куп глупости), който няма капацитета и правото да се изкаже по въпроса за свободата, освен на нивото на онази пропагандна от времето на „Време разделно”, на което е рожба и жертва.
Защото в страната на „свободните хора”, както се пее в нейния химн, се любуват на статуя на свободата, извисяваща се за гордост на свободните, а тук ние крием зад Гордата Стара планина позора на превития си гръбнак си пред статуята на поробителя, символ на уважението ни към лъжата.
Защото свободата да бъдеш роб на поддържаните от пропагандата заблуди у нас е по-важно право от свободата да се съмняваш в тях ( от публичната трибуна БНТ и нейните конкуренти в приглушаването на гласа на тази свобода), обявявано тук за „екстремизъм” или „предателство”.
А на СЕМ какво да им кажа, освен „свободата, семчо…”.
Всяка Ваша дума кънти в АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА!
Как е възможно българският зрител да избере филм ,който показва насилие в най първичните му форми,случили се преди повече от четири века.
Филм ,направен по поръчка да оневини друго насилие /на властниците/ случващо се в наши дни /възродителният процес/.
*Време разделно*и *Козият рог* посмъртно не мога да ги гледам повторно.Не само заради насилието,а заради слугинажа на така нареченият писател академик Антон Дончев и Хайтов.Пълни измекяри на Тодор Живков.
България в била окупирана и хората са били насилвани,ограбвани,убивани.Византия,Турция и СССР/Русия/ са безчинствували по нашите земи.
Но във фамилните спомени, и тези на близки и познати имам случай не за турско,а само за руско насилие,чрез верните им български слуги-комунистите.
А що се касае за бандитите ,те върлуват и до днес.
Смятам,че избора на този филм/Време разделно/ е дълбоко манипулиран.
Къде е *Тютюн*,пресъздаваш цяла епоха,направен от големият режисиор Корабов,с незабравимата Коканова.Няма го и в десетката.Защото Корабов е творец,а не придворен слуга.
А що се касае до Сърчаджиев,ами те могат да го отрежат.Това го умеят перфектно.Спомнете си Георги Марков.
Подлеци.
Жал ми е за на Джукелова-прекрасна артистка/*Сезонът на канарчетата*,*Съдилището*/,че трябва да търпи резила на продуцентите.
Плодовете на болшевишката пропаганда изказани “ласкаво” от най-гръмогласният им глашатай “професор”-а (по какво ли) Божидар Димитров! СРАМ за българския народ!
Свободата, СЕМчо, е като папионка в коктийлен дрес-код… Всичко е казал Иво като поредна епикриза на обществото ни с важния акцент за смътните импулси на соцносталгията изобщо. В Чехия също соцсериалите “Болница на клая на града”, “Жената зад щанда” и (техният Ламбо) “Майор Земан” доста време бяха най- високо оценявани като статистически показатели, че “Болницата” чак я и продължиха в демокрацията. Само че там това е явление- само по себе си резерват, докато у нас е императивна даденост, да се изразя учено и купешки…
Апропо, за днешните откровения на “телевизионната звезда, а не политик” по НОВА. Иво и колеги, наистина не разбрах защо ще става “Радко Младич” ако се наруши етническият модел? Моля ви сериозно, обяснете ми какво искаше да каже г-н министър-председателят, защото звъня на Банкянското човекоподобие от блога, но то не вдига и така се терзая в неведение тягостно и мъчително!
Когато кажеш нещо лошо за цели страни и народи /за Русия и русияните, напр./, вкупом скачат коментатори да ти припишат де що има фашистки характеристики. Сега се канех да бъда повече от “коректна”, обаче обстоятелствата са по-силни от мен. Какво ласкаво може да се каже за “мъдрия” български народ, посочил за свой ЛЮБИМ филм онова произведение? Ами нищо. Любим филм по скромното ми виждане е онзи, който искаш да гледаш много пъти, който си пускаш когато ти е тъпо или пък радостно, когато нямаш нищо за четене, който те импулсира, въодушевява, който споделяш с децата си, когато нещо ги поучаваш, а те гледат в тавана. Кое от тези състояния може да се припише на избраната касапска сага? Какъв е този масов мъдър български зрител, ‘дето гласува за любимо нещо без изобщо да се замисли над поставения му въпрос? А ако се е замислил и пак го е посочил, още по-лошо, да му имам любимото! Много, много прост е този мъдър български народ и никакви упреци във фашизоидност няма да ми променят становището. “Аз казах”- това е от друга сага на същия режисьор.
В едно от първите предавания за класацията на филмите излезе Корабов и кажа,че сега кинотворците имат свобода и могат да направят качествени неща за разлика от неговото време *на несвобода*.Каза още,че иска да направи филм за Сашо Сладура.В този момент си казах-*край *Тютюн* е изхвърлен.Така и стана.
Божидар Димитров,Гестапото,Библиотекарският институт,петата колона никога няма да позволят истински български творци.При тях успех имат само мекеретата.
Очеизвадно е, че между руската и българската нации наистина има силни общи черти. Изглежда процента на малоумниците е еднакъв и в двете нации.
Част от интелектуалците обичат да препикават телевизиите с интелектуално чудене.
За медийната свобода и семчестата отговорност. Имам спомен за г-н Лозанов говорещ умно и добре. Това, което не работи добре в случая е неговата кроткост и laissez-faire.
Нямам идея за останалите членове на СЕМ.
–
@Иванова: аз пък мислех, че донякъде Ви защитавам.
ПП
касае – да се чете отнася се
Ами и аз съм тяхна възпитаничка.Презирам несвободният живот ,които живяхме.
Тази класация е само нагледен пример за все по-настойчивите опити за гримиране със задна дата на престъпния /по Закон!/ комунистически режим от 1944 – 1989. Режимът, натрапен ни от окупационната съветска армия /чиито паметници още позорно стоят в цяла България/ и донесъл само бедствия на страната и народа ни. Геноцид, концлагери, национализация, унищожаване на земеделието, безправие, беззаконие и мизерия. И нечувани привилегии на тукашните московски слуги.
Всъщност НРБ си беше един голям концлагер – с телените мрежи и мини по края на зоната, съответния порцион и бодрите манифестации в чест на надзирателите. А жителството, а забраната за пътуване навън и откритите листове? А ангарията по безкрайните бригади и съботници? А режима на тока и оцветения бензин по 20 литра на месец накрая?
Пфу!
И вече в Свободна България от нищото се появява едно просто момче – храненик на режима и започва да ходи и да се кланя на паметника на Диктатора и да ми разправя, че “Тодор Живков е построил две Българии”, ама той бил “десен”.
Още един път – пфу!
Нещо много искат да ни натресат “разделното”.Телевизии, класации, ескалации на циганския проблем.А сега “Време разделно”.Това е свързано според мен с местните избори и начина гербавите да дръпнат про-депесарския електорат.Голямо надъхване.И нищо за това,че няма истински реформи.Боко нагло заявява,че сме задминали румънците , при вопиющи доказателства за точно обратното.А за зверствата на комунизма кога ще научим.Как бащата на Бокова пребива до смърт Райко Алексиев.А другите избити.Колко ни е струвала руската окупация.Колко струват всичките им “освобождения” – в човешки жертви и в пари?
И една чудесна публикация срещу Путин http://grani.ru/opinion/portnikov/m.240178.html
За каква майка България може да говорим? Къде са нейните “синове” когато се открива паметник за български цар? Къде се намираха когато паметника 1300 години България св рушеше. Единодушни са против, както някога, пък и сега единодушно гласуват за “великите вождове” и кръволоци унищожили българската, европейска “бържуазна” България и продължават да ни считатза длъжни крепостни простаци. Но за пазенето и поклонението пред жалоните на окупатора и за музея за комунистическо изкуство намериха дъжавни милиони и хиляди причини да им се кланят. Има ли още българи в България?
Що не съм бил вдигнал телефона. Точно на мене такъв въпрос не може да ми се задава в момента. По седемнайсе пъти на ден ми звъни ББ. Аз кой от тия пъти да му вдигна, кажете ми. Отговарям за себе си, огромна работа вършим, ще намерим начин да му отговорим.
Какво, пак за Ратко Младич ли ше ме пита?
От дългогодишно опростачвано население друго не може да се очаква.
Филмът “Време разделно” нарочно не го гледах нито при пръкването МУ, нито после. Нямам никакво намерение, още повече сега, да “компенсирам” “пропуска”. Мразя поръчковите произведения. За сметка на това примерно на “Оркестър без име” нямам насищане. Гледал съм го поне 10 пъти.
Не знам дори дали е “заслужил” място в десетката. Това по никакъв начин няма да промени отношението ми към един прекрасен, човешки ФИЛМ.
Но, така и така са почнали с разни класации защо не продължат с бг шлагера на всички времена. Отсега мога да ви кажа победителят. “Батальонът се строява”, любимата песновка на банкянското слънце.
ОМЕРЗЕН съм!
Ех, приятели, получихме още едно доказателство, че след руския, българския народ държи здраво второто място в Европа (ако приемем условно европейското на Русия) по комунистическа облъченост. Познавайки я до болка, не се изненадах от класацията, напротив – очаквах я (резервен вариант ми беше “Козият рог”). Да си спомним кой роман класираха на първо място “мъдрите” българи-“Под игото” на Иван Вазов! Съветската пропаганда успя да набие в главите на нашите сънародници, че всичко лошо което ни се случва: днешният български манталитет, шуробаджанащината, поощряването на корупцията, липсата на ценностна система и нейното устояване,липсата на национално достойнство и единомислие и т.н. и т.н., се дължи на османското владичество. В годините на тоталитаризма, а днес все още и неофициално (в “клубовете по интереси”) се насаждаше, че най-големият враг на България на Балканите е Турция (служил съм в поделение, в което първото нещо което се научаваше е, че поради близостта на турската ни граница, ще имаме задачата да задържим поне за половин час нашите врагове). Колко българи знаят и помнят, че преди 09.09.1944 г. са ни наричали “прусаците на Балканите”, че сме имали икономически успехи, извели ни до водеща позиция в региона (чувал е малкият Симеончо от майка си за “предприемчивостта и пословичното трудолюбие на народа ни”, ама става дума за качества отпреди 9-ти)?! Затова и когато днес в дискусии се мъча да убедя хората, че опасността за България не идва от близкия юг, а от североизток, че Русия е държавата нанесла и продължаваща да нанася най-много злини на родината ни, ме гледат не вярващо. Когато им казвам да четат за потвърждение написаното от Иво или в сайтовете, които дават информация за историческата истина, ми отговарят, че не биха ги чели, че им е достатъчно да слушат в многобройните предавания и телевизии “главния български историк”. Затова и вече съм споменавал, че борбата с хибридната руска пропаганда е неимоверно трудна и трябва да се води колкото се може по-публично, за да чуват по-често облъчените: Историята, глупако!
Не знам дали ме гони параноята, но имам чувство, че истеричните крясъци срещу паметника на цар Самуил в София се диктуват от Кремъл. Как е възможно такова нахалство – голям паметник на български цар! И то срещу Александър Невски! В София може да има паметник на Цар Освободител, на Великата Червена Армия – Освободителка, ама български царе – кощунство!
Чудесен анализ г–н Инджев,който кара четящия да се замисли,занимание противно на мнозина за съжаление.Чета ви редовно и благодаря за огласяването на скриваните исторически събития и факти и анализи.
Наистина великолепен текст, г-н Инджев, изключително точен изказ! За което Ви благодаря и Ви пожелавам вдъхновението с което Господ Ви е дарил никога да не Ви напуска!
Болно ми е само, че твърде малко от нашите сънародници ще прочетат Вашия великолепен текст, колкото и да го споделяме ние, които сме го прочели, и още по-малко ще успеят да го разберат, да не говорим колко ще го осмислят.
Защото за да се осмисли и разбере той се иска малко от малко да са отворени очите ни и прояснено съзнанието ни, а се страхувам вече, че сме останали такива твърде малко в изстрадалата ни Татковина…
В безкрайните коментари по БНТ, никой не спомена, не обясни, не наблегна че ‘Време разделно’ (и романа) е поръчково произведение, което само по себе си силно девалвира художествените му достойнства (ако има такива). ‘Козият рог’ макар надявам се не директна поръчка, но също удобно разположен на партийната линия от онова време, беше страстно препоръчван от почти всички теле-интелектуалци и кинаджии. В едно есе убитият ни писател Георги Марков, обяснява защо не може да харесва филми като Козия рог. Не и ‘преживелите’ го колеги, които все така крачат в единен строй.
“Най мразим епилацията и политическата коректност”
Като говорим за класация на български филми, защо не са включени и тези след 1989 г- “Сезонът на канарчетата”, “Изпепеляване”, дело на режисьори извън слугинажа на комунизма. Това само показва кого обслужва БНТ
Филмът е доста правдив, независимо дали е поръчков или не. Историята е история, независимо дали ни харесва или не, дали се срамуваме от нея или сме горди (справка Германия1 20 век). И класацията не е за най-добър или велик, а за любим филм.
С оглед на събитията в страната напоследък има частично обяснение за избора.
@ Georgi Nikolov
Жорж, приятелю, проблемът дори не е в (сам по себе си) “Батальонът се строява”, “любимата песновка на банкянското слънце”, както казваш. Гнусното, гадното и отвратителното в случая е, че простакът (говоря обобщено) успя да омърси с простотията и вонята си, може би, най-великото парче, родено през 1970 г. на Изток от Берлинската стена- “Момиче с перли в косите” на ОМЕГА. Бях тийнеджър, но когато го чух… и вие сте го изпитали- не става дума само за безсмъртната мелодия, гаджето, качено отзад на “Балканчето”, палатката, а за нещо много по-голямо- можем го рока и НИЕ, а НИЕ бяха в случая унгарците.
Чуйте оригинала и забравете за миг простака!
Стамбо, тоа трéба да са го откраднáли от мене теа унгарци ли викаш, к`ви беха! Аз не знам колко пари имам, ама трéба да си плáтат…, че ше им пратим Бригадата по борчовете, рийш, нали?
TIBET
Не знам колко е правдив филма,но факта,че Българският дух е оцелял и много бързо възстановен след Освобождението говори,че историята във филма не е било посъвместна практика.
В моето родословно дърво/от Кюстендилският край/ има една история за наш предтеча търговец по онова време пътуващ до Цариград и кучето му се загубило в големият град и оттам само се връща в родния край.
Но тук става въпрос за друго.
Филмът е набелязан от гореспоменатите от мен другари,като пропаганда на онова време,купени са с руски рубли хиляди *сим* карти и е гласувано на поразия -по указания.
За това става въпрос.За лъжата и подлостта на мръсниците от които няма отърване.
Вижте само какво става с *Лукоил*и лабораторията на Костов.Намесват тегла/кг/ обеми/литри,галони/,относителна плътност и с каква стръв се нахвърлят върху Костов,заедно с българските им измекяри
Защото знаят,че за миналите периоди данни на доставки на руски нефт по измерителни прибори и анализ за плътност няма.Всичко е фалшименто в техните дневници и нищо не може да се докаже.
Затова са и толкова нагли.
А ,че ни крадат безобразно го знаят не учениците,децата в детските градини.
Е ,Костов разбра каква огромна грешка е приватизацията на *Нефтохим* от руснаци.
Това да ни е за урок.Никакви руски проекти,никакви газопроводи,хъбове и тем подобни .
НИКАКВИ И НИКОГА.
tibet – оглед на събитията? кои събития, драги? опитът за разделяне и владеене ли е събитието? та то не е напоследък,то е съществувало винаги и е въпрос на интелигентност на нацията. боли ме, че българската нация е изгубила качеството “природен интелект”, ако въобще го е имала някога. отделни хора, да, дори в някои периоди на развитието на тази нация, доста хора са притежавали качеството. в момента за мен то е под въпрос. да не можеш да различиш приятел от враг, да не можеш да разбереш кой и защо “ти крои шапката”, да не искаш да научиш исторически факти или да приемаш наготово официалното им тълкувание, без да си задаваш въпроси, да не се замисляш “защо са се случили” и “защо се случват” определени събития, това само по себе си е тежка диагноза. и тя струва ми се следва да се постави на обществото ни.
Стамбо, Благодаря ти, Приятелю!
Винаги съм слушал прав “Момиче с перли в косите”.
В Унгария, пак по “такова беше времето” в един къмпинг компанията ни от трима българи беше припозната за … американци. Никога не съм бил фил на която и да е страна. Но в него момент, точно и в контекста на споделеното от теб ми идваше, животът да спре завинаги.
ТИБЕТ,
Колко е “правдиво” на първо място личи от доказания фалшификат, наречен ръкопис на поп Методи Драгинов.
А на второ място- от признанието на самата плесенясала мумия-ето точния цитат. Май нещо за Босна става дума?
Толкова за “правдивостта”.
http://frognews.bg/news_63442/Anton-Donchev-Vreme-razdelno-se-prodava-v-SASHT-po-150-200-dolara/
До Христо БОЙЧЕВ:
Уважаеми, господин Бойчев, пишете:
“…борбата с хибридната руска пропаганда е неимоверно трудна…”
Позволете ми да не се съглася с Вас.
Достатъчно е просто, едно Народно събрание, доминирано от “българофили” да инкриминира въпросната пропаганда, като застрашаваща националната сигурност!
Да, госпожо Савова – НИКАКВИ И НИКОГА.
Г-н Инджев,
Забележително (като висок интелект, без нито една ругатня) четиво, бременно с горчива критика. Но средният представител на “матряла” няма да Ви разбере. И, боя се, нямаше никакъв триумф на зрителското гласуване, ако позволите да доразвия казаното от Вас. Някой от нас, зрителите, беше ли там? Видя ли броенето на СМС-ите? Кой гарантира обективността на т.нар. “гласуване? Въобще, какъв избор, какви пет рубли? Просто ни спуснаха като свършен факт нещо, опаковано и надписано като “избор”. При това – наш, демек на матряла. Важно е да се чопли една стара, може би не съвсем заздравяла, но поне с коричка отгоре рана. Да се размахва отново етническата карта, да се раздухва някакво напрежение, та като се получи (ако се получи де), големият православен отчасти черноморски “брат” покровителствено да се намеси, явявайки се на бял кон. Това е моят прочит на нещата. Ама че исторически нещата са други и че в Родопите и Странджа матрялът масово е приемал исляма ДОБРОВОЛНО (заради освобождаването от данъци и други благинки), че това е отразявано в писанията на гръцки и други хронисти, които в дадения случай нямат интерес от изкривяване на фактите – много важно. Е, публиката получи поредния русофилистичен шамар, да й е честито. Камерите в студията ни натрапваха разни същества, говорещи разни политически коректни глупости, а всеки опит за независимо мнение биваше къде по-елеганто, къде по милиционерски набутван в ъгъла. Здраве да е, дядо Вазов го е казал безмилостно, “И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат”. Става все по-лесно, човек просто превключва канала. Аз с удоволствие следих няколкото стойностни филма, които все пак стигнаха до финал – “Крадецът на праскови”, “Вчера”, “Оркестър без име”. Няма да пропусна и обезглавения още в самото начало “постсоциалистически” “Изпепеляване” на Станимир Станков и Йордан де Мео, с незабравимата игра на Параскева Джукелова и Стефан Вълдобрев и фелиниевската камера на Емил Христов
PS
СТАМБО,
Благодаря за великолепния линк към “Gyöngyhajú lány” на “Омега”. Страхотна песен, и толкова спомени! Да, НИЕ също го можехме рока, въпреки многого милицейски палки. И още го можем, напук на всякакви сапаги, меризливи партенки и “Разцветали яблони и груши”!
PSPS
A днес съществото Димитър Цонев е поканило “пасоль” юрий исаков да ни обясни дали историята влияе на българо-руските отношения. Гнус!!!
Здравейте, понеже става въпрос за достоверност и родова памет, ще напиша неща, които съм чувал от очевидци – баба ми и дядо ми, вечна им памет, родени в беломорска Тракия. 1913 дядо ми, малко момче са го скрили при еврейско семейство, всички мъже и момчета, които са били намерени от турците са изклани, вързани в колона и на дръвник са им рязали главите. Един роднина се е спасил, като успял да разхлаби въжето и е избягал, стреляли са по него, но не са го улучили. Една жена от селото преоблякла малкото си момче в момичешки дрехи, но турци от селото я издали и го заколили в ръцете и. Мога да продължа, но мисля, че е достатъчно, за да е ясно, че филмът е по-скоро достоверен в частта си, която показва на какво са били подложени българите под турско робство. Не знам кога е писан романът на А Дончев спрямо възродителният процес, но филмът е правен явно около него, което обаче не го прави недостоверен, нито пък намаля художествените му достойнства. В този ред на мисли, не виждам и никаква соц. носталгия в този филм, още по-малко в сравнение с оркестър без име 🙂 В момент, в който сме залети от манипулативна информация от всички посоки, преиначаване на факти и т.н., нещото, което е безспорно са мъките и страданията на отделния човек и семейство по време на турското робство. С това си обяснявам класирането на Време разделно и Козият рог.
Tibet,
Искаш ли няколко бързи паралела между 482 годишното турско робство и 45 годишното съветско-руско?
-При първото българинът запази трудолюбието си. При второто то беше унищожено.
-При първото запази вярата си и християнските си добродетели, второто му ги унищожи.
-При първото можеше да отиде където поиска, при второто – не.
-При първото българските търговци имаха кантори в Манчестър и Кайро, в Цариград и Виена, а при второто бяха по концлагерите.
Стига ли ти толкова?
Tibet,
Между турското и руското робство имаше и една важна прилика. И в двете робства имаше българи, които бяха минали на страната на поробителите. Едните се казваха еничари, а другите – русофили.
От вички коментари остава с впечатление, че по време на турското робство сме процъфтявали и просперирали и нито един българин не е погинал от насилственасмърт. Относно Русия и политиката и – никога не съм бил -фил, нито -фоб.
Коментара ми беше за филма, тук явно всичко се обръща на политика. Съжалявам, че писах въобще – извинете, няма да се повтори.
Абе прост Tibet,
По време на турското робство във всяко село е имало по няколко “бинлии”. Така са били наричани хората, които са имали 1 000 златни лири и нагоре – над 700 грама чисто злато. В градовете са били много повече. И жените са ходели с по три реда златни пендари на врата.
Айде къш в любимата ти Русия!
Не казвам че по време на османското владичество не е имало насилие, но тогавашната “цивилизована” Европа са горили на клади. Е,ама да правят филми за това?