Русия пак цака България с турската карта, но играе предимно с белязаните си русофили

Руската хибридна война срещу България се разгаря и в нея “падат свидни жертви”.

Поради своето съглашателство с бойните действия на противника премиерът Борисов (по)падна под американски медиен обстрел за първи път вчера, когато в статия на “Форин афеърс” бе определен като “крайно непредвидим” заради заиграването си с Путин. Днес пък руската агенция ИТАР – ТАСС на практика го обяви за нещо друго, но не и европейски лидер, позовавайки се на турския лидер Ердоган. Според агенцията Ердоган казал на Путин на среща в Баку, че в момента в столицата на Азербайджан “няма нито един европейски лидер”. Руската агенция не си прави труда да уточни, че все пак на откриването на европейските игри присъства българският министър-председател Бойко Борисов.

 

От това единодушие в руско – турската дружба следва, че двете евразийски държави, бивши поробители на българите с претенции за днешни дивиденти от това, имат Борисов за свой евразийски другар, чието присъствие в Баку не се води от тях за европейско. Един руски историк, подкрепяйки косвено широко застъпената от автора на тези редове теза за вековното заиграване на Русия с турската карта срещу българите в книгата “Течна дружба 3. Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете”, наскоро възкликна, че турците са “новите братушки ” за Русия. Факт, който се нуждае само от уточнението, че тенденцията никак не нова, а епизодът с руско-турската война 1877-1878 г. е по-скоро изключение от правилото двете империи да си разпределят порциите за наша сметка.

Тясното сътрудничество между двете империи на антибългарска основа става особено прозрачно след договора от Кючук Кайнарджа през 1774 г., според който Русия осребрява победата си в поредната война с Турция чрез правото да поддържа консулски служби във Влашко ( подобно ултимативно искане поставя Сталин на Царство България в навечерието на съветската окупация, настоявайки за консулства в София, Варна и Русе – нещо, което накрая България приема, но изпълненото условие не спира съветската окупация). За консули Русия назначава изключително представители на гръцкото малцинство (които бързо забогатяват с предоставените им привилегии за търгуване, корабоплаване и корабопритежаване, забранени за българи, принуждавани по този начин да се гърчеят), употребявани съвместно срещу българите, които често организират въстания срещу фанариотския гнет на привилигированите шепа пришълци сред морето от българи, което руснаци и турци се договарят да държат в подчинение, за да не си поиска права и да основа независима голяма България.

Русия системно дави в кръв българските въстания във влашко чрез призиви за намеса на турска редовна армия, която да “въвежда ред” с кланета по руска заръка. В един от браилските бунтове младият Георги Раковски, опитвайки се да се спаси в руското консулство, бива предаден на турските власти от самия руски консул. Така родоначалникът на българското националноосвободително движение научава руско-турски урок и го предава на своите следовници Левски и Ботев- и двамата убедени противници на руското “освобождение” България, което би сменило една форма на потисничество с друга, още по-голяма дори ( като е било видно от съдбата на руските роби, известни като крепостни селяни, чиито права са били далеч по-малко, отколкото на поробените от Турция българи).

Днес хората в България, които казват същото като Раковски, Левски и Ботев, съотнесено към съвременната ни зависимост от Русия, биват публично и безнаказан обругавани от руския посланик Исаков в София и от Петата колона на Москва тук като “русофоби”.

Ако се градират обаче интригите на двете империи спрямо българите трябва да се признае все пак, че Турция отказва да се възползва от предложението на руския император Александър III Българомразец да нахлуе в Южна Румелия и да си възстанови старото си господство над българите като наказание за българското Съединение през септември 1885 г., което бележи върха на българските освободителни борби срещу турския и последвалия го руски гнет едновременно.

Повече подробности това кратко за руско -турското сътрудничество срещу българите, част от което е и гръцкият руски проект, насочен към създаване на “византийска държава” на балканите за сметка на “опасното” със своята доминираща през 18 и 19 век многобройност българско население, можете да прочетете в “Течна дружба 3”.

И днес Русия продължава да разиграва турската карта срещу мнимото непослушание на България. “Не искате нашия Южен поток? Ето ви тогава Турски поток”, възкликна на 1 декември миналата година не другаде, а в Анкара руският президент Путин, обвинявайки България за провала  на южната му газова бесилка, замислена като геостратегическо въже за обесване на Украйна. Или както се изрази по адрес на България след този сигнал за нападение Алексей Пушков- коскоджа ми ти шеф на външната комисия в руската Дума, “да ви е яд”!

Отново обаче на кантара на зависимостите от бившите ни владетели днешна Турция, каквото и да си мислим за влиянието й чрез ДПС, трябва да признаем , че тя се държи доста по-умерено на територията на пропагандата война. Докато Русия не само не се крие, но и води бойните си действия с нови и нови оръжия.Нейните остриета минават в открита атака, за което не е достатъчно само Москва да си има цяла партия в парламента ни като Атака. Ако турското малцинство в България предполагаемо симпатизира на Турция, но никъде и по никакъв начин не декларира това, то проруските кръгове буквално маршируват срещу европейската идентичност на страната ни с многохилядни сборища, дружества, национални движения, щедро финансирани от Москва кампании по строителство и реставриране на руското влияние, както и чрез “научни” конференции, в които се громи българския избор да бъдем с Европа, а се с Евразия. На остриетата на тази чужда политика вече не им е достатъчно да пребивават в русофилската БСП- наредено им е да се изявяват извън нея като коректив, като руски остен, чрез който да боде столетницата да върви в зададената й още с болшевизирането на българската социалдемокрация през 1919 г. посока на Изток ( независимо от факта, че корените на социалистическото движение са в Запада Европа).

Така стигаме до знаците, които Москва ни дава за своето настъпление, като нейните остриета се бунтуват срещу недостатъчното, според Кремъл, слугуване на руските интереси. В резултат на това червеният депутат Георги Кадиев организира през главата на соцначалството пропутински митинг срещу президента Плевнелиев под прозорците му на 9 май, а заблудените коментатори намират този факт за  бунт на …свободолюбието на Кадиев.

Тъмночервеният бивш депутат Страхил Ангелов напусна по същите подбуди БСП. Последва го Николай Малинов, “прочул” се с употребата на държавния телевизионен канал , за да поздрави всички ( ни повече, ни по-малко!) славяни и православни със злополучната руска окупация на Крим.

Клуб Z

Русофил №1 Николай Малинов в един ден се раздели с нещо старо и основа нещо ново. Бившият депутат на БСП обяви, че напуска Столетницата и това на фона на старта на новия проект, в който участва –  “Руски дневник”.

Нов медиен проект стартира на българския пазар. Интернет сайтът “Руски дневник” е част от проекта Russia Beyond the Headlines (RBHT), който си партнира с медии от 26 страни, разпространява се на 16 езика и има аудитория от 26,8 милиона души. Между партньорите на проекта са световни медии като The New York Times, The Washington Post, The Daily Telegraph, Le Figaro, La Repubblica, Süddeutsche Zeitung, Le “Russia Beyond the Headlines” е част от водещия руски вестник “Российская газета”.

Така се похвалиха днес от сайта при официалното обявяване на старта му (макар и да е онлайн от два месеца). “Руски дневник” е на българския медиен пазар благодарение на лицензионен договор, сключен между съпругата на Малинов Даниела Малинова. Тя е официален представител на RBTH за България.

“Руски дневник” няма за цел да се превръща в нечие медийно оръжие. Мисията на екипа ни в България е да се фокусираме върху обективността, да дадем трибуна на всяка гледна точка в Русия и в България, да дадем възможност за нормален диалог”, коментира Малинова.

На този фон агенция “Крос” разпространи писмо на председателя на Движение “Русофили” и бивш издател на в. “Дума”, с което той заявява, че напуска БСП. Причината – разминаване в позициите и защото Левицата се “държи като враг на Русия”.

Ето и пълния текст на “уведомлението” за напускане:

До Параскева Гергова

Председател на РС „Илинден” –
София на БСП
Копие до:
Михаил Миков
Председател на НС на БСП

Заявление
От Николай Симеонов Малинов, член на 17 ОПО към РС „Илинден” – София
Скъпа др. Гергова,
С това заявление напускам БСП. Решението взех трудно, след внимателно и продължително обмисляне. Не е лесно да напусна партия, с която са свързани 27 години от живота ми. Връзката беше и мирогледна и емоционална. Давал съм всичко, което е било по силите ми, за развитието, утвърждаването, а в някои години и за оцеляването, на БСП. Вероятно съм получил и не малко от партията – главно съвместната работа с прекрасни и чисти хора, отдадени на своя идеал.
В продължение на години моите ценности са в конфликт с поведението на ръководствата на БСП. Въпреки това не съм отказвал ръководни постове с надеждата, че мога да допринеса за промяна на това поведение. След събитията в Украйна този конфликт стана болезнен и непреодолим. Предпочитам да остана верен на своите ценности, отколкото да продължа да бъда член на БСП.
Мога да изброя редица факти от поведението на ръководствата на БСП, които трупаха тухла по тухла стената на отчуждение между мен и моята партия. През последното десетилетие, когато е на власт, БСП управлява по начин, който е абсолютно неприемлив за мен. Въвеждане на плосък данък, отказ от необлагаем минимум, разсекретяване на досиетата на разузнавачи, празни лозунги за реиндустриализация на страната.
С колебливото си и често противоречиво отношение към проекти като „Белене” и „Южен поток” БСП загърби българския интерес и обслужи чужди геополитически стратегии.
Поведението на ръководствата на БСП по отношение на днешния геополитически конфликт между ЕС и САЩ от една страна и Русия от друга, е жалко от гледна точка на моите разбирания. Недопустимо е БСП да признава и да си сътрудничи с власт, която дойде с преврат в Украйна и в която неофашистките изблици са очебийни. Недопустимо е БСП да си затваря очите пред геноцида спрямо част от украинския народ. Недопустимо е БСП да се държи като враг на Русия. Недопустимо е БСП да е маша в ръцете на американските имперски интереси. Как да си обясним факта, че български министър на външните работи и член на ИБ на НС на БСП пръв от европейските министри отиде в Киев и стисна ръката на тогавашния и.д. президент на Украйна Турчинов и така легитимира преврата? Как да си обясним факта, че БСП така и не намери сили да приеме специална позиция за шокиращото зверство на 2 май 2014 г., когато в Профсъюзния дом на Одеса бяха живи изгорени десетки хора? Как да си обясним факта, че БСП по никакъв начин не реагира, когато чужди и наши политици обявиха България за фронтова държава?
Изброявам факти, които показват, че между ръководството на БСП и членовете на партията зее пропаст, за която вече нямам никаква надежда, че може да бъде преодоляна.
Когато сме в опозиция, ръководствата на БСП започват фактически да се разграничават от управленското си поведение. Започват да „ухажват” своите избиратели с позиции, които времето е показало, че са им чужди. Това лицемерие ми идва в повече.

Др. Гергова,
Напускайки БСП, това, за което най-много съжалявам е, че политически няма да бъда заедно с хора, които уважавам, ценя и обичам. Повечето от тях биха се съгласили с всичко, което казвам за ръководствата на БСП и тяхното несоциалистическо, небългарско и лицемерно поведение. Те вероятно обаче ще останат в БСП, защото за тях Партията, нейната история и нейната естествена идеология, са едно, а поведението на ръководствата – друго. Въпреки, че това „друго” продължава десетилетия и няма никакви изгледи да се промени.
Напускам БСП без скандал, защото уважавам историята на БСП, уважавам и чувствата на своите досегашни съпартийци.
Надявам се, че моето напускане на БСП няма да промени личните ни, приятелски и сърдечни отношения.

12.06.2015 г. С уважение: Николай Малинов