По принцип от години отказвам да давам светски интервюта. Не се харесвам в ролята на “звезда” и винаги , когато не мога да избегна закачките, се опитвам поне да гарнирам манджата с големи дози самоирония.
Бях обаче “изкушен” от Йоли, която е професионален музикант в Софийската филхармония и колега на съпругата ми. Ето какво се е получило от този (почти) готварски експеримент в нейния сайт.
Днес на гости ми е един човек, който е доста противоречива личност. Познавате го всички, от зората на Демокрацията той е популярно лице в политическия и журналистически свят. Самата аз бях провокирана от личността му и го поканих да ми гостува в сайта. Интересен ми е, признавам. Прекрасната му съпруга Роси, която е мой колега често ми показва снимки на направени от него салати. О, да, Роси определено се гордее със съпруга си и има за какво! Салатите му са като него самия. Цветни, винаги различни, колоритни и изненадващи. Помня, че го гледах преди няколко години в “Черешката на тортата”. Най-много от всичко ми хареса, че покани гостите си извън лукса на града, на вилата си, където всичко беше семпло, простичко и чаровно. С други думи, истинско. Радвам се, че Иво прие поканата ми. Надявам се да ви е интересно и на вас.
Имам удоволствието и честта да ви представя Иво Инджев.
Трудно ще ми бъде да направя това представяне. Иво е един от най-големите ни журналисти и може би е нелепо и аз да влизам, макар и неволно в тази роля. Не смея да му задавам въпроси, но пък от друга страна много искам!
Добре дошъл, Иво. Много ми е драго, че си ми на гости. Както казах в началото ти си противоречива личност. Има много хора, които те харесват, но и много, които изпитват точно обратното. По принцип с всички ни е така, но ти си публична личност и някак си нещата стоят по-различно. Как си обясняваш двата полюса в отношението към теб?
За мен е признание да бъда определян като „противоречива”, но „личност” в страната, в която да се противоречи на статуквото става все по-малко обичайно, особено в лоното на съзнателно обезличаваните български медии. Противоречията ми са свързани със сблъсъци на равнището но президенти и премиери – от Желев и Първанов, през Борисов, Орешарски и пак Борисов. Загубил съм всичките си битки с тях, което се вижда от многобройните уволнения и гонения, на които съм подлаган, но съм спечелил свободата да бъда себе си.
Харесвана от всички личност е кауза като за клоун в цирка.
Доста добра кариера си направил до момента. Бил си кореспондент и директор на БТА, главен редактор на няколко вестника, коментатор по Свободна Европа, вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти, водеше авторски предавания по телевизията, имаш блог, автор си на 7 книги. Със сигурност има и още нещо, което пропускам. Кажи ми, до каква степен за твоята успешна реализация има факта, че си учил в Москва и си бил съпричастен с Държавна сигурност?
До каква степен дължа „доста добрата си кариера” на многократно уволняван журналист в периода, през който слугите на Москва и на ДС забогатяха по линия на своята връзка със съветските колонизатори?
Дали дължа своите книги на Москва и ДС, които биха ме удавили в капка плюнка, заради същите тези книги, някои от които ( както и последната от трилогията „Течна дружба”) са сред най-търсените по книжарниците в България?
И колко успешна е реализацията ми на прогонен окончателно от работата си в телевизията журналист, цитиран както никой друг български колега ( можете да проверите на разни западни езици в интернет, където сте прочели на български идиотщините за моята „зависимост” от ДС и Москва) в световните медии, но забранен да упражнява професията си в България, поради което се наложи да си направя блог ( с близо четвърт милион посетители)?
Ти се разграничи от стария режим в България след 10-и ноември. Защо го направи? В крайна сметка целия ти живот до тогава е минал под знака на комунизма у нас.
Не си мислех, че поканата да си говорим за салати е свързана със задължението ми да се оправдавам, че съм се родил по време на „стария режим”, който, както и семейството, епохата и мястото на раждане, не съм избирал. Но щом ти е вкусно за смесваш шкембе чорбата с шампанското, така да бъде…
Не, не е минал „целия ми живот” под знака на комунизма. Минала е под този знак онази част от живота ми, която не съм могъл да избирам и контролирам.
Драга Йоли, не всички са родени да бъдат доживотно донори за пържоли!
Някой хора, когато осъзнават, че са се опитвали да ги угояват за нуждите на хищните стопани на кочината, я напускат и дори се превръщат в нейни врагове. Справка: Индже войвода ( за онези, които не четат само рецепти).
Демокрация. Е, можем ли да кажем, че тя дойде? Че я доживяхме? Трудно ни е тук, знаеш го. Дай някаква рецепта.
Демокрацията, ако продължа свинската аналогия, не е трюфел, макар свинете много често да се възползват от нея, защото имат силно обоняние и свински нагон за оцеляване за сметка на всичко и всички. Справка: Джордж Оруел и неговата „Животинска ферма” ( за онези, за които четенето е предпочитано удоволствие пред плюскането).
Ето това е вече удоволствие! Бърз ум и хаплив език! Много ми е приятно да те чета и непрекъснато пускам по една усмивка. Без да се обиждаш, моля те, но си доста “устат”. Изобщо не ти пука като говориш, че можеш да засегнеш нечии интереси. При това на влиятелни хора в бизнеса и политиката. Не те ли е страх? Всъщност, лично аз мисля, че това е най-прекрасното нещо, което се случи в България последните 20 години. Че можеш да кажеш всичко без страх. Но все пак, получаваш и заплахи за живота си понякога.
Страх ме от какво ли не, но който се бои да напусне кочината, най-добре да си стои там и да си грухти покорно пред копанята с гарантираната помия. По-добре шепа оскъдни жълъди в гората, отколкото богато коледно парти на грил с пасивния ти принос в рамките на пържолитарната система в селото. Всяко прасе получава заплахи за живота си, но някои хора се борят да го изживеят достойно.
Имаш голямо семейство. Бог те е дарил с много деца, а вече и с двама внука. Това е щастие, огромно щастие. Да са ти живи и здрави, но не мога да не те попитам не се ли отразява негативно на семейството ти острия ти журналистически език?
Децата са си мои. Не само съм участвал лично в тяхното създаване, но и винаги съм държал да ги отглеждам по най-активния възможен начин. Единственият ми недостатък в това отношение е, че не мога да кърмя. Всичко останало съм правил и правя за децата си с най-върховно удоволствие. А за острия си език нямам рекламации у дома.
Стига съм те тормозила. Кажи нещо за готвенето. Гледах те в “Черешката на тортата”. Честна дума, страшно ми хареса, поздравявам те от сърце! От кога готвиш?
Вече не помня, началото трябва да е било през миналото хилядолетие. Това е доста отдавна, което обяснява успеха ми в готвенето след такъв вековен опит.
Какво ти носи готвенето? Отмора, презареждане?
Носи ми любов. Подмазвам се на Роси.
Когато Роси ми показа салатите, които правиш видях експериментатора в теб. Такъв си, нали?
Е, имам само два брака и не смятам повече да експериментирам. В менюто си имам възторга на Роси за закуска, обяд и вечеря, докато аз ставам само за мезе. Давам си сметка за това и не се възгордявам.
Изкуство во ли е да готвиш? Приемаш ли кулинарията като част от голямото изкуство?
Не знам дали е изкуство, но не е изкуствено, а естествено усилие за мен. Възприемам готвенето, както вече споделих, като форма на подмазване на любимия човек – на децата ми също. Че кой не обича да го обичат?
И последно. Мен много често ме питат защо обичам да готвя, при условие, че не ми е професия. А ти?
Ами мен не ме питат, направо ядат сготвеното. Така разбирам, че съм на прав път с менюто. След което измивам чиниите и завършвам цикъла на ухажването, чрез което се опитвам да впечатля любимите си хора. Друго с какво бих могъл да блесна?
Пробвайте тази рецепта, действа безотказно и като виагра, но предупреждавам: ако прекалите, може да стигнете и до повече от 5 деца.
Какво си ни приготвил за днес? Салата?
Ще ви напиша съставките за три салати, а вие сами преценете кои от тях ви харесват най-много. Подправете на вкус и след това ги аранжирайте с въображение така, както прави Иво Инджев. Детето в него определено е там, не е само, че се подмазва на Роси .. ха ха. Пъстри, богати, разнообразни. Някои изглеждат страшни, други смешни. Но всички са различни!
3.
Благодаря на Иво за гостуването. Лично аз ще опитам някоя негова салата. Надявам се, че ви е било интересно и приятно с него.
последно модифициран в
Поклон пред Големият Българин Иво Инджев!!!Да е живо и здраво семейството Ви ,и Вие също!
Искам да бъда в този свят! Прищя ми се за момент да съм Иво Инджев, само за да бъда с тези драги хора и да правя за тях салатите на Иво.
Не че нямам това усещане за свят в моя живот, ама аз слагам прекалено много авокадо 🙂
Благодаря на Йоли за страхотния материал!
Стреснат, трогнат, очарован…
Личност от край до край!
БРАВО!
Повърхностният поглед ще каже, че тази свежа публикация стои малко встрани от основната линия на блога и съ-блогърите- мрачна, твърда и безпощадна към всичко онова… и тук идва опровержението…- което трови нормалния живот и нормалното човешко щастие. Точно в името на тази нормалност и това щастие воюва безкомпромисно Иво Инджев. Защото нормалността и щастието имат своите отвратителни потисници и убийци. Това са комунящината, сесесерщината, азиатщината, рубладжийщината… Те имат една- единствена цел- да унизят и унищожат човешкото у човека. Детето трябва да е Павлик-доносника, съпрузите-взаимно клеветящи се в милицята куки, родителите-концлагерни надзиратели и партийни агитатори. Съпротивата е да бъдем хора, съпрузи и родители, какъвто е Иво-жив и здрав да е! Благодарим за споделеното, Иво!
Браво, Иво! Че имаш ум, сърце и език е ясно на всички ( на враговете също ). Но имаш и най-важното – умееш да се зарадваш на това, което имаш и което си успял да постигнеш. А това е най-хубавата човешка радост да даваш и получаваш обич. Бъди жив и здрав и винаги щастлив!
Забележително е,че със всичките си съвършенства Иво Инджев е човек като нас.
Ето така, благодарение на Йоли, расте душевната ни близост с Човека Иво (и не само, защото по същата причина обичам да готвя)! Не случайно рядко пропускам ежедневните ни срещи в блога. Да си ни жив и здрав, Иво, заедно с цялото си семейство (рядко човек може да се похвали с толкова “последователи”)!
Браво,много мил и изпълнен с обич разговор.Хресвам много последната снимка с мустака на Дали, а за слатите какво да кажа.Хубави салати,хубав човек.Бъдете здрав,чета ви с удоволствие
Всъщност на всички е ясна разликата между свободния човек и наведения човек. Свободния е човек създаден по образ Божи а наведения е мъка! А мъчителите на наведените още по-голяма мъка! Целия свят е пълен с примери за свободни и мъчени човеци. И всеки има право да си избере Мъчителя ли ще следва или Божия Син.
Мога само да потвърдя всичко разказано и представено от Йоли , която не познавам, тъй като имах голямата чест съвсем наскоро да се докосна лично до този пъстър свят (и да се разтопя от удоволствие там на стола) в приятната компания на Иво и семейството му. Е, моята салата не беше такава художествена, нямаше нужда от четки, беше в чест на запознанството ни с което се чувствам особено поласкан и горд че можах да стисна ръката на уважавания от мен Човек, нещо което отдавна си бях пожелал и за което си мечтаех.
Иво е Маестро не само в журналистиката (бях го нарекъл така в един мой коментар преди време), но се убедих че е такъв и в живота. Да, това е констатация, не е нужно много време да се разбере и почувства това. И не е никакъв пиедестал който му поставям, а нещо съвсем друго. На мен ми бе достатъчна една вечер да видя в какъв океан от Любов се къпе нашият домакин, това мога да кажа като допълнение на коментара на Йоли.
Иво, ще ти кажа че аз, заклетият и отчаян скитник ти завидях с най-благородната завист от дъното на душмта ми. Дай Боже всекиму такава Любов !!!
И не е вярно че си загубил каквито и да било битки, това не мога да приема, мисля че всички твои почитатели ще се съгласят. Ти се бориш и докато го правиш , тези които имаш насреща не могат да бъдат спокойни и им пари под краката и така даваш надежда на всички които нямат твоите сили, способности и кураж. Имаш срещу теб не якия бетон , не и коравия чугун от едно време, а особено еластичната, класическата ГУМЕНА СТЕНА , формата която е придобила петоколонската комуно-върхушка след многобройните си трансформации. И именно ТВОЕТО ОСТРО ПЕРО е оръжието което е в състояние да я прободе и разпори.
С теб сме, макар някои от нас да не им стига време да оставят коментар (днес например съм изминал почти 1000 км и утре ме чакат още толкова). Спечелил си нашето уважение !!!
Ecce homo – това е човекът, казал Пилат, сочейки Христос.
Великолепно интервю на Човек с чувство за хумор, пазещ човещината, обществото и семейството си от възраждащото се зло. И чудесни снимки!
Само сравнете с неговите хулители, уволнители и клеветници с техните пури, пушки, мокри фанелки и танцуващи по масите им пачаври.
Бъдете здрав, г-н Инджев!
Господин ИНДЖЕВ!
На цялата ви фамилия – сърдечни поздрави и пожелания за здраве и нескончаема радост!
С възхищение и добронамерена завист!
фамилия Тинкови
Видин
Изгледах и изчетох “портрета” на Иво и неволно си представих до него “портрета” на прасурса Делян Пеевски – него, майка Мууу,крадените Му пари, кичозните Му имения, чалгарката Мууу, чалгарчето Мууу, салатите Мууу….
Две Българии – Европейската и Съветската.
Избирайте, българи!
QUO VADIS ????
Каквото и да кажа, ще повторя нещата, казани от другите преди мен. Присъединявам се към най-прекрасните пожелания за цялото семейство!
Баси точните думи за “подмазването”. И аз го практикувам. Без грешка е. Ама сега ми се натяква, че се започва надебеляване и на мен ми падна гарда. Няма угодия, братчета.
А сега за тази умница Йоли. Започнете да следите кариерата й. Затова, че направи хубава реклама на нашия Човек, бавно и полека ще я погнат червенушковците директори и замдирове (русподлоги). Не веднага. Понататък. Така, че й предлагам, ако иска да й е мирна главата да си търси алтернатива за прехраната.
Най сърдечни пожелания,за Вас и семейството Ви г-н Инджев!Подкрепям написаното за Вас от хората,които Ви обичат и ценят! С уважение Марга.
Хубаво направихте,че дадохте своя портрет.Особено важно е за хората които не ви познават.
Виждаме едно прекрасно,дружно семейство ,което харесва истинските естествени неща.На фона на Вашият интелект и познание,което притежавате и най вече изразявате в статиите си може да бъдете модел за подражание на младите българи.
Вие сте един от малкото български интелекти,които имат толкова много привърженици и почитатели.Желая успех на цялото семейство.
Желая Иво да е жив и здрав и да е дълги години сред нас, даже и когато ни няма. Той ми прилича на Диоген. който с своя фенер се мъчи да намери “човека”. Той и с най добри салати няма да направи пари за телевизия. Няма ли поне един “капиталист”, който да му даде една телевизия вместо фенер? С толкова много почитатели, той ще е стълба на рекламата. За съжаление надежда няма. Много от нашите “капиталисти” не мислят да дадат на хората нещо от което се нуждаят и да спечелят. Техните мозъци са все още в рамките на чавдарчета или комсомолчета, които не се мъчат да творят, когато е по лесно да се краде и лъже, вместо да се измисли нещо умно. За тях умния и способния са пясък в тяхната машина.
Какво друго да се каже за Иво след статията на Йоли, освен просто … Човек!
С голямо “Ч”!
Добре, че го има.
Интелект,ерудиция,принципност,борбен дух,любвеобилен към ближните си и..чар.Вашите коментари са част от деня ми.Здраве,сили и Доброто да Ви бъде спътник.
Връщам се тук, за да споделя нещо, за което Стамбо ме подсети. Една приказка за ‘Павлик’, както и други истории, разказани от бате Климбо:
http://www.forumbulgare.ca/pages/may2007/society08.shtml
Я-я-я…
Г-н Инджев, направо сте сбъркали професията!
Ето сега съветско-милиционерската сган направо ще изгние от завист.
Респект и бъдете живи и здрави, Вие и цялото Ви прекрасно семейство!