Путин се ръкувал с Борисов и така избегнахме ужаса на войната

С повече от двуседмично закъснение вчера разбрахме от премиера Борисов, че се е ръкувал с Путин в Баку. Така се сбъдна моето скромно предположение ( направено в ivo.bg на 13 юни) за вероятността такава среща да се е състояла. Дали съм познал също, предполагайки ,че тя е истинската причина нашият премиер да се окаже единствения европейски лидер на европейските игри в азербайджанската столица, това остава тайна засега.

Всъщност на 13 юни руската агенция ИТАР-ТАСС косвено се изгаври с Борисов, цитирайки турския президент Ердоган да казва на Путин, че в Баку не е пристигнал нито един европейски лидер. Защо това да е гавра ли?

Имаме три хипотези:

1. ТАСС да не знаят за присъствието на европейския лидер Борисов, която обаче отпада поради невъзможност руската агенция да не е „забелязала” ръкуването на Путин с дарителя на кученцето ( как му беше името), с което Борисов скрепи дружбата си с руския президент при едно от посещенията му в България. ТАСС обаче подло ни спести този повод за национална гордост.
2. ТАСС да вярва на Ердоган повече , отколкото на собствените си очи.
3. ТАСС да използва случая да се подиграе, че Борисов не е суверенен европейски лидер, чието присъствие не се брои.

Като се знае, че не веднъж руското ръководство се изказва презрително за България, която изпълнява указанията на Брюксел без съпротива ( по думите на посланика в София Исаков българските управляващи трябвало да проявяват повече „зъбки” срещу директивите на европейската централа- например по въпроса за „Южен поток”), най-вероятно руската пропаганда е използвала случая да демонстрира отношението си към българската (не)значимост като към пренебрежимо незабележима величина.

Явно самият Борисов е усетил това отношение, щом кри толкова дълго толкова значим за него факт, като ръкостискането с Путин. А и за руската страна очевидно няма нищо за отбелязване- друго си е, когато организират ръкуване на Путин с президента Плевнелиев в Сочи. Това им се вижда толкова дискредитиращо, че разпространяват на мига съответната снимка , за да се види, че въпреки критичната си позиция спрямо Кремъл Плевнелиев не може да избегне допира с домакина на олимпиадата, замислена като негова лична реклама на стойност 40 милиарди евро.

След тези фундаментални разсъждения за подтекста на конспирацията с необичайната скромност на Борисов, сдържал се толкова време да се похвали за докосването до Путин, позволете все пак да кажа, кое е най-същественото в тази случка.

От съобщението на Борисов, макар и доста закъсняло, разбираме, че той вярва в ръкостискането с Путин като знак за руското благоволение в полза на мира. А щом Путин подава ръка на Борисов, разсъждава нашият ръководител, това означава, че няма да воюваме.

Направо не ми се мисли какъв ужас сме избегнали в случай, че Путин беше подминал равнодушно Борисов. Вероятно още на следващия ден щяхме да нападнем Русия или поне щяхме да изчакаме онези страховити 2 американски танка, за да си отмъстим за височайшото пренебрежение на самодържеца от Москва!

Може би не е редно да подбивам с моите дребнави наблюдения реномето на нашия мастит партиен и държавен ръководител, но за негово сведение Путин се ръкостиска с кого ли не- включително с президента на държавата, която се опитва да разнебити с военни, дипломатически, икономически и диверсионни средства, каквато е Украйна.

В този смисъл, по правилата на новинарството, според които „човек ухапа куче” е новина, а не обратното, благоволението на Путин да подаде ръка на свой симпатизант не би трябвало да е някакво събитие. Само че тези човешко – кучешки истини нямат кой знае какво значение за българския медиен керван, който си върви с наведена глава покрай глупостите, с които го захранват.

Напоследък Путин взе да се ръкува често и с Ципрас…

Р.S. На 13 март тази година, след като Путин изчезна от публичното пространство и плъзнаха слухове за негово заболяване, говорителят му Дмитрий Песков заяви пред радио “Ехото на Москва”, че началникът му е толкова здрав, че при ръкуване “може да ти счупи ръката”. Така че нашият каратист трябва да внимава с онзи самбист.