Понеже вестник “Преса” си сменил собственика ( а нрава?) сайтът “Дневник” припомни със снимка една позорна случка от 20 септември 2012 г. След писмо на шепа блогъри (“единствените свободни журналисти в България”, по израза на председателя на “Репортери без граница” Оливие Базил), сред които и моя милост, комисар Нели Круз се срещна с ( както си е мислела, без да подозира властовия капан на организаторите) с български журналисти в София. Всъщност натресоха й тъкмо муцуните, които и тогава бяха и днес са най-представителните лица ( за да не споменавам други части на тялото) за мизерията на българските медийни гласове ( за да не споменавам римуващата се с “гласове” друга част от човешкото тяло в множествено число) .
Валери Запрянов, главен редактор на списание “Тема”, Петьо Блъсков, главен редактор на “Труд” и Тошо Тошев, главен редактор на “Преса” на среща в еврокомисаря Нели Крус през 2012 година. До тях е Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, която чрез свои фирми също има контрол върху медии.
Към тогавашната картинка и заради непълнотата на моментната снимка , публикувана от “Дневник”, добавям собствените кадри, запаметени в ivo.bg в словесна форма – с цел не просто да си преговорим темата, но и да си дадем сметка доколко нищо не се е променило междувременно.
Не само правосъдната система има голяма нужда от реформа. Не е напълно вярно също, че полицията и армията са най-консервативните институции, застинали в миналото- поне ако за отправна точка се вземе последният четвърт век. Всъщност като се вгледа човек в несменяемите муцуни на върха на медийната пирамида не може да не признае, че нищо не е така постоянно ретог(р)адно , както началническия апарат в т.н. “големи” и “частни” медии, зад които стоят наистина големи, но не толкова частни, колкото нечестни и чужди интереси, обслужващи постколониалното постсъветско статукво в България.
Хубава работа, ама брюкселска
Иво Инджев ⋅ септември 20, 2012 ⋅
Дългоочакваната среща на мизерстващата българска журналистика с пратеничката на (предполагаемо) благоденстващата Европа комисар Нели Крус (не) се състоя в София. Беше провал и триумф едновременно. Защо?
Беше провал най-малкото защото (почти) нямаше говорители на българската журналистика на срещата. Бях там. Чух, видях, отвратих се и си тръгнах безмълвен, както се полага на натрапник на едно неприлично по форма и съдържание пиршество, доминирано от препили с вина за състоянието на болната ни медийна среда изнасилвачи, солидарно отговорни с властници и олигарси за дългогодишното блудстване със свободното слово в България.
От такива типове не можеш да очакваш да бъде засегната темата за отговорността (им).
Не можеш да чуеш от тях въпрос или поне лицемерен хленч за факта, че единствената сфера в българската публичност, която систематично се радва на добре организираната кокошкарска слепота на Темида, е четвъртата сласт, командорена с пари, бухалки, шантаж и други извратени инструменти за осъществяване на опаричения властови контрол над най-важната сфера от публичното живуркане в днешна България.
Невидимата ръка на софийските организатори на срещата с комисаря по цифровите технологии Нели Крус беше селектирала събеседниците на холандката така, че да затвърди впечатлението за мутриархата в българската журналистика ( с извинение към няколкото изключения, използвани като смокинов лист за тази срамотия).
Беше триумфално прекрасно тържество на тъжната действителност. Защото се видя в кристално мръсен вид ухилената истина за мрачната ситуация в българските медии в лично качество. Бяха събрани в един юмрук на седянка с пратеничката на Брюксел най-представителните физиономии за пропадането на медийната свобода, чието потъване в България регистрират на все по-унизителни дълбини всяка година международните инструменти за измерването на това сгромолясване.
Оказа се, че да говорят от името на агонизиращото българско свободно слово и силиконовото му медийно тяло, са мобилизирани тъкмо неговите душители.
Уж разделени на два лагера по линията на корпоративните битки, но всъщност в една редичка, бяха се самопредложили славослагателят номер едно на днешната власт Николай Бареков, настанен основателно до шефката на българосъветската дружба Светлана Шеренкова, граничеща с издателката Ирен Кръстева, следвана логично на съседния стол от Тошо Тошев. Присъединилият се към тях Валери Запрянов, който ( под аплодисментите на Кръстева) театрално изрази срам да е български журналист в днешно време заради опониращи на поведението му (им) колеги, също беше там. И къде без Славка Бозукова, лицето на най-безличния български “национален” всекидневник “Стандарт”, ентусиазиран изпълнител на всякакви поръчки на всякакви власти!
А отсреща им благо се мъдреше (везде)същата Венелина Гочева, все по-к(р)упен медиен шеф . Тя сподели емблематична за нахалството на българските медийни босове теза:
” Журналистите се оказаха по-мъдри от нас, защото докато ние ( т.е. шефовете, робовладелците демек- бел. авт.) се разделихме, те продължиха да работят заедно”.
Така тя похвали журналистическото смирението като голям плюс и добави коментара, че разделението между началниците не е попречило на безгласните им подчинени „да работят заедно по важни общи въпроси.”
Ето това е демонстрация на висш слугинаж, лупинг на истината с главата надолу, направо световен рекорд при обръщането на принципите с хастара нагоре!
Оруел го е казал по-кратко в неговата утопична книга „1984”, чийто сценарий адаптират по реална картинка бездарно днес със свои думи Гочева и подобните й: „свободата е робство”.
Според Гочева ( и нейната компания, очевидно) нагаждачеството на българските журналисти при всяка наложена отгоре промяна на „редакционната политика”, защото са принудени да си траят при ВСЯКАКВИ обстоятелства на терор над тях от такива, като нея (абонирани за началнически постове), не е позор, а е направо признак на мъдрост.
Реших да опитам и аз да постъпя мъдро. Оставих ги да си показват задните мисли в предните редици на един разговор, който уж трябваше да има нещо общо с журналистиката, със свободата на медиите и нихната демокрация.
Официално Нели Крус беше тук да нагледа дигитализирането, но всъщност стана свидетел на маргинализирането и деградирането на свободното слово.
Хубава работа, ама брюкселска!
Това са двете най-отвратителни мутри в мидиината империя на България след 1989 г. и за съжаление не се намери сила, която да ги помете!
“…както си е мислела, без да подозира властовия капан на организаторите…”
Ама, че наивитет! Как пък така не е подозирала? При това, след писмото-сигнал на “единствените свободни журналисти в България”- “шепата блогъри”?!В такъв случай или Оливие Базил е командировал неподходящия човек, или комисарът Круз не е за поста, който заема!
Щото то не е чак пък толкова трудно да се досети човек как “гнило” стоят нещата у нас, дори и без писмо като вашето. Достатъчно е командированото лице да притежава поне средна интелигентност и да не е представител на групата “полезни идиоти” /по Вл. Илич/.
Г-н Тинков, ама вие пък много изисквания имате към един обикновен бюрократ, па била тя даже и еврокомисар. Хем да не е наивна, хем поне средно Ентелегентна, хем да не е полезен идиот. Такива не виреят много по чиновническите копани. Не мое то така. А от тази дума, комисар, направо ми идват спомени за Вл. Илич и Феликс Едмундович.
П. БЛЪСКОВ – КАНАЛИЗАЦИОНЕН ПЛЪХ
Комсомолски, след това зам.-партиен секретар, шеф на културен отдел, зам.-главен редактор, първи зам.-гл. редактор и отговорник за „възродителния процес” във в. „Отечествен фронт”. Сопола е истинско изчадие на генетичната инженерия на ДС.
Като повечето шефове във вестници по соца др. Блъсков пие от сутринта и се пробва да свали някоя от стажантките. Така го връзва последната му съпруга, която стажува при него и се пробва на редакционните бюра.
След 10.11.1989 му възлагат социалната роля “демократ-журналист”. Опитва се да пробута смехoтворното твърдение, че започнал в мазе с две стари пишещи машини и с невероятен журналистически талант. Източникът на парите му е същият като на другите “честни частници”: Валентин Моллов, Атанас Тилев, Венци Йосифов и пр. По едно време така се оля, че предизвика старото ченге Любен Генов да извади истината за него във вестниците.
Сега му дадоха други пари да купи едно от парцалчетата на Пеевски, за да излезе, че нямало медиен монопол в Бг. И той се прави на собственик, а всъщност е маша. Винаги му е личало, че е полуприкрит слуга на БСП-ДС-ДПС. Такива като него са като канализационните плъхове – нагли, оядени и безмилости, защото пируват върху труповете на нормални човешки същества.
Чудя се тая информация дали е вярна https://communistornot.com/bg/content/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/7348
Реформаторите засега са единственият ни шанс да попречим на Борисов да нанася големи щети. Това е възможно единствено, ако реформите се случат. Г-н Тинков е прав, не можем пасивно да висим в режим на изчакване, като прилепи през деня. Имам задължението и правото да изисквам, защото гласувах за тях.
Г-жа Савова пък е права за друго: заедно с това има нужда от подкрепа и доза оптимизъм. Иначе ще задействаме максимата на Чернишевски ‘колкото по-зле по-добре’ и това хързулва всичко в небитието. А гоце и сие само това чакат.
да се чете ‘единствения’
Постът ми по погрешка попадна тук, вместо след коментарите под предишната статия.
А по темата: Павел Тинков го е казал. С желание да разбереш и интелигентност малко над средната – лицето нямаше да се окаже в толкова нелепа ‘комуникативна’ ситуация.
Не зная до кога, СОПОЛА (п.б.) ще виси на лицето на българската демокрантична преса???