В годините на съветския колониализъм хиляди българи учеха и работеха в СССР. Днес, когато вече имат избор, българите избират да не работят и учат и изобщо да живеят там. Защо? Защото и най-влюбеният в лъжите за руското “братство” българин разбира ( макар и да не признава), че Русия е ретоградна и изостанала държава, мащеха за собствения си народ, който от поколения е дресиран да обожава държавата, но същевременно я бойкотира. Казано с езика на статистиката, само 6 на сто от българите смятат Русия като модел за подражание- при това на теория, защото на практика дори и тези 6 на сто не са се запътили към живота в руското море, както се видя от едно проучване на общественото мнение в България неотдавна. Което не пречи на руския посланик Исаков да прави нахални изявления по БНТ, че в България русофилите били повече от “русофобите” ( който не е с нас, портив нас, т.е. “русофоб”, изповядва той болшевишката максима)
Руският шовинизъм борави с понятието “руски свят”, внушавайки някаква изключителност на всичко руско. Нашите задунайски папагали в захлас повтарят колко велик бил той, но ни най-малко не желаят да се заселят в него и да споделят неговия уникален начин на живот и оцеляване-напротив, най-новите статистически данни показват, че тъкмо руснаците са най-голямата група чужденци, пребиваващи в България.
Интересното е, че това се случва въпреки антибългарската кампания на руската пропаганда, която изтъква относителната българска бедност в рамките на ЕС, най-богатия икономически клуб в света, като назидателен пример за новите кандидати за членство в тази организация – като правило бегълци от съветско-руската орбита, която с нищо не ги привлича.
Излиза, че вместо да спре народите на Грузия, Украйна, Молдова и Сърбия да гледат на Запад, руската държава не може да задържи дори стотиците хиляди руснаци, за които животът в бедна България е като магнит, в сравнение с онова, която им предлага мащехата Русия. Така че проблемът е по-скоро български – имаме притегателна сила за руснаците, но не смеем да си поискаме правото да стоим изправени пред лъжите, с които се опитват да ни държат на колене пред тях.
За осмисляне на “величието” на страната, на която се кланят тези нашенци, е полезно да научат повече за необявената икономическа война между руската държава и собственото й население, което и днес се придържа към вековната традиция на бойкота спрямо централната власт.
Докато народи, като японският или германският, сътвориха своето икономическо чудо на базата на консолидацията и солидарността, руският народ победител на японците и германците гордо се кичи с ордените на тази слава , но продължава да воюва със средновековни средства със същата тази държава, която го третира като неизчерпаем източник на пушечно месо без да може да мобилизира потенциала му за съзидателни цели в мирно време.
Още за този руски свят може да се прочете в следната статия, базирана на официални руски данни.
Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов
Руската икономика се върна във времената преди Петър I
Да се доверим ли най-новите изследвания на Висшaтa школа по икономика?
БВП на Русия продължава да намалява. Това до голяма степен се дължи на западните санкции. Но можеше да бъде и по-лошо. Във всеки случай, нашата икономика е далеч от положение, в което да я определят като ”разкъсана на парчета”, както казва Барак Обама. С други думи, санкциите не постигнаха целите си. И не само защото нашата централна банка и правителство предприемат ответни антикризисни мерки. Оказва се, че повече от половината от икономически активното население работи не в модерни области на производството (това е характерно само за големите градове и за нефтените и газови провинции), а е ангажирано в патриархална среда. През последните 25 години, както изясняват специалистите от ВШИ и Фонда за подпомагане на социалните изследвания “Хамовники”, повечето от малките градове и села, всъщност са се върнали във времената преди Петър I, когато преобладавало натуралното стопанство. А в такава среда санкциите не действат.
Дореволюционна икономика
Сравнението с времената преди Петър I e полемичнo преувеличение. Но “мирише” на икономика от XIX – началото на XX век. Изследванията на социолозите от Висшата школа по икономика показват, че около половината от населението на Русия, живеещо извън големите градове и богатите на нефт и газ райони, е отпаднало от модерната пазарна икономика и, всъщност, живее чрез натурална икономика.
Това, от своя страна, се основава на три стълба: градините, както и бране на гъби и горски плодове, сезонната работа (сякаш отдавна забравена дума!) и гаражите, в които не толкова държат колите, колкото нещо майсторят за себе си и съседите.
Връзката с останалата част от икономиката, разбира се, не е изгубена напълно, но отслабва от година на година и се поддържа основно чрез държавните служители.
Всъщност, за да уточним в кой век живеем, да припомним каква е била руската икономика преди болшевишката революция.
През 1913 г. Руската империя заема 5-то място в света по БВП. Не е зле, особено след като темповете на растеж са се увеличавали. И тази положителна тенденция е прекъсната само заради Първата световна война.
Но от друга страна, по отношение на БВП, руският е бил 10 пъти по-малък от американкия, 8 пъти – от германския, 4 пъти – от британския и, накрая, 2пъти – от френския. А по БВП на глава от населението през 1913г. Русия отстъпва на повечето европейски страни.
Разбира се, по това време в Русия вече работи модерна промишленост – в областта на минното дело, железопътния транспорт, металургията, селскостопанската техника, в текстилната и химическата промишленост, както и във военната област.
Наистина, индустриалните центрове, са едва няколко, далеч един от друг и са един вид анклави. Това са Москва, Санкт Петербург, Рига, Урал и най-накрая Новорусия.
При това, техническото им оборудване е на различно ниво: например, уралските предприятия използват водни чукове, изобретени още през XVIII век, а фабриките в южна Русия са оборудвани с най-новите технологии.
Нехомогенна е и социалната структура на обществото. Броят на работници във фабриките и заводите през 1903г. не превишава 3,5 милиона (по-малко от 3% от общия брой на населението). Почти по същото време, на Ленин му се налага да доказва, че революцията в Русия ще бъде именно пролетарска, въпреки малобройната работническата класа.
От друга страна, общият брой на работниците в Русия по това време е изчислен на 10-11 милиона души. Откъде идват “допълнителните” 7 милиона? Това са така наречените “сезонни работници”. Това са и ратаи, участващи в прибирането на реколтата, и строители, и товарачи. С други думи, нискоквалифицирани работяги, на които плащат малко и рядко.
Но сред тях възниква уникален руски феномен.
Високо квалифицираните дърводелци и зидари са истинско богатство. Русия, както знаете, е страна православна. Своя църква е трябвало да има във всяко село. Затова, всяка година, се строят и украсяват стотици храмове. Като правило, тези “сезонни работници” са обикновени руски селяни. Да изхранват семействата си – децата в селските семейства са били много – от собствената земя практически е невъзможно. Затова се хващат да работят по цялата страна.
Трябва да отбележим още един чисто руски феномен. Повечето от фабричните работници по паспорт остават селяни. Това се дължи на следните причини. Много от тях са работници първо поколение. И най-важното, те не искат да губят връзка със своите семейства и помагат не само с пари, но и с физически труд на полето и в градините. Не случайно градските работодатели често и редовно дават на служителите си по две седмици задължителен отпуск: през юни – за коситба и през август – за прибиране на реколтата.
Нещо повече, от всяко семейство, както в завода, така и у дома – на село, работят по няколко души. Това означава, че има взаимозаменяемост: бащата прибира реколтата, децата работят в завод, или обратното.
В Урал, има дори парадоксална ситуация: буквално всеки възрастен човек работи във фабрика, но е зает и със своето стопанство. Абсолютно неясно е, къде печели повече – в града или в провинцията. Ясно е, че социално-икономическата структура на руското общество е много архаична и значително се различава от западните си аналози. Това е смесица, където натуралното стопанство играе по-голяма роля от индустрията.
Към натуралното стопанство се връщаме и в днешни времена.
“Провинциална сянка”
Точно това заключение правят изследователи и експерти от Висшата школа по икономика. Това следва от техните доклади, проучвания и лични интервюта, направени през последните пет години в регионите, където има нефт и газ, и, естествено, в малките градове и села.
Според анкетираните, икономиката на провинциална Русия се поддържа от пет производствени области, нямащи нищо общо с нефта и газа. Това не е само натуралната икономика – градинка, крава или яйца. Има и други варианти потвърждаващи предишното твърдение. Например, в краснодарския град Лабинск, чието население е около 60 хиляди души, около една трета от населението се занимава с производство на кожи и палта.
Примерите са стотици. Селяните спряха да гледат към града, те сами се осигуряват както могат. Повтаряме – това са пет кита.
Първият – дребното стопанство.
Вторият – “вилната” икономика. Близка до натуралното стопанство, но не е в състояние напълно да изхрани производителя. Между другото, в Русия е най-големият брой на вилите, според ВШИ – повече от 60 милиона.
Третият кит- така наречената “разпределена манифактура”. Това е типичен пример за средновековно ръчно производство. Неговият организатор буквално обикаля из селата и разпределя конкретни поръчки за мизерно заплащане: подстригване на овце и кози, производство на прежди, а след това и на крайни продукти, например – мъхести шалове. Особено силно, по данни на ВШИ, това е развито в районите на Астрахан и Волгоград.
Четвърти кит – “гаражна икономика.” Това е познато на по-голямата част от обикновените потребители от “старата школа”: “аз ти поправям колата, а ти ми даваш чувал картофи”.
И накрая, петият кит – “сезонна работа”, когато милиони хора, като в предреволюционни времена, напускат дома, за да заработят нещо странично. Ясно е, че те не внасят никакви данъци в републиканския бюджет.
Всички пет “кита” влизат в крайната формула: апартамент – вила – градина – гараж – странична работа. Това е истинска “сенчеста” икономика, в която работят една пета от икономически активното население. Тя напомня за началото на миналия век, но има свои доста оригинални съвременни черти.
“Сезонните работници” на съвременна Русия
В монографията “Сезонни работници”, публикувана от екип на ВШИ, се говори следното: “сезонни работници, сезонна работа,миграция” – понятия остарели още в началото на XX век, отново стават актуални. В края на съветската ера, когато този вид дейност не можеше да съществува, феномена на мигрантския труд придоби реални форми на трудова миграция. Това е масово явление. От 50 милиона руски семейства, не по-малко от една трета живеят от сезонна работа.
Не е тайна какво работят: охрана, шофьори, продавачи, камериерки, готвачи (които отдавна според Владимир Илич не управляват държавата), гледачки. Както можете да видите, добри каменоделци и дърводелци са дефицит, така че с възстановяването на храмове “сезонните работници” почти не се занимават.
Разбира се, “сезонните работници” са тясно свързани с дребни местни предприятия. Но като правило, не плащат никакви данъци. Това е реална сенчеста икономика. В допълнение, според експертите от ВШИ, именно с нея е свързан така нареченият “разпределен начин на живот.” Това е типично за руската история. Жителите на Русия, още от Средновековието, бягат далеч от държавата: в Дон, по долното течение на Волга, Урал, в Сибир. Там се изхранват, не плащат нищо на държавата, но и не искат нищо от нея.
Държавата ги гони петите, облагайки ги с такси и данъци. Тази война продължава с променлив успех. От съветския режим беше почти невъзможно да се скрие – имаше закон за паразитизма. Сега държавата отново е загубила паметта си: тя не знае нищо за средствата за припечелване на една пета от населението.
Гаражът – всичко, което си имаме.
Колко гаража има в Русия – никой не знае. В градските райони да се оцени техния брой е напълно възможно, а в по-малките градове този въпрос не интересува никого. Точно там се развива собствена икономика. И дори в Москва, където, изглежда, се отчита всяка маса за хранене.
Един от изследователите на ВШИ заяви пред “МК”, че в един от най-големите столични гаражи, чиято площ надхвърля 10 хектара, отдавна е установено високотехнологично производство на резервни части за широк спектър от съвременните вносни автомобили. Качеството е много по-високо от оригинала, и, разбира се, по-евтино. Никакви регистрации, никой не извършва проверки и никой не плаща данъци. Ето класически пример за “сенчеста икономика”.
В повечето малки градове на Русия има друг модел на поведение: мъжете отиват в гаража, какво правят те, не знаят дори техните съпруги, но някакви доходи заработват. Както през минали времена руските ловци отиват в гората или по реката за кожа и друга плячка.
Така, през последните 25 години, в Русия, след разпадането на съветската система са налице две паралелни икономическа и социална реалности: икономиката на ресурсна основа, на базата на която живеят в големите градове, и малките провинциални градове и села, които произвеждат средства за живот, без да зависят от държавата, но и не искат нищо в замяна. Въпреки това, от време на време последните плачат пред федералните власти, измолвайки някои отстъпки. Точно както се случва и в началото на XX век.
Константин Смирнов, Николай Макеев
12.07.2015г.
mk.ru
Илф и Петров
„Дванадесетте стола“
Глава XV
Сред океана от столове
Статистиката знае всичко.
Точно е пресметната орната земя в СССР, подразделена на чернозем, глинеста почва и льос. Всички граждани от двата пола са вписани в редовни дебели книги, така добре познати на Иполит Матвеевич Воробянинов — книги на гражданското отделение. Знае се колко и каква храна изяжда за година средният гражданин на републиката. Знае се колко водка, изпива средно тоя среден гражданин и са посочени приблизително изконсумираните при такива случаи мезета. Знае се колко ловци има в страната, колко балерини, колко револверни стругове, кучета от всички породи, велосипеди, паметници, момичета, фарове и шевни машини.
Колко много живот, изпълнен е жар, страсти и мисли, ви гледа от статистическите таблици!
Кой е този индивид с розовите бузи, който седи на масата със салфетка на гърдите и с апетит унищожава дигащото пара ястие? Около него лежат стада от миниатюрни волове. Тлъсти свини са се скупчили в ъгъла на таблицата. В специален статистически басейн се гмуркат безброй есетри, трески и шарани. По раменете, ръцете и главата на индивида са накацали кокошки. В перести облаци летят гъски, патици и пуйки. Под масата се крият два питомни заека. На хоризонта се издигат пирамиди и вавилонски кули от печен хляб. Млечна река мие малка крепост от сладко. Краставица, голяма колкото кулата в Пиза, се откроява на хоризонта. Отвъд крепостните насипи от сол и червен пипер маршируват повзводно бутилки с вино, ракия и всякакви други напитки. В ариергарда се влачи жалка група безалкохолни напитки: нестроеви газирани води, лимонади и соди в сифонови бутилки с предпазни мрежи.
Но кой е този розовобузест индивид — чревоугодник, пияница или лакомник? Гаргантюа, кралят на пиячите? Атлетът Фос? Легендарният войник Яшка Червената рубашка? Лукул[1]?
Не, не е Лукул. Това е Иван Иванович Сидоров или Сидор Сидорович Иванов; средният гражданин, който изяжда средно през живота си всички изброени на таблицата храни. Това е нормалният потребител на калории и витамини, скромен четиридесетгодишен ерген, служител в държавния магазин за галантерия и трикотаж.
Никъде не можеш да се скриеш от статистиката. Тя има точни сведения не само за броя на зъболекарите, колбасарите, на спринцовките, вратарите, кинорежисьорите, проститутките, сламените покриви, вдовиците, файтонджиите и камбаните, но знае дори колко статистици има в страната.
И само едно не знае статистиката.
Не знае колко стола има в СССР.
Столовете са твърде много.
Последното статистическо преброяване установи числеността на населението в съюзните републики на сто четиридесет и три милиона души. Ако се махнат деветдесет милиона селяни, предпочитащи вместо столове пейки, одри и пезули, а на Изток — изтъркани килими и черги, все пак ще останат петдесет милиона души, в домакинството на които столовете са предмети от първа необходимост. И ако се вземат под внимание възможните грешки при изчисленията и навикът на някои граждани в Съюза да седят на два стола, то, като съкратим за всеки случай два пъти общия брой, ще излезе, че в страната трябва да има не по-малко от двадесет и шест милиона и петстотин хиляди стола. За да бъдем по-близо до точния брой, ще се откажем още от шест милиона и петстотин хиляди стола. Останалите двадесет милиона стола ще бъдат минималният брой.
Много интересно, благодаря!
За първи път се замислям колко всичко е различно. Империята си е империя, но изходът от системата е много успешен, явно.
Тъкмо препрочитам Обреченият град, на Стругацки, та – “Екпериментът си е експеримент”. А, и още един цитат – ” Отнеми на еврея вярата в бога, и на руснака вярата в добрия цар, и те стават способни на дявол знае какво”.
Подобни статии радват душата. Империя било, ‘нам какво си чудо. Нищо и половина, това е Русията днеска. В последното си интервю Ципрас признава в прав текст, че е потърсил помощ, разбирай “едни пари” от Путинката, но му отговорили, че нямат никакви опции. Нямат, няма и да имат. И това, че се приравняват на Петър I е помпозна спекулация, защото и за него нямат достоверни данни. Обаче, Царь Петър е това, голямата работа . Що ли не потърсят някъде по-назад във вековете, при татарите мейби, а може и въобще да не търсят по причина, че просто няма откъде да си набавят грандоманското самочувствие. Да пробват с Путьомкин, но и той минава само за пред Екатерина, по разбираеми причини… Няма да продължа, защото ще изпростея.
‘Иван Искров и Георги Кадиев гласени за депутати от ДПС’
http://frognews.bg/news_94668/Ivan-Iskrov-i-Georgi-Kadiev-glaseni-za-deputati-ot-DPS/
=========================================
Те хамериканците га писаха ‘оная’ статия,агента Павел си мислеше,че те там зад океана картофите ги вадят с бомби.
Че тръгна да пише и опровержения!!!
—————————————–
ДПС=Делян,Павел и Сава=СеСеСеРе
Всичко е точно, освен само едно нещо ,според ООН един милион украинци са избягали в Русия.Вече има свобода ,който където иска да отива,стига да те искат .Но повечето в света са икономическите имигранти,за съжаление това се отнася и за българите
Преди доста години по нашата телевизия, навярно бнт, в къните часове около полунощ, пущаха един документален филм,чието заглавие не мога да забравя “Россия, которую мы потеряли”.Горещо го препоръчвам.
“…Думата “съветско” в края на 40-те години и в началото на 50-те беше синоним на “ужасно”, “отвратително”, “омразно”, “долнокачествено”, “грубо”, “срещу ръжен не се рита”, “тиранично”, “цинично”, “блюдолизническо” и т.н.”
“Стремежът на съветските футболисти, особено в първите години след войната, да постигнат победа на всяка цена и с всички средства доведе до презрението и ненавистта на цялата българска публика, включително и партийната. “Кучкари”, “секирджии”, касапи” бяха епитети, с които никой друг чужд отбор не е бил удостояван… Поради яркото антисъветско отношение на българската публика се стигна до период, когато гостуванията на съветски отбори бяха напълно прекратени.”
Г.Марков, “Задочни репортажи за България”, С., 1990, стр 322-323.
Г-жо Ангелова и аз на времето се потресох от филма!
По едно време Локомотивът на социализма се повредил и не може повече да се движи. Мислили, мислили съветските учени какво да направят и решили:”Ще произведем жива вода, за да съживим другаря Ленин, нали той измисли социализма и навярно ще знае как да оправи локомотива.”Оживял Ленин, погледнал тук,погледнал там и казал:”Това не е работа за мене, съживете Сталин.” Съживили и Сталин и той още щом застанал пред локомотива отсякъл:”Пуснали сте всичката пара на свирката.”
Днешната свирка, обаче светът разпознава като хибридна война.
Хайде сега, в оригинал малко мисли от умни руснаци за собствения им народ!
1.И.П. Павлов в Нобеловата си реч :
«Вообще, я должен высказать свой печальный взгляд на русского человека. Русский человек имеет такую слабую мозговую систему, что не способен воспринимать действительность как таковую. Для него существуют только слова. Его условные рефлексы координированы не с действительностью, а со словами».
( “Звезда”, в 1927 г.).
2.«Русский есть наибольший и наинаглейший лгун во всем свете.» Тургенев;
3.«Ох, как тяжко жить в России, в этом смердючем центре физического и морального разврата, подлости, вранья и злодейства.» Аксаков;
4.«Народ, который блуждает по Европе, и ищет что можно разрушить, уничтожить только ради развлечения.» Достоевский;
5.«Не народ, а скотина, хам, дикая орда, душегубов и злодеев.» Булгаков;
6.«Наиважнейшею приметою удачи русского народа есть его садистская жестокость.» Горький;
7.«Народ, что ненавидит волю, обожает рабство, любит цепи на своих руках и ногах, грязный, физически и морально готовый в любой момент угнетать все и вся.» Шмелев;
8.«Народ равнодушный до наименьшей обязанности, до наименьшей справедливости, до наименьшей правды, народ, что не признает человеческое достоинство, что целиком не признает ни свободного человека, ни свободной мысли.» А.С. ПУШКИ
Комунистическите кръвожадни “капиталисти” в България, след като се налапаха с всякакви привилегии, облаги и шашми щедрпо дарени им от окупатора като “спасители” на партията-мафия, осигуриха на децата от тяхното племе още дълъг живот като ги пратиха на Запад, но пак като спасители на Москва. Така те от една страна сучат от Запада, като се преструват с “прехода” си, но пак се кълнат за верност на Москва. Нищо чудно, че го правят. Генетично произхода им е от калта на България, излязла от затворите като убийци, крадци, мошеници и всякакви вампири и некадърници.
Г-жо Ангелова, благодаря за филма – изгледах го с интерес и научих много от него… Не Ви ли притеснява факта, че създателят му Станислав Говорухин е “Глава предвыборного штаба Владимира Путина на президентских выборах 2012 года.”? Или това е логично, след като апологизира една Имперска Русия, сравнявайки я с ужасите впоследствие…
Уважаеми приятели, може ли в една държава, управлявана от ченгета-КГБ и бандити-болшевики да се изгражда икономика. Всички те са обучавани да разрушават икономиката, да мародерстват и да крадат. Те никога не са били съзидатели а само рушители. Фактите са на лице. Тази статия каточели сам я чел в книгата на Айн Ранд “Атлас повдигна рамене”.
Разликата изглежда между съвремието на руснаците и епохата на цар Петър I е че в момента не са крепостни.
Днес бе кръгла годишнина от ужасното покушение срещу големия държавник, срещу българолюбеца Ст. Стамболов. Покушение поръчано и платено, естествено от Русия:
“На тази дата: 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София.
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.
Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.
В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.
След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.
Убийството
Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.
Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.
Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.”…/http://daniivanov.blogspot.com/
Извинявам се, но току що попаднах на тази статия на Nouvel Observateur и ми се стори важна:
Москва дава 10 млн. евро за пропаганда в България
“Нувел Обсерватьор“ : “Червената олигархия” в страната е тясно свързана с Русия.
25 години след падането на Берлинската стена съперничеството между Великите сили продължава на Балканите – този беден и неспокоен регион, пише френското издание “Нувел Обсерватьор“ (Le Nouvel Observateur) в статия под заглавие “Голямата игра на Москва и Запада на Балканите“.
От 90-те години на ХХ век в мълчаливата и много често тайна война на Балканите, включително в България, се изправят от една страна Русия, а от другата американците и европейците.
Залозите в тази игра са големите газови проекти и политическото доминиране в този стратегически важен регион, служещ като коридор между Европа и Изтока, пише авторът на статията Жан-Батист Ноде.
Москва залага на историческите връзки в региона, на “братството“ между православните народи, на своите огромни природни ресурси и внедряването на своите тайни служби. Европейците и американците притежават огромна финансова ударна сила, кибервъзможности и мощта на НАТО.
В навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз руският посланик в Брюксел Владимир Чижов откровено заяви: “България ще стане нашият троянски кон в ЕС!“. Струва си да отбележим, че Москва едва скрива своята игра в София. За Владимир Путин европейската интеграция на България се превърна в нетърпимо историческо оскърбление: отношенията между Русия и България датират отдавна и са дълбоки.
Националният празник на българите е освобождението на страната от турското робство през 1878 г., извършено от Русия. Но от момента, когато получават своята свобода, българите непрестанно правят опити да се освободят от прегръдката на своите освободители.
Днес Кремъл се стреми да поддържа близки контакти с най-предания си съюзник от епохата на СССР благодарение на тесните си връзки с бившите комунисти. Последните запазват своята власт в сферата на икономиката и медиите. Те са се превърнали в “червена олигархия“, тясно свързана с руския бизнес.
България почти напълно зависи от Русия при доставката на енергийни ресурси. Русия също така е представена достатъчно широко в други сектори на българската икономика, като туризма и недвижимите имоти.
Според бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски щатът на руските тайни служби в България наброява най-малко 120 офицери, което потвърждава интереса на Кремъл към тази страна. По данни на добре информирания източник, Москва харчи всяка година за пропаганда в България над 10 млн. евро.
Но през 2014 г. на Москва бе нанесен сериозен удар. България спря изграждането на руския газопровод “Южен поток“, по който страните от Южна Европа щяха да получават директно руски газ без да зависят от транзита през Украйна.
Руската енергийни империя контраатакува: тя не крие своето намерение и превърна своя проект “Южен поток“ в “Турски поток“, използвайки факта, че бързо развиващата се турска икономика се нуждае от енергия.
САЩ се противопоставят на това и се обявяват в подкрепа на изграждането на Трансадриатическия газопровод, по който ЕС ще получава синьо гориво от Азербайджан. Баку е политически, военен и икономически съюзник на САЩ, сътрудничещ си с НАТО./медиапул/
Чудесна карикатура на Комарницки- дано я публикуват и консервативните, т.е.-нормалните- медии в САЩ! Да, молодец, Барак Гусейнович, так держать! Вчера договор с чалмите от Иран, тази сутрин благодарност към Путин за договора с чалмите от Иран, след 4 дни тържествено откриване на кубинско посолство във Вашингтон и на американско-в Хавана… Какво остава още, what else? Ах, да, вече настъпва време за официална визита на Ким или пък-на Барак Гусейнович в Пхенян! Вън от Белия дом вече некадърника!
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ- ЗАВИНАГИ!
http://www.segabg.com/article.php?id=760720
Още по предишния ми пост.
Какво остава още, за да се докаже за пореден път, че Белия дом обитава толерантен, ляв, либерален, просветен, културен, транскултурен, мултикултурен и диалогичен интелектуалец, а не агресивен ястреб като БАРИ ГОЛДУОТЪР, РОНАЛД РЕЙГЪН или ДЖОН МАКЕЙН?
Имам идея.
След всичко постигнато все пак може още нещо да се желае. И ето давам идея на съветниците на Барак Обама. Независимо, че всички те са бивши (?) троцкисти, маоисти, пол-пот-овисти, кастристи, настоящи антиглобалисти,антикапиталисти и т.н. и те ще прехапят устни от завист пред идеята ми. А тя е да се открие…. Културен център на Ислямска държава в Манхатън! Незабавно!
Стамбо, по повод сегашния обитател на Белия дом – другата неделя му предстои посещения в Кения. По този повод там са решили да го посрещнат с демонстрация на пет хиляди голи кенийци, за да можел да забележи разликата между половете тоз радетел за еднополови бракове. Найс, а?!
А що се отнася до връщането на руската икономика към базовите ценности на киселото зеле, видях вчера съобщение, че флагманът на тяхното машиностроене “Уралвагонзавод” (дето произвежда фамозната “Армата”) бил готов да изнася продукцията си за Тайланд срещу храни. Абе, Деленда ест, та да рахатяса светът.
СТАМБО, трябва преди това да се “водят преговори” и с ИДИЛ.Все пак! А преди това и с тавришч Ким N-ти по ред.
А защо да не се открие “представителство” на КГфсБ в Ленгли, за по-лесно, то не че сега им е много трудно , но требва още малко да им се угоди, и асобена на таваришч путлер.И в знак на особено доверие , представител от КаГеБистка страна требва да е заслужилият доносник на всички разузнавателни служби, службици и службища – сноудънович.Който и до сега се “грижеше” за “особено добрите контакти” между двете разузнавания.
Така Обама ще успее най-накрая да го доведе на американска земя. А бе, и вълка цял и агнето сито….. или май-беше обратното?!?!?!?….?!?!?…КОЙ знае?
Петрова,добър е вица,само че названието на войната не е съвсем точно.тази война на Русия срещу България не е никакъв хибрид а чистокръвен комунистически динамит.
Русия и руснаците не трябва да ги упрекваме,ирионизираме,разобличаваме,а трябва да гледаме със снизхождение и тъга.Съдбата ли,Провидението ли,Господ ли,Природата ли и пр. им е отсъдила да са най-нещастната държава и най-унижения народ.В тотална бедност и безизходица.
Малкия процент на изключително достойни руснаци,които биха били за пример по всичко и за всички са далеч от държавната власт и не могат да предадат своите достойнства на мнозинството и властта.
В определн смисъл,Русия и нейния баща Съветския Съюз са най-смешните и забавните държави в цялата история на Човечеството.
Колко жалко беше на т.нар.,Парад на Великата победа преди два месеца да отсъства Великия победител и освободител.Той дори не беше споменат от руския президент Владимир Путин.Има победа,-няма победител.Това не е ли за присмех на мало и голямо.Имало освободени държави,а “Освободителя” не присъства на Парада.Щом като Путин се отнесе с пренебрежение към “победителя и осовободителя”,значи или той е мерзавец,или Съветския Съюз не е бил нито освободител,нито победител.Друг вариант просто няма.
На Русия трябва да се гледа с добронамереност и всекидневни молитви към Всевишния,та един ден и тази държава да стане истинска държава и руския народ да придобие стойността на нация.Засега Възраждането (Ренесанса) не се е състояло при тях,въпреки сериозните произвдения в областта на културата и изкуството,пъки в науката.
Едната част от руснаците са измамници и циници,другата част им вярва,споменатата малобриойна достойна прослойка е слаба и безпомощна.
След такова въоръжение,което създадоха болшевиките и плашеха целия свят,тяхната държава загина съвсем по мирен път-тихо и смешно.Сега ново-болшевиките развиват още по-могъщи оръжия,но смъртта на Русия пак ще стане по съшия,руски сценарий-тихонко…
Руските шовинисти все още не могат да разберат,че цивилизоваността е непобедима,дори и от хиперзвукови въоръжения.
Русия трябва да бъде изчаквана сама да загине,както загина и Съветския Съюз.Единствената причина,която доведе дъщерята на Съветския Съюз до същото,дори по-голямо посмешище от бащата е, че тя не пожела да влезе в ролята на победена държава ,да си вземе поука и да каже на света поне едно малко,но искрено “извинявайте”.Цели държави се извиняват за много по-дребни неща,а такъв смъртоносен колос като Съветския Съюз не се извини на милиардите пролетарии от целия свят,които се опитваше да съедини цели 70 години.Едно “простите товарищи” не каза нито един руснак.
А за тези години нито един пролетарий не беше съединен с друг.Не беше създаден и “Новия човек”.Нормалния свят не беше бутнат в пропастта-там отиде бутача.
Който харчи пари за лъжи и насилие,един ден увисва на скамейката на срма,а в случая със Съветския Съюз на бесилото.
Цяла Русия се е запътила към тази скамейка,която е дори по-висока от тази през октовмри 1991г.А че ще е успее да я достигне,в това нито един нормален човек не бива да се съмнява.Всичко се вижда,само истината се крие.
Веднъж покрай руснаците и българчетата паднаха в блатото,дано сега ни се размине,че и НАТО не може да ни спаси.
ББ се е вплел с руснащината много рисковано,ще вземе да изгори за едното чудо и няма да се види…
На Русия с любов и състрадание!.
Тя не е била никога велика,няма и да бъде-справка:статията по-горе.
Русия е слаб и примитивен лъжец,не става за световен фактор,както се казваше в песента -за крадец не ставаш сине,ти си будала.
Братство,слвянство,православие,език,култура и пр. са възможно най-безстойниостите лъжи на руснаците.както и за освободителната мисия на руснаците и Съветския Съюз.И никой не се опита да го спаси този “велик” и проклет “освободител”.
Ами не е ли смешно всичко това.
Когато изразявам пълната убеденост,че Русия и руския народ са нещастни категории,елементарната логика води и до извода,че нещастна Русия и нещастения руски народ се управляват от нещастници.Същата логика ни води задължително и до Държавния глава на Русия-Владимир Путин.
Възможно ли е неговата държава и неговия народ да са нещастници,а той да е щасталивец?-напълно невъзможно!
Той е на-големия нещастник и мизерник,водещ най-мизерната страна в света,стоп не в нормалния цивилизован свят,а в света на презрението и безсилието.Само безсилник може да окупира през 21 век съседна държава или част от нея.Той усеща прекрасно своето нещастие и от подобно безслиие и комплексираност настърви същите като него нещастници от Украйна да воюват срещу своята държава и своите сънародници.Напълно идентичен пример както воюваха българските комунисти срещу своята държава и своя народ,
Докато държавата ни е напълно в техни ръце,народът все още не е напълно техен,но натам върви,начело със своите незаменими и несъборими атрибути-паметниците на съветските агресори и техните побратими-българските комунистически убийци.
Докъде ще ни доведат тези памтници и техните милиони поклонници-нещастници???
До задължително пълно нещастие!
Оказва се,че българсите оцеляват напук на държавата,осеяна ссъс стотиците паметници на убийци и агресори.Следователно нашия малоброен народ е по-силен от руския-обективността налага да се спомене факта,че въпреки всичко в Русия няма нито един паметник на нито един германски войник,офицер ,генерал.или фелдмаршал.
Все пак и ние сме дали нещо на света,както много българчета се хвалят.