Френското издание „Нувел обсерватьор” оповести най-голямата държавна тайна на България, която ние няма как да проверим по официални данни защото държавата ни си мълчи раболепно по въпроса: 10 милиона евро заделя напоследък годишно Путин за пропаганда в България. Това е цената за видимата част на пирамидата с руския шпионаж, за който споменатата сума е само джобни денги за българските продажници на руска служба.
Колко влагат изцяло в дестаблизирането на България за кефа на Путин, това можем само да предполагаме по неговата щедрост по отношение на хибридната му война, в рамките на която само във Великобритания Москва поддържа излъчване на телевизионен канал на английски език с бюджет, по-голям от най-голямата радителевизионна компания в света БиБиСи.
Западната журналистика се придържа към правилото да се подсигурява срещу обвинения за преувеличения. Ето защо често можете да прочетете озадачаващи оценки за някои сборища: „ стотици се събраха на протест…”, когато те видимо са били поне хиляда. Можете да бъдете сигурни, че и в случая с руските милиони за пропаганда в България френският автор се е подсигурил по подобен начин с оповестяването тези 10 милиона, които със сигурност са много п
Лакомите руски слуги у нас не остават на сухо- за тях винаги има „работа”. Да познавате виден проруски журналист например, който да страда от безработица?
Сега е жътва в нарочената от Кремъл за враг България. Тук отдавна са покълнали семената на омразата срещу „психодесницата”. Вилнее пропагандна коситба не само в най-свободното медийно пространство, каквото е „измислицата на ЦРУ” ( по Путин), но истинска плакатна война по улиците на София в руски стил. Приложен е у нас сталинско-путинският опит в личното заклеймяване, жертва на което например стана опозиционерът Борис Немцов, един от най-демонизираните като враг на Русия чрез билбордове и друга визуална пропаганда в болшевишко-националсоциалистически стил руски политици, ликвидаран в крайна сметка и физически.
Като казвам „отдавна”, имам пред вид поне 2011 г., когато понятието „психодесница” беше лансирано от младия Гьобелс на червената пропаганда тук, който миналата година основа в БСП поредната платформа за партийно преклонение пред Путин, наречена Обединение на русофилите. Имах „честта” да бъда мишената при раждането на термина „психодесница” (дали въпросният Гьобелс сам го е изковал или му е подаден от Москва, както термините „соросоиди”, „грантови” и т.е., това си е тяхна интимна тайна). В буквалния смисъл, а не само вербално се оказах мишена. На екстремисткото сборище, което скандираше „фашистки п.тки”, ми бяха направили чучело, което замеряха с яйца. Гьобелс от Стара Загора много се гордее с тази свинщина. Поради което я припомням.
Не се опасявам, че ще рекламирам ( отново) този екземпляр. В него образът на Гьобелс и на гьонсурата се сливат. Вече съм го увековечил в „Течна дружба”( 2011 г.) в доста голям тираж , който се оказа недостатъчен за желаещите да се запознаят с алтернативата на проруската пропаганда и наскоро беше преиздадена. Така че „белята” по неговото изваждане пред скоби в червения пропаганден марш вече съм я направил. Дължа припомнянето на фактите обаче заради страхливците, които в момента се крият и не желаят да оповестят авторството на буквално повторените гьобелсови брътвежи в актуализираната тези дни в България пропутинска кампания срещу „психодесницата”- все пак си имаме Гьобелс и авторските му права трябва да бъдат зачитани, което и правя с припомнянето на статията „Червен екскремизъм”
Червен екскремизъм
Червен екскремизъм
Иво Инджев ⋅ януари 17, 2011 г.
Заглавието “Червени бабички изпълзяха на слънце” или нещо подобно, публикувано във в. “Демокрация” от времето на протестите срещу правителството на СДС ( когато другарки с кожени палта имитираха протест на гладните с дрънкане на тенджери пред Министерския съвет в София) години наред беше давано за пример за политически екстремизъм в журналистиката. Наследих “проблема” като главен редактор на вестника. А авторът на дописката ( и на заглавието) Венци Лаков, днес е депутат от Атака.
Венци обаче е развенчан и разжалван като журналистически тартор на екстремизма в българската журналистика. Надцакал го е в пъти един червен екскремист, в сравнение с когото заяждането на Венци със (за)червените ( от лъжата за гладуването им) бабички е направо човеколюбив апотеоз.
Запознайте се с арията на налудната злоба, която е изпял някакъв другар от в. “Дума”, който е бил между червените паразити, които се опитаха да надвикат (макар да беше мълчалив!) митинга за демонтирането на паметника на въоръжената лъжа в София.
Да оставим лъжите за трикратното обикаляне на паметника от наша страна ( какви църковни познания!) или малодушното намаляване на “бройката” на участниците в законния ни митинг, който беше десетина пъти по-голям от незаконната провокация на червените хулигани край нас.
Обърнете внимание обаче на “човеколюбието” , с което авторът говори с надзирателско презрение към възрастните хора, някои от които страдалци от концлагерите на комунизма, които мълчаливо понасяха скандиранията на болшевикльовците “Никога на колене пред фашистките свине”.
Колко ли трябва да е лош един човек, за да може да напише гадостите за “изпълзелите” непознати нему, но обявени за “богати (!) стари буржоа с тракащи ченета (и огромни апартаменти), с бастуни, странни създания, вътрешно луди, озлобени реститути и реститутки, злобни бабета с гаден поглед, които могат да прегризат телена мрежа, окултно десни, криптодесни, психодесни, дъртаци на десницата, преживели комунизма, пускали езици…”?
Да не продължавам…Знам, че е гнусно, но четете и вижте с какво си имаме работа, когато си позволим да си поискаме свободата и да се опълчим на лъжата.
Да добавя, че в рамките на цялата свинщина, която определя като “фашистки свине” привържениците на демонтирането на въоръжената лъжа за комунизма , тече и кампания в интернет, която на фона на бравурна съветска песен ( за безпощадна разправа с врага, какъвто в случая сме ние) декларативно изпраща всинца ни в концлагерите на комунизма. Надписът по наш адрес гласи:
НАПРАВЛЕНИЕ:
БЕЛЕНЕ,
ЛОВЕЧ,
СКРАВЕНА,
СИБИР
А ето и текстът, който може спокойно да кандидатства за “Червеноризец храбър” без конкуренция:
January 09, 2011
Пациентите от психиатрията на историята
(Криптодесницата и нейните неизтребими фетиши)
Александър Симов, журналист от в. “Дума”
Никога не съм си мислил, че холивудските филми могат да се материализират пред очите на хората, но ето че и това се случи. Динозаврите изпълзяха в центъра на София и „Джурасик парк” се осъществи на живо. На нещо такова приличаше площадчето пред Паметника на съветската армия, където се бяха събрали остатъците от криптодесницата, която трябва да свикнем да наричаме „психодясно”.
А може да си спомним за филма – „Мумията се завръща”. 150 стари реститути и реститутки се събраха, за да имитират политическа активност, успешно съчетана с ненормални погледи и месианска лудост. „Махнете ПъКъЛъ”, крещеше един плакат, държан от стар буржоа с тракащо от студа чене. ПъКъЛъ в десния окултизъм, който ни бе демонстриран означава – Паметник на комунистическата лъжа. За тези хора, за изпълзелите от криптата странни създания, за анахроничните зомбита, които се подчиниха на волята на бившият (а изобщо има ли бивш?) доносник Иво Инджев, известен като агент Ивайло, цялата история е един неспирен пъкъл, защото не е в съзвучие с вълните на тяхната вътрешна лудост.
Бях убеден, че криптодесницата може да събере около 200 души за тази странна кауза и се оказа, че все още живея в историческия комфорт на една широка душа. Бяха 150 души, с бастуни, злобни и богати старци, които колективно се възмущаваха срещу историята и хвърляха проклятие след проклятие. Джурасик паркът обаче, поради особеностите на своята геронтология, не можеше да произведе някакво активно политическо действие и заради това постъпиха като в театър – изведоха двама младежи, които да държат плакати, а психодесните им се наслаждаваха от далече.
Забелязах и друго. Зомби-десницата е останала без думи. Тя е пропиляла идеите си, похарчила е думите, останала е встрани от времето и сега единственото за което може да се залови е драматичната битка за историята.
Това е битка, която трябва да бъде описвана с психиатрични термини. Просто политическите думи са създадени да описват реалности, а митингът на окултните-десни беше като видение на закален наркоман.
Заради това лозунгите, които вдигаха озлобените реститути (вдъхновени разбира се от сюрреалистичната патетика на агент Ивайло) заслужават да бъдат цитирани.
„Ние сме антифашисти и антифетишисти”, гласеше един плакат. Носеше го злобно бабе с гаден поглед, която имаше вид на човек, който може да прегризе и телена мрежа. Аз бях на контрапротеста и не държах особено да се сблъсквам с фройдисткото дясно, но ако можех бих я попитал дали изобщо знае какво е фетиш. Историята не е фетиш, ако се употребява правилно и в позволените дози. Но когато не искаш да оставиш историята да бъде история и постоянно я завръщаш в настоящето и то като политически проблем – тогава не само си фетишист, ти си фетишист, който се нуждае от електрошокове, за да кротне малко и да спре да бъзика вселената.
„Ние сме в НАТО и НАТО е в нас”, видях и такъв плакат, носен от един от малкото младежи, очевидно в плен на истеричния маразъм, който се носеше от криптодесницата. Не ми се иска да тълкувам лозунга им буквално, но фройдистката нишка си личи дори и, ако четем това с либерален поглед и освободена душа. Как точно НАТО е в нас не ми се иска дори да обмислям. Но този лозунг няма абсолютно нищо общо с реалността, защото ни приеха в НАТО дори и с Паметник на съветската армия, което най-малкото говори за това, че няма смисъл да го махаме постфактум.
Не видях никъде любимия си лозунг, въпреки, че агент Ивайло го бе пуснал в блога си за масова експлоатация на десни съзнания – „Стърчиш над нас като член Първи”. Не го отдавам на здравомислие в психарската десница, най-вероятно повече от реститутите вече не си спомнят какво е член Първи и заради това бяха пропуснали тази монументална пропаганда в своите редици. Представям си как някой старец би помъкнал такъв лозунг…
Едва ли някога съм бил на по-полезен за мислене митинг. Криптодесницата всъщност няма проблем с историята, тя има проблем със самата себе си. Това са хора вън от реалността, изолирани в болезнените лабиринти на собственото си самоотвращение, което са насочили към целия свят. Тези хора – дъртаците от десницата са преживели целия комунизъм, вили са си гръбнаците, възхвалявали са партията, мазнели са се като лакеи, уж са мразили режима, но вероятно са пускали дълги езици по всякакви нечистоплътни места, за да си спасят кожите и имотите в центъра и сега мразят целия свят, защото са били мизерници. Всъщност те не искат да приемат истината за себе си – дори и по-нормалните хора с дясно мислене вече отказват да сведат своите каузи до разрушаването на един паметник. Историята на окултизма е пълна с провали. Нима разрушаването на мавзолея оправи Бългалия? Символиката на жестовете жестоко рухва пред истинския свят и реалност.
Гледах как реститутите с плюнки на устата плюят и бесуват срещу „гадните комунисти” и се чудех дали са наред. „Гадните комунисти” в случая настояваха за най-нормалното нещо на света – да не късаме страници от учебниците си по история. Да не говорим в 21 век за това, че паметниците трябва да бъдат местени. Да не се позволява на един бивш и професионален доносник да се изживява като чистата съвест на българската демокрацият. Гадните комунисти понякога са единствената светла сила във вселената, колкото и това да не се харесва на много хора.
По някое време в студа психодесницата реши да направи ритуална обиколка на паметниката, докато старите реститутки фъфлеха своите заклинания. После я повториха. Накрая потретиха. Три пъти се обикаля в църквите. Ето другият проблем на цялото им мероприятие. Просто си представих свят в който най-накрая този паметник бива бутнат или преместен. В същия миг криптодесницата ще се обезсмисли като вчерашен вестник. Светът им ще рухне, защото освен битката с паметника – те просто нямат за какво друго да се закачат в тази реалност и да си създават усещането за живот.
Иронията на историята е нещо много смешно. Най-доброто усещане за окултно десничарство всеки ще може да добие, ако отвори един разтърсващо смешен роман – “Монументална пропаганда” на Владимир Войнович. Това е книга, която е написана като опит в откровение на черен хумор да се разбере сталинизмът и неговото влияние върху душите на хората. Там също всичко се върти около един паметник, но на Сталин. Та криптодесницата също е заприличала на герой от черна хумореска, защото обект на техния политически фетишизъм е станал един монумент. Романът на Войнович е неговият начин да се опита да открие защо влиянието на фигурата на Сталин е проникнало толкова дълбоко в душите на хората – и в тези, които го обичат и в тези, които го мразят. И изводите му никак не са еднозначни.
Докато гледах окултните десни обаче аз разбрах истината. Едните хора са успели да се отърват от бремето на мрачната история и могат да дишат спокойнот в днешния ден и да възприемат историята именно като история. Другите обаче са пленници на миналото, пациенти в психиатрията на историята и всяка мисъл за това им действа като усмирителна риза, която ги души.
Когато зомбитата тръгнаха да се разотиват аз вече не изпитвах омраза към тях. Честно. Дори като пиша с думи като „зомбита” за тях го правя нарочно, за да подсиля тезите си. Най-накрая ми беше жал за всички тези хора, защото те ще се върнат в огромните си апартаменти, ще минат да си съберат реститутските си наеми, но никога няма да бъдат щастливи за нищо. Обречени са да живеят в свят, който ги отхвърля и е пълен с паметници, които им изгарят очите. Как да не ги съжали човек?
За тях хапчета просто няма открити.
Няма открити.”
Г-н Симов постоянно се бори от виртуални землянки с някакви “фашисти”.
В същото време, под постовете му във FB е пълно с: негови фенове с явни анти-семитски възгледи; с хора които призовават към силова саморазправа с ромите; с хора с изключително силна анти-LGBT реторика, и т.н.
Въпреки че вее байряка на анти-фашизма, г-н Симов няма проблем да си съжителства с подобни екземпляри, тъй като те формират основната част от фен базата му.
“писателят” на повикване, сам се е охарактеризирал, дори повече отколкото и Фройд би могъл. Примитивизма и проституирането не са му толкова познати, колкото и голям психолог да бил. Това е направо “шедьовър” , написан от първа ръка, единствено число, и неопределено време.
Важно е деньгите гасударски да текат, останалото е просто джурасиклистика от “пръво ПАРТийно качество” , почти като в “бившето” “работническо дело”…. “традиции” от векове ,за векове…….предавани по ГЕНетично “наследство” , както се изрази другаря кутев.
Как да изрази човек действителното си презрение към такъв гнусен червен плазмодий като въпросния уродлив хибрид между човекоподобно и плужек на снимката-алэксандр сымаф? Езикът има ограничени ресурси, също не са бездънни и слюнообразуващите физиологични механизми. В някаква тв-помиярница снощи за секунди видях мордата на този изрод и чух угодническа реплика на водещия към него, но за толкова ми стигат силите и търпението.
За статията в „Нувел обсерватьор” прочетох преди 3-4 дни в няколко руски интернет издания. Освен за 10 милиона евро, които се дават за обслужване на кремълската пропаганда в България, се споменаваше за 120!!! руски офицери от специалните служби, които работят у нас!!! Честно казано на мен ми е бедна фантазията и не мога да си представя(или не искам да повярвам по скоро) до къде се простира руското влияние в България!
Цитирана сума ми се вижда сериозно преувеличена. За 10 милиона евро аз лично ще спретна такава хибридна война, че свят ще ви се извие. Нашенските хибридници или са много некадърни или са много крадливи, защото резултатът от десетте милиона е пренебрежимо малък. Да громиш опонентите си с “олигофрени, психично болни и гадни реститути” е упражнение за бая по-малко парици. Постна, много постна работа. Ако наистина им дават тези пари, ‘що ли им дават изобщо. Друго нещо си е Шрьодер, Орбан, оня чешкия заплес, мадам Льо Пен, бръшляновите нобелисти. Тежка артилерия, де що има помияр, все тях цитира. Лицето Волгин с тях ляга, с тях става, Явор Дачков тоже. А дребничкото СашЕ е дребно и в оплювките си – от Бай Ганьовски похвати по-горе не стига- “напсувай го да го смъдне под лъжичката, па му гледай сеира”.
Не обръщайте внимание на розовобузестите соцалисти – утописти.
Те са отпадъците на историята, човек може само да се изцапа когато се занимава с тях!!!
Този розовобузест “другар” без да иска е направил дисекция на собственото си мислене.
Жалка и комплексарска история.
Не можах да прочета докрай тази помия!
Признавам си, до днес не бях чел нищо от Александър Симов. Естествено, бях го мяркал по телевизиите и мнението ми за него беше “младо червено говедо”.
Работата излезе много по-сериозна. Не бях срещал толкова омраза от писаниците на Ленин с призиви за масови убийства. Написаното от Симов /не бих го нарекъл и статия/ е една логорея на ненавистта и омразата към човека. И забележете – без нито един конкретен факт в защита на престъпния /по Закон!/ комунистически режим или на позорния /по съвест!/ за всеки българин паметник на окупационната Червена армия. Просто безсрамни хули и обиди, написани с неизмерима злоба. И някакво просташко гаменско пубертетско “остроумие”.
А що се отнася до поставянето на “психоетикети”, бих препоръчал на Александър Симов самият той да отиде на психиатър. Видимо има нужда от консултации и успокояване.
През комунистическото време отговорните другари – предтечи на Ал. Симов и неговите подобни – употребяваха властта безконтролно,под крилото на ” на братята освободители”. Те вкарваха в лагери и затвори,убиваха,грабеха,рушаха човешки съдби. Наричаха с наслада жертвите си фашисти,империалистически агенти и шпиони,народни врагове,експлоататори,черноборсаджии,кръвопиици,кулаци,зози,суинги и т. н. С тези епитети,които влачеха понякога страшни последствия,се пълнеха вестниците,гърмеше се по радио и радиоточки,пишеха се присъди по стените на домовете.В училищата се насаждаше измама и страх в главичките на децата. Освен спуснатите отгоре указания(често кървави),предтечите на днешните ползваха една настолна книга “НАРЪЧНИК НА АГИТАТОРА”.Там в удобен вид за ползване бяха систематизирани лъжите манипулациите,епитетите и необходимите празни празни приказки за да се държи “новия социалистически човек” в страх и мъгла. Така че опорните точки на сегашния посткомунизъм не са от днес.Те си имат развитие и надграждат НАРЪЧНИКА НА АГИТАТОРА.Жалката Ал.Симовщина не е оригинална.Тя е продължение на омразата,лъжата,безочието и сребролюбието.И безсрамието. Иначе,да се коментират гадостта,злобата и бръщолевенето не заслужава.Те са осъдени от историята.
Много мълчат, но всички знаят, че някога власта на окупатора се крепеше главно от изтъканата мрежа на Държавна сигурност с доносчите си, партийните комитети, които командваха Правосъдието ,според опасностите за партията, и третия стълб – отдел Пропаганда и Агитация, който обработваше мозъците на хората и за всяка глупост насочваха недоволството на хората далеч зад океана или където и да е зад стената. Стара история, която днес се пее на нов глас с добри хонорари не само у нас, но и в много други страни. Не ни ли умръзнаха акробатичните езикови димки с дезинформация и стандартни лъжи, които някога официално се разпространяваха, а сега пак платено, но не съвсем явно.
Извинявам се, но може ли някой да посочи линк към статията в “„Нувел обсерватьор”, защото не мога да я открия. Благодаря предварително!
Отново моля съфорумците да демонстрират и по графичен начин презрението си- като пишат името на мерзавеца с малки букви и руски добавки!
Жалка работа.Изказванията на Симов и неговите следовници показват докъде може да стигне човешкото падение.До едно животинско мучене и повтаряне на незабравени от комунистическо време мантри,които никой не слушаше и никой
не вярваше.За дивия капитализъм и жестоката експлоатация.И какво се оказа,че жестоко експлоатираните сме ние комунистическите работници с десетки пъти по ниско заплащане.Което ни обрича на поколения бедност.
Ето такава им е и сегашната пропаганда.Обиди,лъжи,недостойни квалификации и никакви доводи.
Ако искаш да опонираш на някого покажи факти,извади документи,а ако не познаваш истинската история на България за Съветската окупация ,научи я и тогава давай твоите аргументи.Не се дръж като невменяем да повтаряш едни същи глупости,които хиляди пъти са опровергани.
Такива като Симов.Волгин ,Атакаджиите ,всеки който не е на тяхното мнение е *психо*.Не зависимост какъв е;журналист,политик,управник или просто гражданин.И мен са ме обиждали пред МОЧА.
Обръщам се към горе споменатите-научете най после българската история.
*Да не късаме страници от историята*-призовава Симов.Ами анджек,чети я .С факти и документи.Като българин,а не като руснак.
Иначе излиза,че нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.
…”и всички свои грешки той на коня щедро ги приписа.” /из Магарешка критика/
Прочетох статията и останах без думи относно писанията на лицето Симов! Гади ми се! Питам се защо има такива (не мога да ги нарека хора, нито човеци), заради парите и властта ли е не знам или нещо друго?!
Провинциален графоман – дилетант и в журналистиката, и в психологията.
Какъв идиот- боже мили….
Е , Гьобелс …,
напомня ми ентусиазирано пионерче на манифестация от преди 10 ноември –
Факта че не рaзполага с наследствен апартамент в София-център ,
явно е тежъкия удар на съдбата който го е хвърлил в “ляво”–
Сега разбрах защо Москва не вярва на сълзи…
Преди няколко години “лицето” Сымов беше някак си “по-коректен”. Ама сега Александр Александрович Сымов совсем се е разпасал. Гледах го преди време в едно пердаване на другарката люба кулезич. Ми че той съвсем се е закръглил към 150-те кила от съветската лапачка. Уважаемый товарищ Сымов, идите к ебени матери на легком катере.
На мен лично много ми се иска тая другарка сlьмав да я срещна някъде. Такъв шамар бих й извъртял, че да види петолъчки по пладне. Ще й се тресат женствените бузки поне пет минути.
Комунистите си сменят името на партията, както цвета на шапките си. Но скелета, организацията, приомите, лъжите, обработката на мозъците и главно вътрешната сплотеност на цялата мафиозна структура е непроменена. Верно е, че името на комунистическата партия бе отменено и обявено за престъпно. Верно е, че комисията по досиетата публикуваха имената на грехотийките станали доносчици бяха обявени. Но какво от това? Тези, които ги принуждаваха да доносничат, като ги лишаваха от жителство или не им позволяваха да упражняват професията си излизат като най честните и доблестни българи. Шефовете на доносниците са неприкосновени. Но най тъжното е, че цялата плетеница на мафията от взаимни връзки, икономическа зависимост, роднинство и всякави отношения е непокътната или претендира, че е непокътната и продължава да дърпа юздите на управлението в една или друга форма.
Руския шпионаж в България за разлика от всяквкъв вид шпионаж по целия свят не е таен,не е секретен,не е за служено ползване,не е строго скретен,не е от особена важност-той е явен,всеобхватен и силен,,жизнен,богат и ненаситен,нагъл и безкомпромисен,навъсен и циничен…..
Той има две страни-българската комунистическа партия(банда) БСП и властта в лицето не БоБо.Всичко е просто като Боб.
Извода е, че Симов трябва да изяде един здрав прът по трътката си!!!
Вгледайте се във фигурите и физиономиите на пеевскый, цацарав, сымав и пр… Не намирате ли общи черти? Не намирате ли прилика с определен животински вид?
Който е чел “Фермата” на Оруел ще ме разбере…
Оядоха се и започнаха да се променят генетично. И при това промените ги тласкат към пълно единство между телесна и духовна същност. Под въздействието на овладяните властови позиции и редовно захлебваната руска копаня, предишната суховата кльощавост на селяндура-андрешковец бавно и неотклонно се трансформира и видът “волгын” постепенно преминава във вида “сымав”, с всичките присъщи на съответния биологичен вид форми.
/Стамбо, приятелю, добре ли съм с руското звучене?/
🙂
Но-Иво и колеги, не можем да отречем, че червената путинайкинска пропаганда настъпва (координирано отнякъде и финансирано) от всички възможни фронтове. Ето дъртешките кухотевини на един (барабар с ноам чомский) гуру на левия идиотизъм, супер-ултра-свръх-мега-интелектуален идиот на ЕВропа и Света, когото трябва да слушаме като Глас и Прозрение свише, за да не ни обвинят, че сме нискочели и нищо не прочели фашисти. Но наличието на умни и точни коментари под неговата ме радва много.
http://www.faktor.bg/novini/svjat/50413-smrazyavasta-ataka-srestu-merkel-zaradi-gartziya.html
Перфектен си, скъпи ПАВЛЕ! Ну, молодец, както биха казали кремълските началници на коментираните псевдобългарски уроди! Но само за графиката, иначе, знаеш какво мислят за нас с тебе и за другите на същия акъл като нас!
Жив и здрав!
Но като е за пропаганда, я вижте-какой ужас! “Курица не птица- пък Болгария….” Эх, да бяха советские эти самальоты! Как щяхме хлебом солью да ги ожидаваме!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4877466
Драги, СТАМБО!
Ако бях Министър на войната, незабавно щях да настоявам пред партньорите от НАТО, от днес още над Белозем да летят само нашите МИГ-ове /СУ, също може/. Щото те са тихи, не стряскат децата /и „любящите майки”/ и даже да паднат на селото нищо няма да му стане.
Друго ми направи впечатление и те моля като експерт в областта на словото /аз съм само химик/ да ми помогнеш да проумея! Като е поставила журналистката изказването на кмета в кавички /ще рече – цитирала го е/, на кого от двамата са „бисерите”:
– „ ниски височини” и
– „ако … падне самолет НАД селото” /курсивът-мой/?
Та, въпросът ми е – Иван Тачев или Анелия Перчева?
🙂
Малкото русофилче пита баща си:
– Тате, ти какво продаваш, че имаме толкова скъпи коли, хотели, яхта и самолет?
– България продавам, моето момче, гордо отвръща баща му.
За тези, които тепърва се сблъскват с “творчеството” на Сандо Симав, ето един материал от времето, когато е бил по-втален:
20 причини да обичаш Америка
1. Това е страната дала на света гражданското общество. Това е велико. САЩ може да не са велики с Буш, но са велика с Декларацията за правата на човека. Невероятен документ написан в мрачни времена. Прочетете го. Тогава ще разберете, че статуя на свобадата трява да има точно в САЩ!
2. Холивуд. Каквото й да ви разправят, това е вълшебно място. То е формирало и формира повечето от модерните хора. Холувуд е задл моделите за любов, тъга, бунт, отчаяние, дори секс. В това няма нищо лошо. Нека да се наслаждаваме!
3. Памела Андерсън. Коментар е излишен. Тук ценноста се усеща на пръв поглед.
4. Великата американска литература. За всички, които смятат, че американците нямат култура. Вие сте в заблуда. Американската литература е с няколко класи над българската. Те са родили автори като Джек Лондон, Стайнбек, Драйзър, Мелвил, Вонегът, Стивън Кинг, Пол Остър, Чък Паланюк, Джек Керуак, Буковски, Мейлър…
5. Усещането за успех. Това усещане може и да е измамно. Важното е, че държавата САЩ дава на всеки свой гражданин усещането, че ако бачка и е късметлия няма начин да не успее. Аз по-добро средство за сплотяване на нация не познавам.
6. Радикализмът. Тук ще ви цитирам мисъл на един френски философ Режис Дебре. Той казва: “Америка е единственото място, където можеш да говориш срещу имперската политика на САЩ, без да те вземат за изкукал комунист”. Нима не е прав?
7. Небостъргачите. Култура, която е родила феноменът небостъргачи е култура загледана в небето. Култура, която не признава граници, защото разбира колко дребно понятие са те в небесния смисъл на търсенето. Небостъргачите са символ на необуздан стремеж да задминеш себе си, а това е прекрасно.
8. Свободата на религиите. Ако искаш си атеист, ако искаш са в църквата на джедаите, ако искаш вярваш във Вишну и никой не те закача. Още една степен на велика свобода.
9. Американската журналистика. Тя е велика.
10. Просто това, че САЩ са САЩ и, че светът има нужда от тях. Те не винаги са перфектни, не винаги мъдри, но винаги са полезни.
11. Гостоприемството. Това са най-милите хора в целия свят. Напоследък е трудно да влезеш в държавата им, но иначе са перфектни и мили хора. българското гостприемство вече е мит. Американското не е.
12. Американската вътрешна политика. Ние в България почти нямаме представа какво представлява тяхната вътрешна политика- тя е основана на борбата на икономически идеи. Всеки проклет процент в програмата на кандидат-президент на САЩ се изразява в някаква полза за определени групи от населението. Това е една утопична политика в която гласоподаветелите гласуват за себе си, за собствения си просперитет и наказват жестоко всеки, който не изпълни техните желания. Ох , защо нямаме щастието и в България да е така…
13. Американските библиотеки – магични места, които работят нон-стоп. Ако видите такава библиотека ще се убедите, че американците четат много. те се вълнуват за своя свят. Може за не са информирани за външните политики и държави перфектно, но познават своята държава. А това е най-важното. И са уверени в държавата си, а това е още по-важно, защото тази държава никога не ги предава. Вместо да плюем по това, нека да си пожелаем и един ден България да е същата.
14. Светът има щастието САЩ да са най-силната държава сега. Вярно е, правят грешки – те не са божества, а хора, мама му стара. Но представете си свят в който да кажем най-силната държава е Северна Корея, не ми се мисли направо. Или пък Русия. Не че Русия е държава, която заслужава презрение, там просто никога не са зачитали достатъчно правото на всеки да има собствен живот. Или пък свят в който талибаните бяха взели надмощие. Кошмарно! САЩ стават симпатични в сравнение с техните алтернативи.
15. Отново и отново – СВОБОДАТА. Каквото и да си говорим САЩ винаги ще са символ на свободата – тази свобода, която предоставя живота ти в твои ръце и само от теб зависи какво ще правиш с него. Има и безпогрешен начин да се ориентираме в тази свобода – всиччки техни инстутиции, вестници, медии са ориентирани към съдбата на отделния човек. Именно той е ценност. Тук ние си говорим за институции, държавност, българщина, а никой не мисли за обикновените хора – те изчезват зад подобни бетонни клишета.
16. Блясъка и лукса. САЩ били консуматорска нация. Че какво лошо има? Защо да не живеят добре. Техният живот кара мнозина други по света да се надяват, че и те ще живеят така. Това е надежда. Можем да им завиждаме, че живеят добре, но това не е причина да злобеем срещу тях. Най-малко американците са виновни за това, че ние живеем зле.
17. Американската култура! И до днес щом чуя, че видите ли проклетите янки нямали никаква култура ми идва да се смея дълго на глас. Всъщност американската култура е мощна и интересна. Вероятно не допада на всеки, но говорим за нещо субективно. Аз не виждам нищо лошо в техните филми, ако не са те светът щеше да е ебати скучното място. Не върви да гледаме само Бергман, нали? А и те си имат силно кино, такова каквото ние отдавна вече не правим. А нима е само киното – от САЩ тръгнаха блуса и рока, джаза и техното…
18. Вежливостта. Представяните ни за тъпанари американци всъщност са едни от най-вежливите хора на света. Цитирам думи на обикновен българин срещнати във форум за чужду страни – “Така и не видях случай някой от тях да се блъсне в друг човек и гороломно да изреве “Абе, кретен, що са буташ бе!”. О, не, точно обратното – тези тъпи янки всъщност постоянно се извиняват един на друг, не си позволяват грубости и всички са усмихнати. Когато се запознаваш с някой той проявава толкова искрен интерес към житието ти, че веднага ти става симпатичен” Очевидно сред американците има добри хора.
19. Пак Памела Андерсън. Сега ще ви обясня защо. Тя е красива жена. каквото й да си говорим парчето е секси. Но нека да оставим това настрани. Памела Андерсън е доказателство, че в Щатите едно обикновено девойче с канадски произход може да достигне зведният блясък. Тя не блести с интелект, но и никога не е заявявала претенции да има професорски познания. Андерсън е жена, която използва това, което й е дала природата за успее и с това тя се превръща в символза възможностите които имаш в САЩ. затова й се възхищавам.
20. И сега да подходя чисто географски. Щатите са невероятно красива страна – всеки щат е своеобразен по своему – от белият пясък на Флорида през слънцето на Калифорния до снежните простори на Аляска.
————————
http://alexsimov.blogspot.com/2006/04/20.html
Правейки паралел между момчето на снимката от линка по-горе и червендалестия прасурс, в който се е превърнал сега, явно другарят търси (и е намерил в крайна сметка) копанката с по-мазен бъркуш.
Недоумение буди в мен фактът, че тази несръчна “ода” в прослава на Америка все още се кипри на сайта му. Но пък, от друга страна, такива същества имат силно развит инстинкт за оцеляване и това може би е причината – резервен вариант за времето, когато червеният бъркуш секне.
“…драги д-р Сава, недей да колиш прасето Саш.”
Това с “пациенти на психиатрията” видимо е руска опорна точка. Нали помните, че по времето на Брежнев руските противници на режима масово бяха вкарвани в психиатриите.
Лошото е, в днешна путинска Русия несъгласните вече направо ги разстрелват по улиците.
ДРАГИ ПАВЛЕ,
Те, примерите на мисловна тъпота, нулева ерудиция, мизерен езиково-понятиен запас и дебилски стил в “българската” “журналистика” са толкова, че е по-лесно да се изтъкват изключенията!
Но- глей` с`я – eдно време помним как разни кретени, червени карикатуристи,карандаши и пр. дращеха как каубоят РОНАЛД РЕЙГЪН гърми с трансконтинентални ракети по кроткото гълъбче на мира, горкото! Точно както го беше изтипосала това мирно гълъбче доброволната сесесерска проститутка пабло пикасо (след писаното за него от големия консервативен британски историк ПОЛ ДЖОНСЪН няма как да не го пиша с малки букви).
Сега обаче не само то е застрашено от потомците на РОНАЛД РЕЙГЪН, но и кокошките в сума ти селищни системи от съветски тип из Болхарската Задунайка!