Американските еволюционери и балканските революционери

Препубликувам в ivo.bg една много правдива откъм фактология публикация в Клуб Z (  сайт, цитиран често в ivo.bg, който никога не цитира бедния ivo.bg) , с единствената въвеждаща забележка по повод американските хамелеони:

 

В САЩ е така. При избора между демократи и републиканци американците избират… републиканци или демократи.  Или обратното ( на всичко, което се подразбира като репуликанци и демократи тук). Но никога не избират кобургготски месианци, банкянски  новобранци и др. подобни самозванци в пъстрата палитра от подставени възможности, която им се сервира тук.

Иначе казано, американските хамелеони направо бледнеят като бели мечки на сняг на българския фон с ярката  окраска на политическите животни, сменящи козината, но не и нрава си в България.

Да си избираем на висок пост политик в САЩ е тънка работа (за разбиране от идеологическа гледна точка на българския списувател).

Толкоз за американската еволюция ( в рамките на една 200 годишна демокрация с размити граници между републиканци и демократи по стандартите на тукашните схващания за лявото и дясното) на фона на местната ревлолюция.

За сведение на авторите на правдивата публикация: Путин не си е сменял партийната ориентация и това вероятно го прави велик в очите на онези, за които еволюцията на възгледите е хамелеонщина, а пещерняшкото придържане към традициите на канибализма е готино качество – защото канибалът не е изменил на същността си.

Има в интернет откровения на Путин, в които той се обяснява в любов на КПСС, която просто се разпаднала, но той не я е напускал. Той не е хамелеон.

 

Ако не беше Нанси, дали Рейгън щеше да стане президент? И от коя партия? Снимки Уикипедия

Клуб Z

Не само родните политици сменят партията си за изборите, показва преглед на някои от ключовите фигури в съвременната американска политика, направен от в. “Вашингтон таймс”. Някои от най-известните политици в САЩ – днес и в миналото – са започнали политическата си кариера в заклетия враг на сегашната си партия.

Наистина, при двупартийната система няма как да се постигнат постиженията на някои родни политици, особено на местно ниво, които сменят партии като салфетки, минавайки през 4-5 формации за също толкова мандата. Но това е технологично ограничение, за което не можем да виним американците.

1. Хилари Клинтън, бивш държавен секретар, настояща кандидатка за президент от Демократическата партия

Г-жа Клинтън, израстнала в консервативно семейство, e активна политически от ранна възраст – едва на 17 подкрепя кампанията на кандидата за президент Бари Голдуотър… който е републиканец. Но това не е всичко – съпругата на 42-рия президент Бил Клинтън става шеф на клуба за млади републиканци в Уелъсли – изцяло женски колеж, където започва висшето си образование. Нещата явно се променят през 1968 г., когато подкрепя кандидата на демократите Юджийн Маккарти. Същата година присъства и на последната си Национална конвенция на републиканците в Маями, след което напуска партията окончателно.

2. Доналд Тръмп, кандидат-президент на Републиканската партия

Ако искате пример за истински политически номад, това е Доналд Тръмп. Той се е обявявал за демократ, за независим, подкрепял е дори Реформистката партия (може да се преведе и Реформаторска, но да не прекаляваме с аналогиите), която досега е спечелила едно губернаторско място в Минесота. През 2000 година дори бива номиниран за кандидат-президент на Реформистите, печелейки вътрешнопартийния вот в Калифорния. Давал е пари за кампаниите и на демократи, и на републиканци, и е един от първите, подкрепили кампанията на Рейгън.

3. Кондолиза Райс, бивша съветничка по националната сигурност и държавен секретар при управлението на Джордж Буш младши.

Като млада, Райс е демократка. Започва работа в държавния департамент през 1977 г, по времето на президента Картър, като стажант в Бюрото по образование и култура. През 1982 г. обаче променя позицията си, отчасти заради външната политика на Картър, признава самата тя.

4. Роналд Рейгън, 40-тия президент на САЩ

Рейгън започва политическата си кариера като либерален демократ. Бори се срещу законопроекти на републиканците, подкрепя явно Хари Труман през 1948 г., и работи за демократи като Елън Геъгън Дъглас в Калифорния. През 1949 г. обаче започва да се среща с Нанси Дейвис, бъдещата първа дама, която е републиканка. Постепенно политическите му виждания започват да клонят надясно, като през 1962 г. официално става републиканец, а в следващите 30 години се превръща в една от ключовите фигури на партията.

5. Майкъл Блумбърг, бивш кмет на Ню Йорк

Да си смениш партията за изборите е и американско явление, ако съдим по шефа и собственик на едноименната медийна компания. От младеж – до 2001 г., Блумбърг е заклет демократ. Когато решава да се кандидатира за кмет на Ню Йорк обаче, преминава към републиканците и печели два мандата с тях. По време на втория мандат обаче напуска партията и бива преизбран през 2009 г. като независим.

6. Рик Пери, бивш губернатор на Тексас, кандидат-президент на Републиканската партия

Най-дълго служилият губернатор в историята на Тексас, Пери е избран в Камерата на представителите като демократ през 1984 г. Подкрепя Ал Гор през 1988 г. на вътрешнопартийните избори за кандидат-президент и работи в кампанията му в Тексас. През 1989 г. обаче официално обявява преминаването си в Републиканската партия. Именно като републиканец става губернатор на Тексас и два пъти кандидат-президент – през 2012 и сега.

7. Леон Панета, бивш конгресмен от Калифорния, директор на ЦРУ и шеф на Пентагона

След службата си в армията Панета работи за републиканския сенатор Томас Къчел, а през 1969 г. е назначен за директор на офиса за граждански права в администрацията на Никсън. Когато обаче бива уволнен, минава към демократите. Като демократ става конгресмен, шеф на кабинета на Бил Клинтън, директор на ЦРУ и министър на отбраната при Обама.