С руски интелектуални камъни по глав(атар)ите на путинофилията у нас

Статия във фейсбук на руския телевизионен журналист Владимир Познер провокира отново въпроса: защо, след като българската държава и производните й медии не искат, не могат или не получават разрешение да защитят България от руската информационна хибридна война( давайки обаче редовно трибуна на нейните наемници с български паспорти) не направят поне минималното усилие да балансират това безобразие чрез популяризиране на руската опозиционна журналистическа гледна точка.

 

 

Статията на Познер, в която той говори за Путин като за плешиво момче, желаещо да остане в историята и за това колко е дебилно да се очаква полза за Русия от анексирането на Крим в каквото и да било отношение, би имала изтерзняващо въздействие върху болните от първосигнална русофилия българи, ако сред тях има все пак мислещи, а не просто „любещи” хора, за чиито умове и сърца си струва битката за тяхното проглеждане.

 

Включително по въпроса за руския фашизъм, битуващ масово и безнаказано в днешна все по- кафява Русия ( изразът е на Познер, но тенденцията беше изобличена особено ярко от убитата заради волнодумството си Анна Политковская ).

 

Включително по въпроса за аналогиите ( но не с Косово), а с хипотезата Япония да си вземе Курилите или Германия да предяви претенции към Калининград, бишия Кьонингсбег, исторически център на германското обединение през 19 век ( за което авторът на тези редове е писал не веднъж като провокация с обратен знак по повод кримската агресия на Путин).

 

Включително като признание за правота на Украйна да се защитава, както би постъпила Русия спрямо Курилите.

 

Включително като зов да се издигне на първо място в Русия европейският принцип за правото на добър живот, вместо да се поставя на пиедестал милитаристичният приоритет на държавата, разхищаваща милиардите на руски народ.

 

Опитайте се да си представите за миг как би изглеждал авангардът на путинофилите в България, изправен пред задочен спор с руски интелектуалци, презиращи вожда в Кремъл. Задочен, защото Кончаловский едва ли би седнал в едно студио да спори с довчерашния американофил някой си от в. „Дума”. Но е достатъчно да им сравниш два текста, за да стане ясно за каква пропаст в интелектуално, човешко, морално и…патриотично отношение става дума. Патриотично, защото у нас за патриотично се представя слугуването на чужд и мракобесен режим, докато за истинския руски патриот днес е важно да се изправи срещу безумията на същия.

 

Или можете ли да си въобразите картинката как притежателя на енциклопедични познания руски публицист Олег Панфилов ( наричан в Русия „ужаса за Путин”), принуден да живее и работи в изгнание в Грузия , е цитиран в българско телевизионно студио докато там се мъдри да речем Любомир Коларов ( с неговия оскъден болшевишки речников запас и с руския му акцент), бивш телевизионен бос от времето на разцвета на соцмракобесието в НРБ и виден строител на съветско-руски паметници днес?

 

Ами ако изправят до стената на позора Димитър Иванов – Гестапото срещу текстовете на Аркадий Бабченко, млад, но премирал през ада на двете московски войни срещу Чечня талантлив руски блогър, чиито текстове къртят безмилостно гестаповските опорни точки на Кремъл?

 

Как ли биха изглеждали Шаренкова и Божидар Димитров накуп срещу една единствена статия на Познер, прочетена като смъртна присъда над техния отвратителен възторг от окупацията и анексията на Крим?

 

 

Питам ( питал съм наскоро и в личен разговор някои телевизионни началства), но отговор няма. Ето защо оставям на въображението на читателите да си отговорят какво би станало с жалкото перчене на путинофилите у нас, след като бъдат наказани да прочетат или да чуят прочита на статията на Познер, която специално за тях публикувам на руски език (българите, които обичат България повече от Русия, да не ми се сърдят за липсата на превод- тях тази статия няма с какво да ги преубеди).

 

ВЛАДИМИР ПОЗНЕР

 

“Раньше у меня было убеждение, что все зло в Кремле. Теперь, за последние три месяца я увидел, сколько говна кипит в головах моих знакомых, которых я считал неглупыми людьми. Вот не хотел писать ничего про Крым, точнее, хотел, но запрещал себе, потому что столько уже написано, и верных слов сказано, и вранья государства на поверхность вытащено, что и добавить вроде нечего.

Но оказалось, что столько моих знакомых, которых я считал адекватными людьми, быстро запросились в бан на всех соцсетях, и показали такое свое лицо, которое не у каждого пенсионера на митинге коммунистов увидишь. Поэтому пишу этот пост и буду на него впредь ссылаться, чтобы не писать снова много букв.

Я не буду опираться на чьи-то комментарии и слухи. У нас есть два факта — Украина скинула Януковича и Россия отжала у Украины Крым.

 

Первое. Украина. Это другая страна, с другими законами, гражданами и федеральным устройством. То, что мы отжали у этой страны, пока в ней шли сложные процессы, полуостров, не делает этот процесс легитимным. Представьте, что во время митингов на Болотной Япония бы ввела войска на Курилы, и через две недели там жители проголосовали бы за присоединение. Ситуации одинаковые. Курилы, в разные времена наши, племенные и японские территории, остались нашими, потому что кто-то когда-то так провел черту. Мы бы их так просто отдали? Нет. Или Чечня? Вот и Украина Крым так просто не отдаст. Кроме русских там живут и украинцы, и татары, и куча людей, которые живут там, где еще не действуют российские законы. Теперь, я подчеркиваю, только теперь на Украине начинают плохо относиться к русским, выпиливают русские каналы, потому что неприятно круглосуточно слышать ложь и ересь, снимают с производства программы с русскими актерами и т.д.. Что мы получили в итоге вместо защиты русского населения? Повышенные риски, если эскалация продолжится. Это цель собирателя земель? Значит, те, кто говорят, что русских надо защищать, здесь неправы.

 

Второе. Крым — наша земля. А Татарстан? А Калининград? Крым был впервые присоединен в 18-ом веке. Средняя Азия, Кавказ, Финляндия — это все тоже в 19 веке присоединено? Почему не воюем? Или почему не отдаем взятое силой? Любой прецедент, связанный с изменением существующих границ, сегодня способен открыть ящик Пандоры. Напомню уверенным в военной мощи страны, что в России ПВО закрывает только Москву. Бомбардировщики любой страны долелят до любого другого города без сопротивления. А ядерное оружие хорошо как средство сдерживания, а не применения. И отобрав Крым, мы в перспективе начали путь к потере всех остальных земель. Значит, те, кому мало нашего присутствия на карте мира, тоже не правы в исторической динамике.

 

Третье. Крым дотационный. Там уровень жизни ниже, чем в России, там нет инфраструктуры, своей воды, электричества, нормального порта, пропускных способностей ж/д, аэропорта и прочего. Это бешеные деньги. Это бешеные траты, больше, чем Олимпиада и ЧМ 2018. Если там такое золотое место, почему оно 20 лет превращается в говно? Наверное, сделать его жемчужиной курортного бизнеса не так просто. А учитывая бешеную популярность Сочи, Адлера и Туапсе у любителей дайвинга и шопинга всего мира, то мы этого не сможет сделать априори. То есть, мы беремся кормить 2 миллиона человек, зная уже на берегу, что не сможем там заработать. Никакими экономиями от аренды базы флота и поставками крымских продуктов эти деньги не отобьются. Это просто понты, как все большие проекты последнего времени. Распилят, украдут, по телику покажут перерезание ленточки и счастливых пенсионерок в трусах из перешитой рубахи умершего мужа. Значит, те, кто верит в усиление России от этого присоединения, тоже врут. Воевать крымчане за Россию не пойдут. Иначе давно бы сами вышли из состава или сделали нормальные пляжи и гостиницы, если были бы бойцами.

 

Четвертое. Снова про деньги. Экономика. Международные санкции — это понятно, все будем покупать дороже. Если уронят нефть — мы увидим новые девяностые, и все проблемы, которые стояли году в 1991-м, и безденежье, и бартер, и суверенитета все захотят. Внутренние издержки тоже понятны. Зачем нам новые дороги, пенсии, нормальные поликлиники, не падающие самолеты, скоростные поезда и прочие радости 21 века? Нам ближе 19 век, крепостничество и расширение империи. Сейчас приблизительная цифра 243 млрд. рублей только в этом году. На эти деньги можно было спасти русских миллионом других путей. Хоть школы и университеты построить, хоть бабушек из вымирающих деревень в нормальные дома престарелых переселить, хоть стипендии талантливым ребятам выплатить. А то, что Крым получит деньги из наших пенсионных накоплений, говорит о возвращении совка. Когда все союзные республики снабжались лучше, чем РФ. Снова ради империи власть готова втоптать в говно своих граждан.

Пятое. Кому из вас, мои знакомые и читатели, стало лучше от присоединения Крыма? Я вот туда не езжу, и вряд ли поеду, в Турцию дешевле и качественней, в Испании дороже, но вообще другой мир. Ок. Я не показатель. Кто ездит в Крым отдыхать, искренне надеется, что при России там будет дешевле? При стоящих русских военных и спецслужбах это будет безопаснее? Любое происшествие, где наши окажутся виноваты, будет замыто и повешено на пострадавших, чтобы не будоражить. А местным, 40% трафика туристов которых составляли украинцы, и еще 10 иностранцы, будет тоже непросто пережить эти потери. Россия, конечно, же, поможет, даст денег, чтобы все заткнулись. Наших денег. Твоих и моих. Что, кто-то будет покупать крымское вино теперь? А чего до этого не покупали? Оно везде продается. Так какая польза? И если уж речь про деньги. Зачем было вкладывать триллионы в Олимпиаду, показывающую миру позитивную России будущего, если через два дня это смыли вводом войск в Крым? Дебилизмом попахивает. Причем, вашим, потому что обе эти аферы — на ваши деньги. Один плешивый мальчик хочет войти в историю, и ему неважно, сколько больниц из-за этого не будет построено, и сколько людей погибнет, потому что заряженное оружие когда-то выстрелит. Никакой пользы никому из жителей России от присоединения Крыма нет. Телеканалы России переведены на режим войны, и он такой теперь останется для всех других сфер надолго. Все общественное пространство зачищается, все, кто не согласен – предатели, провокаторы и фашисты. Пугают украинскими фашистами. Россия пугает. Страна, где почти на каждом фанатском секторе свастика, где режут и бьют иностранцев, где еврей у половины сограждан обзывательное слово, а все остальные — хохлы, чурки, татарва, косоглазые, звери, чехи, — куча добрых эпитетов ко всем другим национальностям. А знаете, почему вам всем хочется радоваться от присоединения Крыма? Потому что вам всем хочется хоть чем-то гордиться? А гордиться нечем. Все товары, которыми можно пользоваться с удовольствием, импортные. Продукты уже на 2/3. Мы не производим ничего, что было бы интересно миру, кроме советских разработок оружия и нефтегаза. Только очень дорогой спорт и маленькие, но очень дорогие, войны. Знаете, как финны гордятся, что их президент летает с ними на одном самолете обычным классом? Знаете, как лондонцы гордятся, что их мэр ездит на работу на велосипеде? Нам гордиться нечем. И вот тут, словно пиписька из замызганных штанов онаниста, выскакивает Крым. На самом деле, это все последствия рабства, из которого российские граждане так и не могут выйти. Вышел креативный класс на Болотную, дали по башке, все спеклись. Вышли на Майдан студенты, получили по башке, через неделю там были десятки тысяч людей. Не все из них, конечно, были альтруисты, не все всё понимали, кто-то, конечно, пытался их направлять, провоцировать и прочее. Но сам факт важен. Люди вышли в числе полумиллиона и сказали, что идите-ка вы все в лес. Любой следующий после Януковича президент, зная этот опыт, будет понимать, что беспредел имеет рамки. И эти рамки будут сужаться с каждым годом, пока не сравняются с пунктами конституции. И сравните с Москвой. Конституцию здесь уравнивают день за днем с кодексом средневекового крепостного. Это нельзя, это только по разрешению барина, это тюрьма, это отдай, зачем тебе бизнес. Украинцы смогли встать и сказать «зае…ло!». И отстоять это с оружием в руках. Что сделала Россия. Приютила человека, который сбежал от своего народа. Наверное, ему есть, что рассказать миру и про Путина и про остальные темные дела. Какая нормальная страна будет покрывать преступника, имеющего грехи перед своим народом и страной? Явно не та, в которой все хорошо внутри. Раньше у меня было убеждение, что все зло в Кремле. Теперь, за последние три месяца я увидел, сколько говна кипит в головах моих знакомых, которых я считал неглупыми людьми. Я привел пять пунктов, по которым радующийся войне с Украиной россиянин, оправдывает свою радость. Можно еще много пунктов перечислить, и все они будут противоречить логике. Кроме трех исключений из числа россиян. Если вы хотите нажиться на распиле крымских денег — вы не дебил, вы просто вор. Если вы хотите отвлечь внимание от падающей экономики и поднять себе рейтинг за счет нападения на другое государство, то вы не дебил, вы в скором времени строчка в учебнике истории, заканчивающаяся словами «умер в тюрьме». И третье — если вы играете в Цивилизацию Россией, то вы не дебил, вы играете. Так вот, дорогие мои все остальные. Пора прекращать играть и давать играть нашему государству.

Я убедился, что Путин — наш президент, потому что все эти усыновления беркутовцев, пятые колонны и раскрашивание иначе контурных карт рождают нехилую эрекцию у большинства стада. И меня впервые в жизни посетила мысль о том, что стадо вряд ли изменится за время моей жизни.

Мне не нужны имперские планы, я хочу ездить по ровной дороге. Мне не нужен Крым, я хочу доверять продуктам, которые покупаю в магазине. Я не боюсь НАТО на границе с Россией, потому что больше, чем крадут сейчас путин сотоварищи, украсть невозможно. Я хочу просто жить, зарабатывать, тратить, и заботиться о себе и своих близких. Мне кажется, таких людей в России как раз 20%. На самом деле больше, но многие еще рефлексируют и кричат «ура» за компанию. И возможно то, что сейчас происходит с Украиной, это шанс для таких людей. Если Украина выстоит, если в ней останется свободная пресса, и законы, которые не переписываются каждый день на более диктаторские, то это станет неплохим местом, чтобы жить. Киев красивее Москвы, вкусная кухня, низкие цены, украинцы и русские всегда поймут друг друга в быту, нас столько связывает. Климат там мягче, останется, хрен с ней, Одесса для морских дел. Европа ближе географически, а если она принесет свои порядки в право и безопасность, то Европа будет ближе и психологически. Все, кто бывал в Европе, знают, как потом встречает родина, и какой это стыд. Может, правда, кто может переедут туда. Например, я. Я родился в СССР, для меня это хоть какая-то, но родина. И я бы рад остаться и что-то менять тут, но, как я понял, меня меньшинство в моей стране, а большинство все больше начинает коричневеть и тупеть. ИМХО. Лишь бы не было войны.”

P.S. Междувременно Васил Костадинов преведе на български статията:

Преди бях убеден, че цялото зло е в Кремъл. Сега, след последните три месеца, видях колко глупости има в главите на моите приятели, които не смятах за глупаци. Не исках да пиша нищо за Крим, по-скоро, исках, но си забранявах, защото толкова много вече е написано, казани са и истини, и лъжите на държавата излязоха на бял свят, че няма какво да добавя.

 

Но се оказа, че много от моите приятели, които мислех за адекватни хора, бързо получиха бан във всички социални мрежи, и показаха лица, които не можеш да видиш у пенсионерите на митинг на комунистите. Затова пиша този пост и ще продължа да се позовавам на него за да не бъда многословен.

 

Аз няма разчитам на нечии коментари и слухове. Имаме два факта – Украйна свали Янукович, а Русия й отне Крим.

 

 

 

Първо. Украйна. Това е друга държава, с различни закони, граждани и федералната структура. Фактът, че откъснахме териртории от тази страна докато в нея вървяха сложни процеси, не прави този акт легитимен. Представете си, че по време на митингите на Блатния площад, Япония беше изпратила войски на Курилските острови, а след две седмици там хората бяха гласували за присъединяване към Страната на изгряващото слънце. Ситуациите са идентични. Курилските острови, по различно време са наши, на местните племена и японски територии, сега са наши, защото някой някога така е прекарал граничните линии. Ще им ги дадем ли просто така? Не. Или Чечня? Така и Украйна няма да се откаже толкова лесно от Крим. Освен руснаци там живеят и татари, а и много хора живеят на места, където засега не действат руските закони. Сега, подчертавам, едва сега в Украйна започват да се отнасят лошо с руснаците, спират руските канали защото не е приятно да слушаш лъжи и ерес, свалят от екран програми с руски актьори и т.н. Какво получихме вместо защита на рускоезичното население ? Повишен риск, ако ескалацията продължи. Това ли е целта на обединителя на руски земи? Така че тези, които казват, че руснаците трябва да бъдат защитени, грешат.

 

 

 

Второ. Крим е наша земя. А Татарстан? А Калининград? Крим за пръви път е присъединен през 18 век. Централна Азия, Кавказ, Финландия – всички през 19 век? Защо не воюваме за тях ? Или защо не върнем взетото със сила? Всеки прецедент, свързан с промяна на съществуващите граници, може да отвори кутията на Пандора. Позволете ми да напомня на уверените във военната мощ на страната, че руската ПВО обхваща само Москва. Бомбардировачите на всяка страна ще стигнат до всеки друг град без съпротива. A ядрено оръжие е добро като средство за сдържане, а не за прилагане. И отнемайки Крим, ние вървим към загуба на останалите територии. Така че тези, за които е малко 1/6 от площта на Земята, също не са прави за историческата динамика.

 

 

 

Трето. Крим е дотационен район. Там стандартът на живот е по-нисък отколкото в Русия, няма инфраструктура, собствена вода, електроенергия, нормални пристанища и железни пътища, летища и т.н. Това са луди пари. Това са огромни харчове, повече от Олимпиадата и Световното първенство по футбол през 2018г. Ако е златно място, защо вече 20 години е клоака? Може би, да стане туристическо бижу няма да е лесно. А като се има предвид „огромната” популярност на Сочи, Адлер и Туапсе сред гмуркачите и пазаруващите от цял свят, ние, априори, не ще бъдем в състояние да направим това. Т.е., ние се ангажираме да храним 2 милиона души, знаейки, че няма да спечелим нищо. С никакви икономии от наеми за военноморските бази и от доставки на кримски продукти, тези пари няма да се избият. Това е просто кьорфишек, подобно на всички големи проекти в последните години. Ще прахосват, ще крадат, по телевизията ще показват рязането на лентички и щастливи пенсионерки в гащи от прекроените рубашки на починалия съпруг. Така че тези, които вярват в укрепването на Русия от това присъединяване, също лъжат. Кримчани няма да се бият за Русия. Иначе, ако бяха бойци, отдавна да са излезли от Украйна или да са направили нормални плажове и хотели.

 

 

 

Четвърто. Отново за парите. Икономиката. Международните санкции – ясно е, че всичко ще купуваме по-скъпо. Ако сринат цената на петрола – ще се върнем в деветдесетте години, и всички проблеми, които имахме през 1991г., безпаричието, бартера, и отново всички ще искат суверенитет. Вътрешните разходи също са ясни. Защо са ни нови пътища, пенсии, нормални клиники, непадащи самолети, високоскоростни влакове и други удоволствия на 21 век? Ние сме по-близо до 19-ти век, крепостничеството и разширяването на империята. Засега сумата е приблизително 243 милиарда рубли само за тази година. С тези пари могат да бъдат спасени милион руснаци по други начини. Дали училища и университети да се изградят, дали бабичките от отмиращите села да се настанят в нормален старчески дом, дали стипендии за талантливи деца да се плащат. А фактът, че Крим ще получи пари от пенсионните ни спестявания, говори за връщане в соца. Когато всички съветски републики се снабдяваха по-добре от РФ. Отново, в името на империята, властта е готов да натика в калта своите граждани.

 

Пето. На кого от вас, мои познати и читатели, му стана по-добре от присъединяването на Крим? Аз не ходя там, и едва ли ще отида. В Турция е по-евтино и по-качествено, в Испания е по-скъпо, но това е един различен свят. OК. Аз може да не съм критерий. Който ходи на почивка в Крим, искрено ли се надява, че вече ще бъде по-евтино? По-безопасно ли ще бъде с руските военни и специални служби? Всеки инцидент, в който нашите са виновни ще бъде заметен и приписан на жертвите. А местните трудно ще превъзмогнат загубата на 40% от трафика на украинските туристи и 10% чужденци. Русия, разбира се, ще помогне, ще даде пари за да им запуши устите. Нашите пари. Твоите и моите. Какво, някой вече ще купува кримските вина? Защо досега на са купували? Продават се навсякъде. Така че каква е ползата? И ако говорим за пари. Защо беше нужно да се инвестират трилиони в олимпиада, показваща на света позитивна Русия на бъдещето, като само след два дни всичко се обезмисли с нахлуването в Крим? Мирише на дебилизъм. На вашият дебилизъм – защото и двете афери са платени с вашите пари. Едно плешиво човече иска да остане в историята, за него няма значение колко болници няма да бъдат построени, и колко хора ще умрат, защото зареденото оръжие все някога ще гръмне. Няма никаква полза за руснаците от анексията на Крим. Руските телевизионни канали са приведени в режим на война, и ще бъде така във всички други области още дълго време. Цялото публичното пространство се прочиства, всички, които не са съгласни са предатели, провокатори и фашисти. Плашат ни с украинските фашисти. Русия плаши с фашисти. Страна, където почти всеки във всеки футболен сектор има свастика, където колят и бият чужденците, където евреин е обидна дума, а всички останали – хохли, чурки, татарва, дръпнати, животни, чехи – сума епитети към всички други националности. Знаете ли защо всички искате да се гордеете от присъединяването на Крим? Защото всички искате да се гордеете с нещо? А няма с какво да се гордеете. Всички стоки, които могат да се използват с удоволствие, са вносни. 2/3 от храните. Ние не произвеждаме нищо, което би било интересно за света, с изключение на съветските оръжейни разработки и въглеводородите. Само много скъп спорт и малки, но много скъпи войни. Знаете ли как се гордеят финландците, че техният президент лети с тях в един един самолет в икономична класа? Знаете ли как лондончани се гордеят, че техният кмет ходи на работа с велосипед? Ние няма с какво да се гордеем. И тук, като член от раздърпаните панталони на онанист, изскача Крим. В действителност, това са всички последствия от робството, от което руските граждани така и не могат да се измъкнат. Креативната класа излезе на протест на Блатния площад, набиха й канчето, всички се покриха. Студентите излязоха на Майдана, набиха им канчетата, след една седмица там имаше десетки хиляди души. Не всички от тях, разбира се, бяха алтруисти, не всички разбираха всичко, някой, разбира се, се опитваше да ги ръководи, да ги провокира и т.н. Но важен е самият факт. Излязоха половин милион и казаха баста. Всеки следващ президент след Янукович, ще знае, че беззаконието има граници. Тези граници ще се свиват всяка година, докато не се изравнят с параграфите на конституцията. Сравнете с Москва. Конституцията тук се изравнява от ден на ден с кодекса на средновековното крепостничество. Това не може, това е само с разрешение на патрона, това е за затвор, това ще дадеш, за какво ти е този бизнес. Украинците успяха да се изправят и да кажат: “Писна ни!”. И да се защитават със силата на оръжието. Какво направи Русия. Приюти човек, който бяга от народа си. Може би има какво да каже на света и за Путин, и за други тъмни неща. Коя нормална страна ще покрие престъпника, имащ грехове към своя народ и държава? Очевидно не такава, в която всичко е добре. Преди това имах убеждението, че цялото зло е в Кремъл. Сега, за последните три месеца видях колко глупости има в главите на моите приятели, които мисля, че не са глупави хора. Описах пет точки, по които руснаците радващи се на войната с Украйна оправдават радостта си. Могат да се добавят още много точки, но всички биха противоречили на логиката. Освен три изключения. Ако искате да спечелите от кражбата на кримски пари – вие не сте дебил, вие сте просто крадец. Ако искате да отклоните вниманието от срива в икономиката и да си вдигнете рейтинга след нападение срещу друга държава, вие не сте дебил, вие сте по-скоро ред в учебниците по история, завършващ с думите “умрял в затвора”. И трето – ако си играете на Руска Цивилизация, не сте идиот, тогава сте актьор. Така че, драги ми всички останали. Време е да спрете да играете и да разрешавате на държавата ни да актьорства.

 

Убедих се, че Путин е нашият президент, защото всички тези осиновявания на бойци от БЕРКУТ, пети колони и оцветяване на вече начертани граници на картите, раждат болнава ерекция в мнозинството от стадото. И за първи път ме осени идеята, че стадото едва ли ще се промени докато съм жив.

 

Нямам нужда от имперски планове, искам да пътувам по гладък път. Нямам нужда от Крим, искам да се доверявам на стоките, които купувам. Не ме е страх от НАТО на границата с Русия, защото повече от това, което сега Путин и приятелчетата му крадат, не е възможно да се открадне. Аз просто искам да живея, да печеля, да харча, да се грижа за себе си и своите близки. Мисля, че такива хора в Русия има само 20 процента. Всъщност повече, но много от тях по инерция викат “Ура” за компания. И може би това, което се случва с Украйна, е шанс за тези хора. Ако Украйна устои, ако там медиите останат свободни, и законите не стават с всеки ден все по-диктаторски, това би било по-добро място за живеене. Киев е по-красив от Москва, вкусна кухня, ниски цени, украинците и руснаците винаги се разбират помежду си в ежедневието, ние имаме толкова много общи неща. Климатът е мек, Одеса, дявол я взел, ще поеме морските дела. Европа е по-близо географски, а ако това донесе своите правила в правото и сигурността, Европа ще бъде по-близо и психологически. Всеки, който е бил в Европа, знае как после ни посреща родината, и какъв срам е това. Възможно е, наистина, който може да се пресели там. Например –   аз. Роден съм в СССР, за мен това е някаква родина. И аз бих се радвал да остана и нещо да променя тук, но, като разбрах, аз съм малцинство в моята страна, а мнозинството все повече започва да става кафяво и да глупее. Според мен. Дано да няма война.