„Дойче веле”, единствената западна радиостанция, закрила българската си секция поради отпадналата нужда демократичността на България да бъде подкрепяна от подобна институция, но запазила свой сайт със същата насоченост в интернет, публикува отлична статия за НРБ. Тя громи лъжите за съветските бонуси за поробената българска колония, изчислени в тонове злато.
Статията обиколи де що има прозападни български сайтове в интернет.
От информативна гледна точка статията на уважаваните колеги не казва обаче нищо ново. Това не е упрек към „Дойче веле”- напротив, комплимент е. Тя показва колко важно е източникът да не е български, което означава у нас, че той е безспорен, авторитетен.
Колегата Христо Христов, единственият български автор, предизвикал международна новина със своя книга ( цитирана от световните агенции по повод разследването му за убийството на Георги Марков ), е написал с позоваване на документи десетки пъти повече факти по същата тема.
Обаче кой е някакъв си Христо Христов в очите на завистлива България?
Друго си е „Дойче веле”, потънала сред вълните на проруския пропаганден потоп алтернатива на демократичната подкрепа за България отвън. Тя има предимството да е чужда медия, т.е. безопасна конкуренция в дребнавото боричкане, която не застрашава ранимото его на нашенците, ревниво следящи някой себеподобен да не вземе да се открои. Поради което чуждото откривателство на „топлата вода” на наша територия води до изблик на горещо признание в страната, която има порока да не е родила свой пророк.