Само преди два дни руският външен министър Сергей Лавров ( и вътрешен номер две или три в неофициалната йерархия на Кремъл, според западни анализатори ) се изказа в стила на германската по рождение руска императрица Екатерина Велика, възприела от Петър Първи завета за руска експанзия на югоизток върху платформата на покровителството над половин Европа по православно-славянска линия. Русия иска представител на Източна Европа да оглави ООН, каза Лавров и с това дискредитира всеки кандидат с подобно потекло като евентуално руско протеже.
Дали Източна Европа е съгласна Русия да играе ролята на „закрилница” отново, както е било през 19-ти век, което е довело до руски агресии и окупации, базирани на тази претенция за покровителство над народите от тази част на континента?
Наистина ли днешна Москва си вярва, че след катастрофалния си успех в окупирането на Крим ще може да разпростре своето мислене от 18- 19-ти век и върху днешна еманципирана от руската имперска мегаломания нейна бивша „сфера на влияние”?
Днес вече самият Путин демонстрира, че демаршът на Лавров не е просто някаква случайна имперска лига, потекла от устата на хищника при мисълта за вкусния обяд, който му бяга напоследък.
В едно от онези интервюта, които вече десетилетие и половина няма как да са случайни в страната да удавеното в Баренцово море свободно слово, Путин днес заявява апетит за нова прегръдка на руската мечка с троянското й пони България, оприличавано до скоро на прозападна блудница от близките му шовинистични слуги като Жириновски и Рогозин. Путин декларира без никакъв видим повод пред агенция ТАСС желание за близки отношения с България въпреки членството й в НАТО.
Кой ли ще да е невидимият повод, освен видимото съглашателство на премиера Борисов, демонстриращ несъгласие със западните санкции, паднал на колене пред Путин като невинен субект на европейския натиск за присъединяване към тези санкции?
Проблемът с руската мечка е в това, че тя е хищник, от който отделен човек не може да избяга нито по суша, нито на дърво, нито във вода. Срещу нейната лакома прегръдка помага само колективната отбрана.
Дребният във всякакъв смисъл, комплексиран кагебеец, населяващ болшевишките покои в Кремъл няма друг изход освен да търси “пробив” през хранениците си в България. “Турския” (му) поток пресъхна преди да тръгне, което си беше ясно от самото начало. Китайската сделка за сибирския газ също е неосъществима и най-вече неизгодна…
Какво му остава на дребното “императорче”??? Отново да вдига на крак петата колона в България, която хрантути толкова години с надежда да поразклати Европейския съюз.
А че пожарникарят с мерак за милиционер и с такъв манталитет, подвизаващ се понастоящем като премиер за 2-ри път на България, си му е в кърпа вързан (на днешния шеф на империата на злото) е ясно по поведението на българския бабаит.
И тоя зор ще мине Путя, а сега викай ЧАЛАМБА, че турецкий паток май излезе турска патка
Ама и аз съм един наивник…. Ако Стамболов беше жив можеше и да стане ама с тоя травестит-мутропожарникар надали
——————————————————————————–
DarikFinance.bg
(последна актуализация 17.08.2015)
© БГНЕС
Русия е в тежка депресия
Руската икономика пропада в тежка депресия. Приходите от газ и петрол намаляват на фона на намаляващите добиви.
Продукцията на газовия гигант “Газпром” се срина с 19% през миналата година, при спад на търсенето на газ в Европа, което вече е на нива невиждани от създаването на компанията в края на Студената война.
От руската “Сбербанк” предупреждават, че приходите на “Газпром” вероятно ще се свият с почти една трета до 106 млрд. долара през 2015 год., от 146 млрд. долара през 2014 год., сериозно подкопавайки икономическата база на Русия, пише “The Телеграф”.
Русия вече е в бедствено положение. Икономиката се е свила с 4.9% през миналата година и спадът със сигурност се е задълбочил през 2015 год., заради поевтиняването на природния газ и петрола.
Основната инфлация е около 16.7%, а реалните доходи са намалели с 8.4%, потискайки силно стандарта на живот на руснаците.
“Видяхме пълното въздействие на кризата през второто тримесечие. Сега тя удря леката промишленост и производство”, коментира Дмитрий Петров от “Номура”.
“Русия ще бъде в много трудна фискална ситуация през 2017 год.”, прогнозира Любомир Митов от Unicredit.
“До края на следващата година, няма да са останали никакви пари в резервния петролен фонд и ще има огромен дефицит в пенсионния фонд. Правителството планира бюджетен дефицит от 3.7% от БВП, но без достъп до развитите капиталови пазари Русия не може да си позволи да рефинансира недостига на средства в хазната.”
В доклад на Висшето училище по икономика в Москва се предупреждава, че една четвърт от 83-те руски региона реално са в състояние на фалит и не могат да плащат разходите за увеличения на заплати и обществено осигуряване, налагани от президента Владимир Путин.
Руските компании трябва да рефинансират дългове на стойност 86 млрд. долара в чуждестранна валута през втората половина на тази година. Това ще е доста трудно без достъп до световните капиталови пазари. В крайна сметка сумата ще трябва да плати държавата.
Валутните резерви на Русия се свиха от 524 млрд. долара, до 361 млрд. долара, откакто започна украинската криза през 2014 г. Според анализаторите на Unicredit истинската сума по-вероятно е близо до 340 млрд. долара.
“Честно казано, аз не мисля, че те могат да устоят на тази криза. Няма почти никакви инвестиции в ново производство на петрол, освен в Западен Сибир. Все още се разчита на стари съветски кладенци “, посочва Любомир Митов. А темповете на изчерпване на традиционните нефтени находища с Западен Сибир са 8-11% годишно.
Вицепрезидентът на “Лукойл” Леонид Федун, предупреди, че добивите на петрол в Русия могат да намалеят с 8% до края на следващата година.
Руските производители се възползваха от нов данъчен режим за повишаване на продукцията си през тази година до 10.7 млн. барела на ден – най-високото ниво от разпадането на СССР насам. Но без нови западни технологии и инвестиции, тази свръхексплоатация на наличните достъпни ресурси ще доведе до много по-бързото им изчерпване.
Дългосрочна стратегия на Путин зависи от отварянето на Арктика и огромните запаси от шистов нефт в басейните Баженов и Волго-Урал. Но разработването на тези находища няма как да стане без участието на западните компании, което в момента е невъзможно заради санкциите наложени върху Русия от САЩ и Европейския съюз.
——————————————————————————–
Да,това са поредните нотки на безсилие у руските чекисти.Те просто няма какво друго да предложат като своя доктрина,позиция и др.
ООН е организация ,която няма за приоритет етноси,религии,националности и пр.Но понеже след комунизма руснаците няма какво друго да предложат на света,те се връщат към стари бити карти.Правят поредни мостове,които се разгадават безпогрешно от “течния способ”.Теченията са налице,къде по-бистри,къде по-мътни,но задължително се виждат.
Руските комунисти искат да съживят умрялата доктрина за православието и славянството.На което се хващат всичките български комунисти.Когато им се каже,че това е несъстоятелно,те веднахга контрират,”ама какво лошо има председател на ООН да е от Източна Европа”.Или от Югоизточна…? Или от Североизточна Европа-Ирландия,Исландия,Грендландия?Или пък от Малта или Кипър?Или пък от Армения?
Понеже офицерите от Руското посолство са ичучили съвсем подробно книгите на Иво Инджев за “теченията” в руската политика,техните анализи и доклади са в посока прикритие на явните,видимите насоки в новата болшевишка пропагнада….Но това са напълно неудачни иновации,налице са старите добри комунистически машинации.
Очаквах коментар на Иво и колегите по изявлението. Без конкретен повод, не на място, “без тематичен контекст”… ако изключим ракетно-артилерийския бинокъл, който кремълското ченгенце насочва от окупирания Крим към друг на практика окупиран от руснаци бряг край между Дуранкулак и Резово. Хипотезата ми в 98% съвпада с Ивовата, приятелско намигване към цялата огромна и многолика нашенска Пета колона и елекората й, добавям трайното ръчкане на ръчна кремълска скорост към най- уязвимата сред държавите-(мега)агенти на Русия в ЕС… Не е изключен и опит на Путинайкин малко да се разсее тоталната изолация на Русия от цивилизования свят ну, ..вот, друзья, Болгария е там, дето е в НАТо и ЕС, но мы будем дружить…
Не харесвам нищо колективно, до нищо добро не ни е довел.
Виж ако всички се joint-м :)))
Президентът Плевнелиев се държа държавнически в отношенията си с Русия,къде е сега Гоце,който го критикуваше,че нямал политически опит и правел глупости като дразнел Русия?
Снимката блестящо илюстрира идеята на статията. лилипут.ин с помощта на най-елитната си пета колона на планетата- българската, отново ще пробва валидноста на поговорката: “Където е текло, пак ще тече”.
На банкянското слънце и неговата не е лесна. Шпагат подир шпагат. Ще ми се щото той няма капацитет да вдене а и съветският МУ едва ли е дори на тройкаджиско равнище някой от близкото обкръжение да МУ смели същноста на четивото по-долу. Белким му уври чутурата, че освен на комисиони сега (прословутото московско злато до ВСВ) няма на какво друго да разчита със сложените наколенки в североизточна посока. За сметка на това историческият позор, презрението на българите завинаги му е в кърпа вързано.
http://rusmonitor.com/leonid-storch-nevinovatost.html
Този от Банкя вече толкова се е “разкрачил”, че ако беше момиченце, гащичките му нямаше да изсъхват. Колкото до гнома-мужик, положението неспасяема отива към цуг-цванг. И ще се сбъдне прогнозата на Бжежински: “ВОСР започнала в 1917-та, ще приключи в 2017-та с пълна победа на белите…”
И накрая един виц за разведряване:
Обажда се путин по телефона в ГАЗПРОМ:
“Газопровода за износ към Китай положен ли е?”
Отговарят му:
“Тъй вярно тов. Путин – готов е вече от месец.”
“А газ за Китай вече изнасяме ли?” – пита гномът.
“Не успяхме тов. Путин!Изпревариха ни – по тръбите в Сибир нахлуха китайци!”
Интересно, изявлението на Путин дойде след заявката на Боко за разработка на находището Хан Аспарух.Каква игра се играе?И какъв ЮП, какви пет лева ще правят с България, като това е геостратегически проект.С България могат само някой гьол да направят, като Белене.Да, наистина става дума за затягане на Петата колона – и тя се стяга- факт е обединението на ГЕРБ и ДПС за изборите.Петата колона у нас, се оказа многопластова – като лук.Тежко ни горко.Пък и на Путин много му е припарило, щом пак се сеща за нас – от геополитическа точка – Деветата дупка на кавала.
Как нищо не помага срещу “руската мечка -стръвница”? Помага ..икономическа здрава “тояга” ,стоварена върху гъбовете ,на лакомите им управници – империалисти и сплотеност ,на всички държави ,които членуваме в НАТО.! Щом Путин засега пказва “моркова”…веднага трябва да се знае ,ч е в другата ръка държи ,камшика!НЕ бва да се “замайваме”..от “меките” му приказки ,за момента! Това е типичен пример ,за руско коварство и притворство! Тези хора са подлеци!Особенно Путин..! Това е човек -полицай ,притова ..нео-комунист, имащ имперски амбиции като глава на империята за момемнта.ДА БЪДЕМ БДИТЕЛНИ И ВНИМАТЕЛНИ И ДА НЕ СЕ ПОДДАВАМЕ ,НА ПОДЛИ ДУМИ !
http://nbox.bg/economy/item/5502-mihail-krutihin-za-nbox-ek-nyama-da-pozvoli-gazov-hab-na-atina-kamo-li-na-sofiya.html
Въпреки несъмнената демагогия и агресивност от страна на Русия към България,налице е прекомерно преувеличаване на значението им.
Основния фактор за правилно развитие на нещата у нас си е българската държава.Получава се изместване на погледите от главните фактори за живота и политиката в България.
Както се вижда,”големите” правят и големи безпринципни действия, а ние дребните се чудима ама защо,как може…..,явно може.
“Шефът на КРИБ се радва от смекчения тон на Путин и съжалява, че България трябва да се съобразява с Брюксел. Енергийният министър Теменужка Петкова и председателят на работодателската организация КРИБ Кирил Домусчиев откриха в коментарите на руския президент Путин знак, че Русия е смекчила позицията си към България и изразиха съжаление, че страната трябва да се съобразява с Брюксел за “Южен поток”.”…/mediapool.bg/
Кирил Домусчиев заяви, че няма колеги в бизнеса, които да са се отказали да правят бизнес с Русия. “Добра новина е, че Русия смекчи тона към нас, но за съжаление България не може да направи нищо. Ние трябва да се съобразим с Брюксел”, допълни Домусчиев…
Няма такова падение!!!
Доволни сме, че “Русия смекчи тона към нас” но “съжаляваме”, че сме държава – членка на ЕС?!
И на тоя държавата му построи луксозен стадион в Селото, вместо да ги даде за лечение на дечица и наука.
Илиян Василев:
“Коментарът на президента Путин за България от Крим, в отговор на въпрос от лидер на местните етнически българи, по всяка вероятност е съгласуван и аранжиран предварително и никак не е случаен. Няма никаква логика руският президент по време на подчертано вътрешно събитие със силен международен отзвук да коментира отделно взета страна, още по-малко България. Но го е направил. Очевидно отправя послание в рамките на очаквана динамика в двустранен план.
Не е тайна, че подкрепата на етническите малцинства в Крим за руската външна политика е архиважна за Кремъл. Въпреки изстраданата история на гонения и изселванията, част от сегашните лидери на българските малцинства в Крим, в Украйна и Молдова, са дълбоко интегрирани във властовия вертикал на Кремъл – някои по принуда, други по липса на алтернатива, трети по призвание. Познавам много от тези хора и мога да уверя читателите, че животът на повечето от техните семейства граничи с трагедия и е цяло чудо, че някои от тях са се издигнали в обществената йерархия на Съветския съюз и след това на Русия. Нито Съветският съюз, нито Русия по-късно се отличават с някаква толератност към българските си етнически малцинства – без значение дали става дума за волжски българи или за преселените по времето на Екатерина или по-късно “задунайски” българи. Твърди се, че мнозина от тях са сметнали за по-безопасно по време на Съветския съюз да премахнат суфикса -ов от фамилиите си, с което да приемат тюркоезичен формат, за да скрият българския си произход.
Посещението на руския президент в Крим беше очаквано, но преминава доста трудно, защото година и половина след анексирането на Крим от Русия, ползите не са никак очевидни за кримчани. Туристическият сезон и тази година е провал и което е още по-тревожно – руското правителство няма и никога не е имало адекватна стратегия за развитие на туризма в страната. Русия има огромен неизползван потенциал – както сезонно, така и териториално. Но в икономика, която се опира на нефтената игла, няма място за по-рафинирани и сложни за дизайн и изпълнение стратегии, каквито се изискват в областта на туризма. Прекомерно големи са управленските дефицити – и като управленска култура, и като институции, и като традиции. Така че каквито и очаквания да са имали кримчани, идеята, че от Русия ще дойдат инвестиции, ноу хау и най-вече туристи си е била и остава наивна. Второто подред лято показва, че всеки платежоспособен и разполагащ със свобода на избор руски граждани е предпочел традиционните направления – Турция, Египет, България, Хърватска, Черна Гора, Гърция и само “задължените” избират Крим.
Новините, които президентът Путин донесе на полуострова, никак не са утешителни. Следващият сезон също е обречен, а заедно с това и доходите на кримчани. Което означава, че централния бюджет ще трябва да увеличи дотациите, а това вече никак не е сигурно – особено след като и най-богатият регион на Русия – Ханти-Мантийския автономен окръг регистрира бюджетен дефицит и разчита на вливания от централния бюджет.
Още по-абстрактно и абсурдно звучат уверенията на Путин и Медведев, че ще съживят местната икономика – било то с увеличение на поръчките от Русия, било то с инвестиции от Центъра. Нито Кремъл е в състояние при тази тотална липса на бюджетни средства и бум на дотациите във всички региони да инвестира сам или да задължи олигарсите, нито Западът ще разреши да се внасят нужните за модернизация на икономиката технологии.
Освен това Кремъл трябва да избира дали да дотира Чечня и другите кавказки републики, в които мирът е откровено купен и където свиването на субсидиите е равносилно на реанимиран сепаратизъм и военни действия, или да финансира новите придобивки – Крим, Абхазия, Южна Осетия в допълнение към наследени “замразени конфликти” на постсъветското пространство. На всичко отгоре Кремъл трябва да тушира зараждащото се социално недоволство в регионите на страната, защото от тук може да дойде и смяна на властта.
И все пак казаното от президента Путин за България е признак за промяна в тоналността и признание на границите на възможното въздействие и промяна на политиката на България.
На 1 декември миналата година, когато в своето раздразнение от липсата на съгласие от българска страна, държавният глава на страната, която претендира да е освободила Балканите от игото на отоманска Турция, властелинът на Кремъл избра именно турската столица, за да озвучи смяна в балканската си енергийна политика, края на Южния поток и пренасочването на газопровода му към Турция. При това го направи по категоричен и дори арогантен начин, като не остави никакви шансове за по-омекотени интерпретации и предоговаряне.
Провалът на Турски поток не остави много възможности на руския президент, освен да възстанови поне привидна нормалност в отношенията с България и най-вече да се опита да възстанови каналите си за влияние в тази страна в навечерието на решаващи битки на геостратегическия фронт със Запада.
Не случайно Путин засяга в изказването си НАТО, а подминава ЕС – защото в момента повечето страни от Източна Европа – членки на ЕС и НАТО, се чувстват пряко заплашени от новата агресивност на Кремъл и търсят възможности за усилване на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност – включително чрез разполагането на постоянни бази или ресурси. Не случайно на 3 и 4 ноември в Букурещ ще се съберат лидерите на 9-те източноевропейски държави от НАТО и ЕС, за да обсъдят пътищата за усилване на отбранителния потенциал и най-вече на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност. И българският премиер, в интерпретациите на МИД (Министерство иностранных дел), може да е ценен съюзник в опитите на Русия да фрагментира реакцията и подкопае евентуални солидарни решения. В най-лошия случай, достатъчно е да изолира блока прибалтийски страни, Полша и Румъния от несъгласните със санкциите – Унгария, Словакия и България. Редовните изказвания на българския премиер срещу европейските санкции и по-меките дефиниции на руските действия в Крим очевидно не са останали нечути в Москва.
Отваряйки отново канали за пряк диалог с премиера Борисов – след срещата в Баку – Путин си възстановява и възможността да използва разбирателството си със силните хора в България и особено огромно влияние в новите коалиции по интерес у нас – за целите на руската външна политика спрямо Украйна и Турция. Очевидно президентът Плевнелиев не дава подобни основания, поради което той трябва да бъде изолиран и като минимум блокиран за участие в следващи избори.
За никого не е тайна, че у нас има доста широк фронт от сили, които се стремят да изработят нов практичен модел на взаимодействие с Русия, който да замести “големия” шлем с нови проектни и бизнес канали за пренос на интереси. Става дума за откровена търговия с влияние: ние помагаме за изваждане на Русия от изолацията, за премахване санкциите – Москва дава нови ликвидни доказателства за нова житейска перспектива на свързаните с нея политически и бизнес кръгове, които след Крим губят позиции, пари и влияние. Тяхното съществуване произтича и зависи изцяло от поддържането на отворени и активни канали за взаимодействие с Кремъл – защото нито в ЕС, нито в НАТО има търпимост към техните политически, социални и икономически практики.
Владимир Путин каза с няколкото изречения, че след тежките думи в Анкара се връща към обичайните рамки на взаимодействие – “бизнес както обикновено” чрез икономически обвръзки и финансиране на проруските сили у нас – включително медии, неправителствени организации и бизнес.
Това са думи, казани в аванс в рамките на подготовка на двустранните размени и визити през септември и по-късно през есента.
Но руският лидер изпусна времето да се възползва от съвета на Примаков и да постигне стратегическа размяна със Запада – връщаме Източна Украйна, но ни оставете Крим.
Още по-закъснял е в опитите да възроди отношения от типа на “енергийния шлем” с когото и да било в България. За това в ЕС няма никаква толерантност. И ЕС и НАТО залагат на Украйна и Турция по начин, който изключва всякакви едностранни или индивидуални акции от който и да било лидер на източноевропейска държава.
Предстоят трудни страници в двустранните отношения. Най-доброто, което можем да направим, е съзнателно да се изолираме от негативите на политиката на Путин в Русия и зад граница, като не допускаме възприятия или реалност на сближаване с Русия да създадат напрежение в отношенията ни с нашите съюзници. Защото Русия тепърва ще влиза в зони на висока турбулентност, а там никак не ни е мястото.
Ако някой не е разбрал за какво иде реч да прочете разширения списък от санкционирани лица – в които вече има и хора от страни от ЕС.