Медийната ферма Оруел

Вестник “Капитал” публикува отворено писмо до Славка Бозукова, управител на “Блиц” и главен редактор на “Стандарт”. “Дневник” публикува едно към едно текстът на писмото.

Отворено писмо до г-жа Славка Бозукова

Г-жа Бозукова е управител на “Блиц” и главен редактор на “Стандарт”, носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен, даден й за изключителни заслуги към развитието на културния туризъм у нас и заради кампанията “Чудесата на България”.

Въпросната отличена кампания нашумя през последните седмици благодарение на серия от публикации във в. “Стандарт”, посветени на открития от Божидар Димитров кладенец с лековита “жива вода” в средновековната българска столица Плиска. А също така и покрай пресечената в зародиш иновативна маркетингова инициатива за дистрибуция на гореспоменатата “чудотворна субстанция” със съботните броеве на всекидневника.

В ролята си на главен редактор на “Стандарт” Бозукова е подписала както етичния кодекс на българските медии от 2004 г., така и алтернативната му версия, лансирана през 2014 г. от гравитиращия около Делян Пеевски и Ирена Кръстева Български медиен съюз.

По странно стечение на обстоятелствата ръководеният от нея журналистически конгломерат, в който отскоро вече официално попада и жълтото онлайн-издание Blitz.bg, също така е един от шампионите по усвояване както на средства от европейски програми, така и на рекламните бюджети на министерства и държавни ведомства.

Именно калните медийни импровизации на Blitz.bg и очевидното системно погазване на елементарните журналистически стандарти са причината да изберем нестандартния за нас формат на “отвореното писмо”.

Конкретният повод е публикацията “Първо в БЛИЦ! Гей скандал разтресе “Капитал” от 26-ти август. Тя e насочена срещу управляващия редактор на изданието Алексей Лазаров и още същия ден услужливо бе препечатана едно към едно от побратимия на blitz.bg жълт сайт pik.bg.

Г-жо Бозукова,

Със статии като тази нямате право да претендирате, че управляваните от вас медии правят журналистика. Те са поредната мутация на стратегията, използвана от империята на Пеевски и Кръстева за манипулиране на общественото мнение и за дебелашко оплюване на всеки, който се опитва да разобличи модела #КОЙ.

Впечатление ни направи също така поредицата от събития и факти, която предхожда излизането на въпросната клеветяща публикация. Статията се появява след постинг в личния Facebook-фийд на редактора на “Капитал” Алексей Лазаров.

В него той публикува снимка от кортежа на премиера Бойко Борисов по време на официалното му посещение в Туркменистан с коментар, че има очевидни доказателства за странно близка връзка между правителствената пресслужба и жълтия сайт pik.bg.

Ето и текстът на самия постинг:

“Само да обърна внимание, че при някои от посещенията на Бойко Борисов в чужбина, когато той не е придружаван от журналисти, в “Пик” се появяват ексклузивно снимки от пътуването. Така е и сега с посещението на премиера в Туркменистан (Не пускам линк от хигиенни съображения).

Това доказва нещо важно и неприятно – има много близки контакти между медийната служба на правителството и “Пик”, което говори за изключително ниска медийна хигиена. Показва, че има желание не за решаване на проблемите в медиите, а за използването им в името на някакъв неясен интерес. За връзките с Пеевски няма и да коментирам.
(Снимка: интернет smile emoticon)”

Само ден по-късно, за да няма формален повод за обвинения към pik.bg, че си отмъщава, контраатаката дойде от челната страница на Blitz.bg. Сайтът отвръща на удара със статия, лично нападаща Лазаров, която съдържа единствено злоба и показва, че постингът е засегнал някаква много чувствителна точка.

Акцията обаче е очевидно координирана: само час и половина материалът все пак се появява и в pik.bg. И за да стане индиректно ясно кой е конкретният повод за атаката, в публикацията на Blitz.bg натрапчиво е вмъкнат лайтмотивът за “хигиенните съображения”, присъстващ и в постинга на Лазаров.

Първоначалната ни реакция беше, че няма особен смисъл да се занимаваме с цялата тази долна история. На пръв поглед всичко това изглежда като дребно заяждане и поредното тиражиране на гнус и злоба. На практика обаче това е класически пример как работи мръсната пропаганда и черния пиар в България.

Подобни публикации срещу неудобни личности всекидневно и абсолютно безнаказано заливат именно тези два сайта – “Пик” и “Блиц”. В момента активна (и особено нечистоплътна) кампания се води и срещу президента – очевидно захранвана от неистовия страх на лицата, които седят зад двата сайта, че той би могъл да се кандидатира за втори мандат.

Подобна злоба и гнус напоследък се излива и върху Слави Трифонов, тъй като много хипотетичните му планове евентуално да влезе в политиката могат да разбъркат по трудно предсказуем начин политическото блато. Същото се случва и с прессекретаря на президента Мария Иванова, с кмета на Пловдив Иван Тотев и още вероятно много други.

Накратко: двата сайта “Пик” и “Блиц” са се превърнали в кална артилерия, която стреля по репутациите на всички, които застрашават интересите на групата, чието публично лице се явява Делян Пеевски. Te са новите пропагандни бухалки на мафиотската симбиоза между политика, медии, бизнес и съдебна власт.

Това обаче няма как да продължи твърде дълго. След всеки пример за дискредитираща кампания срещу репутацията на някой почтен човек  или просто лице, което е неудобно на Пеевски, възможностите за манипулации чрез въпросните псевдомедии става по-малка. Защото хората не са чак толкова наивни.

Вижте например съдбата на вестник “Политика”. Вижте “Монитор”. Вижте “Телеграф”. След като постепенно се разбра, че те се ползват за публични екзекуции, способността им да насаждат внушения започна да излинява. Сега те (може би с изключение на “Телеграф”) съществуват само, защото затварянето им ще създаде имиджов проблем на Пеевски.

Това, г-жо Бозукова, е на път да се случи и с формално притежаваните от вас медии. Само че много по-бързо. Преди хората не си даваха ясно сметка, че медиите могат да са бухалки. Сега вече знаят, защото почти всеки ден го виджат на практика.

Просто още не всички са разбрали кои са новите наказателни бригади на “успелия млад мъж”. И още нещо: това, че компрометирането на “Блиц”, “Пик” (вероятно по съвместителство и на “Стандарт”) ще стане бързо, не означава, че няма да е мъчително.

Има обаче нещо, което вече се е случило. И то е краят на илюзиите, че вие се занимавате с честна и почтена журналистика. Всъщност че въобще се занимавате с журналистика. Ако по критериите на вашата група въпросната публикация се приема за медиен продукт, това означава, че не практикуваме една и съща професия.

И ако днес с подобни разсъждения се занимаваме предимно ние – журналистите, които сме избрали да работим за читателите си и да заспиваме спокойно вечер (а не да лижем подметките на медийното задкулисие), въпросът е кога държавните институции също ще започнат да правят разликата.

Всякакво легитимиране на сайтове като “Пик” и “Блиц” от държавни институции и политици – даването на интервюта, коментари, споделяне, позоваване и разбира се финансиране, означава, че те подкрепят масираната злоупотреба със свободата на словото. Означава, че подкрепят медийните екзекуции. Че всеки лев от европрограма, инвестиран във вашата група, г-жо Бозукова, превръща човекът, който я е разрешил, в съучастник на публичните разстрели на репутации.

Нещо повече, държавните институции и политиците, които общуват с тези медии, стават съучастници в убийството на българската журналистика. Защото заради подобни текстове все повече хора смятат, че да си журналист, означава да лъжеш, клеветиш и да си измисляш по поръчка на различни хора.

На третите лица, които съвсем между другото ще прочетат тази кореспонденция, бихме искали да кажем – в България все още има журналисти, които се стремят да вършат работата си съвестно и които често понасят негативите от това.

И тъй като твърдим, че принадлежим към тази категория, смятаме за редно да обърнем внимание, че ценностите и добрите практики на професията не отговарят на това, което може да бъде прочетено в издания, които искат да спечелят любовта на читателите с флакони “жива вода”.

Или пък в августовската жега търсят стъпки от “снежния човек” Йети в полите на Витоша край село Кладница.