Писателят Калин Терзийски ме е изпреварил с позицията си по тема, която и без това смятах да засегна. С това обаче той сложи край на колебанията ми дали да не предизвикам публичен разговор, който вероятно ще ми струва скъпо. Буквално.
На Калин Терзийски му се е случило същото, като и на мен. На няколко пъти ми предлагаха да ме напазаруват да забавлявам тълпата, пръсната по домовете си, чрез излежаване и замесване с всякакви типове в разни долнопробни „реалита” по телевизията. Явно отговарям на дефиницията : скандално известен, но беден. Нещо като апетитна, но безимотна жена, която грозният богаташ смело кани в леглото си с пълното съзнание, че за нея това е унизително, но неустоимо предложение. По финансови причини.
Каниха ме да се овъргалям в кочината за радост на свинелюбивата телевизионна публика срещу „ голямо заплащане”. Продуцентите на „Къртицата” доби наблегнаха, че заплащането щяло да е такова, каквото не съм си представял дори. За „ВИП Брадър” дори не стигнахме до подобни зарибяващи намеци.
Предполагам, че самите продуценти не влизат в кочината под прожекторите или защото нямат нужда от ( още) пари, или се оценяват сами като безинтересни, или пък смятат, че човешкото унижение, което продуцират, не е за възвишени души, като техните. Но разчитат на човешката лакомия, която и по-голяма от свинската. Защото прасето НЕ МОЖЕ да умре от преяждане ( питайте специалистите, ако не ми вярвате), докато човекът не само може, но и с радост би пукнал от плюскане ( и от срам, ако му е останал такъв). Стига да има кой да му предложи това удоволствие безплатно.
Не звучи човеколюбиво, но е вярно за доста двукраки. Пуснете си телевизора и ще се уверите, че не преувеличавам.
Не знам за какви предполагаемо огромни хонорари става дума, защото така и не стигнах до подобен пазарлък. На Калин Терзийски обаче явно са му играли „ва банк” със сумата, защото той я определя като равна на онова, което печели като писател за цели три години.
Тъкмо това е въпросът: на един български писател, спечелил Европейска награда за литература, издателите плащат толкова малко в България, че търгаши могат да си помислят да го спазарят лесно като уличен просяк. Защото е беден в техните очи. Пише „като луд”, печели европейска награда и четящата българска аудитория. Много е популярен, обаче неизвестни за обществото бизнесмени го държат в зависимост чрез ( относителна макар) бедност.
Избралите попрището на писането като правило са хора, които са влюбени в свободата и независимостта (си). Но парадоксално са сред най-зависимите творци в България. Срещу тях има непробиваем картел, който любезно им предлага по 15 процента от печалбата на фирмата за собственото им произведение ( а има и автори, които получават и по-малък процент, че дори и никакъв- за едната слава). „Толкова дават всички”, откровено ще ви кажат във всяко издателство, което е именно признание за картел в тази област, където авторите са безгласни букви от иначе сложно написаните договори.
Или има изключения? Извинявам им се ако съм ги засегнал с обобщението си на царящата ситуация.
Авторът е самотен в своя труд. И като уязвимо самотен го третират. На кого да се оплаче- на „картела” на писателите ли?
Картелът на издателите разчита на тази самота за увековечаване на това безправие. А е безправие също и заради това, че авторът няма абсолютно никакви механизми, чрез които да получи автентична информация за разпространението на собственото си произведение. От бройката продадени книги зависи и хонорарът му. Само че тя му става известна само и единствено по преценка на същия онзи издател, който ревниво охранява картелната си привилегия на принципа „ако щеш, никой друг няма да ти предложи по-изгоден договор”.
Така стигаме до парадокса, че свободолюбивите по рождение, манталитет и битие дори творци, доказващи страстно любовта си към независимостта с всяко свое произведение, си налягат парцалите и са готови да ходят парцаливи, но да не смеят да си потърсят правата от издателя си. Така година след година успешните автори продължават да спонсорират издателствата и по-неуспешните автори (които получават същия картелен процент при далеч по-малък принос в общата каса) не само от страх, че ще ги обвинят в меркантилност, но и поради чувството за безнадежност пред картела.
На това обаче трябва да се сложи край, което означава, че трябва да има начало на публичното изобличаване на тази ситуация. За мен като автор то може и да завърши зле, но съм сигурен, че е от полза за пишещите и прехранващите се от писане българи.
За да не давам повод, че всъщност проявявам лакомия ( за по-голям процент от печалбата), декларирам чрез този текст, че съм готов да се откажа от единствения си гарантиран източник на доходи от 7 годни насам и да прекъсна серията си от 7 книги.
Просто искам справедливост. А и подкрепа. Не знам как това могат да направят читателите, които в моя случай доказват година след година своята подкрепа чисто физически , като откликват със стотици на всяка нова моя книга при представянията им в София ( това е моят Пулицър, който получавам вече 7 пъти ) . Но писателите могат. Стига да решат да напуснат нишата на индивидуалното (без)действие.
Р.S. Същият проблем с (не)справедливостта съществува и при безплатното дефилиране из телевизионните изповедални на автори, които представят само се себе ( а не партии, политологически и социологически агенции, други медии и прочее заинтересовани от телевизионна реклама работодатели). Те би трябвало да се издържат от подобен род изяви, които са вид труд по специалността, поради което и ги канят- но безплатно, както се “полага” на безправните журналисти у нас по логиката на телевизионния картел.
Поканеният да коментира в телевизионното студио самотен автор няма какво да рекламира, но е третиран като останалите, на които им се плаща отнякъде другаде и поради това за тях появата по „телевизора” е бонус ( и за работодателя). Иначе казано, чрез тази „равнопоставеност” пред нищото авторът получава по-нищо и от другите, които само формално не получават нищо.
Ако ли пък самотният автор е отгоре на всичко журналист ( най-често принуден да напусне работата си защото „много знае”) , той не само не получава заплащане за журналистическата си изява, но и на практика изработва с безплатния си журналистически труд като коментатор заплатите на любезните си домакини от телевизията.
Още един автогол ли си вкарах? Хак ( думата идва от арабски език и в оригинал означава „право”) да ми е, ако ме хакнат и от коментарните телевизионни дефилета.
А както се казва в едни протоколи за пред власт(н)ите, “прилагам следния документ” по темата:
Калин Терзийски: Предложиха ми да участвам във ВИП брадър. За сума, която с писане печеля за три години
За да се ценят у нас културата и творците по този начин, нещо не е наред
Писателят Калин Терзийски
Клуб Z
“Мили приятели. Днес (вчера -б.р.) ми предложиха да участвам във ВИП брадър. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години”, сподели във фейсбук огорчението си писателят Калин Терзийски.
Това е целият текст:
“Предложиха да участвам във ВИП брадър. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години. За три години. Печеля толкова с писане. С честно и упорито, съвестно, смазващо от умора писане. За три години. Аз съм първия за България носител на Европейската награда за литература. Но…Така е. Тези които живеят в Бългаия – така ме оценяват. Тези които ми плащат за писането – за толкова ме оценяват.
Сега чуйте: Българите за толкова оценяват моето писане. В същото време ВИП брадър оценява моето лежане и търкаляне по леглата (там, ако отида, ще ми е напълно невъзможно да пиша, защото дори и химикалките са забранени!) …та ВИП брадър оценява моето неписане, за четиресет дни – колкото струва моето писане за три години! Да, знам – вие ще се подсмихвате и ще кажете – ами какво ни се жалва тоя! Да отива там и да взима парите! Пък Ние ще го мразим и ще го псуваме. А ако не отиде – ще му се подиграваме и пак ще го псуваме. Винаги – каквото и да направя, ще съм сгрешил. Но ще ви кажа така – за да се ценят у нас културата и творците именно по тоя начин…явно нещо не е наред.
Кой определя кое е ценно и кое не? Не сме ли ние? Не сте ли вие? Не оценихте ли именно вие моето писане за три години за толкова, колкото и моето лежане във ВИП брадър – за четиредесет дни? Тия, които ми плащат – и вие, които им позволявате. Между другото – аз няма да отида. Не защото ме е срам от вас. Вас трябва да ви е срам – от мен. Аз просто съм уморен. Сетете се – на така прелюбимите ви пари стоят лицата на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Захари Стоянов. На мен за три години писане ми плащат с тия пари колкото за трийсет-четиресет дни сеир. За вас.
За раята.
Текстът е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Това е разликата между това да имаш достойнство и да нямаш-и аз не бих се продал за нещо което е срещу ценностите ми, пък ако ще да ми се плаща със скъпоценни камъни. Моите най-искрени уважения към Вас г-н Инджев и към г-н Терзийски-казвам го искрено.
Аз съм “гумата” и не харесвам Калин Терзийски и това е мое право. Имам друг вкус- харесвам философия и история и не съм противник на войната, както Калин Терзийски, който нарече безумие Балканската и Първата световна война- той е пацифист, бивш психиатър, писател и “общественик”. Има ясно заявена позиция в полза на добродетелите завещани от държавна сигурност и УБО. Не го харесвам, но е прав, когато казва, че обществото не оценява труда му на писател, но за сметка на това би платило, за да го гледа гол, нагъзурчен и търкалящ се сред прости и диви хора. Неговото място не е там, както и на всеки друг, който не желае да бъде идентифициран с тази долнопробна среда, която ни се тика в лицето. Но дали тази среда е лицемерна, както средите на нашите артисти? Не! Тя е брутално неподправена, грозна и вулгарна. Чудя се защо Калин Терзийски, а и Иво Инджев нямат критика срещу безобразието “Биг Брадър” и толкова плахо не изразят онова, което напира в душата им? Как така не искате оставката на Георги Лозанов- когато го видя ще го питам защо търпи това и защо не си подаде оставката от СЕМ, щом нищо не е способен да направи? Как така не можете да пуснете един мейл до Нова телевизия да спре това вулгарно безобразие? Как така се стимулират хората да заявяват за изневярата сякаш е нещо естествено и как така се хулят децата на участниците! Как така се допуска да се говори за хора, които не присъстват и се сипят псувни като вода от горски поток! Как така се допуска в ефир “алфа мъжкар” да обяснява как хората трябва да бъдат мачкани?! А ако смачка някой малкото “алфа мъжкарче” или неговата “алфа мъжкарана” ще му бъде ли хубаво или съдът закриля изродите в тази държава? Или просто тази държава закриля вулгарността, защото никой няма критика към нея? Телевизионно предаване, което може да се излъчва, само във времето на порно каналите не може да бъде показвано в България в най- гледаното телевизионно време, но Калин Терзийски иска да му се купуват книгите и не казва нищо за вулгаризмите, които ни заливат! Когато нямаш критика към вулгарността, ти си част от нея и я одобряваш. Ти си съучастник и няма за какво да се оплакваш! Трябва да заемеш ясна позиция, че този “Биг брадър” е зло, което ни се тика в лицата във време, когато много българи вечерят и са пуснали телевизорите си да “светят”. Такива ли искате да бъдат вашите деца, това ли искате да срещате в работата си или по време на отпуската си? Само един обявяван за луд, на когото се присмива вулгарната тълпа – професор Вучков, каза грозната истина за “Биг брадър” и никакъв отзвук от държавата! Това е така, защото цялата държавна машина подкрепя и насърчава профаните с тяхната вулгарност, за да се мачка всеки порив за свобода и независимост от потисничеството на онези, които се борят да няма промяна и развитие за този народ.
Наскоро в Австрия беше открит камион , в който имаше задушени хора- бежанци, обвиняемите се оказаха българи и унгарци. Не намирате ли връзка между формата на “Биг брадър” с тези участници и това ужасно престъпление? Това е маршът на вулгарния морал!
Към Гумата:
Там работата, че ви сте “гумата”, а на Калин Терзийски. И докато сте “гумата”, нямата право да изисквате нито от него, нито от Иво Инджев, срещу какво трябвало да протестират.
“Любимо” ми е да ми казват, какво НЕ съм написал и да ме съдят по този критерий…
Чисто от икономическа гледна точка това изкривяване на цената на труда е възможна поради две причини:
1. Защото прекалено много хора в България гледат Биг Брадър (и по-точно рекламите им), и
2. Защото прекалено малко хора в България купуват книгите на българските писатели.
Ако сравним ситуацията с Исландия (най-четящата нация в Европа), там тези съотношения са точно обратно. Затова труда на писателя там е справедливо оценен, а в България – не.
Извода: Просвещението в България все още не се е състояло, или ако е имало, то сега трябва още едно.
Е, там е работата, че ме интересува съдържанието на онова, което пиша, а не онова, което е името ми. Оповестя ли го, хора, които зависят от мен ще страдат от отмъщението на онези, които не ме харесват. Нима одобрявате този формат на Биг брадър? Няма как да е така, но не се засягайте, защото исках да акцентирам върху вулгарното, което ни заобикаля, а не върху обвинение срещу вас или Терзийски, нямам нищо лично.
До Иво Инджев
Г-н Инджев, има и друг вариант, мисля че е по- реалистичен. Александър Градинаров (с Атанас Чобанов издаваха “Парижки вести”) си беше регистрирал издателство, за да е независим. Христо Стоянов си регистрира издателство и сам разпространява книгите си. Спокойно група свестни писатели могат да се организират. Прецеденти бол- в САЩ груа артисти се сдружиха и започнаха сами да се продуцират…
“ВИНЕТУ”! Ако тези издатели с йезуитски написаните договори (то йезуитски написани са всички, банкови, енерго, В и К, телекомуникационни и пр. договори в държавата на “Винету”) знаеха вълшебната дума щяха да преиздадат произведението на Карл Май многократно. Многократно, около 65000 тираж, колкото са първокласниците в страната (на “Винету”). А там в училищата учат азбуката, после “ВИНЕТУ” и ето Ви 65000 министър председателя годишно. Двама, трима остават тук, а всичко останало експорт.
То майтап, майтап ама на гол .., беше казал някой. На гол … защото циниз(ъ)ма е повсеместен. Спомням си за един мистър 10%(за какво ли са му били на горкия), после бяха други 15-20% за да дойде сега 15 за тебе останалите в Банкя. Или, или!
Каза го госпожата от БОРКОР, само преди 20 дни.
У нас се цени не умът, не принципите, не моралът, не ценностите, не идеите, не духовните неща, които утвърждават, не добродетелите и пр. на пишещите, на интелигентните, на мислещите и честни хора, не, тия неща у нас изобщо не се ценят или се ценят от малцина, а у нас се ценят и, респективно, най-високо се заплащат простащините, идиотщините, безкултурието, арогантността, наглостта, безочието и т.н. И ето, получаваме нови доказателства, че това е точно така. Разбира се, чуват се единични гласове, че не бива да е така, но този мръсен поток по този начин едва ли ще бъде спрян. Аз даже имам свое обяснение за всичко това, и то е: да се набива в съзнанието на масовия немислещ човек, че шоута като “Биг Брадър” и прочие са показателни за западната “упадъчна култура”, те явно целят по този начин да свързваме нашенската простотия със западното, та по този начин народът да се отврати от него – и респективно да зажали за стерилната “правилна култура” на непрежалимия социализъм, дали пък точно този не е замисълът на кукловодите? А иначе тия предавания като замисъл изобщо не са лоши, но ето, ний го побългаряваме тук точно по начина, по който побългарихме и извратихме и смисъла на западната демокрация, и на свободата на медиите, и на свободното пазарно стопанство, и на всичко останало.
Към Гумата:
Значи, ако не громя БИГ Брадър ( както мнозина правят с основание, но нямам желание да се включвам в ритането на падналия), давам основания за съмнение , че го харесвам? Що за логика? Опитвам се обясня, че пиша по въпроси, които не само смятам за приоритетни ( в рамките на един човешки ден и живот, през който нямам претенцията да се преборя с целокупното зло на планетата), но и които са черни дупки в нашата публичност.
Иначе: юруш всички да громим бедността, пошлостта и престъпността- това е стандарт, който не се нуждае особено от моята добавена стойност. Кандидати за доказване колко мокра е водата има достатъчно и без мен.
Сега ми хрумва нещо, простете, ще го добавя: не е ли време ние, потребителите на телевизионна продукция да обявим един апел “НЕ ЩЕМ ПОВЕЧЕ ПРОСТОТИИ ПО МЕДИИТЕ, ИСКАМЕ НОРМАЛНИ, ИНТЕЛИГЕНТНИ, ВЪЗПИТАНИ ВОДЕЩИ, ИМАЩИ ЧЕСТНА ПОЗИЦИЯ, А НЕ РАЗНИ ПОДЛИЗУРКОВЦИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ!” и прочие?! Да обявим такъв един апел и да направим нещо той да стигне до всички медии и до началствата, регулиращи “медийния фронт” у нас, да стигнат и до несменяемия медиен регулатор Г.Лозанов. Примерно срамота е, че ние, зрителите, нищичко не направихме да протестираме срещу уволнението на Иво Инджев и на неколцината други честни журналисти. Щото зрителите си имат такива телевизии, каквито заслужават, както си имат и такива управляващи, имат си такива правителства, за каквито са достойни…
така е в страните като БГ, където ‘руския’ почин е над всичко.
ГумИ,откъде вз,че г-н А.Грънчаров и г-н И.Инджев не реагират с нищо?! Нима очакваш действия, сходни с тия на недочовеците? Бъди спокоен, имат слушатели, които ги разбират добре. Знай това!
“взе”, а не “вз”. Извинявайте.
Пак аз. А.Грънчаров да се чете Калин Терзийски. Разсеян съм! Простете.
Моля да ми прости Терзийски за примера, но той е истински писател и с доброто, и с онова, което не харесвам. Ако искате да продадете негова книга трябва да я покажете и да загатнете колко е хубава. Как? Погледнете Кока кола- пример в рекламата. Те се показват в телевизора ви, в спалнята ви, в коридора и ви се усмихват в кухнята. Те са навсякъде. Как един автор да продаде книгата си, която не съдържа вулгарната обстановка в най- гледаното телевизионно време? Ако защитавате автора, тогава трябва да обвините вулгарното предаване и да търсите възможността този автор да бъде представен, за да… продаде книгата си на пазара, където върлува формат, изначално отричащ необходимостта от култура и възпитание. Е, ние не сме в комсомолски кръжок, но единомислието е дисциплина и въпрос на оцеляване и приоритет на нацията. Ако се наложи единомислие на вулгарната анархия, нацията няма да оцелее. Точно затова е необходимо единомислие в съпротива и масово отричане на вулгарния формат. Ние подкрепяме авторството на българската книга, но с различни изразни средства. Когато се появи формат, който внушава пълна безпросветност и служи за пример, само масово отрицание може да се изправи като алтернатива и да има ефект. Без съпротива, който и да е автор, дори всички автори ще бъдат сами, оскърбени и заглушени от войнстващата простота. А те мълчат изолирани от вулгарния формат. Днес няма място за мълчание, а за съпротива. Всички трябва да проявим отрицание на този вулгарен формат, защото това не сме ние и не искаме в това да ни превръщат. Обществото се нуждае от единство и яростно отричане на безпросветния вулгарен формат, защото убива за поколения напред. Този формат, обаче се налага като пример за подражание, а това е смърт за обществото, което има нужда от четмо и писмо повече от всякога. Думата робство е по- лоша от смъртта и затова за мен съпротивата в този случай е въпрос на свобода.
Поздрави на ALEX-DE. Всичко останало може да го броим за носталгия по соца и централизираната икономика.
Сигурно може да се помогне на част от цитираните проблеми с тогавашните решения, носталгията по които очевидно не е излекувана. ето няколко примера от написаното по-горе:
1.”на един български писател, спечелил Европейска награда за литература, издателите плащат толкова малко в България” – в продължение на казаното от Alex-DE – издателите в нецентрализирана икономика ще плащат минималното възможно. Това е икономическия им интерес. Когато имаме развит пазар и bargaining power на писателите е по-силна, тогава – повече. За справка – М.Портър. Ако не върши работа – търсете други решения при маркс и сие. Не бих се учудил прочелите само винету да разбират това, например.
2. “ИСКАМЕ НОРМАЛНИ, ИНТЕЛИГЕНТНИ, ВЪЗПИТАНИ ВОДЕЩИ, ИМАЩИ ЧЕСТНА ПОЗИЦИЯ, А НЕ РАЗНИ ПОДЛИЗУРКОВЦИ” – по чия дефиниция да са тези честни хора? Някой централизиран орган да ги сканира за честност и т.н? Цензура на тези, които не влизат в дефиницията? Май това го минахме вече..или не?
Най-ясния регулаторен механизъм е рейтингът на съответното предаване – никой няма да държи предаване, което е безинтересно за публиката в гледаното време. Просто няма кой да плаща реклама затова. Защо нашенецът иска да гледа точно това е друга, голяма, тъжна тема.
Може много да се продължи, като например това, че Лозанов трябва да се смени, или да оправи нещата (все се търси някакъв “бащица”, пък после се разграничаваме от бойковци и путинци), абсурдните сравнения между несвързани неща (хонорар в каквото и да е продаване и това колко се печели от съвсем друга дейност,в случая писане), гордо изтъкване на беднотия и прочие.
Още няколко поколения ще трябва да минат, докато следите от соца зараснат…
Може ли някой да каже, дали Г-н Терзийски е комунист или нормален човек,това би улеснило по-задълбочените читатели. Има ли конкретни прояви, които го квалифицират като човек, или такива, които го определят като комунист.
У нас други категории не съществуват.
към Ангел И. Грънчаров:
Точно този е замисълът, но не само в областа на културата.
Намерете в интернет и прочетете плана Голгота.
Пиша, защото вчера един приятел от България ми изпрати линк към изказването на г-н Терзийски, за да ме пита какво мисля. Останах потресен, признавам. И причината за този ми потрес е простичка: живея в Западна Европа от достатъчен брой години. Получавал съм 2 пъти международна награда и съм имал шанса точно 3 пъти да видя под името си „единствен номиниран за наградата от Европа”. Познавам достатъчно и известни, и не до там известни (в страната, в която живея) творци. Нечувано е, немислимо е, неразбираемо е как може творец да занимава аудиторията с хонорарите си и със средствата, с които се препитава. Свободата е най-безценния „хонорар” и мога да уверя уважаемата аудитория на този блог, че няма творец на запад, които да седне да занимава публиката си с това с какво се препитава. Казвам това, защото мнозина (да не кажа огромната част от българите), живеят с усещането, че Западна Европа е място, в което всички творци живеят в благоденствие, субсидирани от държавите си, с великолепни договори от издатели, галеристи и всякакъв друг посреднически персонал. Това може и да е било така преди (да речем) 15 г, но в момента не е така. Всеки се спасява по единично, ако иска да има свободата да прави изкуството, за което е призван. Примерите за творци, живеещи на социални помощи, не са един и два, уверявам ви. Но не познавам човек, които ще обвини четящите го / гледащите го за собствената си мизерия (ако е в такава). Защото никой не твори, заради другите, а заради себе си. Не искам да влизам в подробности, но ще кажа, че да занимаваш аудиторията си (при това назидателно) с доходите си, е много сигурна гаранция за отлив на аудиторията. Тя е аудитория, защото живее с идеалистичната представа, че ти самия си някак по над нещата и съответно, след като се занимаваш с достатъчно големи (общочовешки, примерно) проблеми, значи си надмогнал суетата на битието. Присъствал съм на толкова много прояви, че края им не знам. Дори лекото загатване за „бедност”, в която живее съответния творец, предизвиква обикновено една и съща реакция – охлаждане на интереса и към твореца, и към творчеството му. Преди няколко години имах удоволствието да бъда на откриването на изложба на млади румънски художници тук. Не знам как го бяха уредили, но галерията беше престижна, с достатъчно елитен списък на посетителите. На откриването куратора на изложбата, също румънец, направи фаталната грешка да обясни, че тези млади художници живеят бедно (в Румъния) и че работата им е съпроводена с много материални трудности. Резултатът – нито една картина не се продаде. Кураторът наруши принципа и си позволи да залага на „чувствителността” на посетителите, вместо на способността им да преценят кое изкуство си заслужава. С това казвам, че творецът е идеализиран образ, публиката не я интересува човека, а творчеството му. Знам от приятел писател (който представи една от книгите си лично на бившата Нидерландска кралица – Беатрикс, а същевремнно работи в ресторант), че дрането при подписването на договори с издателите е уникално. Мисля, че каза, че за него е нещо от сорта на 20 % от крайната цена на книгата му, но да не излъжа. За да пише, човека работи като носач в супермаркет, а в момента работи в ресторант. Тази част от битието му и начина, по който си изкарва прехраната, обаче, не се появява на нито едно негово представяне на книга, нито седи като информация за него някъде. Също така, нямам спомен дори за бегъл намек от негова страна за това, че въпреки литературните му награди, му се налага да работи толкова нискоквалифициран труд. Такова естество на разговори просто са немислими. Оплакване от „простотията и нивото на културата” – още повече. Това, което казвам е просто и се надявам, че ще има хора, които ще го разберат – не става, хора. В „белите” страни за това как се изхранват и какво печелят творците не се говори. А още по-малко се говори с тон, сякаш публиката е виновна за това.
Извинявам се за дългия пост,
С уважение, Тодоров
От къде организаторите на Биг Брадър, разполагат с такива огромни суми в държава като България и ги харчат по такъв безобразен начин ? В нормална страна данъчните отдавна щяха да се занимаят с тях, а недоразумението с папионката,щеше да бъде изхвърлено от СЕМ.
Г-н Тодоров, не зная в коя страна живеете, но ще ви кажа, че където и да сте ‘творчеството си е творчество ама сиренето е с пари”. Ако един творец не може да обезпечи материално себе си и най-вече семейството си – не мисля че ще му е до творчество. Всичко друго за това как творецът трявба да твори и да мълчи и понася стоически мизерията – с цялото ми уважение, но са празни приказки.
А относно конкретния случай – без да ставам адвокат на г-н Терзийски – признавам не съм чел нищо от него, ще отбележа че той не споменава цифри а набляга на факта че за голяма част от нашите сънародници е далеч по-интересно да го види в кочината Биг Брадър отколкото да чете книгите му. Моралната и духовна деградация която ни прояжда като общество е това което той и хора като г-н Инджев се опитват да ни покажат.
Това е сьщественото за мен от цялата история.
Със здраве,
Радо
Благодаря, г-н Тодоров! Обективно, точно, честно, без балканска емоционалност.
Силно емоционално, безумно, и предизвикващо полемики изказване на г-н Терзийски. Може би пък нарочно е написал поста си в подобен стил – с преобладаващо прости изречения, които се “поглъщат” и “смилат” по-лесно от широката публика. Образът на недооценения индивид е иронизиран през 70те от Дългас Адамс в образа на параноичния андроид Марвин от “Пътеводител на Галактическия Стопаджия”, който има мозък за 10 галактики, но го карат да отвори и затвори вратата и да вдигне “онази хартийка”. Така че намирам похватите на г-н Терзийски за неудачни.
Но, абстрахирайки се от чувстителността на поста му:
Първо, добивам представа, че на г-н Терзийски са му предложили твърде нисък хонорар от телевизията за мащабите на предаване като Биг Брадър, сума от порядъка на 25-30х лв, а вероятно и по-ниска. Това определено е подигравка, защото телевизията печели толкова от един едноминутен рекламен клип. Дори в един Х-фактор наградата е 50х лв, при условие, че участниците са пълни анонимници и остават анонимници 15 минути след краяя на предаването.
Второ, не съм купувал книгите му, но и “шоуто” не бих гледал, значи съм два пъти проблем за писателя. Проблемът на хората, които се занимават с изкуство, е, че много хора се занимават с изкуство, а пазарът е ограничен и това дава възможност на продуцентите, издателите и другите културни посредници да налагат правилата.
Телевизията като цяло няма претенцията да образова и възпитава аудиторията, а да я информира и забавлява. Като ти се гледа някое предаване, го гледаш, като не ти се гледа, гледаш друго или изобщо не гледаш телевизия – съвсем просто е. Ако в България форматът “Биг Брадър” нямаше достатъчно публика, той отдавна да е приключил. Но има. Аз не съм и никога не съм бил/а сред тази публика и се гордея с това; ако всички бяха като мен, този формат нямаше да изкара и един сезон.
За съжаление няма български културен тв канал. Българинът има отношение към изкуството и телевизионните документации на всякакви теми, затова мисля, че такъв тв канал (смесица между ARTE и PHOENIX) и в България би имал успех, както ARTE и PHOENIX се наложиха в Германия. Но нещото, което това лято ме вбеси в София, беше, че един ден си включих телевизора на германския държавен канал ARD (единия от всичко двата германски канала, които ловяХ). На негово място се оказа, че са ми плякнали телевизия АЛФА. Хайде, “Брадъра” мога да го гледам или не – имам избор -, но да ми отнемат така брутално избора като ми заменят ARD с АЛФА, определено ми дойде в повече.
Иво, сигурно си чел автобиографията на Чарлз Чаплин. В нея той описва как собствениците на киносалони са решили да направят картел и да плащат мизерни суми на артистите. Тогавашните звезди на американско кино им се противопоставили, като създали компанията United Artists. Защото без звездите на киното кинотеатрите са едни кръгли нули и те много добре го знаят.
Какво пречи известните български писатели, публицисти, поети, например Калин Терзийски, Иво Инджев, Георги Господинов и пр., да направят компанията United Writers?