Източна Европа не строго дефинирано географско понятие. Къде точно са й границите? Например тъкмо в Украйна е географският център на континента, който се простира до Урал. Най-западната държава е Португалия, но тя не е представителна за най-високия стандарт на живот, под който се подразбира западният стандарт.
Когато обаче посочим общото кратно, което определя в обществено-политическия смисъл на понятието Източна Европа ( предопределящо и относителната бедност на региона спрямо Западната, т.н. стара Европа), нещата си идват на мястото. Подразбираме бившите колонии на Империята на злото, чието естествено развитие е било затормозено именно от десетилетната съветска окупация във всичките и незначителни разновидности- с или без пряко присъствие на съветски войски.
Днес Източна Европа в различна степен се е разделила с колониалното си минало и насилствената си съветизация. Но отново откриваме нещо общо и този път това не е споменатата относителна бедност спрямо районите, населени от европейци, освобождавани и подпомагани да се възмогнат от пепелищата на последната голяма война от американците ( епитетите към тях оставям на болните от антиамериканизъм).
Оказва се, че тъкмо в Източна Европа бежанците са най-малко желани, за да не кажа нещо друго- нищо, че самата тя, бившата колониална каруца на СССР, наводни с ( икономически) бежанци Запада в мига, в който шлюзовете на Желязната завеса бяха вдигнати (пак по „вина” на същите американци и онзи омразен Рейгън- давайте с епитетите..).
Оправданието (ни) с относителната бедност няма да коментирам. Няма да припомням и относителното богатство на източноевропейските народи спрямо далеч по-нещастните си съседи по планета от други континенти. Знам, че няма да трогна никого, а и не целя нищо подобно с тезата си тук. Обаче смятам да посоча нещо характерно, което допълва по уникален начин съществуващото иначе западно лицемерие по въпроса за бежанците.
Ако на Запад хората се плашат, с основание или хиперболизирано предимно по икономически причини, то в постсъветската Източна Европа на по-предно място изпъква раздутият до размерите на съветската шпиономания „аргумент”, че сред бежанците ще се промъкнат пълчища терористи. Колко удобно да откажеш на стотици жени и деца спасение!
Ти, читателю, колкото и да си ми гневен за тези редове, можеш ли да посочиш поне един явен случай на проникнал у нас подобен терорист?
Един мароканец? По сигнал на чужди служби? При наличието на най-многобройната полиция на глава от населението в ЕС, на образцова телена ограда за спиране на бежанци, с която нашите управниците се хвалят въпреки протестите на ООН? И въпреки тези отлични мерки и въпреки промъкналите се няколко хиляди потенциални терористи, само един е паднал в мрежите на доблестните ни охранители на държавата от тероризма?
Истината, колко и да е неприятно да се посочи, е, че опасността от проникване на терористи, с които би трябвало нашите многобройни тайни и униформени държавни служители да се справят човек по човек, служи за колективно оправдание по начин, които е доста близък до наследения от съветския комунизъм манталитет.
В „Архипелаг ГУЛАГ” Александър Солженицин бегло припомня за готовността на съветския режим да изтреби колкото трябва невинни (най-вече свои) граждани, но да не допусне поне един от тях да се окаже ненаказан шпионин. Готовност, която е стара руска традиция, доразвита от болшевиките.
Ето какво пише по този повод Солженицин:
„Всички многобройни чуждестранни комунисти, заклещени в Съветския съюз, всички едри и дребни коминтерновци наред, без индивидуални различия, бяха обвинявани преди всичко в шпионаж. И стрелците от Латвия – най-надеждните пушки от ранните години на революцията – пак бяха обвинявани в шпионаж при повсеместното им затваряне през 1937 ! Сякаш Сталин беше обърнал наопаки и после умножил прочутата формула на Екатерина: той предпочиташе да изтреби деветстотин деветдесет и девет невинни, но не и да пропусне един истински шпионин”. ( Александър Солженицин, „Архипелаг „ГУЛАГ”, communitas fondation, София, 2009 г., стр. 282 ).
Като нагледен пример след хилядите случаи Солженицин избира да даде изпратените в съветски концлагер съратници на Георги Димитров от Лайпцигския процес А.Попов и Танев, а за главния герой от процеса добавя: „За самия Димитров Сталин подготвя друга участ”. ( пак там)
Така и у нас: предпочитаме да не допуснем хиляда нещастници, заради подозрението, че сред тях ще се промъкне един злодей.
Истината е, че в земите на бившите съветски колонии преобладаващата част от хората не са подготвени за новата си участ на свободни ( и евентуално състрадателни човеци), предпочитайки да взаимстват от егоизма на „стара Европа” и да го комбинират с наученото под съветския ботуш.
Колкото до Русия, чийто вожд Путин злорадства за проблемите с бежанците и се опитва да насъсква европейците срещу американците по въпроса ( макар да е допуснал в империята си по-малко 1000 души със статут на бежанци чрез подигравателни за човешкото достойнство ограничителни мерки), ще се позова отново на Солженицин , независимо от това, че в края на живота си той се превърна в обикновен руски шовинист и любимец на Путин в това деградирало качество. Коментирайки ужасната съдба на съветските военнопленници, изоставени от своята родина като нечовешки същества, третирани от Москва с МИЛИОНИ като предатели ( щом не са пукнали, а са попаднали в плен), Солженицин възкликва:
„На руснаците им беше най-зле от всички не само в немския, но и в руския плен.
И въобще тази война ни показа, че няма нищо по-лошо на земята от това да си руснак”. ( пак там, стр.291 ).
Смекчаващо вината обстоятелство за днешната руска агресивност и масовата подкрепа, която тя получава в Русия в лицето на новия Сталин?
Те си знаят. Да се оправят. Нали основната гордост на руския шовинист идва от претенцията за „особения път”, за самодостатъчността на огромната държава! Да, доста е особено да си „най-лошото на земята”, третиран като такъв от собствения си Началник, на който отгоре на всичко отвръщаш с благодарност.
Ние обаче трябва да знаем накъде вървим и от какво искаме да се отървем, ако не искаме да си стоим затънали в съветското минало, да тъпчем на място , обвързани с това наследство.
Иво и колеги, сетих се покрай темата за верните на сталинизма клиенти на ГУЛАГ, споменавал съм драматичната и поучителна история на този съветски шпионин покрай шпионажа на таварищите съпрузи Розенберг. На тези -О, о-о!Има ли думи,къде се ми кърпичките и валериана!-..на тези…, простете, просълзих се!- скъпи, свети и невинни жертви на вилнеещия в САЩ МАКАРТИЗЪМ! На този най-чудовищен, най-садистичен, най-ужасяващ, най-кръвожаден разгул на пещерния антикомунизъм. Пред него – това го е доказала с авторитетните си изводи международна интердисциплинарна комисия, начело с най-видните български историци и журналисты-международники- ГУЛАГ се откроява като ефективна и хуманна курортно-възстановителна система,а (това го доказва пък тов. профф. ноам чомский!) т.н.”полета на смъртта” на утопичния идеалист -ленинец Пол Пот са места, където заразените от западно влияние могат също с полза за здравето си да упражняват агротуризъм…
Сега сериозно. Неочакван мотив е проглеждането за същността на злото, на което шпионинът е служил по идеални подбуди…
Тук е общ ориентир, има една страхотна статия, но съм я чел в списание и не мога засега да я намеря онлайн.
https://en.wikipedia.org/wiki/Joel_Barr
Един любопитен документ около хлъзгавата идентичност на Barr и Sarant изпадна от референциите към материала, който Стамбо пусна: http://www.pbs.org/wgbh/nova/venona/inte_19441114.html#cable
Развесели ме за кой ли път хуморът на Стамбо! Само ‘идеалните подбуди’ ме закашляха.
Njama po-golemi teroristi ot rusnacite. Terorizirali sa i terorizirat milioni v stranata si i izvun neia ot stoletija. Tezi teroristi sa vinovni za smurtta na pone 50 miliona dushi po celia sviat, vkliuchitelno v tiahnata si rusia – vsichki te izbiti bez sud i prisuda. V broikata ne sa vklucheni tezi koito sa zaginali ot rusnacite pri vodene na voina, ne – samo tezi zaginali ot tehnite ruce v mirno vreme, bez da mogat da se zashtitiat. Samo v Bulgaria zhertvite na rusko-komunisticheskia teror sa nad 200000. Teroristite ot IDIL izglezhdat kato chavdarcheta pred kruvolozite ot NKVD. Taka narechenata ruska dushevnost e nai-varvarsko-teroristicheskata sushtnost na tozi sviat. Tia e tazi koiato im dava ‘preimushtestvoto’ da sa nai-dolnite ot vsichko shto hodi po zemiata. Nai-loshoto e che dokato rusia sushtestvuva shte sushtestvuva i turzhestvuva neinia teror.
С риск отново да си навлека гнева Ви, г-н Инджев (макар и да съм много далеч от подобно желание), ще коментирам 2 от фразите в статията Ви, защото оставам с впечатлението, че те са ключови. А именно:
1.„Ако на Запад хората се плашат, с основание или хиперболизирано предимно по икономически причини,” – причините, поради които се плашат хората на Запад, са далеч от „икономическите”. Няколко десетки хиляди бежанци не могат да срутят нито една западна икономика, това е ясно на всеки. Хората се плашат, при това съвсем основателно, от терористи. Плашат се, че вълната бежанци беше допусната да навлезе дълбоко в Европа, безконтролно и тази седмица започнаха да се появяват информации за засечени терористи в редиците на бежанците. Колко, обаче, не са засечените, никой не може да каже.
2. „ западно лицемерие по въпроса за бежанците”. Не знам кое западно лицемерие имате предвид, но ето 2 линка:
а) Резюме от дебата в Европарламента от сряда, в което ясно и точно са показани позициите на различните политически формации. Забележете, че единствените, които безусловно приемат като нещо изключително положително наплива на бежанците в Европа, са СД (Социалисти и Демократи), както и „Зелените”.
http://www.europarl.europa.eu/news/en/news-room/content/20150909STO92301/html/Refugee-crisis-must-be-first-priority-says-Juncker-in-2015-State-of-EU-debate
б) Изявлението на Сергей Сtанишев, в качеството му на президент на ПЕС. Обърнете внимание върху следната фраза: „ integrate those refugees, and provide them with prospects for the future, for jobs, education and a safe place in which to prosper. I support the use of EU funds to do so.”
http://www.pes.eu/soteu_promises_big_on_refugee_crisis_actions_must_follow
Мен лично, единственото нещо, което тотално ме изумява е факта, че БСП в България, бидейки член на ПЕС (особено горди с председателя си даже), категорично отказва да припознае тази Социалистическа директива. Петоколонните коментатори в България продължават да се упражняват на тема „слаба Европа и ЕС”, но никъде и никой не намира за редно да спомене, че всички леви в Европа са силно въодушевени от наплива на бежанците. Което ще им коства много… Както забелязвате, Станишев директно обявява, че това не са „бежанци” ( в смисъла на това, което ООН припознава като „бежанци”) и без да се двоуми, директно заявява, че това е някакъв странен статут, който е едновремeнно бежански и емигрантски. Двете са взаимно изключващи се.
Относно твърдението Ви, че нито един терорист не е хванат на територията на България – ами, атентата в Бургас не беше ли абсолютна изненада в момента, в който Б. Борисов твърдеше, че подобно нещо е немислимо и че ние сме приятели с арабите, защото имат дюнери на всеки ъгъл?
Поздрави,
Тодоров
Днес попаднах на много интересн случай, на добре прикрит руско-съветско ориентиран индивид.
Четейки призива да подкрепим кандидатурата на уважаеми госпожа организирала подписки за правдиво каузи, една от която и аз подкрепих преди години, попаднах на следното:
“… От 2012 заемам активна гражданска позиция… Участвала съм в протести против добив на шистов газ и за неучастие на България във военния действия срещу Русия….”
Пак искам да кажа, че много от нещата, които тази госпожа е направила, наистина са смислени, но с тези две каузи направо и завинаги ме загуби.
Наистина ли нашето общество е толкова дълбоко пропито с отрвата на съветския империализъм.
По същество съм съгласен с тезата ви относно манталитета и отношението към бежанците. Преди време имах спор с мой познат, който сматаше, че бежанците ще бъдат в тежест на държавата “а ние не можем повече да носим други на гърба си”, на който довод аз отбелязах, че очевидно не е проблем да платим 4милярда за КТБ, но не можем да отделим 20 милиона за бежанците… Учудва ме и къде отиде прословутото “българското гостоприемство”, и съчувствието което сме имали към арменците например преди години(макар и да не познавам в детайли събитията тогава).
По темата за бежанците. Стара Европа съчувства(с право), но и бездайства! Не е доказано, че терористи може да дойдат, но е доказано, че хората умират по пътя и няма никакъв контрол! Защо имаме граници, ако потока на хора да се контролира? Няма ли по-добри начини да се помогне? Например – Защо няма организация(центрове) в Турция, Ливан, Йордания и други горещи точки, където хората могат да кандидатстват за убежище и да се качват на първия полет, а не да се давят и над тях да издеватестват каналджии?!? Защо Европа не работи активно с Турция и САЩ за умиротворяване на райони на Сирия и подпомогне финансово бежанците?
Европа сякаш отново мисли, чака и умува, докато събитята се развиват, а в миналто такава пасивност е била разрушителна.
everyone else,
и без да адресирам пряко, знаех, че ще се обадиш на място! А това за подбудите, разбира се, че трябва да е в кавички! Драснал съм го като концесионен жест на възпитан човек към онези, знаеш ги, с дрънканиците- ама, идеализмът, че и баланса на суперсилите, пък пацифизма, другари, а най-паче отговорността пред мира… Дрън, ярина! 5 ядрени катаклизми изкарвам, ако трябва земята да се прочисти от комуняги и руски ченгета!
Но като казах за пацифисти, сещаш ли се, братче, за Пъгуошите, ха-ха-ха?! Лабораторен продукт на КГБ в състав: 30% – западнолевичарска бунащина+60% сесесерска ченгеджийска активност по сектор “интелектуално влияние”+5% извеяност на определени типове учени+5% -други компоненти. Бърлогата им е близо до теб!Ама много мило, мирно движение беше. Обичаха го много Тодар Живков (макар че бая зор беше проезнасянето на този Пъгуош сле, Незабравимата с тумбата й хрантутници, социнтелектуалци с цървули в хола, но най- вече учéни,учéни,учéни… академични ченгета, патологични ченгета, прононсирани ченгета.. Техен тартор, Комрид Пъгуош намбър уан, беше бойлерът от авджийската тайфа на Тошо и негов ибрикчия, академика Ангел Балевски… За такъв като него има чудесно турско определение “бок-фабрикасЪ”…
Стамбо, не че ти или аз мечтаем за война… В реториката на пацифизма, обаче, винаги трябва да се нагазва много внимателно и с прецизирани понятия, защото много лесно човек може да се окаже с двата крака в лютеницата, каращисан с всички нюанси на интелектуално ‘вейхайвей’. Аналогична е ситуацията с екология, права на човека и т.н. Реагирам с гняв и болка на всеки незаслужено унижен човек, но много внимавам да не се окажа рамо до рамо с някой войнствен защитник на тантуреста лесбийка (нека прощават елегантните).
Но нямаше нужда, приятелю, да ми напомняш за пъгуошовците, тук са на кило на всеки метър; те не разсъждават върху несправедливостта, те вярват в нея.
Слава Богу, че ги има поляците. По всичко изглежда, че пак те ще измият срама от челото на една късогледа и изперкала Европа, която яко дъни с кирката, за да си изкопае гроба. Когато ние тук си кютахме в дълбок летаргичен соцсън, пак те се надигнаха и създадоха “Солидарност”.Хак ни е това, което ще ни се напише съвсем скоро на гърба, че и на други интимни части на тялото.