Близо седмица след казуса с (не)разрешаването на коридор за руски въздушен транспорт към Косо..пардон, към Сирия, картината започна да се прояснява като мъгла, изкуствено създадена за заблуда на противника.
Противникът е българският народ. Или избирател, ако щете, доколкото неговото мнение има значение за производителите на мъглата. Защото за онези, които са въвлечени в мъгливата ситуация, като съюзниците например, знаят вероятно по секунди какво точно се е случило. Обаче българинът ( нали така наричаме обобщаващо сборът от индивиди у нас, когато трябва да се измъкнем от необходимостта от конкретни отговори), е третиран отново като теле, обучавано в дисциплината мучене пред телевизора.
От телевизора разбрахме най-сетне версията на главното (без)действащо лице ББ в този сюжет и причината за неговия многодневен дълбок размисъл как точно да ни съобщи, че е сгафил, нареждайки да бъде пропуснат руски транспортен самолет към Косо…пардон, към Сирия- ден, преди сензационното съобщение, че тъкмо България е спряла ( друг подобен) руски товар.
Борисов ( си мисли, че ) се измъква с направеното на партийния форум на ГЕРБ в зала „Армеец” в София съобщение. Без да бъде питан цяла седмица от дресираната българска журналистика (или поне от онази нейна преобладаваща част, допускана да му тика услужливо микрофоните) за неговото досегашно мълчание, той хвана бика за опашката с разказ как е постъпил правилно, като е спасил човешки живот и дружбата с Русия, спестявайки въздушен сблъсък с руския самолет ( значи все пак е било незаконно неговото прелитане, щом се е наложило този хуманист да се намеси лично и да спасява руско-българската любов в нарушение на поетите ангажименти на страната ни като съюзник в рамките на НАТО).
Оплетената (анти)аргументация на Борисов едно към едно е повторение на лъжата му за причината, поради която на 20 февруари 2013 избяга от властта с цел да се завърне на бял (троянски) кон- шита с бели конци, но (уж) пропита с кръв, т.е. доста червена. Искал бил да предотврати кръвопролитие, заяви тогава той от парламентарната трибуна след едно бутафорно кръвопускане при милиционерска постановка на Орлов мост в София, когато ни демонстрираха обилно по медиите един пострадал от камък (уж) беден ( по презумпция) пенсионер , оказал се след това заклет комунист със собствен предприемачески бизнес.
С други думи, Борисов построи върху една лъжа цялата си конструкция с напускането на премиерския пост и предизвикването на предсрочни избори преди да му клюмне рейтингът в момент на излизащи от контрола на неговите другари-съзаклятници протести.
Не че му е първата, но все пак тази „стомна за вода” сега се повтаря и на международно равнище – щом му минава номерът на локално ниво, защо да не излъже и като за световно? Един път стомна за вода, два пъти…Докога?
Няма по-добър лакмус за проявяването на червената нишка в белите конци на Борисов от поведението на неговия дългогодишен съзаклятник в разпределянето на порциите в България Георги Първанов. Ако бяха противници от различни политически „семейства”, на каквито се правят, Първанов би трябвало да изобличи претенцията на Борисов да е спасил от кръвопролитие дружбата с Русия , предотвратявайки „събиране на трупове в Черно море”. Вместо това днес Първанов приятелски мажеше след лъжата на Борисов , позовавайки се на „добрата си памет”, за да изрече още по-големи лъжи (включително и от лъжата на Борисов за приятелските чувства на ЦЕЛИЯ български народ към Русия, произнесена от него вчера в „Армеец”).
Дясна ръка на Първанов по въпросите на войната и мира е Михо Михов. Той е бивш началник на Генералния щаб на армията, бивш съветник по националната сигурност на президента (Първанов) и настоящ председател на комисията по отбрана ( по волята на Борисов) .
Да, по волята на Борисов ( и Първанов).
Сред четирите министерства, които е предлагал миналия октомври на БСП по време на преговорите за „голяма коалиция” с Михаил Миков ( на когото публично предложи шефското място в парламента), Борисов е имал намерението да „отпусне” и министерството на отбраната. Досущ като ментора му Сакскобургготски, който уж беше много „западен човек”, а се опита да внедри начело на службите Бриго Аспарухов на измисления за целта пост „съветник” по сигурността в премиерския кабинет, та се наложи западните столици да го спрат, за да не спрат по тази причина българското членство в НАТО и ЕС .
Борисов изплати все пак дълга си по отблагодаряване на своите другари за ролята им на фасадна опозиция ( и за какво ли още не) , макар и „само” с председателското място в комисията по отбрана в Народното събрание, харизана на Първанов чрез Михо Михов.
Първанов ли не знае чрез своя човек подробности около случая с руския самолет сега, по който самият Борисов приобщи като информирани в нощта на прелитането на руския самолет други, също толкова натоварени с отговорност отговорници по въпросите на отбраната лица (опаковайки ги по този начин колективно с решението му да „пусне” руския самолет)?
На въпрос на журналист дали знае нещо за външен натиск, под който на следващия ден се е наложило България да спре втори подобен полет, Първанов с обичайния си немигащ поглед заяви, че не наел нищо по въпроса…От тази по-добра подкрепа за приятеля му Борисов, не може да се измисли в неговото положение на коалиционен партньор във властта! Така биха казали песимистите. Но оптимистите, знаейки нрава на този опитомител на вълци ( за какъвто обичаше да се представя след разкритията за любовта му към масовото избиване на същите), имат основание да добавят:„може, може и още как”!
Първанов не разочарова тези оптимисти със следното твърдение в телевизионно интервю тази сутрин:
“Понеже имам добра памет ( лъжа номер едно- бел. авт.), за съжаление , ще ви дам един пример. По време на Косовската криза правителството на Иван Костов , без да пита ( лъжа номер две- бел. авт.) Народното събрание, даде разрешение на натовски самолети да прелитат над България. В същия момент то отказа на един руски самолет ( лъжа номер три-бел. авт.) с хуманитарна помощ ( лъжа номер четри- бел. авт.) за Косово да прелети над страната ни .”
Налага се да припомня истината на лъжливото президентче, което за пореден път призовава селяните да гонят натовския вълк от неговата руска кошара.
През юни 1999 г. също имаше руски натиск за прелитане на „хуманитарен” конвой над България, наречен „умиротворителен контингент”, замислен от Москва като бетоновоз за бетониране на руско военно присъствие в Косово напук на НАТО . Също имаше безсънни нощи и думкане по вратите на България от страна на руската мечешка дипломация. За разлика от Борисов днес, който решил да уважи руското искане, тогавашното ръководство на България устоя на натиска. Но не на своя глава, както лъже днес Първанов, а след решение на парламента.
България беше подписала договор с НАТО за логистична помощ. Той предвиждаше прелитане именно на натовски самолети над страната и беше, както вече отбелязах, одобрен в НС. Това принуди Русия да поиска официално коридор за “умитворителния” военен контингент за Косово.
Руското настояване бе отхвърлено от мнозинството в българското Народно събрание и това предизвика истеричната съпротива на партията, оглавявана тогава от Първанов, който има наглостта днес да манипулира публиката с аналогии за „хуманитарната” руска помощ ( за Косово, като за Сирия).
Не знам дали е имало” приятелски огън” от запад, принудил Борисов да се оправдава сега за пуснатия от него руски нарушител на съюзническите ни ангажименти ( и се оправдава както пред Путин за санкциите и „Южен поток”), но приятелят му Първанов му се притича на помощ на пожар като подпалвач на купчина лъжи в услуга на огнеборец, желаещ да блесне с фалшив подвиг.
Борисов, по липса на сериозни опоненти в тази държава, обича да изстисква ползица от гафовете си, представяйки ги за мъдри решения. Този път обаче положението прилича на „Той ги пуска ( руснаците), те ( американците) го хващат”!
Може би тъкмо затова е решил да изтъргува гафа си за замазване на лошото впечатление с остър завой в досегашното си поведение и говорене „ала Орбан” за бежанците със смайващата за него демонстрация на толерантност, призовавайки изведнъж към точно обратното: да ги приемем бежанците.
Някой ще рече, че така рискува да настрои мнозинството българи, които досега настройваше срещу приема на бежанци, срещу себе си и ГЕРБ.
Не берете грижа- на него му е важна властта. А тя му се осигурява от мълчанието на Запада и прозападните българи, чиято уста умилостивяващо се опитва сега да запуши. Безмълвието и липсата на каквато и да била критична реакция от послушната му аудитория в „Армеец” беше демонстрация на здравия вътрешнопартиен тил на Борисовата власт, консумирана от хиляди нагаждачи със съответните порции по места. Останалите са само тор от уж противниковия отбор ( все повече от обора на Доган) в нозете му. А той знае как да гази в тази кал!
Г-н Инджев, този път сте наистина уцелил право в десетката. Лошото е, че няколкото хиляди души, които четем блога Ви, си ги знаем тези неща, а стадния инстинкт на българина няма да му позволи да види в това неспазване на съюзнически задължения нищо повече, от “Евала на Бойко, дето се противопостави на американците!”
Българина е с толкова промит мозък, че възприема Европейския съюз за “те”, “Брюксел” и “няма да ме командват някакви лелки от Европа, я”. А за САЩ, които осигуряват безопасността на всички членове на НАТО, вкл. и на България, българина, който слуша “Деконструкция” и чете ПИК и Блиц, вече е забравил всичко. Ако изобщо някога го е знаел.
Аз пък се радвам, че Борисов е пуснал руския самолет.
И пак ще гласувам за него 🙂
И пак ще ви гледам сейра.
Великолепна статия!
И само да попитам откъде е толкова уверено банкянското слънце, че при евентуален въздушен бой точно нашият самолет ще бъде свален от “братушката” и нашият пилот ще погине. Или до такава степен е первезно “мисленето” на тиквата по отношение на ватниците, че друг сценарий освен пълна и безусловна “победа” на нарушителят априори е изключил. ДГД!
Всички посочени политически “гимнастици” в статията са комунисти пар-екселанс и по тази причина слугуват на Русия. Това е генетична зависимост, затова все повтарят една и съща глуопост за “българосъветска дружба”, която е осъвременена от новокомунистическата пропаганда като “българоруска”. А понякога вместо дружба е назована “любов”.
Просто цялата държава и почти целия народ е омагьосан от подобни простотии. Така и ше продължава, светлина няма…
Защо ли комунягите като Ilian,
които по задължение посещават блога ни, освен, че са кретени, са и задължително мало/ или напълно неграмотни?
СЕИР се пише с И, а не с Й, чупка в “Дума” или “Пик”, тъпо говедо!
Всеки носи последствията на действията и бездействията си, включително и сеирджиите
като ILIAN
и като мене…
Илияне,явно думата”сейра”я знаеш само ти!И чии СЕИР ще гледаш и от къде-нали и ти си набутан в същата кочина,както и ние,свестните българи!Ама човек трябва да има наченки на мозък,за да мисли,преди да изръси някоя простотия-явно мисленето е сложно занимание за теб!
Брилянтия анализ на Иво се подкрепя и от нещо задължително в манипулациите на други преки говорители на рубладждийщината и дискретни помощници на ББ. Забелязали сте, Иво и колеги, че винаги “социолозите” от породата кънчо-андро-райчо-буруджийска, колкото и да са иначе против “2-полюсния модел”, дуднат, плещят, ръкомахат и сочат с видим кеф, че…”имаме КЛАСИЧЕСКИ сблъсък ляво-дясно”, когато става дума за БСП-ГЕРБ. И как няма да се кефят? Основната ти рубладжийска работа я върши “десницата”, основните ти спонсори-недосегаеми и пак фаворизирани от същата “десница”, медиите ти- хвалят същата “десница, релаксираш като координирана “опозиция”, кадрите ти-навсякъде, че к`во му е? Само че все пак в България има немалко хора, за които дясното са идеите, ценностихе и практиките на КОНРАД АДЕНАУЕР, РОНАЛД РЕЙГЪН, МАРГАРЕТ ТАЧЪР,а не мутренската бухалка и милиционерския каиш.
Българинът е тотално опростял.Нито политическите наблюдатели,като оня *чук арабиста Чуков*,политици и журналисти при създадените обстоятелства на източните ни граници /сухоземна и морска/ не виждат реалната опасност.А тя е при малко разхлабване на връзките ни с НАТО нахлуване на турците в Кърджалийско и руснаците в Черноморските ни пристанища и летища за *хуманитарна помощ на бежанци*.
Изказванията на Борисов и Първанов за заиграване с руснаците ,против решенията на НАТО се е чисто национално предателство.Толкова ли са тъпи или не им пука.
Но на българите трябва да им пука защото този номер на руснаците да навлизат в чужди територии е експериментиран вече от тях и за България.
Ще си научим ли урока.
До Илиан.
Всеки сеЙр е до време. После, играчка-плачка. Не знам нали знает (едва ли) но малко преди разпадането на СССР имаше референдум. Да го бъде или не. 90% бяха “за”. Няколко месеца по-късно когато и парламентарно го закриха имаше стотина сеЙрджии които протестираха.
Учете историята, балами!
Ilian, един мой познат казва в такъв случай, не си отваряй устата за да не разберат хората колко си ПРОСТ
Прав е СКАРАМУШ, Иво, че за нас, твоите съмишленици, всичко е ясно. Иска ми се твоите думи да стигнат до тези наши граждани (повечето от селски произход), за които голямото нещастие за България е османското владичество и Ньойският договор, а не съветската окупация след 08.09.1944 г. и превръщането ни в Задунайская губерния. Да стигнат до тези, които все още дъвчат “дъвката” за избитите преди тази дата партизани (определени напълно основателно от проф. Цветков като терористи, изпълняващи волята на една чужда държава). Това е все едно човечеството да скърби за избитите членове на “Червените бригади”, “Баадер Майнхоф”, “Хамаз” или “Ал Кайда”. При това игнорирайки жертвите на червения терор след сакралната дата и действията на режима, моделирал под зоркия поглед и насока на Москва, психиката на населението ни до сегашното състояние, при което масово е недоверието и пренебрежението към европейските институции и откровената омраза към американците (основният враг на Путин и неговите гласоподаватели), които май скоро ще трябва отново да спасяват европейските ни задници, както са го правили вече през Първата и Втората световна война! Ужасявам се, че след близо 26 години, въпреки историческите факти, които излязоха на светло след като получихме възможност да ги научим след 10.11.1989 г., масово населението ни не се е отърсило от историята на комунистическата лъжа. За да стане това е необходимо да има медии на истината, а не на манипулацията в полза на антиевропеизма и антиамериканизма. Изпитвам погнуса от националните ни медии и ползвам телевизора си само за научно-популярни, спортни и филмови предавания. Тук спирам с желанието да ви честитя, скъпи приятели, старта на телевизията на Ралица Василева – “BiT”!
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/09/14/2607939_ako_na_nas_ni_lipsva_suchuvstvie_na_zapada_mu_lipsva/?ref=topicoftheday
Много добра статия на Момчил Дойчев по адрес на често чесаните тук с търмък от Вашия най-покорен слуга Стамба ащънки, рампои, доли, европутеринги, мулти-култи, леви либерали, афирмативни активисти, зигмундбаумано-ноамчомско-подобни интелектуални уроди (напомням- става дума за сталинисткото младо милиционерче Бауман в Полша 1945-50, запомнено като червено садистче с издевателствата си над арестувани полски патриоти) и пр.
Със смъртта на
класическата десница, изглежда, се примирихме. Предстои да се примирим и със смъртта на Европа. Не искам джамия до Кьолнската катедрала ОТ ЕСТЕТИЧЕСКИ УРБАНИСТКИ мотиви! Свинското не е фаворит в менюто ми, но само заради това, да не дразни някого си с религиозни асоциации, да бъде практически забранено из повечето европейски ресторанти- а, съжалявам!
Знам, че мнението ми по тази тема е нюансирано спрямо катехизиса на политкоректността и спрямо мнения на Иво и на колеги от форума, които ценя изключително много. Но пак казвам- ако Меркел и Камерън, ако християндемократи и консерватори не посочат изход- воалá!- Марин, Найджъл, Герт, волэн сыдэрав, магдалэна ташэвая са винаги готови.
Извинете ме, линка, с който можете да си заредите на компютъра “BiT” е: http://www.bitelevision.com !
Малък тест за вярност за путиновите кученца в региона. Кученцето ББ най- усърдно носи пръчката до Кремъл, прецапа през България и НАТО, без козина да разроши. РИСИ да отпусне още гранула, и вижте там нещо друго…
Гоце,президента наш беше заченат в лъжа,за него това е начин на мислене и живот,а човекът от Банкя,прекланящ се пред Тато и неговият начин да води политика е верен негов последовател.Няма такова перде като Бойко,такава наглост е безгранична и пак ще го избере матриалът,защото бил по-малкото зло
Днес по въпроса коментираха Коритаров и Кулезич.Разговорът беше много интересен и принципен за българската журналистика и премиерът Борисов.Обади се гражданин да ги поздрави и каза *вие двамата и Иво Инджев това са истинските журналисти,които могат да се слушат,други няма*.
В добавка към поредния силен анализ на г-н Инджев вижте в каква “любов” се къпе Борисов:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2015/09/14/2609671_tenis_machut_na_vlastta/
Той освен че вече не крие зависимостта си и капка срам не изпитва от това а дори напротив!
Гнусно, много гнусно.
А върховния комадващ въоръжените сили, къде е в цялата история? И защо наши смолети не са прихванали нарушителя, поне в опит да го приземят принудително? Някаква реакция от МВъР – нота или привикване на посланик???!
Година и малко го чаках Орешарски да падне (между другото очаквах от народното недоволство да си тръгне, но уви!), и какво дойде след “експертното правителство”…отново ББ този безпрецедентен предател дето лицемерните европейски лидери на ЕНП толкова го хвалят. За Европа е важно в България да има социален мир, т.е. да няма вълни от икономически имигранти.
За мен попадението на г-н Инджев в десетката тук е изброяването на лъжи на лъжливото президентче гоце. Няма ли да изчезне най-после тоя лъжлив Сирищник?!
Вече не вярвам, че България някога(по в близките 500години) ще бъде нормална средностатистическа европейска държава от ранга на Румъния, Полша, Словакия,Чехия и т.н. Просто народът ни не е с манталитет, който да се бунтува срещу ежедневните престъпления срещу него от страна на власт имащите( не визирам само политици, т.е. кметове, съдебна власт, администрация, контролни органи и т.н.) Единствения ни шанс са протести до дупка, но както добре знаем в четата ни винаги има предатели!
Щях да пусна линк към статията на Момчил Дойчев, но виждам, че Стамбо вече го е направил.
И един линк към интервюто с Jean-Baptiste Naudet:
http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/54767-zhan-batist-node-kremal-razpolagat-s-nad-1200-agenti-za-spetzialno-vliyanie-vnedreni-v-balgariya.html
http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/54767-zhan-batist-node-kremal-razpolagat-s-nad-1200-agenti-za-spetzialno-vliyanie-vnedreni-v-balgariya.html
Не само Гоце е коалиционен партньор на Боце …
ЧЕРВЕНАТА БАБИЧКА ГЕНЕРАЛ МИХАВ
Червена круша сини сливи не ражда. Дете на актинви борци (АБПфК), бъдещият генерал е сред натегачите, които доброволно се цаняват за комисари на ескадрила, още докато е пилот-изтребител. По време на генералската му служба БСП неведнъж го спряга ту за премиер, ту за вицепрезидент.
По времето на Иван Костов министър на отбраната е Георги Ананиев – крещящо недоразумение, което в СДС е смятано за компетентно по военните въпроси. Защото е приближено на Хр. Бисеров, който (пази, Боже) оглавява Комисията по национална сигурност към Народното събрание. Оттогава нямаме национална сигурност.
Бившият завеждащ декорите на Пернишкия театър Г. Ананиев не знае откъде и как да подхване прословутата “риформа”, наследена от Луджевото бръщолевене. Съветник по медийните въпроси на Г. Ананиев е Александър Урумов, лансиран от ВМРО, доносник на ДС, доскоро ПиАр на др. Иван Искров в БНБ. Краставите магарета, нали знаете…
За да прехвърли отговорност, Ананиев се жалва на Костов, че началникът на Генщаба ген. Тотомиров му “пречи” да развърне реформаторския си талант. Командира набързо оформя решение на МС да бъде сменен шефът на ГЩ. Президентът Стоянов издава указ и Железния Тото си тръгва. Забравили са слугите му в началото на 1997 армията да не бъде замесена в агонията на Виденовия кабинет. От кумова срама бат Петьо взима ген. Тотомиров в кабинета си.
Жоро Ананиев кани ген. Михов, за когото червената ппропаганда раздухва легенди, да оглави Генщаба и да ускори “риформата”, която така и не е почнала. Съветският офицер Михов сяда на трона с ореола на мъжкар, изтребител и реформатор. Два мандата (3 плюс 2 години) разтяга локуми, подхвръква с МиГ-29, заплашва, че ще подаде оставка, ако армията падне под 65 000 души. Но Костов го срязва и храбрецът Михов се свива до края на мандата си с 40-хилядна армия.
Михов изяжда летателни часове на млади пилоти, за да лъска егото си на втората седалка на МиГ-29 и да се прави на Екзюпери. Малцина знаят, че др. Михов винаги лети като втори пилот, а всъщност самолетът е управляван от генерал Евгени Манев, най-добрият летец на МиГ-29 и бъдещ началник на Военната академия. Когато след сложни пируети в небето олицетворението на Икар се приземява, журналистите се втурват да питат ген. Михов как се е чувствал в стратосферата, как е успял да направи тези невероятни фигури и опасни маневри. С отрепетирана сдкромност Михов разказва как е понесъл нечовешкото натоварване (до 3 “же”), как в името на Родината е изпълнил упражнения, за които само са ву разказвали. И никой не забелязва ген. Евгени Манев, който като шпионин се изхлузва от първа кабина и се оттегля преди да дойдат журналистите.
После “синият” Михов предлага своето протеже ген. Колев да го наследи начело на Генералния щаб, въпреки че Колев няма и ден командирски стаж. Срещат се със Симеон КГБургготски, обещават му нещо и променят закона, за да уредят Миховия хрантутник. Н. Колев утрепа още 4 години на армията с размотаване на топката. Веднага след уволнението си Михов прескочи в екипа на Гоце Първанов, който го уреди за посланик в Македония.
Ген. Михав, който като всеки комунист е и отявлен путинофил, се опита да влезе в парламента от мажоритарна листа на БСП, но през 2009 г. загуби от някаква гербаджийска девойка.
Сега е ляв тестис на Гоце и отново е готов да продаде майка си и баща си заради поредното превъплъщение на БКП и на СССР.
Реформа ли бе, да я опишеш…
Ето една статия от тези ни от НЮ Йорк таймс преведена специално за вас по-долу.
http://www.nytimes.com/2015/09/13/sunday-review/why-russians-hate-america-again.html
Защо руснаците мразят Америка. Пак.
От Сабрина Тавернис Септ. 12, 2015 „Ню Йорк Таймс“
Фото
Алексей Диденко, руски политик, си направи предизвикателство с кофа с лед в Москва през 2014, за да протестира срещу, както той я нарече “антируската американска пропаганда” Maxim Zmeyev/Reuters
МОСКВА — В една гореща августовска вечер се намирам седнала с трима образовани млади руснаци в „Бевърли Хилс Динър“, заведение от верига ресторанти, крещящият декор на което включва и фигури в човешки ръст на Прасчо от „Това е всичко приятели!“ и Мерилин Монро.
Те ме поканиха на тяхната маса, разположена във вътрешността на зелен кабриолет, след като им зададох няколко репортерски въпоса за тяхната страна. Но целият разгвор за Русия продължи да бъде насочен към Америка.
„Америка се опитва да ни обкръжи“, казва Кристина Донетс, 29 годишна, потапяйки десертна вафла в компот от банани. „Но вече се издигнахме от хаоса и не харесваме това.“
Правенето на репортаж от Русия след повече от десет години изглеждаше като посещение при добър приятел. Преди години тука си купих първата кола (и ми я откраднаха), срещнах съпруга си и за първи път работих като журналист.
Но приятелката ми Русия се беше променила.
В някои отношения – за добро. Хората бяха по-богати – въпреки неотдавнашното падане на рублата и скока на инфлацията – и пътуваха повече. Добросърдечната жена, която ми беше хазяйка когато за пръв път дойдох в Москва през 1997, го каза най-добре: „Вече не се налага да си перем найлоновите торбички.“ Тънката й заплата беше се увеличила четири пъти откакто я видях последния път. Беше направила и първото си пътуване в чужбина – с туристически пакет до Тунис.
Но имаше и тъмна страна. Обществото беше станало по-отбранително и с чувство за превъзходство, подобно на тийнейджърка, която постоянно се гледа на огледало. Олигарсите имаха винаги спасителни пътища – къща в Лондон и втори паспорт – но сега вече и моите приятели търсеха спасителни пътища.
Интелектуалци ми посочваха книгите в Берлин през двадесетте години на миналия век и концепцията на възмущението „resentiment“, философски термин, описващ разпалваните чувства за негодувание, обида и преследване, пораждано от завистта по преследвания враг. То често води началото си от културното усещане за импотентност. В Берлин в ранните двадесет години на миналия век, това чувство спомага за обяснение на въздигането на германския фашизъм. В Русия през август, то изглежда има много мишени: Украйна, гейовете, европейските млечни продукти и преди всичко – Съединените щати.
„Америка ни навира в лицето своята демокрация“, крещи шофьор на такси на име Костя от град Нижни Новгород. (Неговият протест беше срещу „пропагандата на педерасите“, използвайки унизителната дума за описание на хомосексуалисти, няколко седмици след като Върховния съд (на щатите, бел.пр.) одобри гей-браковете.) „Ако казваш да, да, да през цялото време и клатиш одобрително кратуна, е, понякога трябва да кажеш и не“ казва той, горд, че Русия накрая се е опънала на Съединените щати.
Зад тези емции има, разбира се, много история. През 19-ти век, славянофилите и западолюбците се сблъскват относно правилния път за Русия. Очевидно е имало свирепа конкуренция със Съединените щати през съветските времена. След това имаше моменти на охладняване, често свързани с американски действия по света. (Бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 и американската инвазия в Ирак са такива примери.) Но нищо подобно на сегашното мнение за Америка, което тази година спадна до неговото най-ниско ниво от колапса на Съветския съюз преди близо 24 години, според Аналитичния център „Ливада“ в Москва.
Антиамериканизмът е много по-потентен сега, защото се предизвиква и по много начини е спонсориран от държавата – усилия, на които руснаците, независимо от техния утвърден цинизъм, изглежда изненадващо започват да се поддават.
Независимите гласове напълно изчезнаха от руската телевизия и повечето канали сега маршируват под един и същ привлекателен ритъм. Фактически всеки вътрешен проблем – от спада на рублата до отнемането на пенсионерите на субсидиите за обществен транспорт се превръща в геополитическо противопоставяне на Русия и Америка, а политическото неспокойствие навсякъде се описва така, сякаш зад него се крие представител на американския Държавен департамент.
„Америка иска да ни съсипе, да ни унищожи, да вземе нашите природни ресурси“ – казва Лев Гудков, директор на “Ливада“, център за проучване на общественото мнение, описвайки риториката, която той напълно отрича. „Но защо? За какво? Няма обяснение.“
По време на моето посещение, руснаците разсъждаваха много за Америка, което беше един вид комплимент, но по начина, по който отхвърленият любовник продължава да изпраща гневни текстове дълго след раздялата.
„Кажете й, колко добре живеем всички ние, колко по-добре от Европа и колко чудесен е Крим сега“ – съскаше една жена в прилепнала по тялото рокля към някой, който в момента интервюирах. Тя имаше предвид полуостров Крим, който Русия анексира миналата година. Това, разбира се, беше друга голяма промяна, която открих.
Вътре в Русия, действията на Путин в Крим прекъснаха приятелства и разделиха семейства, оставяйки обществеността толкова разделена, каквато никога не бях виждала. Политиката, която преди беше мания на всеки, сега изглежда далечна земя, която никой не иска да посещава. Този, който го прави, плаща скъпо за това. Мистър Гудков казва, че се чуствал като „евреин в хитлеристка Германия“ когато се противопоставил на анксирането на Крим.
Това действие предизвика също и най-големия срив в отношенията със Запада от колапса на Съветския съюз.
„Това е като развод“, казва Кейт Дардън, професор по политически науки в Американския университет. „Те казват: връзката, която имахме, свърши. Ние положихме много усилия да се променим. Сега правим всеки каквото си иска“. И добавя: “Но те не знаят какво точно искат”.
Каква е генералната стратегия на Кремъл? Много руски либерали, с които говорих, мислят, че няма такава. Мистър Путин и неговият вътрешен кръг просто скачат от криза в криза. Как по друг начин да обясним санкциите на Русия върху внасяните харни, които породиха инфлация вкъщи или Крим, който изгуби голяма част от туристите си или угрижената Москва с нови скъпоструващи социални задължения за покриване.
Дмитри Волков, журналист, който взе участие в протестите срещу Путин през 2011 г., сравнява анексирането и последвалата руска военна намеса в Източна Украйна с баламосване, което завършва със случайно убийство.
“Те продължават да прекосяват граници, само за да открият, че веднъж преминали едната, единствената логика е да прекосят и следващата“ – казва той. „Това не е стратегия. Това е шаблон на поведение“.
Други вярват, че действията на правителството не могат да бъдат разгадани и че невъздържаният националистически наратив е един предвестник. Цените на петрола спаднаха рязко, свивайки тортата, към която ламтят лоялните на мистър Путин олигарси.
„Сега е като преди изригването на Помпей когато всички извори пресъхват, “ – казва един приятел руснак, бивш журналист, страстен наблюдател на политическата система. „Земята е гореща.“
Ниското мнение за Америка, казва мистър Гудков, не е перманентно състояние. Ресентиментът има повече връзка с руснаците, отколкото с някакво американско действие, свободно разпространяващо се мнение или временно безпокойство. Големият въпрос е накъде води всичко това. Някои руснаци нямат желание да открият това.
„Не харесвам това, което се случва сега,“ – казва Александър Йеремеев, интернет предприемач, разхождайки се със семейство си в Соколники, парк в централна Москва. „Сега всички сме принуждавани да се обединяваме срещу какво – САЩ, Европа, мекото сирене“?
Той казва че е обмислял да напусне страната. “Имам приятели, които казват, че е страхотно да правиш бизнес в Русия. Но знаете ли какво е общото между тях? Имат чужди паспорти”.
Септември 13, 2015
Сабрина Тавернис е здравен репортер и бивш външен кореспондент на The New York Times.
Пак за Него
През първата година на премиера Симеон Саксофонски, ноември 2001 г., предстояха президентски избори. НДСВ имаше почти 50 % гласове в парламента. С продажници и перекендета можеха да надхвърлят 51 %. Популярността на Монката от Мадрид бе в зенита си. Но най-висок бе рейтингът на армията: някъде между 70-72 %. Докато Народното събрание креташе с 8-9 %.
Емисари на Симеон идват в Генералния щаб при ген. Михов и му предлагат да се кандидатира за президент от името на НДСВ. Обещават му мощна кампания заедно с ДПС и почти сигурна победа.
Михов иска ден-два да размисли. Приемат. Тогава “наший генерал” се преоблича цивилен и … отива в централата на “Позитано” 20. Обяснява на скъпите другари какво са му предложили и иска съвет. В името на партията. Другарите му обясняват, че ще извърши предателство спрямо заветите на Илич и на вожда Георги димитров, ако застане срещу избраника на БСП. Който се казва Георги Първанов. Още не е Гоце.
Михов обяснява на НДСВ, че е войник на Отечеството и няма да влиза в политиката. НДСВ лъже Петър Стоянов, че ще го подкрепи, а всъщност гласува за Първанов (по линия на КГБ). И Гоце за 10 черни години става държавен глава на злощастна България.
Другото е от Лука(но)ваго.
Този измекяр – българският премиер за втори път – така и не разбра с милиционерския си манталитет, че държавата не му е бащиния!
“Българинът” обаче това си харесва след като вече 15 години го избира – този съвременен “Крали Марко”!?!
Оправданията на пожарникаря са си в стила му на лакей – не е посмял да спре фашисткия руски самолет от страх (все пак той благоговее пред дребният във всеки смисъл Путин), но му се налага да се оправдава пред днешния си господар от Запад! Лакеят не може да бъде свободен – той винаги ще превива гръбнака си.
От Гоце не може да се очаква нищо смислено, както и от останалите му оратаци. Мястото на нефо и на Буда, както и на другите подобни на тях екземпляри също е на бунището – време “българите” да ги изпратят там на изборите.
“Аз пък се радвам, че Борисов е пуснал руския самолет.
И пак ще гласувам за него 🙂
И пак ще ви гледам сейра.”
Posted by Ilian
Ilian, сеЙрът е голям и резилът е голям, но ги плаща българското общество заради Вашата и на подобните Ви неадекватност. За съжаление на ход днес е именно тази неадекватност и политическа неграмотност…
А на Вас, г-н Инджев, благодаря за пореден път, че поддържате искрицата истина. Иначе съвсем ще рухнем от продажници и слепци.
До Ilian. Гласувай за него говедо. Заради говеда като теб България е по-зле от повечето АФРИКАНСКИ държави.
mika
И РБ е в коалицията и там са Ненчев и Митов.И добре че са те.Друго щеше да бъде ,ако и Премиера беше от РБ.Спомнете си Костов и Надежда Михайлова.Другояче управляваха нали.Но нямаме късмет с просветен народ.
Шапо, Нюйоркър!
Неотразим текст!
Поредната тъпа изцепка на ББ в зала Армеец, страда от остра логическа недостатъчност. Ама нали той прост, делегатите – прости, журналята – и те, та не си вържат кусури. Никой не се сети да попита:
– Какъв е бил руският самолет – боен, транспортен, санитарен или пътнически?
– Само за един полет ли е дал разрешение пожарникарят или е обезпечил постоянен въздушен коридор?
– Как е щял да предизвика евентуалният отказ на банкянския натовец сблъсък между руския самолет и наши изтребители /летци/? Мисли ли /?/, че при забрана за полет над България, „ братушките” ще се решат да започнат световна война, предприемайки нападене срещу страна-член на НАТО?
– Ако /както твърдят от Кремъл/ руският самолет е изпълнявал хуманитарна мисия, с какви средства е щял да превърне български летци /от неизлетели изтребители/ в трупове; с какво смъртоносно оръжие – с медикаменти, дрехи или храни?
– На какво основание патриотът от Банкя е убеден, че след евентуален въздушен бой във въздушното ни пространство, ще се окажат необходими ковчези за българските, а не за руските летци? Що за пораженчество и лирса на доверие в професионализма на българските ВВС?!
@ ПАВЕЛ ТИНКОВ
“– Ако /както твърдят от Кремъл/ руският самолет е изпълнявал хуманитарна мисия, с какви средства е щял да превърне български летци /от неизлетели изтребители/ в трупове; с какво смъртоносно оръжие – с медикаменти, дрехи или храни?”
СЪС СПРИНЦОВКИ! – по изключение били включени в аптечките за първа медицинска помощ. Руснаците разопаковат бързо и ги мятат по нашите изтребители – направо ги набучват като иглинарник!
Забравих:
И ILIAN е щял отдолу да мята epipen от неговата аптечка в колата.
Уважаеми г-н Инджев, ясни станаха няколко подробности около замислената, но не случила се, руска провокация с полетите до Сирия. 1. Поискано е разрешение за прелитане над България на самолет, който пренася т.н. “хуманитарна помощ”, и на група т.н. “дипломати”. Това, че освен дипломатически куфарчета са носили и някои други неща, е ясно. Самолета не е транспортен. 2. Самолета е пропуснат, но никой не знае подробности -имало ли е ескортиране от граница до граница. Предполагам, че НАТО е надлежно уведомено и новия център е взел решението. Митов и Ненчев са инструктирани как да действат при повтаряне на ситуацията. Естествено без подписа на Борисов и Плевнелиев не може, но това е необходима формалност. Това, че ББ обича да се хвали, сега няма да коментирам и го оставям на другите коментиращи. 3. Ситуацията бързо се повтаря, нали това е замисъла, да се компрометират два члена на НАТО. Този път искането е за прелитане на тежки транспортни самолети. Отговора на Митов е бърз и отрицателен. Гърция е строго предупредена. Не знам подробности, но е много възможно да са дислоцирани по спешност бойни самолети на НАТО.
Това е накратко.
@ EVERYONE ELSE:
ILIAN е ясен – той се е “изСЕЙРАл” и е очевидно какво ще мята отдолу…
🙂