Нямат край успехите ни. Този път са ни изчислили като европейците, които най-малко се женят. Май ще се окажат прави онези, които викат срещу присъединяването ни към ЕС. Хубаво си живеехме в неведение извън класациите, а сега взеха да ни сравняват и се оказваме все на дъното.
Близо 26 на сто от българите над 20 години предпочитат да живеят самотни, а около 54 процента от сънародниците ни живеят в брачно съжителство. Вдовците или вдовиците са около 12 на сто от пълнолетните българи, а в развод живеят около 7 на сто от сънародниците ни. Това сочат данни от анализ на Евростат за начина на живот, по който са избирали да живеят жителите на ЕС-28 в периода 2011-2013 г.
Номер едно сме в Европа по безбрачие в тази класация.
При бай Тошо ( да се изразя народно, направо герберски), как беше?
Никак. Нямаше статистика, нямаше проблем. Така беше. Например нямаше престъпност. Никаква. И да е имало нещичко (някой друг концлагер в Белене за турците например), не е било като за новините, които днес само с гадости ( нашенски все пак, не е като да си ги внасяме) ни занимават. Затова се живееше спокойно (извън Белене и другите острови от подобен характер).
Човек като не знае, че се задава лавина, не му пука. После и 10 ноември да връхлети, поне си е поживял спокойно преди, нали така. На море е ходил със самолет и редовно- всеки път, когато от ОФ-то са му позволявали ( за друго класации може да не е имало, но за почивните станции имаше- за журналистите например имаше ред кой и кога има право да ползва почивната база, освен ако не е с връзки или е важно началство).
Сега пък браковете ни били най-малко.
Двама поредни премиери се изредиха през това хилядолетие без брак ( върху нас ), но единият се ожени накрая. Това е личен пример с 50 на сто успеваемост сред премиерите ни напоследък. Да не е малко!
И друго да ви кажа за браковете ( като опитен рецидивист с цели два като личен принос за статистиката): при бай Тошо може и да е имало повече бракове, но пък абортите ставаха с разрешение на ОФ-то. Не вярвате ли? Бабини деветини? Питайте бабите си, ако не сте от тяхното поколение.
С други думи народната власт се бореше със зъби, нокти, с тезиси за раждаемостта и с пет лева ергенски данък срещу небракуваните българи, че да им дойде акъла все някога. Ефектът от това може да е катастрофален днес за демографската картина, но поне кипеше борба.
Така беше при народната власт. А при международната днес, когато сме част от ЕС, вече никой не се бори, а само дърдори.
И по дърдорене ще да сме на първо място в ЕС, ама няма кой да изчисли успехите ни по дърдорене на сравнителна основа с останалите европейци. Защо съм сигурен ли? Много просто: защото дърдоренето е обратно пропорционално на мълчанието на медиите по адрес на онези, които раздават порциите право пропорционално на преяждането им с власт. Брак по сметка.
Лъжат, пустите европейци, че нещо ни куцат браковете!
Гадните, скапани европейци! А едно време колко добре си живеехме и бежанци нямаше, и границити ни бяха затворени, и ергенски данък плащахме, и лагер Белене си имахме! И после ни разправят, че демокрацията била нещо хубаво. Дрън дрън дрън! Горенаписаното е ирония някой да не си помисли, че наистина го мисля. Страхотна статия!
Predi 89ta bkp ni vodeshe “kam svetli badnini”, zashto li pravia analogia, sega gerb ni vodi kam “svetli badnini” za nikoi.
Феликс Едмундович, Вие нарочно ли забравихте за легендарният данък “самооблагане”. Членският профсъюзен внос удържан по ведомост. Митичните 5 байтошовски лева. Е, тези чудеса цялото красноречие на планетата не може да ми помогне да ги обясня на гадните гейевропейци и техните братчеди пиндосите.
Гот си беше при тоцито. А какви речи държеше “незабравимата” МУ щерка. До ден днешен лингвисти и анализатори са безпомощни да открият дълбоко омъглените й “идеи”.
Ама, “такова беше времето”.
Комунизмът се завръща:
“Министерството на търговията и промишлеността на Русия е представило на правителството проекта си за въвеждането на купони за храна за бедните, заяви зам.-министърът Виктор Евтухов, предаде ТАСС.”
http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/09/16/2610957_rusiia_predlaga_kuponna_sistema_za_hrani_za/
Днес за бедните, утре за всички останли.
Снощи едно куче притича и се застопори на половин метър от мен. Гледа ме в очите и не мърда. Собственикът го повика, кучето като залепено. Иска игра. Здрависахме се (с кучето!) и покрай подскачането, обсъдихме със собственика му (германец, с майка холандка) немската вътрешна и външна политика, Меркел, чувствителната тема за бежанците; и не забравихме изключителния характер на неговото диалогично куче. Човекът (напуснал Германия преди доста години) изведнъж скъси разстоянието между нас, погледна ме в очите и каза: “Не знам дали разбирате, бях на 16 години и бях част от ‘Хитлерюгенд’. Разбирате ли – той повтори – аз всъщност вярвах в това, което ни говореха. И до ден днешен не разбирам как съм могъл.”
Сега чета и си казвам: Ако можеше и носталгиците по ‘ходенето към светлите бъднини’ (Stephanie добре припомни феромона за глупаци) да прогледнат за тъмното минало, ешът си нямаше да имаме.
В Деня на София най-много се срамувам!
В Деня на София, вместо да се гордея със своя град, столицата на България, аз се срамувам !
Срамувам се, че най- големият ни християнски храм, строен с всенародни дарения и ентусиазъм, вместо да носи избраното от българския народ име “Кирил и Методий” (както е написано във вестниците от онова време) е кръстен на някакъв див руски пълководец със съмнителен религиозен морал, който никога не е стъпвал в България!
Срамувам се, че още нямаме паметник на основателя на българската държава хан Аспарух, на цар Симеон Велики, на цар Калоян и цар Иван-Асен -II, но монументът на един чужд монарх, покатерен на кон, високомерно гледа към най- висшата институция на държавността ни – Народното събрание!
Срамувам се, че най-големите улици и булеварди в центъра на София, вместо да носят имената на прославени с храбростта и саможертвата си български герои, са именувани на чужди “дипломати” като граф Игнатиев, работил неуморно срещу независимостта на България и пратил на бесилото Апостола на свободата ни, софийски булеварди, носещи имената на чужди военноначалници и чиновници за “специални” поръчения като Аксаков, който е написал черно на бяло в докладите си, че българите не трябвало да имат НИЩО СВОЕ, нито своя история, нито своя култура и език, те просто трябвало да бъдат русифицирани…
Срамувам се, че градът ни е жигосан с безброй паметници и мемориални плочи на руски политици, военноначалници, доктори, поети, художници, циркаджии и какви ли още не, а вече 100 години след войните на Балканите няма една улица или скромна паметна плоча за ПОВЕЧЕТО от българските ни герои през войните, за славните ни генерали, безумно смелите летци и военни кореспонденти…
Срамувам се, че най- високият паметник, който психопатски размахва шмайзера си в самото сърце на столицата ни, фанатично пазен от полиция, камери и доброволни отряди, прилежно обгрижван от Столична община, държавни институци и десетки еничарски “неправителствени” организации, всъщност е паметникът на най- наглата лъжа в българската история!
Срамувам се, че допускаме измъчени от мизерията възрастни жени пред Светия синод да целуват охранените ръце с ролексите на кагебистите в расо ( докато те се качват на мерцедесите си) и да им даряват последните си стотинки “за Бог да прости”, срамувам се, защото се целува ръката на свят човек, а не на алчен и похотлив скот!
Срамувам се от чалга-историците в БАН, Софийския университет и НИМ, които изнасилват историята ни с поръчкови “научни” съобщения, лекции и учебници.
Срам ме е от доверчивите чужденци, любопитни да научат (от извора) нещо повече за българската история, умело причаквани от т.н. “добоволни” екскурзоводи, които по време на безплатните турове ги заливат с дезинформация за “огромния руски принос” в хилядолетната история на България и културното ни наследство!
Срам ме е от жалките човечета – рубладжии, които важно, важно се разхождат из коридорите на Народното ни събрание и чието верую се въплъщава в пиянското съждение на един техен вече бивш колега: “Ние сме с Русия, а останалите да си ебат майката! “. Срам ме е, че повече от четвърт век малодушно не успяваме да вкараме народни представители, които са “с България” в този Български парламент !
Срамувам се от малобройните, опърпани тълпи, които с блясък в очите, развяват по столичните площади чуждите знамена на грабителите си и безнаказано хулят достойния Български президент.
Срамувам се от безотговорните ни журналисти и слугинските ни медии, които вместо да бъдат съвестта на обществото и камбаната, която бие тревога за надвисналата опасност, престъпно мълчат за истинските причини, тласнали българите към демографската пропаст.
Срамувам се, че повече от 1300 години дедите ни са успели да съхранят земята, потомството и идентичността си, а днес моето поколение провали и обезсмисли усилията и жертвата на милиони святи българи назад във времето.
Можем ли да понесем тази вина? Трябва ли и в София някой да се самозапали пред “Шмайзера” или на жълтите павета пред “Коня”, пред новия паметник на “Графа” в Докторската градина или под някоя табела на ул. “Аксаков”, за да рухне проклетата лъжа ?
Срамувам се от сегашните и миналите ни “градоначалници”, които не намериха в себе си кураж и патриотизъм, за да сринат веднъж завинаги тази фалшива софийска реалност, в която сме принудени да живеем, лъжата, която ден след ден трови децата ни и убива възрожденския дух на българина.
И никакви разцъфнали градинки, фонтанчета, детски площадки и преасфалтирани улички не могат да спрат този срам и гняв, който извира от сърцето ми!
MAM
Имате двете мои ръце и СЪРЦЕ под Вашия текст!
Точна и весела статия! Благодаря Г-н Инджев!
към mam:
Напълно споделям срамма Ви. Поздравявам Ви за силния текст, както и господин Инджев. Ощи малко по темата –
“Относно т.нар. “Храмъ Александъръ Невский” – виждал съм преди няколко години публикувани факсимилета от стари вестници с обявления, приканващи българското население да жертва средства за изграждане на “новий Българский патриаршеский Храмъ “Св. Св. Кирилъ и Методий”, както е било решено да се казва тогава храмът според народната воля. Предполагам, че при проявен интерес в Народната библиотека все още могат да бъдат намерени някои от тези броеве. От тях се виждаше, че дори и парите за строежа на храма са дарени от българи от всички краища на страната, както и от българската диаспора извън границите на Княжеството. Има и скромна вноска от “Княжеский дворецъ – 5,0000 зланти лева”. Внесъл ги е княз Фердинанд, чиято годишна цивилна листа тогава е възлизала на 120,000 златни лева. Думата “лева” е изписана с “ъ широко”. Интересно е, че князът не е изтъпанил името си, а скромно е посочил – “От княжеский дворецъ”.
Доброволните вноски са около 1,900,000 златни лева. Руските дарения са едва 300,000 златни лева. Пълната стойност на храма е 5,500,000 златни лева, като разликата е покривана за сметка на листите на тогавашните министерства на финансиите и на културата. Тоест, делът на Русия е под 6 процента (без стойността на архитектурния проект, изготвен безвъзмездно от русинът проф. Александър Померанцев, който обаче е италиански възпитаник!!!)
Не случайно вътре в храма основните фигури на стенописите, видни още с влизането и които ви посрещат на входа, са на светите братя Кирил и Методий. Няма никакъв “Александър Невски”:) Важно е се припомни и че повечето икони и стенописи са зографисани от БЪЛГАРСКИ иконописци и художници, а не само от руски както обичат да послъгват говорещите с руски акцент екскурзоводи и светите отци в храма. Табелата на входа също е лъжовна, но никой не реагира и не изисква написаното да отговаря на истината.
По време на кампанията “София-европейска столица на културата” около катедралния храм имаше изложба на стари плакати и пощенски картички, спонсорирана от гръцката “Алфа банк”. Няколко от фотосите бяха крайно интересни, напр. пощенска картичка от 1913 г., изобразяваща “Патриаршеский Храмъ Св. Св. Кирилъ и Методий”, същият надпис и на немски. Интересно бе, че немският надпис използваше думата “катедрала”, а не “църква” (Kirche).
Въобще името “Александър Невски” е изискано от руския император Александър ІІ (преди да го убият терористите от “Народна воля”, сред които братът на В.И.Улянов-Ленин). Императорът смятал варварина Александър Невски за свой покровител, а български подлоги с наколенки в милата ни родина никога не са липсвали. Заради агресията на Русия в Добруджа и северното Черноморие обаче броженията срещу това име са били толкова силни, че то започва да се появява в официалните източници чак през 1924 г., след смъртта на екзарх, а после и патриарх Стефан, същият, който на първият коледен прием в Княжество България казва на граф Игнатиев, “Ваше превъзходителство, благодарни сме ви, че ни освободихте от Турция, но от вас кой ще ни освободи?”
Всички тези факти са лесно проверими и доказуеми. Защо по тях се мълчи от нашето петоколоние и от клира ни (който се оказа в мнозинството си, че бил на заплата и в ДС, и в КГБ или ГРУ), е повече от ясно. Добрият стар Оруел го е формулирал най-добре: “Който контролира настоящето, контролира миналото. Който контролира миналото, контролира бъдещето”.
Не знам кой е автола на този текст, за да го поздравя.
ТУРЦИ В БЪЛГАРИЯ НЯМА, ИМА МНОГО МАЛКА ГРУПА ПОМАЦИ (ПОТУРЧЕНИ) АМА МАЛКО ОСТАНАХА. А ЦИГАНИТЕ СЕ ПИШАТ ЗА ТУРЦИ.
=====
А ПЪК В РОДИНАТА НА РУСКАТА ПЕТА КОЛОНА УМИРАТ ОТ АЛКОХОЛ.
Чудесно МАМ! Честит празник!
Blagodaria vi MAM, zatova che mi chetete mislite.
Сред простият български електорат се говори, че Бойко Борисов бил незаконен син на Тодор Живков. Привеждат се ред аргументи – по-прост от него бил, по-верен на Москва бил и говорел и управлявал просташки като него.
“И повече краде от Живков” е последното доказателство.
“На всеки 100 км магистрала успява да открадне европейските пари за 93 км. Затова ги реже лентичките по на 7 километра през ден.”
Как да оспорваш такива глупави твърдения?
Няма как.