Телената артинсталация на гордата ни демокрация

 

          Една от най-меродавните метафори на комунизма е телената ограда. Но тя дори не беше толкова бодлива, колкото е днес по границата ни с Турция. Прероденото й копие е настръхнало като таралеж срещу змия.

 

          Змията на бежанския поток ни плаши, но я побеждаваме с настръхналите си железни бодли като руски богатир, пронизващ змея. Картинката е като герба на Москва, изобразяващ руския богатир Иван Грозни, подложил волжките българи геноцид през 16 век. Тъкмо в чест на това велико дружеско събитие е възникнал въпросният герб, който краси руската столица и днес – както и разни обекти в руския анклав в резервата ( за записаните в червената книга по нашите земи българи) край Камчия.

 

          Ако днес в България се обявиш против телената ограда, направо си теле. Теле, което мучи неадекватно спрямо хора от хора, за които човечността не е от значение, а е важна преди всичко Националната сигурност- същата, която (почти) всеки гази с равнодушието си срещу продадения на съветския окупатор български суверенитет върху историческата истина, доминираща по нашите земи чрез стотици монументални благодарности за окупацията. Последиците от това предателство се виждат от безнаказания марш на Петата колона под командването на чужда държава, за чието маршируващо влияние тук няма огради.

 

          Каква е разликата между комунистическата и „демократичната” телена ограда?

 

Тя е в това, че днес историята изпълнява заповедта „кръгом” и обърна оградата срещу външната заплаха. Предишната телена ограда пазеше тълпите да не побягнат навън от туземния рай на социализма. Щом тя падна, тълпите наистина побегнаха. Днешната спира пълчищата чужденци да не нарушат спокойствието на останалите българи в разредената откъм българи България. За удобство на гузната ни съвест определяме това единодушие в бездушието като внезапен консенсус на разделената ни нация ( по признака Изток-Запад в манталитета) по въпроса за Националната сигурност.

 

 

          И защо тогава да се оплакваме? Нали търсехме допирната точка на обединението около националния приоритет, ето я. Врагът е пред портата. Обединението прави силата и колкото повече се оплакваме, че сме бедни и не можем да приемем бежанци ( богати при това- имат телефони, както ги разконспирира шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров, чийто телефон не бил толкова скъп), толкова повече се обединяваме около тази печеливша кауза. Хайде да не се делим (повече).

 

          Честито на обединителите. Могат да си поръчат паметник на Националната сигурност под формата на телена ограда в чест на победата над незнайния терорист ( поне един да бяха заловили, че да ни го показват в клетка като спяща клетка сред хилядите бежанци).

 

          Първоначалната опорна точка, спусната от Москва, по въпроса за заплаха от терористи сред бежанците, постепенно беше изоставена като изути гащи, изцапани от срамния факт, че след толкова много приказки плашилото на незнайния терорист така и не не полетя над смълчаната ни родина, за да оправдае кампанията по сплашване на и без това наплашеното ни от какво ли не население. Но пропагандата не унива.

 

          Сега на мода е закъснелият анализ за вината за бежанската вълна. В Кремъл се присетиха, че тя идва от Изток , но била породена от Запада ( който имал нахалството , след доста размисъл макар, да подкрепи арабския порив към свобода от пролетта на 2011 година, изроден след това в тържество на възползвали се от него изроди).

А защо вълната от бежанци не се насочва на Север към Русия при покровителите на Асад, които са дали статут на бежанци в необятното си петролно шейхство на цели 871 души ( при това далеч не само сирийски братя по оръжие), любителите на бодливата тел у нас не искат да знаят. И правилно, не трябва да дърпат дявола за опашката, за да не му подсказват логичната посока. Ако тръгнат милионите приятели на Русия и човеколюбивата й политика към просторите на петродържавата, тя ще фалира от недостига на средства за производство на железни бодли. Представяте ли си как се вдига ограда около една шеста от територията на света ( която при това се увеличи миналата година с един черноморски полуостров)?

 

          На Кристо му е бедна фантазията в опаковането на едро. Той опакова някакви си сгради, отделни мостове и водни площи. Ние тук опаковахме границата с Турция с артинсталация, но не от плат, а от желязо. Тя доразвива сюрреализма на социализма. Тенденцията на модата е такава, че ще продължаваме до пълната победа на телта за целта, която оправдава средствата.

 

 

„Започнаха едни войни с участието на Запада, на западната цивилизация без да има яснота какво следва на изхода. Първо се стреля и после се мисли”, каза предизборно държавният ни глава (2001-2011 ) Георги Първанов в Силистра на 20 септември 2015, яхвайки вълната на популярното бягство от съчувствие спрямо бежанците ( чиито деца милозливи европейци галели, възмути се от екрана Рачев ).Така Първанов се прояви едновременно като верен последовател на указанията на Путин и като един от онези европейци, които днес са в политически възход на вълната на бежанската криза и доказват това с хвърляне на камъни по неканените гости.

 

          Кои са тези европейци? Ами крайнодесните. Това поне е сигурно в цялата каша. Не ми е известно левите в Европа да са във възход във връзка със застрашеното им спокойствие. Сигурно и сред тях има доста уплашени за спокойствието си хора, но някак си ги е срам да поругаят публично собствените си десетилетни приказки за солидарност със слабите.

 

У нас крайнодесният политик Първанов е в компанията на крайнодесни коментатори, като Андрей Райчев ( нарисувал с думи онзи ден по Нова телевизия образа на бежанеца като мързелив олигофрен, напиращ заради голите ни жени- портрет, достоен за карикатуристите от Третия райх по отношение на кривоносите, мазни, нечистоплътни и лакоми евреи), на историци, като Божидар Димитров ( които напира да покръства насилствено всеки, стъпил на Дунава, по примера на средновековна България, препоръчан от него) и други техни подобия, чиято изкуствено заложена граница с Волен Сидеров и останалите субекти на руската политика в България вече е прегазена от порива на публичното побратимяване пред лицето на обединяващата заплаха от бежанците.

 

          Как да избягаме от тази ситуация, ако случайно сме сред малцинството, несъгласно с нея? Побегнем ли, има опасност да се превърнем в бежанци, да ни заловят триумфално и да ни натикат в съответните лагери с милосърдното съучастие на мутрополити ( със скромни възможности, достатъчни само за ролекси, лимузини и кичозно префасониране на поверените им имоти) и други пробудени и подбудени напоследък защитници на Националната ни сигурност, в името на която нищо човешко не им е нужно.

Р.S. Понеже споменах за герба на Москва, свързан с историческата памет за руския геноцид над волжките българи, ето”малко подробности” по темата от статията на Александра Делова “Влиянието на Волжка България над Русия” от 7 февруари тази година.


Гербът на град Казан от 16 век изобразявал дракон (Барадж). Драконът е бил свещенно животно за Волжките Българи – снимка от съкровището от Наги-Сент Миклош.

Иван IV Грозни в 1552 г. превръща българската столица Казан в гробищен град. Ето как изглеждат тези “Славни” дела на Иван Грозни според руския историк Н.М.Карамзин, който цитира описанието на един от участниците в обсадата на града (История государства Российского, Москва, 1989, 1 тираж 100 000):

” …Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко люде… ранените… Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници… сечта престана но кръвта се лееше… Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката…”/т.VIII, стр.212/.


Гербът на Москва – Руски войн пронизва Барадж (Драконът) – символ на победата над Волжка България.

Победата над волжките българи е изобразена върху герба на Москва – руски воин пронизва барадж (дракон, предпазващ българите от всякакви зли духове и вражески армии), което е символ на победата над Волжка България.

Но гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над волжките българи. Самият Иван IV Грозни, който след разгрома на Казан през 1552г. побързал да добави към своята титла “Цар на руси и българи”, заповядва да се съгради и църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато “светът не е виждал”.

Катедралата “Свети Василий Блажени“ – паметник на погрома.

 

 Катедралата “Свети Василий Блажени”, по руски известна като “Собор Покрова”, се издига през 1588 г. в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание, че заповядал да убият архитекта – Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по-красиво. Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на волжките българи, върху които е било забивано копие (респективно – кръст). Цялото здание е един своеобразен паметник на падението и разгрома на Волжка България – вековния съперник на Русия.


Църквата, изградена в памет на унищожението на Волжка България

Завоеванието на Казан, а по-късно на Астраханското и Сибирското ханства завинаги останало в руския герб…”

 

16 мнения за “Телената артинсталация на гордата ни демокрация”

  1. Има украинска поговорка: “Сам на полето не е войн”.
    Иво и с тази статия категоричмо я опровергава.
    Но какво да правим с бесовщината на долният. Вкратце. Янките с машата Турция искат да съсипят планетата инспирирайки грамадните бежански вълни заливащи Европа.
    http://www.faktor.bg/novini/balgariya/55797-ivo-hristov-bezhanskata-kriza-e-perfektno-organizirana-aktziya.html

  2. Boby Fisher,

    Ти от Руското посолство ли пишеш или от “Позитано” 20? Всъщност разлика няма.

    Г-н Николов,

    Моите уважения за винаги точните Ви коментари!

  3. Изолираността на източноевропейските държави в продължение на десетилетия е пречка за по-голяма етническа и расова толерантност от страна на жителите в тези държави. Като добавим към това и митовете за 500 годишно тежко робство от мюсюлманска дървава и е много трудно да си представим средният българин притичвайки се на помощ на бежанци мюсюлмани.
    Да не говорим че политиката на див капитализъм в тези общества от последните 25 години създаде милиони “бежанци” – част от тях напуснаха страните си а друга част (пенсионери, бедни, безработни) бяха практически изключени от разпределението на блага в тези общества. В България в частност, аморалността и беззаконието изведе на преден ред лидери които са без визия за дългосрочното развитие на обществото. Стремежа на всеки политик в България е как да повиши собсвеният си жизнен стандарт, това е основната движеща сила. Тези политици на прехода предадоха собствения си род.
    В този ред на мисли е съвсем нормално да наблюдаваме как действащите властти в източно европейските страни носят вода от девет кладенеца обяснявайки колко опасни са тези бежанци и не са съгласни на никави квоти за тяхното разпределение. С това те рискуват да си навлекът гнева на по-богатите европейски дървави които най-вероятно ще ревизират плановете си за помощ към източноевропейците и крайният губещ ще бъде средният източноевропеец. Няма печеливш ход за източноеврпейският политик. Дори и ако сметката за бежанците я платят западноевропейците – как ще обясняват тези политици на собствените си хора когато за бежанците ще се отделят повече пари отколкото на една значителна част от местното населението което тъне в мизерия.

  4. Да-а, чудя се дали рубльовските тролчета не са почнали и тук да прилагат тактиката на крадене на чужди никове – басирам се, че ТОЗИ Georgi Nikolov не е истинският (по IP-то ще го познаете)!

    Иначе нямаше самоотвержено да ни пробутва “анализите” на набедения пловдивски социолог иво христов, любим гост на ПИК, БЛИЦ, РУСОФИЛИ.ЕУ, РУСОФИЛИ.БГ, КРОСС, ОФФНЮЗ и прочее комун-милицейски прокремълски медийни клоаки.

    Съществото христов, плод на българо-съветската креватна дружба, пръкнало се в Киев, явно тъй страда, че не е успяло да се класира в по-предните редици на рубладжиите-еничери, та всяка написана или произнесена от него думица просто кънти от омраза към България и българското.

    Прочее, “анализът” на съществото, пробутван ни от фалшивия Georgi Nikolov, е бездарна компилация от подобен анализ на г-н Георги Георгиев, също публикуван във ФАКТОР преди 4-5 дни. Само дето еничерчето от Пловдив е заменило рАЗИЯ и Саудитска Арабия с Турция и САЩ. Дето се вика, – филмът не е шведски, а съветски, и не сте спечелили “Волга”, а са ви откраднали велосипеда! Де гиди чемадан-вакзал-рАЗИЯ, де!

    Респект на г-н Инджев!

  5. Bobi, явно мястото ти не тука. Недей писа повече тук, много цапаш а и мирише!

  6. Благодаря за подкрепата.
    Пуснах нарочно коментара на “ученият” Иво Христов за да предизвикам и вашите реакции. Във Фактор отклиците в огромното мнозинствио са унищожителни. Казал съм си ясно отношението към цитираната статия. Повтарям. Бесовщина.
    Явно, за да избегнем каквито и да е недоразумения налага се да бъда малко по-обстоятелствен. Трябва да си невероятно нагъл и скаран с фактите и анализа им, визирам их, за да изсмучеш от пръстите си теория, че САЩ които вдигнаха за отрицателно време цяла Западна Европа след ВСВ с плана Маршал сега искат с “помощта” на Турция да съсипят “конкурента” ЕС.
    И точно в момента в който лилипут.ин се чуди по кой начин да разруши Европа.
    Дано не му се хванат на номерът, че ще спасява планетата от ИДИЛ. При положение, че упорството му да не пожертва марионетката си Асад доведе до създаването на това чудовище. Имам ярки спомени и добра памет как ръководството на умерената сирийска опозиция далеч преди и дума да се чуе за ИДИЛ на няколко пъти целокупно посети Кремъл уверявайки, че руската база в Тартус остава непокътната при евентуалната смяна на власта. Ама, всичко това вече е история.

  7. Провокиран съм да си позволя да Ви помоля за нещо г-н Инджев. След това което прочетох за Иван Грозни и неговото “братско ” отношение към волжките българи, бихте ли отдел малко време дан посветите една статия за “славяните” и “славянството” като политическа доктрина на руската империя за претопяване на народите. Често ми се налага да обяснявам това нещо на приятели и в компании и то тук Сащ където се предполага , че би трябвало да има по просветене хора по тази тема за :славянското братство”. Много малко е известно и за съдбата на останалите народи попаднали под знаменателя на “славянството”. Много хора ми споделят , че следят вашия блог и си мисля, че една статия на тази тема би била много полезна, особено за по младите като мен. Благодаря Ви за вниманието. Всеки ден чета вашите материали, имам всичките Ви книги, а първата част на Течна дружба вече има вид на средновековната книга, мина през десетки ръце. Поздрави от Америка, бъдете здрав и успешен и все така непримирим към.лъжата и неправдата.

  8. Ама какъв Иво Христов! Този “социолог” говори от глупости по-големи глупости. Вземи се скрий някъде с твоя перфектно организиран пост, г-н Трол Николов!!

  9. От години гледам враждебно отношение от страна на Кремъл към София. Ако изключим факта на Освобождението от турско робство, останалото поведение на руснаците е сдържано, премерено и много предпазливо. Сякаш знаят, че под похлупака в гърнето има заспал дракон.
    Чудя се дали има друг народ освен нас, който би могъл да е трън в очите на Кремъл?
    Всъщност това са:
    шведите,англичаните, финландците, литовците, естонците, поляците, чеченците, казахите, узбеките, турците, иранците, афганистанците, монголите, китайците, японците! С последните още няма мирен договор заради Курилските острови.
    Както и да гледате, всички съседи на Русия са трън в очите на Кремъл. Те са опасността, която застрашава имперската цялост.
    На Кремъл все някой им е крив, все нещо са недоволни, все не е както на тях им се е представяло. А в същото време те са безочливи, нагли империалисти, които те водят към смъртта с прегръдка, която подло наричат приятелска.
    Само глупаците вярват, че някой в Кремъл ги покровителства, защото целта е България да бъде бедна, слаба, раздирана от социални скандали и обществено недоволство.
    Някой там изпитва нечовешкия страх, че оправи ли се България с Русия е свършено, защото всичките там ще поискат елементарен сносен и достоен живот. Странно е, че гледат разорената България, а не Япония, Турция или Полша.
    Много е интересен паралелът със змея! Свети Георги убива змея! Убива злото, сравнено с исляма, който са изповядвали Златната орда. Иконата се появява по това време и нищо чудно да е взета от руската църковна школа. Змеят като символ на Златната орда е неприсъщ за българското религиозно съзнание. Нашата история заклето мълчи за българите от Казан и едва наскоро се заговори за българи от Казан. На практика 5 века ни делят от тогава и тези хора едва ли изговарят български думи, а ислямът вероятно е заличил всичките им български корени. Вероятно от общата ни история са минали 1300 години и все пак като чуем някъде за българи нещо трепва вътре у нас.
    Съдбата дарява Иван Грозни с параноя и епилептичен гняв, нима е справедливо ако делата му бяха само праведни? Не ни е дадено всичко да знаем и все пак виждам, че несправедливото отношение към обикновените хора носи нещастия.
    Спомнете си падналият кран върху джамията в Мека и смачканата тълпа в Медина. Не е хубаво в името на вярата, в което и да е учение да се вършат злини.

  10. Да, едно е сигурно – всички неонацистки групи днес са солидарни с политиката на Кремъл. По време на неонацистки сборища, освен обичайните атрибути, вече се носят също и знамена на Донецката Народна Република и портрети на Путин. Което ясно показва и каква е политиката на Русия днес.

  11. Г-н Инджев, следя редовно блога Ви и винаги съм бил съгласен с написаното от Вас, но в случая имам известни резерви.
    1. Съществуват норми за минаване през държавни граници, които трябва да се спазват при влизане в страната, а не бежанците (имигрантите) да нахлуват като скакалци или стадо бизони, още повече, че идват от Турция, страна, в която не се води война и животът им не е заплашен.
    2. Ще ви цитирам поговорки на три различни езика, които показват какви са приетите норми за поведение:
    The beggars can’t be choosers.
    В чужой монастир своим уставом не суйся
    Гостенинът е като хайванин: където го сложиш там седи, каквото му дадеш, това яде.
    Да не говорим, че е прието, когато говориш с някого, да свалиш тъмните си очила за да вижда очите ти, а не както е при мюсулманките, да виждаш само очите им.
    Да не говорим за цинизма на Саудитска Арабия, която ще разреши бежанския проблем като даде 1.5 милиарда долара за изграждане на 200 джамии в Германия.

  12. Вече десетилетия цялата южна граница на САЩ е в телени огради…

  13. Г-н Инджев,
    Има някакъв бъг в сайта Ви.
    Опитах да кача мнение на George Friedman Political Scientist.
    Беше на сайта снощи – мога да Ви изпратя screenshot, ако не вярвате.
    Днес го няма.
    :((

  14. И аз бих убил архитекта на тази кичозна торта, за да не построи втора такава. Това, което чета, господин Инджев, ме навежда на мисълта, че руската църква също трябва да бъде премахната от София, защото е обида за нацията.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.