|
 Калин Янакиев
Култура
В свое интервю пред вестник „Труд” от 30 септември 2015 т. нар. „професор” Божидар Димитров, без да иска, ни е съобщил интересен факт.
На въпрос на интервюиращата не са ли намалели през това лято, поради известните международни събития, руските туристи по нашето Черноморие, „професорът” ни успокоява, че намаляване всъщност не може и да има, защото бездруго голяма част от пребиваващите през летните месеци у нас руснаци не са „туристи”, а собственици на имоти (къщи, вили) по нашия бряг и значи отдавна не фигурират в сведенията на туристическите агенции. И въпросните „домовладелци”, осведомява ни интервюираният, са… 300 000 души.
Въпреки че склонността на Б. Димитров да преувеличава, за каквото и да говори, винаги трябва да се има предвид, познанията му за обема и структурата на собствеността (особено по Черноморието ни) определено заслужават по-голямо доверие от онези за паметниците на средновековната българска история.
Всъщност, че все повече и повече руснаци купуват имоти по крайбрежието ни, че пребивават целогодишно в тях и (дори) се сдобиват с българско гражданство, е нещо, което отдавна ни е известно, а е и добре видимо от всеки, който посещава крайморските ни селища. И все пак числото, което ни е съобщил професорът, дори да е преувеличено, е впечатляващо.
300 000 (словом – триста хиляди) граждани на Руската федерация имат в страната ни недвижима собственост. След като знаем освен това, че една част от тях – не разполагаме с данни каква точно – се е сдобила и с българско гражданство (прекратявайки руското си или запазвайки и него), дори да приемем, че тя е не повече от една трета от въпросните 300 000, не е трудно да съобразим, че към настоящия момент руснаците вече съставляват третото (най-много четвъртото) по численост етническо малцинство в границите на държавата ни – концентрирано живеещо в един само регион от нейната територия.
Нека сега направим сравнение. Преди няколко седмици ЕС, на който България е член, ни задължи (в съгласие с изработения „квотен” принцип и „ако стане нужда”) да приемем за постоянно на своята територия малко над 2000 души близкоизточни бежанци от различните региони на Сирия, Ирак и т. н.
Реално, увериха ни в същото време отговорните институции на държавата, можем да очакваме у нас около 1500 от тях. И ето: за тези около 1500 души от почти един месец обществото ни се тресе от фобии, раздира се от дебати. Няма интервю с действащ български политик, в което да не се задава въпроса „какво правим” с „вълната” от бежанци и мигранти, която обстъпва родните ни граници.
Даже Св. Синод на БПЦ в „извънредно” свое обръщение изрази „отеческите” си притеснения, че ако „потокът” от близкоизточни мигранти не бъде спрян, той може да постави в скоро време под въпрос стабилността и даже „самото съществуване на българската държава”, като доведе до „промяна на етническия баланс в нашето отечество”.
С две думи: за близкоизточните бежанци (за тези очаквани 2000 души) у нас се говори изключително в наратива на апокалиптиката, на тектоничното геополитическо разместване на пластовете в Стария свят и изобщо в режим на много висока „апокалиптична температура”.
В същото време тристата хиляди (пак казвам – ако се доверим на „професора”) руски „собственици” се разполагат единствено в икономико-прагматичния (и емоционално съвсем „студен”) наратив за динамиките в „туристопотока” по родното ни Черноморие.
Та би ли могло да е иначе – чувам веднага гласовете на възразяващите – след като „бежанците” почти до един са мюсюлмани („ислямисти”), носители на съвършено различна култура, идващи, без да сме ги поканили „в Европа”, а руските заселници по Черноморието ни са все „християни”, „братя-православни”, „славяни като нас”, които съвсем законно придобиват у нас недвижима собственост.
Какво сравнение въобще може да се прави между „главорезите от Сирия” (или хайде – техните жертви) и „потомците на нашите братя-освободители”?
Веднага ще предупредя, че въобще не съм привърженик на каквито и да било апокалиптични „сценарии”, нито съм против законното придобиване на собственост в страната ни от чужди граждани. Става дума по-скоро за особености в поведението на тези „собственици”, което започва да се забелязва от мнозина.
Според разказите на десетки мои познати, летували през тази година по Черноморието ни, присъствието на потомците на „братята-освободители” е придобило напоследък особен характер. Така в много от (особено) южно-черноморските ни селища – свидетелстват всички – през това лято са можели да бъдат видени десетки сгради (на новите собственици), от които се развява знамето на Руската федерация.
В гр. Поморие – потвърдиха ми поне десетина души – има цял квартал, на чийто вход се чете ярък надпис (издаващ собствеността му), който гласи: „Малая Россия”. В с. Черноморец други мои познати, успели да си купят в магазин (зареден изцяло с руски стоки) „първи брой на в-к „Комсомольская правда” на… български език.
В курорта Св. Влас буквално не се чувала друга, освен руска реч, защото построените от братята Диневи кокетни къщички до една са закупени от руски граждани, по-голямата част от които живеят там целогодишно.
В трети приморски град (не запомних кой) епископ на БПЦ (Йеротей), служейки литургия, вече направо поменавал на Великия вход вместо българския владика, „патриарх Московский и всея Руси Кирилл” , очевидно поради състава и желанието на православното население в него (и това на каноничната територия на българския патриарх Неофит).
Най-същественото, което споделят всички, наблюдавали въпросните „явления”, е, че в практически всички градове, градчета и курорти руските „имоти” – къщи, вили и т.н., вече се строят компактно едни до други, така че образуват цели руски „квартали”, на доста места надлежно оградени от „местните” и без свободен достъп за „външни лица” в тях.
Признавам, че в градчето, в което летувах самият аз, на подобни знаци на „усвояване” не успях да стана свидетел, но за сметка на това можах да наблюдавам (мисля за трета поредна година) живота на руски младежки лагер, резидиращ в хотелски комплекс в непосредствена близост до място, в което се бях настанил.
На оградата на комплекса, в продължение на всичките десет дни, докато бях там, се мъдреше надпис с огромни червени букви: „Вход посторонним строго воспрещен” (вход за външни лица строго забранен – рус.), а зад самата ограда денонощно дежуреше охрана.
Най-интересното бе, че на питомците на „молодежния” лагер изглежда също бе забранено да излизат самостоятелно извън неговата територия, защото виждах как на нея те интензивно и целодневно биваха занимавани с най-разнообразни колективни игри – всичките с определено военно-спортен характер (лазене по опънато над земята въже, бягане между различни препятствия и т.н.).
Трябва да подчертая, че (за разлика от великолепната руска комедия „Добро пожаловать, или Посторонним вход воспрещён” на Елем Климов, за който не можах да не си спомня) „лагерниците” съвсем не бяха деца, а млади хора между 18 и 25 години и въпреки пълнолетната им възраст бяха стриктно разделени на „отделения”, непрекъснато предвождани в мероприятията си от специални отговорници („вожатые”).
Да, за около два часа преди обед въпросните „вожатые” строяваха населниците на лагера и вкупом ги закарваха на обществения плаж, където разполагаха „армията” им на един отрязък от пясъчната ивица, също стриктно ограден от околните (индивидуално) плажуващи с въжета и ленти.
Зад огражденията лагерната „молодежь” биваше забавлявана от гърмящи, побити в самия пясък тонколони, от които звучеше (без каквото и да било внимание към околното „население”) многодецибелов „русский рапп” и „русский рок”.
Онова, което ме порази най-много, бе, че под звуците на тези колони „молодые люди” танцуваха отново по отделения и ръководени от вездесъщите си „отговорници”. А за да не проникне сред тях и капка от заразата на пагубния „либерален индивидуализъм”, тези, последните, от време навреме даваха и команди за извършване на необичайни общи ритуали.
Най-безумен ми се стори този, при който отговорникът командваше: „Ну, ребята, обнимаемся!” и всички наоколо му послушно се обръщаха един към друг и се прегръщаха кратко и отривисто. След определеното време всички дружно събираха кърпите си и пак под строй поемаха към хотелския комплекс, където входът за външни лица бе „строго воспрещен”. Нито един ден, нито една вечер не видях някой от тях – някоя двойка, някоя групичка да излезе по улиците на градчето и да се смеси с „местното население”.
С разказаното дотук искам да кажа следното. За всеки чувствителен посетител на родното ни Черноморие би трябвало да е станало очевидно, че „маркирането” на придобитата от руските граждани собственост с национални символи и знаци (руски държавни флагове, надписи от рода на „Малая Россия” и т.н.), откриването на магазини с изцяло руски стоки, концентрирането на собствеността в компактни „квартали”, издава едно подчертано желание за обособяване от околното (българското) население, за обособено от него живеене, за тяга към културно-битова „автархичност” на придобитите и „усвоени” крайморски територии.
Сиреч, желание за осъществяване тъкмо на онова, от което сънародниците ни инак толкова много се боят, че могат да извършат в страната ни „бежанците” – „гетоизиране” на новозаселниците.
И ето, аз питам: ако тристате хиляди руснаци, придобили – според „професор” Божидар Димитров, собственост на нашето Черноморие, действително са „наши братя-православни”, „братя-славяни” и т. н., то защо те така старателно се пазят да не заживеят заедно с нас, като едни от нас?
Защо се концентрират в „малки Русии” в градовете на морето ни, защо продължават да си четат „Комсомольская правда”, защо откриват и пазаруват от „свои” магазини, защо настояват за откриване на руски училища, защо не възразяват (или може би искат) – онези от тях, които наистина са църковно-православни – на каноничната територия на БПЦ да се поменава руският патриарх?
Защо така се боят да допуснат летуващите у нас руски младежи да влязат в общение с „братята и сестрите си” от страната, в която всяка година осъществяват военно-спортното си обучение?
Тези въпроси не задава никой. Това, разбира се, са „русофобски” въпроси (можещи, при това, сериозно да навредят на „нашия туризъм”)[1].
Нека обаче – макар пак да заявявам, че не съм пленник на никакви национални фобии, да припомня, че за разлика от функциониращите засега само на равнището на „теориите на конспирацията” мюсюлмански „сценарии” за „мирно завладяване на иноверни територии” и превръщането им в „дар-ал-ислам” („земя на исляма”), за целенасочено експулсиране на единоверци в Европа, за да я „дехристиянизират”, Путиновата военно-политическа доктрина за подкрепа (включително въоръжена) на всички руски малцинства извън границите на Руската федерация е напълно официално декларирана и многократно я видяхме „верифицирана” на практика през последните десетина години.
Ще припомня, че тъкмо в съгласие с тази доктрина още през 90-те години на ХХ век 14-а руска армия навлезе в заселения през предходните години с рускоезично население източен анклав на обявилата независимост Молдова и го провъзгласи за „Приднестровска република”.
Ще припомня още, че тъкмо под претекст за защита на рускоезичното население на източна Украйна от „бандеровските фашисти”, Русия провокира и подкрепя до днес с оръжие и войскови части сепаратистите там, обявяващи едностранно части от суверенната територия на Украйна за някакви си „Донецка” и „Луганска” републики (или обобщено „Новорусия” – напомня на „Малая Россия”, нали).
Ще припомня още, че постоянното провокиране на прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония се върши тъкмо под предлог, че Русия трябвало да брани правата и свободите на руските малцинства в тях.
Не са ли поради това твърде благодушни убежденията, че руските населници у нас не могат да представляват заплаха за националната ни сигурност, защото (за разлика от бежанците от Близкия изток) тези заселници са наши „славянски братя” и единоверни с нас православни?
Да напомня, че Грузия също е православна страна, но това никак не възпря Русия да вземе страната на мюсюлманските етнически групи по северните й граници и да нахлуе с танкове до Тбилиси, за да „разреши” вътрешногрузинския конфликт (който съвсем очевидно сама бе разпалила).
Украинците в огромния си процент (и в източната, и в западната част на страната) също са православни като руснаците, а освен това всичките без изключение са и славяни. И въпреки това Русия отне на Украйна Крим…
Накрая, нека припомня – макар това най-много да се приближава до „теориите на конспирацията”, но пък е факт от историята – че от 1939 г. руската (тогава съветската) дипломация на два пъти е проявявала апетити в рамките на съглашенията си с нацистка Германия (договора Молотов-Рибентроп), при разделянето на сферите на господство между двамата диктатори, да получи за себе си освен Финландия, Прибалтика и източна Полша, още и източните части на Румъния и българското Черноморие (при втория тур от „пазарлъците” с Хитлер през 1940 г. СССР иска за себе си дори цялата България).
Без, повтарям, да съм привърженик на каквито и да било конспиративни теории, не мога да не помня, че големите (империалните) държави обикновено имат трайни стратегически интереси извън своите граници, а при това положение интензивното „населване” на Черноморието ни с руски „собственици” и тягата им към самозатваряне не може да не ме притеснява.
За трети път казвам: не съм привърженик на каквато и да било ксенофобия, но не мога да не се учудя, как така за 1000 – 2000 души бежанци (или „мигранти”, нека всеки избере предпочитания от него термин), които ще пребивават в България без своя собственост, ние произвеждаме фобии, стигащи до „гибел на българската държава”, „драстична промяна в етническия баланс”, „ислямизация на българското население”, а за 300 000 (според „професора”) руски заселници, които вече са у нас, обкичили са приморските ни градове с държавното си знаме, консолидирали са се в тях, ние нямаме дори бегъл усет?
Не питаме какви по-точно са, с какви точно пари купуват и строят у нас, колко от тях са се сдобили и с българско гражданство – т.е. вече могат да избират и да бъдат избирани в органите на властта в държавата ни.
[1] Изключения, разбира се, има. Вж.: http://frognews.bg/news_83529/Rusiia-okupira-Iztochna-Balgariia-s-500-000-imota/; http://frognews.bg/news_57266/Kuritsa_ne_ptitsa_Bolgariia_ne_zagranitsa;
Страницата на Иво Инджев: „Новодворская: процъфтяването на България ще дойде след раздялата със съветските паметници”; пак там: „С какво привличаме путинисти в България?” |
РАЗПАДЪТ НА РУСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ
На 8 май 2014 г. ескадреният миноносец „Дрегън” от Кралските ВМС на Великобритания излиза от базата в Портсмут със заповед да открие и да преследва руския самолетоносач „Кузнецов” и шестте съпровождащи го кораба, преминали през Ламанш. „Подобна руска оперативна група отдавна не e минавала край бреговете ни”, заявява командирът на „Дрегън” Рекс Кокс.
Наистина, след март 2014 г. руският военен флот доста се активизира. Москва анексира Кримския полуостров и стратегическите му пристанища и шумно обяви новата си стратегия, като разгърна по границите с НАТО войски, кораби и самолети. За Русия Крим е твърде важен, тъй като никога не е разполагала с достатъчно незамръзващи пристанища. Завладяването на Крим й позволява достъпа до топли води за търговско и за военно корабоплаване.
Но зад напрегнатия график на руския ВМФ не могот да се скрият сериозните му слабости. Руските бойни кораби са стари и несигурни, а правителството се сблъсква с нарастващи трудности около намеренията си да ги замени с нови, също така големи и мощни съдове.
През последните години от Студената война СССР бе раздиран от амбицията да не изостава по военноморска мощ от САЩ. В края на 70-те и в началото на 80-те години Москва задели средства за строителството на първите си три самолетоносача: неядрения „Кузнецов”, още един подобен кораб и самолетоносач с ядрена енергетична установка.
В същото време САЩ оперират с 15 големи, предимно ядрени самолетоносача. След съкращенията, последвали края на Студената война, САЩ си оставиха 10 атомни самолетоносача и 9 по-малки.
Разпадът на СССР обърка плановете на Москва да увеличи океанския си флот. Парите й стигнаха, колкото да плати на украинската корабостроителница (в гр. Николаев) за „Кузнецов”, но другите два останаха в неизпълнените планове. Днес строителството на модерен самолетоносач би струвало милиарди долари.
Включен в състава на ВМФ през 1991 г., „Кузнецов” стана последният нов и голям боен кораб на Русия. През следващите 23 години Москва успя да финансира няколко нови подводници, малки стражеви кораби и есминци, направени в корабостроителницата „Севмаш” на северното крайбрежие на страната. Но всички големи руски бойни кораби и повечето от по-малките представляват наследство от покойния СССР.
Старите руски кораби често аварират и са мъчително неудобни за екипажите си, особено в сравнение с последните американски, европейски и китайски проести. САЩ ежегодно строят по осем нови бойни кораба, включително и самолетоносачи, които влизат в състава на ВМС на всеки четири-пет години.
Когато през март 2014 г. Москва анексира Крим, Пентагонът незабавно изпрати в Източното Средиземноморие новия си самолетоносач „Джордж Буш”, за да внесе спокойствие сред натовските държави. Авионосната група се състоеше от близо 60 най-модерни самолети и няколко нови ескадрени миноносеца от проекта „Арли Бърк”, въоръжени с ракети и оръдия за противовъздушна отбрана (ПВО), за борба с подводници и с надводните кораби на противника.
В отговор Кремъл изпрати… „Кузнецов”. На борда на поочукания самолетоносач, спуснат на вода малко по-рано от „Дж. Буш”, се събират не повече от 12 изтребителя Су. Съпровождащата група включваше шест съда, от които само един (атомният крайцер „Пьотр Велики”) притежаваше сериозно ракетно въоръжение. Другите бяха малък десантен кораб, три танкера и буксир.
Буксирът свърши най-добра работа. Неколкократно „Кузнецов” получаваше повреди веднага след излизането си на море. През 2009 г. поради късо съединение на сериозно ръждясалия кораб избухна пожар и загина един матрос.
Няколко месеца «Кузнецов» като сянка следваше „Дж. Буш”, след което се отправи през Ла Манш към базата си в Северна Русия. Точно тук бе прихванат и следван от „Дрегън”.
За да демонстрира сила в Средиземно море, Кремъл изпрати там сравнително модерен есминец, с който усили малката си средиземноморска ескадра.
«Кузнецову» няма да го бъде дълго. Котлите му страдат от сериозни дефекти, за които писа бизнес изданието Defense Industry Daily. Но когато самолетоносачът бъде изпратен за скрап, Москва трудно ще намери с какво да го замести. Защото корабостроителницата, изградила всички съветски авионосви кораби, остана в пределите на Украйна. Тя е недалеч от Крим, но „учтивите зелени човечета” не успяха да я превземат.
Освен това единствено Украйна продължава да произвежда важни възли и механизми, включително силови установки и трансмисии за всички кораби от руския ВМФ. Дори за онези, които са върху стапелите на руската корабостроителница „Севмаш”. След като стана обект на непредизвикана агресия, Украйна престана да снабдява „по-голямата сестра” с въоръжение и бойна техника.
Опитите на Путиновия режим да оживи отечественото корабостроене засега не вървят гладко. През 2005 г. Русия сключи с Индия договор за един милиард долара срещу задължението да й педостави преоборудван и модернизиран самолетоносач. Договорът бе изпълнен толкова зле, че корабът с индийското име „Викрамадита” през 2012 г., веднага след завършване на „модернизацията”… излезе от строя.
След рекламации и довършителни работи най-сетне през 2014 г. Индия прие злополучния самолетоносач, за чието завършване бяха изразходвани близо 2,3 млрд. долара.
Щом като не е в състояние да ремонтира съдове от налични и познати проекти, представяте ли си колко трудно ще бъде на Русия да проектира и да построи съвсем нов голям боен кораб?
Москва разбира, че флотът й е в незавидно положение. През 2011 г. бе взето болезнено за руското честолюбие решение: да бъдат закупени кораби, техника и технологии от чужбина. От Франция. Двете страни подписаха договор за строителството на два вертолетоносеца тип „Мистрал”, с цена над 1 млрд. дол. единия. „Покупката на корабостроителни технологии ще позволи на Русия да овладее строителството на големи кораби”, изрази общия оптимизъм тогавашният главнокомандващ на руския ВМФ адмирал Вл. Висоцки.
Но руските корабостроители не успяха да овладеят съвременните френски технологии. През 2013 г. Кремъл с мъка на сърце помоли Франция да поеме основните направления на строителството. След агресията срещу украйна Париж прекрати, а после анулира изпълнението на договора с Путинова Русия. Франция плати предвидените неустойки от 1 млрд. дол. и сега търси купувач за модерните си съдове.
Дори сделката да не беше развалена, с покупката на два френски кораба Русия не би могла да реформира корабостроенето си, защото руските инженери и работници не са участвали в производствените процеси. Днес, останало и без важни части и механизми от украинските заводи, руското корабостроене се намира в още по-плачевно състояние, отколкото преди две години.
Нищо добро засега не се вижда на хоризонта на морска Русия. Прехватът на „Кузнецов” от „Дрегън” съдържа строга символика. Възможно е през следващите години все по-рядко да срещаме руски бойни кораби във водите на Световния океан.
Което ще има сериозни последици за руското влияние върху световните процеси и ще намали шансовете на Москва да спечели морски победи в случай на истинска война.
(“The Week”, САЩ)
Оригинал: Russia’s navy is falling apart
http://inosmi.ru/russia/20150825/229860452.html#ixzz3nF2pv9CB
ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
Чл. 12. (1) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:
–
–
6. е освободено от досегашното си гражданство
Та, колко мислите са руснаците отказали се от руско гражданство за да получат българско? Останалите са просто туристи, ако ще да купят по 10 имота…
Отделен е въпросът какво ще произлезе от едно проруско правителство, което признае съществуването на руско малцинство. Такова може да е само правителство на БКП/БСП-нещо, което аз не очаквам в близките 50 години.
Резюме: Мааалко гъстичка ми идва черната боя.
А чухте ли за “Руска арабска република” вече? Сирия се оказва люлка на руското православие и заради това била тяхна!!! Наглост!
Калин Янакиев е прав и всички сме свидетели, че Е В ХОД ФОРМИРАНЕ НА РУСКО МАЛЦИНСТВО ПО БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ! Заграждат си българска територия, където е забранено да стъпват „посторонни“ българи, развяват си руските байраци напук на българския държавен протокол, узаконяват си руски училища, откриват си руски магазини, книжарници, разпространяват си периодичните издания, длъжни сме да им говорим на руски език, иначе се обиждат, Калфин ще им осигурява работа със „синя карта“ с поне три пъти по-висока заплата от средната в България… Маркират си, точно като кучета, лесно и безнаказано Черноморието ни, извоювано с геройската саможертва на аспаруховите войни, защото няма съпротива от държавните ни институции. Публична „тайна“ е, че формират малцинството си чрез изгодни целеви заеми за закупуване на имоти, предоставяни щедро от руски ДЪРЖАВНИ банки, но само за СПЕЦИАЛНИ руснаци – предимно пенсионирани военни и държавни служители, т.е ТВЪРДЕ ЗАВИСИМИ РУСКИ ГРАЖДАНИ. Миналата година Путин ги изкомандва да не идват на нашето море и те не дойдоха. Утре може да ги изкомандва да излизат на протести, за да им изпрати веднага зелените си човечета, които съвсем „законно“ ще стрелят, за да защитят етническите руснаци навсякъде зад граница в съответствие с руската ИМ конституция…
Колко от тези руски собственици тихом-мълком са получили двойно руско и българско гражданство и вече имат български паспорти, което значи, че могат да гласуват на избори у нас и познайте за коя партия ще гласуват? КОЛКО???? С точност знае председателят (вманиачен, дебилен русофил!) на Агенцията за българите в чужбина и вице президентът на РБ- Маргаритка.
ДЪРЖАВНИТЕ НИ ИНСТИТУЦИИ ПРЕСТЪПНО НЕ РЕАГИРАТ НА ТОЗИ ЕТНИЧЕСКИ, ОКУПАЦИОНЕН ДЕСАНТ ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ! И КАК ДА РЕАГИРАТ КАТО СА ПРЕВЗЕТИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПЕТАТА КОЛОНА! ДРУГИ ПРОСТО НЕ СЕ ДОПУСКАТ В АДМИНИСТРАЦИЯТА! Като се почне от кметовете и зам.кметовете на големите ни морски градове петоколонните метастази са стигнали до най-малкото планинско селце. Нищо не пропускат!
Така че няма смисъл да чакаме “от умрял писмо“ !
Спомнете си онзи гражданин от София, който пусна клип с крадеца на колата си в социалните мрежи без да търси помощта на полицията и правосъдието и само за 24 часа крадецът беше открит! Чак тогава изведнъж властта се активизира и „самосезира“ чак до премиера!!! Но защо властта НЕПОТЪРСЕНА се „самосезира“ по такъв дребен повод ?!? Защото усети, че е излишна. Хората, имайки предвид нейната неефективност и продажност, САМИ се организираха и САМИ си свършиха работата.
Давам този пример, като начин на съпротива срещу надвисналата опасност от днешната руската инвазия и бъдеща руска окупация, ако чакаме „писмото от умрелия“. Да не се надяваме властта да си свърши работата, защото тя, както досега, няма да направи нищо! Навсякъде, демонстрирайки междубългарска солидарност, да парираме всяко нагло попълзновение: заградил си някой руснак-собственик част от улицата за паркинг, веднага трябва да се съберат живеещите в близост потърпевши и заедно с минаващите наблизо граждани да разрушат незаконната бариера, видим ли някъде да се вее (противоконституционно!) чуждо знаме, веднага с общи усилия САМИ да го свалим, излишно е да се чака кметът да разпореди свалянето, защото това няма да стане. Досещаме се с каква помощ е станал кмет!
И на нашия плаж имаше демонстрации с високоговорители и маршируващи руски младежи, но след разговор на високо (гласово) равнище със спасителя от най-близкия пост, който всъщност беше разрешил шумното зрелище, и искане той да предостави официалното разрешение от общината за това публично мероприятие, „шоуто“ тихом-мълком беше прекратено.
Не бива да се допуска окупаторите да се чувстват като у дома си! Навсякъде трябва да се принуждават да спазват стриктно българските закони както ние, българите, ги спазваме. Никакви привилегии от криво разбрано гостоприемство!
Най- важното, разбира се, е да принудим държавата, Българският парламент и правителството да си свършат законодателната и изпълнителната работа.
Да бъде гласуван закон, според който граждани от държави ИЗВЪН Европейския съюз да нямат право да притежават недвижима собственост в България ( а само правото да я наемат) и да нямат правото на основание, че са закупили недвижима собственост у нас, след време да получават и българско гражданство! За вече закупените имоти от граждани извън ЕС също може да се намери решение, може да се вдигне данъкът прогресивно за няколко години до 10 000 евро примерно, след което голяма част от тях сами ще си продадат имотите и ще си отидат. Който пък остане, ще бъде много полезен за държавния ни бюджет:)
Има стотици начини държавата да реши този проблем, стига да има желание да го решава!
Когато генерал Врангел, изгонен от болшевиките, идва в България с въоръжената си 25 хилядна армия, тогавашното ОТГОВОРНО ПРЕД НАРОДА правителство и царят веднага вземат решение първо за разоръжаване на армията и второ за нейното разселване из цяла България ,за да не се формират компактни, чужди малцинства в държавата. Офицерите, които отказали да предадат оръжието си, трябвало да напуснат страната.
Но ние не можем да се надяваме на подобни патриотични и смели действия от страна на нашите днешни управници и за да ни има като българи, за да я има България, трябва САМИ да си свършим работата.
SMS: Изключително силен, мобилизиращ коментар!
За да си свършим работата сами е необходима критична маса от Гражданско Общество със споделени ценности ,което вижда проблема по същия начин . Най – близкото ми обкръжение се сблъска няколко пъти само това лято по морската ни ивица с ароганса на руската паплач , описан като отношение в публикациите и сякаш много бързо “изтрезня” , но имайки предвид странната и безпрекословна “русомания” която за мой ужас виждам да цари и у 20-30 годишни същества , които никога не са били в “джаза на комунизма” и не са от червени фамилии , ме изпълва с недобри мисли .
Браво това беше доста добра статия. Къде са онези руски измекяри където викаха да не се продава българската земя ? Нали референдум щяха да организирват и подписи събираха един месе. Какво стана изведнъж спряха да говорят за него ?!
Във Василико, което е квартал на Царево има новопостроена руска църква на мястото на много стара българска. От там се вижда като на длан цялото пристанище на Царево, което се ползва и от военните и от полицията.
И преди съм писал, че е време от президентството да дадат информация на колко руски граждани е издаден български паспорт.
към SMS:
“трябва САМИ да си свършим работата” – вярвам в това, както и в написаното от Вас 100%! Благодарности на господин Инджев и Калин Янакиев за тяхната позиция!
с претенции да споделяте демократични ценности а сложихте под общ знаменател 300 000 души
Един прекрасен и четивен (без тежки академизми) анализ на проф. Янакиев, обобщаващ онова, което всички виждаме и чуваме през последните 10-15 г.
Сега, колегата БОГДАН КРИМСКИ-ТАВРИЧЕСКИ добре подава топката, но това е топка от британската половина на континента ни. Руските корита може да потънат, докато изплуват 2,000те километра до империята на Нейно британско величество, но тук нещата са други. Коритото “Кузнецов” може и да се нагълта с вода в ревящите северни ширини, но в Черно море, дори само с 12 “СУ” на борда (плюс 1 танкер и 1 транспортен кораб с боеприпаси) може да ни попилее за няколко часа. Поне източна България. Че Russia is falling apart няма съмнение, но този процес може да трае с години и да се обърне на истинска агония за нас. А и правителството на РАПОНА и депутатите МУ отхвърлиха закона за пренаписване на историческите учебници. Сиреч, родните школа и ВУЗове ще продължат да произвеждат чугуненотиквеничковчета, които ще филят от душа и сърдце рАЗИЯта.
До руския трол ФРУНЗЕ – г-не, лъжете най-безочливо. Цитираният от Вас член на практика се обезсилва от Правилника за приложението му в частта за двойното гражданство, който позволява запазване на чуждото (в случая руско) гражданство с едновременно придобиване на българско такова.
Да не говорим за поправката, улесняваща получаването от “лица с български произход” (едно безкрайно поле за фалшификации и внедряване на руски агенти, питайте вицепрезидентите пенин и м. петкова и “проф.” божидар димитров) или поправката, улесняваща “инвеститорите” (с кредити от ВТБ, да речем).
Да не говорим и за факта, че досега не е имало и няма НИТО ЕДИН председател на Агенцията за българите в чужбина (която удостоверява българския произход), който да не е бил или да не е прононсиран руски агент на влияние (сегашният дебил-русофил дори има портрет на путин в кабинета си!)
Или сегашното правителство на страхливото банкянско нищожество, популярно в подземния свят с прякора си РАПОНА. При неговото наличие трябва ли ни правителство на БКП-БСП, както пишете? Хайде, холан, не ядем доматите с колците!
Та, г-не ФРУНЗЕ, черната боя може да Ви е в “маааалко повече”, но Вие ще си я разредите с червена такава, и всичко ще е наред.
Лично аз не виждам оправия, освен ако сами не се хванем, както предлага колегата МАМ – де с указателни табели по зурлите (като в Поморие, хвала на местните борчета), де с приклад в зъбите, де с ТНТ по паметниците ИМ. Важното е да вадим павианите от зоната на постоянен комфорт, осигуряван с десетилетия от родните еничери-газолизци.
ПП Опс, грешка, вицепрезидентът е марин…
Като говорим за разпродажбата на българския суверенитет, вижте какво казал отколешният търговец михов:
http://www.defensenews.com/story/defense/air-space/strike/2015/10/02/russias-mig-warns-bulgaria-over-jet-deal-poland/73229086/
@ E. GAVRILOV
Тази информация я има в МВР, а не в Президентството.
И няма да я дадат, ако не я поискате – по Закона за достъп до обществена информация например.
Към гост:
Претенции нямам, но има(м) преки аналогии с тактиката на Путин да “защитава” струпвания на руснаци в някои страни, които се оказват повод за агресията му. Сред “защитаваните” със сигурност има и недоволни от тази злоупотреба, но кой ги пита? Путин ги третира като руско месо- пушечно по време на война или пушилка за пропагандата му в паузите, когато Русия ( СССР) по изключение не е в състояние на военен бивак.
“Претенциите” са нещо, което ми вменяват(е) без доказателства.
Да съм заявил някога нещо подобно?
Нищо подобно, пиша си разни неща, а вие кълвете буквите ми и се вбесявате от безсилието си да опонирате по същество. Поради което прибягвате до лъжи и обобщения от “мое” име.
Имам пред вид написаното от колегата SMS, разбира се…
Един факт: Газетата “Комсомольская правда” се издава в Бургас на руски и български на ул.”Александровска” близо до хотел “България”.
Близо до Созопол има затворен комплекс – “СВ ТОМА”, в който не се пускат българи. Въпросът е много сериозен и трябва да потърсим помощ от Европа за справяне с това нашествие на варягите.
Който е посегнал на България хубаво не е видял. В историята има много доказателства за това, включително и за Русия.
За съжаление нашите служби за национална сигурност са ни оставили само на божията помощ да ни защитава.
За съжаление “те” са и във вътрешността на страната. Ще ги срещнете в моловете и големите магазини задължително, живеят в селца, в близост до голям град, в моето село си построиха чисто нова църква, уж православна, но по стария календар, а къщите им са къщи-палати. Не преувеличавам.
В Сапаревовобанският край в местността “Св. Богородица” има мегаломански проект на путлер ,патриарха им и рус. мин. на правосъдието .Сътвориха му първата копка продажния селсъвет на начело с още по-продажният тримандатен кмет сашо иванов преди две години. Въпреки ембаргото продължават да ровичкат .
Говорила съм с местни и притеснението
че огромните дебити минерална вода които ще захранват този Санаториум – Бидонвил ще бъдат епитафията на на района. Същото се отнася и за сладката вода на река Горица . Селяните се усетиха . Имам наоколо и затова имам преки наблюдения.
300 000 собственици – това са повече от 1 милион руски граждани – съсобственици (съпруг, жена, деца)!!!
И от мен, БЛАГОДАРСТВО за статията и увода на Иво. Специално искам да отбележа разтърсващият коментар на SMS. И аз съм на мнение, че е време да се постъпва както ни “учеха” невинно пострадалите герои в уестърните. След като институциите, меко казано се правят на разсеяни, да вземем закона у ръце. Веднъж да се почне. Убеден съм, че тяхната “смелост” черпи сила от инертноста на гражданството. И “гонка” както се казваше в БНА по устав. Действията им да са изцяло съобразени с българските закони. Разберат ли, че номерата им не минават, първо ще се кротнат, пак после може и да си дигнат чукалата. Особено ако се задействат финансови механизми.
В интервю за „60 минути“ Путин обяснява какво е имал предвид, казвайки преди време, че разпадът на СССР е най-голямата трагедия на 20-ти век, заявявайки в прав текст, че „от раз 25 милиона руснака се оказваха извън границите на Русия“, „руснаците са най-голямата разделена нация в света и това е проблем за мене“.
http://www.cbsnews.com/news/putin-says-hes-not-a-czar/
Едно интересно четиво…
http://frontalno.com/?p=342
Г-н Янакиев е скромен и достоен човек, материала му може да се счете като допълнение към “разходките” на нашия колега Стамбо.
Само че тази разходка е по-мащабна и видяните от него факти са много по-впечатляващи.
Но заглавието на статията е силно смущаващо. Калин Янакиев е искал да каже нещо силно и впечагляващо, а се получава нещо неясно и абсурдно.
Първата фраза “руска разпродажба” е напълно невярна. Думата разпродажба не отговаря като търговски процес на реалните факти на купуване(закупуване) на недвижима собственист от чуждестранни физически лица.
Такъв процес съществува във всички нормални държави.
Другата дума “руска” напълно не отговаря на посочения процес на покупко-продажба.Той няма абсолютно нищо общо с Русия и Руското законодателство по този процес.И с нито една руска институция.
Закупуването на недвижима собственост в България се осъществява съгласно българското законодателство ,на българска територия и от български надлежни агенции и пр.
Русия в този процес НЕ УЧАСТВУВА!
Втората фраза “българския суверенитет” е напълно неадекватна към Държавата Република България.
Всеки държавен и национален суверенитет се определя от два фактора, които са взаимносвързани:
– законодателство, което правно урежда и обявява суверенитета на държавата, и
– държавни символи, показващи на практика наличието на този суверенитет
За да не правим далечни разходки (безбройните паметници на съветските окупационни войски), препоръчително е всеки, който вярва че обективно съществува “български суверенитет”, да прегледа материалите на сайта по повод откриването на бюст на съветския военачалник Маршала на Съветския Съюз Фьодор Толбухин.
Като Командващ Трети Украински фронт от състава на Червената армия , той реализира изпълнението на бойната задача, поставена му от Командването на армията (Ставката).
Задачата се състои в нападение срещу нашата страна Царство България и нейната окупация, с последвала съветизация и комунизация.
Бойните действия, които Командващия предприема и успешно изпълнява са вследствие на обявената война от страна на Съветския Съюз срещу България чрез Нота на Съветското правителство.
С други думи, на Българска територия днес се открива паметник, който е символ на съветската агресия срещу Българската държава и Българския народ преди 71 години.
Ако се посочи, че откриването на този символ е извършено в Деня на обявяването на Независимостта на България, нещата стават съвсем убийствени.
Що за “български суверенитет” съществува днес при тази акция на българските комунисти.
Що за Държавен глава е Президента на Република България, който по Конституция символизира “българския суверенитет” , а не реагира срещу това кощунство към Българската държава и Българския народ.
Само наивниците вярват, че неговите сътрудници не са му докладвали какво мероприятие подготвя комунистическата сган на територията на страната. Дори да е имало ефект на изненада за Г-н Плевнелиев за това събитие не е възможно той да не е бил информиран след 22 септември .
Мълчи Г-н Плевнелиев преди комунистическата нагла провокация, мълчи след нея, мълчи до днес, очертава се да мълчи до пълен унес…..
Комунист ли е Българския президент, който дава “зелен светофар”
на всяка акция на комунистическата сган? Отговорът е напълно справедлив-комунист несъмнено.
Напълно невъзможно е , ако е нормален истински човек и нормален президент и поданик на нормална държава да не реагира на комунистическото безобразие.
Същото поведение демонстрират и другите държавни институции-Правителството, Народното Събрание,Главна прокуратура и пр.
При тази всеобща демонстрация от страна на най-представителните държавни институции и техните лидери на пълно безразличие към комунистическата акция на тотално пренебрежение на “българския суверенитет”,къде е този същия “български суверенитет”, за който говори Г-н Янакиев.
И е напълно невъзможно самия той да не е запознат с този факт.
Изключително неловко е да се определя България за “независима държава”.
Такъв абсурд едва ли има някъде по света….
видим ли някъде да се вее (противоконституционно!) чуждо знаме, веднага с общи усилия САМИ да го свалим, излишно е да се чака кметът да разпореди свалянето, защото това няма да стане. Досещаме се с каква помощ е станал кмет!-СМС
Ама това насериозно ли го предлагате бе колега че може да се получи.
Комунизма в България е несваляем,той се пази зорко от Мочите и Альошите.Когато те бъдат разрушени.,тогава може и знаменета да бъдат свалени.
Засега няма сила в комунистическа България,която да свали комуниостите от власт-примери тук се дават всекидневно.
Комунистическата сган тържествува напълно и широкомащабно,всички шансове да се спре тяхното веселие са химера.