Световната русофобска конспирация и нейното българско изключение

Не знам дали наистина социализмът се предава по полов път, както се пошегува един виден другар у нас неотдавна, но че русофобията ( няма да я слагам кавички, ще приема за вярно, че е такава) се оказа не просто заразна, а направо световна пандемия.

 

Погледнете как се развива това (между)народно заболяване и ще видите, че действително става дума за болестта на века. При това се разпространява спонтанно в различни точки на необятната граница на Русия, което говори за глобалния характер на русофобския вирус.

 

Няма да анализирам русофобията на янките. Там всичко е ясно. Те са комплексари. Завиждат на Русия заради несравнимо по-високия й стандарт практически във всичко, а не само по отношение на руския охолен живот, недостижим за обикновения американец , освен за онези 1 милион ( един милион) милионери в Америка. В края на краищата в Русия е измислено електричеството, автомобилът, железницата, компютъра, интернет и т.н. Как да не я мразят простите янки, сбирщина от мигранти. Завиждат на православната, славянската, древна Русия, люлка на евразийската цивилизация, доказала миролюбието си през вековете.

 

Не си струва лабораторният поглед и върху европейския щам на русофобията. Наречи ги еврогейове и повече не ги обиждай! Не случайно никой руснак не иска да живее сред тях, с изключение на изпратените с проучвателна мисия деца на руския управленски елит, пожертвани от татковците им в името на експеримента как се устоява на еврогейските съблазни, за да добият резистентност и да я пренесат обратно ако някога се завърнат в Родината ( на своите хетеросоциални родители). И обратно: на тълпи еврогейските толерасти се натискат да им бъде позволено да напуснат декадентската Европа и да заживеят истински (полово и религиозно) здравословен живот в Русия. Но тя е малка и тясна да побере толкова много, доказано хилави същества, изнежени от липсата на коцлагери и здравословно гладуване. Един нищо и никакъв Беломорканал да ги емнат да строят, ще измрат до един за седмица.

 

Крачим нататък по безпободно дългата граница на Русия…

 

Източна и централна Европа? Ооо, тук русофобията наистина се предава поколенчески както любовта към вожда в Русия. Племената, населяващи европейската граница на Матушката, независимо дали говорят славянски, румънски или фински, са едно цяло по манталитета си свински: неблагодарници са! При това генетично са такива. Толкова пъти са освобождавани от миролюбивата руска мечка, а налитат като пчели от бутнат кошер да жилят своята мирна благодетелка, която непрекъснато им носи руско-съветски мед и не близва от техния.

 

Япония например хем няма граница с Русия, хем мрази безгранично презморския си съсед Русия. Не стига, че си е присвоила чистокръвните  руски Курилски острови и без намесата на щедрия Хришчов ( какъвто е случаят с чисто руския Крим), ами след като руснака Сталин си ги взе обратно се цупят с и без това присвитите си очички заради няколко вулканични скали. Отказват да се помирят с великата сила Русия, чиято икономика е само няколко десетки пъти по-слаба от японската. Япония е направо пустиня от гледна точка на (без)полезни за жизнения стандарт на руснака изкопаеми. Въшльовци- един петролен кладенец нямат, а тръгнали да се ежат на Велика Русия. Айде, „Курил наш”!

 

Ами китайският тигър? Него кой го дърпа за опашката, че е зинал да налапа Сибир, гъсто населен със славянско православните якути, чуваши и други адаши на славянското православие, факлоносци на руската цивилизация в тъмната Азия! Тъкмо за стотина години се научиха най-после да псуват правилно на старобългарски и сега ще ги карат да зубрят йероглифи.

 

Афганистанците не се броят- те и без това намаляха с няколко милиона благодарение на братската интернационална помощ на СССР. Иначе са мирен народ, не обича да воюва. ЦРУ обаче ги подучи на русофобия без никаква причина ( за Иран ще спомена накрая).

 

И в Монголия намирисва нещо на русофобия. Защо? Тя от една страна е род(н)ина на московските си васали, обучавани на азиатщина с меча и камшика на потомците на Чингиз хан повече от два века. Същевременно обаче е получила правоверния си комунизъм като отплата от ръцете на руските си братовчеди. Какво лошо има в това да си изостанал благодарение на това от световната цивилизация? Изостаналите народи имат повече стимул да се състезават- може и с камили.

 

Така наречените централноазиатски републики, вместо да целуват руския ботуш с признателност за ролята му във формирането на тяхната републиканска физиономия ( от Туркменистан и Узбекистан, до Казахстан и Киргизстан), те се дърпат и дупчат конкурентно на Русия земята си за газ и нефт. Това справедливо ли е? Щеше ли изобщо да ги има на картата на света- първо като съветски републики, прескочили с помощта на руската гега от феодализма в най-прогресивния строй, а сега вече като изключително самостоятелни и демократични държави, получили свободата си благодарение пак на ( разпадналия се) СССР?

 

Донякъде е изключение Казахстан. Като казвам „донякъде”, имам на ум до около половината. Горе –долу толкова са руснаците в най-русифицираната бивша съветска азиатска колония. А също и Азербайджан, но по други причини. Там пък ревниво мразят Русия заради любовта й към Армения като най-важната руска военна база в региона.

 

Арменците обаче напоследък са заприличали на източноеврпейци по своята неблагодарност ( например на молдовците, които Сталин спасява от лапите на Румъния, а те искат точно там да се върнат и се бунтуват, че ги държат на мушката с няколко руски дивизии в древноруския анклав в Приднестровието). Русия се скъса да ги освобождава безкористно и да ги закриля от азъбрайджанските попълзновения в Нагорни Карабах, а те протестират масово срещу руския монопол в определянето на жизненото им равнище. Неблагодарниците се сърдят, че руските монополисти им продават тока скъпо, сякаш вечната дружба е стока, която подлежи на преоценяване. Никое добро дело не остава ненаказано (с русофобия).

 

Грузия пък е направо другата дума за думата русофобия. Уж били много гостоприемни грузинците, а когато руснаците им дойдоха на гости ( с танкове и самолети) през август 2008 г., грузинците ги нападнаха вероломно в собствената си страна с оръжие в ръка. Сега берат плодовете на русофобията си. Заслепени са от вредния западен блясък. Един поглед на ярко осветените им от рекламите на западните концерни черноморски курорти вади на светло вредата от това да се откъснеш от Русия.

 

На Русия й остана един истински аркадаш в лицето на Турция, с която вековно си дружи в обезбългаряването на българските земи чрез разселването на стотици хиляди българи по споразумение с Цариград след всеки руски поход към Проливите. Приятелят на Путин Ердоган застана до него в най-буквалния смисъл преди броени дни в Москва при откриването на най-голямата джамия в Еворпа. Вместо да оцени тази чест, той сега се гневи като грузинец заради някакви си руски изтребители, гостуващи в неговото небе. Той дори заплаши днес Русия, че Турция ще спре да купува руски газ и ще се откаже от руското участие в строителството на ядрена централа ( не знае ли, че се лишава от най-доброто в тази област, както твърдят световно известните български капацитети?). И това при положение, че Путин ясно завява все по-голямото преклонение пред исляма като религия, по-близка до православието (му) от западните деноминация на християнството!

 

Ако има обаче пробив в този обръч от русофоби по руската граница, това е Иран на аятоласите. В Техеран явно са впечатлени от богословските изяви на Путин, който изнася пред света лекции за това кой ислям е правилен и кой не. Така Иран на аятоласите в момента се оказа най-малко русофобската страна, граничеща с Русия ( нали не броите Белорусия, която е бял кахър на Путин – отказала му била военновъздушна база, все едно че ще я пита, ако реши да я срита).

 

Макар и без обща граница, в крайна сметка единствената гравитираща около Русия държава в света, в която русофобията не е държавна политика ( и това се вижда от исторически справедливата трактовка на съветската окупация като освобождение – дори и националния й празник е на дата, свързана с руска военна победа), се нарича България. Не случайно заслужилият борец срещу Световната русофобска конспирация ген. Леонид Решетников възкликна просълзено в едно интервю, че в никоя друга страна в света няма нещо подобно на Национално движение „Русофили” ( то при нормалните хора няма и как да има – по света има нации, а у нас имаме подобия на наци(онали)сти, които фанатично обичат друга държава повече от собствената си страна като форма на истински патриотизъм- лаф, заради който неговия автор Ивайло Калфин любезно бе поканен да стане вицепремиер в настоящото българско правителство).

 

Разбира се трябва да се признае, че и нас не ни е съвсем чист косъма по отношение на русофобството. Ето една илюстрация от 1991 г. от дописка в русофобския вестник „Демокрация”. Статията е разположена на първа страница и е озаглавена ( много конкретно, веднага се долавя русофобският намек) „Удар срещу свободата на словото”. Цитирам дословно само последния абзац от текста, в който авторът се възмущава от закриването на предаването на русофобското предаване „Всяка неделя”.

 

„ Както винаги българските комунисти копират от Големия брат. Там неотдавна беше спряно най-гледаното предаване „Взгляд”. И малко след това руски танкове нахлуха във Вилнюс. Дано все пак схемата при нас не е същата”.( в. „Демокрация”, понеделник, 18 март 1991 г., бр 65)

 

С днешна дата знаем от същия автор, че схемата е „колониална”. Защото авторът се казва Волен Сидеров.

 

Ако това не ви стига като илюстрация за вируса на русофобията у нас, с който все пак болните се борят и дори успяват да се излекуват радикално ( чрез големи дози рублимицин), ето и едно откровение от родоначалника на социализма и русофобията ( характерна за всички европейски социалисти по онова време) Димитър Благоев:

 

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С.,

 

Отвратително русофобско излияние, но факт, който вече е добре осъзнат от българските наследници на основателите на социализма и атакизма, преминали руб(л)икона на своята първоначална русофобия.