Сто години от началото “течната дружба” с Русия и нейните бомби

„Течната дружба” с Русия днес бележи своята 100 годишнина от 14 октомври 1915 г., когато тя изригва от морето срещу България. Руска армада , подкрепяна от хидроплани, изневиделица подлага на бомбен терор Варна.

 

Това е началото. Продължението е през 1916 г. с нови бомбардировки на Варна и с разрушаването на Балчик, когато се разгръща и пълномащабната руска агресия на два фронта – в Добруджа и в Македония.

Близо тримесечната война между България и Русия, напълно неизвестна и до днес за мнозинството българи с промити от пропагандата мозъци, завършва с поражение за руските дивизии и с прогонването на руските войски. А след това и с капитулацията на Русия ( и пред България) , подписала договора от Брест-Литовск, при който Северната империя губи над един милион квадратни километра територия. Това е най-голямото поражение на Русия в нейната история, обяснявано от болшевиките като „тактическо отстъпление”.

Обстрелът на Варна е емблематичен като отправна точка срещу опорните точки на руската пропаганда, която напоследък изостави лъжата за вечното братство с „братушките” си ( не забравяйте, това определение е подигравателно за руското ухо спрямо някакви български дребосъци, но е превърнато в раболепен синоним на думата руснак в България).

Не един и двама руски лъжци пристигат тук с уверения, че ще продължат традицията на въпросното братство, скрепено на бойното поле ( и следват избирателните припомняния от края на Втората световна и от руско-турската война от 19 век, предизвикана от българското Априлско въстание и спечелена на практика след преломната за военната кампания саможертва на хилядите български опълченци на Шипка).

Опорна точка за „бойното братство по оръжие” вече е изоставена. Кремъл вади от пепелищата на историята „вероломството” на българите като противници на Русия в двете световни войни.

 

„Крушката” с включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 си има своята руска опашка от 1913 г., когато руската дипломация прави всичко възможно да обедини и насъска срещу България всичките й съседи с цел наказание за българското непослушание, т.е. за стремежа на българите да се освободят от „освободителите” точно както е завещал Раковски в своите статии срещу домогванията на империята да замени турското господство по българските земи в с московско. Антибългарската политика на Русия преобръща срещу нея дори Иван Вазов, който преди това има решаваща заслуга за утвърждаване на русофилската митология в българското съзнание.

 

Именно срещу решението на България от 1 октомври „протестира” Русия с бойните си кораби и така поставя началото на събития, които и до днес отекват като резултат от историческия карамбол, оказал за десетилетия напред решаващо отражение върху българската политика с фаталния резултат накрая, какъвто е съветската окупация на България. При това руският демарш е извършен не само без пряко военно предизивикателство от българска страна, но и с пълното съзнание за беззащитността на града и населението му по начина, по който е организирана бомбардировката. Нацистите на Хитлер са имали от какво да се поучат при бомбардировките си над Великобритания с цел сломяване духа на населението, с което отварят една от най-грозните страници на войната.

 

За онези, които ще адвокатстват на „братския” руски терор с аналогии от англо-американските бомбардировки над София близо 30 години по-късно, трябва да припомня превантивно, че преди тези бомбардировки ( поощрявани от Сталин) десетки американски и британски самолети са били сваляни в българското небе (без да закачат България) на връщане от мисии над Румъния. Те често пъти са били лесна плячка поради получени междувременно повреди. Стотици пилоти на двете армии са били пленени в български лагери, някои от тях дори са били убивани на място при приземяването им. Нищо подобно като повод не е имала руската армия през октомври 1915 година.

Ето кратка историческа справка от сайта ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ за 14 октомври 1915 г. за руската терористична акция срещу Варна.

За България руската бомбардировка на Варна е удар в гърба. Тя е разрешена лично от император Николай II и се осъществява в момент, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Руската ескадра е под командването на вицеадмирал Новицки и включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда от състава на Руския черноморски флот. Сред корабите, които атакуват Варна, са „Императрица Мария“, „Св. Йоан Златоустъ“, „Св. Панталеймонъ“, „Евстафий“, „Кагуль“ и „Память Меркурия“.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г., само две седмици след включването на България в Първата световна война, на хоризонта се забелязват руски бойни кораби. Командването на Варненския укрепен пункт предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана, които правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби, а час по-късно корабните оръдия започват артилерийски обстрел. Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали. Настъпва паника и хората търсят спасение в мазетата или извън града.

Тъй като руските кораби са извън обсега на българската брегова артилерия и тя не открива огън, защитата на града се поема от българския и германския флот. Двете немски подводници UB- I 7 и UB- I 8 излизат да атакуват противника, като първата изстрелва торпедо срещу линейния кораб „Пантелеймон“. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Това събитие затвърждава убеждението, че подводниците са необходими за българската морска отбрана.

Бомбардировката продължава около час. Сред мирното население има жертви и ранени.

Бомбардирането на Варна от „братята освободители“ има своята стратегическа и военна логика, но предизвиква възмущението на варненци, които неведнъж преди войната са посрещали с „добре дошли” руските моряци.

 

12 мнения за “Сто години от началото “течната дружба” с Русия и нейните бомби”

  1. “Путин обяви край на икономическата криза в Русия”Е сага какъв жвот ще започне в Русия… Хубаво е да имаш такъв лидер, който може да спира икономически, политически и всякакви други процеси с една дума.

  2. През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб “Императрица Екатерина Велика” (въоръжение 12×305-мм, 20×130-мм и 5×75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб “Императрица Екатерина Велика”, ескадрените миноносци тип “Новик”, “Счастливый” и “Пылкий”, авиотранспортите “Император Александр I” и “Император Николай I”, миноносците от по-стар тип “Лейтенант Пущин”, “Живой” и “Капитан-лейтенант Баранов”.
    Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването
    на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците “Лейтенант Пущин” и “Живой” се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. „Лейтенант Пущин” е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски.
    Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси.
    Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие” през 1912г. през Балканската война.
    Плененият руски Андреевски флаг
    Ескадреният миноносец ,,Живой’’, който плава след ,,Лейтенант Пущин’’ има по-голям късмет. „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на “Живой” е осъден заради своите действия.

    Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено: Според МЕЖДУНАРОДНА комисия малайзийският Боинг е свален НЕ от украинци,а от руснаци базирани в Източна Украйна

  3. Много интересно! Аз заех за Балчик, защото съм бил до паметника на пристанището, но не знаех за Варна. В подкрепа на написаното ще припомня разказите на Йовков, които “народната” власт криеше от народа си. Самият дядо Вазов до гроб признателен на Русия за Освобождението, никак не харесва и страда за това че ни напада Русия. Все пак неговите братя са герои на бойното поле и носят вечната слава на българския щик.

  4. Гответе се да отпразнуваме 3 март 1916 г. Все пак е добре след 100 години да разберем защо е подписан “най-унизителния мирен договор” /както пишеше в учебниците без да се обяснява защо е наричан така/.

  5. Blagodarq Wi,Iwo.~estno,ne znaeh za tezi bombardirowki nad Warna ot strana na Rusiq,taka narecheniq ni “oswoboditel”.
    Naistina nishto novo ot strana na Moskva,dori arogantnostta i stava bezkrajna.Gledah komentara na lisicata Lavrov za dumite na Borisov i vse poveche se gnevq,dokoga shte tolerirame
    takova povedenie.Zashto Lavrov ne komentira Putin,naprimer?

  6. Прекрасно експозе, за което трябва да сме признателни на г-н Инджев. Респект!

    Зер, с новия закон за образованието историята става свободно избираем предмет и милите подрастващи бройлерчета-гласоподавателчета може никога да не научат тези страшни подробности.

    Повече във великолепната студия на младия и безстрашен български историк Янко Гочев:

    http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=535:-1916-1917

    За престъпленията на комун-милицейската диктатура дори свободно избираемата история ще си мълчи, пак по същия закон…

  7. Добре, че е БЛОГА на Иво не само да поддържа но и да възкресява буквално от пепелта на забвението дати и събития които България е длъжна не само да помни но и да ги отбелязва по начин който да стигне до всеки БЪЛГАРИН. Засега си оставаме само с надеждата.
    Вижте и долният текст. Потресаваща “лична” история, знакова за раззия на лилипу.ин и предупреждаваща за сетен път за валидноста на максимата: “Звярът е най-опасен преди да умре”.

    http://rusmonitor.com/zapolsky.html

  8. На всеки русофил по едно копие от статията и труда на Янко Гочев

  9. През м. януари миналата година
    политическите хулигани от “Атака” спретнаха едно жалко сборище пред американското посолство в София, наречено “протест по повод 70-годишнината от англоамериканските бомбардировки над София”. Тези бомбардировки са оценени днес като проява на жестокостите на войната, проявявана и от двете страни в световния конфликт. Интересно ми е обаче дали патриотарите от “Атака” ще спретнат протестен митинг пред руското посолство в София по повод 100-годишнината от бомбардировката на беззащитна Варна от руски бойни кораби през Първата световна война и наближаващата 100-годишнина от разоряването на гр. Балчик от руска бойна ескадра през 1916 г.?!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.