Смятам да преразгледам своето неуважително, американско, русофобско, еврейско, соросиодно, грантаджийско, платено от ЦРУ и поради всичко това предателско към майка ми България отношение спрямо чуждата, но все пак най-близка до сърцето на българския националист руска нация и нейната държава. Вече признавам величието на развитието на Русия.
Доскоро твърдях, че тази велика сила заслужава да има танк за свой символ. В края на краищата единствената днешна колониална империя има гигантски сухопътни параметри. Отива й да разхожда танковете си, вкл. на Червения площад тази година, смайвайки света с прекопиран, но свален от производство поради безумната му цена ( като за бедната Германия ) нов руски танк-чудо. Съответно империята си разхождаше танковете като чисто отбранителна мярка от приоритетно (интер)национално значение в ограниченото пространството между Прага и Кабул чрез ограничен контингент от отбранителни руски войски.
Няма по-ярък спомен за свободолюбивата руска политика в горещата зора на студената война от настръхналите свободолюбиви съветски танкове срещу американските завоевателни танкове в Берлин.
В снимания по онова време български филм за боевете на Шипка не случайно финалът е озарен от сцената с колона съветски танкове, пъплещи по билото на Балкана. Сцената е озвучена и с обещание съветските освободителни танкове да дойдат отново на гости. БНТ излъчи това танково послание отново в този му вид по време на монархо-социализма като предупреждение за надигащия се ужасяващ либерализъм в България, приета току-що в НАТО и ЕС.
Помните ли прославата на съветската интернационална танкова помощ за страдаща от недостиг на съветски танкове Чехословакия? „Русият Ванка скочи в танка”, възкликна през онази 1968 година поетът.
Признавам, злослових в едно свое заглавие, че днес трябва да се чете: „Русият Ванка, скочи в банка”- не че не е вярно, но не е етично спрямо нашите освободители от Трети украински фронт да се пишат някакви си истини, враждебни за дружбата ни. В нейно име тази година възстановиха в руския анклав край Камчия ( превзет като руски плацдарм от мафиота Лужков) сваления преди четвърт век във Варна бюст-паметник на командващия фронта срещу България маршал Толбухин – направиха го на 22 септември, т.е. в деня на празника на националната независимост на България, обявена въпреки Русия на този ден през 1908 година.
Империята обаче не боксува като танк без вериги на едно място. Вече си мисля, че самолетът е изместил танка в това отношение и този факт символизира полетът на руското само(лето)дървие във висините на прогреса.
Съдете сами.
Руски самолети си правят труда да изпитват готовността за полет на остатъчните няколко изтребителя съветско производство в България. Същите подлагат на подобно изпитание способността за адекватна реакция също на балтийските, британските, шведските и прочее дестинации, където са се сгушили и провинилите се пред Москва северни нации. Шетат руските самолети в небето над Турция броени дни след като Путин и Ердоган скрепиха с личното си участие и присъствие на православно-ислямската им дружба при освещаването на най-голямата джамия в Европа, построена именно в Москва.
Руски самолети са тема на дипломатическата полемика между София и Москва по отношение на маршрутите и сроковете за предизвестените им полети. Както и ремонтите на руските самолети ( а защо не и кабинети) у нас.
Руски самолети бомбардират Сирия. Канят се да я освобождават и да спасяват Европа ( и друг път са го правили, нали!)- този път от бежанската вълна. Тя съответно не спира въпреки прогнозата за времето, според която руски синоптици у нас вещаеха нейното замразяване.
Руските бойни самолети в небето на Сирия са всъщност гълъби на руското миролюбие спрямо войнолюбивите аналози на глобалистите и толерастите, чиито бомби и ракети напълно съзнателно окуражават ислямистките главорези, родени от еврейските си майки на Уолстрийт малко след като същото изпрати самолети срещу близнаците в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, за да сбъдне мечтата на всички американски момчета в униформи за приятна служба в Афганистан.
С руски бомбардировач заплаши миналата година да прелети следващия път над Румъния руският вицепремиер Дмитрий Рогозин ( нали помните т.5 от договора, подписан и от България, според който агресия срещу всяка страна от договора активира автоматично нейната защита от останалите договарящи се страни).
Донякъде изключение прави само случаят с руската връзка при свалянето на малайзийския граждански самолет поради това, че той не беше руски. Руска беше само ракетата ( и ръката), която го свали. Но символиката пак си е самолетна и руска. Както при падналия полски правителствен самолет край Катин, където загина полският президент, запътил се наивно да почете падналите десетки хиляди жертви на съветския разстрел, приписван от Москва близо половин век на германските побратими на Сталин в деленето на Полша и подпалването на Втората световна война ( за която Москва вече обвинява днес самата Полша като съучастник- нещо като версията за еврейската конспирация в замислянето и осъществяването на холокоста)
Актуална новина от днешния 19 октомври потвърждава важността на самолета като нова емблема на руското имперско величие.
Тази сутрин френски боен самолет се приближил опасно до пътнически руски самолет с парламентарна делегация на борда, предвождана от председателя на руската Дума Сергей Наришкин, съобщава Газета ру, цитирайки сайта на руското МВнР.
По този повод руското външно министерство е поискало обяснение от посланика на Франция в Москва Жан Морис Рипер. Париж официално отрече и заяви, че става дума за швейцарски самолет.
Швейцария и бойни самолети срещу руски мирен самолет? Не може да бъде! Швейцария ( също) е исторически доказала се братска страна за Русия. Там се е крил Ленин и крият милиардите си неговите потомци ( да не кажа питомци). Но това е друга история.
Щом и Швейцария вече става враг на Путин, значи му е време да се приземи и дори да се зарие в някоя землянка. Като Саддам Хюсеин.
Аз съм софиянец! Ще гласувам за Вили!
Колега Инджев, аз решительным образом протестую срещу тендензиозните ви акцэнты в связи с миролюбивата, миротворческата, миросохраня,… как беше на болхарский- мироопазващата роля на моята настояща родина в современния мир, извините- свят, но вие очень разволнувахте меня с цитат от любимата ми навсегна поэма! Рецитирам я всяка ночь, преди да засънувам десант на елитните чясти на советск.., извините, на российската армия на Камчийския берег на Чьорното море!… Не, не мога да сдержа сльозите си на восторг перед това великое паэтическо тварение!
Ода за СССР
Орлин Орлинов
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе –
днес и завинаги…
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
танкове и ракети,
свръхзвукови самолети,
гениални физици, гениални поети,
мозъци електронни,
микрополупроводници,
станове многотонни,
океански атомни подводници,
черна металургия,
пещи доменни,
вълнуваща драматургия,
хидроцентрали огромни…
Ти си “виновен” за всичко:
че имаш още сламени хати,
че нямаш в изобилие
червени домати,
че не си в крак с парижката мода,
виновен си даже за моята ода.
Боже господи!
Матушка мила!
Кажи
откъде
си взимаш богатирската сила?
Упрека да посрещаш с ласка,
удара – с удар,
угрозата – с нахлузена каска?
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
нефт,
злато
и диаманти,
взводни командири,
маршали – таланти.
Ти трябва революцията да не спираш.
Ти трябва блудния син да разбираш,
а за да може
спасеният
от твоя солдат да се чумери –
търпение,
спокойствие в сибирски размери
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако речеш
свойте отворени вени да спреш
само месец,
само година,
само една петилетка –
и ти,
като старата Белгия,
със сапунена пяна свойте черни асфалти
ще четкаш?
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако ги няма твойте дула,
че ако ги няма твойте крила,
че ако ги няма твойте площадки,
разговорите с тях
ще са страшни
и кратки?
Стига!
Стига!
Стига!
Точка на тая игра.
Баста на тая мелодрама!
В тоя свят
озверен,
настървен
и зъбат –
два пътя нама!
Или тук.
Или там.
Диалектиката е ясна.
Измерена до грам.
И ние добре истината знаем:
за всяка продадена капка любов –
американски заем.
И ако ръката,
която уби
Кенеди I,
Кинг Черни,
Кенеди II,
рече да запали
земята,
водата,
небесните простори,
кой ще отбие безумния удар?
Кой ще ни защити?
Небесно знамение?
Някакво чудо?
Ти!
Ти!
Ти!
Ти!
Ти ще бъдеш първият, тоя,
кояйто ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсмъртен,
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя –
няма!
И нека ни хулят.
Нека се пенят.
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени –
тойна великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе –
днес и завинаги…
Май паричките на руските олгофрени, пардон олигарси са основно в Швейцария. Ами ако тя реши да следва руския пример и им ги експроприира какво ще правят?
Държава членка на НАТО-агресивен блок-още е въоръжена с руско оръжие. Няма да се зачудя, ако утре Русия ни поиска и войски да помагаме на Сирия…. За сведение-настоящия руски танк е на 9то място-отгоре надолу-по качествени показатели-след него е само моделът на Северна Корея…
Ако българското общество беше консолидирано и знаеше историята си като в Полша или Румъния, нямаше да имаме поводи за тревога. У нас обаче се задълбочава разединението в резултат на стимулираната с рубли активност на т. нар. русофили и волята на истинските патриоти.
Особено опасно е политизираното поведение на част от генералитета. Какво подсказва дадената и изтеглена в един и същ ден оставка на командира на ВВС ген. Румен Радев? Че генералите от ВВС са против правителственото решение самолетите МиГ-29 да бъдат ремонтрирани в Полша. Защото по-мили са им съветските (руските) другари. Ген. Радев е изпратил копие от внесената си в МО оставка в Граф Игнатиево, до личния състав на най-голямото военно летище, където редовно са организирани съвместни учения и операции със съюзниците от НАТО.
Идеята е ясна: щом храбрият генерал подава оставка в знак на протест, трябва да бъде подкрепен от летците и техниците. С митинг, с подписка, с писане на простотии по червените сайтове.
Но неочаквано се намесва премиерът Тиквоций. По закон той не е страна в спора. Правото да приемат и да искат оставки на генерали е предоставено на министъра на отбраната и на президента като върховен главнокомандващ. Но Тиквоций за пореден път изземва функциите им, кани “на разговор” възду(хар)шния генерал и той с цялото си мъжество “оттегля” оставката си. Като остава на служба, въпреки конфронтацията с политическото ръководство на МО и с президента. Но благословен от Тиквоций.
Паралелно с Радев вторият български космонавт и герой на СССР Александър Александров сипе огън и жупел срещу полските съюзници, че са си позволили наглостта да ремонтират българските самолети без одобрението на руската компания РСК МиГ. Защото др. Александров е щатен представител на РСК у нас. Официален рубладжия. Нов рубладжия в нова полуда.
Както ни казва този инцидент? Че в БГ действа шайка от просъветски (руски) агенти, чийто представители са в парламента (ген. Михов), в Щаба на ВВС (ген. Радев и заместникът му с “българското” име Анатолий), в бизнеса (космическия херой Александров) и в неправителствения сектор (моравочервени Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на ветераните от войните, ОСВО и КООСО – сдружения на ченгета и комуноиди помежду им). Ние, патриотите с неосребрено и органично родолюбие, отново сме в малцинство.
Излиза, че всеки генерал-генетичен комуноид може да заеме антинатовска, политическа и проруска позиция, стига да получи личната подкрепа на Тиквоций като негов човек. Или като “доблестен и компетентен воин”.
Както беше с Шивиков. Преди да завърши следствието срещу Шивичето Тиквоций изтърси, че то било “ного печено”, щото в Карлово имало подписка в негова защита. От същите, дето му строиха вилата. Премиерът се скара на Военна полиция, че кепази свестен офицер. Оказа се, че Шивичето (бивш политически офицер) е до шията в… помия, набързо си подаде оставката и сега е кандидат за кмет на Карлово, издигнат от някакъв шарено-червен инициативен комитет.
Всъщност има ли бивши политически офицери? Нали от същия сой бе и командирът на батальона в Кербала, по чиято вина (не)укрепеният ни лагер бе атакуван с камион-бомба, загинаха петима български воини, а 26 бяха ранени.
Тиквоций и ГЕРБ допускат опасно политизиране на част от червения генералитет, което подлага на риск отбраната и сигурността на българската държава.
“Сегодня можно уверенно констатировать, что события последних лет свидетельствуют о срыве постсоветской модернизации. Российские действия на Украине и в Сирии символизируют ее бурный финиш.
Постсоветская модернизация не создала институтов по защите себя от антиевропейства Путина и провалилась. Если бы задачи модернизации — правовое государство, разделение властей и реальная независимость суда, обеспечение права собственности — пусть медленно, но последовательно выполнялись, политический разворот, который мы переживаем сегодня, был бы невозможен.
Приходится признать: экономический рост, тем более случайный, за счет сырьевых цен, в немодернизированном обществе ведет к серьезным негативным политическим и социальным последствиям, в том числе и к войне.”
http://www.novayagazeta.ru/politics/70392.html
Във връзка с руските танкове и “разходките им” из близка Европа – снощи в Дома на киното имаше премиера на документален филм “Народен дом на терора”, на Стойчо Шишков, на която се спомена идеята за създаване на музей на жертвите на тоталитаризма в сградата на Лъвов мост, където са се случвали доста от мрачните неща, извършвани от българи (под руска заповед) към други българи. Идея, мисля – не по-малко благородна от махането на идиотския паметник.
Дано някой да задвижи и това…
BRAVO . Ivo !!! Mnogo silno i obektivno !!!! B R A V O !!!!!!!