С превантивна цел срещу мърморене и охулване, а не като някакво оправдание чрез послеслов, ще се аргументирам защо искам да застана на страната на Иван Бакалов, един български журналист, с когото се разминавам като мироглед и политически пристрастия по не малко теми- при това от доста години.
Правя го с пълното съзнание, че с това ще разваля картинката за собствения ми образ на праволинеен коментатор, когото канят обикновено в разни телевизионни предавания не заради натрупаните знания пред десетките години и не толкова заради някакво признание на авторитет ( видим само в чужбина от присъствието на името му в световни медии) , а заради „шоуто” да бъде издокаран като „екстремист” за посмешище.
Правят го често лицемерно в името на плурализма, в полза на неговата имитация доколкото с моето присъствие често легитимирам преобладаващото дефиле на телевизионните екрани на смятаните за по-важни в днешна България „говорители на обществения интерес”, общото между които е волната или неволната услужливост спрямо руското влияние в затлачената от него на европейското дъно България.
Защото сме я докарали дотам у нас, че да се опитваш да защитаваш например позицията на българските национални освободители Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов и дори на социалистите Димитър Благоев и Георги Кирков срещу пагубната руска „освободителна” роля в българската история се смята за „екстремизъм”, над който се подиграват хора, чиито предшественици по подобно поведение са определяни в края на 19 век в млада България за краткост с една единствена презрителна дума за тяхното предателство именно от следовниците на споменатите велики наши сънародници. Думата е „русофили” и се е употребявала като антипод на патриоти.
Чрез публикациите в своя e-vestnik Иван Бакалов е доказал, че не се поддава на русофилско – популистките вълни, заливащи българското медийно пространство. Това го прави ако не уникален, то рядък случай на известен български журналист, доказващ в наше време по изключение с позицията си ( моето твърдение), че тук се делим не толкова не леви и десни, колкото на ценностно противопоставени по отношение на същия онзи цивилизационен избор, който се превърна като понятие в поредната мишена за пропагандни подигравки. Значи можело у нас все пак да си на страна на европейския избор и срещу руското мракобесие , без да си непременно с изявени десни възгледи!
Но не само заради този рядък феномен, съчетан в един упорит в отстояването на своята самостоятелност български журналист, заставам на негова страна ( без да е искал това от мен). Иван Бакалов разбива също и клишето за егоизма и завистта като парадигма за взаимоотношенията в нашата журналистика. Изпитал съм го в момент, когато ( за пореден път) бях натирен за волнодумство от работното си място преди 9 години. Подадената му ръка в онзи момент, практически без да сме лични познати, беше единствена и ценна- нещо, което не направиха моите 100 процентови съмишленици ( някои от които и дългогодишни лични приятели) от медии, които имат зад гърба си собственици с големи банкови сметки и грантове от богати фондации.
Ако в политиката у нас имаше поне един подобен доказан особняк, застанал на твърди цивилизационни позиции, бих го подкрепил публично също дори и да изповядваме различни възгледи за лявото и дясното. Казвам го за илюстрация на моята мотивация.
Иван Бакалов, да завърша обяснението си, води тежки и самотни битки с банкери, олигарси и медийни агресори, опитващи се да го унищожат със съдебни процеси и очернящи кампании. Това е сертификат за качество – рядко срещано при това в наше време и по нашите географски теснини. И макар, както вече отбелязах, публицистичното ни мнение да се различава не рядко, държа да заявя ясно: Иване, на твоя страна съм!
Дано някои благоденстващи в уюта на своите постове и големи пари колеги се позасрамят от това, че стоят в миманса и гледат сеир, предпочитайки да не си цапат ръцете с кочината, срещу която се е изправил колегата им Бакалов. Дано разберат, че води и тяхната битка без да има техните пари, редакции, политическо влияние. И да спрат да се спотайват.
ПИК и „Блиц” се опитват да прикриват престъпления. Кои са вувузелите на олигархията?
21 Октомври 2015
Гръмките сайтове „Само в „Блиц” и „Първо в ПИК”, чиито заглавия започват още с „Бомба”, „Сензация” и др. подобни зашеметителни марки, с които се опитват да привлекат вниманието, миналата седмица се опитаха да помогнат за прикриване на несъмнени престъпления. Става дума за кражби и измами в голям размер, свързани с „Инвест банк” на Петя Славова, които в момента се разследват, а за някои се водят и съдебни дела.
Най-напред сайтът ПИК съобщи гръмко „Първо в ПИК: Лъсна компроматна атака срещу „Инвестбанк. Документи разкриват манипулация!” Всъщност лъсна навиреният обслужващ задник на ПИК.
Защото никакви документи нищо не разкриват. Елементарен шум, крясък в заглавие, с което се опитват да привлекат вниманието. Малко по-късно новината беше преписана едно към едно и в сайта „Блиц”, с уточнението „съобщи ПИК”. Алваджията за бозаджията.
Става дума за измамата в съда, при която адвокат фантом, без никой да го е упълномощавал, се яви пред съдебния състав в Софийски апелативен съд и измести истинския адвокат в съдебното заседание, представяйки документи, че уж представлява фирмата, която е осъдила „Инвест банк” за 9 млн. лева. Въпреки протестите на истинския адвокат, съдията прие документите и веднага след това адвокатът фантом внесе фалшив документ, с който фирмата се отказва от тези 9 млн. лева, присъдени й от Софийски градски съд (виж тук). Това беше огромна услуга към”Инвест банк” от страна на адвокат, срещу който има преписки за измама. За скандала се вдигна шум в няколко медии.
Единствен ПИК се опита да адвокатства на измамата,
обвинявайки e-vestnik.bg и в. „Галерия”, който също публикува разследването, в кампания срещу „Инвест банк”. И, види се, ефектът е бил слаб, затова ПИК публикува отново бомбастични заглавия (дали за да се хареса на банката?).
Сайтът ПИК се позовава на графологична експертиза по преписката за този случай. Според нея на някои документи, внесени в съда от адвоката фантом, са истински подписите на собственичката на фирмата – Евгения Манджукова. Тя е наследила тази фирма от сина си Борислав Манджуков, убит през март 2014 г. Всъщност от сметката на тази фирма в „Инвест банк” и от сметките на още две фирми, са откраднати над 5 млн. долара през 2010 година, за което Софийски градски съд е осъдил „Инвест банк” да върне парите с обезщетения на фирмата на Манджукова. (За кражбите се води отделно дело срещу бившия главен счетоводител на банката, с чиито подпис са източвани парите. На пресконференция през 2012 г. въпросният счетоводител заяви, че това е ставало по искане на Петя Славова).
Манджукова никога не е виждала и не познава този адвокат, но експертиза твърди, че някои от подписите под документите са истински. Нещо забележително става в прокуратурата – графологичната експертиза е правена по ксерокопия, а не по оригиналите (!). Оригиналите са в съда по делото. И графологичната експертиза не е единствено и безусловно доказателство за оневиняването на една измама. Има свидетели, очни ставки, има и фалшиви подписи под някои документи. Например ПИК пише, че бил истински и подписът и на дъщерята на Манджукова, която е в борда на директорите на фирмата, издала пълномощно за отказ от 9-те милиона. Но не е истински, дори цитираната от тях експертиза го признава.
В кратък коментар по случая Манджукова каза възмутена – „Аз гледам две деца сирачета (децата на сина й), откъде накъде ще подарявам спечелени в съда пари на Петя Славова?”. Но според сайта ПИК тази жена е направила 9-милионния подарък, а после лъже.
Види се от прокуратурата се носи не по-малка смрад, отколкото от сайта ПИК. Не случайно на шумен юбилей на 2-годишнината на този сайт, главният прокурор Цацаров изпрати поздравителен адрес на собственика на ПИК Недялко Недялков с думите:
„За краткия период на своето съществуване ръководената от Вас електронна медияуспя да заеме своето собствено място сред българските информационни портали. Убеден съм, че нарастващата Ви популярност се дължи на труда, професионализма и ентусиазма на целия екип.”
Както гласи една поговорка – „Краставите магарета се надушват”. И си помагат.
Добре че делата в България не се определят от прокуратурата и сайта ПИК. Върховният съд прецени, че с това съдебно заседание нещо не е наред и върна делото за ново разглеждане. А измамата няма да стане по-малко измама, ако се опитва да я замаже сайтът ПИК. Какво се опитва да направи той? Да помогне да се прикрие престъпление? И обвинява в лъжи и манипулации хората, които разкриват измами.
Другият случай с измама, свързана с „Инвест банк”, който беше описан в e-vestnik.bg и в. „Галерия”, е за неграмотния циганин, който се регистрира с фалшиви документи в Агенция по вписванията като управител на фирма, осъдила „Инвест банк” за 1,2 млн. лева. И вместо банката да изплати сумата на съдия изпълнителя, който е направил запор на сумата, банката я изплаща на циганина на каса в брой извън работно време, в същия ден, в който Агенцията го вписва в търговския регистър с фалшивите документи .
Несъмнена измама, която е направена с фалшификати, с плащане в брой, с подписи и т. н. И този скандал беше преразказан от много медии. Пусна го и сайтът „Блиц”, копиран едно към едно от от e-vestnik.bg, но само след час материалът беше изтрит от сайта. Види се, обслужващите медии са на повикване.
И когато e-vestnik.bg и в. „Галерия” пишат за такива явни, скандални измами, сайтът ПИК нарича това „кампания срещу „Инвест банк” и „компроматна атака”. Сега пак ще търсят графологични експертизи, за да пишат гръмки заглавия “Лъсна компроматната атака…”
И сайтът „Блиц”, който имаше малко по-добър авторитет, вече е в положение на сянка на ПИК, откакто си смени собствеността и неофициално го управлява Недялко Недялков.
Сайтът ПИК се саморекламира като „Информационна агенция №1”, но не е агенция и дори не е в десетката
21 Октомври 2015
Сайтът ПИК си плаща рекламни пана по булевардите из центъра на София с надпис „ПИК – Информационна агенция №1”.
Целта е да може да се набива в очите на чиновниците от министерства и ведомства, че този жълт сайт действително представлява нещо важно.
Всъщност сайтът не е агенция, а малка редакция от 10-ина души, които правят основно не собствени новини, а преразказват в интернет информациите от телевизията, радиото и др. медии, и ги доукрасяват с бомбастични заглавия.
Агенция означава например БТА или „Агенция Фокус”, които имат на заплата десетки репортери и редактори, и покриват различни сфери на обществена дейност, ведомства, министерства, произвеждат новини.
ПИК и „Блиц” нито са агенци, нито сериозни новинарски сайтове. Които най-безсрамно преписват от други сайтове и вестници. Включително са преписвали от сайта e-vestnik, когото нападат с обвинения, че прави кампания и „компроматна война” срещу „Инвест банк”.
Например най-безсрамно са преписали статията в e-vestnik за смъртта на Цветан Начев, бившият шеф на „Инвест банк”. Но са спестили удобно две изречения, в които се казва, че той е спечелил на всички инстанции поредица дела срещу „Инвест банк”.
Промяната в акционерите на банката през 1998 и 2002 година, когато тя се преименува първо в „Нефтиневест банк” и после в „Инвест банк”, и става собственост първо на Митко Събев и Петя Славова, а после – на Петя Славова, са отменени с решения на Върховния съд без право на обжалване. Но БНБ отказва да изпълни решенията на съда, а Агенцията по вписванията отказва да ги впише. И, вижда се, това беззаконие си намира медийна закрила. От сайтове, които имат претенциите да са агенции и да правят журналистика, да говорят за морал и олигархия. А всъщност са вувузелите на олигархията.
Сайтът ПИК много бързо си спечели прякора „Пеевски Иска да Каже”. Дали затова за двугодишния си юбилей беше уважен със специален поздравителен адрес от главния прокурор Цацаров? Който писа до Недялко Недялков как неговата медия успяла „да заеме своето собствено място сред българските информационни портали… Поради „труда, професионализма и ентусиазма на целия екип.”
А сайтът ПИК е далеч освен от агенция, и от претенцията да е „Номер 1”. Според данните на глобалния брояч в интернет alexa.com, който отчита броя посещения във всички сайтове, ПИК в момента е на 15-о място от българските сайтове с новини, дълеч от посещенията на новините в dir.bg, с много по-малки посещения от Vesti.bg, Offnews.bg, дори от Dnevnik.bg (виж тук). И това положение на ПИК е само временно, неотдавна беше слязъл до 38-о място сред новинарските сайтове, но периодично се подкрепя с платени реклами във Фейсбук (т. нар. спонсорирани връзки) и генериране на посещения. Вижда читателят във Фейсбук някаква новина, уж от някой си новинарски сайт, цъка върху нея, а се отваря новина в сайта ПИК. За това нещо се плаща на Марк Цукърбърг. Така се генерират посещения в сайтове, които нямат сили по друг начин да привлекат повече читатели, крещейки „Само в ПИК”, „Бомба в ПИК” и т. н. Но като добавиш и рекламни пана из София, много самохвалство, поздрави от главния прокурор и ексклузивни интервюта с Пеевски, някои лекомислени могат да ти повярват.
Сайтът ПИК употреби в една от публикацииите си израза „подсъдим по няколко дела” за пишещия тези редове Иван Бакалов – визирайки гражданското дело на Петя Славова и делото за клевета, което тя води срещу мен.
В тоя ред на определения ще кажа, че сайтът ПИК, собственикът му Недялков, са „подсъдими” по много повече дела. Дадени са под съд за клевета от хора, които привеждат в съда доказателства, че за тях са писани измислици и са набеждавани умишлено. Но няма сериозен новинарски сайт или журналист, който да седне да съобщава и осветлява проблемите им с правосъдието.
—-
Бел. авт. – Неотдавна журналист от „Капитал” написа в профила си във Фейсбук как обслужващия правителството сайт ПИК ползва снимки от екипа на премиера Борисов при негово посещение в чужбина. В отговор сайтът на Недялко изригна помия върху журналиста, използвайки като обвинение, че бил хомосексуалист.
Веднъж Недялков лисна кофа и по пишещият тези редове, после започна да залива „професионално”, като адвокатства на „Инвестбанк”.
Но няма да му мълча, за да не пръска кал.
Няма повече да мълча на нападки, и някой да печели пари на гърба ми, оправдавайки престъпления, като поставя под съмнение моята почтеност.
Когато бедните ухапят богатите, последните нямат много опции освен да използват богатството си срещу бедните. Другарката Петя Славова никак не харесва някой да и показва друг път, по който точно тя не върви. Да, но като нея са множеството неприлично забогатели хора, които са близки до една партия, превърнала се в групировка и застанала срещу интересите на целия ни народ, който потресаващо изпитва умиление при всяка тяхна среща и продължава да гласува за идеята. Гласува се за еди коя си идея дори и за партньор на врага само, за да се отслаби позицията на врага. Всъщност всички те са в един отбор и някой, който не е разбрал цялостната картина и даденото направление нещо бърка и бива заплашван с малтретиране или направо отнася дървото. “ТЕ” ни управляват, манипулират, използват, пускат слухове, гласуват за враговете си и опитват по всякакъв начин да унищожават обществото, за да върнат живот, който никога няма да се върне. Но го правят. Сега унищожават всяка свободна мисъл, утре унищожават всички подчинени и не спират да изпълняват нареждания. Каква е Петя Славова? Директор? Тя е директор на банка, която е осъдена да заплати сума по съдебно решение, но хич не иска да го прави и нещо се бави. Как е възможно съдът да не изслуша страната, а да си замълчи при появата на нов адвокат? Не е ли ясно, че едни хора, които имат пипала на много места по всякакъв начин се борят против обществото, в което живеят и профанизират принципите му? Те мразят думата свобода и се страхуват от изобличението, но изобличението не постига своята цел, защото цялото общество е потиснато да не реагира и номерът се повтаря всеки път.
В България няма истински банкери в истинския смисъл на думата. Има артисти, които изпълняват отделни серийни роли. Налице са изумително много артисти.
Добре, че има хора, журналисти, които имат чувство за хигиена и достойнство! Че да можем да получим честно предадена информация. Иначе срамота – във времето на информационния бум да се чувствам като едно време, опитвайки се да чета между редовете, с променлив успех.
Божидар Димитов –
Агента “Омуртаг” :
-Днеска тропнах*,
утре пак…
/*из Речник на българския жаргон, думата визира изакване /
Защо не подкрепям Бакалов? Защото за разлика от вас е расист което е видно от позицията му относно имигрантската криза. Не мога да подрепям човек който не може да се постави на мястото на хора които имат нужда от помощ.
@Гумата,
С Ваше позволение – с едно наум да внимаваме все пак в обобщенията. Особено тези, които противопоставят бедните на богатите, ангро. Левичарско е, някак си…А пък в тази част на света все още не можем да се оправим от последиците на това, което започна използвайки цитираното противопоставяне…
Божидар Димитров е на възраст за пенсиониране.Нека да излезе на пазара на труда,за да види как се живее от писане и умствена работа.Аз разбирам борбите за професионализъм и почтеност на г-н Инджев.Успехът ще дойде,ако до всеки истински журналист застане поне още един и още един и станат десетки,за да успеят да прокарат идеи,ценности и професионализъм в българската журналистика.Благодаря на г-н Инджев,че го има,че е явление в нашия живот,че можем все още да четем грамотно написани статии и коментари.Защото КОНЦЕСИЯТА на бат Сали е заляла България и как ще излезем от това блато ,акъла ми не стига!
Железно сте прав, г-н Инджев!
С риск и аз да бъда оплют като безчовечен екстремист, позволявам си следното уточнение:
Един боклук измамил друг боклук. За др. петя славова в известни среди не се говори иначе освен като за най-талантливото МУрве сред банкерките.
А покойният Манджуков, преди да бъде отстрелян, доказано беше откраднал чрез ДДС-схеми около 20,000,000.оо лв, за които НАП-Варна го съдеше. Имаше и доста завлечени лични заеми, вкл. на “руски граждани, които били много огорчени”, по думите на един варненски общински съветник, помолен да посредничи. Явно някой прекалено се е огорчил…
Сега, жалко за дечицата, разбира се, но! Всекиму бива отмерено според това как и какво той е мерил. При липсата на прокуратура и съд саморазправите в Милиционеристан ще зачестяват. Накрая и на обикновените хора ще им писне и когато и те се включат в “правораздаването”, не ми се мисли!
А може и за добро да е, защото Милиционеристан ще да се оправи и ще стане нормално място едва след пълна декомунизация, лустрация и конфискация на грабеното 70 години (45 + 23, ако някой се чуди на цифрата). Пък ако отстрелът спомогне за нормализацията, тъй да бъде. Амин, дето е думата!
Не,това е безмерна наглост.Аз следя случая с Манджуков,на когото не само ,че Сибанк открадна милионите,но и после убиха.А сега това с “адвоката” е просто “връх” .
Не е по темата, но от известно време моите постинги не излизат. Единственият, който се появи беше от моя iPhone. Иначе дали лаптоп или iPad, кирилица или латиница, няма значение. Интересно ми е дали сайтът на блога ме блокира или тукашните комунисти нещо правят. А иначе emails с новите статии получавам редовно.
Моите постинги също не излизат понякога. Потъват в дупка без някаква грешка или т.н.
И Бакалов бил против имигрантите! Е, как да не уважаваш такъв човек! Освен, че е почтен, явно има и мозък в главата си и предпочита европейските ценности пред шериата. Макар, че след последните събития по развитието на “бежанската” криза и доста по ограничени хора взеха да вдяват, че целта е превръщането на Европа в халифат, европейките в наложници на джигитите мюсулмани, а европейците в прислуга, създаваща материални блага – алаху акбар!
Една опосредено-лична история. За Иван Бакалов чух за пръв път в Япония (по него време бях базиран там) преди 20-тина години. Инфото ми дойде от мой приятел-журналист който е бил колега на ИБ в редакцията на 24 часа (ако не греша). Определи го само с две думи: “Светла личност”. А беше много пестелив на положителни оценки за когото и да е.
По него време интернета прохождаше. После, напуснах Япония и чак преди няколко години чрез БЛОГА на Иво открих е-вестник и съответно истински (за себе си) автора Иван Бакалов. С много от позиците му имам разминавания. Няма лошо и е напълно нормално. Но в едно му свалям шапка. Непримиримоста му към корупцията и неприемането в какъвто и да е аспект “уникалният политик с неповторим стил”, това по Трайчо Трайков, бб. Нещо повече. Иван Бакалов е сал кат един Катон: (” И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен”) при всяка негова публична изява касателно банкянското слънце завършва с фразата: ” Смятам, че един ден Бойко Борисов ще бъде осъден”. Цитирам по памет, смисълът запазен 1:1.
Най-шокиращо е поздравлението на Цацаров до Недялков.
И – забележете – това не е лично поздравление. Написано е на служебна бланка.
Главна прокуратура поздравява ПИК.
Браво! Пълно оливане.
Въпрос с понижена трудност към РБ. Ами, сега?
http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/58011-viktor-lilovpametnikat-na-savetskata-armiya-da-bade-izhvarlen-na-bunisteto-na-istoriyata.html
До Живко Боев.
Европейските “ценности” са причината тези хора да напират към Европа. Проблема е че част от тях имат сериозно препятсвие по този път под формата на комунистическите “ценности” които все още властват в криворазбраната цивилизация България.
България е в абсолютно същото положение като бежанците. Страната е разграбена, обществото се самоизяжда, единствената надежда е Европа.
А както виждаме и доста парички идват от там.
http://www.mediapool.bg/novata-mestna-vlast-shte-dogovarya-8-mlrd-lv-ot-evrofondovete-news240779.html
Та като “европейци” преосмислете какво точно значат европеските “ценности”.
Показа ми се постингът, значи по някаква причина излиза само от iPhone. Пак се извинявам, че не е по темата. Иначе напливът на мигранти към Европа би трябвало да олекне от другия месец, когато младия комунист, който Канада си избра, отвори широко вратите за всякакви мигранти, кои бежанци, кои джихадисти от Близкия Изток. Да им е честито на канадците, но това е човешката природа. След 8-10 години нормален живот, все залитат към социализЪма и всеки път очакват различен резултат. Някой беше казал, че това е признак на лудост.
.500S&W,
Всъщност 25,000 бежанци пожела кръщелникът на Фидел Кастро – и то веднага, по ускорена процедура. Същевременно има емигранти сирийци, които бавно, в мъчително очакване на документи се придвижват към желаната цел, следвайки легална процедура за емиграция, която трае поне няколко години. Не знам как се чувстват тези хора.