Този текст е предназначен предимно за сирийци заради евентуална поука, която биха могли да извлекат, но може да бъде четен и от българи, дори и от граждани с български паспорти и руско самосъзнание, каквито са ни местните русофили.
Всички прилики в направените в текста аналогии не са случайни. Защото във вековната завоевателна политика на най-голямата империя на света няма нищо случайно.
Да започна от контекста през 19 век, който сродява руските усилия да „освобождава” България тогава с днешните напъни на Путин да се представи пред света като „освободител” на Сирия.
На чисто терминологично равнище в горното изречение има поне две уловки. Нито България съществува през 19 век ( и никога не бива спомената като такава от Русия в нейните документи, дори не и в прокламацията на императора Александър Втори при обявяването на война на Турция), нито Сирия съществува вече днес, освен на остарелите спрямо реалностите карти. В случая с България картите са били дори много по-стари: на 5 века поне.
Не можеш да освобождаваш нещо, което не съществува другаде, освен в аналите на руската пропаганда- в българския случай със задна дата, а в сирийския със задната мисъл да бъде спасен клиентелисткият режим на Асад, а не неспасяемата вече като единна държава Сирия.
Русия и тогава, и сега спасява нещо друго. Спасява си престижа на сила, която държи собствения си народ в унизително подчинение, а света – в страх по военни причини, но се възползва от възможността по изключение да се представи като „освободителка”. Именно България е историческото изключение през 1878 г. като “освободена” от Русия страна, което после се повтаря по отношение на половин Европа през 1944-45 г., за да послужи и днес за пропаганди цели в случая със Сирия.
Русия била традиционен защитник на православните християни …в Близкия изток, казват възторжени нейни почитатели тук. Колко познато! Точно с този аргумент, но с доста повече основания по формални признаци, Русия си изгражда стратегията за проникване и овладяване на Балканите още от 18-ти век. Сега Русия се „оказва” традиционен защитник на православните и в Близкия изток, които в Сирия по официална статистика са около 4 процента от населението, управлявано в руската арабска губерния от малцинството от шиитската мюсюлманска секта на Алауитите, покръстена от „християнския” СССР в „арабския социализъм” преди половин век с военен преврат на Асад-баща, обучен за пилот в Съветския съюз.
И как точно Русия е защитавала православната си същност в региона през онзи 19 век? Например с глупавия повод за война, който измисля за поредния опит да се добере до Проливите заради това, че не руската, а католическата църква получава един ключ от една църква в подвластния на султана Ерусалим. Това става повод Русия да обяви война на Турция през 1853 г. и да я загуби с унизителен гръм и трясък. Така от територията, заселена с българи и обезбългарявана системно при всеки руски поход към Цариград, нахлуват в резултат на войната чергарските черкезки племена, чиито „поминък” е грабежът, поради което рязко се засилва хайдушката самозащита на българите. Те стават разменна монета при междуимперската търговия с хора, практикувана от Турция и Русия. Нови десетки хиляди православни, т.е. българи, са примамени в руските степи като работна ръка, като плячка за … победените.
Българите бягат от Ислямската държава по повод, създаден от Русия. Напускат с покъщнината си отново с хиляди родните си места. Стават бежанци поради руската авантюристична политика и нейния провал, започнал от едно глупаво перчене на руския самодържец в Близкия изток.
Кримската война възвестява пред Европа и света края на продължилото половин век след Наполеоновите войни доминиращото руско военно-политическо мракобесие на континента. Установено е на Виенския конгрес ( септември 1814-юни 1815 г.). На него Русия се домогва и получава статута на европейски полицай, който потушава с огън и меч всяко революционно или национално-освободително движение от Финландия до Италия.
Руският генерал фон Клуге си припомня следното за триумфа на обожествявания в Русия пълководец Суворов при потушаването на полското въстание във варшавския квартал Прага на 4 ноември 1794 г.:
„В нас стреляха от прозорците на домовете и от покривите и нашите войници, втурвайки се в домовете умъртвяваха всеки, който им попаднеше <…> Ожесточението и жаждата за мъст достигнаха до крайната си степен <…> вече не беше по силите на офицерите да прекратят кръвопролитието <…> При моста отново настана клане. Нашите войници стреляха в тълпата, без да подбират, и пронизителните викове на жените и воплите на децата навяваха ужас в душата. Вярно казват, че пролятата човешка кръв събужда един вид опиянение. Ожесточените наши войници във всяко живо същество виждаха убийци на нашите, по време на въстанието във Варшава. „Няма милост за никого!“ — крещяха нашите войници и избиваха всички, без разлика на възраст и пол …“
Но „победителите не ги съдят”, както написала императрица Екатерина като оправдателна резолюция след като Суворов е бил разследван от руска военна колегия за военни престъпления при превземането на Тутракан, подложен от него на грабеж и разорение. Крилата фраза, която изглежда окрилява и Путин днес, обещавайки пирова победа на Асад над собствения му народ на крилата на руската авиация.
Българите успяват да се съединят въпреки руската съпротива през 1885 г. Въпреки бавните комуникации от онова време тогавашните българи успяват бързо да разберат, че учредяването на Окупационния фонд от страна на Русия изисква от българите да си платят с тонове злато за „освобождението”. Те бързо осъзнават пагубната роля на руската политика срещу българското единство. Само 8 години след Руско-турската „освободителна война” българите стигат през следващата 1886-та до скъсване на отношенията си с „освободителката” заради намесата й в българските дела.
Колко време ще им трябва на сирийците да направят същото при днешните светкавични комуникации, даващи достъп на желаещите до информация, алтернативна на пропагандата, разпространявана от Асад и Путин?
И колко милиона барела черно злато ще им поиска Кремъл срещу спасяването на режима в Сирия, ако успее да го закрепи?
Моят стар познат от Бейрут Робърт Фиск, познавач на Близкия изток и носител на „Пулицър” ( който винаги е имал остро критично тълкувание на кризата в региона на ръба на антизападните арабски настроения), е написал интересна статия в „Индипедънт”. В нея предупреждава, че на Запад армията на Асад е силно подценена и ако оцелее ( с помощта на Путин) тя ще се окаже най-суровата арабска армия, премил през войната за оцеляване. И тогава „горко им на онези”, които са я подценили.
Не разбирам точно кой трябва се чувства заплашен от нея при такава хипотеза, но се отнасям с уважение към познанията на Фиск ( друг въпрос е позицията му, тя е негово право). Цитирал съм го многократно за констатацията му като очевидец за причините да бъде разгромена българската база в Кербала. Била е наметната с маскировъчна мрежа само, вместо да бъде обезопасена срещу бомбен атентат с камион, който всъщност я превърна в руини. „Така си ги учили съветските им командири”, констатира лаконично Фиск нещо, което така и не получи публичност в България, а какво остава пък да привлече вниманието на разследващите, прокурорите и съда.
И все пак: българската армия, преминала през войните от края на 19-ти век и следващите десетилетия, също се оказва най-калената и страховита регионална сила, но това не пречи България в крайна сметка да се окаже съветска плячка. Сирийците трябва да помнят този руски номер с „освобождението”, ако искат да се надяват да (о)станат нещо повече от руски протекторат на крайбрежието на Средиземно море- топло море, символизиращо вековните руски ламтежи на всяка цена да се домогнат до тази морска топлота.
Заради тази морска топлота Русия води 10 войни с Турция за три века и половина –смятано от 1677 г. , когато руснаци и украинци побеждават и си осигуряват 20 мир с Кримското ханство. Почти всяка от тези войни е свързана с борбата за контрола над Крим, втори по значение мотив за Русия след стратегическата цел на империята да достигне Проливите.
И днес Крим е намесен по инициатива на Русия . С кримската си авантюра Путин нагази в блатото на международната изолация, от което той се опитва да се извади като барон Мюнфаузен, стъпвайки върху подвижните близкоизточни пясъци, които ще го засмучат в крайна сметка.
Сирия се оказа за Кремъл прескочи камък ( вече има самолети, Турция може да бъде прескочена!) в старото й съперничество с Турция. На пръв поглед Русия повече от всякога изглежда по – близо до осъществяване на мечтата на нейните владетели за достъп до топлите морета, заради което многократно е прегазвала България в походите си на юг, обезбългарявайки системно земите между Черно море и централната част на Балканския полуостров с отвеждането на конвои от цели български села, преселващи се в руските простори. Така се е образувал коридор от около 300 километра ширина за бъдещи руски набези в земите, принадлежали някога на Българската държава, каквато Русия никога не е имала намерение да възстановява.
Вторият поглед предстои с развитието на обстановката в споменатите подвижни пясъци, които имат доказаното свойство да засмукват маршируващите.
Сирийците трябва да помнят също, че продължаващата руска военна кампания обезлюдява нови и нови райони в тяхната страна – разликата днес с обезлюдяването на България през 19 век е предимно в това, че сирийските бежанци не наторяват като работна ръка руските степи, а създават проблеми на Турция и Европа. Вълната от бягащи сирийци се използва като бомба със закъснител за Европа. Това може да е от полза за политиката на Москва, но няма как да е добре за самите сирийци.
И накрая, още нещо по темата за руското „освобождение”: да му мислят „освободените”, които ще получат „свобода” по руски образец и съответния паметник , размахал в центъра на Дамаск оръжието на победата над свободолюбивата част от сирийския народ по-високо от минаретата на Омаядската джамия. С надпис: „ На светската армия победителка от благодарния сирийски народ” ( да се чете: На руските колонизатори от признателния режим на династията Асад”).
За разведряване, да припомня вица за партизаните, въздишащи замечтано край казана с качамака в Балкана: „Ех, другари, веднъж да дойде 9 септември”, възкликнал най-прозорливият от тях.
Ако им се иска на сирийците да живеят в абсурда на чер(ве)ния хумор, нека му се радват.
Абсурдът би трябвало да е поучителен. Поради което завършвам българско-сирийската приказка с припомнянето, че преди да предизвика гражданската война в Сирия през март 2011 г. ( чието избухване след жестоките му репресии над сирийски граждани се приписва фриволно отново на американците) последното посещение на Башар Асад в страна от ЕС през ноември 2010 г. беше в България.
Тук той беше приет от президента Първанов тържествено и му беше оказана честта като на виден световен парламентарист и демократ да удари звънеца в Народното събрание в София.
Аз също искам да ударя звънеца, пък дано някой долови нещо полезно в камбанния звън на българско-сирийските аналогии по руска линия.
P.S. от сайта Правда.бг
Първанов бил приятел с диктатора Асад
Първанов дори решил да го награждава с орден „Стара Планина“
Оформя се пореден скандал около президента Георги Първанов. Този път заради това, че е единствения държавен глава в ЕС, който открито показва приятелски контакти с диктатора на Сирия Башар Асад.
Напомняме, че преди 9 месеца президентът направи посрещане за чудо и приказ на диктатора. Това предизвика недоволството на дипломатите, които му направиха забележка, че не трябва да подготвя такива посрещания за такива хора като Кадафи.
Сирийският държавен глава пристигна в България на 9 ноември 2010 година с огромна гвардия охранители и няколко придворни журналисти, които му създадоха фалшив имидж на мира, подкрепян от цял свят. От президенството пък се ядосаха на неудобен журналистически въпрос.
Президентът даже имаше намерение да награди Асад с орден „Стара планина“, но се отказа заради опасността от атака срещу него от министъра на външните работи Николай Младенов и протестна нота от Израел.
Доказателство, че президентът все още подкрепя своя сирийски приятел е това, че все още няма позиция за случващото се в Сирия. Освен това издал заповед от сайта на президенството да се свалят всички снимки от посещението на съпругата му Зорка в детски социален дом, заедно със сирийската президентша Асма ал Асад.
Посещението на сирийският президент в България съвпадна с учреждяването на фалшивото движение на Първанов АБВ, а обещанието, което даде тогава не се изпълни.
Здравейте, Г-н Инджев,
Отново, без да имам претенцията да съм Ваш коректор, моля да съобразите дали в изречението:
“И колко милиона барела черно злато ще им поиска Кремъл срещу спасяването на режима в Багдад, ако успее да го закрепи?”
не трябва да се чете “Дамаск”, вместо “Багдад”.
Да не даваме на “месните русофили” изилишни поводи за “размисъл” и подигравки по Ваш адрес.
Не публикувайте коментара моля и извинете, ако нещо аз не съм разбрал.
Поздрави,
Калин
Ерудирана, аналитична и убедителна статия. Поздравления!
Предоставената накратко историческа разходка би трябвало да бъде изучена от българите и техните държавници.
Но в образователната ни система тези факти са напълно отсъстващи, както и множеството анализи на български дейци за освобождение и просвета.
Истината за имперските руски интереси вчера и днес категорично се премълчава от всички държавни институции.Нито един български президент не намери, по-скоро не искаше да намери повод за даване на оценка на силния интерес на руските държави към България. А всичко е толкоз просто, Русия и СССР не са се интересували от самата България и българското население, а от Балканите и Проливите.
Казано с други думи, причините за този силен имперски интерес към България са чисто географски.Разбира се основани на същността на империите на руснаците.Отделно от това всяка империя затова е империя, за да напада, окупира и завладява предимно съседни територии. Досега в историята на света не е позната империя, която да се отказва от свои територии и население и да ги предоставя на съседни и далечни държави.
Както статията посочва тези неща в миналото, днес е същото, но българската държава умишлено не разкрива истината за руските имперско-шовинистически интереси и че България и нейния народ са жертва и плячка на руските държави.
Дали сирийци ще прозрят истината никой не може да предположи, но че почти целия български народ не я знае, в това няма никакво съмнение.
Къде е една статия и къде е един мощен руски комунистически вестник , пропагандиран по държавните магистрали в България.За да се постави рекламно табло на руски вестник в днешна България е възможно само ако държавата е проруска.Ако не е така , нека някой да посочи реклами на вестници от други държави.
Колкото и Русия да води измамна пропагандна война срещу България, нейните “войскови подразделения” са чистокръвни българи.
Към Калин Господинов:
Напротив, коректор сте ми- щом съм допуснал грешка, а Вие я коригирате, за което Ви благодаря.
Апропо, грешката може да се окаже почти “вярна”, доколкото самата Сирия не голям производител на петрол, но шиитските й съседи от Иран и Ирак ( със столица Багдад), са са..В този смисъл, Путин може да вземе от разнебитената Сирия ” на босия цървулите”, но от съюзниците на Асад би могла да получи компенсации.
Превъзходен текст. Като чета за ‘достъпа до топлите морета’ се сещам за цитат от вчера на един от командващите ССА в Алепо: ‘Нашата почва е много по-топла (от тази в Русия) за труповете на куклите на Путин; така че нека продължава да ни ги изпраща – ние ги чакаме с отворени обятия’.
Блестящ анализ на повече или по-малко или съвсем непознати за широката публика исторически факти и обстоятелства. Аналозите със Сирия са уникални. И си мисля, ако му прочетат на баце статията, първо колко вдява от нея и дали ще си върне думите за “любовта към т.н. “братушки” на целокупният български народ” плюс непомерните хвалби към КЛ. Надай се вдово на пиян … .
И понеже, така и така сме на терен, да използвам водещата дума в лексикона на Лилито, галеното име е по банкянското слънце, ето и малко актуалности от Сирия.
http://rusmonitor.com/razreklamirovannoe-rossijjskojj-propagandojj-nastuplenie-proasadovskikh-sil-v-sirii-provalilos.html
Изключително ценен с фактите и историческите паралели текст-поздравлевия за Иво- чакаме всичко това в нова книга!
А припомнянето за “дипломатическите активности” на българския срам, резил и позор, наречен гоцэ сырыщныка? Има ли политическа гнусотия в България, в която да не изплува мерзкото имце на този мерзавец?
Моля да ме извините, че не е конкретно по темата, но се отнася до поуките от история. Днес по радио Хр.Ботев Стойчо Шишков представи документалния си филм “Народен дом на терора” и сподели, че има затруднения с разпространението му. Филми като този трябва да се показват по БНТ. Как да настояваме това да се случва?
руснците бомбардират изключително цивилни цели в Сирия. Целта е да прогонят милиони граждани на страната към Европа в търсене на спасение от руските зверства. До болка позната история – руснаците са зверове навсякъде, включително в собствената си страна. Това е руското наказание за подкрепата на ЕС за Украйна. Имигрантите няма да стабилизират континента, но ще помогнат на уродливи про-руски бандитски групировки като Атака да завладеят повече от недоволните от това преселение.
Към Петрова:
Обади ми се да ме покани на премиерата най-приятелски, а най – “предателски” не можах да отида. Наложи ми се да замина за кратко точно през този ден…
Изключително силна статия, господин Инджев! Поздравления!
Страшен и жесток анализ на страшна и жестока действителност, дано в Сирия има хора с достатъчно мозък да сторят необходимото никога да нямат паметник на съветските “освободители”…
Иначе, при всичкото ми уважение към г-н Фиск, еднакво важно е както кой преподава, така и кому преподават. Трагедията в Кербала никога нямаше да се случи, ако командващ не беше един трътлест политически офицер, “наше момче” с добро комун-милицейско потекло, който през цялото време на атаката се крие под едни стълби от масивен бетон!!! Смелчага отвсякъде! Мисля, че вече няколко пъти е писано във Вашия блог за това същество на име петко.
Подобни безумия се случват във всяка армия, вкл. в тази на Нейно величество. Г-н Фиск със сигурност знае, че напр. 11,000-те хиляди убити британски войници съмо в първия ден на некадърната атака при Дойран са плод не на лошо преподаване в Royal Military Academy – Sandhurst. А на некадърността на ген. Джордж Милн и още повече на първия лорд на адмиралтейството и министър на войната Уинстън Чърчил.
Плащат, за жалост, обикновените войници и народите…
Хъх! Хафез Асад бил военен пилот, обучаван в СССР!
Бях го забравил това.
Но нещо друго, много интересно, научих напоследък.
Муха́ммед А́хмед Фа́рис (араб. محمد أحمد فارس; род. 26 мая 1951, Алеппо, Сирия) — космонавт-исследователь космического корабля «Союз ТМ-3» («Союз ТМ-2») и орбитального научно-исследовательского комплекса «Мир»; первый космонавт Сирии.
Герой Советского Союза, кавалер ордена Ленина и медали «Золотая Звезда» (Указ Президиума Верховного Совета СССР от 30 июля 1987 года).
И сега внимание!!
5 августа 2012 года бежал в Турцию и присоединился к оппозиции, ведущей войну против президента Башара Асада.
Туш!
И още един паралел може да се направи между България и Сирия – не е маловажен:
http://lenta.ru/news/2014/05/29/syriaschool/
Короче, както обичат да казват руските мутри: Изучение русского языка стало обязательным для всех сирийских школьников. Об этом сообщил глава Российской ассоциации международного сотрудничества Сергей Степашин, передает РИА Новости.
Аз това лято, след дългогодишно отсъствие си бях за кратко в България и трябваше да отида до Тутракан до паспортното. Пристигнах и спрях колата на един паркинг наблизо и веднага ми направи впечатление плакатът на сградата срещу паркинга указващ че това е щабът на местната организация на БСП. Тръгнах към паспортното и само след 20 метра щях да се блъсна на тротоара с един паметник. Погледнах, прочетох – паметник на суворов са вдигнали русофилите. Връзката я направих веднага – барикадирали са си сградата с този руски монумент. Преди нямаше такъв но и така този безличен и с нищо неизвестен град беше пропагандиран единствено като мястото където суворов водил “жестоки боеве” и “превзел града”.
Нищо подобно. Направил ПИРАТСКИ НАБЕГ, УНИЩОЖИЛ ГРАДА, ПЛЯЧКОСАЛ ГО и ВЕДНАГА ИЗБЯГАЛ, като ИЗВЕЛ В РОБСТВО в Русия цялото му население (демек “освободил”, съгласно руските исторически фантазии и пропаганда). Не е написано в тази “история” за колко копейки на калпак са били продадени тутраканци на руските тържища за роби.
Това е цялата му “заслуга” пред България да има паметник. Това е военен паметник противоречащ по всички линии на Закона за военните паметници на България. Подарен бил от Русия. Естествено ако руснаците подарят на русоблизците си в БГ едно говно те ще го сложат на постамент и ще му се кланят.
Така както и главната му заслуга на този “генералисимус” е че ИЗБЯГАЛ от обкръжението в което го вкарват французите на ген. Масена в швейцарските алпи и за да спаси кожата предприема луд немислим маршрут на отстъпление. При което губи половината от солдатите си и цялата артилерия която изпуска в алпийските пропасти. Това е мародерската му кампания от 1799 година, много преди Наполеон да предприеме поход към Русия.
Ето полюбувайте му се и вие.
http://www.panoramio.com/photo/78856311
Тръгнах си от този град в който времето като че ли беше спряло, застинал в състоянието си от преди 50 години какъвто го помня като дете и в който единственото изменение от времето на “развития соц” беше този НОВ РУСКИ ПАМЕТНИК.
На връщане се отбих до мемориала на Тутраканската епопея. Едно място което не бях посещавал от повече от 30 години и за което узнах съвсем случайно от един мой приятел който ме заведе там през една ваканция като студент. А мястото е само на 20 км от моето село и тънеше в забрава. Иначе като пионерче съм воден много пъти в Тутракан да ми показват и говорят за суворов.
Видях малки изменения. Има две оръдия сложени, преди ги нямаше. Има и нов параклис. Вътре в параклиса имаше надпис, говорещ за дарение от родолюбиви българи. По имената които бяха изписани ми стана ясно че това са българи от Америка. Има изписани с малки букви и имената на загиналите българи от околните села, включително и от моето в заключителната фаза на ВСВ от Сърбия до Австрия.
ТИЯ ХОРА ОЩЕ НЯМАТ ПАМЕТНИК !!!!!!!
Това е положението в тази страна с крещящо изкривена действителност и обърната с хастара наопаки душа на българина от властващото русофилско петоколоние.
ПС.
Естествено никъде не беше написано на този мемориал, въпреки че има и представени карти, че това е всъщност левият фланг на фронта където нашите войски са разбили румънската армия а на десния фланг на същата война в добричко са действали руските “освободители” които също са разбити на няколко пъти и прогонени от България.
Още три новини със сирийски адрес. Явно, номерът на лилипут.ин да го играе избавител на планетата и в частност Европа няма да мине.
http://censor.net.ua/news/357424/rebyata_vy_russkie_jurnalisty_skrytoyi_kameroyi_zapisali_razgovor_s_voennym_rf_v_sirii
http://rusmonitor.com/moskva-lzhet-ob-uspekhakh-v-sirii-rossiyane-prodolzhayut-bombit-uzhe-kak-by-zanyatye-goroda.html
http://rusmonitor.com/rossiya-ne-voyuet-s-ig-reuters-prishel-k-takomu-vyvodu-proanalizirovav-oficialnye-svodki-mo-rf.html
@Петър
Ех, Донке… Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия 😉