Защо западният отбранителен щит плаши истински Путин

 

Путин се оплака вчера, че американците са (го) излъгали по отношение на противоракетния щит, който изградиха. Фактът, че той работи и то не срещу Иран, доказано от учението на НАТО на Север, явно го е изкарал от равновесие, за да хвърли бумеранга на обвинението в измама.

 

Нима някой е очаквал, че дългогодишното изграждане на тази защита от ракети ще бъде замразено като някаква химера, т.е. като един „Южен поток” или АЕЦ „Белене” само защото Техеран се съгласи да сътрудничи в ядрената област ( засега). Самата Русия, както ще стане дума по-долу, също се беше съгласила, но…

 

Светът е сцена и една шеста от него е основата, върху която стои, затънал до гушата в лъжи, именно той, Владимир Владимирович. Само две от най-пресните му две измами, които промениха климата в световните отношения към застудяване до нивата на Студената война, са достатъчни за илюстрация.

 

Путин излъга стратегически пред целия свят втората по големина република, откъснала се от СССР. Вместо да гарантира сигурността на Украйна, какъвто ангажимент Русия пое срещу ядреното й разоръжаване, той я нападна. Седмици наред твърдеше, че няма такова нещо. А когато нападението даде (не)очакван резултат, защото раздираната от столично безвластие Украйна беше вцепенена от наглостта на интервенцията, Путин взе да се хвали с вероломното окупиране и не по-малкото светкавичното анексиране на Крим.

 

Няма кой да повярва извън напомпаните с кремълска пропаганда глави, че невиждано бързият референдум за присъединяването на Крим към Русия е организиран от „кримчани”, а не от „кремляни”.

 

Това обаче му изяде ако не главата като глава на уж велика сила, то кредита на доверие пред целия свят. Днес е по-лесно да изброиш изключенията, доколкото ги има, отколкото дългия списък от държави, които се отдръпнаха от Русия след като Путин подпали украинската черга. Не друг, а верният преди на Путин негов учител по авторитаризъм Лукашенко се наежи заради аналогията ,че може да му се случи нещо подобно в Беларус. Даже и китайците, които Путин се опитва да приобщи в един лагер срещу Запада, отказаха да го похвалят за взривяването на мира чрез окупацията на Крим.

 

Споменавам само Китай и Беларус защото не могат да бъдат обявени за „американски слуги” и тъкмо тяхната реакция е показателно колко дълбоко е затънал Путин в световната си самоизолация.

 

А да не би Путин да откровеничи за своята авантюра в Сирия, където през август ( може и по-рано да е било) тайно започна да трупа оръжия и хора? Нищо подобно. Путин дори с насмешка се произнесе, че няма да каже какво още е намислил Близкия изток (като опит за компенсация на провала си в европейския Изток). Един вид, гордее се със своята загадъчност, но смята, че НАТО например трябва да играе с открити карти.

 

Всичко написано дотук обаче нито е ново, нито е чак толкова важно- да уличиш лъжеца, доказан като такъв, не трудно. Малко –по-съществено е обаче защо НАИСТИНА Путин май е толкова разтреперан от яд, гняв и …страх.

 

Не, не е затова, че страната му ще бъде нападната с ядрени оръжия от добре подсигурилата отбраната си организация НАТО. Той много добре знае, че проспериращият Запад няма и в сънищата си желание да си разваля добруването чрез война или по какъвто и да било друг начин. Там от появата на бежанци от порядъка на един на 1900 европейци се шашнаха, какво остава за перспективата да бъдат залети от милиони гладни руснаци, чиито градове са изпепелени от ракети –няма луди, да си го пожелаят ( ако опиша в егоистичен ракурс позицията на Запада, за да не просълзявам читателя с хуманистични съображения).

 

Опасните в това отношение са Путин и неговите войнолюбци, които заплашват с разходки с танкове до европейските столици, с прелитане над суверенни държави с бомбардировачи и с изпепеляване на Америка ( както в изблик на шовинистично верноподаничество възкликна пропагандаторът Кисeльов в руския телевизионен ефир).

 

Изглежда обаче опасният Путин май е станал…безопасен, а арсеналите му – непотребни. Побойникът може да плаши само гаргите и уплашените съседи в квартала вече могат да си отдъхнат. Той знае, че те знаят. Шантажът му, колкото и да беше хипотетичен, сега вече изглежда става за смях поне в очите на експертите, които са му докладвали лошата новина. А тя няма дълго да стои скрита от надъханите с възторга от силата на Родината тълпи в Русия, на чиято подкрепа разчита Путин.

 

Щитът е направил безполезни многомилиардните инвестиции на поверената му държава в милитаризирането на страната, която затъва все повече в обичайната за нея през вековете бедност.

 

Ситуацията напомня на предисторията с разпадането на СССР, силно повлияна от съветския страх от „междузвездните войни” на Рейгън, които по-скоро бяха блъф и покана за изтощителен маратон в състезанието между икономиките на САЩ и СССР, завършило катастрофално за империята на злото. Но противоракетният щит дори не е блъф, а реалност, с подобен резултат-  той превръща кремълското перчене в лай на куче по автомобил.

 

Путин се страхува този лай да не бъде разгадан от собствените му сънародници, които по традициите на древната руска дресировка уважават само силния и силата. Получава се малко като в един (политически некоректен) виц, според който китайците ще се разбунтуват, когато един ден разберат, че всъщност винаги са ги хранили само с гарнитурата.

 

Руският народ все някога ще изтрезнее от препиването с пропаганда и ще потърси сметка на Путин за разпиляното национално богатство през рядкото за Русия по своя потенциал за забогатяване десетилетие на този век. Приказката с лесните петродолари, катапултирали руските финансови резерви до баснословни нива, приключи с фиаско. Следват въпросите защо не бяха похарчени за градивни цели с мисъл за бъдещото, за развитието на потенциала на страната.

За социални плащания, заплати на чиновници, военни и ченгета, щедро подкупвани в името на „политическата стабилност”, Путин разпиля огромни средства, надявайки се тази инвестиция да му позволи да векува в Кремъл. Но ето че другото огромно перо в разходите, милиардите за ускорена милитаризация, също се оказва гигантско разхищение, обезсмислено на фона на неефективната икономика, безнадеждно изоставащата от световните стандарти пътна и комуникационна инфраструктура, занемареното образование и здравеопазване.

Когото един ден руснаците се събудят с тежък махмурлук и разберат, че са ги хранили с пропаганда, а тяхното национално богатство е отишло на вятъра без изгледи за лесна и бърза компенсация, никакъв щит няма да помогне на Путин, нито пък ще бъде понесен на щит като спартанец, загинал в бой. Това е неговият кошмар и той го сънува наяве, когато се оплаква, че са го измамили.