Никак не съм съвършен, но имам все пак едно добро качество: когато нещо не разбирам, признавам си това чистосърдечно. Например?
Например не разбирам по каква логика кандидати за лява политическа слава атакуват с личното си очарование дясната публика. На какво разчитат? На измамата да бъдат припознати като алтернатива не само на левия, но и на десния консерватизъм с нестандартни шеги и закачки по стандартите на селското театро?
Такъв е случаят с Татяна Дончева, която не само се произнася като капацитет па всякакви въпроси с категоричността на Екатерина Велика, но и старателно облъчва за предизборни цели публиката с „остроумието си” тъкмо аудиторията, за която се предполага да е в дясно от центъра в политическата координатна система.
Както вече си признах, не разбирам дълбокия замисъл на тази хитрина, но трябва да добавя също, че не ми е много ясно самите трибуни, които се предоставят за тази цел, какво печелят. Явно не става дума за пари, ако се вярва на самата Дончева, която се оплаква от безпаричие, възмущавайки се от билбордовете на конкурентите ( макар и нейната физиономия да призоваваше на предишните избори минувачите доста натрапчиво да се вглеждат в малките букви на билборда й, т.е. да внимават в картинката, която лично тя им поднася).
Какво например е посланието на Дончева, въоръжена с …баскетболна топка, с която рекламно се появява в медии с дясна аудитория? Ще забива? Ще го играе треньор на забивачите? Или просто ще подскача пред публиката само и само да й привлече\отвлече вниманието?
Впрочем прекаленото остроумничене винаги е бумерангово. Както в случая с интервюто й за сайта OFFNews вчера, анонсирано с извеждане на цитат от смешка, която отива на всеки, само не и на един от кандидатите да докуцука до заветната държавна субсидия с припечелването на съответния процент от избирателите:
„Един приятел ми каза един виц преди малко. ТЕЛК-а спрял да работи. Нямало опашка, защото куцо, кьораво и сакато тръгнало да става общински съветници”.
В местните избори изобилстват всевъзможни комбинации и коалиции, които нямат никаква връзка с реалността. Едната част от тези коалиции са чисти трансфери на регистрации, където някой ви дава регистрацията и без да има нито един човек, някакви хора с тази регистрация си правят отборче, заяви в интервю за OFFNews.bg председателят на „Движение 21″ Татяна Дончева.
…
В началото на кампанията в интервю за OFFNews казахте, че за първи път има реална опасност от хаос в местните избори. Според Вас, още ли има подобен риск?
Искам да видя гласуването в неделя. Значи има брой бюлетини, който за селата се счита голям. Хайде, ако за градските хора, които ще трябва да гласуват и за районни кметове – в Пловдив, Варна и в София, считаме, че ще се справят със задачата, независимо, че бюлетините ще бъдат много обемисти. Един приятел ми каза един виц преди малко. ТЕЛК-а спрял да работи. Нямало опашка, защото куцо, кьораво и сакато тръгнало да става общински съветници.
Вие виждате в София какво изобилие на билбордове, в които някой ви приканва да гласувате за него с преференция. Значи тази преференция според мене сега е на път да забие ново ниво на израждане. Когато хората от една листа, вместо да бъдат съотборници, почват да воюват помежду си.”
Както би казал бай Ганьо- ашколсун, аферим за самочувствието, че всичко живо, освен нея, е „куцо, кьораво и сакато”.
С такива политически „алтернативи” на Борисов и подобните му шегаджии, нямаме нужда изобщо да се морим да се надяваме на някакъв плурализъм. Ще има да си гледаме продължението на сериала за Правешката правда толкова дълго, колкото се оставяме да ни будалкат и разиграват като баскетболна топка.
И една дребна забележка за финал , която все няма къде да сместя поради нейната незначителност, но тук май й е мястото: не вярвайте на публични оратори, които демонстрират фамилиарна близост с всички, дори и когато (уж) ги критикуват. За тях Борисов е Бойко, Станишев е Сергей и дори маломерния сред тях Инджев е Иво.
За илюстрация: така се държеше Бареков, когато беше изпаднал в еуфория от собствената си значимост, платена с чужди пари. Вярно, стигна чрез измама на избиратели в особено големи размери чак до Брюксел. Но падението му е толкова емблематично, че си струва да бъде забелязано с превантивна цел. Купуването и продаването на простотия не се наказва. А би трябвало.
Може би Татяна Дончева се изживява като момичето на Бонд, а топката в ръцете ѝ е символ на земното кълбо (едно от многото земни кълбета) – the world is not enough, сещай се, снахо.
В цитата на думите ѝ за куцото, кьоравото и сакатото прави впечатление намекът, че Татяна Дончева има приятели. О, нима? Нека позная! Георги Първанов, Ванко 1 (защо не „Движение Ванко 1“?)…
А дали приятелят не е намеквал нещо на приятелката си? Няма чакащи за ТЕЛК, Татьяна, възпользвай се.
Това последното го пиша малко прибързано, малко наизуст. Защото не зная дали дебелоочието и липсата на какъвто и да било морал се признават за инвалидност в България.
Защо да не се пробва и Дончева – един пожарникар вече успя да се маскира на “десен”!
Противно на нейните фенове, които възхваляват някакви “остроти”, “разобличения” и т.н., за мен винаги е била само едно червено плямпало, допустимата устатница на червената глутница.
Поздравления!!!
Е. Нотев :
“Софиянци не са прости, аз не съм прост – ще се разберем…”
Съвсем наскоро научих от сигурен източник, че Татяна Дончева била голяма веселячка и купонджийка и с тези си качества се радвала на удивителна популярност в артистичните среди. За нея гласували дори някои топ-журналисти. Факт е, че – образно казано – тя е от червените вълци, които най-елегантно носят овчата си козина, защото е цапната в устата и критикува наред. Вероятно с тези си трикове успява да краде дори десни гласове – популярността й в иначе будните артистични среди го потвърждава.
А нима трика с “куцото, кьоравото и сакатото” не го повтарят на всеки избори от 26 години насам? Големият брой кандидати-карикатури е сигнал към колебаещите се избиратели и към тези, чиито вот не може да бъде контролиран или купен. Целта е тези хора да се отвратят и откажат да гласуват. Ниската избирателна активност е явен индикатор, че номерът минава. В България спешно трябва да се въведе някаквъв минимум от изисквания към кандидатите за държавни постове (например да са поне с висше образование, неосъждани и към момента на изборите да неразследвани и несъдени). Последното би ни отървало трайно поне от Волен Сидеров, защото той вечно се съди с някого.