Русофилите в България, общото между които е невежеството, едва ли са чували, че в уж безоблачното минало на „вечната дружба” с Русия е имало периоди на яростна антибългарска ( не просто политика, но и ) пропаганда в Русия. В зависимост от моментните интереси на Русия българите са били или приласкавани пропагандно като славяни и православни , или пък са ругани невъздържано като неблагодарници, предатели и изобщо племе, недостойно за високата чест да бъде обгрижвано от руската империя.
Сред най-известните обобщения на руската антибългарска пропаганда е онова на председателя на Московското славянско дружество Иван Аксаков , рупор на руския придворен шовинизъм (нещо като днешните руски телевизионни гьобелсовци Леонтиев и Кисельов), възкликнал от сърце след съединението на българите в своя вестник „Рус”: „Всяко тържество на България е смърт за Русия”.
Едно малко отклонение от праведното русофилство на премиера Борисов, макар и придружено с каноничното за него придържане към клетвите в любов към Русия от името на целия български народ ( а след това и с персонално подмазване на външния министър Сергей Лавров като „най-големия дипломат в света”), беше достатъчно да върне руската пропаганда към антибългарските й традиции, временно нарушени от лъжите за безоблачното минало и изпепеляващата привързаност между народите ни.
В Русия вече окончателно е взела връх пропагандната мода да се плюе все по-истерично и исторично по България. Там не само започнаха да си „спомнят” двете световни войни през който България е била в противниковия лагер ( макар в едната да е нападната от Русия, а през втората да не воюва срещу нея), но и вече посягат на свещените русофилски митове за „братята славяни” от времето на Руско-турската война.
Емблематична в това отношение е статия на Павел Шипилин от 22 октомври, поместена в сайта Публицист.ру, озаглавена презрително: „България е недоволна от заплащането за нейното предателство”. В нея се заклеймява изказването на премиера Борисов пред Американската търговска камара в София, в което той се похвали със спирането на руските енергийни проекти ( и даде поводи за презрителни забележки от страна на Лавров като се примоли американците да ни подарят една ескадрила бойни самолети).
Необичайното в публицистичното заклеймяване на Шпилин е не толкова антибългарският тон. Вестници като „Правда” и „Комсомолская правда”, които многократно съм цитирал, отдавна клепат всичко българско в същия дух. Официозът „Российская газета” също не пропусна да последва указанията на Лавров със забележки без посочване на меродавни данни за това, как българските власти не отразяват мнението на „по-голямата част от българите, ако не и повече” в политиката на София към Москва.
И как няма да клепат безнаказано, когато от българска страна цари раболепно мълчание спрямо тази кампания, която по своята острота може да бъде сравнена само с камшика на югославското вестникарско охулване на България десетилетия наред, за което режимът на Живков се правеше на глух.
Почти не е за вярване, че сега вече руската пропаганда е на път да ревизира дори най-големия си пропаганден коз в България, превърнат в заместител на съветската лъжа за „освобождението на България от фашизма”, а именно: безрезервната обич на българите към руснаците като техни освободители от турците.
Именно това прави Шипилин в статията си, позовавайки се на твърдения, че българите искали на руските войници пари за водата, която пиели в освободените от тях села по време войната им Турция. От този брадат слух Шипилин прави извода век и половина по-късно, че българите са предатели по рождение и „христопродавци” и предлага руснаците никога повече да не разчитат на българското дружелюбие.
Шипилин, който е бивш заместник-главен редактор на официоза „Российская газета”, се представя като борец срещу „митовете на русофобията” и „и даже начальником управления информационной политики в одном из министерств.” . Колкото и да търсите в интернет, няма да попаднете на разшифроване на въпросното министерство, където е бил началник на информационно управление. Явно ще да е секретна службата му, съветската мания за секретност е голяма, колкото самата Русия.
Та в това свое качество пропагандаторът прави „разкритието” за гадните българи, които искали пари на своите освободители за питейната вода, разбивайки на пух и прах досегашните твърдения за безграничната обич на българите към дядо им Иван. Източникът на неговото „откритие”? Ами „разказват”, „говори се”…
И още един „факт” изтъква Шипилин- че не е факт, т.е. не е истина, че всички българи поголовно се отнасят с носталгия по времето на СССР ( това да видиш, че кога го разбраха в Москва?!). Но все пак някои , като българският журналист Валерий Найденов, дежурен авторитет в руската българофобска пропаганда, според руския експерт стигали все пак до правилно прозрение.
За русофилите, които не вярват на мен и ще си помислят, че „такова животно” няма, предлагам на божествения език на техния култ да си прочетат няколко абзаца в оригинал, в който вече дори православието е поставено под въпрос като фактор, обединяващ руснаците и българите:
Болгария недовольна платой за ее предательство
…Нам бы, конечно, самим изменить отношение к Болгарии и больше никогда не рассчитывать на ее дружелюбие.
То особое тепло к болгарским братушкам, которое мы впитали с молоком матери, в действительности мало на чем основано. Наоборот, участие этой страны в обеих мировых войнах во враждебных России коалициях говорит о том, что нас объединяет только православие, да и то условно. В современном мире общая вера не является достаточной основой для союзнических отношений.
Как впрочем это было и раньше. Рассказывают, что когда в XIX веке наши войска проходили по освобожденным болгарским деревням, солдатам, чтобы напиться, приходилось покупать воду у местных жителей. Болгары никогда не чувствовали благодарности за их освобождение – и не стоит их за это укорять. Нужно просто принять к сведению: они – такие. И не хотят быть нам ничем обязанными.
Сегодня они пытаются вспомнить, в какой империи им жилось лучше – в Османской, советской или нынешней европейско-американской. Сходятся в одном: в Евросоюзе хуже всего. А вот определенности в отношении к турецкому или советскому управлению так и не найдено.
Не факт, что все болгары поголовно с ностальгией вспоминают именно времена СССР. Но вот некоторое прозрение к ним все-таки приходит.
«С начала 2000-х Болгария жила как весёлая вдова после смерти богатого мужа, – говорит журналист Валерий Найденов. – Она распродаёт дома, земли, все имущество супруга и лет пять живет куда лучше прежнего. А потом бестолковая баба остается на бобах и просит милостыню на паперти. До2005 г. Болгария демонстрировала рост ВВП (учитывались любые сделки купли-продажи). То есть мы распродавали национальные активы, а в ВВП это отражалось как наш доход. Все были счастливы: ах, какие иностранные инвестиции!.. Власти уничтожили национальную экономическую науку, а все исследования по заказу правительства на деньги налогоплательщиков проводили прозападные НПО…»
Геополитическая роль Болгарии сегодня – ставить палки в колеса России. И больше ничего. Почему ей выдали такую роль? Да, очевидно, из-за ее фирменной черной неблагодарности. Других активов у нее уже, похоже, не осталось. Но все же изумляет ее феноменальная наивность: предав Россию в угоду США, она искренне недоумевает, почему Штаты в свою очередь ее предали? «Нас-то за что?!»
Но это позиция скорей не христиан, а христопродавцев.
Павел Шипилин
Послесним: Шипилин громи в руския телевизионен ефир русофбския мит за някаква си съветска окупация на Курилските острови, които всъщност са освободени от Червената армия, но японските русофоби отказват да пият една студена вода и да се примирят с братския жест на Русия.
Тази тенденция не е от вчера. За първи път 2008 година трябваше да изтърпя дву часова тирада за това как сме предали русия.
За съжаление ситуацията налагаше да запазя дипломатичен тон, а не да им кажа направо какво мисля.
В същото време руснаците в БГ са във възторг от това което намират по пазарите и в най-обикновените квартални магазинчета.
Та въпроса ми за тази руска колона е как да ги третираме, като бежанци от режима на путин или икономически имигранти.
Болни мозъци! Що е руско – е заразно с вискомерие и глупоост!
По повод руските митове и легенди ще разкажа една кратка истинска семейна история.
Имах прабаба, която почина на 106 години през 1976. Беше родена през 1870. По време на войната през 1877/78 е била на 7-8 години. Помнеше я отлично и разказваше следното:
“Като дойдоха руснаците, нас малките момиченца – пък и по-големите – започнаха да ни крият и да ни заключват. Месеци не ни пускаха да излезем от къщите. Младите жени също се криеха. Защото руснаците много изнасилваха деца и млади жени. И крадяха пари от хората. Същото беше като дойдоха пак през 1944.”
Толкова за “освободителите”.
Хубаво е написал Захари Стоянов:
“Руската нагайка боли повече от турския бич.”
Руските луди,най-лудите луди в света! 🙂
=========================================
Ей богу,оная вечер за лека нощ си пуснах по ‘youtube’ откровенията на путиновия Распутин,Александър Дугин,и слушам,слушам и си викам – дръжте ма,луд съм! 🙂
Смятам, че всеки който се самоопределя за “русофил” или бъде определен за такъв от друг не е достатъчно, дори погрешно.
Тези същества са с деформирана психика, дори унищожена.
Нито един русофил досега не е казал кога и как е станал русофил.
Но и никой не постава този въпрос на русофилите. Все някога са станали русофили- детската градина, в първи клас, в гимназията, в университета, в операта, на стадиона и т.н.
Не е възможно някой да е русофил “по рождение”, по ген, по произход. Всяко чувство се формира и осъзнава в даден момент за първи път.
Затова нито едно дете не казва че е русофил. Значи русофилията се придобива един ден както и всяка болест.Но разликата между русофилията и другите болести е че тя е нелечима.
Същото се отнася за така наречените “предателства”. Те са формирани от съветските комунисти и са пренесени от българските в България.
Всяко нещо, което се определя извън актуалната клмунистическа пропаганда е предателство.Комунистите около Хрушчов определиха Сталин за предател, а комунистите около Георги Димитров и самия той ооределиха Трайчо Костов за предател и го обесиха за показ. После като го реабилитираха не се определиха за предатели.
Абе пълни диваци са, защо ли си губим времето с такива изроди.
Впрочем такива ни управляват. Един ден Бойко Борисов ще бъде изучаван , то бива способности, бива длъжности , но като него втори няма , няма и да има.
Ще стане и президент един ден.
Току-що чух по новините, че видният български русофил волэн сыдеров вчера вечером опять делал свынщини.
“Геополитическата роля на България – да сложи прът в колелото на Русия”. Невероятна мисъл.
Колко са нещастни тези мизерни хорица, които могат да бъдат катурнати от България, а същевременно имат самочувствие на “Велика сила”.
А представяте ли си пък нивото на тези, които даже вярват на тези приказки.
Тогава защо се засягат от думите, че са измежду най-тъпите на света. Та това се оказва чиста констатация, а не обида. Те сами си го казват, но с други думи.
За Банкянския ев(мут)рогражданин много отдавна всичко е ясно…
Но нямаше ли нещо в парламента, наречено Реформаторски блок?
И за това нещо не гласувахме ли най-свестните проевропейски българи?
Оценявам някои ходове, но дръзвам да попитам “нашите във властта”:
1.)През нещо като детектор на лъжата да са прекарали рицарите на плаща и шпагата от службите и дипломацията?
2.) Някой да замисля данъчен и всякакъв законов тормоз за руските нашественици по морето с ясна цел- ДА БЪДАТ ИЗГОНЕНИ ОТ БЪЛГАРИЯ ЧАС ПО-СКОРО!
3.) Парламентарна декларация срещу помията, която постоянно се излива от кремълската кочина срещу България? Медийна контраофанзива?
4.)Рестрикции, обосновани с Виенските конвенции за дипломатическите отношения срещу набъбването на щата на шпионската бърлога -пасольството на Разийската федерация?
5.)Постъпки пред Конституционния съд за забрана на атака?
Не си спомням за такива инициативи…
Чудесен партниращ комантар на Тони Николов за едни от честите (анти)герои в блога-“полезните идиоти”!
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/10/24/2634307_za_poleznite_idioti/
До EN ROUTE:
Русите синеоки мангали на света, мисля, трябва да бъдат третирани като всички останали мангали. (Правилото е – “Видиш ли мангал, бой с лопатата у главата, все ще има за какво”). Всички отклонения от това правило имат за резултат горчиво разкаяние – обикновено непоправимо късно.
Апропо, хората в Поморие това лято дадоха образцов пример за подражание на сичкоту матрял в Милиционеристан – вярно, вместо лопата, човекът употреби метална указателна табела през зъбите на руския “братушка”, но това е детайл от пейзажа…
Само добавям, че в повечето руски Интернет-форуми, дори най-елитните такива (в смисъл не сборища на онлайн-“бомжове”) България обикновено, по принцип и най-често бива наричана “проститутка”. Чудя се как ли се чувстват българските русофили/рублофили, когато ги четат?
Благодаря за тази публикация, г-н Инджев, и респект!
Петре, аз ще ти отговоря, за да не се терзаеш. Накратко обаче.
Аз съм русофил. Желая на Русия скорошно освобождение от оковите на кагебисти, сталинисти и други глисти.
Ония, които са срешу мен, са путинофили, сталинофили, кремлефили, всякакви други -фили, само не русофили. Нали разбираш, ако обичаш някого, не се радваш, че той е болен от рак.
Малко за мародерствата на видни
русофили веднага след 9 9 1944.
“…След “обиск” на жилището на Райко Алексиев на бул. “Цар Освободител”, голямата му дървена столова украсява дома на министъра на вътрешните работи Антон Югов /бивш тютюноработник от Пловдив, с начално образование, известен като Дончо Китаристчето – б.м./, персийските килими – жилището на новия директор на българското радио Орлин Василев, а с балтона на Алексиев от английски плат “палмерстън” се разхожда из София главният редактор на “Работническо дело Крум Кюлявков. От ценните картини, бижутата на Весела Алексиева и дори от облеклото не остава и следа. Другарката Цола Драгойчева, главен секретар на Националния комитет на ОФ, се настанява в апартамента на убития княз Кирил и се разхожда из София с шапките и коженото палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания премиер проф. Филов. След завръщането си в България бившият главен секретар на Коминтерна Васил Коларов се настанява в къщата на княгиня Евдокия, заграбвайки й цялото лично имущество и обзавеждане. “Вождът и учителят на българския народ” Георги Димитров сменя резиденциите си според капризите на жена му Роза Юлиевна /чешка еврейка, агент на КГБ, наложена му от Сталин/.”
От новата книга на Ангел Николов “Призраци в къщата”, по която е направен тези дни представеният документален филм на Стойчо Шишков “Народен дом на терора”.
Основната част от т.н. “русофили” ако отидат и поживеят в Русия, поне 5-6 месеца, и не някъде, а в Москва или Петербург, ще престанат да бъдат русофили. Ще останат единствено няколко процента рубладжии.
Завладяването на Камчия започна много благовидно с откриването на лагер за деца, пострадали от Чернобил. В момента това си е руска база с висока ограда и въоръжена охрана в черна униформа, без достъп на българи и до морския бряг.
Имаше един бивш зам.министър на туризма, Ботев, който прокарваше идея във всяка по-голяма община да се построи почивна база за руснаци от съответна “побратимена” руска област. Същия Ботев и до ден днешен обикаля телевизиите и приказва за големи ползи за туризма от такива бази.
към EN ROUTE:
Към тези хора трябва да се отнасяме като към диверсанти, каквито всъщностса. Тяхната задача е да образуват достатъчно голяма критична маса, която в определен момент да бъде спасявана с танкове. За мен русофилията е психично заболяване от рода на стокхолмския синдром. Не е нормално да обичаш най-голямия си враг от векове.
До ЙОРДАН ТАСЕВ
Колега, за съществото Бранимир Ботев в този блог вече неведнъж е писано, вкл. си мисля, че г-н Инджев има някакъв, макар и непризнат принос, че вече не можем да се радваме на русофилските му излияния като зам.-министер на туризма.
Ето Ви няколко линка (четете и коментарите, има доста инфо):
https://ivo.bg/2014/11/27/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-us-%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0/
https://ivo.bg/2015/02/06/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC/
https://ivo.bg/2014/03/17/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D1%8F%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%BB%D1%83%D1%81-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
И още много, всяка търсачка ще ви извади куп публикации за това изключително вредно и опасно същество изсред петоколоонните редици.
Малко смях от последния час… Не, не е Бушон Конъри, не пак 🙂
http://www.usatoday.com/story/news/nation/2015/10/25/russia-vladimir-putin-ash-carter-syria/74586002/
В книгата на Искра Баева за Тодор Живков пише, че последният често посещавал съветското посолство. По онова време посланика се казвал Приходов. Та, Живков бил издигнат в партийната ейрархия имено от Трайчо Костов, а след това пръв организирал и оглавил масовите народни манифестации за екзекутирането на Трайчо Костов.
Този житейски факт е вдъхновил поета Христо Радевски да напише:
“Мълчанието, то се знай – е злато,
но и брътвежа злато е когато –
чрез него се продава другар или държава…”