През последните 1-2 години внимавам повече и от преди да не давам и най-малък повод да бъда подозиран в някаква симпатия към нацизма, каквато се вменява стандартно на всеки противник на болшевизма. Защото съм „обременен” със симпатия към Германия (съвременната) чрез три деца, свързани кръвно с нея и с роднинство със самия генерал Луков, брат на прадядо ми Петър Луков, чиято снимка красеше моето студио в БТВ без някой някога да пита кой е той ( всички смятаха, че е Ботев заради физическата прилика).
Да, малко преди да почине през януари 2013 г. майка ми потвърди смътната и невероятна за мен до онзи момент информация за близката ни родствена връзка с генерал Луков, на практика неин чичо по майчина линия чрез баба ми Екатерина Лукова – „луковичката”, както са я наричали в детството й. Как тази страшна по времето на комунизма тайна се връзва с битието и съзнанието на комунистическите ми роднини- това е тайна, която е отнесена в гроба от всички тях. Става дума за чичото на баба ми ( все пак), който , освен всичко друго, е придобил цялото огромно имущество на прадядо ми Петър, приживе един от най-едрите собственици на магазини, кабаре и т.н. на ул. „Търговска” в центъра на София.
По същите причини избягвам да припомням възклицанието на генерал Патън, любимец на американските войници с неговата лична храброст, който след видяното разорение с масови убийства и изнасилвания на практически всяка жена в съветската окупационна зона, изригнал в смисъл, че май Америка е избрала за съюзник не когото трябва. Малко след това Патън загива при странни обстоятелства в автомобилна катастрофа в окупираната Германия.
Поколебах се да препубликувам появилата се в мрежата статия за Астрид Линдгрен заради съответното нейно подобно възклицание, че по-скоро би крещяла „хайл-Хитлер” отколкото да живее в условията на съветска окупация.
Сега, с риск да бъда набеден по споменатия по-горе начин, препубликувам статията от сайта на „Дневник”, където заглавието сломи вътрешната ми съпротива и колебанията ми. Читателят сам да му мисли какво да мисли. Очаквайте и друга статия, специално преведена за ivo.bg от руски, в която един ужасяващ разказ за масово зверство ( и най-вече за масовата безчувственост на „съветския човек” към него), потулено в СССР, ще послужи за допълнителна илюстрация по темата.
Астрид Линдгрен: Господи, не допускай руснаците да дойдат и при нас!
от Анастасия Буцко, Дойче веле
“Ако трябваше да избирам между руския ботуш и “хайл Хитлер”, бих предпочела второто.” Това е записала в дневника си авторката на “Пипи Дългото чорапче” – световноизвестната шведска писателка Астрид Линдгрен, разказва Анастасия Буцко за “Дойче веле”.
“Войната започна днес. Никой не искаше да повярва, че е възможно. Вечерта бяхме с Елза в парка, децата бягаха в кръг около нас. А ние ругаехме Хитлер и вярвахме, че война няма да има. Но ето, че се случи тъкмо обратното…” Това е записала на 1 септември 1939 година в дневника си 32-годишната тогава Астрид Линдгрен.
Проблемите й по онова време не са били малко – на 18 години Астрид Ериксон ражда извънбрачно дете от главния редактор на вестника, в който започва журналистическата си кариера. След това работи като стенографка, продавачка на книги и секретарка. След запознанството си със Стуре Линдгрен Астрид ражда второто си дете и престава да носи мъжки костюми и каскети.
Записките ѝ по времето на войната, издадени в Германия под заглавието “Светът се е побъркал: Дневниците от 1939 до 1945”, са първият сериозен литературен труд на писателката. Текстовете илюстрират красноречиво как нейният стил става все по-свободен, формулировките – по-резки, а сравненията – все по-иронични.
Дневниците са замислени като хроника на лудостта, обхванала света през войната, за която свидетелстват множество изрезки от вестници. От 1942 година нататък обаче авторските коментари стават все повече.
През последните две години от войната (1944-1945) Астрид води дневниците си паралелно с работата над първата си книга за “Пипи Дългото чорапче” – най-силното момиче на света, което, както е известно, побеждава дори смешния цирков диктатор Адолф. Пипилота (с майка ангел и баща негърски крал) е дете на Втората световна война.
Хроника на апокалипсиса
Жанрът, който Астрид Линдгрен избира за своя първи литературен опит, може да бъде определен като документална проза. Астрид е имала опит в тази област, тъй като от 1940 година нататък е работела в отдела по цензурата на писмата към шведските тайни служби.
В дневниците й по странен начин се редуват удивително точни информации за унищожаването на европейските евреи, за ужасите на нацистките концлагери и зверствата на войната с подробни описания на приятни разходки с колело, получените подаръци за Коледа и изброяването на ястията, от празничната трапеза: “бут-шунка, тежащ 3.5 килограма, домашно приготвен пастет, печено телешко, пушена змиорка, еленско месо”. В родината на писателката това се тълкува като доказателство за дребнобуржоазния начин на живот, който води семейството на Астрид, и дори като проява на двуличие.
Все пак трябва да се отбележи, че Линдгрен напълно е съзнавала привилегията си да живее в неутрална Швеция. “Кой друг в света се радва на спокойствие като нашето?”, пише тя. Наясно е също и с това, че не могат да се сравняват дребните несгоди на живота, който тя води, с драмите на обхванатия от войната свят.
Въпреки това Астрид си има и лична драма: съпругът ѝ я напуска заради друга жена. В дневниците тази лична драма остава на втори план паралелно със записките за войната: “Леят се реки от кръв, превръщат хората в инвалиди, навсякъде се усеща страданието и отчаянието, а мен ме тревожат повече личните ми проблеми”, самокритично констатира Линдгрен през юли 1944 година.
Сталин е по-лош от Хитлер
За Астрид Линдгрен Втората световна война представлява битка между две чудовища: на болшевизма и на нацизма. А ако трябва да избира по-малкото от двете злини, лично тя би предпочела нацизма: “За нас, шведите, една отслабена Германия може да означава само едно: че руснаците ще ни стиснат за гушите. Бих предпочела до края на живота си да казвам “хайл Хитлер”, отколкото руснаците да дойдат при нас. Не мога да си представя нищо по-отвратително от това”, е записала Линдгрен в дневника си на 18 юни 1940 година.
По-нататък тя споделя неща, дочути от случайна гостенка, финландка, за зверствата, извършвани от “руските окупатори” – за разстрели на деца, издевателства и изнасилвания. “Господи, не допускай руснаците да дойдат и при нас!”, моли се писателката.
Независимо от отвращението към Хитлер у Астрид се затвърждава впечатлението, че “сред германците има и много порядъчни хора, няма как да е иначе”, пише тя. По време на блокадата на Ленинград писателката изпитва съчувствие към руснаците, но и тогава тя продължава да гледа на страната враждебно: “Трябва да си руснак, за да изтърпиш такива страдания”, пише тя.
В заключителните глави от дневника авторката споделя радостта си от края на войната, разказва за отварянето на бензиностанциите в Швеция, за връщането на кралското семейство в столицата, което тя тълкува като белег за нормализирането на живота. Последните страници в дневника са от края на декември 1945 година: “Пожелавам си, както и на всички хора, щастлива Нова година. Нека тя бъде много по-добра от предишната.”
Господин Инджев, няма по-малоумно същество (нарочно не пиша човек) от русофила.
Искам да допълня горното е една мисъл на Джон Кенеди-баща на президента Кенеди-“Нека Хитлер се справи с руснаците, ние ще се справим с немския тоталитаризъм. Дори ако се наложи ще убием Хитлер, но с руския тоталитаризъм никога няма да се справим”. Цитатът е от книгата “Добрата война” на Стъдс Търкъл. Не знам как е допуснато да бъде издадена, но изданието е от 80те години-съжалявам, че не помня точната година
И още истини започват да излизат наяве…
«Арктика» попала под санкции Госдепартамента
Запуск космической системы перенесен из-за запрета США на поставку комплектующих для российских спутников
…
«В «Арктике» западных приборов нет вообще. Целевая задача решается российскими приборами, включая главный прибор — сканер, дающий многоспектральную картинку. Ее делают в «Российских космических системах». Если же следующий слой поднять — транзисторов, микросхем, прочих комплектующих, то там, конечно, доля западных деталей очень велика.
Читайте далее: http://izvestia.ru/news/594603#ixzz3qQAqoKzY
Че комунистите са мноого по-голямо ЗЛО от всички тоталитарни режими трябва да е ясно на всеки НОРМАЛЕН човек! Но, понеже се възмущавам отдавна, и сега искам само да отбележа че в Радомир има паметник на убийцата на ген. Луков. ….-докъде могат да стигна червените нацисти. Като че ли не е така навсякъде в България. то не са паметници, надписи и плочи с РЕМС, комунист-истки и др. национални предатели. То дори и Г. Димитров-националин предател и гражданин на СССР, стърчи над Перник. Альшата, МОЧА, и къде ли не….
Моля, съкоментиращите тук, съгласни ли сте да снимаме всички такива извращения с паметта на Родинта ни и да има някъде сайт където да ги качваме. Нещо като сайт на позора!
Ами в случая става дума за трезва преценка. Нека си спомним думите на З. Стоянов:
“Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче“.”
Едва ли можем да укоряваме Захари Стоянов в симпатии към Османската империя, кърджалиите и даалиите.
А бе фашизмът си е зло като режимът на Сталин и е по- добре да затворим тази страница на омраза, за да вървим напред.
Говорил съм с мои колеги – американци по тези въпроси и повечето от тях се оказваха ляво ориентирани. Може би 1 от 10 беше реално мислещ, т.е. десен!
Дори, когато преди 7 години се явявах на изпит за американско гражданство, един от въпросите, на който трябваше да отговоря беше елементарният: кои са били страните, воювали против САЩ по време на ВСВ. Казх пред комисията: Германия, Италия, Япония, България, Румъния, Хърватия, но те ме прекъснаха: само първите три, казаха. За другите не знаеха, а когато узнаха от мен, че и моята родина – България е била съюзник на Германия, ми казха с укор: “Значи вие сте били на грешната страна!” Аз им отговорих: Да, вие пък сте били на правилната – със Сталин, нали?! Беше ми кипнало доста! Комисията се позасмяха кисело и казаха: “Интересна трактовка.”
Друг случай пак във Вашингтон: Имаше прожекция на филма на Анджей Вайда “Катин” във Фридъм Хаус. Взех си извънреден почивен ден, за да отида на прожекцията, като очаквах, че ще има обсъждане на филма. Нищо подобно – филмът се извъртя и хората си тръгнаха. Присъствахме не повече от 70 – 80 човека. Запитах един от организаторите на прожекцията защо не са поканили хора от полското и руското посолство, а той ме гледаше с недоумение.
В моето семейство от деца сме научени да почитаме ген. Луков.
Колкото до ужасните извращения и гаври на руснаците в Германия мисля, че това е една от причините да се затрият от лицето на земята един ден, а може би и съвсем в близките години. Толкова ужасни престъпления не могат да останат ненаказани. Горко им.Това, което ме изумява при тях е, че те сякаш не съзнават какви чудовища са, колко са примитивни.
Приемам идеята за сайт на позора, но е крайно време за по-радикални мерки, всичко това с альошите е непоносимо.
Уважаеми г-н Инджев, ценя високо вашия журналистически талант, но уважавам и ЦЯЛАТА истина, когато става въпрос за доброто име на ЦЕЛИ народи. Написаното от Астрид Линдгрен, може и да е вярно, но подобни разкази има и за западните окупационни зони (американската, английската и френската) в Германия. Освен това, нейният разказ не е документално изследване, каквото е това на немския професор по история Мириам Гебхардт, публикувано в книгата Als Die Soldaten Kamen (Когато дойдоха войниците), излязла от печат през 2015 година.
http://www.randomhouse.de/Buch/Als-die-Soldaten-kamen/Miriam-Gebhardt/e449923.rhd
Там е казано, че „американците са подложили на сексуално насилие 190 хиляди жителки на Германия, британците – 45 хиляди, французите – приблизително също толкова, а цифрата от 2 милиона „жертви на Червената Армия” е наречена МНОГОКРАТНО завишена. Но хуманитарният проблем е, че измерването на злините с числа и техните сравнения сами по себе си са некоректно занимание, което се превръща в мерзост когато се преувеличават едни числа, а се премълчават други, с цел да покажем примерно Хитлер по-лош от Сталин или обратното. Аз лично бих препоръчал на всеки журналист да не слиза на такова ниско равнище.
Генерал Луков е национален герой от Първата световна война.Благодарение на него Кюстендилският край остава в пределите на България.Това става в последните дни от войната.Знам го от близък военен,който преподаваше като хонорован преподавател във Воената академия.Аз самата имам връзка с този край.
към ГУМАТА:
За да вървим напред, по моя прецнка, трябва не да затваряме страница , а да способстваме комунизма/комунистите да бъдат осъден, както направиха с неговея брат нацизма. Германия изживя своя катарзис, и сега е водеща световна икономика. Ако беше само затворила страницата, сега нямаше да е това, което е. Минимума за България на първо време е пълна лустрация. Не може тези, които фалираха страната многократно да продължават да я управляват. Не може тези, които винаги са служили на Москва, против българските интереси, да продължават да ни управляват.
И още за ген.Луков.След погрома на България във войната армията е сведена до мин.България е заплашена от изчезване/поделяне между съседите/.Тогава бивши военни като ген.Луков правят доброволни граждански организации за защита на Отечеството под името Национални легиони,които нямат нищо общо с фашизма.Те не преследват евреи и други националности.Голяма част от студентите са членували в тези организации.За защита на България,която е била фактически без армия.
За разлика от партизаните и комунистите,които са финансирани от Коминтерна и СССР и са национални предатели,легионерите са били българска организация и не са поддържани от чужда държава.
Тепърва ще се изяснява тази патриотична организация,чиито членове бяха гонени до девето коляно.Защото са били истински българи патриоти.
Към Ilarion:
Съотношението в отношението на окупационните сили в Германия е далеч от уеднаквяването, което се получава при Вашето сравнение.Защо , според Вас, милиони германци са се опитвали неистово да избягат на Запад от Червената армия ( или мислите, че всички цивилни, жени и деца, са били добре запознати на онзи етап със зверствата на нацистите в Русия и с очакваното поради тази причина отмъщение?
Освен това, за следвоенните нещастия, включително на германските жени в окупационната зона на американците и британците е написано и филмирано какво ли не от самите американци и британци. Докато за масовите зверства на Червената армия , поощрявани от съветската държава ( статия на “Правда”, написана от Иля Еренбург, буквално призовава настъпващите червени армейци да го върнат тъпкано на германките и солдатите изпълняват указанието с огромно старание). Повтарям: за СССР пълното разрушаване на всичко по пътя им към Берлин е било държавна политика и точно резултатът от нея е потресъл генерал Патън.
Или ще кажете, че е имало тълпи германци, бягащи от американския сектор в съветския?
Има нови проучвания за действията на американската армия във Франция. Доказани са около 26 случаи за насилие срещу местното население. На място действа полеви съд и виновниците получават смъртни присъди.
Към ILARION и всички които споделят неговото мислене,
не може човек да бъде свободен ако над него тегнат престъпления на които е бил свидетел. Знак на равенство дори и между престъпниците не бива да се слага. Но изкупването на вината по един или друг начин е единственото което може да даде мир на пострадалите. И като сравним това как е станало за нацистите и комунистите ще видим че едните са отричат масово а другите все още са на пиедестал. Мумията на Ленин и гроба на Сталин гордо украсяват все още червения площад. Много хора изпитват страх от политиката на Путин която възвръща едновременно нацизма и комунизма зловещо преплетени. И докато тези хора са от различни народности (не малка част от тях и руснаци) по голяма част от подкрепящите режима на Путин са именно руснаци (причината за това може да е лековерие, необразованост, завист и т.н.). Но по-никакъв начин не трябва да си затваряме очите и да забравяме колко лоши неща мога да се родят от това обезумяване. Напротив колкото се може повече трябва да им показваме (дори помагаме) да видят до къде води това и самите те трябва да се опитат да по искат покаяние от виновниците както за техните беди така и за бедите на другите.
Добре е че Българите нямат нужда да ходят да работят в Москва. Там щяха да видят цялата красота на руския нацизъм. В Русия нацизма е почти държавна идеология. Във всички средства за масова информация се унижават не само хората от средна Азия които там работят но и тяхните граждани от Кавказ. Иэрази като- черножо..е, лица кавказской националности са нещо като добър ден!
Г-жа Линдгрен явно отдавна е прозряла грозната истина, че национал-социализмът и болшевизмът са “братя-близнаци”. Нещо, което убягва на мнозина граждани на демократичния запад, вкл. на професионални историци-лефтисти, особено в UK,
Канада и САЩ, както сочи колегата ДИМИТЪР.
Жалко, че дори нейните детски книжки биват подлагани на редакции и дописване от същите тези човечета, в името на “политическата коректност”. Неотдавна англоезичната евро- и американска преса радостно разтръби, че бащата на Пипи
вече нямало да бъде “негърски крал” (както е в оригинала), а просто крал”, за което наследниците на Линдгрен и носители на авторските права дават съгласието си.
До ДЪНКИ, КОКА КОЛА, БИЙТЪЛЗ – паметникът на коминтерновската терористка Виолета Якова в Радомир несъмнено ще намери заслуженото си място в ликвидационния списък – начело с МОЧА и Альоша. И, ГУМАТА – страницата се затваря, след като бъде прочетена, запомнена, от нея се извлекат поуки и се вземат всички мерки тя да не се повтаря. Останалото са милиционерски алабализми.
Разрешете и един off-topic, г-н Инджев:
Тази нощ ни напусна проф. Пламен Цветков – убеден демократ, родолюбец и патриот, един от малцината съвременни български историци, които искаха родната история да бъде освободена от митовете и идеологемите на времето, да я учим
и разглеждаме от българска, а не от русофилска гледна точка.
Проф. Цветков беше сред малцината учени, които имаха смелостта да признаят, че у нас живеят две нации – едната се кланя на всичко руско и съветско, а другите се опитваме да бъдем българи.
Един от коментаторите на Factor.bg с тъга отбелязва, че вие, г-н Инджев, оставате самотен воин на полето за истината (не мога да пусна линк, защото коментарът ми изчезва, не знам защо). Респект!
Уважаеми господин Инджев, благодаря за статията, но повече за предишната. С нея изглежда ще се окажете пророк, за това, че новият ни “освободител” ще се казва дядо Бладо. Ще ни освободи не само от прекомерното присъствие на съплемениците му по нашите земи, но и от натрапените ни простотии за “великия” дядо Иван. Публикацията Ви ме кара да имам надеждата, че и други народи благодарение на него ще изтупат от забравата истината за руско-съветския империализъм.
По отношение на коментатора Гумата:
Това е същия,който пише поне с десетина ника,дори и повече,същия комунист,който се опитва да се прикрие с постоянния дуализъм,предизвикан от истината за комунизма.Понеже е лоялен към комунистическата пропаганда и не може да си затвори очите към антикомунистическата истина,той постоянно жонглира.За по-разсеяните и новите читатели на блога на Г-н Инджев ще припомня неговата лъжа,че е работил и учил както в Русия(СССР),така в Съединените Щати,но впоследствие се завърнал в България.Истината е,че нито е ходил в Съветския Съюз,нито е учил в Щатите.
Човека избива комплекси и същите лъжи ги пускаше и в сайта на Г-н Едвин Сугарев.
Не бива никой да му се сърди,човека е добър,но не е наред-с комунистически е мироглед.
Говори по-горе за “фашизма”,но не казва коя държава е била фашистка,че да я сравнява с комунизма в Съветския Съюз.
Почти съм сигурен,че Иларион е новия му ник-не го казвам на бъзик.
“Господин Инджев, няма по-малоумно същество (нарочно не пиша човек) от русофила”-Сотиров
Г-н Сотиров,малко добронамерена корекция-русофилята не е правна и политическа категория,това е псевдоемоцилнална особеност на всеки български комунист.
Както съм казвал няколко пъти и цитиран поне два пъти от други колеги на нашия сайт,
НЯМА РУСОФИЛ,КОЙТО ДА НЕ Е КОМУНИСТ,важи и обратния словоред:
НЯМА КОМУНИСТ,КОЙТО ДА НЕ Е РУСОФИЛ,както и средната квалификация
НЯМА РУСОФИЛ,КОЙТО ДА Е АНТИКОМУНИСТ ,както и съвсем последното:
НЯМА АНТИРУСОФИЛ,КОЙТО ДА Е КОМУНИСТ.
Малко жонгльорство към комунистическото позьорство,с рима ,или без рима,непобедима е комунистическата пасмина….
“докъде могат да стигна червените нацисти. “-дънки и…
Колега,препоръка за историческа коректност-в българската история няма таква категория “червени нацисти”,явно имате предвид българските комунисти.
Младите поколения няма да могат да направят точна реалция между тях.
А за предложението,втория в списъка е моя милост.Дори предлагам на нашия сайт ако г-н Инджев прецени за уместно и реализуемо да се направи специална рубрика.Но понеже предложението Ви е доста разумно и уместно,съмнявам се ще съберем много последователи,дано не съм прав.
Само на сайта има поне няколко десетки фотографии,които с достойнство биха влезли в предложения от Вас сайт или подсайт,казано условно.
Генерал Луков е бил невероятно достоен и отговорен човек,комунистите го убиват по инструкция от Съветския Съюз.Целия комунистически терор се ръководеше от съветско-българските комунисти в Москва,канализирани чрез шпионско-диверсионните канали.
Гордея се, че двамата ми вуйчовци (Бог да ги прости!) са били активни членове на Съюзът на Българските Национални Легиони на просленият български Военноначалник и Родолюбец генерал Луков!
Платиха висока цена за българофилството си но никога, оцели по чудо от комунистическите репресии не се плъзнаха по тънкият лед на реваншизма след 10.10.1989г.
Мечтата им беше най-сетне да бъде написана истинската история на България.