Опитах се да разбера защо Българският хелзинкски комитет е допуснал затворник с влязла в сила доживотна присъда за убийство да бъде номиниран за участие в престижното до вчера състезание за правозащитници като Човек на годината, но не можах да схвана идеята. Освен ако тя не е да се направи услуга на най-кресливите противници на правозащитната дейност в България, които направо изпаднаха в гневен екстаз от възможността да доразвият опорните точки на Кремъл с обобщения по този повод, че БХК изпълнява пъклен план на Запада срещу иначе прекрасната ни безоблачна откъм кривици Родина.
Нямам предвид близките и роднините на убития Андрей Монов. Те имат всички основания да мразят Джок Полфрийман и каквото и да кажат срещу него звучи допустимо, дори и да не беше фактологично безупречно обоснована вината от гледна точка на ситуацията, при която Полфрийман беше извадил нож в центъра на София, твърдейки пред съда след това, че импулсивно е защитавал човек от нападатели.
Решението на съда така или иначе е окончателно- като смъртта на младия Монов. А решението на БХК да допусне номинацията на затворника от какво е продиктувано? Нима е достатъчно да се каже, че не е забранено човек с присъда да бъде одобрен от журито? Ако ставаше дума за политически затворник, вероятно това щеше да е допълнителна причина за открояването на една репресирана личност. Но при наличието на криминално деяние, при това толкова тежко…?!
Нямам обяснение и затова имам въпроси. Защото не просто се чувствам, а съм съпричастен.
Дребна подробност, която се пренебрегва от най-шумно възмутените медии, е че БХК не номинира кандидатите за конкурса. Номинират ги други хора. Но тази съзнателно фабрикувана или неволно допускана неточност в коментарите не променя същината на проблема.
Моя милост беше удостоен през 2009 г. с наградата на БХК за „най-номинираната личност на годината” ( общо 14 номинации). Решението за наградата и формулировката беше на журито, което ми присъди нещо като „утешителната награда” заради лекия конфуз, че с най-много гласове като ЧОВЕК на година беше избрана организацията „БГ мама”. Защо една група човеци се допуска в състезание за ЧОВЕК на годината, чудеха се мнозина. В лично качество се оказах първи след тази организация според броя на гласовете, подадени в интернет.
През следващата 2010 година, след като отново бях номиниран ( и отново от непознати за мен личности), хиляди гласували симпатизанти ме направиха победител в едно състезание, за чието организиране нямам заслуга. На грамотата пише:
„Гражданите награждават Иво Инджев с приза на публиката в годишните награди на Българския хелзинкски комитет „Човек на годината 2010 ”
Именно поради това не мога да си замълча пред публиката, макар че щеше да е по-уютно да не давам поводи за злобни коментари, че съм натикан в нишата на обяснителния режим. Не изключвам и ехидни подмятания с искане да си върна наградата, щом пък съм чак толкова възмутен. Обаче няма да направя удоволствие на ехидниците- не БХК ме е награждавал за Човек на годината, а хилядите граждани, които са изразили доверие и отношение към скромната ми личност. Наречете изтъкването на този факт „разграничаване” от БХК, ако щете, макар да не целя това.
Ще отида и по-далеч: заради вредата, която причиняват на образа на правозащитната дейност с това провокативно безхаберие в дадения случай, някой трябва да си подаде оставката точно така, както правозащитниците искат оставки на политиците, злоупотребили с доверието на гражданите. Казвам „някой”, защото нямам вътрешна информация нито за механизмите при взимането на решенията им, нито за конкретната вина за случилото се. Но този „някой” по този начин би защитил правото на съпричастните към правозащитната дейност българи да не се чувстват вкупом виновни и заклеймявани по аналогия за всичко, което сега може да им лепнат като етикет онези, които само това чакат.
П.С. Ето и доста закъснялата и недостатъчно убедителна, според мен, позиция на БХК, с която оттегля номинирането на Джок Полфрийман.
Българският хелзинкски комитет (БХК) оттегля номинацията на Джок Полфрийман, осъден за убийството на 20 – годишния Андрей Монов, от Наградите “Човек на годината”. Номинацията остава за Българско затворническо сдружение за реабилитация, съобщиха от организацията.
Повод за това са многобройните обществени реакции, която предизвика кандидатурата на Полфрийман. “Целта на наградите “Човек на годината” не е да провокират или създават конфликти, а напротив – да отбележат постиженията и работата на хора, които защитавайки правата на човека допринасят за развитието на цялото ни общество”, пишат от БХК в нова позиция. Преди време в първото становище за номинацията на австралиеца, издигната от негова съгражданка, от организацията съобщиха, че тя отговаря ня критериите и е базирана на правозащитната му дейност като активист за правата на затворниците и приемането й по никакъв начин не е относимо към деянието, за което той е осъден
“В сдружението членуват много хора, които са се посветили на това, да помагат на лишените от свобода не само чрез защита на правата им, но и като насърчават тяхното превъзпитание, защото само така при връщането им в обществото те могат да бъдат продуктивни негови членове. Работата на всички тези хора не трябва да бъде пренебрегвана или омаловажавана, защото тя е важна, допринася за прогреса на обществото ни, за неговата сигурност и справедливост. Номинацията на Джок Полфрийман бе изцяло базирана на дейността му, като активист за правата на затворниците и по никакъв начин нямаше за цел да оправдава престъплението му или да омаловажава живота на Андрей Монов. Съжаляваме искрено, че с допускането на номинацията допринесохме за засилването на скръбта на роднините и приятелите на жертвата”, пишат от БХК.
Какво не разбра Иво? Осъденият убиец е основал затворническо сдружение, което защитава правата на затворниците. Първото подобно сдружение в България.
http://www.humanoftheyear.org/novini/nominacii/dzhok-polfrijman-i-balgarsko-zatvornichesko-sdruzhenie-za-reabilitatsiya/
Малко инфоормация от юрист с близо 25-годишен стаж. Скинари се опитват да набият циганин в центъра на София. Българите, имало ги е, въпреки късния час, стоят и зяпат. Един чужденец се опитва да защити циганина, в схватката той наръгва двама от скинарите, единият умира после в болницата. Чужденецът междувременно е пребит от скинарите и има сътресение на мозъка. Кой е виновен? Представете си в Щатите следната ситуация – ККК напада черен, а някакъв бял го защитава и наръгва, а и убива един от ККК. Кой би бил в затвора сега? Също да ми припомните, кога за последно за убийство са давали 20 г. затвор в България? И дали, ако бащата на жертвата не беше виден комунист, биха нахендрили така този австралиец? Мене ме е срам от моновци, а не от австралиеца, също бих го избрал за човек на годината.
Поредното скандално безобразие, в което е забъркана българска институция, макар и неправителствена.
Пред вид факта, че първоначалната номинация на коляча Джок (тъй му беше малкото име) е направена от някоя си Каролайн Стейпълс, австралийка, живееща в Занзибар, нещата стават още по-заплетени.
Понеже съм си подозрителен и политически некоректен, мисля си, че отново става дума за пари. Доста, дори може би много пари. Които някой дава, за да се облекчи лежачката в българския пандиз на момчето Джок, че и трансферът му в австралийски такъв (помните, че преди време подобен опит направи една позавяхнала и позабравена хубавица, героиня от позабравената австралийска сапунка “Птиците умират сами”). Логиката е простичка – добро е момчето Джок, служило е на страната си в армията й, от елитно семейство е, “папа” е виден адвокат, на всичко отгоре е еврейче! Някак си не е редно да търка 20 години наровете за това, че е позаклало с нож някакъв тъмен балкански субект (де беше тази България, бе?)
Щом има “кинти”, винаги ще се намери някой, който да осигури “обществена подкрепа”. Спомням си и наглото поведение на доброто момче Джок пред българския съд – поведение на човек, сигурен, че ще му се размине. Явно някой или нещо му е давало уверения за същото. А и правосъдната система на РъБъ дори в Австралията се е прочула като съвършено обективна и неподкупна.
Та можем да ставаме свидетели и на други подобни опити в бъдеще…
Към Igor1963
Може би не съм се изразил достатъчно ясно: БХК трябва мисли за последиците, когато позволява чрез номинирането на един затворник , осъден за убийство, да поощри и без това бесните пропагандни атаки срещу неправителствения сектор в България, нарочен по кремълски образец за западно изчадие.
Ако БХК мисли по този начин – като тълпата – тука ще стане като в Москва, при това без особен натиск от страна на правителството. Ако на Бокова племенника беше съден в София, а не в Испания, дали щеше да търка наровете? В Испания обаче тези връзки не вървят, аман от боковци и моновци тука. Пак да уточня, че в Джорджия например, австралиецът би бил герой, а моновци – в затвора. Как така доверието в нашата съдебна система изведнъж се увеличи до 100%? Ами ако бяха номинирали нашите сестри в Либия за човек (група) на годината, а местните се бяха възпротивили? И как така този човек получава присъда като първоначалната на Брендо? Аман от боковци и моновци.
Към Igor1963:
Ако БХК беше защитавал мотивацията по начина, по който го правите Вие, мнозина биха оказали подкрепа ако не на самата номинация, то за нейната мотивация. Но не го направи и това има разрушител ефект в полза на едни хора, които доста коментатори тук наричат всъщност “павиани”.
Одобрявам номинацията на австралиеца за дейността му в затвора. Това не е оправдание за простъпката му, нито оправдателна присъда. Осъден е, излежава си присъдата към момента. Номиниран за дейността, която извършва от затвора помагайкии на други затворници защитавайки човешките им права. Човека си плаща за деянието – осъден е. Но това не му забранява да се изявява човеколюбиво и да се превъзпитава.
Иначе сте прав г-н Инджев, че путинолюбците храчат по всякакви неправителствени отганизации, които не са на руска издръжка! Но пренебрегването на австралиеца няма да ги направи “по-милостиви” в ненависта си към свободолюбивите и мислещи различно от тях хора. А и не мисля, че трябва да им “угодим” слизайки на нивото на сидеровци и подобни.
Да си кажа правичката, благодарение на Игор1963 чак сега разбрах същноста на казуса. Поради една или друга причина съм се доверил, извод, повече никога, на медии които обикновено наричаме парцали.
Не оправдавам ни най-малко убийството за което Джок Полфриймън сега си плаща. Но днес си давам сметка колко са важни обстоятелствата, причините довели до деянието.
Това което върши австралиеца в затвора е повече от насърчително. Решили са да го номинират пред БХК. Истерията на “националистите” не е случайна. За тях виновен за родната ни мизерия във всяко едно отношение е всеки друг но не и самите те- башбългарите.
Жалко, че БХК не мотивира отказа си по начин който да разграничи преди (до затвора) и сега (дейноста там)поведението на Д.Полфримън.
0:1 за ура-патриотарите.
Г-н Игор, ножът не е средство за самоотбрана и защита. Ножът е хладно оръжие, който го носи, има ясното намерение да го използва и да убива. Никой нормален човек не излиза с 30см нож, за да се “защити” при евентуално нападение. Като иска да се чувства сигурен, да си носи лютив спрей, сгъваема палка, каквото и да е, но не и тридесетсантиметров нож.
Към Игор,
Колега, моля не бъркайте нещата. Момчето е било обвинено, обвинението е било заведено пред съд, съдът е казал, че е виновен. Апелативният съд също така. ВКС също така.
Имали са време да предоставят защити като 1) самозащита, 2) защита на трето лице.
Процедура пред ЕСПЧ за несправедлив процес не е заведена.
Дали процедурата е била обективна и справедлива е под въпрос, разбира се. В България се развива действието. Мнение може да има всеки, както спрямо корупцията, така и спрямо решението.
БХК обаче не е просто изказва мнение чрез номинацията. Да, не БХК номинира. Но БХК одобрява и това е важно, защото те казват, че дори кандидат да защитава човешки права, цялостният профил се гледа. В този случай, цялостният му профил включва убийство, за което той е осъден от съд.
Тоест, независимо от това кой какво крещи, БХК не спазва собствените си стандарти.
За да ги спази, трябва да каже, че осъденият не е убиец. Но за тази цел трябва да обвини три съдебни инстанции в корупция. Което БХК в момента не може да си позволи.
Послепис: докато в Грузия това може и да не се случи, аз не бих бил толкова сигурен за Испания. И определено не Франция и Англия. В България се случва очевидно и по-особено отвратителен начин (в по-висока степен). Но ние не преоткриваме топлата вода на корупцията.
Послепис: последната забележка не служи за извинение на корупцията, даже напротив. Тъй като тя се случва навсякъде, трябва да се борим с нея още повече. Но – и това също така е важно – мисълта, че “само на нас това ни се случва” е непродуктивна и невинаги вярна. (Понякога е.)
Моля стопанина на блога за още един пост по темата, за да “сложа всички точки над i-тата”:
Ръководството на БХК, конкретно господинът Кънев трябва да си даде сметка, че правата на престъпниците не са предоминантни над тези на жертвите, а идеята при създаването на БХК беше да работи за жертвите на комун-милицейската диктатура. Но това никога не стана. Не открих казус, в който БХК защитава жертви на циганско или мутренско насилие, престъпност или кражба например. В замяна на това случаите на защита на грозота, уродливост, ненормалност, изродщина изобилстват в практиката им.
Кънев не си ли дава сметка, че с тази номинация подхранва путинофилската истерия и антиевропейските настроения у нас? Или точно това е целта му?
Международният хелзинкски комитет съществува от 1982 до 2007 г. и се разпуска. В него са членували 46 държави. Това му е сайтът – http://www.ihf-hr.org/. На една страничка с 10-на реда е обяснено защо спира дейността си.
В момента в 15-тина държави има разни самозвани “национални комитети”. Възниква закономерният въпрос КОЙ издържа тези 15 национални самозванци и с какви цели. Както и от какъв зор и докога ще съществува Български хелзинкски комитет. За сравнение, Програмата на ООН за развитие (ПРООН-UNDP) закри офиса си в България, когато бе преценено, че РъБъ вече е достатъчно развита и демократична (?!?, не думай).
По закон всички НПО на територията на републиката са длъжни всяка година да публикуват своя финансов отчет, в който ясно да посочват как се формират приходите им. БХК на сайта си просто споменава, че “е благодарен за подкрепата през 2012 г. на следните донори (изреждат се)Институт “Отворено общество” на Джордж Сорос, Фондация “Оук”, Фондация “Лион Ливай”, Фондация “Работилница за граждански инициативи”), международни организации (Върховен комисариат на ООН за бежанците), институции на Европейския съюз (Агенция за основни права на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски бежански фонд) и неправителствени организации (Център за подкрепа на хората с психически увреждания, ТехСуп Глобал)”. В момента сме 2015 г. Реален финансов отчет не можах да открия, вероятно, ако си наема адвокат, ще го получа, но по същество законът е грубо погазен в тази си част.
Минавам към убийството на Андрей Монов от австралиеца Джок Полфриймън. Тук тъмните петна и загадките са още повече, и дори съдебния процес не им даде отговори. (Изрично подчертавам, че съчувствувам на сем. Монови чисто човешки за загубата им, но в никакъв случай не споделям политическите възгледи на доц. Хр. Монов, нито опитите за политизиране на целия случай).
По-горе IGOR1963 излага случая, използвайки некоректни, неточни и направо фалшиви твърдения и манипулативни внушения. Няма никакви “скинари”, нито задържани, нито привлечени пред съда, нито записани на видеокамерите. За “скинари” говори единствено Полфриймън. Андрей и съучениците му са възпитаници на 1 английска гимназия, едно от елитните училища на РъБъ, дало впрочем и бившия ни премиер Филип Димитров. Самият Андрей в онази нощ е студент по право. Юридическият факултет на СУ развъдник на скинари ли е?
Монов е прободен в гръб, без да е замесен в споменатото биене на цигани. Оръжието, ако не ме лъже паметта (всички данни тук и надолу са по медиите, достъпът до делото е силно ограничен, а пари за адвокати не ми се дават), е нож KABAR Full-size USMC, щатно оръжие на морската пехота в САЩ, с дължина на острието 19 см, обща дължина 30 см, изработен от хром-ванадиева стомана, стоманен гард и ръкохватка от гьонови шайби. Това, извинете ме, е професионално оръжие не за самоотбрана, а за нападение. То с лекота пробива 4 мм стоманена пластина!
Смъртоносният удар е само 1, отзад под лявата лопатка, между 4-5 ребро, минава през торакса, пробожда сърцето в областта на лявото предсърдие и излиза отпред между 6-7 ребро. Потърпевшият почива няколко секунди по-късно в резултат на шок, колапс, кръвозагуба и спиране на сърдечната дейност (не в болница, а на място, IGOR1963!)
Кой всъщност е Джок Полфриймън? Какво прави у нас? Защо се подлага на доброволно изгнание в онова забутано балканско селце? Защо внезапно напуска същото забутано селце и идва в столицата? Защо никой от великите ни магистрати не изиска военното досие на извършителя? (гражданското, и Интерпол файловете за него са чисти). Защо е изхвърлен преждевременно от въоръжените сили на Австралийският съюз? Имал ли е и други пристъпи на неконтролируема ярост? Правозащитната му дейност за национални малцинства хоби ли му е? Защо не се занимава напр. с австралийските аборигени, които предците му в началото на ХХ в. требят като плъхове с всякакви средства, вкл. заразяване с чума, холера и едра шарка? БГ циганите ли са най-онеправданите, та трябва да ги бранят австралийски колячи с армейски ножове?
Досега нито един от тези въпроси не е получил отговор…