Един “с(р)амотник” срещу медийната глутници на властта

На лаещите по автомобили кучета не бива да се обръща внимание ако си в колата. Агресията им обаче не е толкова безобидна за минувачите, защото става дума обикновено за глутница без много мозък в главите, от която всичко може да се очаква.

Такъв е случаят и с т.н. агенция ПИК ( позволете ми да знам нещо за информационните агенции- бях на крачка през 1993 г. да стана вицепрезидент на Асоциацията на европейските агенции, за което бях номиниран от официалните агенции на Германия, Австрия, Швейцария и Белгия, но бях уволнен от управляващите от името на Мултигруп, маскирани като БСП и ДПС). Тази лаеща глутница в интернет може и да е агенция, но като агент на онези управляващи, които защитава от скромната ми личност.

Защитавайки Цветан Цветанов от мен, ПИК се присети днес да ме лае на „агент”, защото съм бил сеел интриги по Нова телевизия срещу онзи, който явно й подхвърля кокали за глозгане и така поощрява помиярщината в българската журналистика.

Да защитаваш Цветанов, този могъщ кормчия на изборната машина на властта, от един „срамотник” и „жалък коментатор” ( за мен е комплимент да не бъда хвален от глутницата), какъвто ме изкарват лаещите от ПИК, е чисто потвърждение, че съм уцелил началника им в сърцето. Т.е.,че съм прав за онова, което съм казал. Иначе би ли отвързал глутницата да лае срещу някой, който е толкова „жалък”?

От такива охранители на политическото му либидо Цветанов може само да се срамува, ако е в състояние да изпитва нещо подобно на неудобство.

Освен това ПИК много се възмущават, че съм споменал висенето на портрета на Ленин в един началнически полицейски кабинет ( лъжейки пътьом, че аз съм го бил видял- не съм казал такова нещо, но от подобни информатори какво друго може да се очаква, освен подвеждащ шефовете донос!).

Ако става дума пък за обвинения в „пребоядисване”, то това е характерно за метаморфозите, които търпят храчките на въпросната „агенция”- явно на техния пазар няма значение какво са писали вчера и който плаща днес, той определя фалшивата им музика.

Апропо, ако сред хилядите ми публикации преди 1989 г. , достъпни за прочит от желаещите да ме приравнят към себе си, пикльовците намерят една, в която се „кланям на Ленин”, съм готов да се отрека от себе си. Би трябвало да ги съдя за тази поредна лъжа ( нали се хвалят с тиражност, значи тиражират лъжата в особено големи размери), ако бях любител на махленското влачене по съдилища, като мастития собственик на агенцията.

За шефа им също явно няма значение вече, че за него не бях нито жалък коментатор, нито агент, когато се опитваше да ме купи срещу 400 лева месечно като постоянен коментатор за неговия вестник Ретро. Но понеже му отказах, сега се опитва чрез помия върху името ми да лекува нараненото си его.

Същата „агенция” периодично се възмущава от ДС и дори лицемерно лае с някаква собствена кампания по въпроса. Обаче лаенето им важи само за „неправилните”агенти. Ако бившите агенти са настоящи почитатели на ГЕРБ или Пеевски, които ПИК обслужва най-безсрамно, агентите на властта от „агенцията” дори не споменават тази „подробност”. Пример: в тази роля бе представен преди седмица Георги Марков (който сравни в интервю за ПИК миналата седмица Борисов със „самолетоносач”). Но за Марков или за Божидар Димитров глутницата не споменава агентурни имена- напротив, върти опашка пред тях и точи лиги лигаво със съответните суперлативи.

И точно тези ли ще ми лаят за бояджилък?