На път ли е един малък арабски диктатор да се окаже големият победител и дори „световен обединител” ( на несъвместимите САЩ и Русия) в т.н. трета световна война, детонирана от собствените му зверства срещу собствения му народ, който въстана, но съпротивата му беше спряна с помощта на Русия и Иран, фрагментирана, вътрешно противопоставена и изродена от изродите на ислямска държава в нещо, което едва ли не представя диктатора „целият в бяло” като незаобиколим ( отново с руска и иранска помощ) фактор в световната борба срещу тероризма ?
Това въвеждащо изречение е дълго, но в него се опитах да събера базисните въпроси, свързани с развоя на (анти)терористичната война. „Дългото изречение” напомня термин от историята на дипломацията и геополитиката, без да има претенцията да се сравнява с „Дългата телеграма” на Джорж Кенан. По-надолу ще обясня, но преди това да се огледаме и да се ослушаме за управленската тишина, която цари в царството на Борисов насред уж избухналата „трета световна война.”
В България настана вакуум откъм лидерство. Вакуумът е породен от безшумното взривяване на бомбата със закъснител, състояща се от въздух под налягане, вкаран на върха да държавата чрез поверяването на толкова много власт и популизъм в ръцете на един неук човек, чийто интелектуален хоризонт се припокрива с интересите на онзи, когото вижда в огледалото. Липсата на лидерство е парадоксално явление тук именно в момент на поредното утвърждаване на едноличното управление на Борисов (обичам да го наричам така простичко по фамилия- точно както той, подражавайки на надменността на своя ментор Сакскобургготски, се научи да нарича господарски без уважителни обръщения на „господа” и „госпожи” членовете на своята свита и малцината им опоненти).
По липса на лидерство тук на повърхността изплуват разни повърхностни кандидати за лидери. Не си заслужава ласкателството да я изваждам пред скоби, но доколкото е представителна за тези напъни , се налага да посоча Татяна Дончева като пресен пример, свързан с нейна поредна изява тази сутрин в националния ни телевизионен ефир. Както при всяка пропагандна атака, част от адвокатстването на руските опорни точки, формулирани като нейни лични, бяха гарнирани с отделни истини- например за отсъствието на Борисов от терена на лидерството.
Няма да се спирам особено на лъжата й за вината на Америка ( вероятно за всичко, но ) конкретно за свалянето на Кадафи, срещу когото изригна всъщност част от собствения му народ в рамките на арабското възмущение от изтеклата в Уикилийкс информация за корумпираността на арабските режими: най-напред в Тунис ( декември 2010), после в Египет и Либия (началото на 2011) и накрая в Сирия ( март 2011). Такъв лъжлив пример даде тя с Либия , за да обоснове тезата си за американската намеса навсякъде, включително и тук, възмущавайки с до небето от президента Плевнелиев като „марионетка”, защото си позволил да говори срещу руската хибридна война на Балканите.
Ако тръгна да защитавам Америка от Дончева ще изпадна до нейното ниво на адвокат на Путин, макар тя да не го спомена лично.
По-важното, заради което си правя сатиричния експеримент в един текст да смесвам името на Дончева с това на Джорд Кенан, е концептуалният й извод заради неговата все по-нарастваща значимост сред опорните точки на Кремъл у нас и по света. В прав текст Дончева призова да признаем Башар Асад като фактор на стабилността в Сирия, което би означавало пълно поражение на всички досегашни усилия на Запада да противостои на тази кремълска концепция. Иначе казано, тя призова за безусловна капитулация пред Путин.
В заключение: опорната точка за надигащата се трета световна война съдържа подтекста на сравнението и опита от Втората световна война, когато западните демокрации правят компромиса да се съюзят с диктатора Сталин, за да победят заедно по – голямото зло, диктатора Хитлер. Ерго, казват сега разни другари и другарки, дошло е време да забравим за агресиите на Путин в Грузия, Украйна ( за спонсорираното от него оцеляване на Асад в Дамаск да не говорим) и да постъпим по аналогия със заметените под килима на целесъобразността агресии на Сталин в навечерието и в течение на началната фаза на Втората световна война ( като агресията му срещу някаква си Финландия или участието му в подялбата на някаква си Полша с хитлеристите).
Може дълго ( и ненаучно, доколкото историята не признава условното наклонение в минало време) да се спори, дали светът щеше да се справи с Хитлер без СССР и на каква цена евентуално. Онова обаче, което е безспорно, е че на базата на консумирания горчив опит демократичният свят не бива да повтаря следвоенната си капитулация пред Сталин, поробил половин Европа от позицията на безнаказан диктатор, легитимиран веднъж като съюзник. Именно върху тази легитимност паразитира и днес Путин, който иска да се представи в ролята на съвременния Сталин и да спасява света от друго по-голямо (от него) зло, като Ислямска държава.
Тази концепция е квинтесенцията на онова, което Кремъл и отекващите му пропагандни камбани у нас и по света, се опитват да наложат като нов световен приоритет.
За да не се повтори в пристъп на оглупяване историята обаче, тя преди всичко трябва да се знае и осмисли. Точно това е направил със своята „Дълга телеграма” , изпратена от посолството на САЩ в Москва на 22 февруари 1946 г. младият американски дипломат Джордж Кенан. В текст от пет части този ерудит, владеещ шест езика и разбиращ в дълбочина руската параноя, стъпил на анализа на руската история, за да ограмоти американското ръководство във Вашингтон що е то Сталин и СССР.
„Дългата телеграма” е имала ефекта на студен душ за болните от неразбиране глави във Вашингтон преди самата студена война да „избухне ( датирано спрямо речта на Чърчил във Фултън по-късно) едва ли не от нищото. Концентрираният анализ и съответните препоръки на Кенан за сдържане на съветската агресивност изтичат в американския печат и за кратко време се превръщат във водеща концепция за американската и западната политика за десетилетия напред.
Ето какво пише Кенан за комунистическата догма и руснаците, както и за невротичния страх от чужденците и външния свят като причина за противопоставянето на Запада, и прочее, и прочее …аналогии с днешния „Руски свят” на Путин и кликата му, които отговарят точка по точка на дисекцията от „Дългата телеграма”, събрана в няколко изречения в следния цитат, в който някогашният марксизъм може да бъде заменен от днешния руски държавно изповядван шовинизъм- новата руска национална доктрина на противопоставяне на Запада, чието превъзходство се възприема от наследниците на руското средновековие не като градивен пример , а като смъртна опасност за тяхната власт от сталинистки тип с близо 100 процента одобрение от целокупното руско население.
„В тази дълбоко алтруистична по същността си догма те намират оправдание за инстинктивния си страх от външния свят, за диктатурата, без която не знаят как да управляват, за жестокостите, които не смеят да не извършват, и за жертвите, които се чувстват длъжни да изискват. В името на марксизма са пожертвали всички морални ценности в своите методи и тактика… В дъното на невротичния възглед на Кремъл за световните отношения стои традиционното и инстинктивно руско чувство за несигурност. Първоначално това е била несигурността на един мирен селски народ, който живеел из безбрежните открити отвред степи, изложен на набезите на жестоките съседни варварски племена. Когато Русия установява контакт с по-развития в икономическо отношение Запад, към този страх се прибавя и страхът от по-компетентните, по-могъщи и по-високоорганизирани общества в тази част на света. Но този втори вид несигурност засяга не толкова руския народ, колкото неговите владетели, защото те несъмнено си дават сметка, че властта им е относително архаична по форма, крехка и изградена върху изкуствена психологическа база, неспособна да издържи сравнението или контакта с политическите системи на западните страни. По тази причина те изпитват вечен страх от чуждо нашествие, от пряк контакт между западния и техния собствен свят, опасяват се какво ще се случи, ако руснаците разберат истината за останалия свят или чужденците разберат истината за техния. И те се научили да търсят сигурност в търпеливата, но смъртоносна борба за пълното разрушаване на съперническата мощ, а не във връзките и компромисите с нея.”( Джорж Кенан).
Всяка прилика с днешна Русия, чиито задни мисли за задния й двор на Балканите имаме основание да държим на фокус в центъра на нашето внимание, не е случайна. Защото претенциите на Русия да бъде “Третия Рим” чрез доминираща роля в “трета световна война” за нас означават второ пришествие на “освободителите”, от които почти се освободихме преди четвърт век.
Ето какво се опитва да ни пробута и Георги Марков, човека който заедно с Едвин Сугарев откри изборната кампания на ГЕРБ:
“Не можем в Европа да се делим на русофили и русофоби, Русия е мощна държава, не може без нея. Трябва и нов договор за Европа, не може две страни да управляват Европа, а тях да ги управлява трета.”
Mорският терминал на Сирия за износ на петрол е в град Банияс на средиземно море, между градовете Тартус и Латакия.
Ако от там се изнася петрол от ИДИЛ как руснаците не са видели танкерите от двете си бази на ВМС в Тартус и на ВВС в Латакия???
Та наистина да видим кой изнася петрол по море от Сирия и ще хванем спонсорите на ИДИЛ, фактът че това става под носа на руснаците е доста интересен.
Много сериозен анализ, г-н Инджев!
За съжаление, и на Запад няма стратегическо лидерство от подобни позиции – нито в Европа, нито в САЩ. Уви!
Затънали сме в дребнотемие, в обслужването на краткосрочни частни (на отделни корпорации в развитите държави) “икономически” интереси. Заради пустия арабски петрол, движещ двигателите на западните икономики, но и на Китай, се направиха толкова серийни грешки, че тези корпоративни интереси, определящи в голяма степен политиката на своите правителства (свои в смисъл, че са ги при-своили), се превърнаха в серийни убийци на дългосрочното функциониране на западния политически и икономически модел. И точно тук се намърда другарят Пусин, по кагебейски добре схващащ тенденциите и начина, по който най-добре да се възползва от тях.
За съжаление, сегашните европейски и американски лидери едва ли са чели и едва ли могат да осъзнаят днес адекватността на написаното от Кенън…
И резултатите от тази интелектуална и стратегическа безпомощност идват всеки ден. И ще продължат да идват… Върху главите ни – на нас и на нашите деца.
Благодаря Ви, г-н Инджев, че изричате така блестящо неизречените мисли на мнозина от нас.
Не знам за читатели на блога, но мен много ме притесни и издразни действията на голяма част от лидерите на страните от Г – 20.
Нали уж налагаме санкции на Русия, за да и се покаже, че не може да краде територии и да потъпква международни договори и норми?
Защо се отделя такова внимание на Путин?Защо Обама, Камерън, Ренци, срещи с Меркел, с която се разхожда под ръка.Срещи с Ердоган, айде с тоя, както и да е, те с него са си лика прилика, единия си мечтае да стане Султан на новата Османска Империя, а другия Цар на новата Руска Империя.Путин се е срещнал и с премиера на Япония, както и с главния изпълнителния директор на МВФ Кристина Лагард, както и с президента на Китай и лидерите на така наречения БРИКС.
Аз питам така ли показват на Путин и Русия, че действат неправилно, и че не са съгласни с терора, който Русия налага в Украйна.
И как стана така, че тоя атентат идва в идеалния момент, за да свали и смени курса на Европа спрямо Асад.
Този атентат помага много и на Путин, и на Иран, и на Асад.
И аз питам има ли нещо общо Русия или не?
Ислямска държава, каза че ще нападне Русия, а няколко дни по-късно удари Франция, как е възможно това, питам аз????
По-ясно от това няма накъде!Благодаря Ви,г-н Инджев!
Целта на миниатюрното диктаторче е да се докопа и се нагнезди и то в креслото на коалиционен победител във “Третата световна война” и това е главното което трябва да не му бъде позволено !!!
Първо, защото той е за скамейката на обвиняемите по многобройни причини, да не ги изреждаме отново.
Второ, войната с тази средновековна бедуинска паплач, въоръжена с трофейна стрелкова техника от началото на миналия век и “идейно” стъпила на едно единствено писание от началото на средновековието, усвоено така както едно теле (или камила, както е в случая) може да усвои управлението на една железница ( независимо от изкусния му кагебешен дресьор) може да бъде наречена най-много конфликт, макар и не тясно локален и в никакъв случай не може да бъде наречена “Трета Световна”.
Трето, ISIS ще бъдат смачкани и напъхани на камилски гъз, за което трябва единствено БЕЗМИЛОСТНА РЕШИТЕЛНОСТ и точно на тази безмилостна решителност и бе вече даден КАРТ БЛАНШ. Само Франция без никакви съюзници ще се справи за няколко дни, така както и Израел се справи за няколко дни при това с няколко армии, въоръжени къде-къде по-мощно. Останалото, вече ответните реакции на джихадистите е работа на вътрешните органи на няколко западни страни, не всички, защото там където има фертилна почва за тях те няма да нападат.
Аз лично мисля че едно масирано връщане на бежанци обратно в техните страни, за минимални подозрения за връзки или симпатии към агресивния ислямизъм ще изиграе добра превентивна роля. Самите мюсюлмани ще се освободят от техните екстремисти или поне те ще бъдат силно изолирани, поради което БЕЗМИЛОСТНАТА РЕШИТЕЛНОСТ е необходима и на вътрешните фронтове, от всички участници, без изключение. Някои се заканиха вече да го направят, други въобще не искат и да ги приемат.
Това е по-трудно, защото засега не всички са способни на френската БЕЗМИЛОСТНА РЕШИТЕЛНОСТ но ще се приобщават, по скоро принуждават към нея лека полека, с нарастването на жертвите на техните собствени територии. Безмилостна решителност и безхарактерна, разпусната толерантност и пермисивизъм не могат да съществуват и функционират заедно. Едното трябва да отстъпи задължително. Иначе жертвите ще се увеличават.
В условията на БГ, където заплаха от ислямски джихад няма, а има остра заплаха от неговия фланг- руския експансионизъм и агресия, преводът на български на явлението споменато по-горе като БЕЗХАРАКТЕРНА, РАЗПУСНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ И ПЕРМИСИВИЗЪМ е от една само но звучна и много показателна думичка – ДУПЕДАВСТВО.
Българското ръководство, по традиция показващо БЕЗМИЛОСТНА РЕШИТЕЛНОСТ единствено в безграничното и безподобно ДУПЕДАВСТВО към субекта упражняващ хибридна агресия на местна почва – руския агресор и местните им джихадисти-русофили води страната към НОВА вече фактическа ОКУПАЦИЯ, след настоящата парализация.
Така че в новата война ще има победители, победени, окупирани, обвинени и осъдени на позор от световната общност и нашето място в тази гама от възможности е много много незавидно.
Засега, Слава Богу има страни които не горят от желание да се прегръщат и целуват с миниатюрното диктаторче, запретнаха ръкави и започнаха да си вършат работата с БЕЗМИЛОСТНА РЕШИТЕЛНОСТ , а някои сегашни поцелуйковци скоро може да им изстине мястото…
Не ми е известно до каква степен блогът на г-н Инджев е достояние на “отговорната” световна общественост, но написаното от него по-горе трябва да се чете от същата тая общественост с молив в ръката и да се възприема като “Отче наш”. Без преувеличение и екзалтации. Не вярвам И.Инджев да е единственият в света, който така прецизно и аргументирано да таргетира проблемите и техния генезис /В десетката/, но колкото и малко да са съвременните “луди” като него, то тях и само тях трябва да чуваме. Най-напред позицията им е единствено възможната проява на чувството за самосъхранение. Тя обаче е и единствената изява на здравия разум. “Терорът долу, съюз с СССР” е дърво, което вече сме яли. Да ни пробутват на НАС тази претоплена манджа е колосална интелектуална и екзистенциална обида. В уравнението с неизвестни “терор” и “Съюз със СССР”, известният и доказан отговор е неизменно равен на “терор на N-та степен”. И това западните демокрации, ако още не са го разбрали, да питат нас, има какво да им кажем, че и да им го покажем в действие.
Не бех писáл некое време тука, викам, че ме забравите като коментатор у блога, ама нема да се забравиме, щото аз за такиа сериозни теми не моем да не се обадим, пък треба и още некои обекти да откривам днеска, ей кво съм казáл по темата за Русия.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5115789
Как хубаво и точно го е казал Кенан.
Страхът да се срещнеш с чужденци и властта да не знае това беше вселен в нас от ранна възраст.Това беше първичен,жесток страх.
Спомням си абитуренската ни вечер беше в ресторантите на хотел *България* в София.След 12 часа в ресторанта дойдоха белгиици инж.химици,които работеха на инсталацията за карбамид във Враца/инсталацията и технологията бяха белгииски/.Когато разбраха,че ние две момичета и едно момче ще учим химия ни поканиха на другия ден в сладкарницата на хотел Балкан да ни разкажат за технологията от природен газ и въздух до карбамид.Изкушението беше голямо,страхът още по голям.Не отидохме.
И сега когато разказвам на внучката ,тя не може да повярва.Като ме знае колко съм свободолюбива,склонна към рискове,храбра,готова да се хвърля в непознатото ,че ще се изплаша от един разговор с чужденци и то европеици,а не диваци.Но страхът от властта,изселването и т.н. беше реалност по онова време.
Така живяхме.Ето защо съм непримирима.
Ние за разлика от сегашните западни лидери сме наясно, изключвам тук (не)скритите лимонки-шизофреници, хем антикомунисти, хем русофили, че планът на лилипут.ин изложен в речта му пред последната сесия на ГА на ООН сработи. Тогава, той предложи, по примера на ВСВ срещу ИДИЛ да се създаде антитерористична коалиция. След атентите онзи ден в Париж наивните държавници на свободният свят налапаха кукичката. Туряме пепел на каквото било (Грузия, Украйна, хибридна война), снемаме санкциите и дайте да дадем. Онзи ден, в поредната си блестяща статия Иво много добре разтълкува знаковото “и” на гнома. България И ЕС. Убеден съм, че след разгрома на ДАЕШ джуджи1 ще тръгне да сбъдва мечтата на всички руски императори, туряне ръка под някаква форма на проливите към топлите морета. Пътят му минава през нас.
Та, колко му е да ни харижат на мечока. Правили са го вече. Разчитам единствено Турция да се усети овреме.
Може да звуча на някои параноично но историята ме е научила, че при всеки голям сблъсък раззия неизменно преследва горната цел.
БОГ да пази БЪЛГАРИЯ!
Путин има голяма полза от трагедията в Париж – отклонява се вниманието от Украйна. Възможно е знаел за подготвянето. Възможно даже са подхвърлили идеята. Въдицата е хвърлена – ще се хванат ли ЕС и САЩ, ще отменят ли санкциите. А за нашите рублофили всичко е ясно.
Във връзка с лидерството, и за да се излезне от тона на негатизъм и оплакване – няма ли пък някой да обърне внимание на позицията на президента (http://www.mediapool.bg/plevneliev-rusiya-gotvi-hibridna-voina-na-balkanite-tselyashta-da-destabilizira-evropa-news241829.html), след битуващото преди няколко дена разочарование по вартоломейската завера?
Защото традицията май е да се мрънка като нещо не се харесва, но да мълчи, когато има нещо положително, че не е интересно ли, що ли…
То затова не може и да очакваме кой знае какво лидерство – то е такова, каквото мрънкащото мнозинство си заслужава.
Г-н Инджев,следя Вашите коментари с огромен интерес и възхищение от ерудицията Ви,от силата и последователността да изричате на висок глас истините точно “в десетката”.Желая Ви сили и издържливост!
Браво на Иво, че ни припомни един от големите “тихи” герои на ХХ в.- ДЖОРДЖ КЕНАН! Освен блестящ дипломат, политически мислител и прогностик и превъзходен стилист, между другото той преоткрива, а и използува в своя анализ на съветизма книгата на граф Астолф дьо Кюстин за Русия, където и “загадъчната руска душа” е описана лабораторно – като източник на много минали и бъдещи злини за света. Но “Дългата телеграма” е приета като официална американска доктрина спрямо Съветите под името policy of containment на 12 април 1947 г. ! А 30 годишната астрономическа пауза между тази дата и октомври 1917 илюстрира, че дипломатическата и политическата “съветология” е трябвало дълги години да чака личности, идеи и текстове, които да оправдават съществуването й, да отворят очите на цивилизования свят и неговите лидери за неизменната същност на Кремъл. Страх да те хване, като си помислиш, че в Държавния департамент сега ще трябва да чакат подобен пророчески анализ не 30 или 3 години, а дори и 3 месеца!
Към Банкянско човекоподобие
Е па правилно си им го казáл:
“Виждате, че най-големите на срещата на Г-20 се държат много внимателно и сдържано с Русия.”
PS – Колко точна е констатацията на г-н Инджев в текста му и на много от хората в блога!
Към Васил:
Ако имате нещо за казване, например за критиките за гафа с награждаването на Вартоломей, изкажете се ясно. В противен случай мрънкате…
И аз казвам като пишещите по-горе: Благодаря Ви г-н Инджев, че изразихте в статията си онова, което чувстваме всички ние, които изпитват тревога за бъдещето на България и демокрацията. Присъединявам се към всичко казано, като само добавям – новият Сталин-Хитлер, сегашният кремълски диктатор Путлер, иска да повтори именно ситуацията от Втората
световна война – да стане необходимият съюзник, да запази окървавеният с кръвта на собствения си народ Башар Асад като гарант за руския преден пост в Близкия Изток и да повтори опита с
т. нар. “народни демокрации” /?/, установени в Източна Европа след края на Втората световна война с помощта на съветските щикове и танкове. Опитвайки се привлекат сирийската опозиция към
разговори с Асад, кремълските стратези
се надяват да дадат възможност на сирийския диктатор да организира “честни” избори и така да легитимира кървавата си власт. Всичко това вече сме го видели в многострадалната история на Европа и на други места в света. И накрая – всичко това нямаше може би да се случи – пръкването на Ислямска държава и продължаващото упорство на Башар Асад, вкопчил се във властта – ако не беше колебливата и непоследователна политика на най-слабия досега президент в историята на САЩ – Барак Обама. Достатъчно е да споменем само непоследователната му позиция спрямо Сирия, увертюрите и авансите към друг диктатор – Раул Кастро и преждевременното оттегляне на американските войски от Ирак, което сега всички анализатори оценяват именно като преждевременно.
Великолепна е сатиричната игра със смисловите полета на Дончева и Кенан. И напомнянето за големия дипломат. Не случайно Джейн Кърпатрик – в началото на водения от нея курс по стратегическо мислене във външната политика – чете ритуално на глас параграфи от ‘Американската дипломация’ на Джордж Кенан.
–
Сред коментаторите ярко, та ослепително спешно беше отново да блесне Банкянско човекоподобие с речеподобрената си банкянкостност (дериват на изкустност). Уелкъм бак рибон мен!
—
Благодаря на Rossen Iordanov за коментарите през последните дни; ще свърна само в едно изречение:
‘Аз лично мисля че едно масирано връщане на бежанци обратно в техните страни, за минимални подозрения за връзки или симпатии към агресивния ислямизъм ще изиграе добра превентивна роля.’
Не знам дали е истина, но чувам през океана, че Германия вече връща част от мигрантите обратно. Последно бяха споменати 5,000? депортирани човека, съобразно клаузата за ‘сигурна страна’ от 1992 г, Дъблинската система (която унгарският външнен министър обяви за мъртва преди броени дни) и имиграционния закон в страната. Изглежда политическата безпомощност и паниката от прииждащата вълна надделя над пределекторалния тремор при произнасянето на думата ‘депортиране’.
Но подобно решение за връщане обратно е юридически силно затруднено, когато мигрантите са вътре в страната. Дори да сте получили категоричен отказ след всички възможни легални процедури, германското имиграционно право ви дава ОЩЕ една, последна възможност, до която все повече мигранти прибягват и тя се нарича ‘Hardship Commission’.
Затова вярвам повече в идеята за цивилизовано, рентгеново, строго и справедливо проникновение по хомогенизирани като контрол външни граници на съюза, в стратегическите и образователни? фунции на ‘Фронтекс’ (изстрели дори от рикошети са недопустими) и в някакви предполагаеми генетични остатъци от мъдрост в европейските политици и съветниците им по миграционно право.
да се чете ‘смъртни случаи, дори от рикошети’
Претенциите на Руслямска държава да са Третия Рим старите хора описват така: “Видял жабата че подкововат вола и тя вдигнала крак”
Днес френските служби са заловили 5 души терористи от Русия – подчинени на пудела на Путин – Кадиров.
Имаше тук един русофилистик с псевдоним Иван Георгиев, та много моля да ми обясни този път без фатмашки и милицонерски номера “некои съображения” за липсата на ГРУ при основаването на ИД, за липсата на СССР за основаването на уахабитското движение 70те години (убеден съм че г-н Иво Инджев като познавач на региона може да изкаже компетентно и експертно мнение),а и бивш генерал от Секуритате издаде книга книга с подробности.
Много моля и останалите червени, розови,зелени и вся осталная русофилистичная сволоч да ми посочи поне една смислена причина Русия може да има претенции за Третия Рим, като са си просто Руслямска Държава
Здравейте г-н Инджев,
Може би сте запознат с тази информация, но реших да я споделя, в случай, че ви е полезна или някои от колегите коментатори в блога. Поздрави.
От 2006-та година насам България постоянно спада в класациите за свобода на словото. Наскоро удари дъното – 106-то място от 180 държави. Е, не е дъното, може и още надолу. Затова такива срещи не бива да се пропускат.
На 19 ноември от 11ч. в Дома на Европа ще си говорим с РЕПОРТЕРИ БЕЗ ГРАНИЦИ, чиито всепризнати усилия за защитаване на свободата на словото продължават вече 30 години.
Регистрирайте се на epsofia@ep.europa.eu
ДА ПОДКРЕПИМ ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ.
ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ.
Това са думите с които ще започвам всеки мой коментар.
За да я има България.
Kъм дисекцията на Кенан и примера за всявания страх у нас към чужденци-западняци предоставен от г-жа Савова бих искал да споделя и моя далечен пръв икспириънс в тази връзка, много интересен.
Затова ще е добре тези които не са видяли все още клипчето от вчерашната вечер как хората панически се разбягаха на Плас дьо ла Републик и за секунди площадът остана пуст да го видят.
Ето по същия начин ние, няколкото деца на лагер на морето се разбягахме като диваци през глава при първата ни среща с чужденци, които нито бяха чудовища, нито терористи с калашников, а бяха в една много красива червена открита кола, млада двойка и казаха нещо което тогава ми прозвуча като Чен, чен.
След време, когато бях преодолял тези страхове и вече чатках по нещо на чужди езици ми светна че те просто търсели чейндж хората.
Сега след като вече много години работя изключително само с чужденци, страховете ми имат точно противоположна насоченост. И това не е базирано на “обосновани предположения” а на затвърдени през годините убеждения.
От всички коментари има едно изречение, което се откроява, защото съдържа мислите ми от последните дни:
“Ислямска държава, каза че ще нападне Русия, а няколко дни по-късно удари Франция”
Брилянтен текст!
Дали Дж.Кенан (признавам невежеството си, не познавам) или маркиз дьо Кюстин успяват да разгадаят Русия не съм сигурен. Макар и двамата да звучат повече от убедително.
Дали обаче, цинизмът(пардон прагматизмът) на дипломацията е нещо, без което не можем също е спорно. Все пак, на семпло устроените индивиди им е нужно повече време да приемат враговете за приятели, отколкото на дипломатите.
Предполагам, че на лошите винаги им е по-лесно да държат повече от едно каре 7.
Тоя Барак Хусеинович /както му викат руснаците/надали е толкова умствено изостанал.Изглежда това което дроби е резултат на представите му за как трябв ада изглежда света.Това обаче автоматично ни връща на въпроса за неговото умствено развитие.След време ако все още има цивилизация поколенията ще се чудят как Путин е въртял толкова време Обама на пръста си.За мен Обама и оня клоун Джон Кери твърдо не стават за президент и външен министър.
Ето откъде се информира ‘информираната’ Дончева:
https://russian.rt.com/article/130265
Г-жа Everyone, благодаря Ви за оценката, макар че едва ли е нужно да бъда изкарван чак пък пред строя с моите скромни мисли, в повечето случаи преразкази на лични преживявания отколкото някакви задълбочени анализи. Възможно е в нечии очи да изглеждам някакъв ислямофобски темерут с моите коментари именно от последните дни, затова ми се ще да споделя че мислите ми са плод на наистина дългогодишен опит в именно мултикултурна, мултиетническа и мултиконфесионална среда. Ако започна да изброявам националностите с които съм работил навярно ще се получи много дълъг списък и най-дългият ми коментар изобщо в този блог. Бих споменал само някои неща, като доста инцидентни примери.
От 18 години имам колега-мюсюлманин който е стриктно практикуващ вярващ, изпълняващ всички обреди и молитви както е предписано от религията му. В последните няколко години сме работили именно като тандем по разни проекти. Има си килимче в офиса и няколко пъти през деня се отдава на молитва. Когато отида да го потърся (аз не знам графика му) често се случва да нахълтам в стаята му (понякога работата е напрегната, както навсякъде) и да го заваря унесен в молитва, коленичил на килимчето. Никога през тези 18 години не съм го прекъсвал или с някакво мое движение, жест или дума изказвал каквото и да било неодобрение или неприязън. Просто възможно най-тихо затварям вратата на офиса му и после той сам идва при мен като свърши. Когато говорим по разни теми извън професионалните ни задължения никога пък аз не съм бил обект на пропаганда от негова страна, слушал коментари по повод на моята религия или нещо подобно. Това е част от интимния свят на всеки един от нас и просто не се обсъжда. Отношенията ми са прекрасни, колегата ми е наистина ерудит и в много отношения се чувствам обогатен от приятелството ми с него. Не си ходим на гости след работа, сингъл сме и двамата тъй като работим на обекти но имаме доста разнообразни теми на общуване. Сега си е в Индия тъй като временно сме в състояние на стенд-бай и често прибягвам до неговите съвети или го моля онлайн да ми свърши нещо може и незначително, но което знам че ще бъде направено както трябва. Изключително коректен и прецизен както в работата, така и във взаимоотношенията си. При стартирането на обекта ми ще го извикам веднага в екипа ми.
Друг пример е 12 годишната ми връзка с жена, също мюсюлманка. Най-дългата, най-силната и най-ярката в живота ми. За жалост се разпадна. Та тази жена слагаше поне 95 процента от европейките в малкото джобче на чантичката си – с поведение, такт, женственост, чистота, външност, вид и с каквото ви дойде още наум като женски качества. Това ако бях някакъв външен хипотетичен наблюдател, за мен си беше пълни 100%.
Посещаваше джамията един-два пъти годишно. В къщи не извършваше никакви религиозни ритуали, с изключение на някои кулинарни изпълнения по някакви празници. Конфесията си беше неин интимен свят, в който ме допускаше рядко с някаква дискусия. С мен влизаше веднъж годишно на Великден в църквата, точно толкова колкото и аз влизах там. Единствената в живота ми (освен майка ми) която на Великден правеше козунак с двете си ръце, редовно. А Росен редовно, без изключения през тези години ставаше всяка неделя сутрин, рано, (защото в неделя тя обичаше да си поспи) и я събуждаше с кафе и закуска в леглото, също приготвена собственоръчно…
Пак стана много дълго но ми се ще да добавя и двата случая когато участвах в мюсюлмански погребения, именно докрая , до заравянето, там се допускат много тесен кръг хора. Единият път погребах бащата на приятелката ми и втория път много отдавна погребах брата на моя приятел арабин който загина при инцидент на 20 години. С този мой приятел си ходихме на гости по семейному, сега сме много далече един от друг.
Не бих желал да се възприемат тези мои редове като някакво самоизтъкване, това е личен опит, преживян, може на някого да му бъде полезен…може някои и да ме заплюе или да се подразни.
Просто НЕИНВАЗИВНОСТТА за мен е много важно качество, както надявам се е и за всеки един от нас и така както ни е приятно да го проявяват към нас е добре да полагаме старание да не го проявяваме и ние към другите. И ако съм си позволил думи в коментарите ми недотам сдържани то е когато почувствам нещо не наред по тази линия.
Не бих желал да се възприемат тези мои редове като някакво самоизтъкване, това е личен опит, преживян, може на някого да му бъде полезен…може някои и да ме заплюе или да се подразни.-РОСЕН
Много изискании думи,но без “плюенето”.Никой няма право да Ви заклеймява и плюе.Ако някой Ви разбира,ОК разбира,ако не-пак ОК,лично за мен това е личен житейски ексириънс.И не всеки би го постигнал.Колко е годишна мюсюлманката сега,все пак.
Не мисля, че внушението колко ни било страх от чужденците има някаква стойност. Някои ги е било страх, други не. Защо тези, които ги е било страх трябва да приписват глупостта си на другите?? В България има хиляди политзатворници, младежи лежали в затворите 20, 30, 40 години за опит за бягство към чужди държави. Тези, които насаждаха страха ги знаем кои са. Тези същите, които уж щяха да освободят човека и да го поведат към светлия живот. Измамниците с петолъчки, отрекли се от Спасителя, които избиваха свещениците на народа си. Тяхното “светло бъдеще” се оказа най-обикновен концлагер за светлите души на народа, които сега толкова много липсват!
Едва ли вече има значение, но все пак може би е редно да отговоря на коментара на г-н Инджев, свързани с моя коментар.
Мислех, че съм го изразил достатъчно ясно. Ако приемем, че има един политик в България, който има ясна и последователна про-атлантическа позиция по отношение на Русия – изглежда това е Р.Пл. В същото време едно негово подхлъзване по византийската наглост на Вартоломей беше достатъчно да пожъне разочарование и въпроси за ориентацията му от вас и 50-тина коментара под статията ви, в голямата си част с негативен смисъл. Няколко дни след това президентът има пак много ясна позиция, но този път никой не обръща внимание на това. Негативизмът, и мрънкането, което имах предвид се изразява именно в това – обръщане на внимание само на негативното, а другото се подминава.
От тази гл.т., и свързано с една от темите в текущата ви статия – откъде да дойде това силно лидерство в БГ? Кой да бъде този, който да угоди на тази нагласа на мрънкане и търсене на телета под воловете? Има една поза в голяма част от ерудираните (от някаква гледна точка) хора в БГ, която се изразява в коментари в стил “ето, всички са идиоти и са некомпетентни, или са предатели” и прочие. Само че – откъде да дойде нормален човек, който да се подложи на това? Та голяма част от хората тук ( и по-гласовитата част) на всеки му намират кусур за щяло и нещяло. И рядко подкрепяме нещо, обикновено сме по-единни “против”. Не казвам, че не трябва да обръщаме внимание на грешките, разбира се.
Но много е удобна тази поза “всички са маскари”, но пък не е конструктивна.
Така че за липсата на лидерство и на нормални хора в политиката е виновна до голяма степен тази нагласа, според мен. Това ще държи нормалните хора далече от политиката. В какво се изразява подкрепата за РП, например? За съжаление дори тази дивотия с патриарха беше достатъчна дори някои от поддръжниците му (уж) да се “отрекат” от него, с което да подхранят другите, които го оплюват, или умерено го наричат “слаб”. Е, може би това няма да му даде шанс за втори мандат. И какво ще стане – отиде още един в историята, за да освободи място за друг, на когото в началото всички ще се надяват, а след това ще са разочаровани..
Мисли разни..
Към Васил:
Избягвам да се повтарям за толкова ясни казуси, но май се налага да кажа, че на практика пледирате за някаква политическа целесъобразност, каквато се практикува в политиката. Но бъркате адреса с претенцията да не “мрънкаме”. Свободният ( включително от политически ангажименти ) човек има свойството да реагира автентично, а не да си трае, за да не обиди някого, както предлагате. Така че имате пълното право да си траете, но да не нападате хората, които не споделят този маниер. Подкрепям президента, когато е прав, но в обратните случаи си позволявам да не се съглася. Когато се запиша в партията, която го издигна, ще си налягам парцалите, както предлагате.
Ще Ви помоля да не ми съобщавате за трети път онова, което разбрах от раз.Поне аз не съм се “отричал” от Плевнелиев, защото и преди не се вричал в него.
С подобен тип защита не му правите услуга, а давате основание на собствените си противници да говорят ( и да преувеличават чрез обобщения), че президентът е някаква “свещена крава” – нещо, което е характерно не за Плевнелиев, а за Борисов.
Г-н ПанАм,
Би трябвало може би да не Ви отговарям предвид не особено изискания диалог на който бяхте инициатор и чийто огънче поддържахте и поддържате в блога но ще го направя по две много важни причини.
Първо, съблогъри като г-н Тинков, Тервел, Игнатия и други са много ценни и полезни за мен и ми се ще да прочитам и препрочитам техните мисли по важни живо интересуващи ме въпроси отколкото да ги виждам въвлечени в пререкания с Вас и не бих желал да попадна в края на краищата и аз в тия пререкания.
Второ, трябва да Ви призная че моето далечно влизане с коментар в блога преди повече от 6 години бе след Ваш коментар (под друг ник, надявам се да не бъркам), на който Вие отговорихте и оттогава неизменно съм следял с интерес мислите Ви тук и в други блогове. Сега не искам отново да се получат едни дълги писания, но като че ли няма как. Това което ще напиша може да изглежда във Ваша защита и с риск да ми обърне гръб някой тук, ще го изкажа. Това е защото може би в мое лице ще намерите някакво разбиране, може би подкрепа – и аз бях се зарекъл да не се интересувам от живота в БГ, бях и обърнал гръб, всеки ден в нелеката емиграция съм си повтарял «Никога не се обръщай назад», все още си мисля че това ме спаси от някои тежки последствия в тези сложни условия далече от Родината, много повече пъти съм прелитал над БГ през последните 26 години отколкото съм се връщал, последното ми отсъствие от БГ бе за 10 години….. и така нататък в този дух мога още дълго да продължа. Това състояние продължи точно 20 години – на самоналожено принудително отричане и отказ. Това го казвам защото в днешните коментари от горните съфорумци под друга статия видях нещо като предполагаема диагноза за Вашето дълбоко разстроено състояние. Така че – това е възможно. Трябва да Ви призная че винаги съм извличал полезното от Вашите коментари а това никак не е малко и дори съм Ви подкрепял с мои коментари, в друг блог от който обаче окончателно се изнесох. И накрая , най-важното признание, че и аз както всички тук забелязвам тази непримиримост у Вас, резкия тон понякога. А последните Ви коментари показват че сте в състояние и не Ви е изобщо проблем да водите много спокоен и учтив диалог. Ето затова Ви отговарям, не ми се ще и Вас да чета в пререкания със съблогъри които поддържат високото ниво тук.
Би било хубаво да успеем да се сдържаме всички и превърнем територията предоставена ни от нашия домакин в едно много по-приемливо място от което всички, повечето от нас ИМАМЕ НУЖДА И ПОЛЗА, да намерим съмишленици, успокоение, подкрепа, отговори на нашите въпроси, да обменим мнения, а острите реплики и оценки ги запазим за нахалниците и надничащите тук с нечисти подбуди. Лично за мен ivo.bg бе причината да си обърна главата назад към България и макар да не съм намерил друга основателна причина за това в предпазливото ми движение назад пипнешком, все пак обръщането е факт и благодаростта ми към нашия домакин е неизмерима.
А иначе на въпроса Ви – дамата сега е на 40, а аз съм 17 години по-мъдър (надявам се, както и че ги нося добре засега) и не съм изгубил окончателно надежда, нали тя умира последна…
Васил:
Пишете горе:
‘Няколко дни след това президентът има пак много ясна позиция, но този път никой не обръща внимание на това.’
Тц, не е истина. НОЕМВРИ 11, 2015, 13:52 обърнах внимание на изказването на г-н Плевнелиев, публикувано от faktor.bg със заглавие: “Плевнелиев: “Предложението за награждаване с орден ‘Стара планина’ е колективно дело”.
Критиката към президента, когото ценя и подкрепям! беше и остава валидна в предложения от г-н Инджев контекст/ мислете критерии за награждаване и г-н Петко Огойски.
Г-н Йорданов,благодаря Ви за учтивия тон към моя милост,така трябва да общуваме всички- толернатност и добро възпитание.
Защо пуснах реплика към Вашия случай,описан само от Вас и свързан само с Вас.
Причината е само една-от общуването ми със много българи и много небългари на няколко езика,досега поне аз не съм срещал подобен случай.Имал съм пред очите какви ли не комбинации на връзки,бракове,деца,разводи и др. между различни етноси,раси,религии,но втори като Вашия не съм срещал.Точно неговата уникалност ме предизвика да Ви задам въпросите,които Вие явно не сте прочел,поради непубликуването им .
Ще се убедите в екзотиката на Вашата връзка ,ако ги прочетете,но явно няма да Ви бъде разрешено.Ами така е в България,не може всичко да се разрешава.
Един от интересните въпроси е този,как бащата на Вашата приятелка се е отнасял към тази дългогодишна връзка на дъщеря му с християнин,ако Вие сте такъв и въобще вярващ.
Всичко има по меридианите и паралелите,но някои неща ги няма,или почти ги няма.
Питах Ви на какъв език(езици) общувахте,но оставете,няма значение,въпреки всичко това е било силно увлечение.
Защо смятате,че диалога не е бил особено изискан,напротив,намирам че е изискан и полезен.Нали виждате,че на Вашия случай абсолютно никой не обърна внимание,никой не се впечатли,никой не каза браво,интерсно,неповторимо,впечатляващо,пример на етническа и религиозна толерантност.Само моя милост се възхити…
Уникалността на случая според мен се потвърждава от самия Вас,но индиректно-ако сте имал пред очите си и друг случай,Вие навярно щяхте да го споменете.Аз просто много се увличам от неповторимостта,оригиналността,необичайността в живота.
Дребен пример-защо постояно обръщам внимание на многобройните Мочи и Альочи в България.Ами пак по същата причина-неповторимостта на нашата родина.
Заклевам се,че в която и страна на Запад да живеете и да сте посетил,подобна дивотия не сте установил.
Нападани са много страни и народи от други държави,но НИТО ЕДНА не е построила и строи паметници в името на агресията срещу техните народи.Силно ли е това?-ами силно е ,как да не е силно,само СИЛЕН НАРОД и СИЛНА ДЪРЖАВА на такова безумие устоява.
Вие следейки нещата в България,не се ли впечатлихте от този факт-величаене на такъв античовешки и антибългарски акт.
Един журналист го нарече “лъжа”,опитахте ли се да откриете втори като него.Вече 6 години както казвате общуваме,ОК,но какви са реалните резултати от нашите дебати?
Г-н ПанАм,
По въпроса за изискаността на нашия с Вас диалог нямам забележки, имах предвид менторския тон в диалога Ви с другите. Не ми се искаше да споменавам тази дума в предишния ми пост. Това е нещото което подразни хората, ако аз бях участник в този диалог и аз щях да се подразня. Мисля че Вие можете да преодолеете това, показвате го в последните Ви коментари, показвате го и с мен.
Нещата по които имаме различни мнения се свеждат може би до две.
Първото е че аз не смятам народа за тъп, недодялан, пасивен, недостоен, просто той е смачкан и крайно обезверен. Нямате си представа може би (ако не сие свързан с дълбоката провинция) какъв упадък и деградация на личността е там, какви отчайващи са условията на живот. Аз си бях в моето село за тази година и видях настъпваща джунгла отвсякъде, запустели и обрасли дворове и къщи, училището в което съм учил с разбити прозорци и изтръгнати черчевета, превърнато в сеновал, хора доведени до отчайваща бедност, движещи се като призраци. Беше дъждовно и една съседна къща се срути пред очите ми.
Вие подлагате на унищожителна критика този смачкан народ с крайно остри, обидни думи и подигравателно-назидателен тон в коментарите си а според мен има нужда от друг подход в случая. Това само накратко.
Другото различие на мненията ни се състои в това че Вие говорите изключително много за комунизъм и пораженията от него върху страната и народа ни, а аз си мисля че по-лошото е русофилията. Комунизмът е преходно явление, със затихващи функции и влияние докато русофилията се перчи, претендира и се зъби и тя е носител на цялата арогантност и агресия сега. Това е правопропорционално на ерекцията и параноята на микродиктаторчето в кремъл което е заразило и почти целия руски народ.
Това е. По въпроса за МОЧА и другите альоши и всевъзможен камъняк мненията ни съвпадат. И тук чувството за обреченост на тоя СМАЧКАН И УНИЖЕН народ, за когото хватката за някаква спасителна сламка е съдбовноопределящо в битието му, изместило на заден план съзнанието му и предаващо се към обществените фигури и организации ПРЕЧИ да имаме поне едно компромисно решение като преместване в някакъв резерват за такива вкаменелости. Как да постигнеш революционни актове с хора, доведени до инстинктивно-самосъхранително състояние, те дори не могат да се обединят под някаква идея.
Поздрави !!!
Г-н Йорданов,
Отново благодаря за изключително изискания тон в коментара към мен.
Преди да продължим и да дадем пример на културен диалог, бих Ви помолил да ми помогнете каква позиция да заема , ако моята хипотетично я счетем са неправилна.
От една страна Вие твърдите, че народа е смачкан и унижен, а друг коментатор поне двайсет пъти твърди, че е достоен и велик.
ОК, аз съм дал невалидни анализи, оценки и изводи, но кажете към кого да се ориентирам-към Вас, или към Тервел.
Моите скромни умствени възможности не позвляват да комбинирам двете квалификации-Вашата и тази на колегата Тервел.Поне за мен е нелогична подобна комбинация-един ВЕЛИК НАРОД в същото време да е УНИЖЕН и СМАЧКАН.Както няма пържен лед и суха вода, както няма летящ слон, или скачаща костенурка, както няма комунист, който да е “русофоб”(теоретично казано).
Както казах вече аз съм изключително тесногръд и задълбочен и този път за сетен път ще припомня нещо по-подробно, особено след като Вие сте тук 6 години.
Иво Инджев даде едно начало като държащ на истината журналист и писател , насочено към истината и лъжата. В английскоговорящите страни в много отношения се използва термина “open case”.
Този случай е назован лично от самия него като “противопоставяне на комунистическата лъжа”. Защо е комунистическа ли( и в никакъв случай русофилска)???????)?
Ами защото е създадена от комунистите по време на комунистическата диктатура и до днес се пропагандира от тях и символите, които те построиха за да я подкрепят по пропаганден и научен път.
Тя е сътворена в комунистическата държава НРБ и живее и се разширява в днешната “некомунистическа държава” РБ.
Няма са излизам извън рамките на неговата дейност, за мен тя е напълно достатъчна и ми служи като способ-оръжие вербално да се противпоставям на тази лъжа.
Но какво става, този “open case”, никой не го е затворил, нито пък самия негов “откривател”.
Който не ми вярва, нека да бъде искрен и любезно да попита г-н Инджев кога смята “случая да приключи”, за да имаме вече “the case is closed”.
Не, няма АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ШАНС за приключване на “кейса”(англ.)
Повтарям отново:
НЕ СЪЩЕСТВУВАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ СИМПТОМИ ОТВОРЕНИЯ СЛУЧАЙ С ЛЪЖАТА В БЪЛГАГИЯ ОТ Иво Инджев ДА ПРИКЛЮЧИ !
Защо???? Този път съвсем сдържано се провиквам:
ДЪРЖАВАТА НЕ ПОЗВОЛЯВА!!!!
( а народа от това се самозадоволява)
Известен производител на часовници от Швейцария възнамерява да стартира производството на модел специално за руския пазар. Особеното на модела е, че стрелките се въртят наобратно.
http://www.stopfake.org/bg/svetskata-antichnost-po-dati-i-v-kartinki-kakvo-ot-minaloto-na-sssr-se-vzrazhda-v-svremenna-rusiya/
“……имах предвид менторския тон в диалога Ви с другите.”-Росен
Драги Росене,аз предлагам да оставиме тоновете,сопрана,баса,алта и пр. на композиторите и вокал-изпълнителите,дайте да търсим истината,дори под такта на всевъзможни звукови честоти.
Не остана време,живеем и продължаваме да носим комунистическото бреме.Мочите и Альошите са действително тежки-не само физически,но и морално без забележки.
Свестните хора у нас са притиснати с тези бетони,сътворени от комунистическите мормони,засега сме непобедими шампиони.
Питам безброй пъти-господа,приятели,другари добри,покажете поне една друга държава,която е построила и строи паметници на лъжата,агресията и терора.Сега питам лично и Вас,оставайки в захлас,питам Ви добронамерено и искрено,виждал ли сте в друга държава такова чудо-безсмислено,чудо на безумието и идиотизма-да се прославя и ден-днешен КОМУНИЗМА.На територията на Европа всеки ден у нас той,комунизма тропа.
Който със закон в България е обявен за криминално проявен,но от ДЪРЖАВАТА и НАРОДА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ЗАКЛЕЙМЕН.
Pre P.S.- Български президент не е заклеймил юридически и конститиционно КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА.
Дайте да направим едно камерно проучване в рамките на нашия сайт и да покажем на Държавата и Народа каква е нашата порода.
Държави и народи в Европа и Света колкото искате,но втора като нас няма откъде да изтискате,Мочи и Альочи отвсякъде стърчат,държавата им влива всеки ден кръв и сок-от народния джоб.
И народеца съвсем послушно го изтърсва,без да му втръсва.
Досаден съм до болка,признавам си без подсещане,но засега се кълна в Светия Дух,втора Държава и Народ като нашите няма никъде,дори напук.
Втората силна досада е че моля вече няколко години всички на блока-дайте приятели и съмишленици добри,напънете се и посочете втори журналист,записал се в протесния на Иво Инджев списък-лист.
Не,стадото мълчи,само и само никой да не го гълчи.хайде сега и на него лично да досадим,Иво,кажи на всички тук кой твой колега се към твоята кауза присъедини и комунистическата лъжа разобличи.
Дайте го този “втори”,посочете го,пипнете го,името му покажете,не може да няма втори в българските комунистически обори,не е нормално само един журналист истината да говори.Да,ама да-МОЖЕ!
Спирам моите поетически увлечения за да не помрача на стадото комунистическите му удоволетворения.
А на истинските достойни българи-човеци,пожелавам да стоят далеч от комунистическите кючеци.
Следва…
“Първото е че аз не смятам народа за тъп, недодялан, пасивен, недостоен, просто той е смачкан и крайно обезверен”-Rosen
ОК,напълно съм съгласен,повтарям и АКЦЕНТИРАМ,дори думите Ви бетонирам:
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
– НЕ Е ТЪП
– НЕ Е НЕДОДЯЛАН
– НЕ Е ПАСИВЕН
– НЕ Е НЕДОСТОЕН….
Бих добавил още много добри черти за него,за да извися още повече собственото ни его.
Но тогава какъв е този народ,който не събаря символите на своите агресори,убийци,крадци,мъчители и в буквалния смисъл поробители.ОК,освен да допуснем,че този умен,дялан,активен и достоен народ все още не е видял паметниците на КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ОКТОПОД.Добре,пак добре,съгласен съм и с този вариант,не бива никой да бъде упрекнат,че зрението му не е добро.Природа,какво да се прави….
Но да минем на други сетива,които имат стойност и на морални сечива.Българския народ явно недочува,да не кажа глух,обечен в комунистическия кожух…
Други варианти аз не виждам и съм безсилен вече да предвиждам,но че има нещо погрешно в тоз народ,ще споря докато целия се окъпя в знойна пот.
Всяка държава и общество строят паметници в името на всякакви каузи-култура,независимост,войни,трагедии,наука,спорт,природни бедствия,катастрофи,революционери и просветители,религиозни водачи,политици,войници,светци и др.но ЕДНА ДЪРЖАВА да строи паметници на своите агресори,ръка на сърце,казвам го тихо като с пауново перце-няма,няма,няма и да има,БЪЛГАРИТЕ СА СИЛА НЕДОСТИЖИМА и напълно справедливо заявявам- НЕПОБЕДИМА.
За мен това е световен феномен,засега е невъзможно да бъде победен.
Рекорди по света всякакви,но нашия е и над Гинесовите.
Не може да бъде вместен и в Музея на восъчните фигури на британката Тюсо.
Да вземем само Русия-това е страната,която най-много войни е водила,най-много държави окупирала,най-много кръв е проливала,най-много хора убивала-свои,близки и далечни и написла безброй песни.Не е възможно точно такава държава да не се впечатли от чужда окупация.
Каквато и да е Русия-изостанала,агресивна,шовинистична,нецивилизована и пр.,какъвто и да е руския народ,но засега на обширно-безкрайната руска земя няма НИТО ЕДИН паметник на агресора и окупатора.
А и тя е нападана-последния път от своя съсед Китай през март 1969 ако не се лъжа.Но нека някой да отиде до река Усури и да намери паметник “на китайската армия-освободителка от признателния съветски народ.” (Острова Дамаскин е даден на Китай.)
На съветските офицери,сержанти и войници има няколко паметника,но на китайските агресори няма нито един.
А в България всичко има….
Ами здрава държава и здрав народ сме ние,не е ли така,или пак греша…
“Нямате си представа може би (ако не си свързан с дълбоката провинция) какъв упадък и деградация на личността е там”-Росен
Напълно съгласен,но затова пък всеки голям град е с комунизъм заквасен.
Да не би моя любим половинмилионен Пловдив да е много напреднал и с хората да са извисени-всеки ден и нощ да се радват под мрака на Альошата.Що за прогрес и градация е тази на истината фалшификация.
Ако Вие Г-н Йорданов намерите психолог,който да обясни това,аз се обявявам за носорог.
“Вие подлагате на унищожителна критика този смачкан народ с крайно остри, обидни думи и подигравателно-назидателен тон в коментарите си а според мен има нужда от друг подход в случая.”-Росен
Все пак кои са острите ми думи,аз дори твърдя,че САМО СИЛЕН НАРОД може да живее така тихо и спокойно под мракобесните лъчи на символите на лъжата.На слаб народ това не е по силите.
Паметниците не са внесени от чужбина,а са рожба на неговата родина.
Добре,сигурно съм изразил подигравка с такъв народ,явно съм прекалил,но не е ли той с паметниците душата си закалил.
Не е ли време да се събуди вече тоз народ,живота ни мина вече,какво е нужно още че да каже стоп на комунистическата мърсотия,тя го е заляла до шия.Няма ли край този махмурлук,или само ние българите да сме на цивилизоваността напук.
“Другото различие на мненията ни се състои в това че Вие говорите изключително много за комунизъм и пораженията от него върху страната и народа ни, а аз си мисля че по-лошото е русофилията.”-Росен Йорданов
Напълно отхвърлям това твърдение,комунистите ги заля ново провидение.По-скоро,умопомрачение.
Комунистите не могат да живеят без пропаганда и химери,затова БКП се опита други да намери.Затова си има дежурни милиционери….
Засега са само две-вярата в Бога и вярата в Русия.
И от комунисти-атеисти,те станаха христиани и дори евангелисти.
От вярата във “ВЕЛИКИЯ,НЕПОБЕДИМИЯ,НЕДЕЛИМИЯ И НЕРУШИМИЯ Съвестки Съюз”,те повярваха в днешна Русия,която не се разделя с комунистическата помия.
Последното убежище на комунизма е национализма и православието.Засега католици-комунисти аз не познавам.
Казано с други думи,комунизма бе трансфериран и трансформиран в русофилия.
Ако русофилията е извън комунизма,тогава защо комунистическата пропаганда е все още валидна и засилваща се.
Паметника на маршал Толбухин от 22 септ. 2015 не е построен от русофили,а от комунисти,защото не русофилите,а комунистите казаха,че Съветската армия е ОСВОБОДИТЕЛКА. Съветското “освобожднеие” е начало на строителството на комунизма в България ,а не на русофилизма.
Нали разбирате какви гиманстики правят другарите със старите комунистически свастики.
И народа се подвежда съвсем дисциплинирано и отговорно-в България е неприлично да се говори за комунистите,модерно е да се говори за русофилите,
А комунистите къде отидоха?А, впрочем,те са били преходни…ОК,хорошо!
http://www.kavkazcenter.com/russ/content/2015/10/20/110509/tselyu-rossii-na-samom-dele-mozhet-byt-razrushenie-saudovskoj-aravii.shtml
г-н Инжев,
интерпретацията Ви на написаното от мен е именно част от това, което имах предвид.
Също така, съдейки по нея – или аз не съм успял ясно да изразя мислите си и добронамереността си, или пък вие предпочитате да го разбирате като критика, пледиране за нещо си, нападане и други.
Жалко. Ако наистина го възприемате така, или подходът ми е достатъчно неумел така че да доведе до такъв резултат – поднасям своите извинения и си правя своите изводи. Използвах вашия форум за да споделя мислите си, свързвайки ги с темата, предполагайки, че това е целта на коментарната част от блога Ви. Няма как да не ми прави впечатление, че когато се различават от общия тон не са добре дошли, ще го имам предвид.
Здраве и успех ви желая,
Васил Иванов
И извинения за пропуснатото “д” в името ви
Г-н Панам,
Благодаря и аз за учтивия изкусен диалог.
Останах очарован и възхитен от превъзходния дълбокопоетичен анализ на думите ми и малко притеснен да не Ви се е случило нещо след толкова много пролята знойна пот по нощите.
Надявам се че сте добре и сте отпочинал и готов за нови подвизи и битки.
Искрено Ваш,
Уважаеми ROSSEN IORDANOV,
С интерес чета някои Ваши текстове и неведнъж съм споделял позициите Ви. Но се осмелявам да забележа, че понякога страдате от творческа логорея и от липса на скромност. Неведнъж текстовете Ви са многословни и превъзхождат по броя на думите статиите на нашия домакин. Това не е порок, но когато се превърне в навик, говори не съвсем положително за автора. Принуден съм да Ви напомня, че повечето читатели и участници в този блог се включват в дискусията заради автора И. И., а не заради някой друг.
Надявам се, че ме разбрахте.
С уважение,
/подпис/
Уважаеми Г-н Йорданов,
След знойните нощи се чувствам като нов.
Но и с поезия и без поезия, българския народ е все още под комунистическа анестезия.
Опитва се да го пробуди някой човек честен, но народа го счита за неуместен.
Имаме военен марш , който започваше с думите “Велик е нашия войник…”, но комунистите направиха народа безлик.
Държавата от светлите хоризонти на комунизма се отказа, но лъжата здраво замаза.
Що за държава е това, която комунизма прекрати, а броя на комунистическите паметници увеличи.
Държава ли е това, чиято независимост с руско-съветски фетиши осра.
За кого гинеха стотици хиляди войници и офицери, та днес паметта им да се задуши с комунистическо-руски химери.
Силата на нашите революционери, комунистите разстереляха с кървавите си револвери.
Думите на Стоянов, Каравелов, Ботев, Левски и Раковски бяха омърсени с лъжи московски.
Силна е все още съветската смрад, разнасяна от всеки комунист-гад.
След тази казана от Георги Марков дума преди да издъхне, не се намери втори като него на стадото истината да вдъхне.
В българските комунистически обори, не е възможно да се открие достоен втори.
Появи се някой писател или журналист достоен , но каузата му народеца така унижава , че втори не се появява.
Къде е цвета на българската нация-вмирисва се от комунистическата си самоокупация.
Не се намери нито един писател, поет, режисьор, композитор или артист, който да посочи кога се е отказал от “социалистическия реализъм” и от съветския примитивизъм,
Може би все още нашите творци не са истината открили и съюзите им от комунистическите лъжи все още не са освободили.
Тих , скромен и беден е нашия народ, но здравословно храни комунистическия октопод.
Докога? – НАВСЕГДА!
Благодаря ви за изискания и изкусен диалог, драги ми дама и господине. Остава като същи аристократични герои на Лев Толстой да си заговорите на френски език и вече от блога ще потече река от боза с лимонада. Искрено Ваш/a: симпатизант/ка на ДСБ.
PANAM, разсъжденията ти за комунизма и русофилията ми напомнят за вица, в който философ разсъждавал над въпроса “аз ли съм, не съм ли аз?”. Абе изхвърл`и нищо незначещата дума “комунизъм” от денонощните си главоблъсканици и приеми като проблем номер едно на днешна България постепенното й окупиране от Русия, подпомагано от местни продажници (рубладжии).
Решeнието на така формулирания проблем минава през:
1. политика на намаляване на икономическата и политическа зависимост на България от Русия, скъсване с практиката да се копира руския обществено-икономически модел;
2. обезвластяване на рубладжийската шайка (Гоце и подобни) и
3. активизиране на гражданското общество – самоорганизиране в партии, излъчване на естeствени, а не спуснати от ченгеджийницата лидери и т.н.
Докато не тръгнат промени в тези посоки, бъдещето на България няма да е по-добро от настоящето й.
Уважаеми СТИЛИСТ ПАПУНКЬОВ,
Благодаря за забележката. Лично аз не измервам ценността и значимостта на изказаните мисли от нашия домакин в БРОЙ ДУМИ или ДЪЛЖИНА НА ТЕКСТА. За тази значимост съм се изказвал често, винаги сдържано, премерено и най-важното искрено. Възприемам това място като свободен форум и онова POST A COMMENT като покана за разговор. Така че могат само да бъдат абсурдни предположенията, че с мои понякога дълги коментари целя да го надговоря ???!!! Това е смешно и такова нещо не бих посмял даже да си помисля!!! А ако имах творчески аспирации нямаше да бъда тук. Досега не бях получавал подобен упрек и си карах така, като уверявам Ви, старая се да си налагам сам някои ограничения, например да не бъда инвазивен, мисля че го постигам. Не ми се иска и да съм досаден на никого. Но явно нещо съм недогледал и ще се поправя. Ето например постарах се да се огранича в по-къс текст от Вашия, но като че ли не се получи. Ще поработя още по въпроса.
И още нещо, на мен познати са ми споделяли че четат само Иво а коментарите не, така че това е едно разрешение, поне за Вас и ще Ви освободи от принудата да правите забележки.
За мен също е разрешение – да се огранича в подсказаните от Вас количествени рамки или да спра изобщо да чета и пиша коментари, но когато това ми се налага от някого, не е много приятно.
С уважение,
Уважаеми г-н Панам,
Как се радвам че се отзовахте, за момент си помислих , О УЖАС, че сте могъл да се удавите в пролятата знойна пот през вчерашната много тежка за Вас нощ.
Но щом сте добре и не сте пострадал може би ще благоволите да сътворите за всички съблогъри и една поетична ода-дисекция и на някой друг народ, вече за българския, ОПС, … за българчетата разбрахме вече всички че така умилено и поетично се възхищавате на техните многбройни добродетели. И докато ние наизустяваме цитатника с Вашите забележителни дълбокомислени строфи, може би ще благоволите да ни посветите и някои редове, не задължително толкова дълги и си направите гарга… ОПС, … да опишете така лирично-поетически корейския народец примерно с неговите наивни и заблудени корейчета , после можете да преминете към италианчетата, после към някой друг народец, може да завършите с германчетата, при тях наивността и заблудата пък е невероятна, щом там е покълнал и процъфтял както национал-социализма така и комунизма. Ще се радвам да Ви дойде музата и по тази изключително интересна тема и прочетем Вашите великолепни стихове.
Ако обаче прибегнете отново до тази схема и метод и започнете отново неуморно и умопомрачително да ни повтаряте комунизъм, комунизъм, комунизъм, комунисти, комунисти, комунисти…. по-добре не се мъчете и напрягайте, не проливайте отново толкова пот.
Обикновено, когато на едни разбрани живи същества и адекватни хора, НЕ ТЪПИ – (“Ок, напълно съм съгласен, повтарям и АКЦЕНТИРАМ и думите ви бетонирам, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ Е ТЪП…” – Панам) , разбирате ли започне да им се повтаря и се зацикли както с Вашето ритмично-вибриращо френетично набиване в главата – комунизъм, комунизъм, комунизъм, комунисти, комунисти, комунисти…. те почват да си мислят дали на този маниакално повтарящия нещо не му е наред, дали нещо не му хлопа.
Затова може би ще бъде добре любезни г-н Панаме да си проверите грамофончето или плочата че нещо от двете прескача на тези думички, а ние го слушаме от доста години… Тук май не остана никой който да иска да я слуша тази Ваша песньовка.
Аз бих Ви посъветвал, най-приятелски разбира се, да си намерите в някой парк на Филибето удобно местенце и си организирате нещо като Хайд Парк или кът, може там методиката Ви да заработи, да се натълпят хиляди пловдивчани и си подложат главите в които Вие ще налеете по мъничко от така ценния антикомунистически акъл. Тук явно не се получава, а жалко, за изхабените от Вас милиони топли, окуражителни и вдъхващи оптимизъм думи към наивните и заблудени българчета от нашия блог.
А може би още по-добре ще бъде да отидете на Бунарджика, пред альошата и там включите грамофончето си с любимата Ви плоча – комунизъм, комунизъм, комунизъм, комунисти, комунисти, комунисти…. силен, достоен народец, силен, достоен народец, силен, достоен народец …. и постепенно като почнете да АКЦЕНТИРАТЕ , АКЦЕНТИРАТЕ, АКЦЕНТИРАТЕ, … в което сте особено, извънредно упорит, вероятно ще предизвикате така необходимия РЕЗОНАНС от който ще вземе да се срути альошата, а с него да се гътне и комунизма…
Тогава, обещавам Ви най-сериозно и тържественно че ще подема подписка сред съблогърите, пък ако не се получи ще се напъна да го финансирам сам този проект за изработването и поставянето на ВЕЛИЧАВАТА ВИ ВОСЪЧНА ХИПЕР-АНТИКОМУНИСТИЧЕСКА ФИГУРА на видно място в споменатия от Вас музей на мадам Тюсо.
А аз бях дотук с диалога, Господ ми е свидетел че имах добри намерения.
Успех в начинанието, На добър час, GOOD LUCK !!!!, г-н Генерал Власов, Петкан, Маришка Вереш, Панамерикан и ВЕЛИЧАВ ВОСЪЧЕН ХИПЕР-АНТИКОМУНИСТ !!!!!
Искрено Ваш,
Към ROSSEN IORDANOV:
“…Господ ми е свидетел че имах добри намерения.”
Прекалено добри, г-н Йорданов!
По отношение на сериозното Ви намерение за изработване на тази “фигура” заявявам категоричното си участие, но при едно условие. “фигурата” да бъде поставена при естествените и условия за съхраненение. Т.е. на кремълския площад.
Към TERVEL
Благодаря Ви за подкрепата !!!
Поздрави !!!
Уважаеми Г-н Йорданов,
Отново съм поласкан от Вашето към мен внимание и по всичко личи, че е било и приятно занимание.
Казвате че сте проявил добронамереност за диалог в нашия блог.
Това е изключително похвално, само да не е казано машинално.
Но когато един човек е искрено добронамерен, защо му е нужно да е с ирония наперен.
А след като така силно Вашата ирония извира, редно е силно да ме провокира
Но не, аз изливам моя провокация, само при несъмнена комунистическа фалшификация.
Затова прескачам със смирение Вашето раздразнение
Каня Ви най-учтиво диалога да продължим, та поне някое заспало българче да развеселим
Много българи на борба срещу лъжата бяха преди години поканени, но се отзоваха съвсем малко , от върхушата и стадото забравени
Бяха поканени съвсем учтиво пак, но не би, стадото дозахлупи комунистическия си капак
Засега борбата срещу комунистическата лъжа, съвсем силно олекотя, а лъжата натежа.
Ако не е така, сайта ще бъде закрит, защото народа ще е умствено измит
И понеже никой под лъжата не поставя динамит, тя расте върху снагата на всеки комунистически паметник забит
Къде ли са забити тези символи на комунизма?-в безмозъчното тяло на примитивизма
Призовавам Ви да съберете сили и да громите комунистите по блатистите им ниви
Защо ли така се смущавате и неправилно обобщавате, че е неадкватно да се пише за и срещу българските комунисти, да не би и Вие да смятате, че са станали и те хора-чисти?
Не, няма у тях никаква промяна, само е по-различна комунистическата им премяна
Достатъчно ъпгрейдвана за да не бъде лесно изследвана
Не могат комунистите да лъжат без укритие, затова измислиха русофилията за прикритие
Каква ли ще бъде следващата им метаморфоза?- те все намират хора за да са пак в режим на симбиоза
На познатия за всички въпрос ДОКОГА?
Следва единствения отговор НАВСЕГДА !
P.S. Поне така аз нещата усещам и ако греша, обратния отговор задължително ще приветствам и с погача и шарена сол ще чествам
Уважаема Симпатизантке,
Няколко години след като комунистите убиха Георги Марков, ако не се лъжа ББС направи филм по този повод.Поради известни причини, той не беше допуснат до зрителите в България.Беше прожектиран само в културните и нормалните страни.
Комунистите се побъркаха ит страх и яд, извикаха британския посланик и му връчиха протест, в българското посолство в Англия пък беше извикан друг британски политик-дипломат.
И знаете ли кое беше най-страшното за комунистическата банда?
Интервюто с един съветски офицер от КГБ, който отказа да убие руски емигрант-антикомунист.
Ако сега видите какво каза Николай Хохлов, ще се убедите в правотата ми да не се прикриват комунистите под техните маски.
Второ, откъде идва началото на съвременния, актуалния т.нар. “русофилизъм”, или “русофилия” в България.
САМО В БЪЛГАРИЯ има организация “РУСОФИЛИ”.
Кой я е създал? Ами как кой-комунистите в рамките на тяхната партия. Ами драга Симпатизанке трябва все пак да се мисли и то отговорно да се мисли, както казваше Хохлов(покойник вече). Да се мисли с мозъка, а не с езика.
И какви основания имат толкова много хора у нас, които да правят тази дисекция между комунист и русофил(ист-по И.И.)
Самите комунисти казват,че са русофили, а Вие и много други косвено казвате-не бе, не сте комунисти, вие сте само русофили и нямате нищо общо с комунистите.
Друг ,ДИРЕКТЕН факт-аргумент.
Може ли да има в България токова много комунистически символи, а да няма комунисти. Имало само русофили, а кой ги е строил тези паметници? -Дядо Мраз, така ли?
Или в най-лошия случай “русофилите”.Добре, но комунистите не са ли строили паметници на съветските окупатори и българските комунисти.
Ама аз вече не знам откъде да подхвана, за да спре тази измама.
До 1990 г. има комунистическа диктатура и комунисти, а след това тя изчезва и заедно с нея и нейните създатели-комунистите.
Все едно до март 1878г. има турско владичество-окупация, после то прекратява и с него изчезват и турците.
Трето, всяка година комунистите правят събирания и чествания на престъпленията на комунистите, добре, но тези престъпници никой не ги квалифицира като русофили.
Русофилията е изкуствено родено безгръбначно нищожество от родители-комунисти.
Аз показах няколко пъти, че разлика и противоречие между комунисти и русофили няма, добре, вдигам ръце и отдръпвам мнението си, но тогава кажете поне Вие какви разлики намирате междунтези две категории. Едната е политическа-комунистите, другата е емоционална-русофили.
Истината е проста до полуда-просто комунистите изпитват чувства към Русия и затова се самоопределят като “русофили”,но никога не са казвали, че не са комунисти.
Защо нормални хора да им вменяват несъществуващи разлики, аз просто недоумявам.
И им пристават да се измисля друга категория “русофоби”.
Кой нормален човек ще може да обича или мрази такава огромна държава и близо 200 милионен народ.
И освен в България такова изкуствено политическо и емоционално противопоставяне няма никъде.
Тоя русофили, оня русофоб, но няма комунист за да няма антикомунист.
Елементарно до болка.
Четвъри момент-у нас се говореше за декомунизация, а не за дерусификация. Сега за декомунизация не се говори, защото няма комунизъм, а за дерусификация не се говори, защото държавата не е “русофилска”.
И пето-нека да приема че има русофилия, която не съвпада с комунистическата пропаганда, тогава твърдя че държавата ни хем е комунистическа, хем русофилска.
В нашия сайт има многобройни материали както от Иво Инджев, така и от други автори, които потвърждават и двата “статуса”.
Обратното никой не твърди-Република
България нито е комунистическа , нито русофилска.
Ами тогава чии са паметниците на съветски и български комунисти и на руснаци на наша територия? Съвсем не са собственост на Турция или Гърция.
На кого служата тези паметници, кой им се любува, кой се грижи за тях?-ами не са нито турците, нито гърците. Ами за кого става въпрос? – ами за народа, който живее в България-българския. Ако има още народи, нека някой да ги посочи.