Бейрут, октомври 1983 г.: авторът и операторът от българската телевизия Николай Тодоров
Много „неща” се промениха през последните няколко десетилетия – цели държави изчезнаха, създадоха се нови, стотици милиони хора преосмислиха живота си спрямо тези събития. Но едно нещо май си остана такова , каквото беше: калашников. И някои други „неща”, свързани с калашников.
Това си помислих, когато се появи информацията за вероятността оръжието на масовите убийства в Париж да е било произведено в България.
Комбинацията от България, калашников и Сирия ме връща към една случка с 28 годишна давност, която съм споменавал. Рано ми е за мемоари, но все пак ще (си) я припомня.
Беше 26 октомври 1987 г. Оставаха дни до края на мандата ми от 4 години като кореспондент на БТА в Ливан.
Как съм запомнил точната дата ли? Чак толкова ли е била важна за мен? Не, имал съм и по-драматични епизоди през изминалите 4 години, сред които и такива на косъм от екзекуция от екзалтирани „бойци” от различни фракции ( поне веднъж откъм християнската страна на фронта в Бейрут, а друг път- откъм мюсюлманската, свързана с подчинени на сирийски началници ливански части). Да не говорим пък за двата пъти, когато колата ми беше крадена от въоръжени бандити с насочени към главата ми дула, за разпитите във фургон на „Хизбуллах” или за посещения на въоръжени емисари на групировката в дома ми с цел да покажат, че ме следят и да „внимавам” какво пиша ( западните граждани в Ливан ги преследваха като зайци и ги отвличаха, за да не видят никога повече бял свят или да бъдат изтъргувани за целите на терористите след години мъки по мазета и землянки, а представителите на „братски” страни, като мен, „само” ги заплашваха).
На 26 октомври 1987 г. в София на официално посещение беше сирийският президент Хафез Асад, бащата на Башар ( почти като в случая с непреходността на самия калашников е управлението на фамилията в Сирия).
В Бейрут течеше поредната хайка на сирийски специални части. Бях ги виждал как действат на отсрещната улица от прозореца си. Камион с командоси се движи бавно. От него те скачат и претърсват къща по къща. Ако намерят, каквото дирят, след тях остава кървава диря. Командосите се качват и продължават…
Сирийските командосите бяха обучени на безпрекословно подчинение като машини. Сутрин ги караха да тичат по крайбрежния булевард и изоставащите в този демонстративен крос ги биеха по главите с тояги. Направо се чуваше как кънти. Местните казваха, че набирали за тази служба бедуински момчета- безпросветни и дресирани до пълен автоматизъм. „Ако им кажат да ти отрежат главата, ще го направят без да се замислят”.
При поредната хайка и моята кола попадна в сирийска клопка на централна бейрутска улица. Безмълвен командос изникна до прозореца и с обичайния за такива случаи жест ми поиска документите, заповядвайки да отворя прозореца. Забавих се и той започна да думка с приклада на автомата си по покрива.
Когато отворих прозореца, сириецът се опита да ми вземе документите от ръката, но аз ги дръпнах и му обясних на чист арабски ( само такъв знаех, т.н. фусха, на който се проповядва и в джамията), че съм чужденец, български, именно български кореспондент и не си давам документите-мога само да му ги покажа. Той насочи автомата си към мен и аз го попитах дали знае, че вероятно този калашников е българско производство и че неговият президент Хафез Асад днес е в България.
Командосът се впечатли, но не от думите ми, а от нахалството да не му се подчиня. Хвана ме за ушите и ми приближи главата в имитация на целувка в устата ( казват, че имало някаква такава бедуинска хватка като израз на презрителен бяс ). После ми завря дулото на автомата в устата ми и така получи документите, с които изчезна напред да ги предаде по веригата на някакво началство.
Използвах изчезването му, за да тръгна да ги търся. На първата успоредна улица стигнах до група минувачи, строени с вдигнати ръце пред заредените оръжия на сирийците. Ръмеше дъжд и на тротоара имаше купчина нахвърляни лични карти, където вероятно бяха и моите документи, включително и на моя български спътник в колата , новия кореспондент на БТА, който все още имаше само временно разрешение за работа, напечатано на лист.
Нямаше много време за умуване в рамките на ситуацията, която ми напомняше на хайка на Гестапо в Прага след убийството на нацисткия губернатор Хайдрих. Зададе се взвод сирийски командоси, които явно охраняваха зорко офицер без отличителни знаци. Застанах на пътя им към входа на сградата, към който се насочиха и моментално бяха неутрализиран от няколко опрени в корема ми дула. Подпъхнаха под колана ми мерниците на автоматите и започнаха да ме повдигат на пръсти до пълна безпомощност.
Но не бяха познали. В момент на отчаяние, вместо на арабски (който друг път ме е спасявал- например хвърли в смут войници от 6 ливанска бригада, които се скараха с извадени пистолети как точно да се разправят с мен и това ми даде време да избягам) , ми хрумна да се спасявам на …руски език. „Кто из вас главны”? –успях да извикам и от въпроса ми ефектът беше поразителен. Охраняваният офицер моментално се извърна. Това ми даде възможност да му кажа какво става и че си искам документите.
Началникът разпореди нещо и подчинените му се хвърлиха да ровят в купчината на тротоара. Намериха моята ламинирана карта и прогизналия лист с разрешителното на моя приемник. Връчиха ми ги без повече приказки.
Хукнах обратно към изоставената кола и по пътя срещнах моя познайник, който ми беше отнел документите. Преди да успее да направи нещо го излъгах, че го вика началникът му, чието (вероятно кодово) име бях дочул. Бях уцелил в десетката- тези хора действаха като роботи дори само при споменаването на името на командира им. Командосът се затича през глава, забравяйки ( временно) за мен. Но нямаше да е добре да го дочакам да се върне след като е установил, че съм го преметнал. Качих се на колата, изпреварих колоната от заклещени в автомобилите си нещастници, изоставяйки ги на съдбата им в тъмната улица, където сирийците бяха изключили електричеството.
Толкова за „братската дружба” със Сирия, фамилията Асад, калашников и руския спасителен фактор.
Наистина е време за мемоари, г-н Инджев…
Иво, само човек като теб, който си е рискувал живота неведнъж в Ливан, има смелостта да казва истината за нещата такива, каквито са! Затова и за нас този форум и твоят блог е като негласно братство на хората търсещи опора и вяра в истинската журналистика.
Разтърсваща история!
И много поучителна. Най-вече руския детайл.
Моите уважения, г-н Инджев!
Иво, във възторг съм от краткия ти разказ. Моля те да започнеш незабавно да пишеш спомените си от онова време, от пребиваването ти в Ливан – ще си купя книгата с удоволствие. Твой фен.
През февруари 1987г. ми се отвори парашутът за първата и единствената въобще служебна командировка за целият ми трудов стаж. Сещате се къде. В Ливан. Просто, никой не искаше да ходи там въпреки валутният ефект, има-няма стотина долара за седмица. Бях възможно най-отдалечен от проблема който трябваше да се решава но понеже винаги съм си падал глупав аванюрист (тогава повече, ех младост, сега по-малко, ех старост) и шефът минаваше за СМЧ (силно мой човек)познавайки ме, без да търси съгласието ми заедно с един колега от една външно-търговска централа, също млад младеж ни засили на приключението-отблизо да усетим какво е гражданска война в Близкият изток. Тогава, ех тази валута по второ направление, единсвено до прословутото летище Бейрут пътуваха самолетите на БГА Балкан.
Речено-сторено. На аерогарата ни посрешнаха от търговското представителство. Войната си върви но алъш вериша на родната соцтърговия също. Предупредиха ни изрично. Ако се запука когато сме в хотела най-сигурното място е банята. Ако сме навън, винаги придружени и то в кола със служител на ТП и ни спрат на някои от безбройните блокпостове да не влизаме в диалог. Каквото ни кажат безусловно да изпълняваме. Първото впечатление от улиците на Бейрут бяха разхождащи се цивилни с калашници на гърба. Попитах, тези какви са и къде отиват. Отговорът гласеше. Членове са на някоя паравоенна формация и отиват на събрание. Сигурно през тази незабравима седмица е имало затишие щото нямаше драматични събития опръскани с кръв. А и навсякъде сирийски войници в мюсюлмански Бейрут пазеха тишина. Не помня вече източен или западен беше но това в случая не е толкова важно.
Защо ви разказвам този изцяло личен спомен. Защото вярвам 1:1 на споделеното от Иво. Още повече, че той там е изкарал 4години и работата му е била да бъде там където е било най-горещо.
Da jivee sirijsko-ruskata drujba!
Deto se kazva- “ot vekove za vekove!”
Hich da ne se pravi Putin na Cowboy, che shtjal da vrushta jihadistite na Gospod, kojto mu gi bil pratil….
Istinata e geopoliticheskata mu zel da si zapazi bazite i edinstvenija koridor kum sredizemno more (s nadejdata da shantajira i zanapred Evropa s negovija (vse po-evtin Petrol)).
Дълбоко ме впечатли спомена Ви,Иво,за онзи далечен ден от 1987 г. в Бейрут.
Какви ли не арабски,африкански “величия” приемахме и обгрижвахме в онези години.Та дори обучавахме тук.Няма да забравя около Варна в т.н. АОНСУ имаше какви ли не хора- пишман студенти.Та и калашниците,както казвате им изнасяхме,заедно с тези тренирани терористи.
А на Вас благодаря за искрения Ви материал,Иво.
Благодаря за разказният спомен,г-н Инджев!Този разказ и на мен ми навява спомени от това време.И тогава следях ставащите събития в Ливан.Помня и Вашите репортажи.Подкрепям предложението на ФЕН за нова книга.Новото поколение трябва да знае ИСТИНАТА.С уважение Марга.
И братята сърби не мирясват, какво да правиш, роднинска и комшийска близост по линия на руски и съветски чучела… Но има важна морална разлика – и то категорично в сръбска полза. Те нито СА, нито искат да бъдат в НАТО и ЕС, нито пък баламосват света, че са евроатлантици!
https://facebookreportermonitor.wordpress.com/2015/07/30/%D0%BD%D0%B5%D0%BA-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%98-%D1%80%D1%83/
Гранатомет уби американец, четирима са ранени.
http://www.clubz.bg/20687-granatomet_ubi_amerikanec_chetirima_sa_raneni_obnoven
С подставени фирми към Ислямска държава бяха доставени над 80 тона всякакъв вид оръжия от България, това по документи не е сделка на държавата с друга държава, но е престъпна сделка, която обслужва тероризъм от световен мащаб. Това което ви казвам пък аз няма да има значение, ако не се знаеше от разузнаването на няколко държави, включително и сирийското. Знаят по опис и с номера всяко оръжие доставено по заобиколен начин от България
Почти единственото място,където се е приютила истината и могат да я докоснат тези,които я търсят.Благодаря Ви,г-н Инджев!
С нетърпение ще очаквам да издадете мемоари, г-н Инждев, за да си ги купя. Разказът Ви е великолепен, а и изстрадан. Жив и здрав!
Аз пък си спомням как веднъж разказвахте на млади журналисти, ли бяха, студенти от СУ – Бейрут, артилерийските обстрели, един ден без никакъв ток, нищо не работи, ни телекси, ни телефони. Вие сте дали телеграмата си на капитана на кипърско корабче, който я пуснал от Ларнака. В него ден това била единствената информация от Бейрут, препечатвана от целия свят с позоваване на Иво Инджев, кор. на БТА.
Ей тогава им завидях на онези хлапаци в залата, че имат от кого да учат.
Респект!
Много хубава ,че споделихте, но след като толкова твърдо си отстоявате принципите, нито като политик , нито като журналист на екран се борите, само тука в тои блог. Призовавам ви за сетен път да не бъдете черна станция, а наистина да влезете в активния живот на България и да сте фактор, щом имате толкова позиции, защитете ги публично и помогнете на давещите се , за да си помогнат и те.
Still look the same as in that old picture. Keep the same spirit.
И комунисти и ислямисти са едни и същи.
И двете категории са напълно обезумяли човекоподобия.
И за едните и за другите човешкия живот не означава нищо.
И комунисти и ослямисти убиоват и издевателстват над жертвите си по неописуеми способи.
Изтезанията,уноженията,жестокостите са за тях само удоволствия.Те убиват за да се наслаждават,а не да ликвидират враговете си.
Затова цивилиозованите държави не трябваше да се занасят с Русия-задължително ще се стигне до поредната простотия.
Воть, ето да!
http://glavpost.com/post/20nov2015/blogs/65050-oleg-leusenko-kto-takie-chistokrovnye-russkie-i-kakova-sudba-im-ugotovana.html?utm_source=glavpost&utm_medium=internal_linking&utm_campaign=main_blogs_day
А този клип вчера ми “направи деня”.
Иво, нека Роси като професионалист се произнесе, дали в лицето на тази очарователна украинска полицайка вижда “конкуренция”.
http://censor.net.ua/video_news/361635/ya_pdu_v_dalek_gori_inspektor_lvovskoyi_politsii_maryana_zaharchuk_porazila_vseh_ispolneniem_hita_ukrainskogo
“И комунисти и ислямисти са едни и същи.”
POSTED BY PANAMM
Доказано и обяснено. Прочетете “Обединени в омразата” от Джейми Глазов.
Блогът ivo.bg е недостижим връх за цялата останала днешна журналистика.
Освен това, няма друг български журналист, цитиран толкова по света.
А комунистическо-кадесарския израз “черна станция” ме кара сериозно да се усъмня в добронамереността Ви.
Да видим какви ще са предприетите акции сега след снощното решение на ООН.
В Сирия не можаха да не го пуснат, да видим сега дали мини-диктаторчето ще го пуснат после в Европа, с изцапаните с кал от Крим и кръв от Донбас сапоги, което е главната му цел.
Мути се е умълчала подозрително напоследък, след като през лятото се караше и дърпаше ушите на всички. Може би замисля някаква вакса която да скрие мръсотията по сапогите. Не може в BASF да не се намери такова решение, подобно на решението на фолксваген.
Унищожителната миризма на руска партенка обаче едва ли ще може да бъде замаскирана от когото и да било.
Иво, ако тези, които те плюят, са изпадали и са се държали достойно в подобна ситуация, 1:1000, и ще са се наакали до ушите, камо ли да тичат и умирисват целия Близък изток!Хвала!!!
Здравейте г-н Инджев,
вчера в ранният следобед във движение и аз прочетох написаното от Вас и аз си помислих същото ,каквото са написали много от хората над мен . Ех, но не се осмелих , като съвсем младши коментатор във вашето пространство
тук да Ви давам препоръки да споделите с нас богатата си професионална история , която ви прави толкова интересна Личност във очите на хора от по-младото поколение .
С огромно удоволствие бих прочела Ваши мемоари за района на Близкия изток , от който имам преки, но и също разказвани ми и лично преживяни безкрайно интересни истории на прякото ми обкръжение в Германия , истории за Ливан ,Сирия ,Иран , Кипърската криза , Сауди Арабия .
В Бейрут, а патрулите сирийци. Бейрут не е ли Ливан и какво са правили тогава сирийски командоси в Ливан? Явно нещо ми се губи от историята, някой може ли да освети ситуацията. Само знам че тогава в Ливан се водеше много години гражданска война.
Към ALEX-DE:
С решение на Арабската лига през 1986 г. Сирия беше упълномощена да разтървава воюващите фракции в гражданската война в Ливан, но всъщност се възползва, за да налага своята претенция на регионален господар, който гледа на Ливан като на своя законна плячка – без значение, че Ливан е далеч по-цивилизована ( по съвременните европейски стандарти) територия, култивирана от постоянното западно присъствие там от векове чрез голямата християнска католическа и православна общност.
През март 1984 г., с логистичната сирийска подкрепа ( иранската на практика) шиитска групировка “Хизбуллах” превзе след кратки сражения с всички многобройни групировки ( социалисти, комунисти,различни палестински групировки) сунитския мюсюлмански и доста светски Западен Бейрут.Първата работа на победителите беше да нападнат магазините за алкохол и т.н.
Сирийците официално си имаха тяхната умерена политическо-военизирана организация Амал, по-стара от “Хизбуллах”. Уж двете шиитски организации си съперничеха ( Амал беше умерената сирийска ръка, начело с председателя на парламента Набих Бери и военния му заместник, моя съсед по местоживеене полковник Акеф Хайдар), но в крайна сметка днес се вижда, че иранските инвестиции в “Хизбуллах” са взели отдавна връх, а сирийците вече играят подкрепяща роля, разчитайки на “Хизбуллах” като на основен фактор в отбраната на режима в Дамаск, който не би оцелял без иранската финансова и пряка военна помощ.
Това е гювеч по ливанско-близкоизточна иранско-сирийска рецепта.
“Големите играчи” в световната политика правеха – правят и днес- грешката да не познават подправките на тази манджа и по тази причина са постоянно изненадани колко пари и колко е лютива за изискания вкус на лабораторните дегустатори на кашата.
Наистина страхотна история! Не знам дали е мемоарна, но знам, че с удоволствие бих прочел още много такива.
ALEX-DE, Сирия до убийството през 2005 на Рафик Харири поддържаше около 20 000 души „умиротворители“ в малък Ливан, в пълно неизпълнение на резолюции и спогодби за оттеглянето им.
След атентата, за който на всички беше ясно, че беше сирийско дело, имаше огромни протести, които доведоха до изтеглянето на сирийците.
Много благодаря за този вълнуващ разказ, г-н Инджев!Дълбоко ме впечатли, наистина. И аз, като останалите съмишленици във Вашия блог, с нетърпение ще очаквам да напишете и издадете мемоарите си.
Извън темата:
21 ноември 2013: начало на протестите на Майдана в Киев. Ден на достойнството и свободата в Украйна.
21 ноември 2015: Украйна най-сетне (а трябваше, още тогава) е асоциирана към Европейския съюз. Слава україні!!!
И баща ми и аз ще очакваме (търпеливо) тази бъдеща книга! С търпение – само защото книгите искат своето време.