Поговорката, според която дяволът ( кучето в руския вариант) е заровен в детайлите, напомни през сълзи днес в Париж за лаенето на русофилската глутница, джавкаща у нас по президента Плевнелиев.
Когато Плевнелиев се просълзи на поклонението си пред френското посолство в София на 14 ноември, русофилската глутница в България се разлая точно като псетата, които са надушили слабостта на жертвата. Заваляха обидни квалификации по отношение на мъжествеността на Плевнелиев. За целите на поръчковото му охулване във виртуалния официоз ПИК дори не се посвениха да направят долнопробна интерпретация, сравнявайки емоциите на това човешко същество след смъртта на детето му и чувствата, които показа за жертвите на атентата във френската столица.
На церемонията в памет на загиналите във френската столица мнозина днес ридаеха. Кадрите от тази скръб обиколиха света. Видя се, че плачат не само близките и не само някои политици – едните по най-естествени причини, а другите като заподозрени от циниците в политически цинизъм.
Какво да кажем обаче за хлипащите френски гвардейци? И те ли са „ревльовци”, както ревнаха да лепят етикети на Плевнелиев разни русофилски отрепки не само в анонимното виртуално пространство, но и от телевизионния екран у нас?
За сведение на въпросните отрепки, техният кумир Путин плака обилно на Червения площад. Вярно, не е плакал никога публично за руските или каквито и да било жертви в каквито и да е атентати или катастрофи – за чуждото страдание той не страда. „Стоманеният” им нов Сталин плака на 4 март 2012 г. от щастие, че официално се връща на власт като президент, макар да беше ясно, че не е изпускал кокала междувременно . Плака от облекчение след уплаха си от протестите, които предизвика преди това срещу себе си в Москва и Петербург с наглата демонстрация на измамата с ротацията на президентския пост с Медведев, предизвиквайки стотици хиляди руснаци да демонстрират чрез огромни шествия срещу безцеремонността на неговото властолюбие.
Москва и московските слуги на сълзи може да не вярват, но богатите ( в случая с Путин става дума за около 40 милиарда долара в офшорки, според политолога Белковски) също плачат. Плачат мъженствено от щастие, че им се е разминал разводът с прелъстения и изоставен руски народ, който днес търпи последиците от преизбирането на Путин.
Видният представител на Руската тения в България – Волен Биде-ров, завчера по телевизията каза, че Плевнелиев не бил плакал, когато имал в семейството голяма скръб, а пред Френското посолство, видите ли плачел.Демек на чужд гроб. Бидеров още направи подробен разбор на видео-репортажите от Париж и непрекъснато се опитваше да внушава, че не е имало никакви атентати, а това било манипулация.Абе, въобще Волен си е един ПИЧ – /Публично Изнасилен Човек/
На тази снимка на разплакания Медведев ухото му изглежда така, като да му е току що издърпано ( вероятно от Путин ). Гледам ги как плачат, а не ми е жал. Защо ли?
Горните двама Убавци скоро им предстои да плачат и то безспир по съвсем други и много по-сериозни поводи. Ето каква картинка на днешна раззия във външнополитически план “мъдро” къководена от двете джуджита рисува меката пропутинска медия газета.ру. И отнийде взорът надежда не види.
http://www.gazeta.ru/comments/2015/11/27_e_7921535.shtml
Важното е, че никой от военните съюзници на Русия от ОДКБ – Армения, Белорусия, Казахстан, Киргистан, Таджикистан не се застъпи за Путин! Това е вече истински повод да плаче!
Брилянтно, Иво!
Дяволът е в детайлите!
Да ти е яка клавиатурата!!!
Те тепърва има да плачат.
Киргизстан
Не мога да разбера Другаря сидеров, как има наглостта, да се прави на мъжествен, когато дори нямаше куража да изкара българската казарма и се е писал късоглед с 5 диоптъра!! Естествено с помощта на някой много влиятелен в БКП другар. Същото важи и за Проститутките в медиите. Тяхната мъжественост е като тази на малките Мастийки по селските дворове. Джавкат страшно скрити зад дувара на стопанина си или зад гърба на отдалечаващия се “натрапник”. Срам и Позор за тези, които ги следват!
Съжалявам, че “съветският” ми не е толкова добър за да преведа чудесната статия на Юри Кирпичев за да стигне до повече мислещи читатели. За папка гоце, болен лидеров, румен петков (“ние сме с русия, останалите да си е… м…..), ивайло калфин (който не обича русия, не обича България) и всьо останалая сволочь и дума не отваряме.
http://rusmonitor.com/polyarnaya-lisichka-putina.html
Какво може да се очаква от орките на Петата колона,от адептите на дегизираните да плачат с крокодилски сълзи.Та те отдавна за `рЪната и парата са продали душите си,игнорирайки всичко човешко в себе си
Крокодилски сълзи.
За какво плачат тези отрепки водещи се за управляващи Русия?
Може би за моряците на подводницата Курск,които те подло изоставиха и не позволиха на другите страни да ги спасят.
Може би за загиналите руски войници,в Източна Украйна,които тайно погребваха в безимени гробове.
Може би за подло убитите опозиционери и журналисти.
Може би за взривените жилищни сгради ,където живеят нищо неподозиращи хора.За да им се отвори път към Кавказ.
За *велика,путинова Русия*.
Смятам,че горчивите сълзи на руският народ престоят.
А що се отнася до Френският президент Оланд,Президента Плевнелиев е човешко да проронят сълзи на церемонии по случай смъртта на хората.На Френското посолство,когато отидох да положа цвете също плаках.
Биографите посочват Чърчил като най-плачещия политик. Хората са виждали сълзите му в много моменти на публичен траур. Никога обаче не е плакал заради свой триумф. Там казват, очите на Чърчил винаги оставаха сухи.
Кремълското театрално училище произвежда емоционалност единствено победоносно. Медведев го слагам веднага в албума ‘ours en peluche’.