Някой води ли сметка на „грешките” на Борисов и производните му във властта в полза на Русия, които се множат напоследък с главоломна бързина? Кой ли го съветва?
Илиян Василев, бивш посланик в Москва, пише днес в своя блог, че му влияе руското енергийно лоби. Кратко и ясно, като моите дълги и (не)ясно защо дълго подигравани твърдения със същото заключение от доста години насам.
Илиян Василев определя като „грешка” фактът, че в последния момент Борисов се е отметнал от общия протест на източно и централно европейските страни срещу изграждането на „Северен поток-2”, чрез който Москва отново се опитва да заобиколи Украйна, но и да постави в зависимост страни от региона, като Словакия.
Авторът, който определя хода на Борисов като доказателство за подозренията, че България е най-близката до Русия страна в ЕС, отбелязва, че Борисов е избързал да остане извън семейството на държавите, застрашени от руския енергиен шантаж чрез „Северен поток-2”, разчитайки вероятно да се хареса на Германия и Австрия, които обаче не са се произнесли „за” проекта и е много вероятно да се вслушат в призива на източноевропейските си партньори, от чиито отбор Борисов се е самоизключил в полза на Москва (откъдето не са го молили дори за такава саможертва, според Василев).
Борисов за трети път в рамките на броени дни заема погрешна позиция спрямо съюзниците.
След ескалацията на руско-турските отношения близки до Борисов говорители плъзнаха по медиите да обясняват колко неправилно било да се обаждаме по въпроса. Тон дадоха самият Борисов и сянката му Цветанов. Това беше сигнал за откровена подкрепа за руското становище от страна, която е съсед и партньор на Турция в НАТО. Сигналът беше подет в целия шарен спектър от говорители на руския интерес. Активирани бяха многобройни откровени леви и действащи под прикритие „десни” помагачи на руското влияние в целия спектър от Миков, през Татяна Дончева и Каракачанов, чак до бившия представител на България в НАТО Бойко Ноев, който се кле многократно от ефира на най-гледаните телевизии как Турция няма да получи никаква подкрепа от НАТО.
„Говорещите глави” от името на властта, регистрирали обичайното първоначално колебание при подобни случаи в Европа, го изтълкуваха тук твърде плитко- според възможностите си и на основата на руските си пристрастия. Внушаваха онова, което искаше да чуе Кремъл в най-проядената от руското влияние държава в ЕС: че на Турция сега й е спукана работата, защото посегнала на Русия и няма да получи никакво, ама абсолютно никакво разбиране от ЕС в тази ситуация.
Оказа се обратното и същите плямпала плъзнаха да замазват положението. Самият Борисов, типично в неговия стил, рязко смени тона и употреби със задна дата думата провокация, споменавайки колко правилно е постъпил самият той , когато не се бил поддал на руската провокация по въздуха ( важна беше думата провокация, която му се откъсна от устата, а не толкова самохвалството, че спасявал каквото и да било).
След като ЕС застана на страната на Турция и дори оповести бъдещи стъпки на сътрудничеството с нея, за каквито преди сблъсъка й с Русия Анкара не можеше да се надява, на рублолюбците тук им остана едничката надежда да са познали, че НАТО не само не подкрепя Турция, но дори ще я скастри. Обаче и в това отношение не са познали.
Генералният секретар на НАТО Столтенберг потвърди правото на Турция на самозащита. Същото направи днес в Париж и президентът на САЩ Барак Обама на двустранна турско-американска среща на върха в посолството на САЩ във френската столица.
Какво се получи? Вместо да бъде заклеймена от съюзниците си, както се надяваше и внушаваше проруската пропаганда тук, Турция осъществи небивал пробив в отношенията си с ЕС и само за няколко дни нейният лидер участва в двустранни срещу с лидерите на EC и с лидера на най-могъщата държава в света.
Нашият охранител ( на руските интереси) Борисов няма капацитета да прецени, че при цялата укоримост на много аспекти от турската действителност, агресивната руска политика до такава степен е дискредитирала Москва в очите на Запада, че в момент на избор той ще заложи на Турция- не от любов и симпатия ( с каквато Борисов от името на българския народ се опитва да оправдае своите поклони към Москва), а по прагматични причини.
Руските мантри с позоваване на опита от Втората световна война, разчитащи на опрощаване на „някои грехове”, които сработиха след побоя над Грузия през 2008 г., удариха на камък след рецидивизма на Путин срещу Украйна. Авторитарна Турция този път зае мястото на по-малкото зло на фона на ядрено-авторитарната Русия. Нейната световна мегаломания й и изигра лошата шега да тласне Анкара в обятията на онези, от които Москва се надяваше да я откъсне.
За да се направи подобна преценка обаче се искат базисни познания и защита на принципи. Вместо това София се оказа подвластна на вековни митове и корупционни руски практики, а самият Борисов се открои като техен закрилник.
Имаме отявлено проруски премиер, който се прави на прозападен и който не може да сметне един ход напред никоя от важните за нашето бъдеще международни позиции на страната. От гледна точка на неговото невежество, с което той толкова се гордее, това е разбираемо. Но се питам докога ли ще го търпят „колегите” му от НАТО и ЕС. Сега за капак се самоизключи и от семейството на страните от Централна и Източна Европа, но капакът на тенджерата под налягане, в която ври неговата проруска некомпетентност, все някога ще избие.
Май само на този фактор можем да се надяваме, за да се отървем от популиста, който се харесва тук на неговите подобия с приказки за сланината, с обобщения кой как идвал на протести с порше и прочее глупости, но в международен контекст се превръща в труден за понасяне вредител от наистина международен мащаб.
И защо Реформаторския блок все още присъства в правителството на Борисов при всичките изцепки на този неграмотен мутър! Какво крепи в него при положение, че е кристално ясно, че никакви реформи не желае да прави популиста! Окопал се е здраво в статуквото заедно с ЦацАров и Гоце, и не желаят промяна! Не ги интересува нито ЕС както мисли за тях, нито българите (които можем да мислим!).
Блестящ и точен анализ!
Наистина – на Борисов много му се събра вече. Да беше само простотията му – с мед да го намежеш, както се казва. Но като натрупаме мутренското му минало, навикът му да лъже безсрамно, любовта му към Тодор Живков, приятелството му с Първанов, закрилата му на МОЧА и останалите болшевишки чучела, както и на десетките подривни русофилски организации, топлата му връзка с Пеевски, жалката му сервилност към Русия – до последните му международни гафове пак в полза на Русия доказват, че той е ВРЕДЕН за България, за НАТО и за ЕС.
Защото вече открито работи за вражеска Русия.
ГЕРБ не са просто резервния отбор на Путин, те са най-голямото постижение на КГБ и ДС за целия преход! А б.б. си е типичен кадър на “Висшата” милиционерска школа в Симеоново-прозападна мимикрия,и руска душевност!!!
Страхотен текст! Какво друго на мен ми остава освен пак (за кой ли път да го кажа): ВЕЛИК ИВО ИНДЖЕВ!
В резюме – какво се оказва?
“Техен син” ама “КУЧИ СИН”!
Ами набиването на канчето с мас вече започна – Дейвид Камерън пристига неочаквано в четвъртък в България.
Ще бъде изключително любопитно посещение. Да не би пък “Големите” да са решили да вкарват русофилстващия Боко Тиквата в прозападен коловоз?
Следете за поведението и речевите протуберанси на Боко след като Камерън си замине.
Ще е ШОО:))
Самоизключването на БГ от групата на близките по съдба източноевропейски народи и държави и загубата на всякакъв вид доверие сред тях е най голямото поражение. Такова падение и срам не може да бъде измито с едно нищо не значещо антируско и антикомунистическо говорене а с ефективно СКЪСВАНЕ с русия.
Целта е далечна но посоката на действие може да бъде само тази, никоя друга.
Каква Висша милиционерска щкола в Симеоново, каква душрвност.Това си е един прост шмекер нагаждач/прост слуга/ нает от КГБ и ДС да заема мястото на Мин.председател и им гарантира мръсните афери и изпълнява поръчките на Путин.И той се старае доста.Убеден е че времето на КГБ и ДС не е свършило и няма скоро да свърши.Няма НАТО,няма ЕС.Кликата на Гл.прокурор е зад него.Вижте защитата му в медиите на Д.Пеевски.Сайта ПИК.
Е там като прочетете ще ви стане ясно за мръсната пяна заляла България.От време на време отстрелват някой от техните и го изхвърлят, като двете съдиики ,но главните са бетонирани.
Не са им намерени заместници.Като намерят и тях ще изхвърлят.
Жална й майка на България.
христо бисеров е НЕВИНЕН – ЧИСТ КАТО СЪЛЗА???!!!! Е, имал няколко милиончета (придобити незнайно как)в швейцарски банки, това не е толкова важно, тъй като не се знае колко са (банкова тайна). Да се чуди човек, КОЙ? изправя пред съда “невинни” хора за да ги компроментира? Знае се, (без да е необходимо да се доказва) че за всичко случило се и неслучило се все още, е виновен ИВАН КОСТОВ! Голям майтап в тази държава!!!
борисов заема правилна (за себе си) позиция в полза на русия. нима не е тя тази, на която той се подчинява като нейн личен съюзник?
Иво и колеги, извинете за дългия и напосоки взет откъс от “Стратегическа дълбочина”- книгата на Ахмет Давутоглу – наблягам професор Давутоглу!…
Плюйте си в пазвите и само си представете равнището на диалога между този изключителен интелект и Банкянския ни съблогър … “сеа, че кажеме на Лилето, на Данчето, на Десито да задвижиме некои проекти…”
Ужас да те обземе!
Приятно четене и по-малко болезнени паралели, както винаги не в наша полза!
Първа част
Геополитически теории:
Турция след Студената война
І. Усещане за място, географски понятия и карти
В книгата си „История на цивилизациите” Фернан Бродел описва ислямската цивилизация и споменава, че „истината е в географските карти ”, за да подчертае реалното значение на физикогеографските условия за възникването на цивилизациите. Наистина, главният фундамент, върху който се базира чувството за взаимна принадлежност на отделните личности, на съставените от тях общности или в по-голям мащаб на цивилизациите, е пространствено-времевата перцепция, съчетана с обективиране на собственото съществуване посредством себеусещането на цивилизациите .
Обществата, които предвождат епохалните промени в историята на цивилизациите, от своя дебют до утвърждаването си като важен актьор на историческата сцена, създават свои специфични правила и изграждат представата си за света, като вземат за отправна точка своите автохтонни територии. Картите са най-красноречивият израз на този мироглед, възникнал в дадена физикогеографска среда и прераснал в познание за света. Както отбелязахме по повод формирането на стратегическия манталитет, географските дадености може да са обективна реалност, но картите са нейно субективно проявление, пречупено през призмата на дадена цивилизация. Вавилонците са изграждали цивилизациите си въз основа на схващания, в които астрономията е заемала централно място, а представите им за земната повърхност са били обвързани с небесните тела. Персите са си представяли света като разделен на седем еднакви окръжности, като тяхната територия е била в централната окръжност, около която са разположени останалите шест, долепени една до друга.
Гърците получават първите систематизирани географски знания от Египет и от школата, която вавилонският жрец Берос основава през 640 година пр.н.е. на остров Кос (Станако или Станчио/Истанкьой), разположен на изхода на Бодрумския залив. Егейско море е в центъра на географските им възприятия, които се обогатяват с разширяването на цивилизационната им зона. Светът на Омир, който разглежда земята като плосък диск, обграден от Океаните, очертава и границите на гръцката космогония. Анаксимандър от Милет разглежда земята като основа на цилиндър, а Анаксимен (500 г. пр.н.е.) я чертае като четириъгълник. Двамата разпространяват тези представи в районите, върху които гръцките градове държави установяват своето влияние. Според тази представа светът се простира от Сицилия до Каспийско море.
Светогледът и съответно географските карти се променят след Александър Велики и неговата синкретична имперска структура, чрез която античните цивилизации на изток от Македония са обхванати в интерактивен модел. Александър Велики изгражда империята си върху стратегическата база на наречените с неговото име градове и сам диктува представата за пространство и визията за център в своята цивилизационна формация, която се простира от Македония до Месопотамия и от Индия до Египет. Светогледът и географските знания започват да се формират чрез основаните от него градове, разпръснати на широко пространство, като се започне от Александрия, която по силата на блестящо стратегическо решение е създадена в триъгълника между египетската, средиземноморската и гръцката зона, премине се през Искендерун и се стигне до Месопотамия, Иран и Индия. В Александрия се полагат научните основи на този светоглед и започва практическото му приложение в картографията. Интелектуалните достижения на човечеството са съсредоточени в този град, където живеят и работят Ератостен – направил първите измервания на големината на Земята, Страбон – отбелязал нови етапи в развитието на географията и картографията и най-вече Клавдий Птолемей – изиграл ключова роля за оформянето на светогледа и възгледите на класическия свят. Съставените след тези изследвания географски карти включват районите, завладени от Александър Велики, поради което Иран и Индия са субект на географските пространствени възприятия, а това от своя страна е убедително свидетелство за връзката между светоглед, цивилизационна зона и политическа хегемония.
Основан в средата на Апенинския полуостров с визията на град-държава, с разширяването си Рим разпространява в завладените територии една пространствена визия, в която той заема централно място. В картите от класическата епоха Средиземно море е обозначено като Mare Interum, но за римляните то е Mare Nostrum (нашето море). Стратегическият гръбнак на империята е пътната й мрежа, която свързва Западна Европа с Месопотамия и Черно със Средиземно море, но изразът „всички пътища водят до Рим” всъщност е показателен за начина, по който в даден светоглед се формира представата за географски център.
Най-видният изразител на внесените от християнството промени във визията за географско пространство е Козма Индикоплевст, живял през VІ век също в Александрия. Той пътешества отвъд известните класически зони – в Етиопия, Индийския океан и Цейлон и след като приема християнството, написва своята „Християнска топография”, в която основната идея е посредством географията да се лансира един светоглед, съобразен със светото писание и възгледите на църковния клир. Козма считал, че светът е съставен от допотопна и съвременна част, която обхваща Средиземно море, Иран, Арабско и Каспийско море, че земната повърхност е обградена от океани и че в задокеанските земи (Terra Ultra Oceanum) хората живеят във времето преди Потопа и там се намира раят на Адам.
Козма твърди, че светът има четири краища, обитавани от различни народи – индийците на изток, келтите на запад, етиопците на юг и скитите на север, като по този начин лансира светоглед, който е в унисон с християнското самосъзнание, а от друга страна показва ограничеността на едно географско познание, в което християнският свят е определен за център на света . Тази идея за централното разположение стигнала дотам, че се родила легендата за митичното кралство на свещеника-крал Презвитер Йоан, закрилник на християнския свят и покорител на мюсюлманите някъде далече в Азия. През 1177 година папа Александър ІІІ пише писмо до митичния крал и изпраща писмото по своя лечител. Пратеникът не се завръща, но едва след пътешествията на доминикански и францискански монаси в Азия, които папа Инокентий ІV изпраща да привлекат монголския хан за съюзник срещу мюсюлманите, става ясно, че такова кралство не съществува . Възникналите по същото време легенди за народите Гог и Магог са показателни за преплитането на митологията с историята и географията. Червена нишка в тази плетеница обаче е фактът, че географските представи спомагат за лансиране на разграничението между нас и другите (варварите), което от древна Гърция се предава на Рим и християнството и намира място в географските представи на съвременния свят и конкретно в идеите на колониализма.
Както отбелязва и Бродел, появата на ислямската цивилизация на историческата сцена също е свързано със специфичните физикогеографски особености. Ислямската религия, възникнала в периферния пояс на зоните на древните цивилизации, бързо завладява всички създадени по времето на Александър Велики и вече развити райони на междуцивилизационна интерактивност и подготвя условията за зараждането на нови географски представи в едно широко пространство от Испания до индуистката и синоистката цивилизационна зона.
Първите ислямски картографи следват традициите на Клавдий Птолемей и дори отиват по-далеч, както в случая с връчената на халифа Ал Мамун първа карта на света, но заедно с това чрез школата на Ал Балхи прилагат свой изцяло самобитен подход – израз на ново, обърнато към ислямския свят светоусещане. Основателят на школата Ал Балхи изготвял карти на ислямските места и всеки район обозначавал с името земя. Един от изтъкнатите представители на школата, Ал Макдиси, преодолява ограниченията на тогавашната картография, която включва предимно районите около Средиземно море и постига важни резултати при картографирането на Индийския океан, като отбелязва на изработените от него карти неизследвани дотогава области. В школата на Ал Балхи се изработват карти на кръгла Земя с център Мека и по нов начин се прави разграничение между Севера и Юга, което е важно свидетелство за начина, по който цивилизациите разработват собствени географски категории, като изхождат от своето себеусещане. Обстоятелството, че Ал Бируни изработва карти, на които за пръв път е показана връзката между Атлантическия и Индийския океан, има значение както за разкриването на връзката между районите на разпространение на исляма и светогледа, така и поради факта, че той е предвестник на новото виждане за географията, което по-късно ще наложат европейските пътешественици .
В тюркската картография откриваме друг красноречив пример за това, че обществата развиват своя светоглед в зависимост от самосъзнанието си. Махмуд от Кашгар, написал през 1072-1074 година Сборник на тюркските диалекти, изготвя карта на света, на която са отбелязани местата, населявани от тюркските племена според езика и диалекта им, на която град Баласагун е поставен на централно място, а районът на Седморечието е отбелязан като обиталище на тюркските племена. Продължителният процес на пренасяне на традициите на османската картография от разположения дълбоко в просторите на Евразия град Баласагун до Истанбул – точка на пресичане на всички древни цивилизации – е ярко свидетелство за това, че развитието на светогледа зависи от експанзивността на цивилизациите и визията им за устройството на света.
Морската карта, направена през 1413 година от Ахмет Сюлейман ал Танджи, на която са нанесени Черно море, контурите на европейския и африканския бряг източно от Атлантическия океан, както и Британските острови, може да се разглежда и като първоначален симптом на формирането на географска перспектива. А картата на Пири Реис, която е върховно постижение на османската картография, свидетелства за това, че през златния век на Османската държава в Истанбул е съществувало нещо подобно на притегателния център, създаден в Александрия от дифузната цивилизационна формация на Александър Велики. През 1567 година Али Реис изготвя своя Атлас и почти по същото време е готов и Императорският атлас, в който има девет карти на районите под юрисдикцията на Османската държава, като там са отбелязани и райони далече извън обхвата на картографията от класическия период – Черно и Мраморно море, Източното Средиземноморие и Егейско море, Централното Средиземноморие и Адриатическо море, Западното Средиземноморие и Испания, атлантическите брегове на Западна Европа, Британските острови, Пелопонес и Южна Италия, Земята, Европа и Северна Африка .
Поредицата от събития – географските открития, след които земното кълбо вече се възприема като единно цяло, меркантилизма като предварителна подготовка за навлизането на капитализма, установяването на Вестфалската политическа система, която постави институционализирания в определена степен феномен на националната държава в основата на европейския политически ред – показва тясната зависимост между светоусещането на западната цивилизация и нейното виждане за икономическо и политическо устройство. Изработването на привързани към Европа карти на света, на които Европа е поставена горе и в средата, съвпада с възникването на привързана към Европа търговска система и формирането на национални държави по европейски модел.
“Чудовищно неграмотен човек”
Само ще добавим казаното за друг, но съвсем подходящо:
“Егати негодника!”
Велик текст!
Ясно и точно казано, поздравления, г-н Инджев! Дано повече хора узнаят за всички тези истини и все по-малко са тези, които си правят илюзии и се надяват на ББ. Ако здравата част от ГЕРБ не направят с РБ съдебната реформа и до края на януари не се узакони и електронното гласуване от референдума, май ще има нови избори. Или не дай си боже, друго може да ни последва…Дори нищо правене да не последва, пак ще е лошо…
Господин Инджев,не е по темата,но новите Ви публикации не могат да се прочетат-сайта Ви не се отваря!Респект!
” а с ефективно СКЪСВАНЕ с русия.”
А има ли досега в света държава,която да е “скъсала ефективно” връзките си с Русия.
За какви връзки става въпрос-дипломатически,политически,икономически,търговски,спортни,културни…?
“В книгата си „История на цивилизациите” Фернан Бродел описва ислямската цивилизация”
Класическата философия анализира световната цивилизация съвсем не по религиозни критерии.Цивилизацията има съвсем други критерии и измерения,по които е създадена и които се развиват и денс.
Религиите,особено християнската са основа в развитието на много области на изкуството и културата,което несъмнено съставна част от цивилизацията,но само една страна,при това преди много години.
Може би е допринесла за формиране на християнските добродетели,но от друга страна наличето на “Инквизицията” пък има съвсем обратен знак (принос) към цивилизацията.
Науките,традиците в човешките и междудържавните отношения днес формират прогреса в цивилизования начин на живот.
За ислямска цивилизация е изключително пресилено да се говори.Въпреки че има институти за такава в някои страни с доминираща ислямска вяра.
Световните цивилизационни отношения и процеси не са повлияни по никакъв начин от исляма.
Ислямистите знаят много добре,че техните “ценности” не могат да се възприемат,адаптират,приемат,наложат в световните отношения и избиват “комплекси”. Назовават своите държави като “ислямски”.
“Ислямска република” е пълен антипод на която и да е нормална република. Каквито бяха и “народните републики”.Една република може да бъде само република-нито народна,нито антинародна,нито международна,нито ислямска ,нито християнска,нито православна,нито протестантска…Затова нито една нормална дуржава в света не добавя към названието си религиозен термин.
Това не се разбира от света и световните организации и резултатите са налице.
Както не се разбираше,че борба срещу “фашизма,капитализма ,нацизма ,монархофашизма ” и др. по времето на ВСВойна не е имало.
И до днес тази заблуда витае на световно(цивилизационно) ниво.
Тя индиректно налива вода в мелницата на Кремълската новокомунистическа пропаганда.
Който не вярва,нека да посочи кой,как и кога е започнал “борба срещу фашизма” или “срещу нацизма”.Или едновременнно срещу двете доктрини.
Такъв няма и няма да бъде открит…..
Може ли да се говори въобще за цивлизиация в държави,в които на базата на “ислямската цивилизация” жените са тертирани като непълноценни хора и с безброй ограничения и унижения.