Матриархат в армията, но не и в евразийския мутриархат

 

          Не бих правил аналогии ( за да не прозвучат като някаква латентна форма на възторг -не дай Боже- от американците), но руската комплексарска мания за сравняване със САЩ във всичко, ми дава основание за един паралелен размисъл по повод новината, че американската армия се отваря за жени без никакви ограничения за постове, боравене с оръжия и видове войски.

Представяте ли си как звучи това в „превод” на руски спрямо руската действителност?

Да започнем с констатацията, че в Русия хомофобията и мачизмът са официална политика. Обругаването на „еврогейския съюз” от руската пропаганда се смята за напълно легитимно занимание на туземната „журналистика”, придатък на съответната политика. А като се има предвид, че антиамериканизмът, поощряван като низко чувство от най-високо място в страната, е далеч по-права линия от правата линия на омразата срещу Европа, за Америка в „руския свят” на Путин се мисли в мащабите на „афрогейството”, направило възможно един афроамериканец да оглави САЩ.

В Русия не е възможно чернокож ( там, с извинение, наричат „черногъзи” хората с по-тъмна кожа точно толкова масово, колкото у нас на циганите казват „мангали”). Само бледолик великан, цели 166 см., може да яхне държавата и кон, на който да се снима и демонстрира гордо гол до кръста. Как при това положение жена да бъде издигната- може ли тя да се показва гола до кръста на кон, без кон, в басейн и т.н., по подобие на преподобния православен Путин?

Така е и в армията на Русия. В нея със сигурност има и жени, но само там, където мъжете им позволят да работят, за да не подронват мачо авторитета на най-важното занимание за един истински руски мъж: войната. Да мреш за родината е приоритет в Русия, където животът на индивида и на сбора от индивидите никога не е имал значение по принцип и особено в сравнение с величието на Родината.

Ами ако се огледаме тук в малката Русия? Като производна от новата ни история не беше много за учудване, че битуваше инерционната мъдрост на село ( и в индустриализираните със селска работна ръка градове) мъдрост, според която мъжът не е мъж, ако не е ходил войник. Ами сега? След като вече момчетата не ходят войници по принуда, какво става с мъжествеността на собствените ни синове и внуци, поругана по рождение заради пустата демокрация, която по дефиниция им отнема тази мъжественост?

“Без казарма няма мъжественост” е подобие на “Без СССР няма мир”.

Ех, друго си беше едно време. Да те съблекат гол пред цял куп зяпачи и зяпачки, седнали като на представление на дълги маси (задължително имаше жени във военните комисии, за да е пълно унижението и прекършването на собственото аз), да те накарат да се надупиш и да си разтвориш бузите пред втренчените им погледи и да ти бройкат възпроизвеждащия човешкия живот чифт атрибути- ех, че мъжествено беше!

Ами кефът да те острижат, да те подгонят ( в буквалния и преносен смисъл) всякакви примитивни отрепки, натоварени с власт да се гаврят с теб до пълно пречупване на волята ти за собствено мнение? Слава Богу, че на момичетата това им беше спестено, казармата щеше да бъде място на буквално, а не еднополово масово изнасилване- и не само в моралния смисъл на думата.

Обаче доста хора си харесват изнасилването. Било най-хубавата част от живота им, казват мазохистите, без да съзнават, че подсъзнателно се възхищават в спомена си на онзи период по простата причина, свързана с простатата, че са били в разцвета на младостта си, която има склонност да фетишизира това обстоятелство независимо от всичко.

Днес темата за важността на жените в Родината е (почти ) монополизирана от народния любимец, който първо ги опипва лично и ако стават ( ако дават да бъдат публично прегръщани, т.е. приемат покровителството му), ги издига. Системата работи перфектно. Да сте чули или видели някоя издигната от Него да му се е разбунтувала нещо? Жените-бунтарки той ги надушва отдалеко и не ги селектира в свитата си, за да не му мътят имиджа. Той така прави и с мъжете, но да не задълбавам, че ще бъда заподозрян в пропагандатор на руските опорни точки по отношение на Гражданите на еврогейско развитие на България.

 

Впрочем, няма да е чудно, ако Той издигне жена я за президент, я за свой наместник на върха на изпълнителната власт, ако реши да завоюва и президентския пост като трофей, който единствен му липсва в колекцията- нещо като Купата на съветската армия ( която не беше най-престижната, но беше много желана идеологически) за един футболист в НРБ.

И защо да не издигне жена? Схемата доказано работи отлично в Негова полза и гласоподавателките си подават най-милото – гласа за този закрилник на послушните жени напълно доброволно.

В заключение: по мнение на доста наши мъдреци ( мнозина от които обитават форумите в интернет), Западът ( за пореден път) скоро ще мре и новината за неговата неминуема смърт не само не е преувеличена, но направо необяснимо закъснява. Отварянето на вратите на американската армия за жените отваря и кутията на Пандора, която ще довърши западната т.н. цивилизация, смятат те.

У нас фасадната демокрация ражда и бутафорен матриархат, изроден в мутриархат, както се вижда с просто око ( освен ако те не сте от простите граждани, с който Той се отъждествява).

 

С други думи, идва краят на света. Добре че тук сме като Мекленбург- за тази най-североизточна и изостанала по онова време германска провинция Бисмарк казал на времето, че ако идва краят на света, хората да бягат там, защото апокалипсисът ще пристигне в провинцията 100 години по-късно.

 

Докато в САЩ положението е направо „апокалипсис сега”, както е казал пък Франсис Копола, почти колега на Бисмарк в маркирането на явленията, които се проявяват на бис като слабост на обществото до неговото пълно морално пропадане ( в лицето на онзи полудял във Виетнам американски милитарист, изобразен така картинно от Копола).

 

Така че: затегнете коланите ( този път не от глад), заемете удобно места в нашата евразийска каруца и се насладете на филма със загниването на САЩ . А като се събудите от сладките видения, си дайте сметка за онези 100 години, за които вече намекнах.