Има една модна мантра, обединяваща като плячкосана от тях мандра мандарините на публичното говорене на външнополитическа тема с вътрешни проекции у нас напоследък. Тя сближава от известно време насам уж разнородни, ако не и антагонистични породи публични говорители. Това е херостратовската радост от „края на либералния модел”. Като негов антипод им се привижда подхвърленият от Кремъл пропаганден кокал за края на „еднополюсния свят” и разцентрованата многополюсност (разбирай, край на американското водачество с намесата на Русия др.). Но този път искам да поставя акцента другаде- предимно върху Европа и в местната й провинция от двете страни на Балкана.
Кой ли не се упражнява в България да философства в тази посока. Дали обаче посоката на разсъжденията е чак толкова вярна, както изглежда в опростените схеми на тържествуващите коментатори? Европа е слаба, казват те. Няма лидери, като Шарл де Гол ( да се опънат на американците, подразбирай), вайкат се май всички. А арабистът Боян Чуков, известен с любовта си към всичко руско, буквално ридае над трупа на тевтонския дух и на Шилер в Германия, където- о ужас- мъжете казвали в социологическите анкети, че предпочитали да домакинстват, пред това да ходят на война. Апокалипсис за мачизма – ленинизма на Чуков и компания, захранване с хетеросексуални лозунги от Кремъл.
Не се виждат доброволци да спорят по въпроса и това е част от кризата в дясното, за която така усърдно и ръка за ръка работят леви, левеещи, т.н. центристи, царисти и какви ли не още гастролиращи по медиите артисти.
Най – удивителното е, че системно провалящите се социалисти от много години у нас ( и по света, както се видя тези дни във Венецуела) не могат да се похвалят с никакъв успех нито в управлението, нито в някаква локална битка, но са сред най-очарованите от дясната националистична вълна в Европа, която им се привижда като манна небесна. Защо? Ами защото тя сбъдва в мечтите им лелеяното цунами, което най-после ще помете онзи либерализъм, който самите те не можаха да изместят със своите „социалистически ценности” от европейската сцена.
Получава се точно като във вица за Вуте и сексуалните му закани към Пена, които щял да осъществи дори ако се наложи да наеме някой потентен за случая изнасилвач.
Не е новина, че разни другари и другарки употребяват чужд ресурс за своите цели, греейки си ръцете на огъня на нечие нещастие с надежда най-сетне да въдворят световния ред, който обещават на народните маси още докато са били в пелени. Практиката на т.н. народни и прочее фронтове – не случайно във Франция сега тя се възпроизвежда от Националния фронт с претенциите вече за (интер)национално водачество на един кафенеещ интернационал с поглед към Москва – е достатъчно показателна в това отношение. Идеята е да се обединят всички гравитиращи около революционните им обещания опортюнисти , за да бъдат употребени, подчинени, претопени и накрая обезглавени в името на един „по-справедлив строй”.
Нещо подобно, без да влизат в пряко сдружаване, се опитват днес да постигнат битите и гонени от властта почти навсякъде в Европа левичари. Уж щяха да палят искрата на революцията в Гърция, но бързо се отказаха, когато стана дума за притопляне на супата, с която да нахранят народа си- световният огън не става за подобни градивни баналности.
Назад и надолу тръгна радикално и радикалното испанско левичарство ПОДЕМОС.
И ето, че във Франция, след кървавата диря на тероризма и на гребена на невижданата от десетилетия бежанска вълна в Европа десният популизъм на Марин льо Пен постигна изборна победа на първия тур на местните избори. Другарите и другарките социалисти у нас изпаднаха във възторг, че някой друг е на път да осъществи мечтата им да изнасили Пена – льо Пен зарадва с тази перспектива нашенския соцвуте.
Български другари и другарки, сред които много представителен е Андрей Райчев, гурото ( съкратено на руски ГРУ-то) на коментаторския корпус за бързо регенериране на дърти соцблянове, громи по всички медийни канали(зации) останките от европейската либерална цивилизация. За целта обаче не използва сърпа на успехите на социализма, защото такива няма. Употребява заплахата от полумесеца на ислямизма, рикошираща като чук върху прогнилия либерализъм.
Професор Михаил Константинов, вече от десни позиции (както ги разбират феновете на Борисов) от своя страна налива черни прогнози като кафяви въглища в същата пещ. За целта картинно определи кризата в Европа и Сирия като световна, обяснявайки я с пренаселеността и изчерпването на световния ресурс, както става в пренаселен със самоизяждащи се насекоми в буркан. Пътьом се изказа похвално за твърдото поведение на …Румен Петков от АБВ, сочейки доказания пехливанин на бойното политическо поле за пример в политиката в противовес на жалките реформатори, един от които днес призова да напусне парламента, щом искал да минава в опозиция. Похвалата си за пехливанина, част от руската тройка с Борисов и Първанов, изрече часове преди гласуването, довело вчера до оставката на правосъдния министър Христо Иванов, предизвикана от прекия сблъсък със същата тази АБВ, която имало изгледи да помете БСП, според професора.
Но какво да се чудим на гербаждилъка, щом от политици, избрани с либералната бюлетина , като Петър Москов ( може би сега е нетактично да се припомня това в контекста на събитията, но тактичността явно не ми е силната страна), чухме подигравателни изказвания срещу “либералите от центъра на София”.
Откъде тръгнахме обаче- от радостта на левите у нас, че някои могат поне виртуално на да наемат льо Пен да изнасилят либералната Пена, за което самите те не са достатъчно потентни. И стигаме до общия им фронт днес с всекиго и с всички, които искат същото под предлог, че либерализмът на Европа им идвал в повече.
Какъв е изводът от този сбор ( за да не кажа сбирщина, че да не обидя конкретни мъдри говорещи глави)? Питам за сбора , понеже професорът е математик. Изводът се набива сам на очи, освен ако кокошата слепота не се е превърнала в трайно увреждане за заслепените от прекаляването с телевизионните прожектори.
Щом толкова много мераклии да се справят с либерализма на Европа се сдружават с тази едничка цел, пустият му либерализъм ще да се окаже май доста жилав. Всички са срещу него, а продължава да шава. Не ще да пукне и това си е. Ще се наложи май още дълго време всякакви другари и негови гробари да почакат, преди да издъхне от раните и родилните си петна ( каквито винаги е имал).
Колко дълго ще агонизира? По мои лични спомени досега- около 60 години. Горе-долу толкова време, още от люлката, слушам подобни прогнози за неизбежната смърт на прогнилия капитализъм. Да са живи и здрави „пророците”, за да си научат най-после уроците ( на историята) .
Дано споменатите от г-н Инджев коментатори дефинират работното си понятие ‘либерализъм’, ако не за читателя, то за себе си. Минумум и повече терминологична яснота е желана, за да знам априори къде стои коментарът по отношение на етимологически близките, но идеологически противостоящи ‘либер’-политики. Особено в случай, че не знам на коя воденица мелят брашно.
От мен нещо кратко, но на ниво:
Извън темата: радва ме, че някой най-сетне написа това, което мисля за работата на г-н Ив. Кръстев. Следя публикациите му в западните медии, doesn’t smell like a teen spirit.
http://idvassilev.blogspot.ca/2015/12/western-intellectuals-for-putin-hybrid.html
Брилянтна статия.Изящно и вярно. Дава ни надежда,че красотата и истината не са загинали,въпреки всичко.
Е, ако либерализмът в сегашния му вид в Европа не бъде заменен от по отговорни, нелицемерни, незаравящи главите си в пясъка лидери и движения, много скоро ще бъде заменен от ислямския фундаментализъм!
Т.нар. “ислямски фундаментализъм” е по-скоро руски фундаментализъм присаден в близкия изток от КГБ. И сега със злорадство говорят за заплахата от тероризъм, която всъщност е продиктувана от Кремъл. Знам че Русия стои зад не случващите промени в България! Знам че ДПС, ГЕРБ, БСП, АКАХА, АБВ, ПФ са руски агенти-фашисти! Даже комунисти! Чебурашките са готови да продадат и майка си и Родината ,само и само на Путин да му е кеф. Не е въпроса само до парите, просто комунистите мразят всичко и всички. Дано Провидението ги накаже, защото това е против законите на природата! ДАНО СИ ПОЛУЧАТ ЗАСЛУЖЕНОТО! ДАНО! Боже, Чуй Молбата Ми, Защото Е За Доброто На Българя!
към STEFAN:
“че красотата и истината не са загинали” – те няма да загинат, както и никога не са – въпроса е ние да направим всичко по силите си България да не загине, а с нея и ние.
Абе тази Лиопен е руска подлога. Като нашия Сидерович руски националист предимно. Иначе и други чужди интереси обслужва… Вижте как русНЯците и слугите и се радват. Това говори само по себе си.
everyone else, благодаря ти за незабравимия образ!
Просто имаме работа с изменено значение на дадена дума (понятие) в хода на времето. Обичайно явление. “Уродъ” на праславянски е било “красавец”, сега…, “жълта преса” с появата си преди 120 години в “Ню Йорк Уърлд” е означавала “разследваща журналистика”, днес- ясно какво. Така е и с “либерализъм”, ето защо е добре да се прецизира, дали го казваме в класическия (главно икономически) смисъл на Дж. Ст. Мил (така погледнато, скромно потичвайки след РОНАЛД РЕЙГЪН, КЛИНТИ ИСТУУД и др., съм върл либерал), дали в чисто политически (ССД в Германия), дали пък…бр-р-р-р!, в съвременен американски смисъл- като идеология на днешното левичарство с мантрите “мачистката репресивност, революцията на женСКОСТТА, мулти-култи, сексуалните “другости”, Ал Кайда и Кастро като “културни алтернативи на западната бездуховност” и прочее мисловни shit-ове, родени в кенефните кратуни на добре хранени кретени (като тов. ноам чомский) из уредените американски университети и холивудски салони.
След смъртта на Тачър британците пеят “Звън, звън, вещицата пукна” (видео) – 24chasa.bg
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1910005
Добро утро от мен Стамбо. Събудих се с твоя жив коментар! Каква патогенеза само е минала през главата на ‘Уродь’…
Към Станчев:
Мнооого хитра пропагандна, няма що. Крие в членуването на думата британци- моля, не пробутвайте тук подобни евтини “хитрини”.
Станчев, не разбрах… нещо искаше да кажеш ли?
Към Иво Инджев:
Нито пропагандирам, нито пробутвам, нито хитрувам. Който си направи труда да прочете статията ще види, че става въпрос за част от британците…
А за съществуването на либерализма в Европа в сегашния му вид, М. Тачър също изиграва своята роля(въпреки, че е консерваторка). Близо 5 милиона англичани, загубили работата си през 80-те вследствие нейната икономическа политика, знаят защо пеят тази песен…
Мисля, че западният капитализъм в момента не загнива, но се видоизменя: не икономиката определя каква да е политиката в обществото, а точно обратното. Банки, транснационални компании, концерни, олигархически структури подменят икономическите основи на западното капиталистическо общество, избират си подходяшите политици и водят обществата си там накъдето поискат.
Термини като солидарност, толерантност и интернационализъм (независимо от контекста, в който се употребяват) не слизат от устата на водещите западни политици.
А какво пишат просъветските коментатори в България отдавна вече не ме интересува, за съжаление в България дори надеждата изглежда умряла, докато нискочелите и потомците ги избират да управляват( да ни “оправят“).
Но и Европа, западната, капиталистическата вече не е същата…
@ Станчев
Цитираният от ’24 часа’ ежедневник на Александр Евгеньевич Лебедев е доказал своя интерес Тачър да бъде мислена като Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар. Нищо, че Тачър не е ‘тори феминист’.
За безработицата: в името на пълната картина, вижте нивата около месеца, в който Тачър подаде оставка.
Последно, дребнаво от моя страна, но ако отдавна не ви интересуват просъветските коментатори в България, защо четете ’24 часа’?
Либерализмът е преди всичко социално-историческо явление и след това – политика. То не се управлява от никого, но се влияе от всичко. Зародило се е в Европа преди около 500 години и след това се е развило до днешния си вид от двете страни на Северния Атлантик. Това явление превзе по мирен път бившия социалистически лагер, а след това буквално разтърси изостанали държави като Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. Приказките за „самоубийство или краят на Европа” са пълни абсурди и израз на слепота към реалността. Затова политиците на великите сили (Сев.Америка и Зап.Европа) спокойно и благовъзпитано се опитват да насочват или просто да следват (носени от благоприятното за тях течение), а управниците на второразрядните сили се опитват да „противодействат”, опъвайки се като „магарета на лед”.