Автентично-атавистичният Местан

ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКИТЕ ( В МАНТАЛИТЕТА) ОТ ДВЕТЕ СНИМКИ

Един от показателите, по който може да се съди за манталитета на нацията, са обидите, които си разменят хората. На Балканите, които иначе са несъмнена част от люлката на цивилизацията, подобно на хората от други тъми ъгли от задния двор на Европа се псуваме не просто на сексуална основа, но най-вече чрез внушения за сексуалната ориентация на обекта на нашата омраза. В Русия този примитивизъм е издигнат днес дори в ранг на държавна политика чрез пропагандата срещу вредното влияние на “еврогейския съюз”.

 

Достатъчно ясно ли се изразих за това, че се ругаем комплексарски на педе…?

 

Косвено наруган по този начин се почувствах тази сутрин от страна на изтънчения словослагател Лютви Местан. Той обясни своята кръвожадност към животните, убивани от него за кеф, като нещо типично мъжко и атавистично. То се било събудило у него – явно при такива мачовоци тази мъжка страст се пробужда като част от стимулацията на властовия нагон. Не знам за Местан, но за Първанов например е сигурно, че му се прищя да стреля по живи същества със скъпи пушки едва в качеството му на президент, обслужван за целта от цяла армия слуги на държавна заплата.

 

У мъжа страстта към лова е атавистична, правилно отбеляза Местан, но го направи за свое оправдание, че се е снимал с едни кървави трупове на вълци, отстреляни с оръжия, срещу които никоя божия твар няма шанс.

 

Не съм краен толстоист, но и не мога да се съглася, че който не обича да убива за кеф животни, направо не е истински мъж. Едно е да ловуваш, за да се прехранваш, да се предпазиш или просто да издържаш семейството си. Друго е да яхнеш скъпарски джип, да препашеш модерно смъртоносно оръжие, да си поръчаш обслужващ персонал да ти доставя на мушката жертвите и просто да натиснеш спусъка от някой заслон с пълна гаранция за прострелването през модерната оптика. След което да се снимаш за спомен от убийството с окървавените трупове на обречените за загинат за твоя кеф диви животни.

 

Небрежното обобщение на Местан за дремещия в мъжа ловец обаче дава засечка по един показател: не ВСЕКИ мъж разбира мъжествеността по този начин.

 

Мъжът има и други атавистични нагони- например желанието да притежава сексуално повечко жени. Само че обществото ( в някои части от света, които наричаме цивилизовани) е изградило преградни стени пред насилственото удовлетворяване на това желание. Защото, освен всичко друго, което може да се каже “поне” от името на жените за морала, задръжките, честта, достойнството и т.н, жените имат бащи, братя и съпрузи, които биха отстреляли посягащите от лакомия към техните дъщери, сестри и съпруги. Опасно е. Трябва да се потиска това атавистично желание и е наказуемо, ако атавизмът на мъжа си разпаше пояса и се пробуди чрез насилие в нарушение на писаните и неписаните закони.

 

И друг път съм се шегувал, че вероятно не съм мъж, щом не играя Еврофутбол. Така излиза от огромните билбордове, на които пише, че истинският мъж играе Еврофутбол. Нещо повече, не ме бива явно по мъжката част изобщо, защото през живота си не съм стъпвал на мач, макар и до днес да мога да се спечеля някой облог за жонглиране с топката срещу доста ( по-млади) мачовци, които се фукат с техните мачлета. Ето че и по скалата на Местан се оказвам „зад борда” на истинските мъже.

 

Задочно мога да му кажа, че противно на атавистичните мъжки позиви, на които се е отдал, в днешно време е по-мъжествено да помагаш на жените да отглеждат намаляващите деца на България с риск да бъдеш обвинен директно, че си обратен, т.е. възможно най-презрян според примитивизма на тъмните балкански субекти. Но не знам дали ще ме разбере този толкова отдаден на мъжките и политическите страсти партиен и държавен мъж.

 

Във всеки случай стана ясно още веднъж, че сред онези, които имат решаващ глас в управлението на нашата държавата, е пълно с атавистично-автентични мъже – мачовци, като дребосъка Путин. И по тази причина сме толкова напред по всички показатели в сравнение с държавите, където, според терминологията на кремълската пропаганда, властва „толерастията”.

32 мнения за “Автентично-атавистичният Местан”

  1. Да започна оттам, че вълкът е защитен вид, може би не в България, но в повечето нормални държави. За мен да се снимаш до трупа на животно, което си убил без да се нуждаеш от храна, или при самозащита(защото ако се защитаваш е позволено да се стреля дори по бяла мечка, която е защитен вид) е признак единствено на липса на самочувствие. Но голяма част от хорат в България са толерантни към подобен тип поведение, а на хора които работят честно се гледа като на глупаци. А що се отнася до Първанов и Местан-не искам да казвам всичко, което ми идва наум-просто е много грозно.

  2. Нека местан позира гол до кръста следващия път като се снима с трупове на избити от него животни. Нека видим що за мъжки екземпляр е, защото зализаната му прическа иначе подтиква някак си на мисли за мъжка проститутка, а не за мъжкар. Да се съблече той надали смее, обаче, предполагам поне по две причини – едно че ще видим тяло, което подсеща за обратното на мъжко и атавистично и второто е, че така би копирал господаря си Путин, което е недопустимо в руско-мафиотските кръгове на руско-българското политическо мракобесие, където местан както знаем е виден авторитет. Ясно е че анти-мъжа местан избива комплекси избивайки животни. Е, нищо долно на българския политически хоризонт не може да ни учуди и не може да е толкова гадно и подло че да се нарече падение до дъното. У нас дъно нема.

  3. Все ми се струва, че за мъжествеността на даден индивид може да се изкаже много по-аргументирано една жена, към която тази мъжественост (дай боже)се изяви. Защото да се цепят действията на един човек на мъжки и женски атавизми е доста манипулативно. Ловът в такива условия не е атавизъм, а чиста агресия. И не е нито мъжка, нито женска черта. Просто е срамота.

  4. Един приятел се отказа от ловуването, покрусен от плача на сръндак, умиращ от изстрела му. Сега е само рибар и е щастлив. Има три деца и едно весело куче. Възхищавам му се на мъжествеността и устойчивостта му пред зли и подли човеци! В България има благородни мъже от този тип но тъй като живеем под чехъла на съветските подлоги, подбрани по простотия, безгръбначност, подлост, алчност и жестокост, истинските мъже липсват крещящо в политическия “елит”. Вместо тях имаме елитни проститутки обслужващи интересите на ВИП Крадци и Разбойници. Който иска да им се кланя и да ги хвали, какви мъже били! ХаХа. При първият изстрел на бунта, ще се скрият като хлебарки в мазето, включително и атакисткия лидер, избягал от казармата като плаха девойка.

  5. Afferim babaitlar!

    Зевзеците казват, че голфът е “игра за мъже с малки топки”.

    По аналогия, твърдя, че ловът е занимание за комплексирани мъже (много рядко жени) – узаконено убийство по нечестен начин и в условията на драстична неравнопоставеност.

    Колцина са “мъжагите”, които са готови да застанат сами срещу диво животно с голи ръце? Хемингуей? Не ме разсмивайте! Камо ли пък някое от местните комплексарчета.

    Нормалните хора следват принципа “не бива да разрушаваш (убиваш) това, което не можеш да създадеш”.

  6. За такива хора-комплексари е нормално да се снимат с трупове на животни, (хора?…), биографиите им са низ от предателства, с цената на всичко са се изкатерили до политическите върхове (Гоце, Павел, Буда, Сава…брой нямат!) и гледат през оптиката на ловните си оръжия нахално, с превъзходство и чувство на недосегаемост – пещерни хора в ХХІ век!

  7. Под връх Атон /2033 м н.в./ в пещерите живеят няколкостотин отшелници. Отидох да ги видя преди няколко години.

    Не приличам и не искам да приличам на тях. Последната ми приятелка е на 26 вече. От две години обикаляме света. Не го налагам на никого, но не е лошо да се опита поне веднъж.

    Иначе и аз ни обичам лова.

  8. Освен това – в Америка има една много хубава приказка: “Животът си е твой – лично твой. Живей го както искаш, но не налагай разбиранията си на всички около теб!”

  9. И последно – едно сочно ругателство, казано на място, тежи повече от десет тома разсъждения.

  10. Общообразователно.

    Стейкът трябва да тежи 1 фунт /453 г/, да е дебел 1 инч /2.54 мм/ и да леко запечен. Задължително от теле.
    Полезна и вкусна храна е. Не е като да ядеш слама като севернокореец.

  11. По темата е!

    РАДИОЕКОЛОГИЯ И ЕКОЛОГИЯ

    Васил Милославов

    Резюме. Радиоекологията условно можем да датираме с появата на науката за радиоактивността (1898 г., Мария и Пиер Кюри, откриване на радия) при уговорката, че е трябвало известно време за практикуване на радиологията, докато се осъзнае необходимостта от по-пълни познания за биологичното действие на радиоактивността и ролята му в човешкия живот и въобще в биотата. По дефиниция радиоекологията е раздел от екологията, изучаващ натрупването на радиоактивни вещества в организмите и тяхното разполагане в биосферата. Взаимоотношенията в биотата, които, заедно с влиянието на човешката практика върху си като предмет на екологията се изтъкват едва напоследък. При това рационализмът, който се прилага в науката, като че ли днес е единственият водещ принцип. Куриозното е, че той ограничава възможностите и, като не оставя място за непознатото, необяснимото; т.е. щом нещо по рационален път е необяснимо и е непознато, то не съществува. Подобно ограничаване е вредно, защото една съществена част от човешкия исторически опит остава блокирана. Особено това важи при опитите за решаване на така наречената глобална екологична криза.

    Ключови думи: екология, Бог, рационализъм, глобална екологична криза

    RADIO-ECOLOGY AND ECOLOGY
    Vassil Miloslavov

    Abstract: This paper’s objective is to discuss some approaches of radiobiology towards the possibilities for information gathering and processing. We could conditionally give a date of the appearance of the science of radioactivity (1898, Maria and Pierre Currie, discovery of radium) with the stipulation that radiology needed a certain period of practice until it was realized that there was a need for more detailed knowledge of the biological effect of radioactivity and its role in human life and in biota in general. Radio-ecology is, by default, a section of ecology, which studies accumulation of radioactive substances in organisms and their distribution in the biosphere. The relationships within the biota, which together with the impact of human practice on itself as a subject of ecology, have been underlined only recently. Besides, rationalism, applied to science, is about the only leading principle nowadays. The curious fact is that it limits the possibilities and leaves no room for the unknown and the inexplicable, i.e. if something cannot be rationally explained or is unknown, it does not exist. Such limitation is harmful, because an essential part of the historical human experience remains blocked. This is particularly so in respect of the attempts to solve the so called global ecological crisis.

    Работата има за цел обсъждането на някои подходи на радиобиологията към възможностите за натрупване и обработване на информация, свързани с голямото обществено значение на научните резултати на атомната и ядрена физика и приложните науки и техните производствени реализации.
    В тълковните речници думата “екология” се пояснява като “Наука, която изследва взаимоотношенията между хората, растенията, животните и околната среда, както и възможностите на човека и неговата дейност да влияят върху другите животински популации и естествената среда1. □ Екология на човека2 – наука за взаимодействието на човешкото общество с природата и практическите проблеми на опазването и.
    При това в зависимост от степента на съвършенство на разглежданията формално може да бъдат определени три принципа, които да се поставят в основите (“центъра”) на екологията:
    – Антропоцентричен 3;
    – Биоцентричен 4 и
    – Екоцентричен 5
    Тук се изявява конфликтът в теоретичните разглеждания и действителността, който назрява с развитието на т.н. “глобална екологична криза”. Според някои човешката популация е надхвърлила естествено възможната си биологично обусловена численост (съгласно биоцентричния принцип) 1,4.104 пъти! Възможни са различни модели за обяснението на този факт, но всички те включват в себе си най-характерната особеност на биологичния вид homo sapiens. (Последните две думички определят двата полюса, между които се обема съдържанието на екологията, в зависимост от кой от тях хвърляме вниманието си към нея6; като тръгнем от “Ние не можем да очакваме милост от Природата…” – Мичурин – антропоцентричен принцип – докато стигнем до ноологията 7 – пак антропоцентричния принцип.)
    Да разгледаме това по-подробно: При първия вариант антропоцентричния принцип се изразява в предубеждението, че човекът е противопоставен срещу Природата и от човешката дейност следва нейното “покоряване”. Всъщност отдавна е ясно, че понятията “милост”, “покоряване” трябва да се заменят с “разбиране”, “проумяване”, “подчиняване, изясняване на закономерностите”. За да взимаш, трябва и да даваш. При втория вариант философската наука за човешкия разум още повече осветлява същия процес. Тук изпъква необходимостта от избор на възможностите, които знанието ни дава, (т.е., образно казано изпъква изборът на “ин” или “ян”, каквото и да рече този избор 8 ).
    Естествено изглежда, че биоцентричния принцип не е най-уместен. Но всъщност не бива да се забравя!
    Както правилно забелязват някои, екологията не се изчерпва с тях. Важно е цялото: екоцентричния подход, където и за човека има запазено място – (както се казва в старата детска песничка:

    “Знаеш ли колко комарчета си играят в горещия летен зной?
    И колко рибки се разхлаждат в светлата вода?
    Господ Бог ги повика всички по име,
    За да се родят и да бъдат толкова весели.

    Знаеш ли колко деца рано стават от своите легла,
    За да бъдат без грижа и мъка през деня?
    Господ в небето има за всеки своята радост и благосклонност.
    И теб те познава и те обича”)

    Забележителното е споменаването на Бога – тук именно се сливат човешкото с биологичното – под висшите радост и благосклонност. Наистина, има време, когато малко, или повече всеки човек го е почувствувал това – в своите ранни детски години. Освен това и много наблюдения водят до извода, че съществуват някои общовалидни места, където и човек, и животните реагират необяснимо сходно: например на красивото, на децата и пр. Наистина, твърдим, че и човек, и животно не са безразлични към младшите от другия вид, вероятно това е леко обяснимо с особената биологична близост с неоформения още индивид, когато нивото на възприятия и комуникации с него е на т.н. подсъзнание. И не само …

  12. С риск да стана досадна, отново пробутвам на вниманието на г-н Инджев употребата на “кучегонна свирка”; вервайте ми – тя се намира много лесно във всеки оръжеен магазин. Ако се затруднявате, кой знае защо, да отстрелвате беззащитни твари, а сигур’ нямате и съответната скъповата пушчица, то какво пречи да обездвижите който и да е хищник с кучегонната, да го аранжирате за кадро, ‘па той после, като се окопити да ходи да разправя, че не е бил гръмнат, а само приспан. Извън контекста на горната пародия, бих призовала всички съмишленици да реагират на посегателствата на глутницата точно с отсвирване. Понеже хищниците много държат да ги уважиш съответно, мисля си,че простата свирчица ще им бръкне много дълбоко в това, което истински нямат – достойнството.

  13. В семейството ни винаги е имало домашни любимци кучета, най- любвеобвилните, жертвоготовни и благодарни същества на света!Понякога си мисля ,че Господ ни е дал кучета като пример за морал, за вярност. Виждала съм и съм докосвала опитомен вълк и твърдя, че няма никаква разлика с кучето в поведението и отношението му към хората. Дивият вълк (като всяко интелигентно същество)миролюбиво избягва срещите с най-кръвожадният хищник на планетата, който убива не от глад, а за удоволствие.

    Никога няма да разбера как може човек да изпитва удоволствие от убийството на едно невинно същество и как не го е срам на всичкото отгоре после да се снима, за да се хвали с доказателството за низостта на примитивните си инстинкти!?

    А двете снимки се нуждаят от текст:

    На първата(с юнака, артистично овесил на врата си цветовете на руската георгиевска лентичка):
    “Гледайте как съм ги натръшкал, та вие ли ще ми се опрете, гяури с гяури?”

    А на втората:” Може да съм грозен, ама я вижте колко съм секси с тази пушка!Като руски охотник съм!

    Два събирателни примера на български политици-“патриоти”!

  14. Тия дето избиват животни за развлечение са пълни ИЗРОДИ !!!!

  15. Към sms:

    Виждала сте опитомен вълк? Ако Първанов, който най-сериозно твърдеше в няколко поръчкови интервюта( с които се опита да отмие кръвта от ловните си “подвизи”), че бил първият в историята на човечеството , опитомил вълк, прочете това Ваше свидетелство, може направо да Ви се обиди!

  16. 2005, Марсилия, пристанището. Арабско кафене, играят табла. Гледах 20 минути и накрая ме питаха играя ли я тази игра. Играеха на 30 франка играта, около 5 долара. Седнах и играх със собственика на кафенето.
    Казах, че сядам, за да му взема таблата за една седмИца. Таблата беше стара, хубава, дълбока – поне 300 годишна. Беше сигурен, че ще спечели и каза “Дай 50 долара и играем”. Сложих 50 долара под таблата и го бих 8:0. Взех си и парите, и таблата.

    Имам хубав спомен от Марсилия – стара табла, спечелена на табла.

  17. Извинете, поправка. Случката е около 2000 година. Още имаше франкове, преди еврото.

  18. Нека местан се снима гол до кръста ,пък и под кръста ,все ми е тая , с жив вълк в естествената среда на животното.Е,ако си намери фотограф.

  19. Агент Гоце е толкова прост, че даже не е чел “Белият зъб” от Джак Лондон.
    Ама откъде Джак Лондон в селския нужник в Пернишко, моля Ви се?
    В нужника той да е чел най-много нарязаното “Работническо дело” на 16, ако не се е бърсал с папрат.

    Историк, изпълзял от нужника.

  20. Агент Гоце и мутрата от Банкя са Тодор Живков две в едно.
    Прости до безобразие и винаги верни на Русия.
    Добре, че сме в НАТО, та не могат за трети път да предложат да станем част от Русия.

    И тримата – Тодор Живков, Георги Първанов и Бойко Борисов са с много неясен криминален произход. Семейно.

  21. Гледам, че и правешкия /пардон, банкянския/ цървул, и приятелят му от Сирищник си поддържат Ленинските кътове. С бюстче на Путин, Сталин на стената и купата на ПИК за велик тенесист. А в Ленинския кът на агент Гоце Вместо Купата на ПИК стои един златен нужник. От масивно злато.

  22. Brei-brei-brei, kakvi “jelezni muje”, “otstreliali” strashni vulci…!
    Bravo, istinski “geroi” (pone, da imaha kuraja da izlezat samo s noj sreshty nishto nepodozirashtoto jivotno)>da ne mislite, che e lesno da tyrish opticheskia mernik vurhy glavata na vulka, “maistorluk” e tova, kakvi nervi i smelost se iziskvat!
    BRAVO Gospodin Indjev, chudesno napisan material ot dostoen predstavitel na choveshkiat rod!

    Sredno-statisticheski bulgarin (s izvinenie, che izpolzuvam latinski bukvi!)

  23. Приятели,
    Отварям втори том на Данаил Крапчев “Изминат път 1906-1940”, Уводни статии, С. май 1941., изд. “Български печат”. Библиографска рядкост – книгата е изгорена още в края на 1944.

    Всичко важно е описано – Македония /родом е от там/, Балканската война, подлата роля на Русия, всичко. Хроника на годините.

    Този блог може да се сравни само с тази книга. И със “Записките…” на Захари Стоянов. Защото описва историята на живо.

  24. Извинявам се, че коментарът ми не е по темата, но не открих друг начин да изразя протеста си. Г-н Инджев, мисля, че и вие несправедливо ме отстреляхте от страницата си във Фейсбук, без съд и присъда, заради едно малко недоразумение. Предполагам, че грешно сте изтълкували коментара ми. Разбирам на какво сте подложен и че се защитавате както можете, но ценя това, което правите и ви подкрепям и ви моля ако това наистина е грешка, да я поправим. Достатъчно е да погледнете профила ми и няма да ви отнеме повече от десет секунди, за да се ориентирате дали с нещо съм го заслужила. Независимо дали ще получа “амнистия”, аз продължавам да уважавам труда ви, малко са хората като вас. Успех!

  25. @ Иво Инджев
    Ама Първанов наистина ли твърди, че единствен той е успял да опитоми вълк? :)Сигурно ни смята съвсем за балами…
    В селата, където има ловни дружинки, често се случва ловците да приберат в къщи и да отгледат малки вълчета, когато майка им е убита от бракониери или други хищници. Казват, че по-късно, вече порасли, тези вълчета категорично отказват да се върнат в гората и продължават да живеят около “дома” си. Зоологическите градини също са пълни с поколения питомни вълци, които се държат като кучета.

    Боже, гледайки тези двамата от снимките твърдо отказвам да повярвам, че имам общи пра -пра -пра родители с тях!

  26. Ето една проста анкета:

    Моля разгледайте внимателно двете снимки и кажете на кое/и от шестте животни симпатизирате.

  27. Винаги съм се чудил когато повечето ‘мъже’ в България започнат да се хвалят колко много алкохол могат да изпият, каква скорост могат да развият с колата си, колко жени са имали, какви рибари са и т.н. Все приказки за 12-15 годишни пубери. Май повечето там си и оставаме в степента на интелектуално и емоциаонално развитие. А за тези двамата в добавка мога да кажа че ми се ще да ги затворят в клетка с вълци и да ги държат там докато напълнят гащите – няма да отнеме много време сигурен съм. Акъла ми го не побира как можеш да убиеш за кеф…

  28. Защо това лице нарича ниската си култура атавизъм, а простотията си автентичност? От тези снимки лъха простащина и обидно ниска култура. Мен ме възмущават дълбоко и ме изпълват с гняв.Най-вече ме изпълва с гняв българският човечец, който дава гласа си за подобни екземпляри.
    В едно цивилизовано културно общество същите щяха да са най-много шофьори на ТИР или на онези камиони, които събират кофите за смет. Не че има нещо лошо в тези професии.
    Ако някой в техния живот им беше прочел разказа “Грехът на Иван Белин”или ги беше накарал да го прочетат, можеше и да има някакво спасение за тях. Вече е късно.

  29. Много точен психо-портрет на Местан, а и на полит-народо-психологията ни.

  30. Гоце и Местан са К-О-М-П-Л-Е-К-С-А-Р-И!!!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.