Прасешко-просешката тояга на руската пропаганда

Читателите , които следят моите авторски изяви знаят, че дори в собствения си блог избягвам да се бия в гърдите колко и къде съм препубликуван или поканен да говоря ( дори бивам упрекван, че не обявявам предварително телевизионните си изяви- редки, но от сърце). Ще цитирам обаче днешната рубрика на ”Дневник” за най-четените текстове в сайта през миналата седмицата не за друго, а за да акцентирам върху това каква е главната тема, интересуваща мислещата медийна аудитория в България, принудена да се групира виртуално около няколко острова на свободата в интернет, атакуван и заливан напоследък все по-агресивно от клонингите на жълтата преса и манипулативните телевизии.

 

„Коментар на доц. Кристиан Таков за Доган-Местан и Анкара-Москва, текст на Иво Инджев за за Москва и агентите й в ДПС, както и панорамна снимка на София в секундите след настъпването на Новата година, направена от Витоша, са сред статиите, които са събрали най-голям читателски интерес през изминалата седмица.

Ето и традиционната класация на “Дневник” за десетте най-четени материала (справката е направена в 19 часа на 2 януари):

1. Не си ти, когато си прост (или още за Доган – Местан) – 33 149 прочитания

2. Москва освети агентите си в ДПС и загуби следващите избори в България – 29 434 прочитания”

 

Ако съм „познал” важността на темата на деня, си позволявам да посоча още един въпрос от изключителна важност, който вече съм осветил в ivo.bg. Това е руската пропаганда, срещу която се опитвам да направя нещичко както в блога си, така и като част от екипа на новосъздадения в ЕС международен екип за изобличаване на руската дезинформационна война и нейния разнороден, хибриден характер.

 

Ако пък в България имаше управление, което се чувства част от усилията на Европа да се противопостави на тази война, българските медии, които я обслужват предано, вероятно щяха да получат сигнал, че има една книга, издадена през 2015 г., заслужаваща вниманието на любознателните. „Нарича се „Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете”. Защото днешната руска хибридна война срещу България и Европа си има своите исторически корени и те трябва да се познават от онези, които й се противопоставят.

 

Такива сигнали обаче не се забелязват на българския управленски хоризонт и 2016-та се очертава като поредната година на българската капитулация пред руската идеологическо-псевдоправославна инвазия. „Подгряха” я вече обилните и безкритично поднесени по телевизиите кадри на канонизирането на руски светец на българска земя на фона на модните в Москва руски мундири с георгиевски лентички. След което ни заплашиха, че се готви поредната визита на руски патриарх в България, сякаш целуването на ръцете му от страна на нашия премиер през февруари 2013 г. не беше достатъчна демонстрация на преклонената българска главица в „духовната” ниша , в която сме поставени на колене пред доминиращата в столицата ни и в други важни градове съветска монументална символика.

 

Голяма е темата за обгазяването на България с идеологическия бъркоч от класически руски шовинизъм, с елементи на руския монархизъм, комунизъм, панславизъм, антисемитизъм , хомофобия, йерархично-династичен див капитализъм и антизападна истерия от кухнята на Путинизма. Този могъщ дъб (или дубина, гьостерица на български ) има своите корени. За да бъдат разбрани, трябва също да се знае нещичко за готвачите в тази кухня.

 

Един от нейните казани е РИСИ. Край него Путин е поставил своя доверен кашавар , въоръжен с дубината като бъркалка на отровното биле. Това е генералът от времето на КГБ Леонид Решетников, шеф на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Същият РИСИ дефилира редовно в София на изложението на книгата с отделен щанд с руска пропагандна книжнина, опакована предимно като православна.

 

Мислите ли, че най-случайно разпространителите на заразата, която по времето на комунизма се обозначаваше ( с обратен знак срещу Запада) като „ идеологическа диверсия”, в България се оказват благо маскирани като нашенски библиотекари и издатели с професорски титли? Направо миролюбиви убийци на истинския национален български дух, въоръжени под расото с расовата ненавист на евразийците срещу европейците.

 

Като някакви мъдреци, пазители на о(бо)собени скрижали, отлежали в тъмните стаи на руското посолство, подсигурени срещу вражески български уши и очи, въпросните рожби на библиотекарско-издателското хрисимо дело дефилират безнаказано из студията на българските телевизии – пременени , но непроменени спрямо кагебисткия заряд на мотивировката им.

 

Най-издайническият факт за тяхната същност е (не)видимото обстоятелство, че онези, които ги канят и им дават трибуната да си прокарват московската пропаганда или остават в сянката на (не)видимите механизми за облъчване на българската аудитория с Кремълска радиация, или се правят на незнаещи и неразбиращи кого и какво всъщност обслужват от екрана.

 

Авторът на тези редове, който си позволява да се конфронтира с тези „мъдреци”, през изминалата година беше напълно забранен в обществената БНТ след първо и последно участие в предаването на Георги Любенов на 10 май 2015 г., в което припомни позицията на Левски и други национални герои срещу самата идея мракобесната Русия да става носител на българската свобода ( позиция, осъдена след това в същото студио без право на обжалване от Татяна Дончева като „най-уродливата”, която била чувала).

 

В навечерието на 2015-та моя милост беше отстранен ( след вече отправена покана) и от участие в частна телевизия именно по темата за руската намеса в скандала с ДПС.

 

Междувременно ефирът беше задръстен от „правилните” тълкувания на руските пропагандни рупори с основен акцент върху отричането на руската роля в скандала на годината. Така на Бъдни вечер българската аудитория гризна първо дръвцето на постните правоверни порции за същината на станалото чрез открояването на Доган като „по-българин от българите”( може би следващ руски светец в България), защитил както никой друг Русия от Турция на българска земя. На коледната телевизионна трапеза съответно беше сервирана мазната версия за мазните борби в ДПС, гарнирана леко с вече позволени люти подправки в рамките на няколко коментара за дирижиращата ръка на Кремъл в схватката на пехливаните. Лютите подправки, както е известно, се ползват за апетит и по-лесно преглъщане на мазнотиите.

 

Дори не си заслужава да отбелязвам радостното квичене при ритуалното заколване на Местан, дълго отглеждан от Доган, в сайтовете на прасешката пропаганда у нас. По интересно е, че на фона на прасешката пропаганда се оказа, че до просешка тояга беше доведена шовинистичната руска медийно-улична агресия на т.н. националисти у нас, принудени да замлъкнат пред призива на Москва Доган да бъде канонизиран като по-българин от тях.

 

Като лична равносметка, мога да благодаря за това открояване на скромната ми персона както нон грата. Комплиментът обаче е съмнителен, защото да те признаят за страшен тежи като похвала само, когато го правят храбреци. Иначе на страхливия и курицата му се вижда сокол, от когото е по-добре да си пази пачите яйца, вместо да мъти водата на господарите на ефира.

 

Телевизиите канят други коментари със сходни позиции в неравната схватка с „професорите”, „библиотекарите” и „издателите”, но не и точно пък автора на „Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете”. Идва им в повече, а дозировката е важна при всяка отровителска акция. И как няма да „внимават”- в ivo.bg се повяват забранени теми и информации, които в днешна България медиите се опитват да маргинализират, докато популяризират вездесъщите проводници на руската хибридна война срещу България и Европа.

 

Налага се да припомням в рамките на този блог как и къде се калява пропагандната стомана ( в която се чупи стомната на кекавата българска самоотбрана) на руската „духовна” атака срещу българите с вода от извора:

 

Ето КОЙ командва руската пета колона в България

7 мнения за “Прасешко-просешката тояга на руската пропаганда”

  1. “Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”(Г. Раковски)

  2. Да не забравяме и факта, че българският патриарх е агент на ДС, доносничил срещу своите колеги. Той ни напомни онзи ден, по почина на създателя на първата руска ДС – видния “чекист” Дзержински, че трябва да бъдем с хладен ум и горещо сърце. За чистите ръце дядо Неофит нищо не спомена – явно тази част от “облика морали” на чекиста днес е ненужна.

  3. Да, има като, че ли се забелязва леко пробуждане на българите по отношение на руската имперска агресия и пропаганда в България благодарение на хора като Иво Инджев. Не съм почитател на рап-а, но ми харесва много следния цитат не Ицо Хазарта, който е друг пример:
    “Бих пял на сватбата на Пеевски, само ако е част от менюто”. Тази шега на Ицо Хазарта от група “Ъпсурт” в интервю за “Нова телевизия” на 6 юни е най-четеният цитат на деня за годината – с 35 301 прочитания. Събраните коментари са 133.

    (взето от Дневник).

  4. Честита Нова 2016 година!Дано стане наистина Нова с повече успехи в борбата с хибридната война,която Русия вече води почти със целия свят,и преди всичко-с България!Дано Иво Инджев и още неколцина броящи се на пръсти успеят да поразбудят спящия български дух,дори в аспекта на новогодишните приветствия на Президента Плевенлиев/кой ли го слуша?/!

  5. В последно време ми прави впечатление изобилието на руски видео блогъри със собствени канали в ‘youtube.com’,които много успешно дават различна,от официалната кремълска пропаганда,гледна точка.
    Български техни колеги май не съм мяркал.
    Дали не е време някой да ‘забие кола’.

  6. Благодаря Ви г-н Инджев за брилянтния анализ, който трябва да отвори очите на всички, за безскрупулната хибридна война на Русия срещу България, като продължение на агресивните войни, които Империята на злото води срещу нашето Отечество векове наред. Този анализ като че ли надгражда изключителния Ви бестселър „Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете”. А тази Ваша книга, с дълбокото си проникновение, с обективността си и с жарта на възрожденските ни просветители, се явява естествено продължение на “Преселение в Русия” и “Русия на изток” на Георги С. Раковски и Кръстьо Раковски, събрани в едно, (изд. Стрелец С. 2006), и която заедно със “Строителите …” на Симеон Радев са “Рибния буквар” на всеки истински
    българин. Поклон, г-н Инджев и нека Бог да Ви закриля и Ви дава сили в Апостолската Ви работа. А за новата 2016 година от сърце пожелавам на Вас и на прекрасното Ви семейство здраве, безкрайни радостни мигове и благополучие във Вашия дом.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.