За сведение на публиката и най-вече на медиите, които не горят от желание да популяризират гледната точка на съвременни български военни с пронатовски и прозападни възгледи, в България има и офицери, пледиращи за десъветизация и дори за “най-страшния” елемент от нея: за демонтирането на съветската окупационна символика.
ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ РЕЦИДИВИТЕ НА КОМУНИЗМА
В БЪЛГАРИЯ?
Декларация на Управителния съвет на Съюза
на офицерите от резерва „Атлантик”
Моделът „Кой?“ се прояви и в Министерството на отбраната, където бе дадено разрешение в Централния военен клуб безплатно да бъде чествана стотната годишнина от рождението на комунистическия деец и министър на „народната” отбрана Добри Джуров.
Двадесет и шест години след театралното сваляне от власт на диктатора Живков и 19 години след реалния срив на неокомунистическото управление на Жан Виденов страната ни се задъхва от опити за временна и частична реставрация на комунистическия строй и на комунистическия манталитет, от хибридни икономически, политически и медийни операции на Путинова Русия. Вече 26 години се движим в траекторията на посткомунистическия модел “Кой?“, който функционира скрито в политиката и демократичните институции на страната, като игнорира правилата и законите на държавата, генерира корупция и деморализация и източва жизнените сили и ресурси на България.
Организаторите на честването биха могли да си платят таксата за наемане на зала и да поканят широк кръг от експерти, кадрови и запасни военнослужещи, историци и партийни активисти на открита дискусия за сегашния хал и за контурите на националната отбрана, за спорните и безспорните качества на офицера и комуниста Д. Джуров. Като човек, стоял 28 години начело на военната машина в социалистическа България, Д. Джуров все някога е направил и нещо добро за страната си. Например, след катастрофата в Чернобил през 1986 г. с негов подпис бе спасена част от генофонда на българската нация, като близо 60 000 войниците бяха затворени в казармите и не попаднаха под радиоактивните частици и лъчения, донесени от ветровете откъм „братския” СССР.
Не за първи път червени кадри и съюзи организират полулегални чествания в Централния военен клуб. Помним огласеното и отменено тържество в памет на болшевишкия терорист Цвятко Радойнов. Помним и помпозната 90-а годишнина на съветския адмирал Иван Добрев, осветена с букети и с орден от щедрия на награди към червените кадри социален президент Г. Първанов. Все в ЦВК. Безплатно. Уж надпартийно, общонационално, обединяващо.
Но надпартийни и национално обединени се оказваха и се оказват все едни и същи: нелустрираните, неосъдените, непокаялите се дейци, активисти и водачи на бившата Българска комунистическа партия. Същите, които след 09.09.1944 г. избиха без съд и присъда десетки хиляди българи. Които чрез т. нар. народен съд екзекутираха повече от 2 600 български офицери. Които пращаха в Белене, Ловеч и в други лагери на смъртта стотици хиляди неосъдени човешки същества. Които наливаха основите и градяха сталинизма у нас и строяха „народната” българска армия.
Помним и 1968 г., когато с подписа на министър Д. Джуров два български полка бяха изпратени да участват в задушаването на Пражката пролет и заедно с други войски от социалистическия „лагер” станаха съучастници в съвместно престъпление срещу народа на Чехословакия.
Помним и онзи 14 декември 1989 г., когато десетки хиляди българи скандираха пред Народното събрание „Долу БКП!”, а президентът Петър Младенов в паника изрече фразата „Да дойдат танковете!”. Нямаше нужда да идват танкове, защото в съседните улици в покрити камиони предвидливо бяха разположени близо 500 войници от мотострелковия батальон на Девета бронетанкова бригада. Които при необходимост можеха да удавят в кръв българския порив към свобода и демокрация.
Помним и строго секретната министерска заповед № 00100 за учебната 1990 г., в която на Девета бронетанкова бригада бе поставена несвойствената задача „да се готви за участие в потушаване на граждански размирици”. Всичко това бе свързано с името на министър Д. Джуров, чиято 100-годишнина бе чествана от няколко военни съюза на натовска България. Не е трудно да предположим какъв отзвук е предизвикала тази новина в съюзните държави от НАТО и ЕС.
Помним и десетилетията унижения, гаври и извращения, на които бяха подлагани български войници в поделенията на Българската народна армия, на Строителни и Транспортни войски. Помним, че ежегодно в армията се разделяха с живота си от 20 до 40 млади българи в резултат на самоубийства, катастрофи или военно хулиганство.
За всички престъпления, предателства и извращения на комунистическия режим др. Джуров имаше едно универсално и по детски наивно оправдание: „Такова беше времето…”. Време за мерзост и за величие. Време за палачи, за светци и за мъченици.
С решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) тоталитарният комунистически режим във всички европейски държави бе обявен за престъпен.
С решение на Народното събрание на Република България тоталитарният комунистически режим от 1944 до 1990 г. в България също бе обявен за престъпен. За престъпници и за съучастници в престъпления са смятани всички висши ръководни цивилни и военни дейци на БКП и на държавата през посочения период.
Надяваме се, че в структурите на МО ще бъдат взети мерки за пресичане на подобни прояви в натовска и европейска България. Но това далеч не е достатъчно, за да не бъдат допускани рецидиви на посткомунистически безумия. Крайно време е българското общество да намери сили и да застави държавните институции да изпълнят вече взети решения, съгласно които от центъра на София да бъде преместен паметникът на червената армия-окупаторка.
Крайно време е от българските улици, площади и населени места да бъдат заличени имената на доказали се в историята руски и български българомразци, национални предатели и продажници, чиито списък е известен на българската общественост.
Необходима е прецизна, рационална, неистерична декомунизация, десъветизация и декагебизация на българската държава. В противен случай ще продължат хибридните операции на пропутинските организации, партии и лица в България. И наследниците на онези 140 000 официално признати агенти на ДС или самите агенти отново и отново ще препродават поредната КТБ, за да ужилят народа ни с „някакви” 4-4,5 милиарда лева.
И после пак, и пак. Като в несвършващ кошмар.
Управителен съвет на Съюза
на офицерите от резерва
„Атлантик”
13 януари 2016 г.
София
Докога наистина? Ще кажа 2 неща, които са лично мое мнение-Тодор Живков е човек извършил престъпления срещу човечеството и човечността-или най-малко е бил съучастник в такива престъпления. Второ-Добри Джуров е бил от “същия дол дренки”. И първата стъпка нещата да тръгнат е подобни хора да бъдат заклеймени-така както е заклеймен Хитлер например.
Браво, господа български офицери!
Честта не може да бъде отнета. Тя може само да бъде изгубена!
С вами Бог!
В онази 1989 ( Да дойдат танковете) България беше най-близко до изчистването на комунизма и последиците от него. Нямаше “нежната революция” на Желев да ни зароби завинаги. Те самите си признаваха(комунистите) – С кръв сме я взели (властта) , с кръв ще я дадем. Е, нямаше кръв, нямаше жертви, за сметка на това си имаме посткомунизъм. “По -добре един ден бъди лъв, от колкото 100 години овца”(Б Мус)След 27 години лъжа идва болният въпрос отново и отново – Възможно ли е по мирен начин (политически инструменти) да се установи Демокрация в България? Въпросът ще виси като Дамоклев меч над главите на отиващата си нация а Гордевия възел ще душИ оставащото народонаселение. Респект за посланието на запасните офицери.
Благодаря ви,господа български офицери.Ако можех,бих се подписал и с двете си ръце,под декларацията ви!!!
P.S.
А може би,найстина,трябваше да им пуснем,кръв.Те пият/вината/с мезета,
както,самия Пирински,мисля,изговори
преди години в парламента…
Чест беше за мен да прочета тези силни думи!
Поздравления, господа офицери!
Дано изчистим един ден комунистическата зараза от душите на българите и от живота на България!
…Като ей тези недостижими антикомунисти-практици- ще рече- действащи демократи и техният достоен вожд, благодарение на когото ЧИЛИ просперира като икономически мощна и перфектна социална държава-пример за целия свят!
https://www.google.bg/search?q=chilean+military+junta&biw=1366&bih=650&source=lnms&tbm=isch&sa=X&sqi=2&ved=0ahUKEwiPoZC5vKfKAhXGBiwKHQAxCt8Q_AUIBigB&dpr=1
Ето този абзац от декларацията най ми харесва!
…”Крайно време е българското общество да намери сили и да застави държавните институции да изпълнят вече взети решения, съгласно които от центъра на София да бъде преместен паметникът на червената армия-окупаторка.
Крайно време е от българските улици, площади и населени места да бъдат заличени имената на доказали се в историята руски и български българомразци, национални предатели и продажници, чиито списък е известен на българската общественост.”
Браво, Български офицери!
“В началото бе словото…”
Скъпа Toni,
малко грешиш, цинизмът за “вината, дето ги поемали само с мезета”, произнесе Филип – братчето на др. Бокова- тази надежда на прогресивното човечество, щерката на комуничстическия изверг!
Иначе БОГ си знае работата- на моралния урод боков му се случиха доста неща, включително и най-страшното- когато малкото лай..арово уродче-крадец и катил се размаза на пътя с крадена кола, много ясно!
Добре помня т.нар.”извращения” в БНА. Винаги съм недоумявал, как и защо те бяха негласно, а понякога – и явно, толерирани от командния състав. Докато не прочетох книгите на В.Суворов, описващи случващото се в съветските военни училища и поделения… Добри Джуров трябваше не само да бъде разжалван, ами разчекнат(има такова старобългарско наказание), и то – от близките на момчетата, загинали и осакатени в казармата. И да се празнува годишнината от това събитие, а не от рождението му!
Споменавам това езическо наказание, защото той не заслужава християнска прошка и милост. Колко нелепо изглеждаше, изтъпанен на първия ред в църквата(когато след 10.11.’89г. всички комунисти станаха ревностни християни) – не знаеше нито как, нито кога да се прекръсти! А беше от поколение, което е изучавало вероучение!
Харманли, под. 55 320, 1971.
Една година, преди да ме запратят там.
При дивизионно учение, разиграващо десант, БТР-и “форсират” една река. Един БТР попада във вир и 12 войници се издавят вътре на 2 м дълбочина.
Добри Джуров наблюдавал с бинокъл десанта и като не излязал БТР-а, казал: “Загиналите войници ги произвеждам сержанти, а по партийна линия им уредете документите, че две седмици преди учението са приети за членове на БКП!”
Какъв цинизъм и каква гавра!
Всеки, служил в Черните полкове през 70-те, е чувал тази история.
ЦИТАТ “Помним и онзи 14 декември 1989 г., когато десетки хиляди българи скандираха пред Народното събрание „Долу БКП!”, а президентът Петър Младенов в паника изрече фразата „Да дойдат танковете!”. Нямаше нужда да идват танкове, защото в съседните улици в покрити камиони предвидливо бяха разположени близо 500 войници от мотострелковия батальон на Девета бронетанкова бригада. Които при необходимост можеха да удавят в кръв българския порив към свобода и демокрация.” А ЗАЩО НЕ НАПИСАХТЕ ЗАЩО “500-те” НЕ ” УДАВИХА В КРЪВ” ПОРИВА ЗА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ? Намерете начин да научите как постъпи тогава КОМАНДИРЪТ на 9-та ТАНКОВА БРИГАДА майор ТОДОРОВ. Ще ви подскажа. Когато му бе напомнено ,че пред него ще има евентуална нетипична за профила на бригадата му задача ТОЙ ЗАЯВИ НА ВСЕУСЛУШАНИЕ , ПРАВ С РЪЦЕ ДО КАНТОВЕТЕ И С ВДИГНАТА ГЛАВА, НЕМИГАЙКИ , ЧЕ ДОКАТО ТОЙ Е КОМАНДИР НА 9ТБ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ НЯМА ДА РАЗСТРЕЛВАТ ПО УЛИЦИТЕ МАЙКИТЕ, БАЩИТЕ И БРАТЯТА СИ.
ДО КОСТО КОСТОВ:
Уважаеми господине,
През 1989-1990 г. 9-а бронетанкова бригада не е била командвана от майор Тодоров. Командирът на съединението беше полковник.
Господин Инджев,
Благодаря Ви и за тази публикация, която ме връща 30 години назад.
Служех като офицер в един от щабовете на Трета армия. Току-що бях произведен майор. В системата на командирските занятия повишавахме “оперативно-тактическата си подготовка” и върху карта чертаехме евентуалните бойни действия на нашите войски след началото на войната срещу “световния империализъм”, сиреч НАТО.
Стратегическата операция на Българската “народна” армия предвиждаше отстъпление пред превъзхождащите войски на Първа турска армия (240 000) и на Гърция (около 200 000) и „устойчива отбрана” по билото на Стара планина (като по времената на хан Крум), докато до Д-3 (третия ден от началото на войната) започнат да пристигат войските на Одеския военен окръг на СССР.
При ядрен вариант на бойни действия отстъпващите български съединения (4 дивизии и 2 танкови бригади) можеха да нанасят ядрени удари срещу настъпващия натовски противник. При което стратегията, вдъхновена от ЦК на КПСС, разработена от партизанския командир Атанас Семерджиев и утвърдена от партизанския командир Добри Джуров, предвиждаше всяко наше съединение да може да нанесе от 8 до 12 ядрени удара (по 20 килотона всеки, равен на една Хирошима) срещу настъпващия натовски противник. Тоест, цяла Южна България, от Бургас до Благоевград, да бъде покрита с ядрен килим от 48 до 72 ядрени удара. От 48 до 72 Хирошими за тази “земя като човешка длан”. При ядрен вариант на бойни действия България би добила очертанията на лунен пейзаж.
След пристигането на “несъкрушимите” съветски войски, съгласно стратегическия замисъл на джуровци и семерджиевци, обединените сили на Варшавския договор преминаваха в решително настъпление, овладяваха Босфора и Дарданелите и изваждаха Турция и Гърция от войната. В хода на настъпателната операция (при ядрен вариант на бойни действия) българските съединения биха могли да нанасесат още от 48 до 72 ядрени удара върху вече поразената при отстъплението българска територия. Която след повторната ядрена бомбардировка би се превърнала в нещо далеч по-зловещо от лунен пейзаж.
Този сценарий за реален филм на ужасите също бе “заслуга” на Добри Джуров и на ЦК на БКП.
Jivomir Bozduganov Тези които сте запознати разказвайте на тези които не знаят,но искат да научат…!
Нравится · Ответить · 42 мин.
Kosto Kostov
Kosto Kostov Живомире , г-да атлантиците на които симпатизирам се ” оляха”, и на част от които познавам и ” кътните зъби” твърдят по-горе ,че ” 500 войници от мотострелковия батальон на Девета бронетанкова бригада. Които при необходимост можеха да удавят в кръв българския порив към свобода и демокрация.” , ВЪОБЩЕ НЕ СА СЕ ПОСТАРАЛИ ДА ИЗСЛЕДВАТ ТВЪРДЕНИЕТО СИ ЗА ” УДАВЯНЕТО В КРЪВ” ДАЛИ ВЪОБЩЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА. / За информация : такава войскова част- 9-та б р о н е т а н к о в а бригада в БНА не е съществувала. ИМАШЕ 9-ТА ТАНКОВА БРИГАДА./ ИМЕННО КОМАНДИРА И КОМАНДВАНЕТО НА 9-ТА ТАНКОВА БРИГАДА НЕ ДОПУСНАХА ” У Д А В Я Н Е Т О В КРЪВ ” , каквото е твърдението на уважаваните от мен “атлантици”.
Малчо Малчев Моят по-малък син тогава служеше в парашутнодесантния батальон в ПЛОВДИВ.с ПЪЛНО ВЪОРЪЖЕНИЕ ГИ БЯХА ПРЕХВЪРЛИЛИ в Горна баня..Пита ли ме някой какво съм преживял ако му бяха наложили да стреля срещу брат си.Но и в Г.баня имаше доблестни офицери.Те останаха неизвестни но аз ги уважавам.
Нравится · Ответить · 1 · 4 ч
Kosto Kostov
Kosto Kostov Не са неизвестни г-н п-к Малчев. Някому е изгодно да изглежда така.
Нравится · Ответить · 59 мин.
Kosto Kostov
Kosto Kostov Важно е също така да се знае, че всичките събрани там командири на дивизий подкрепиха колегата си -м-р ТОДОРОВ,командира на 9-та танкова бригада. Някому е изгодно тази информация да остава неизвестна.
До г-н СТАЖАНТ-ПОЛИТОЛОГ. Уважаеми г-не, с цялото ми уважение към Вас Ви уведомявам,че това е истинското ми име и не се крия зад псевдоним. Освен това , искам да Ви уведомя , че в БНА никога не е съществувала 9-та Б Р О Н Е т а н к о в а бригада, а 9-та Т А Н К О В А бригада. За името на командира на бригадата може да се провери в съответните архиви, което не променя фактите описани по – горе от мен.
http://sporta.bg/?load=Football::Article&sportId=1&id=1111718
До др. КОСТО КОСТОВ:
Др. Костов,
В документите на МО до 1992 г. под. 34 340 се именува “Девета бронетанкова бригада”.
Препоръчвам ви клиника “Св. Наум” с отлични специалисти и добри условия за лечение и възстановяване.