НА СНИМКАТА: НИКОЛАЙ КОБЛЯКОВ НА бул. “ВИТОША” В СОФИЯ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА НЕГОВОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ СЛЕД МОСКОВСКИЯ МУ ПОРЪЧКОВ АРЕСТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 2014
Русия е сравнително нова държава на картата на стария континент ( и азиатското му продължение)
Тази негостоприемна за чужденци територия никога не е била окупирана ( напълно и за продължително време- нашествия е имало, но не и чужда
Монголските завоевания не се броят. Не е имало Русия тогава в днешния смисъл. А и московските князе, като Александър Невски ( наложен като златен православен похлупак на българите в центъра на българската столица), са били колаборационисти с азиатските завоеватели. Бъдещата Рус(ия) възприема и практикува до ден днешен тяхната система на управление, подчиняваща личността на личната власт на владетеля.
Днес обаче Русия е окупирана от руснаци. Напълно. Без остатък. Тезата е на Николай Кобляков, руски беглец от руската окупация, който сравнява периода на германската окупация и днешната руска ситуация.
http://pavelnik.blogspot.bg/2016/01/blog-post_17.html
Чудесен текст!
(И) колко до болка позната окупация.
Кратко, точно и ясно!
Освен, че “Бъдещата Рус(ия) възприема и практикува до ден днешен тяхната система на управление, подчиняваща личността на личната власт на владетеля.”, днешна Русия наследява от монголците и средновековния азиатски манталитет.
Че човекът и човешкия живот са едно нищо и че всички съседни земи и държави подлежат единствено на завоюване /”освобождаване” от какво?/, присъединяване и разграбване.
Че този,в центъра ни,с-у хотел Радисън,
е” освободител”,не защото нас е освобождавал,а защото “руската”,измет,еосвободил от
“Крепосничеството”.
Ето къде ще върне руснаците путин със сегашната си политика.Лошото е ,че и у нас има доста мераклии/по една или друга причина/,ние да ги последваме.http://skif-tag.livejournal.com/2007486.html
Черквата Василий Блажени в Кремъл, Москва и мавзолеят Тадж махал в Агра, Индия много си приличат. Забележителни паметници на монголската архитектура. Първият е построен в средата на XVI век, а вторият – в средата на XVII век.