Когато робуваш, безропотно ти пада главата. Понякога тя продължава да мълви благодарности към екзекутора. Случи се днес на един покор(е)н министър.
Такова чувство ме обзе от реакцията на просветния министър Тодор Танев. Той изрази благодарността си към началника, че го е уволнил, прекланяйки глава пред него в качеството на „приятел”, какъвто му бил все така премиерът.
В това отношение професорът се доближи до своя (бивш) началник. На 18 октомври 2015 г. Бойко Борисов буквално благодари за шамара на руския началник Сергей Лавров. Заяви, че той бил „най-добрият дипломат на света” след като Лавров го прикани се срамува за изказване в София, изтълкувано в Москва като проамериканско. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5054326
Помните ли изцепката на министър Танев, когато препоръча:
“Дръжте се твърдо, като маджари…”, възкликна веднъж министърът при поредния скандал, свързан с него.
Вече няма значение поводът за това от страна на професора, за когото е знайно, че говори отлично унгарски. Символично сюжетът се насложи тази вечер с пристигането на унгарския премиер Виктор Орбан в София. За събитието ни осведоми репортерът Бойко Борисов, на когото дължим снимка на получения от унгареца подарък : сабя, която, ужасно прилича на ятаган.
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/65705-borisov-posrestna-viktor-orban-i-mu-dade-tzenen-dar.
Май р-то трябва да е в скоби; )
Жалко е, когато интелигентни хора биват (само)унижавани от техните “босове”. Често срещано явление в България…
танев – още един лайнар (без извинение) на политицеския хоризонт, направо ‘пример за подражание’ на младото поколение, чийто министър поне проформа бе до днес.
А зад гърбовете на Орбан и другия са “Николай” и “Стефан”.Гнусно.
Радан Кънев за Министър Танев, който казал пред журналисти:” Аве Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват “:
ДСБ е оттеглила доверие от кабинета “Борисов 2” с единодушно решение на легитимните си органи. По тази причина, преговорите за нов министър на образованието не представляват интерес за нас и не участваме в тях. Новият министър е отговорност на премиера, който еднолично отстрани стария, за да покрие скандала в правосъдието …
Ние не се интересуваме от постове и пазарлъци. Няма да допуснем темата за върховенството на закона да потъне. Очакваме коментар за независимия външен мониторинг на прокуратурата, а не за назначения.
И да, искаме България без Цезари и Августи.
Ние, в ДСБ, сме републиканци.
Към ледокол:
В “Течна дружба 3. Хибридните войни на Русия срещу България и българите” съм цитирал и на руски език оригиналните данни от руските военномедицински архиви. Но лъжците, за които е важно българите да живеят с робско чувство на благодарност към империята, която се е опитала да превърне българите в поредното подчинено , порусначено племе,съзнателно подклаждат българския комплекс по въпроса по особено грозен начин, търгувайки днес, век и половина почти по-късно, с влияние чрез кръвта на собствения си народ.
https://ivo.bg/2015/03/23/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-19-%D0%B2-%D1%81%D0%B0-11/
По въпроса за робството, трябва наистина да сме много верни и истински! Защото освобождаването на човека първо, трябва да стане вътре в него! Не е роб този, чийто дух гори и не лази като гущер пред подтисника. Не е роб, дори и да живее робски. И си мисля, че колкото руския мужик е бил свободен, толкова и нашите деди са били. Отоманското иго, под което Народа е живял 500 години не е бил щастлив период за нас, обаче ако тогава сме били роби, то какви сме били по времето на Комунизъма ?? Без право на имот, без право да живееш където пожелаеш, без право да напускаш границата на “държавата”, без право на посещаваш свети места и да изповядваш любов и преклонение пред Спасителя Христос. Без право да викнеш дори, Долу Тирана, Да живее Свободата!!
Аз мисля, че може да се съпоставят нещата и дали няма да се окаже, че комунизъма е бил по-тежък от отоманското иго?! Защото ето какво се получава. След освобождението ни от султана, България процъфтява и се превръща в силна европейска държава. А какво стана след освобождението от комунизъма!? Какво стана с духа на Българина ?
Нали уж нямаше да сме роби вече? Нали строшихме главата на тирана ? Вместо това, отново навеждаме робски главица и благодарим на поробителите си… а майка България тъне в разруха, мизерия и простотия!
И затова Аз не искам, роби да пишат Българската история и роби да ми натякват за робската психика на Народа. Ето затова! Нека първо освободят себе си и разкъсат собствените си окови а след това да ни учат нас, кое как е било.
Дайте пример Другари, как се става свободен човек. Да видим и да ви се възхитим на подвига. Да ахнем и да кажем Браво!! Не ни поднасяйте лъжите на чужди господари, които вие с преклонена главица поемате, за да ни вкарате в ново робство!!
Шменти капели.
Това ,че Танев приказва повече и позволява на екипа си глупости е ясно отдавна.И всички да му се качат на главата,като смята ,че има стабилен ментор зад гърба си.Който в един момент подходящ за ментора му и за мафията си избърсаха ръцете с него.
Редица анализатори говореха за щенията на турците да издигнат ролята на Османската империя по нашите земи.Книгата на Давотуглу *Стратегически дълбочини* трябваше да накара нашите да бъдат осторожни особено в образованието и историческите истини. Но не би.
Как се подменят темите.Започваме с образованието.Основно.
А сега е моментът да се говори за докласа от Брюсксел.Верен ли е .Справедлив ли е.
И сега вместо да се говори кой вкара държавни и общински пари в КТБ ,а след това фалира банката и парите потънаха.А държавните и общински фирми загубиха милиарди /сиреч ние обедняхме/това се забрави.Прокуратурата спомогна на този грабеж,а сега не иска да разследва.И ние мълчим.
Кажете ми едно дело в България свързано с пари и фалити да не е приключило по вина на разследването и прокуратурата *заради липса на доказателства*.
И като гледам как се перчи главният прокурор Цацаров ,че е недосегаем ми идва да се гръмнем.
В едно сели Галиче и там прокурорът продажник.
За какво говорим.
Няма нужда от такава прокуратура само да им плащаме.И то големи пари.
Истерията около “робството” строява най-големите врагове на България под руска тръба.
Таймингът и паралелните мероприятия просто вонят, рецептата от езиково-психологическата лаборатория на КГБ за набиването на дума в публичността (писал съм за “общ европейски дом”, разработено там по горбачово време)е ясна на всеки.
Да си припомним учудването на руските мужици със солдатски шинели на влизане в България- “ама, къде са тук робите, дето сме тръгнали да освобождаваме?”
А сега малко детайли почти без коментар.
Ето един роб…
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8
Ето и друг роб- той пък…
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87
Че и трети…
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%95%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85
Пак роб-министър…
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8
Ей, туканка-на пък са гробниците на робите…
https://www.google.bg/search?q=%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B5%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8+%D0%B8+%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8&biw=1366&bih=650&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwj26_zIws7KAhUCPxQKHRi8AFwQ_AUIBigB
Роби, роби, роби… Членове на Държавен съвет `Никола Михайловски, богаташи, чорбаджии, всеки пътува където ще, върти бизнес какъвто ще, иска в Русия да учи- буюрун!, иска във Франция- буюрун, ЧЕ И СЪС СТИПЕНДИЯ!
Като ей този пръв хирург на империята…убит вече като български дипломат от руски копои!
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Пуснете в гуглето Василаки Великов-чобанче от Върбица… и посланик на Отомманската империя в Париж. Роб бетер египетски и финикийски…
Ето къщите на робите… Също като руските землянки от това време…
https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0&biw=1366&bih=650&source=lnms&tbm=isch&sa=X&sqi=2&ved=0ahUKEwiL99mawM7KAhXEwBQKHQHrA_UQ_AUIBigB
Ето пък и училищата на робите, които са учудвали и турци (Митхад Паша) и англичани (лейди Емили Странгфорд г- жа Клер Стоубарт- глей тука: Will. S. Monroe. Bulgaria and her People. Boston, MDCCCCIV, p. 185; цит. от: War and Women. By Mrs. St. Clair Stobart. London, 1913, p. 239) и руснаци.
https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0&biw=1366&bih=650&source=lnms&tbm=isch&sa=X&sqi=2&ved=0ahUKEwiL99mawM7KAhXEwBQKHQHrA_UQ_AUIBigB#tbm=isch&q=%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F
И така… Всички знаем това, но страхопъзльото министър не се осмели да го каже. А фактът, че ББ позволи да го вкарат (т.е.- да вкарат държавата и обществото) в тази плитка и прозрачна кремълска провокация, означава, че не е достоен за поста, че е същият страхопъзльо.
Спомням си през лукановия глад се появиха първите български списания adults only. Разтревожени майки моралистки настояваха те да се цензурират, защото влияят лошо на децата, дразни ги, че голотиите са им недостъпни. Други пък казваха, че децата се примамват от забраненото. Тогава обаче СТРЪРШЕЛИТЕ написаха, че децата ги привлича и храната, но пък нея я няма при другарите комундели и ПОД ИГОТО на Иван Вазов ще ги дразни с недостъпното си хранително изобилие на всяка страница. Я…ГОСПОДАРСКА ТРАПЕЗА, алоу, робите? И какво да се прави с това паметно начало:
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
— Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:
— Нека да пият при мене — да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.
ЗАТОВА СТЪРШЕЛИТЕ ПРЕДЛОЖИХА ДА СЕ ЦЕНЗУРИРА КАТО ОТПАДНАТ ДРАЗНЕЩИТЕ И ПРИВЛИЧАЩИТЕ С НЕДОСТЪПНОСТТА СИ ДУМИ ОТ РОМАНА НА НАЦИОНАЛНИЯ КЛАСИК. ЕТО КАК:
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат…………с челядта си на двора.
……………. беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около……….. рояк деца — големи и малки, които, въоръжени ………..опустошаваха……… Те напълно оправдаваха турската дума:……….душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
— ……….., татовата, да порастете! Пено,……….. пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше………., наливаше и донасяше………… Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
— ………. бре, маскари!
И……….. изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:
— Нека да…… при мене — да не са ……. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.
Тъй, още малко по темата. Това е къща на богат български търговец, пардон!-роб от Свищов…
http://pepeliankata.snimka.bg/travel/obekt-12-svishtov-k-shta-muzeyi-aleko-konstantinov.513455.19407621
Ама и учителят по време на робството не е бил жив зян, като гледаш и учителската къща на Добри Войников…
https://www.google.bg/search?q=%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2+%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0+%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9&biw=1349&bih=627&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ved=0ahUKEwi13JOP8c7KAhWCvHIKHa0jCJcQsAQIJg
Искам да ви кажа че ако проследите римската история също ще видите че някои от робите там след дългогодишно слугуване са успяли да се издигнат до по-високи позиции . Въпреки това за някоя издънка винаги е можело да им хвръкне главата . Така че слаби са ви аргументите .Българите са възприемали петте века като РОБСТВО , а ние сме наследници на хора ,които са се борили и са успяли да се съхранят и извоюват свободата си !!!!!
Резултат от друго Робство е, че българските power point презентации са на руски език: http://www.dnes.bg/politika/2016/01/28/podpisahme-s-rusiia-za-po-dylyg-jivot-na-6-blok-v-kozlodui.291175
Не чувам медийните пчели да задават въпроси по тези договорености.
На хора, които дори и ник ги е страх да си измислят, не отговарям. Това се отнася за рубладжийския трол, който едва ли знае какво е Хатишериф и Хатихумаюн. Тролът обаче се смята за вещ по римска история, изтъквайки (като всеки русолизки полуневежа) неща, известни и на първокурсниците. Като например топлата вода, че в Рим социалната категория “роб” е била много пластична (е, малко сложно го казвам, но нали споря с “експерт”)- в нея човек е могъл да попада, както е могъл и да излиза, включително и нагоре по йерархията. Затова Рим е правова държава, а Русия е зандан. Затова и ГАВРИЛ КРЪСТЕВИЧ става със султански декрет реформатор на отоманското правосъдие, с ранг Държавен секретар. А точно тези, които са се борили…(не знам дали на другаря са известни текстовете на ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ, да си пусне “ГДЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО”) са и писали, че “казашкият камшик е по-лош от турския”
Така че- чупка в ДУМА и ЗЕМЯ, товарищ!
Пошел.. известно куда!
До: ДО СТАМБО | ЯНУАРИ 29, 2016, 14:45
“Българите са възприемали петте века като РОБСТВО”
Откъде знаете това?
Няма как да сте говорили с българи от онова време, значи – от Вазов. А защо не прочетете и написаното от Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов?
Сигурно някой ваш потомък (24-то поколение роб) след 150 години ще отсъди (от белетристични източници), че в началото на XXI век България е била под европейско робство. Особено ако щатната ни “освободителка” Русия успее отново да се прояви.
Вие, като съвременник, така ли възприемате сегашното време?
Не напразно намесвам Русия – единствената друга (освен България) страна в света, в която наричат този период от българската история “турско робство”. Даже не Османско, което е правилният термин, защото турците са само един от десетките етноси в империята – малцина знаят, че: турчин не е можело да стане султан; в т.н. рая е имал и доста турци; турците, макар и последни, също са достигнали до национално освобождение от Османската империя.
(Последното се опасявам, че няма да успеете да го осмислите.)
Съвременните държави, които са били в състава на Османската империя са 62 на брой и в нито една от тях не се говори за робство. Включително в русофилска Сърбия. Само в България и в Русия. Isn’t there something fishy? Има, разбира се – за да се самовъзпроизведеш в “освободител”, трябва да си произведеш и “роби”, които да освобождаваш. Няма как иначе. Затова и масовото пропагандно облъчване на бъдещите роби с този мит започва в България едва след 1878 год. (“Под игото” е написан през 1893-94 год., а през 1916 Вазов е написал едно стихотворение, което…) И продължава до ден-днешен.
Но кажете, терминът „България под османска власт” не ви ли задоволява. Не?
Друг въпрос: какво печелите от определянето на въпросния период като „робство”? Освен че наливате вода в руската мелница, за да може такива като Жириновски да изискват да лазим в краката на русия во веки.
Когато Бойко Борисов уволни министъра без портфейл Божидар Димитров, се получи същото. Уволненият министър обсипа уволняващия го с благодарности и похвали.
От Русия с “любов” и притеснение за нашата демокрация:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/29/2694988_mecheshka_kiberpregrudka/
Още ли има наивници които мислят Русия за приятелска страна след като реално ни атакува?
А с истински снаряди и Украйна: https://www.bellingcat.com/news/2015/12/03/the-burning-road-to-mariupol/
Позор е за всеки който застава зад тази мракобесна държава.
А ние тука си пишем за един страхлив министър и още по-страхливият му министър председател (опозорени и двамата).
Струва ми се че се вторачвате само в последните сто години от пет вековното ни робство , когато османската империя е била в упадък и положението за българите е било до известна степен по-добро . В същото време се пропускат първите четири века белязани с кланета ,насилствено ислямизиране , еничарство и т.н. Ако искате повече подробности може да отидете в градове като Карлово,Калофер ,Сопот , там има стари българско родове и могат да ви дадат повече инфо защо правилния термин е турско робство . Аз искам само да попитам след като не е имало робство , защо Райна Княгиня е ушила знаме на което е пишело “Свобода или смърт” ? А иначе разбирам че опорната точка е че които е на мнение че е имало турско робство , значи е купен от Путин и Кремъл ….
Ave Caesare,
Moraturi te salutant!
Браво за отличния коментар на Иван Константинов!
Свидетелство.
Мой прапрадядо по майчина линия е имал магазин в Кайро. Имам запазени писма от него до прапрабаба ми от 1830/40.
През 2009 отидох в Кайро на място да видя. За съжаление на адреса през 1897 англичаните са постоили голям жилищен блок. Това е на площад Тахрир.
Та в едно от писмата пише:
“Обична ми Минке,
По Петър ти пращам 300 алтъна за храна на децата, да платиш на слугите и да си купиш нови рокли.” 1838.
Един алтън тогава е златна турска лира: 7,2 грама по 300.
Толкова за онези години.
И с това събрано злато по тукашните територии сме платили на въшливите руснаци поредната война с Турция 1877/8. 32 тона злато, изплатени от Стефан Стамболов.
Стамбо, може ли да те помоля за разяснение на думата “Рая” ? И по специално има ли разлика между християни и мюсулмани от класата рая.
Доколкото ми е известно с този термин е охарактеризиран социалния статус на повечето Българи а и на много други народи в Османската империя. Като се съгласявам, че може би не всички Българи са били Рая. Но съществуването на такава класа показва същността на Пирамидалната структура на една империя в която престъпленията срещу християни си е било почти ежедневие. Казвам християни не случайно, защото именно принадлежността на един или друг поданик на падишаха към определена религиозна общност е имало голямо значение за неговата съдба. Например, виж каква е съдбата на този, който е избил нашите сънародници в Баташката Църква.
“Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия но по-късно е помилван от султана, след подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин, където се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък.”
В Уикипедия последното изречение за Рая е следното “Най-безправна и многобройна част от османското обществото била раята, т.е. хората които произвеждали благата и плащали данъци.”
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%8F
Към ДО САРДАНАПАЛ:
“А иначе разбирам че опорната точка е че които е на мнение че е имало турско робство , значи е купен от Путин и Кремъл ….”
Радостно е, че въпреки мътилката в главата Ви, стигате до това разбиране и ако го запазите и го обогатявате непрекъсното, със сигурност един ден ще стигнете до убеждението, че СВОБОДАТА НЕ Е ЗА РОБА. БЪЛГАРИТЕ НИКОГА НЕ СА БИЛИ РОБИ! Именно затова си донесоха СВОБОДАТА САМИ, за съжаление обсебена и досега от русия. За сега, НО НЕ И УТРЕ!
Драги джинджифил,
Никой не идеализира Отоманската империя. Няма време за трактати- само изтъквам линия и от твоя пост. Деленето на отоманските поданици единствено по верски признак и абсолютната нечувствителност към националните определители е на пръв поглед парадокс- турският национализъм се появява последен на Балканите, казано по-дръпнато, последна от Отоманската империя “се освобождава” Турция на Ататюрк. Точно той през 1920 прави 3 месечна кампания, която трябва да разясни на турците, че те вече са “турци” тюрклер, а не “османлар”.
Сега само неоспоримото:
1. Между 17 -19 век от 18 велики везири, етнически турци са само 7.
2. В Цариград вестник на български се появява 8 години преди да се появи вестник на турски.
3. Девическо училище в България се появява през 1876, което открива в Шумен Митхад паша, а в Турция- 1883 г., 7 год. по-късно.
Я сега да прочетем какво пише за това дъщерята на удушения в цариградските зандани патриот и просветител К.Миладинов ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА. (Обръщам се със следващите груби думи само към рубладжийските неграмотници, надзъртащи и подраскващи в блога)-
ТЯ ли, бе, невежи руски подлоги, не знае какво е турски ятаган? ТЯ ли не е изгубила баща? ТЯ ли не е свидетел на тази епоха? Само че трябва да се чете малко повече!
Ето какво пише ЦАРЕВНА:
…Доволен изглеждаше да е и самият Мидхат паша. Повече от петдесет-шестдесет ученички, добре спретнати и бодри деца на тоя край, направиха отлично впечатление на този надъхан със свободолюбиви идеи висш турски сановник, представител на султана. Мидхат паша се ръкува с учителите и учителките и запита всекиго къде е учил (…) Мидхат паша на български език, който напомняше говора на албанците от нашите западни македонски краища, прибави: “вие, българите, сте способен народ (…) Напредъкът на вашите училища ме учудва”
Ето къде може си забучите човките и да го прочетете:
Ц. Миладинова-Алексиева. Епоха, земя и хора. С., 1985, с.56
3. Първият етнически турчин с генералско звание е Енвер Паша , мисля, произведен през 1912 год.
Толкова засега.
Стамбо, Шапо!
@ ДО САРДАНАПАЛ | ЯНУАРИ 30, 2016, 00:55
Въпреки, че не отговорихте на въпросите ми, от добра воля ще и в името на истината ще отговоря на коментара ви.
В Карлово няма да отида, защото Кабаиванов (чрез телевизиите с национално покритие) вече дойде при мен. Без черешовото топче, засега.
Никой не отрича зверствата, кланетата, насилственото ислямизиране (частично) и т.н. – обичайни явления за цяла Европа през Средновековието, не напразно наричано Тъмните векове. Да добавя ли явленията, на които не сме имали историческия шанс “да се радваме” – Инквизицията, религиозните (между единоверци) кланета , стували многохилядни жертви: чешката Реформация (1415 г.), обхванала и Германия и доовела до вътрешна война, свързана с дива жестокост и разорение; религиозната война във Франция (Вартоломеевата мощ), започнала по същото време и завършила чак през 1598 г. с подписването на Нантския едикт; Нидерландската революция, противопоставяща католици срещу протестанти. Почти 2 века разорение и реки от кръв.
Роби обаче там (а и другаде по света) няма. Само у Бугарско има.
По долу помествам цитати от един безспорен (и донякъде по неволя, тъй като бидейки дъщеря на “враг на народа” и владеейки арабското писмо, народната власт я е лашнала, по милост, в Народната библиотека – да се рови цял живот в наличните османски документи) експерт-османист – проф. Вера Мутафчиева (мир на праха ѝ!):
“Ако по-късно държавата на османците с нещо поразявя любознателния европеец или пък някого от безчетните шпиони, изпратен да разузнае що представлява чудноватото онова общество, туй нещо са еничарството и многоженството. Всъщност европеецът, бидейки християнин, е склонен към двулучие: не чак толкоз непознати нему са онези две черти на османското битие. Не едноженски, нито едномъжки живее народът открай време из цял свят, макар законите обикновено да препятствуват и дори наказват този природен ред, но нали всеки и винаги му е намирал начин. Колкото до чудовищната същина на еничарството, ужасът от него се състои в откровеността му.
При феодализма изобщо знаем за различен вид и оттенъци на зависимост, наречена извъникономическа, понеже икономическа е имало и ще има всякога. Иначе казано, отнася се до лична зависи-мост. Меки са били смятани феодалните норми, които забраняват да бъде продаван крепостен селянин без земя — тогава той не бива насилствено отделян от родно място и семейство. Познаваме и феодализъм обаче, когато крепостният най-законно е продаван с едната риза на гърба. Разкъсвано бива семейство, напуснати са къща и село. Нормална практика в ред феодални държави е господарят да си избира момчета за бойна дружина из своите крепостни. Чак до XVIII в. германските феодали продават такива момчета за ранното овладяване на Африка от разни авантюристи; чак до миналия век в Русия са продавани крепостни без земя, предимно момичета, които по правило раждат от помешчика, уж там многоженство нямало.
Изключено е днешен европеец да не се ужаси от еничарството — един от най-жестоките бичове за Балканите под османска власт; въпросът е, че представителите на феодална Европа няма защо дотам да се потрисат от мюсюлманските закони.”
***
“До днес в науката съществува спор дали под турско има или няма лична зависимост на селянина от феодала му. Този спор води началото си от два термина: „сахиб-и арз“ и „сахиб-и райет“, тоест „господар на земята“ и „господар на раята“. В контекста на време и място, но и в контекста на османското законодателство, те означават две функции и две правомощия на спахията.
Тимариотът е длъжен да следи за движението’ на селското земевладение и земеобработване: за покупко-продажбите на земя, онаследяването й, а също и за това тя да не остане необработвана по-дълго от три години — тогава спахията трябва да я отдаде другиму. Чрез тези свои постановления фискът прехвърля — загдето не може да издържа собствени органи във всяко село — част от контролните функциите си върху спахийството. В замяна на това „господарят на земята“ получава берията за тапия (нотариална такса за прехвърляне на недвижимост) от приписаните му домакинства.
Колкото до гръмкото определение „господар на раята“, него¬вата същност още по-слабо отговаря на звученето му: всъщност спахията има право върху „райетските данъци“ — това означава терминът. А такива данъци са десятъкът и „испенче“ (поземлен данък в размер на 22 акчета за християните) или „ресми чифт“ (същият данък, но в размер на 15 акчета за мюсюлманите).
Подведена от буквалния превод на посочените термини, нау-ката заключаваше, че спахията е реален феодал, от когото раята е поставена в лична зависимост — точно копие на западния модел. Може би историкът би следвало да бъде по-скептичен, бидейки гражданин от Ново време, когато и където всяка власт уверява поданика, че е „господар на съдбата си“, понеже притежавал равни права и упражнявал всеобщо, също равно гласоподаване; колкото ние сме господари на съдбата си, толкоз и османският спахия се явява господар на земя и рая.
Под турско поданикът е зависим, макар не от спахията, а от фиска. Зависимостта му е нормирана с фетвата на Абу-Сууд, шейх-ул ислям при Сюлейман I, през 1568-69 г.:
„Плодоносните земи на тази област (Румелия, б. а.) по този начин са държавни земи и е прието да се наричат мирийски. Те не са собственост на раята. Райетът ги владее в заем, обработва ги и ги засява, като дава поземлен данък. Но ако не ги обработва, въз основа на постановеното да бъде възстановено обработването им. Правораздаващите лица да не му се месят и не му пречат. Да ги владее както си иска до своята смърт. Като умре, синовете му да го заместят и да ги владеят въз. основа на старото постановление. Ако не остави синове, да се дадат на други способни да ги обработват лица, взимайки берия за прехвърляне, а те да ги владеят въз основа на старото постановление… Но ако някое лице пожелае да прехвърли някои от владените от него земи посредством спахията, който вземе от съответното лице известна сума за прехвърля¬нето, това е съобразно шериата и е допустимо…“
Не само от закона, но и от съдебната записана практика е очевидно, че българският селянин безпрепятствено може да продаде, заложи, прехвърли и остави в наследство своята земя и стопанство. Раздава ги и като зестра на дъщерите си. При единствено много важно условие: те да не остават необработени — в противен случай той губи владелческите си права над тях. Колкото до постановката, че селянинът не е собственик, защото такъв бил фискът, тук става дума за т. нар. „върховна“ или „гола“ собственост на държавата над цялата завоювана земя. Фактическото положение потвърждава тази постановка: правомощията на селянина върху земята му са по-широки ет спахийските. Качествената разлика между тях двама се състои в това, че първият изплаща, а вторият прибира „райетските данъци“. Съществена разлика, която поставя тях двама в отделни социални категории.
Друг белег за личната зависимост на земеделския производител историографията ни виждаше там, че той можел да бъде върнат в стопанството си подир 10, 15 или 20 години, ако го е напуснал своеволно, а бъде открит в друго село или град. Но законови разпоредби уточняват същия текст: беглецът бива връщан, ако не изплати на тимариота си събирането „чифт бозан“ (опразнено стопанство), равно на едногодишните му задължения към неговия „господар на раята“. Възмезден по този начин за ущърба, че изоставената земя не му е донесла приход през първата година от отлъчването на селянина (защото през следващата той вече го е отдал другиму с тапия), спахията няма повече претенции, а избягалият си остава на новоизбраното местожителство. От записаните случаи се вижда, че процедурата така и протича: с изплащане на въпросната глоба. Сиреч, касае се не до лична зависимост, а до възмездяване на парична загуба. Ако ли пък селянинът драговолно заплати на спахията си „чифт бозай“, има право да се премести, където пожелае. Възможност, непостижима за крепостния селянин при Хабсбургите или в Русия по също време; тя определено означава, че у нас под турско селяните са държавни. Както и че могат законно да преминат в граждани. То е логично: на село или в града поданикът всякак трябва да се издължи към фиска и да носи всички инцидентни, но прекадено често инцидентни тежести, с които го товари държавата — от нея спасение няма. Освен ако уловиш гората и планината, а това съвсем не било рядкост.”
***
“Казаното не ще рече, че в Османската империя не съществуват и лично зависими селяни. Тяхната зависимост иде от робския им произход. (Макар ние да определяме като „робство“ състоянието на всички българи в течение на петстотин години, това е просто неточно.) Из мюлковите и вакъфски земи, учредени през първите столетия след завоюването, намираме производители, означени като „теалюкят“, което и означава „зависими“. Османските газии довличали от „земята, предназначена за завоюване“ стотици, ако не хиляди друговерци, настанявали ги из своите обширни владения. За такива неволници статутът на рая е мечтан, но не лесен за постигане; те не разполагат с никакви правомощия над земята, която обработват. Друга сходна разновидност още по-ясно говори за произхода си: „муатък“ има точното значение на „освободен“ — освободен роб, в случая. Неговият статут също е по-тежък от райетския. Из султановите хасове в Източна Тракия (Хавас-и Истанбол) са гъсто заселвани ония младежи, подбрани чрез кръв¬ния данък, които по някоя причина — поради излишна численост най-вероятно — не влизат в еничарския корпус. По статут те представляват султанови роби. Така, вместо да попаднат в социалния слой с най-престижни привилегии и перспектива за богатство, за безнаказаност, те получават най-ниско място в обществена¬та стълбица: „ортакчии“ на султана. Ортакчията няма нищо свое — ни земя, ни сечива, ни зърно за посев; редица сведения говорят за крайно небрежното му отношение към изброените несобствености. (Едва ли точно поради небрежност, ами от чисто вредителство.)”
***
“Раята — в противовес на разпространено убеждение, че била съставена само от българи — се състои от християни и мюсюлмани, ако последните не принадлежат към „военните“, а са селски стопани.”
“Българите са възприемали петте века като РОБСТВО”
“…там има стари българско родове и могат да ви дадат повече инфо…”
Тъй като разискваната тема засяга въпроса за това какво ще попадне в ума на сега подрастващите, а и на идещите подир тях, редно е точната формулировка да бъде изкована от съответните специалисти, а не според възприятията на протопатриотари и родови предания.
Ето какво казва по този въпрос същият автор:
„Когато изучаваме историята обаче, длъжни сме да се придържаме безусловно към историзма — дори не метод, а цялостна система на мислене е той или поне би трябвало да бъде. Историзмът изисква от нас да поставяме всяка личност, явление, събитие или процес в контекста на собственото му време и точното му място. Иначе казано, да не вменяваме на Ивайло дълга да бъде изразител на трудещите се маси, да не представяме богомилите като активни борци срещу феодализма, да не обвиняваме цар Иван Александър, че поделил България между синовете си — това доскоро и дълго бе задължителното отношение към нашето минало, а подобно отношение се нарича модернизация, привнасяне на днешни критерии към някоя отминала реалност. Нея сме в правото си да съдим изключително откъм тогавашни критерии.
Друга съществена черта на историзма е съпоставянето по хоризонтала във всяко едно време. Също доскоро и задълго нашето минало бе изучавано изолирано, без оглед на историята на съседни и по-далечни земи и народи, сякаш българите са съществували в безвъздушно пространство, сякаш тяхната съдба не е била резултат от съвсем всичко, случвало се през определен период другаде, наблизо и по-далеко. От такъв недостатък в образователния метод произтича не само някаква обща необразованост, но и пакостни убеждения, които изкривяват общественото съзнание. Най-редовно чуваме твърдения кое по нас било първо в света и кое единствено, дето никъде го няма. Тези твърдения просто означават, че събеседникът ни познава изключително историята на България, та не му иде наум да потърси аналогии из нечие друго минало.
Вярно, историята, особено родната история, участвува действено при изграждане на националното съзнание. Но за доброто здраве на всяко съзнание, обществено, а и индивидуално, е от определящо значение да работи със знания, адекватни на реалност¬та; много високо биват изплащани заблудите, тоест неадекватност¬та на нашата информация. Излишно е да привеждаме дълбоки примери, стига ни болезненият крах на искрената ни представа за светлото бъдеще, който крах разтърси издъно общественото мислене и остави у всекиго от нас уплах дори пред понятието бъдеще. Иначе казано, по-малка вреда би било да се разделим овреме с някои самооблъщения из историята, отколкото да преживеем късно — под натиска на нетърпящи възражения реалности — раздялата си с представи, върху които се е опирал мирогледът ни.”
***
„Всеки днешен учен в съзнание и при професионална съвест ще заяви, че да бъде използуван епосът за исторически извор би било неправомерно, дори пакостно; епосът е художество, сиреч фантазия или поне въпрос на горещо пожелание, ненамерило своята реализация. Приносът на фолклора към историческите изследвания се състои в това, че той изразява мнение. Уви, недатирано. Другояче казано, народните симпатии към Момчил може да датират от ранните години на робията, но по-вероятно е, основани върху смътни, вехти предания, те да са получили кръв и плът през Възраждането ни, когато българинът не само държи да узнае кой е (българинът, не Момчил), но и решително знае какво иска.”
Ето и съвсем актуално (от днес) становище на съвременни (живи) учени:
http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/
А вие персонално, щом ви харесва, имате пълната свобода да се възприемате като (потомък на) роб, но нямате право да изисквате същото от свободните българи.
@ ДЖИНДЖИФИЛ | ЯНУАРИ 30, 2016, 09:46
(С извинение, че се намесвам и отговарям вместо Стамбо)
Най-лесният начин да се проумее структурата на ранната османска държава (зараждащ се феодализъм) е чрез пълната ѝ аналогия с (болезнено) познатата на съвременния българин социалистическа (по съветски образец) държава. Ето двете схеми:
ОСМАНСКА ДЪРЖАВА
Висша администрация и духовенство
||
\/
Военни (само мюсюлмани)
||
\/
Рая (християни и мюсюлмани, които не са били ангажирани във военните дела – земеделци, скотовъдци, търговци, занаятчии и др. – създавали са благата за издръжка на империята и са били данъчно обложени)
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА
Висша администрация (номенклатура) и партийна аристокрация
||
\/
Военни и милиция (само българи – етническите малцинства, друговерците и останалите “неблагонадеждни елементи” по правило са използвани като безплатна работна ръка в строителните и в транспортните войски)
||
\/
Трудещи се (рая): работници, селяни, всякакви специалисти и дребни чиновници.
Драги Сарданапал,
Изброените от моя скромност българи на най-високи, включително и военни постове (като Г.Вълкович) са си оставали християни и никой не ги е зорил да си сменят вярата.
А че соцконцлагера наподобява феодализъм е ясно,както е ясно и че в Отоманската империя икономическата свобода на българина е несравнимо по-голяма с тази от времето на соца.
@ СТАМБО | ЯНУАРИ 31, 2016, 09:02
Точно така е – не напразно сравнявам социализма с РАННАТА османска държава (едва навлизаща във феодализма), която по-късно с появяването на едрите земевладелци (по линия на вакъфствата) е преминала през социално-икономическа динамика и наистина е била по-модерна от допотопната и статична съветска държавност.
Нещо повече – огромната и постоянна нужда на империята от храни, аба, занаятчийски изделия, чаркове и въобще всякаква продукция, за която може да се сети човек, е довела до бум в търговията и в производството, начало на индустриализацията (първи фабрики) и, в крайна сметка, до (икономическо) надмощие на християните и начало на възраждането, тъй като мюсюлманите до един много късен етап са отказвали да се занимават с “гяурски измишльотини” (сега ги наричаме “иновации”) и задоволяването на нуждите на империята е лежало изключително на плещите на християните, но също им е носело богатство.
А “издигането” на “гяури” на високи постове в империята през последните стотина години от съществуването ѝ само потвърждава, че в “болния човек на Европа” е имало държавнически подход и демократични механизми за издигане на способните – нещо което напълно отсъства в съветските социалистически държави.
Отлични коментари на Сарданапал и Стамбо, благодаря ви!
Остана само един малък въпрос, зададен от безименният трол, фен на робството /е, ама то си е логично троловете да любят робството:)/ и той е:
-“защо на знамето ушито от Райна Княгиня е написано “Свобода или Смърт!”” ?-
Ами защото четящите и будни хора по това време са повлияни от европейският романтизъм, а романтизмът на повечето места по света е основното гориво на местните национализми, които после успяват да изградят национални държави на мястото на империите.
Темата е огромна, няма да ви обяснявам късно е, но вие се ограмотявайте по малко, другарю трол, току-виж истината ви освободи от игото на робското съществувание!
Стамбо, възхитилен си!
Ако позволите, ще добавя, колко изумена останах, когато приятелчетата турци на проф. Ал. Балабанов / в “И аз на този свят”/ изказаха голямото си съжаление, че за разлика от българите, които винаги пишат до султана за проблемите си, те не могат дори това да направят, затова тяхното положение е много по-тежко от това на българите. А самият проф- Балабанов е роден в голям чифлик, а неговата баба, изключително екстравагантна жена, притежавала пушки и имала обичай да се качва на наблюдателната кула в двора на чифлика и от там да наблюдава какво се случва наоколо, с пушка в ръка за всеки случай. О, горещо ви препоръчвам тази книга, в случай, че вече не сте я прочели.