Поради что се срамите да си спомните как давахте за пример руско-турския алъш-вериш

Текстът, който следва по-долу, е компилация, но не пада по-долу от други специално написани тези дни текстове по повод (пре)възбудения спор около любовта към робството и Русия като символ на неробството в умовете на онези, които робуват у нас на този култ към чуждата държава.

 

Най-напред, в отговор на един читателски призив да спрем войната между русофилите и русофобите в България, се наложи да припомня схематично следната баналност за т.н. русофобия, измислена като мотив за престъплението русофилщина.

За да спре въпросната война, първо трябва да бъдат открити “русофобите”, които призовавате да сложат ( личното си, подчертавам) оръжие пред лицето на агресивните пълчища от дисциплинирано маршируващи под строй и под руска музика русофили.

Къде, край кой язовир се събират русофобите един път годишно ( в приблизително подобни количества, като гордите с русофилството си служители на култа към Русия)?

Къде са русофобските партии ( и пари, с които русофилските партии се финансират от чужда държава за нейните цели тук)?

 

Колко и кои точно български русофоби са награждавани за русофобска пропаганда в противовес на награждаването на български русофили за заслугите им за проруската пропаганда в България лично от руския премиер Медведев ( какъвто е случаят с наградените с 1 000000 един милион рубли миналата година Светлана Шаренкова и Димитър Иванов-Гестапото)?

Колко русофобски журналисти се намират на ключови позиции в медиите по подобие на русофилските им колеги?

Колко русофобски телевизионни канала има за противопоставяне на русофилския “Алфа”?

Коя русофобска пария изтъква като свой партиен приоритет омразата към Русия обратно на това, което правят русофилските партии( като Атака и БСП, например)?

Къде са дружествата “врагове на Русия” и изобщо съответните безброй организации с обратен знак на официално афиширащите се като такива русофилски организации в България- поне една ми назовете?

На коя паметна плоча, поставена от организация на русофобите, пише гордо “русофоб” ( както да речем пише “русофил” на неотдавна поставената плоча на Драган Цанков в центъра на София)?

Къде са паметниците с антисъветско и антируско внушение спрямо стотиците , които бдят над руско-съветското влияние в България?

Къде е и какво е русофобското знаме, развявано в противовес на руското, с което дефилират русофилите по техните сборища, че и във всекидневието си- не ми казвайте, че е американското, защото това също е измислица на русофилите, подклаждана от политиката на любимата им чужда държава, комплексирана да се състезава немощно с мощната Америка ?

С каква лентичка, антипод на георгиевската, крачат гордо русофобите по българските улици?

Къде са тениските с лика на антипода на Путин ( и кой е той изобщо в света) , за да бъдат продавани в подлеза пред българския ( ?) Министерски съвет заедно с ушанки, на които грее петолъчката със сърпа и чука- и какво да му противопоставят русофобите, за да има поне малко баланс (и истина в лъжата, че тук имало някаква русофобия).

КЪДЕ Е РУСОФОБИЯТА ИЗОБЩО, В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ТЯ- ПОКАЖЕТЕ Я ПОНЕ В ЕДНО ОТ СПОМЕНАТИТЕ ГОРЕ ИЗРАЖЕНИЯ?

Къде е също така тя на официално ниво? Нима е в това, че президентът си позволява да казва истината за руската хибридна война в и срещу България ( регистрирана и на съюзническо ниво), докато реалният властелин на България Бойко Борисов се мазни на Лавров и Путин, заявявайки дори на държавния глава на България да си мери думите по адрес на Русия?

И ако е толкова невидима русофобията, че трябва да я издирваме безпомощно, когато става дума за аргументи, а не за повтаряне на лъжливата русофилска пропаганда ( убедете ме, че не съм прав, посочете ми отговорите на горните въпроси) не е ли това най-доброто доказателство, че русофилите си измислят враг, за да имат основание да служат на своя фанатичен култ към една чужда държава- нещо като днешните антифашисти, които продължават да се “борят” срещу отречения отдавна фашизъм и дебнат за всяка проява, която може да бъде наречена фашистка, за да оправдаят съществуването в своите организации.

Колко и кои точно български русофоби в расо се месят в делата на руската православна църква (или поне се изказват русофобски), както руската нагло гази българската си “посестрима” и служи на официалната руска доктрина за “изключителността” на т.н. руски свят, налаган тук с много пари?

Щом ще търсим справедливост, не трябва ли да се поиска първо разоръжаване на наежените, организираните, финансираните за целта от чужбина русофили, преди да се иска същото от отделните индивиди, наричани русофоби заради дързостта да бъдат повече българи, отколкото руснаци и – о, какво нахалство- повече европейци, отколкото руснаци?”

По отношение на (пре)възбудения спор за непрежалимото от страна на русофилите турско робство ( ако не е било робство, щяха ли робски да благодарят на Русия за какво ли не, включително за съветската окупация на България), ето какво написа днес в ivo.bg Стамбо:

 

„Никой не идеализира Отоманската империя. Няма време за трактати- само изтъквам линия…

Деленето на отоманските поданици единствено по верски признак и абсолютната нечувствителност към националните определители е на пръв поглед парадокс- турският национализъм се появява последен на Балканите, казано по-дръпнато, последна от Отоманската империя “се освобождава” Турция на Ататюрк. Точно той през 1920 прави 3 месечна кампания, която трябва да разясни на турците, че те вече са “турци” тюрклер, а не “османлар”.
Сега само неоспоримото:
1. Между 17 -19 век от 18 велики везири, етнически турци са само 7.
2. В Цариград вестник на български се появява 8 години преди да се появи вестник на турски.
3. Девическо училище в България се появява през 1876, което открива в Шумен Митхад паша, а в Турция- 1883 г., 7 год. по-късно.
Я сега да прочетем какво пише за това дъщерята на удушения в цариградските зандани патриот и просветител К.Миладинов ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА. (Обръщам се със следващите груби думи само към рубладжийските неграмотници, надзъртащи и подраскващи в блога)-

ТЯ ли, бе, невежи руски подлоги, не знае какво е турски ятаган? ТЯ ли не е изгубила баща? ТЯ ли не е свидетел на тази епоха? Само че трябва да се чете малко повече!
Ето какво пише ЦАРЕВНА:

…Доволен изглеждаше да е и самият Мидхат паша. Повече от петдесет-шестдесет ученички, добре спретнати и бодри деца на тоя край, направиха отлично впечатление на този надъхан със свободолюбиви идеи висш турски сановник, представител на султана. Мидхат паша се ръкува с учителите и учителките и запита всекиго къде е учил (…) Мидхат паша на български език, който напомняше говора на албанците от нашите западни македонски краища, прибави: “вие, българите, сте способен народ (…) Напредъкът на вашите училища ме учудва”
Ето къде може си забучите човките и да го прочетете:

Ц. Миладинова-Алексиева. Епоха, земя и хора. С., 1985, с.56

  1. Първият етнически турчин с генералско звание е Енвер Паша , мисля, произведен през 1912 год.

Толкова засега”, пише Стамбо.

Обаче има и още по темата от друг коментатор:

Отбелязвам:

„Мой прапрадядо по майчина линия е имал магазин в Кайро. Имам запазени писма от него до прабаба ми от 1830/40.
През 2009 отидох в Кайро на място да видя. За съжаление на адреса през 1897 англичаните са постоили голям жилищен блок. Това е на площад Тахрир.
Та в едно от писмата пише:
“Обична ми Минке,
По Петър ти пращам 300 алтъна за храна на децата, да платиш на слугите и да си купиш нови рокли.” 1838.
Един алтън тогава е златна турска лира: 7,2 грама по 300.

Толкова за онези години.
И с това събрано злато по тукашните територии сме платили на въшливите руснаци поредната война с Турция 1877/8. 32 тона злато, изплатени от Стефан Стамболов”, отбелязва коментаторът в ivo.bg „Отбелязвам”.

 

Ще се въздържа от коментар на коментарите, които не целят да вдъхнат любов към достатъчно добре заклеймената в българската литература Османска империя, наричана днес Турция. Но не мога да се въздържа да не попитам отново роболюбивите българи: поради что се срамихте да се (пре)възбудите по турска линия ( и да обвинявате в турчеене други българи, като го правите днес) по времето, когато вашият Путин се прегръщаше с техния ( на турците) Ердоган?

Нещо повече, мнозина от вас сочехте за пример точно тази Турция, водена от Ердоган в наистина пагубната за нас като съседи проислямистка посока именно поради факта, че алъш-веришът в областта на туризма между Турция и Русия процъфтяваше за българска сметка с тенденция руско-турската дружба да пребъде и в енергетиката пак в ущърб на България. Турския пример за близост с Русия ви караше да се гневите, че ние тук не успяваме да привлечем чак толкова много руски туристи и инвестиции в енергетиката, колкото приятелската спрямо Русия нейна южна съседка.

Къде ви беше грижливо отглежданата в пазвата змия на омразата, чиято отрова така роболюбиво сега пръскате след като бащицата от Кремъл ви призова да водите неговата война на българска територия по знак, подаден от „най-добрия българин” Ахмед Доган, обявен за такъв тъкмо от пропагандаторите на противоествената русофилска мантра за българския патриотизъм като производна на любовта към Русия?

 

P.S. А междувременно още един коментатор се е позовал на авторитет с международен престиж в познанието за Османската империя. Вижте какво е написала Вера Мутафчиева по темата:

Сарданапал Никой не отрича зверствата, кланетата, насилственото ислямизиране (частично) и т.н. – обичайни явления за цяла Европа през Средновековието, не напразно наричано Тъмните векове. Да добавя ли явленията, на които не сме имали историческия шанс “да се радваме” – Инквизицията, религиозните (между единоверци) кланета , стрували многохилядни жертви: чешката Реформация (1415 г.), обхванала и Германия и довела до вътрешна война, свързана с дива жестокост и разорение; религиозната война във Франция (Вартоломеевата мощ), започнала по същото време и завършила чак през 1598 г. с подписването на Нантския едикт; Нидерландската революция, противопоставяща католици срещу протестанти. Почти 2 века разорение и реки от кръв.Роби обаче там (а и другаде по света) няма. Само у Бугарско има.По долу помествам цитати от един безспорен (и донякъде по неволя, тъй като бидейки дъщеря на “враг на народа” и владеейки арабското писмо, народната власт я е лашнала, по милост, в Народната библиотека – да се рови цял живот в наличните османски документи) експерт-османист – проф. Вера Мутафчиева (мир на праха ѝ!):

“Ако по-късно държавата на османците с нещо поразявя любознателния европеец или пък някого от безчетните шпиони, изпратен да разузнае що представлява чудноватото онова общество, туй нещо са еничарството и многоженството. Всъщност европеецът, бидейки християнин, е склонен към двулучие: не чак толкоз непознати нему са онези две черти на османското битие. Не едноженски, нито едномъжки живее народът открай време из цял свят, макар законите обикновено да препятствуват и дори наказват този природен ред, но нали всеки и винаги му е намирал начин. Колкото до чудовищната същина на еничарството, ужасът от него се състои в откровеността му.
При феодализма изобщо знаем за различен вид и оттенъци на зависимост, наречена извъникономическа, понеже икономическа е имало и ще има всякога. Иначе казано, отнася се до лична зависи-мост. Меки са били смятани феодалните норми, които забраняват да бъде продаван крепостен селянин без земя — тогава той не бива насилствено отделян от родно място и семейство. Познаваме и феодализъм обаче, когато крепостният най-законно е продаван с едната риза на гърба. Разкъсвано бива семейство, напуснати са къща и село. Нормална практика в ред феодални държави е господарят да си избира момчета за бойна дружина из своите крепостни. Чак до XVIII в. германските феодали продават такива момчета за ранното овладяване на Африка от разни авантюристи; чак до миналия век в Русия са продавани крепостни без земя, предимно момичета, които по правило раждат от помешчика, уж там многоженство нямало.
Изключено е днешен европеец да не се ужаси от еничарството — един от най-жестоките бичове за Балканите под османска власт; въпросът е, че представителите на феодална Европа няма защо дотам да се потрисат от мюсюлманските закони.”

***

“До днес в науката съществува спор дали под турско има или няма лична зависимост на селянина от феодала му. Този спор води началото си от два термина: „сахиб-и арз“ и „сахиб-и райет“, тоест „господар на земята“ и „господар на раята“. В контекста на време и място, но и в контекста на османското законодателство, те означават две функции и две правомощия на спахията.
Тимариотът е длъжен да следи за движението’ на селското земевладение и земеобработване: за покупко-продажбите на земя, онаследяването й, а също и за това тя да не остане необработвана по-дълго от три години — тогава спахията трябва да я отдаде другиму. Чрез тези свои постановления фискът прехвърля — загдето не може да издържа собствени органи във всяко село — част от контролните функциите си върху спахийството. В замяна на това „господарят на земята“ получава берията за тапия (нотариална такса за прехвърляне на недвижимост) от приписаните му домакинства.
Колкото до гръмкото определение „господар на раята“, него¬вата същност още по-слабо отговаря на звученето му: всъщност спахията има право върху „райетските данъци“ — това означава терминът. А такива данъци са десятъкът и „испенче“ (поземлен данък в размер на 22 акчета за християните) или „ресми чифт“ (същият данък, но в размер на 15 акчета за мюсюлманите).
Подведена от буквалния превод на посочените термини, нау-ката заключаваше, че спахията е реален феодал, от когото раята е поставена в лична зависимост — точно копие на западния модел. Може би историкът би следвало да бъде по-скептичен, бидейки гражданин от Ново време, когато и където всяка власт уверява поданика, че е „господар на съдбата си“, понеже притежавал равни права и упражнявал всеобщо, също равно гласоподаване; колкото ние сме господари на съдбата си, толкоз и османският спахия се явява господар на земя и рая.
Под турско поданикът е зависим, макар не от спахията, а от фиска. Зависимостта му е нормирана с фетвата на Абу-Сууд, шейх-ул ислям при Сюлейман I, през 1568-69 г.:
„Плодоносните земи на тази област (Румелия, б. а.) по този начин са държавни земи и е прието да се наричат мирийски. Те не са собственост на раята. Райетът ги владее в заем, обработва ги и ги засява, като дава поземлен данък. Но ако не ги обработва, въз основа на постановеното да бъде възстановено обработването им. Правораздаващите лица да не му се месят и не му пречат. Да ги владее както си иска до своята смърт. Като умре, синовете му да го заместят и да ги владеят въз. основа на старото постановление. Ако не остави синове, да се дадат на други способни да ги обработват лица, взимайки берия за прехвърляне, а те да ги владеят въз основа на старото постановление… Но ако някое лице пожелае да прехвърли някои от владените от него земи посредством спахията, който вземе от съответното лице известна сума за прехвърля¬нето, това е съобразно шериата и е допустимо…“

Не само от закона, но и от съдебната записана практика е очевидно, че българският селянин безпрепятствено може да продаде, заложи, прехвърли и остави в наследство своята земя и стопанство. Раздава ги и като зестра на дъщерите си. При единствено много важно условие: те да не остават необработени — в противен случай той губи владелческите си права над тях. Колкото до постановката, че селянинът не е собственик, защото такъв бил фискът, тук става дума за т. нар. „върховна“ или „гола“ собственост на държавата над цялата завоювана земя. Фактическото положение потвърждава тази постановка: правомощията на селянина върху земята му са по-широки ет спахийските. Качествената разлика между тях двама се състои в това, че първият изплаща, а вторият прибира „райетските данъци“. Съществена разлика, която поставя тях двама в отделни социални категории.
Друг белег за личната зависимост на земеделския производител историографията ни виждаше там, че той можел да бъде върнат в стопанството си подир 10, 15 или 20 години, ако го е напуснал своеволно, а бъде открит в друго село или град. Но законови разпоредби уточняват същия текст: беглецът бива връщан, ако не изплати на тимариота си събирането „чифт бозан“ (опразнено стопанство), равно на едногодишните му задължения към неговия „господар на раята“. Възмезден по този начин за ущърба, че изоставената земя не му е донесла приход през първата година от отлъчването на селянина (защото през следващата той вече го е отдал другиму с тапия), спахията няма повече претенции, а избягалият си остава на новоизбраното местожителство. От записаните случаи се вижда, че процедурата така и протича: с изплащане на въпросната глоба. Сиреч, касае се не до лична зависимост, а до възмездяване на парична загуба. Ако ли пък селянинът драговолно заплати на спахията си „чифт бозай“, има право да се премести, където пожелае. Възможност, непостижима за крепостния селянин при Хабсбургите или в Русия по също време; тя определено означава, че у нас под турско селяните са държавни. Както и че могат законно да преминат в граждани. То е логично: на село или в града поданикът всякак трябва да се издължи към фиска и да носи всички инцидентни, но прекадено често инцидентни тежести, с които го товари държавата — от нея спасение няма. Освен ако уловиш гората и планината, а това съвсем не било рядкост.”

***

“Казаното не ще рече, че в Османската империя не съществуват и лично зависими селяни. Тяхната зависимост иде от робския им произход. (Макар ние да определяме като „робство“ състоянието на всички българи в течение на петстотин години, това е просто неточно.) Из мюлковите и вакъфски земи, учредени през първите столетия след завоюването, намираме производители, означени като „теалюкят“, което и означава „зависими“. Османските газии довличали от „земята, предназначена за завоюване“ стотици, ако не хиляди друговерци, настанявали ги из своите обширни владения. За такива неволници статутът на рая е мечтан, но не лесен за постигане; те не разполагат с никакви правомощия над земята, която обработват. Друга сходна разновидност още по-ясно говори за произхода си: „муатък“ има точното значение на „освободен“ — освободен роб, в случая. Неговият статут също е по-тежък от райетския. Из султановите хасове в Източна Тракия (Хавас-и Истанбол) са гъсто заселвани ония младежи, подбрани чрез кръв¬ния данък, които по някоя причина — поради излишна численост най-вероятно — не влизат в еничарския корпус. По статут те представляват султанови роби. Така, вместо да попаднат в социалния слой с най-престижни привилегии и перспектива за богатство, за безнаказаност, те получават най-ниско място в обществена¬та стълбица: „ортакчии“ на султана. Ортакчията няма нищо свое — ни земя, ни сечива, ни зърно за посев; редица сведения говорят за крайно небрежното му отношение към изброените несобствености. (Едва ли точно поради небрежност, ами от чисто вредителство.)”

***

“Раята — в противовес на разпространено убеждение, че била съставена само от българи — се състои от християни и мюсюлмани, ако последните не принадлежат към „военните“, а са селски стопани.”

 

 

33 мнения за “Поради что се срамите да си спомните как давахте за пример руско-турския алъш-вериш”

  1. След н-ият прекрасен текст на Иво по темата за несъстоялата се “вечна дружба” искам да припомня само култовото (без кавички) изхождане на водещият рублофил румен Шадравански: “Ние сме с РУСИЯ, останалите да си ЕМ“.
    Та, който иска, да пляска с ръце и да се прегръща с горният петоколонец и съмишленици (платени), башка присъдружните им полезни идиоти (гратисчии).
    Без мен!

  2. ====================================================================================================

    http://extremecentrepoint.blogspot.bg/2009/03/blog-post_03.html

    Mar
    3
    Писмо от Захари Стоянов до “освободителя” Аксаков

    Захарий Стоянов

    Г-ну И. С. Аксакову*, редактор на в. „Русь”,

    Ако от 6 септември насам другите ваши събратя, руски вестници: „Московския ведомости”, „Новое время”, „Варшавский дневник”, „Киевлянин”, „Русский куррьер” и пр., и пр., бълваха само яд и злоба против нашето общо дело, то вие, уважаемий старче, стъпихте по на друга почва. Ако поменатите вестници например казваха, „че братушките” са народ неблагодарен, че „революционерите” трябва да се накажат, че турците трябва да се подпомогнат, за да завземат Източна Румелия и пр., то вие отговаряхте по-меко и по-снизходително, че България не трябва да има нищо свое, че нейната войска е войска руска, че руското правителство не трябва да губи време, но да проводи един корпус войска във Варна, която да въведе чисто славянски ред и порядък.

    Благодарим ви за откровеността. С това вие показахте, че сте руски патриот. Но позволете и нам да ви заплатим със същата монета, т. е. и ние да бъдем така откровени патриоти като вас. Вие сте горещ славянофил, познавате славяните , знаете, че в славянската натура е, щото всяко нещо да се говори ясно и открито. Освен това ще да бъдете така великодушни и търпеливи да чуете и нашето слово, словото на ония, които вие искате да унищожите, да слеете и затриете политически от лицето на земята. Няма да откажете, че и кравите ритат, когато се наруши тяхното кравешко право.

    Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо съществувание — благодарим ви. Но защо не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което пак сами себе си ще обвиняваме? Бъдете малко по-настрана от нас, давайте ни съвети през гори и планини, да ви виждаме и чуваме отдалеч, да си спомняме за вас само ония минути, когато вие гонехте неприятеля! А ако искате да помагате на своите „деца”, то може и отдалеч, там, дето нашата ръка не стига. Повярвайте, че вашата намеса в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква църква да се направи и за какво да пишат вестниците и пр., е услуга смешна и нищожна. За да се уверите, че ние говорим право, благоволете да посетите трите части на България : Македония, Тракия и Княжеството. В първата, Македония, гдето не е стъпил крачецът ни на Ернрота, ни на Ремлингена, ни на Сорокина, руският цар е господ, Русия е земя обетована. В Тракия руският цар е свети Петър само. А в Княжество България, гдето по-отблизо са запознати хората с вашите „порядки”, руският цар е просто цар и човек.

    Да си бъдем сами, да си разравяме огнището със своите собствени ръце — ние желаеме и по други причини. Историята на прогреса ни обажда с най-поразителни факти, че опеката над народите, била тя православна, или гнило-западна, е убийствена. Ние знаеме, че там, гдето народите не са се допущали да се месят в собствените свои дела, там тия народи са си останали деца пеленачета.
    В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!

    И защо налитате като орли на нашата нещастна земица? Малка ли е вашата държава? Не ви ли са доволни сто милиона верноподаници, състоящи се от 10—15 народности? Не ви ли стигат два милиона солдати? Искате съединението на славяните в едно цяло. Много добре; мисъл прекрасна, към която всеки славянин трябва да се стреми. Коя славянска малка държавица няма [да] се счита щастлива да бъде в съюз с велика Русия, да има на помощ нейната мощна сила. Но вашето желание за съединението на славянските племена е чингизхановско. Вие желаете да се простират над славянския свят не съвременни братски связи, не начала свободни, не пълно развитие на всяка отделна народност съобразно с нейните нрави и обичаи, не пълна търпимост на всяка местна култура — но отживелите византийско-татарски начала. Вие искате да млъкне всяка народност , всяко разумно същество да се възхищава от цар-колокол и цар-пушка, да няма разлика между твой и мой, да тържествува само православието, вашето православие, което е по-лошо и от идолопоклонството. В късо казано, вие искате да се даде голям простор на камшика и на попската молитва; вие искате да се върнат народите във века на татарщината. Че това е вашата любима девиза, вашата мечта — фактите са много. Вие скърцате злобно на нашия княз (26 брой , „Русь”) защо той в своята прокламация към българските войници е споменал имената на славните ни царе Крум, Борис и Симеон; защо той не е казал, че българите нямат нищо, че всичко те дължат, и победи, и сполука, на вашите генерали и офицери — на тия офицери, които дезертираха от нас?

    Турците, които са агаряни, немците и унгаритe, които са заклети врагове на славянството, най-после целият свят припозна нашето геройство, че то е извършено от нашите собствени мишци. Само вие, нашите покровители, водителите на славянството, само вие казвате: Йок, стрижено!

    Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители. „Всеки, който не е с вас, той е против вас.” После нашите победи при Пирот вие говорехте в своята газета: „Защо и княз Батенберг не е добре с нас, та да можем да го похвалим за победите му?” А какво ви е направил българският княз, та не можете да му признаете едно право? Какво ви е той прегрешил ? Вината му се състои в това тежко престъпление, че не послуша вас, Катков и други да измени на България, да продаде нейните интереси на една чужда държава. За същите тия грехове и Богориди стана за вас лош. Ние бяхме очевидци, когато вашите дипломати в Пловдив през 1884 г., като наближи срокът за генералгубернаторството на принц Богориди, държаха едната си ръка един чек от 40 000 лири, а в друга — орденът „Св. Ана” с мечами. „Друго не искаме от тебе — говореха , — недей разсъждава и слушай каквото ти заповядаме: хем генералгубернатор ще си останеш, хем 40 000 лири ще имаш, хем „Св. Ана” за заслуга.

    „Аз съм честен човек, нека моят наследник направи това”, отговори Богориди. „Ти си враг на Русия и като такъв трябва да паднеш” — казаха вашите дипломати. По едно време нашата преса беше прогласила , че такъв един подарък за заслуга (от около 3 000 000 рубли „чистаго серебра”) е бил предложен и на нашия княз. Но тъй като и той последвал примера на Богориди, то станал „враг на славянството”.

    Не обичате вие волнодумството, уважаеми. Много ви е драго, като чуйте тълпата да вика гологлава „ура”. Ето защо вие кълнете в България и конституция, и интелигенция, и литература, и всичко друго, което мисли. Колко ще ви бъде вам драго и едва ли ще да има от нас по-добър народ, ако по селата ни наместо училища се издигат камбанарии, ако мястото на Народното събрание е някаква си Киево-Печорска лавра, ако попът е пръв в селото, ако камбаната е единствената душевна храна на всекиго. Далеч от нас такива доброжелатели. „Не им щем ни меда , ни жилото” — както каза нашият съотечественик Др. Цанков едно време, когато в главата му имаше съвест и разум.

    Не желаем ние татарска цивилизация. Защо вие се въоръжихте против нашето съединение? Кой, та не вие, го задържахте досега? Кой свика конференцията? Кой даваше кураж на турците да затъпчат Тракия? Кой накара.това сръбско кюлхане, Милан, да ни нападне хайдушки? Кой проводи турски комисари в Тракия? Кой, та не вашият там консул, ходеше като бесен из Пловдив да заплашва българите, че ако не приемат турските комисари, Русия ще се разсърди и турците ще навлязат с „ красния шапочки”?

    Кой, та не вашите агенти на 7 и 8 ноември, когато България рискуваше да се закопае на Сливница, ходеха из Румелия да бунтуват жените против правителството? Кой в същите тия дни пиеше шампанско в София за победата на сърбите, та не вашият агент? И защо всичко това? Само за жестоко отмъщение, само за туй, че и в българите се появила капка самостоятелност, че и те са се показали като народ, че и от тях ще се родят авторитети. А според вас всичко това трябваше да се замести с „бит по сему”, с c милостиво съизволение и с фелдфебелска „опитност”. Когато вашето славянско чувство се възмущава от историческите имена Крум, Борис и Симеон, то лесно да се убеди човек колко ще бъдат вам противни и ненавистни и новите крумовци. Но стига засега толкоз! …
    в. “Независимост”, 12.03.1886 г.

    *Иван Аксаков, руски публицист, един от идеолозите на славянофилството и панславизма. От 1857 е председател на Московския славянски комитет. През 1878 е отстранен и изгонен от Москва след острата си критика на отстъпчивата, според него, позиция на руската дипломация на Берлинския конгрес. На него е кръстен град Аксаково, в област Варна.

    ====================================================================================================

  3. Евала,г-н Иво Инджев,за така формулираните и събрани на едно място факти за този стар български проблем!Дълбок поклон пред перото ви,поклон пред позицията и мъжеството ви!Да сте жив и здрав и да намерите по-широка трибуна за истината,която трябва да се открива всеки ден!

  4. Г-Н ИНДЖЕВ,
    често срещам отзиви за вашите статии, които ги определят като “в десятката”
    Аз ще кажа за себе си, че вашите статии със своята яснота и точност достигат до сърцето и главата.

  5. ОТЛИЧЕН,СИЛЕН,ТОЧЕН,както винаги!За мен е чест,че Ви познавам и чета с удоволствие,написаното от Вас г-н Инджев и коментарите към него.С уважение- Марга!

  6. Сравненията на живота на българите в Османската империя,така както е описан от В.Мутафчиева, много прилича на живото на българите през периода 1944г.-1990г.
    Собствеността на земята тогава е собственост на Султана,а в цитирания период е собственост държават-партията !!! В империята българина може да се премества и пътувас разрешение на спахията,а в “онзи”период с разрешение на ДС/Партията !!!В Империята българина е плащал данък за ползване на земята и годишните добиви,а в “добрите” времена наскоро всички добиви на българина се взимаха от държавата/Партията и му си даваше колкото да живее ден за ден !!!Излиза ,че ако в Империята не е имало робство,а присъствие(съжителство),тогава и за времето 1944-1990г. е имало само “комунистическо” присъствие/съжителство !!! Само че от турското/османско РОБСТВО българина и България започва бурно да се развива и да догонва напреднала Европа,а след 1990г. затъванетои изоставането ,ако не е застай, продължава!!! Причана за това ,според мен е непризнамането както на ГУРСКОТО РОБСТВО, така и непризнаването на КОМУНИСТИЧЕСКОТО РОБСТВО !!!

  7. Няма да се повтарям, само едно допълнение към поста на Климент.
    Митхад паша не пита ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА: “А-а-а-а, ти не беше ли дъщеря на върл враг на Н.В.Султана? Че кой ти е дал работа като учителка? Трябва немедленно да проверим това…”- както би казал каскетлията комуняга- и както го е казвал на хиляди българи и е съсипвал живота им през НАЙ-СТРАШНОТО РОБСТВО, което е изпитала България!

  8. Хайде сега малко и за суперфалшификата!… Ама то било в Босна, май, ама кой знай…ПРИЗНАНИЕ И ТО ОТ КОГО?

    http://frognews.bg/news_63442/Anton-Donchev-Vreme-razdelno-se-prodava-v-SASHT-po-150-200-dolara/

    А сега, отваряте този линк и виждате какво е ставало в Западна Европа през 15-17 век. Име на жертвата, място, начин на екзекуция. Документирано, няма фантазии. Сравненията оставям на вас.

    http://mla.bethelks.edu/holdings/scans/martyrsmirror/

  9. Свалам шапка за този материал, господин Инджев, благодаря на Стамбо, а за текста на В.Мутафчиева нямам думи.

  10. B;agpdarq Vi ot syrtse g-n Indjev,4e s tehnite kamyni udarihte 4ervenite im 4uguneni glavi!

  11. Русофилия – паталогична любов,влечение към Русия и всичко руско (аналог. некрофилия, педофилия и т.н.)
    Русофобия – паталогичен страх от Русия и всичко руско (акрофобия, агорафобия…)
    “Русофоби” няма – те са измислени от русофилите, както по-рано измислиха “монархо-фашисти”, “аграр-фашисти”, ” социал-фашисти”…
    Е, “робство” си е!
    Статията на Иво Инджев е 10Х. Затова няма да има реформа в образованието. Не става въпрос за един термин – не може такива като Вера Мутафчиева да се допускат в училището. Горките ни историци! А представяте ли какво им е на македонските?…

  12. Държавен документ, който сравнително най-точно и най-пълно очертава българските етнически граници е султанския ферман за независима българска църква от 1870 г.
    Четете бе роби!

  13. Нямам думи, брилянтен анализ!! Не ми стига граматиката да изразя възхищението си.

    Това лято като си бях в България едно младо момиче, което може да ми бъде внучка, започна раазговор за Русия, колко била велика. Аз слушах търпеливо, пропусках всички пропаГАДНИ клишета… нещо девойката се опитваше да ми пришие русофобство. И като се каканижеше по опорните точки, нещо спомена за руска литература и Анна Каренина. Не можех да не поема толкова високо вдигната топка. Оказа се, че момичето не е чело книгата. За Зощенко, Паустовски и Плисецкая изобщо не е чувала. Моята склероза явно е доста напреднала след като успях да изрецитирам Лермонтов, на руски естествено.
    Такива са ни русофилите – много я обичат Русия, но не знаят руски, нито четат, нито говорят. Не познават руската литература, не слушат руски композитори, не знаят всъщност нищо за Русия, но много я обичат. Всъщност не познават и съветската литература, музика, кино.. за което русофобите са виновни.

  14. Иван Вазов:

    “…О, руси, о, братя славянски,
    защо сте вий тука? Защо сте
    дошли на полята балкански
    немили, неканени гости?…”

    Захари Стоянов:

    “…Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче. ..”

    “…И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села.”

    Васил Левски:

    “Дочувам, че двамата с Ботьова смятате да поканите миризливия казашки ботуш в Болгарско.Ако това е така,то аз с моите кунки лично ще ви обруля чепките”

  15. Султанска заповед (Сюлейман Челеби) от 1402 г. относно Рилския манастир

    Най-славен между кадиите и управителите, рудник на добродетел и слово (нашият господин, кадията на Ълъджа — нека бъде дълготрайно достойнството му), когато пристигне височайшият императорски декрет, да бъде известно, че сега носителите на императорския ферман, монасите от манастира на име Рилски се явиха в султанския ми двор [и съобщиха следното]:

    „Обръщаме внимание, че с течение на времето, противно на шериата и на кануна, [някои] се намесват и оспорват земите ни, които са наши.” Ако е така, заповядвам:

    Да прегледате хюджетите, които те [монасите] притежават за този случай. Ако се установи, че съдържанието им е достоверно и съгласувано със стария шериатски закон и с кануна, да се съобразите с техните изисквания и да ги запазите в сила. Да не допускате никой, който и да бил той, да се меси и да оспорва [земите им]. Така да знаете!

    Написан през последното десетдневие на месец ребиюл-евел, година осемстотин и пета [18—28. X. 1402].

    Във военния лагер при Пловдив.

    Б. Недков, Османо-турска дипломатика, II, с. 14. Превод на В. Недков от ръкописната сбирка на Национален музей Рилски манастир.

  16. Нито Русия, нито Турция са модели за подражание, нито сега нито преди векове!

    И двете империи са потъпквали и ще потъпкват правата ма малки народи като българския (както правят с кюрдите), само да им се удаде случай – за това някой прави ли си някакви илюзии? Затова и Турция няма да бъде приета в ЕС, поне не в следващите 2 поколения време.

    За Русия пък какво да говорим? Там трябва революция да стане та нещо да се промени. Само че революциите не стават толкова често и при това те си обичат тяхната си, октомврийската, така че няма революционна обстановка както би въздъхнал професионалният революционер Ленин.

  17. Приятели, на този ден преди 162 години се е родил

    СТЕФАН СТАМБОЛОВ

    Поклон доземи на неговото велико държавническо дело, за което като народ и общество се оказахме недостойни!

    ВЕЧНА МУ ПАМЕТ И СЛАВА!

  18. И тъй като, ако питаш в България за русофили, ний сме хасъл русофили, довечера, в 20.45 призоваваме всички пред телевизора на Канал 1, за да гледаме руския филм “Левиатан”.
    Особено настоятелна е поканата ни към тези, които се титуловат “русофили”, а ето и малко автентично руско инфо за любимата им Матушка.

    http://www.mediapool.bg/kremal-vbesen-ot-ruskiya-film-leviatan-i-shansovete-mu-za-oskar-news229784.html

  19. Към русофилската кохорта, Исаков и Буратино:

    “- Ето, прочeе, колко злини Русия ни е сторила, какви пакости ни е чинѫла, а нѣкой измежду насъ още мислѫтъ, че Русия ни е освободила, че Русия ни е доброжелателка, ала това не е вѣрно ! Казахъ го и пакъ казвамъ, че, ако не бѣше се сѫгласила Европа, не щѣхме да видимъ политическа свобода, макаръ и да воюва Русия, слѣдователно, за наше-то освобождениe отъ турската власть, за наше-то сега полу-независимо политическо сѫществувание, ние дѫлжимъ на петтѣ голѣми европейски дѫржави, а не на Русия, защото тя не можеше сама да стори това. Ако ни бѣше доброжелателка, ако искаше да ни освободи отъ турцитѣ, Русия можеше да ни освободи прѣзъ 1829 или 1809 годъ, или по-преди, когато никой й не припятствуваше, когато толкова много сѫ я молиле за това наши-тѣ еднородци, отъ които цѣли пѫлкове, заедно съ русски-тѣ войски сѫ вѫювале противъ турцитѣ, нѣ за вѫзнаграждение за тия бѫлгарски заслуги на русски-тѣ войски, Русия ни заплащаше, като предаваше бѫлгарски-тѣ главатари на турски-тѣ власти, а пѫкъ бѫлгарскитѣ домородства, които пресeли въ Бессарабия и на други мѣста, сѫ на панагонъ! русский народъ може би да ни е добромисѫлникъ, особенно нѣкои единици отъ него, но никога небива да се допустне, никога небива да се вѣрва, че царъ-тъ му и правителството на тоя послѣдний сѫ ни биле и сѫ ни доброжелатели. – А пѫкъ откакъ си избрахме за бѫлгарски князъ сегашний ни князъ Фердинандъ, що е починала Русия съ насъ, и що чини сега, то вече още всѣкой отъ насъ помни, всѣкой отъ насъ знае и види: пакъ сѫзаклятия и заговори поддѫржани отъ нея противъ живота на Княза и на министри-тѣ; дори и въ действие се туриха нѣкои отъ кроежи-тѣ й съ убийство-то на министра на финанси-тѣ Христо Бѣлчовъ и съ онова на наший дипломатически агентинъ въ Цариградъ Докторъ Георги Вѫлковичъ; тая наша доброжелателка, особенно откакъ се е вѫцарилъ днешний царь Александръ 3-ий, не ни е оставила и не ни оставя на мира…… За повече, нека всѣкой родолюбивъ бѫлгаринъ си напомни дѣйствия-та на русско-то правителство въ Бѫлгария отъ освобождение-то ни до-сега, нека прочетѣ документи-тѣ изъ тайни-тѣ архиви на русско-то правителство, напечатани въ вестникъ Свобода отъ 1892 годъ., както и други статии, та да види каква добромисленница ни е била отъ начало и до сега Русия!”

  20. След снощния гаф, БНТ на топографски идиоти ли ще се преструват днес?

  21. Като стана дума за Драган Цанков нека припомня,че преди този булевард се наричаше “ДЪРВЕНИЦА”. Та, тая дървеница е казала за българите, че нищо не били сътворили а само рушели.
    ПС.Като шофьор присъствах на проверка на връщащи се от Москва български дипломати. В багажите, сред диваните, чергите и бельото им имаше 10-12 сантиметрови, черни руски хлебарки. Проверяващите не задържаха багажа…
    (Затова да не ги наричаме русофили, а просто дървеници! Нека си правят сборища…)

  22. Към JOHNY:

    Като споменавате Вера Мутафчиева, тя е сред моите най-големи провали като интервюиращ ( успях само веднъж да я примоля да се появи в студиото на “Свободна Европа”). Отказваше меко, но упорито да се появи на екрана. Беше заредена с много огорчение, но никога не ми го обясни, макар да сме си говорили много по телефона. Досието й ускори мълниеносно края й. Така и няма да разберем как са я шантажирали и притискали заради “вината” за произхода й, след което беше сложена в кюпа на позора. Според мен, ако е имало след Славейков достойна българска кандидатура от международна величина в областта на литературата ( поради комбинацията от нейното литературно майсторство с изключително високо експертно ниво на историк- световна класа като османист), това беше Вера Мутафчиева.Но кой в НРБ би посмял да издигне подобна кандидатура на “дъщеря на…”- това не е РБ днес, където дъщеря на едикой си с наистина тъмно минало въпреки това катери световни върхове от името на демократична България…
    Йордан Радичков беше другият потенциален, но несъстоял се наш нобелист, е прекалено специфичен, за да бъде оценен в превод за същата цел, по субективното ми мнение. Впрочем и него не успях да убедя да се покаже в предаването ми- вече беше в напреднала фаза на болестта, когато бях на екран. А се надявах да стане с “връзки”, защото ме познаваше от дете поради съседството ни през три етажа в една софийска кооперация.

  23. @ СИЯ | ЯНУАРИ 31, 2016, 05:02

    За русофилите, които искат да се излекуват (ако въобще има такива) предписвам ударна доза от Варлам Шаламов и от (високо ценения от мен като майстор на литературата, изпреварил поне със 100 години времето си) Андрей Платонов.

  24. Направо сте умерили центъра на десятката!
    Аз по принцип се противопоставям на “русофобията” защото я считам за посестрима на “русофилията”.
    Считам ги и двете за комплексарщина.
    Тъй като считам че човек не може да направи другите слаби – но може да направи себе си Непобедим!
    Оплакванията какво са ни направили считам за слабост която налива вода във воденицата на русофилията.
    Нещо повече една от причината някои да предпочитат да наричат себе си Турци е че така се чустват по-горни.
    Причината за арогантността на циганите е същата.
    Затова в моите коментари може да срещнете “какви проблеми са имали с нас”. Повече хъс приятели!

  25. @ СТЕ4 | ЯНУАРИ 31, 2016, 10:49

    Российские тараканы – крупнейший таракан в мире!

    🙂

  26. Ами добре!!! С ваше позволение уважаеми г-н Инджев, отново ще си публикувам “читателския призив”, защото мисля, че си тежи на мястото! Освен това, желая да припомня на всички (подчертавам всички а не само на незнайните митични русофоби или русофилофобите или на родолюбците или на каквито искат да се нарекат но са преди всичко човеци, защото Бог-Отец ни е създал човеци по свой образ и подобие), защо Християните се кръщават с Вода а не например с Огън или Меч или пък Златен кръст, както са правили рицарите или пък с нещо друго!
    „Кой дар ни е толкова необходим, колкото водата?
    Всичко (земно) от водата пие и се измива,
    и се очиства, и се оросява”
    свещеномъченик Иполит Римски
    И се замислих… Нали знаете, когато боят настане, какво казва офицерът на войниците си?! Огън!!! Не казва Вода а казва Огън, Fire, Огонь и так далее. Това е войната! Войната е Огън! А как можете да получите огън в природата? Огън се получава при търкане на две сухи пръчки, които от търкането се загряват и пламват и изгарят в този огън невъзвращаемо. А можете ли да получите огън от мокри пръчки? Не! Първо, трябва да ги изсушите Господа!!! Тоест да махнете водата, която пречи и потушава огъня и чак тогава, пръчките ще пламнат в огън или война. Това, което гаси Огъня е Водата а това което гаси войната е Мира. Тоест Водата е символ на Мира. А как можете да получите вода в природата? Никак. Водата не се получава току така, освен ако не използувате химична реакция, което вече е друга тема. Това е така, защото Водата е Божие дело, Божия субстанция в която е роден живота. И не е никак случайно, че Водата покрива 70% от земята и пак толкова 70% от човешкото тяло. Защо? Защото Божията воля е да има Мир на земята, защото Мира е това, което може да доведе до Живот. Мирът ражда Живот, както и водата. А Бог-Отец е Творец а не военолюбец. Затова и Кръщаването на Християните става с Вода, символ на Божието Сътворение и Божия Мир и Любов. Затова и призовавам всеки човек, да помисли добре, преди да изсуши мира в себе си и да пламне, като изсъхнала клечица. Ако пък видите, че някой изсъхва, намокрете го с Благост и Мир, като истински Божии деца, защото така и вие ще израстене! Вашият Чин в Божието Царство ще се повиши! Душата ви ще се възвиси и ще се обогати!
    А пък за османското робство, сами помислете, огън ли е било или вода! Колко мюсулмански раи са били изгорени в джамията заедно със ходжата си и колко престъпници срещу Христовите чеда са били наказани от султана. Силно се надявам, че думата робство, трябва да отпадне като неподходяща с цел повече мир в нас, за да бъде потушен огъня между религиите а и може би за да се оттървем от безкрайните претенции на руския народ, че ни е защитил. Но все пак ние трябва да бъдем благи и да не отвръщаме с огън на тези претенции а да благодарим за защитата и помощта но без да изпадаме в крайности. По същия начин, както казах, Аз мога само да прегърна Капитан Петко и не мога да одобря, каквото е сторено с него от “русофоба” спас турчев. Защото “русофоб” или “русофил” не могат да бъдат думи, определящи качествата на един човек и богатствата на неговата душа а само маска, зад която те могат да се скрият.

    “Читателския призив”
    Вижте, понеже Аз повдигнах темата за измислените 200 000 руски жертви с което една друга гадна империя иска да ни направи отново роби, разпалвайки с лъжи, клевети и омраза (независимо към кого), искам да помоля да не постъпваме като нея и нейните идеолози. Не трябва да допринасяме за раздухването на тази омраза, защото на базата на съмнението и интригата тя се разгорява още повече и България се смалява, неспособна да умири чедата си увлечени в братоубийствени спорове, които стават почва за развитие на всякакви злодеи, злодейства и престъпни намерения.
    Аз например не мога да мразя Капитан Петко (напротив, мога само да му се поклоня и да му благодаря горещо), дори и да казват, че е бил русофил, макар че според мен това не е толкова сигурно. В България трябва да почне да се говори на друг език ако искаме да ни има и да не сме роби. Войната русофили-русофоби трябва незабавно да спре с примирие а не с подчинение, за да има сили за по-важни неща, каквито са Добруването и Благосъстоянието на Народа!! А не на неговите чорбаждии, които си гледат кефа и цъкат одобрително на този ужасен сеир. Омразата в обществото е като киселината в човешкия организъм. Спомага за развитие на болестотворни бактерии, смалява значително живота, ерозира зъбния емайл и унищожава зъбите. и т.н. от което трябва да си направим извод какво се случва с народа.

  27. @ КАМЕН | ЯНУАРИ 31, 2016, 14:33

    Антонимът на думата “русофил” е “патриот”.

    “Русофоб” е измислена от русофилите дума, с която (заради негативната конотация на съставката “фоб”) се опитват да уязвят тези, които на първо място обичат родината си.

    А синоними на “русофил” са: родоотстъпник, национален предател, безродник, майцепродавец и т.н.

    (И една приятелска корекция: “считам” е руският вариант на българската дума “смятам”)

  28. Освен доклада на ЕК, регистриращ за девета поредна година хроничните дефекти на българското еврочленство, кръчмарско-патриотарската гюрултия около непрежалимото (за някои) робство заглуши още една новина – за Орбан и орбитата.

    Унгарският премиер падна като метеор на българска територия, обяви изстиването на европейския “звезден куп” и покани България в групата на бившите сателити.

    Дали не се кроят някакви планове за завръщане на временно привлечените от свръхгравитацията на (иначе малката по територия) Европа спутници в добре познатата орбита на кръжене около леденият газов гигант с почти нулева гравитация?

    Ще видим.

  29. Не мога да разбера как милиони българи не искат да разберат и не срвняват положението ни в османската империя наричано “робство” и “щастливия живот” като съветската територия. Съвсем не съм защитник на турското владичеаство но нека да сравним двете злини.

    Ето няколко показатели за ТУРСКОТО РОБСТВО и ‘благоденствието” в необявената съветска “република”.

    СОБСТВЕНОСТ
    Турско робство – неограничена, свободна.
    БКП – широко ограничена, напълно регулирана

    ВАЛУТА, БАНКИ
    Турско робство – неограничена, свободна.
    БКП – широко ограничена, остро регулирана

    ДВИЖЕНИЕ
    Турско робство – неограничено, свободно.
    БКП – широко ограничено, напълно регулирано с вътрешни паспорти

    ПЕЧАТ вестници, книги
    Турско робство – неограничен, свободен.
    БКП – широко ограничен, напълно регулиран

    ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ
    Турско робство – неограничено, свободно.
    БКП – широко ограничено, напълно регулирано

    ГРУПОВО СДРУЖЕНИЕ
    Турско робство – неограничено, свободно.
    БКП – широко ограничена, напълно регулирана

    ОБРАЗОВАНИЕ
    Турско робство – неограничено, свободно.
    БКП – широко ограничено, напълно регулирано

    ОРЪЖИЕ
    Турско робство – неограничено, свободно.
    БКП – широко ограничено, напълно регулирано

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.