Абсурдът рядко може да е симпатичен. Дефилето на кметовете и заместник кметовете от Сопот, Карлово, Калофер и Копривщица, облечени в български носии, дефилиращи на жълтите павета в София под музикалния съпровод на гайди, е симпатичен абсурд.
Най-напред да кажа защо е симпатичен.
Мотивът на тези овластени от съгражданите им днешни български европейци с бутафорни потури, дошли на прошение пред Гражданина за европейски развитие на България Бойко Борисов, е истинската им, атавистична тревога, да не би да се загубим фатално в европейския лабиринт. Всеки един от тях се усеща май като Тезей, който иска да ни спаси от Минотавъра на националната безличност. Това е симпатичен порив при цялата бутафория на мизансцена от спектакъл на ансамбъла на „Филип Кутев” от времето на НРБ.
Дошли бяха да помолят султана в учебниците по история да остане терминът “турско робство”. Внесоха и подписка с около 3000 подписа срещу отпадането на популярната фраза. Султанът от София отговори на очакванията им и им съобщи, че е очарован от тях.http://www.segabg.com/article.php?sid=2016020500019985017
Приблизително същата бройка на българите ( около 3000) се споменава от Симеон Радев, като просители пред Високата порта в Цариград, тогавашната столица на тогавашните български поданици на онази империя. Живеещите в онази имперска столица българи са го помолили да позволи българската църква да получи независимост. Султанът не ги разочарова. Така за първи път се стига до националното обединение на българите според това къде се проповядва на български език в църквите – в по-голямата част от Балканите.
Русия за първи път губи по този начин битката срещу българите, които се опитва да задържи под гръцкото русофилско господство. Това е война между двете империи, която българите печелят с благоволението на султана, преценил за изгодно да постъпи така в онзи момент.
Втори път Русия я губи чрез Съединението на българите през септември 1885 г. , срещу което империята се оказва безсилна и в своя гняв и злоба започва дългогодишна кампания по смазване на българското свободолюбие.
За трети път Русия търпи поражение в буквалния смисъл от българската войска на добруджанския и македонския фронт през 1916-1917 г. http://m.faktor.bg/mnenia.html/mnenia/lacheni-carvuli/45944-do-koga-ruskata-imperiya-ste-kalve-s-lakomiya-karvyastata-balgarska-rana-makedoniya.html
Четвъртото поражение на Русия е скрепено с българския подпис при подписването на договора от Брест –Литовск на 3 март през 1918 г. http://www.extremecentrepoint.com/archives/14947
Перверзията е във факта, че главният руски инструмент във войната срещу българската църковна независимост от втората половина на 19 век граф Игнатиев употребява като стратегическо отмъщение срещу българите не друго, а българската победа в борбите за независима екзархия (постигната с благоволението на султана с 15 годишна давност преди март 1878 г. ). Той използва с обратна сила личния си провал във войната срещу българския интерес за постигане на църковна независимост, за да очертае на този принцип границите на …Санстефанска България. Прави го с пълното съзнание, че тя не може да се случи реално поради супер тайното по онова време Райхщадско споразумение на Русия с австроунгарците от 8 юли 1876 г., в което двете мракобесни империи се договарят да не допуснат голяма държава на българите.
Интригантът Игнатиев залага най – страшната мина пред България в преследването на една химера, създадена от руската политика. Нарича се „България на три морета”. http://m.faktor.bg/mnenia.html/mnenia/lacheni-carvuli/45944-do-koga-ruskata-imperiya-ste-kalve-s-lakomiya-karvyastata-balgarska-rana-makedoniya.html
За всичко това кметовете и заместник кметовете, дошли на прошение пред султана в София, може и да не знаят в такива подробности. Поради което невежеството им е симпатично ( не по-различно от обичайното за средния български патриот, формиран като такъв на принципа на русофилското тълкуване на уж българската история от десетилетия насам). Прошението им е движено от мотива да не допуснат да се загуби споменът за робството, котва за потънали гемии в бурните води на въпросните „три морета”.
А сега да обясня защото просителите, при цялата им фолклорна симпатичност, са абсурдни в поведението си. По две причини.
Първо: ако има някогашни българи, които под османско владичество да НЕ са били роби, това са най-вече тогавашните жители на Копривщица, Карлово, Сопот и Калофер. Идете и вижте „робските” им къщи , с които днес се гордеем ( и пред чужденците).
Японска класация наскоро постави Копривщица сред най-красивите европейски селища ( създадено от български роби?) http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5268539
Второ: дали днешните юнаци с байраци и прочее атрибути на националната гордост, които демонстрират своята бунтовност, гордост и непримиримост, носят гените на роби?
Питам (ги) най-добронамерено. Дано се позамислят малко над този абсурд.
Има и друго. Има и други българи. Доста по-информирани са и имат същото право да бъдат смятани за български патриоти, но от позицията на експертността. По-малко ли тежат те, когато с имената си застават зад тезата, че не сме потомци на роби?
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/02/05/2699623_oshte_150_istorici_se_podpisaha_pod_termina_osmansko/?ref=yellow_fp
Туземните служители на култа към една от двете империи, които са се борили да няма България, трябва да знаят, че Русия се превръща в по-голяма заплаха за нашето съществуване като нация и държавна именно поради тяхната колаборация с нейните имперски домогвания, срещу които са ни предупредили великите ни предци. Опитите им да обявяват за „турчин” всеки българин, който им съобщава тази истина, са признак на отчаяние пред истината, срещу която няма какво да възразят и по тази причина сипят лични обиди като признание за невъзможността да спорят с аргументи.
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г.
Зaхари Стоянов
Дали е имало робство или не, може да се каже едва след като се даде точна дефиниция на термините роб и робство.
Но дори и от няколкото задължителни характеристики на понятието роб, като това че не притежават лична свобода и са подложени на принудителен труд, че могат да бъдат купувани, продавани или притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, че са лишени от правото да се придвижват свободно, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, става понятно, че не е уместен термина турско робство и може да доведе до заблуда на употребяващите го. Личното ми мнение е че най-правилен е термина владичество. Едва ли с кметски акции и челобитни пред султан Бойко ще бъде разрешен един чисто научен спор погледнат от дистанцията на последните 140 години.
извинявам се,че не е по темата-
ама както се казва…злободневно е.
Очен харашо му се получи на Б.Б.срещата с българи в Англия.
Те го питат едно-той отговаря колко сме напреде с борбата с корупцията,и какви невиждани висоти сме достигнали в Усвояването на евро фондовете.
То са магистрали,то са чудесии-ум да ти зайде.
интересното беше-като говори и си държи ръцете в джобовете-малко като вица:другаря ленин говори с приятели,ама си държи какскетчето в ръка.
Ние ли грешно се молихме-Господ ли грешно разбра…
Така и не каза-дали наистина като се погледне в огледалото и вижда Пеефски…
КОЙ да ти каже???То ,па смее ли и вече човек да пита?!?!?
Колко ли пари има този човек?!?!
милион и половина за къщичка в БарЦелона??
Обачеее-богатите също плачат…
====================================================================================================
Изпрати на съученик
Ученици, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ДА ВИ ЛЪЖАТ !
За да се опазите сами от злонамерените лъжи, с които Ви облъчват всеки учебен час Вашите учители (само комунистите), Ви насочваме да прочетете в Интернет, какво е било истинското отношение към РУСИЯ на българските революционери, радетели за Националната Свобода на България,
—————————————-
Информационен блог
В този блог могат да се намерят статии на известни български публицисти от миналото. Ще бъдат публикувани предимно материали, които не могат да се намерят другаде в Интернет. Съдържанието на блога може да се разпространява напълно свободно, стига някакви ограничения да не са специфично указани. Авторът на блога не се ангажира с мненията, изразени в публикуваните статии. Те не би следвало да се възприемат като някаква пропаганда, а единствено като илюстрация на историческото време.
http://publicistika.blogspot.bg/2008/01/blog-post_19.html
====================================================================================================
Браво, хубава статия!
Към нея бих добавил.
В разцвета на Османския султанат /не Империя; империите се управляват от Императори, султанатите от Султани, царствата от Царе, княжествата от Князове, херцогствата от Херцози и т.н./, когато се е простирал от Мароко до Китай, по данни на османските данъчни реристри днешна България е представлявала 1/28 от територията, но е давала 1/5 от доходите в хазната. Това е в 1680.
В нашата историографска литература се цитират различни цифри, но общо-взето, съотношението е такова.
Затова са вековните руски набези към нашите земи. Руснаците са знаели, че тук има какво да се краде.
Гладни руснаци. От векове нямат насищане. Това трябва да се спре!
Скъсване с Русия!
Традицията и народното творчество трябва да се пазят и предават на поколенията, защото те ни правят българи, а не просто обитатели на една територия. Познаването на историята също ни сплотява. От миналото можем да се поучим кога и как българите сме израствали като нация. Това е ставало възможно, когато сме се отърсвали от комплекса, че сме малка държава, която не решава сама съдбата си. Русофилството и култът към робството, напротив, ни дърпат назад към комплексите ни. Надявам се да намерим сили и мъдрост да се преботим с Мафията (свързана с Руската), олицетворявана от КОЙ. Все пак, като свободен и демократичен народ, тази задача е многократно по-лека от тази на Революционерите или Строителите на Третата България. Потурите, за съжаление, няма да ни помогнат да победим в прочистването на България. Просто трябва да се гласува! Умно!
За да бъда съвсем ясен, ще си позволя тук да представя моите виждания за Османския султанат.
През XIV век България е надминавала Западна Европа. Лондон и Париж са били клоаки. Прииждащите азиатски племена спират развитието ни. В името на исляма само в Родопа са разрушени повече от 200 манастира и над 3 000 черкви и параклиса /Смолянски исторически муэей/. И Митхад паша Русенски, завършил науки в Париж /Пфу!/, използвал за каменоломна Велики Преслав при построяването на железницата Русе-Варна през 1854.
И въпреки това, това 450 турско робство е за предпочитане в исторически план пред 45 болшевишко.
Гледайте какво остана. Иво Инджев като последен рицар и ние пет оръженосци.
Изкушена съм да споделя нещо за мой сродник от с. Жеравна, живял и управлявал селото повече от 40 години във въпросната епоха, по време на така нареченото „чорбаджийско управление” – с мъдрост, почтенност и огромен авторитет. Казва се Тодор чорбаджи. Ще цитирам част от написаното за него в книгата „Жеравна” от автора Данаил Константинов, издадена от читалище „Единство” през 1948 год., стр. 154.
„Членовете на този чорбаджийски род имали голямо влияние пред турската власт. В Цариград държали сметка за тяхното произхождение, като наследници на първите войнишки главатари, удостоени със султански ферман за привилегии. От друга страна и работата им налагала едно по-тясно сближение с турските управници, за да ги използват при защитата на своите интереси и тези на селото.Това обстоятелство засилвало местната им власт и жеравненци благоговеели пред тях. Връх в това високо обществено положение достигнал Тодор чорбаджи. Неговата дума била закон за селото, но и всички конфликти на жеравненци с турците се уреждали в полза на първите благодарение на доверието, с което той се ползувал пред властта, представлявана от санджак-бея в Сливен и от валията в Одрин. За уреждане на всички по-важни въпроси из покрайнината властите взимали мнението му. По искането на Тодор чорбаджи се уволнявали чиновници, билюк башии и пр.
Тодор чорбаджи достигнал такава известност между населението в целия окръг и такова доверие пред турската власт, че когато по силата на хатишерифа (1839 г.) се съставил вилаетски съвет в Одрин, в който влизали и шест члена – представители на християните в империята, един от тия представители бил той, четиримата били гърци и един митрополит българин от Видин. Всяка пролет , удостоен с държавни почести, отговарящи на високия му пост, Тодор чорбаджи се отправял за Одрин. Един турски офицер с шест войника конници идвали в Жеравна да го вземат, придружават по пътя и да го върнат обратно. Те му докарвали три коня – един (ат) хубаво оседлан за яздене и другите два за багажа му. Сливенският санджак – бей му отдавал чест и му докладвал за състоянието на санджака.„
Аз лично никога не съм имала, нямам и никога няма да имам „робско” съзнание.
Огромното желание на мнозина от “българите” (а и на небългарите), през целият т.н. 26 г. преход е: българина да си остане с потурите и с цълвулите, на пук на развитите “еврогейски” държави! И за съжаление, трябва да признаем, че техните действия са успешни (до сега)!
Изрових един много интересен анализ на руската държава и народ направен от Карл Маркс, както се казва да ударим русофилите-комунисти с техните камъни по техните глави, че и от руски източник, четете и разпространявайте:
Карл Маркс и русский народ
Нами будут рассмотрены следующие источники: ряд статей К. Маркса, написанных им для американской газеты «New York Daily Tribune» в период с марта 1853 года по апрель 1856 года (2) и впоследствии изданные под заголовком «Восточный вопрос» (3); и статьи, опубликованные им в лондонской «The Free Press» за период с августа 1856 по апрель 1857 года под общим названием «Разоблачения по истории тайной дипломатии XVIII века» (4).
В данных работах Карл Маркс выражает о России своё мнение как о государстве варваров, имеющем постоянную и неизменную политику вне зависимости от исторического периода, с постоянным желанием одурачить соседей и Европу. Россия обрисовывается как закономерный «одураченный враг» европейских стран. Более того, как пишет Маркс, раса, которая населяет Россию, — это раса варваров. И против этих «варваров», заключает классик социалистической мысли, надо выступить военным походом для продвижения европейских интересов далее на Восток.
Также недвусмысленно выражено желание Карла Маркса представить русских как народ не славянский, а пришлый, который по большей части является потомком или татар, или монголов; народ, который не в состоянии будет когда-либо измениться в силу господства принципа почвы (5) над сознанием.
http://www.portal-slovo.ru/history/42440.php
Искам само да попитам горните кметове и подписалите, 3000 калпака, колко от споменатите от Иво, исторически факти и обстоятелства знаят и ако да, дали са си направили труда да ги осмислят. Защото ми е трудно да повярвам, че ако имат горните знания щяха да правят горното екзотично-одиозно дефиле.
Или е най-лесно да се съгласят с атакистите. От турците са ни освободили руснаците а не ЕС и янките. Чисто и просто като милиционер след баня.
Бях съвсем малка,когато бях насила заведена,за да присъствам на екзекуцията
на известни русенски граждани от русенския така наречен народен съд пред съдебната палата на Русе.Мама ми закриваше очите,а един нагъл руснак/после разбрах името му майор Захаров/ ме изтръгна от мама и вдигна на ръце,за да гледам,виждам и запомня тази гледка.И до днес не съм забравила това и няма да го забравя.
Никога повече с Русия ,народе мой!
Най много сътрудници на ДС има сред историците( Гоце, академици и какви ли не). Доскоро право и икономика се кандидатсваше с история – за да се зубрят измислиците.
Ако нормален човек прочете Захари Стоянов, поп Минчо Кънчев, Иван Хаджийски и Симеон Радев се очертава картината. Спорът е безсмислен. Разни неграмотници говорят за турско робство. Истината за това време я няма.
@Georgi Nikolovр като се каже “кмет” това означава че този човек е избран да води съгражданите си защото е най-знаещият, най-милеещият за делата на своята община.
Тия са станали кметове на принципа описан от Щастливеца в книгата си “Бай Ганьо”, за тях Ботев е казал “…. а вий, вий сте идиоти!”
Целият цирк с това прошение е да се помогне на Б.Борисов да излезе “сух” от блатото на неговата политика (внезапното и немотивирано уволнение на проф.Танев), срещу която помощ се очакват пари за общините (сам кмета на Сопот се похвали!). Много са елементарни тези похвати, но за жалост сякаш успяват!
Чудесни коментари за лондонския резил на ББ! Те допълват идеално във всички фактически и символични аспекти снимката горе. А тя е емблема на всичко онова, което българите в Лондон му казаха,
– че повече не може и няма да продължава с управленския маниер на тартор на махленска банда или силов бос на мутренска групировка от 90-те
-че образованите и активните българи са нещо по-различно от фризьорките от Каспичан и Сливен, които се подмокрят от селфита с образа му свиден
-че тези българи имат право да питат и да получават ясни отговори
-че в политиката, без да е задължителна производна на морала, все пак трябва да има някакви принципни, ценностни ориентири
-че истинският политик трябва да се изправя и срещу мнението на най-примитивните и масови обществени слоеве, а не да ги гали с “Бели рози” и пр. простащини
-че висшата политика в наши дни не може да се прави без определени интелектуални и езикови компетенции
И т.н….
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/06/2697080_kogo_vijda_borisov_v_ogledaloto/
http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/05/2699533_pravostoiashtite_ne_koziruvat_kritikuvat_za_sreshtata/
Както винаги-точно,компетентно,аргументирано,блестящо.Благодаря Ви,г-н Инджев!Но трудно ще разсеете мъглата от незнание.В това е и драмата ни
Като пиша тези редове, нямам за цел да се представя за туркофил. Нищо подобно, учил съм за неправдите нанесени на българите по времето на османско(а)та робство–окупация (да се избира по желание)на България.
Вредното от това време, по моя преценка е, че от тогава се е самоналожил един МАНТАЛИТЕТ на оцеляване, съдържащ се в израза „Преклонена главица остра сабя не сече“. От там, та до ден днешен. Дори и този факт не би трябвало да е осъдителен, защото това е начин за оцеляване на всяко живо същество и индивид. Те биват принуден да се подчиняват на по–голямата сила. При по–практичните, ако са образовани да ги наречем умни, това се прави проформа, и за това имаме израз, „срещу ръжен не се рита“, а и друг „изтъчи платното, па ритни кросното“.
Те не си променят мнението, съгласяват се, но привидно.
И тук идвам до основата на въпроса–манталитета.
Изначално, най–вероятно преди турското нашествие, сме притежавали някакъв си манталитет. Вероятно селски, свързан с земеделието. За съжаление не съм осведомен относно тази дълбока древност.
Под турците придобиваме вече изказаното.
Това е отрицателното, но има и положително. Това е честното отношение при договаряне. Както и да почиташ умния и способния. Според мен, това също БЯХМЕ придобили.
За това свидетелстват многото разкази за уважавани достойни българи, било то чорбаджии или духовници, които в никакъв случай не са били продажници и гъзолизци. За такъв българин споменава и „Тони“ няколко блога преди мен.
Такива са били по това време Левски, Ботев, и ред други. Те са се борели нацията ни да просъществува.
Германската окупация, според мен, не е оказала никакво пагубно влияние върху нас. Учели сме се от прецизността и техническото им умение. Тези ремсисти и техните терористични действия са били плод на некадърност и мързел. Все едно, дори точно както днес, простащината е против Америка, даваща най–много за техническия световен прогрес. Да я мразиш, защото не си в състояние да обслужваш компютъра и хилядите програми. Защото ако не можеш да ги овладееш, нямаш вече начин да преживяваш. Кирката и лопатата в много развити страни, пък дори и в България принадлежат на Етнологичният музей. Колкото и някои да съжаляват за това, няма да могат да го върнат. Същото се отнася и за някои професии, като часовникар, обущар, писар…Този труд е нерентабилен и заменим.
След като получих свободата си имах възможност да направя познанство с турци и да посетя неколкократно Турция. Впечатлението ми беше една положителна градация.
Неподправен и без от ползи продиктуван контакт от страна на турците. Хора услужливи, работливи и честни.
Как някой може да се окачестви жеста на такъв турчин, който го питаш пред дюкяна му, къде тук има Интернетшоп и понеже явно не може да ми обясни на за туристите служебният английски, направо ме хваща под ръка и ме води стотина метра по улицата, подканва ме да влезна в един вход, води ме до първият етаж, отваря ми вратата и ми показва наредените там 20/30 компютърни места. Когато искам да му платя, поне от кумова срама, че си остави безпризорно дюкяна, явно там никой не крадеше, отклони енергично всякакво заплащане и си тръгна с усмивка. Само си рекох на ум ашколсун.
Вярно в моята глава ми минаваха и други мисли, например да не му давам да разбере ,че съм КОМШУ (вероятно много ще могат веднага да разберат защо), но и друга още по–укорителна мисъл, че може да иска да ме обере.
Така, че по темата, какво нещо са предразсъдъците, особено тези, които са индоктринирани. Естествено пак от няКОЙ.
За всичко това сега плащаме. Много повече тези, които живеят в България, но не малко и тези в чужбина, наследници на печалната българска слава.
Призив към всички, събудете се, четете и се учете от още останалите будители, докато не стане късно и за това!
Не говоря за ориенталския манталитет на турците и отношението им към жените. Това е фактически странното, което до голяма степен е характерно и за българите. И това е усвоено в петстотинте години.
На някои може сега критиката ми да им е неприятна, но да си кажа и на мен не ми е приятно, когато в чужбина като българин веднага ме слагат в графата на творците на компютърни вируси, кражби от банкомати а и най–тривиални кражби и измами, направени от мои сънародници, по някога от такива с тъмен оцветък. Но полицията и журналистите четат български паспорти.
И ето заключителният акорд–
Русия с последното ни поробване и тогава от нея внедреният комунистически човешки облик погазиха, заличиха, изтръгнаха всичко положително, което бе вградено в нашият манталитет.
Избиха методично, по хунски, всички национални величия. Цветът на нацията ни, фалшифицираха историята ни, лишиха ни от територии и поминък. Разрушиха отношенията със съседите ни. Направиха ни безправни роби. И ако някой се опита да ми противоречи на последното, само ще му спомена, ако е достатъчно живял в тогавашната обстановка, трябвало е да се информира за лагерите и затворите, които запълваха цяла България. За плътното затваряне на границите с външният свят. Няма задгранични паспорти, освен за партийните им висши функционери, дори не и за ДСарите и военните. Плътни гранични ограждания и стрелба на месо. Иначе пазителите на граниите също полнеха затворите и лагерите. Цялата стане беше един Лагер. Дори така му викаха „ Социалистическият лагер!“
Ако това не е робство, то да взимат билет за Русия, там все още е така.
Пожелавам им комфорта за който бленуват!
Лондонският резил на ББ не е изненада. Изненада е провалената режисура на ‘всенародната любов’. Обикновено нещата са под контрол – бухнал хляб, момиче с отворена уста, полит-каки в полукръг, лентите изпънати за рязане, периферия от журналисти и ентусиасти – всичко е тип-топ.
Изненада ме и преобладаващата липса на публична култура. Натъжи ме фактът, че каскетлийският (по Стамбо) абразив е успял да затрие дори умението да бъдеш част от аудитория, да говориш и да изслушваш. Видеото е потресаващо.
Иначе казано: ‘Ай ся, да не са излагаме’ е вече случващо се излагане на нещо. Но явно херменевтическият кръг не е бил мислен за каскетлийската и посткаскетлийската порода.
Everyone else-анализът ти на инцидента/прецедента е убийствен! Ръфа каскетлийският абразив, ръфа, гънка не остава!…
Терминат Турско Робство не е предназначен да очертае някакъв исторически факт, период от време или нещо друго. Той е създаден и се практикува за овладяване на съзнанието на Българския народ и внушаването на фалшиви благодетели. Владичество също ми звучи Руско и ми се струва че се минира историята бъдеш период. Първо владичеството ще се окаже добро и после ще бъдем “приютени” под Руско Владичество. Поради това аз предпочитам да се замени с Отомански Период, В границите на Отоманската империя и т.н.
Между другото четох една статия относно хералдическите титли която силно ме разочарова
http://herodotus.blog.bg/history/2012/11/14/za-monarhicheskite-titli-i-tehniiat-smisyl-i-znachenie.1020156
Всъщност Царя управлява своя народ, а Императора управлява и други васални народи.
Те, фактите, бодат в очите и умишленото им не споменаване се счита за победа на петоколонието тук. Нека да открехнем тайната завера и приключим с този въпрос.
1.Била ли е Русия под 200 годишно татарско-монголско РОБСТВО?
Справка Google-Your search – татарско-монголское рабствa – did not match any documents. не е била.
2.Била ли е Русия под 200 годишно ИГО? била е.
Справка Google – About 219,000 results (0.55 seconds)
3.Вероятно ли е, Русия да не е била под ИГО? – вероятно не е била.
Справка – http://genocid.net/news_content.php?id=268
4. Написал ли е патриархът на БГ литература Ив. Вазов книгата ” Под Игото” и защо не е озаглавил ” Под Робството”? Осъзнал ли е тогава Ив. Вазов че се спекулира с думите робство и иго, спрямо българите?
– Да, осъзнал го е и дори го доказва в прочита.
Дотук нещо да не е ясно?
И идва резонният въпрос. Кой ратува думата иго да бъде заместена с робство? Отговорът на въпросът даде Г-н Инджев, не само в една статия или анализ, а в цялостното си професионално журналистическо творчество.
Както се казваше в един култов БГ филм – ” За кучета и котки може, а за хора не може” – За едни може иго, а за други трябва да е робство.
Завесата пада.
Стамбо, благодаря ти. Но моето е тъжно благодаря. Дано един ден описваме благородни хора и цивилизовани проявления.
do Lukov:
Владичеството е Българско, а игото от Златната орда.
С уважение.
Български Орли а не роби !!
http://www.lostbulgaria.com/?p=4504
http://www.lostbulgaria.com/?p=5425
„Недоробувал си е този народ!”
Кирил Христов, поет и драматург, 1875 – 1944