„В този тежък и отговорен за Турция и за цяла Югоизточна Европа момент, България застава зад правителството и народа на съседната и приятелска държава и най-остро осъжда ужасяващите актове на насилие и тероризъм” . Това заявява премиерът Бойко Борисов съболезнователна телеграма във връзка с поредния атентат в Анкара.
На пръв поглед- нищо необичайно. Съболезнованията са стандартна практика в подобни ситуации. Но ситуацията в отношенията с южната ни съседка стана „безподобна” от 23 декември 2015 г. насам, когато русофилският изблик на Доган, заложен като руска мина ( по Местан) седмица по-рано в Бояна, стана причина за имплозията в ДПС, от която вентилаторът на медийното разгласяване разнесе доста кафенеещи истини за клоаката на тази мафиотска организация.
След дълго коледно – новогодишно мълчание, включено в предварителната сметка от „библиотекарските” кукловоди на скандала, Борисов даде знаци, че застава по-скоро на страната на осветения руски агент за влияние в България от сараите в Бояна. http://www.mediapool.bg/borisov-prizova-turtsiya-da-ne-se-barka-vav-vatreshnite-ni-raboti-news243661.html
Доган безсрамно беше обявен от сценаристите и техните актьори за „велик визионер”, „дълбок анализатор” , „най-големият българин” и дори за …новия Левски ( гавра, запазена марка през последните години за хулиганстващия Сидеров).
На фона на леденото ( за да не кажа презрителното) мълчание на Анкара, Борисов разказа солово как Ердоган и Давутоглу му се били обаждали посред нощ на Бъдни вечер, за да лобират за Местан. Похвали се, че заявил на един от тях ( на Ахмет, наричайки фамилиарно така премиера Давутоглу), че дори не искал да го слуша.
Не щеш ли ( както се казва в приказките при рязък обрат на повествованието), Борисов получи лондонско прозрение. Жегнат бил от едно момче, което го попита там дали вижда Пеевски в огледалото.
Едно друго момче, чиято нестандартна корпулентност трудно се побира в стандартно огледало, изведнъж се оказа за първи път в низходяща корпоративна позиция след дългата си възходяща доминация при разпродажбата на апетитните български активи. Дори започна да изглежда като жертва на внезапния порив на жегнатия Борисов, решил да започне масова чистка в задния си корупционен двор.
” Искам да поясня нещо – с цялото ми уважение Турция никога не е молила някой български политик да вземе страна по отношение на друга политическа или обществена фигура в България”, отсече паралелно днес посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в интервю за БТВ. Колкото и дипломатично да е заявено , това е категорично отрицание на твърденията на Борисов за турска официална намеса в скандала с ДПС ( тук не става дума на кого да вярваме, а за обстоятелството, че Анкара бламира Борисов и той явно няма какво да каже срещу това).
Източници, свързани с Борисов, споделиха с автора на тези редове, че темата за доста едрата гнила ябълка в ДПС е била засегната по време на разговора на турския премиер Давутоглу с премиера Борисов и Лютви Местан на 15 декември ( т.е. само два дни преди изригването на Доган) в същата тази Бояна.
Борисов не е посмял да реагира в очакваната от „приятелската държава Турция” посока. Наложило се е други приятелски държави да му помогнат да стигнат до решението с демонстративното рязане на тлъстата опашка на корупцията, на което станахме свидетели миналата седмица (доколко ампутацията е предизвикала страдание в пещерата на динозавъра, това е друга тема, свързана с въпроса за разследването на неговите поразии).
Атакуван да каже какво си е говорил с министър-председателя на Турция, афектираният Местан даде да се разбере в началото на януари на първата си пресконференция след имплозията в ДПС, че би било много интересно да се огласи съдържанието на разговора. След което млъкна дори и Божидар Димитров, който в интервю за „агенция” ПИК ( на правата на шута на краля, комуто е позволено да разгласява и държавни тайни ), заяви, че въпросният разговор е бил записан от българските тайни служби ( тайни, но не и за него).
Какво се промени междувременно така драстично и защо Борисов толкова гневно предупреди „долните гадове и мръсници” да не смеят да правят връзка между внезапното му желание да се брули голямата гнила ябълка и външните ветрове?
Кога му падна тази ябълка на главата, че изведнъж се превърна в балкански Нютон, в откривател на корупцията, надушена от него само по „внушения” и лондонски „жегвания”?
Отговорът е в посещението на Меркел в Анкара на 8 февруари – шеста поред с Ердоган. След нея започва „катарзиса” в Борисов, а не след „жегването” му три дни по-рано в Лондон. Трябваха му още 6 дни ( през които Анкара изигра хода с медийното оповестяване на забраната Доган и Делян да посещават Турция), за да осъзнае мащаба на проблема (си).
На 14 февруари, в навечерието на (съу)частието си в срещата на Вишеградската четворка, противопоставяща се срещу позицията на Германия за линията на отбраната срещу бежанската криза в Турция, Борисов е имал поредния труден разговор със самата Меркел по въпроса. http://www.e-vesti.co.uk/bulgaria/borisov-razgovarya-po-telefona-s-merkel-za-sreshtata-na-vishegradskata-chetvorka-i-blokadata-po-granicata-s-gurciya/.
След този разговор нашият премиер загуби ентусиазма си на охранител на европейската граница по вишеградски сценарий и се завърна от сепаративната сбирка като критик на основната й идея. Нещо повече, още преди да тръгне за извънредното събрание в унгарското градче, на което отиде по покана на другаруващия с Путин унгарски премиер Виктор Орбан, нашият премиер набързо прие германската позиция срещу „запечатването на гръцката граница”. http://www.webcafe.bg/newscafe/politika/id_240698634_Bulgaria_ne_priema_zapchechatvane_na_gratsata_granitsa
Хайде сега познайте в тази поредица от събития какво точно е жегнало Борисов, че се присети така сензационно за лондонското огледало с турска рамка и германска дръжка, за да стигне до идеята да се снима с метла от софийското летище, като символ на борбата с корупцията в България, която всъщност иска румънска съдебна гилотина, подсказана от брюкселския (му) разпоредител на еврофондовете Юнкер.
И това не е външен натиск? Като долна, мръсна гад ( по Борисов), някак си не мога да се съглася с витаещото внушение за вътрешната мотивация, която едва ли не накарала нашия премиер да яхне метлата и да започне да връща поръчките.
На финала на този текст, като черешката на миризливата торта, се мъдри едно днешно доказателство за принципа, че ако тръгнеш след бръмбар, ще те заведе до торище. За целта просто трябва да не сме много гнусливи и да приложим принципа „следвай п(и)арите” в медиите, които обслужват властта.
В редакционна статия ( т.е. неподписана, поради което се смята за отразяваща гледната точка на началството), „ агенция” ПИК днес разпространи гледната точка на виден привърженик на Лютви Местан, който разказва ЕКСЛУЗИВНО за наличието на списък от 136 български граждани ( все съратници на Доган и Делян), на които било забранено на стъпват в Турция.
Това твърдение едва ли щеше да намери място тук на финала на този текст, ако не беше пикантната подробност, че медията, която започна компроматната война на страната на Доган срещу Местан в следобеда на 23 декември миналата година, днес за първи път цитира близък до Местан източник без нито една охулваща го квалификация, придавайки достоверност на казаното от него.
Без изключение, във всяка една информация и коментар на тази жълта (рекламна) агенция на властта, Местан е определян от два месеца насам като „шпионин” , „предател” , „беглец” и т.н. Епитетите изведнъж са отпаднали днес. И това ако не е доказателство за обръщането на палачинката, която произтича от принципа „следвай п(и)арите”…
http://pik.bg/%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%81-136-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-40-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-news488923.html
Г-н Инджев вижте в профила на руския журналист А.Бабченко какъв нов сайт има в Русия- Росдонос.Официален държавен сайт за доноси ! Хубаво нашите любимци на Путин да го знаят .
Аз в качеството си на долна мръсна гад изказвам възхищението си от статията. Изключително точно са уловени скритите пружини на бацевото прозрение да яхне метлата и да се развихри срещу процъфтяващата при него корупция. Не знам как обаче ще излезе сух след като е изцяло потънал в батаците на далаверите. И с дебелото дете-чудо на депесето и с лъжещият на карти най-високо поставен у нас кремълски емисар златев, пък и с всички останали големи играчи “бизнесите” МУ са яко обвързани. Оплели са се кат свински черва и пърдят в едно гърне.
Защо нарече Даватоглу на малко име. Отговорът е свръхелементарен. Забравил е фамилията. Не му е първица и да забравя или погрешно да произнася имена, вкл. и на български публични личности.
А бас ловя, че никакви разговори с турски високопоставени управленци намесващи се в “вътрешно-партийни” ежби не е имало. Само като прочетох във фейса МУ какъв ербап се беше изкарал веднага стоплих, че както обикновено пак се е вкарал във филм. Страхлив е, та няма накъде повече.
Сега му се налага да прави това което нито му е на душа и сърце, в разрез с приципите и най-вече интересите МУ е. Но вече иде реч за кожата на едно мутро-ченге-помпиер. При всички положение ще има сеир. Чак като приключи курса, каквото и да означава това, иде ред за България.
Ще да видим.
п.с. А че официозите Фнимателно обръщат палачинката, спор няма. Доколкото съм схванал пикльовците досега го играеха “доброволно”, сиреч
само на хонорар.
Най-добрият коментар по темата за катарзиса на Боце до момента. Той и доста нервен изглежда напоследък, поне на външен вид. То е ясно, че играта която играе не може да продължава вечно. Не може да си едновременно в руската схема и да си гражданин за европейско развитие. Изчерпва се и това го изнервя. Дано да идват добри дни за България.
Тази Метла-Жезъл веднага да бъде заведена (под инвентарен номер) към музея на Банкянския Чудотворец. Двете бутилчици с минерална вода, дистанционните, Жената-Букет без лице – също ценни артефакти!
Баце ли е маце ли е ама е като найлонов плик закачил се в клоните на дърветата. Накъдето го духне вятъра и натам после обратно. Толкова е лек че не може и за миг да се спре. И как няма да е лек като е чисто празен. Толкова е лек че когато няма вятър се издига….. над останалите себеподобни с които старателно се обгражда.
Та искам да кажа статията е чудесно написана ама тоя дето управлява го вее вятъра!
Оказва се, че премиер- министърът на България е лъжец и покровител на корупцията!!!
Оставка!!!!
Точно като в драмите на Еврипид, в продължаващия вече втори сезон сериен фарс “Милиционер управлява държава” обратите и развръзките настъпват чрез deus ex machina (Меркел, Юнкер, Путин или някое друго “божество”), което доказва, че обожествяваният от плебса “митичен герой” Борисов е просто нещо средно между въжеиграч-дилетант и талантлива кукла на конци.
В лагера на българофобите от ранга на борисов и тези в парламента всяко антикорупционно чудо е за три дни. Метлата не подхожда като атрибут на борисов. Неговият от край време е фурнаджийската лопата.
Геройкото е голям майстор в нищо правенето. Не очаквам да се случи реална борба с “КОЙ”. Предстоят само имитация и финтове.
Мутрата направо да я яха тази метла и да отлита на североизток!