Превод от руски език за ivo.bg: Васил Костадинов
Икономика на говеждата тения
Ще рекетираме нашите, защото от чуждите прибрахме всичко.
На 17 юли 2014 година, компанията “Роснефт” попадна под санкциите на САЩ. Компанията трудно ще получава пари на заем на международните капиталови пазари, а има огромни дългове. Само за закупуване на TNK-BP (съвместно дружество на Тюменската нефтена компания и British petroleum – тогава на трето място по добив в Русия) през март миналата година, “Роснефт” е похарчила 55 милиарда долара.
След това, през юли, “Роснефт” сключва сделка с норвежката North Atlantic Drilling, която ще позволи да се използват шест офшорни сондажни платформи за сондиране в Арктика. Общата цена на сделката е 4,25 милиарда долара. През август, “Роснефт” приключи придобиването на швейцарската нефтодобивна фирма Weatherford, плащайки за нея 400 милиона долара.
И двете сделки – и с Weatherford , и с North Atlantic Drilling – бяха принудителни. Без тях, “Роснефт” не можеше да заобиколи американското ембарго върху доставките на модерно оборудване за сондиране и фракинг.
Също през август, президентът на “Роснефт” Игор Сечин поиска от правителството финансова подкрепа в размер на 1,5 трилиона рубли (30 милиарда евро) от Фонда за национално благосъстояние .
В началото на септември част от парите дойдоха от другаде:
Президентът Путин обяви, че “Роснефт” ще продаде на Китай дял в петролното находище Ванкор. Това предизвика голяма изненада на пазара, тъй като преди няколко години в Кремъл цареше панически страх от продажбата на каквито и да е петролни и газови активи на Поднебесната, и само катастрофалната финансова и геополитическата позиция на Русия тласна Кремъл към тази стъпка.
А в средата на септември, ръководителят на АФК “Сестема”(Акционерна финансова корпорация ,,Система”) Владимир Евтушенков беше поставен под домашен арест. Като Евгения Василиева – бившата шефка на имотния отдел на руското военно министерство, обвинена за присвояване в особено големи размери.
Задържането предизвиква смесени чувства. От една страна, причината за това изложи Михаил Ходорковски в интервю за в.”Ведомости” – дълговете в “Роснефт” са гигантски, добивът на петрол пада: откъде да вземем пари? Хайде да притиснем “Башнефт”, а за да намалим цената, ще им спретнем дело .
“Роснефт”, позволете ми да ви напомня, можеше да си купи ” Башнефт” през 2009г. Продажбата се “пришпорваше” и се появи Евтушенков като “рицар на бял кон” и купи “Башнефт” за 2.4 милиарда долара . Това беше по време на президента Медведев, и казваха, че Медведев е помогнал по някаква причина за тази сделка .
Сега Медведев не е президент, на “Роснефт” и трябват активи и пари, а Евтушенков не разбра намека и … попадна под домашен арест.
От друга страна, Владимир Евтушенков не е само олигарх съобразяващ се с новите правила на бизнес на Кремъл, а също и човек, който активно играе по тези правила. Той винаги е бил близък с някой: с Лужков , Медведев, след падането на Лужков активно другаруваше с прокремълските силоваци, в резултат на което, както се казва – спаси бизнеса си.
Владимир Евтушенков е бил член на Кримският ловен клуб “Кедър”, който при Янукович в Украйна е нещо като кръгът “Езеро” на Путин. В началото на Украинската криза, донецкият губернатор Сергей Тарута ми посочи Владимир Евтушенков като един от посредниците между Янукович и тези сили за сигурност, които тогава ръководеха “освобождението” на Донецк от “украинските фашисти”.
След това си помислих, че е изненадващо, защото, по мое мнение, Янукович и без никакви посредници може да преговаря с когото е необходимо, но после тези слухове ми потвърдиха два независими източника. Очевидно Евтушенков, който вече е чувствал атаката, се е опитвал да спечели точки пред Кремъл по всевъзможен начин.
Във всеки случай , ето какво си мисля за тази история като тенденция. Съвсем доскоро, в хода на близките до Кремъл отнемания и придобивания беше прието да се плаща. За “АВИСМА” (най-голямата компания за производство на титан) платиха малко, но все пак платиха.
И сега, след санкциите, концепцията се промени: за купуване няма пари. Напротив – налага се да отнемаме за да запълваме дупките. При това, трябва да отнемаме от своите, защото от чуждите вече отнехме всичко. Евтушенков е по принцип много свой и, не забравяйте – “Башнефт” е купена през 2009 г., в зенита на властта на Путин. Невъзможно е да се предположи, че през 2009 г., Путин не е знаел за сделката и не я е одобрил. И изведнъж, шест години по-късно, се оказва, че нещо си там не са доплатили.
Има едно такова животно – говежда тения. Паразит, който живее в стомаха на говедото . Отвратително създание с четиринайсетметрова дължина. Живее прикрепвайки куки в стомаха на приемника. Но най-важното в говеждата тения е, че по време на глад тя се самоизяжда и може да изяде до 95% от собственото си тегло .
Юлия Латинина, 18/09/2014г., в. „Новая газета”
С любезното съгласие на авторката.
Има една вълшебна думичка на българският “руски”. Безпредел. Универсална.Покрива тотално всички сфери на живота в раззия. Четеш статията, за непредубедените познавачи, нищо сензационно по принцип и си редиш: “А бе, тия докога ще я карат така”. Ами, до 2017г (виж за малко повече Збигнев Бжежински).
Сега, извън темата, ама не съвсем. Горещо препоръчавам както на Стопанинът на БЛОГА ни (ТОЙ си знае защо), така и на всички останали коментатори и читатели вървящищт по големият екран “Аве Цезар”. Освен всичко останало което е изпипано до съвършенство в него филм има една знакова сцена. Как с една плесница може да се излекува увлечението по комунизма-ссср. Ех, де да можеше и у нас не само символично да заработи шамарената фабрика. Колко народ може да бъде спасен от съветофилията въплатена днес в образа на любимият им лилипут.ин. Е,инак се барат русофили които обаче селективно обичат само изразителите на великоруският шовинизъм.
Всеизвестна е любопитната подробност, че в странния “вертикален” руски капитализъм няма собственици (на бизнес), а само “временни притежатели на активите” – от най-дребния държател на киоск до суперолигарсите.
У Болгария обаче не е много по-различно – бидейки “братски”, а още и “славянски”, “православни” с руския народи с “общи” история, настояще и (да не дава Господ!) бъдеще, “челният” опит на “братушките” и у нас е широко застъпен. Не един и два бизнеса бяха прилапани (“со кротце, со благо и со малце кьотек”) по време на продължаващия вече втори мандат мутриархат.
Г-н Инджев.Дами и господа искам да Ви препоръчам статията на Сергей Ильченко:
Владимир Путин – питомец Горбатого.
Glavpost.com
Подзаглавието на статията е следното:
Идеологията и тактиката на т.н./Руски свят/са заимствани от престъпните среди.
Разбирането на този факт прави понятна и
предсказуема тактиката на Кремъл,и изработване на ответните мерки.
В Информационната ера клептокрацията и рекетът като вътрешна и външна държавна политика стават все по-смешни и отблъскващи.
Скъсване с Русия!
Към Сарданапал:
Тази система е копие на Османската военно-ленна система. Представлява азиатски тип феодализъм. Обработваемата земя е собственост на султана, който я предоставя срещу служба (тогава в армията). От приходите феодалът плаща феодалната рента. Характерното, за разлика от европейския феодализъм е, че не се наследява, а се притежава, докато служиш.
@ НИКОЛАЙ | ФЕВРУАРИ 22, 2016, 12:05
Има известни (бегли) прилики, но в никакъв случай не е копие на “Османската военно-ленна система”
В Османската империя, в нейния период на същински феодализъм (защото от края на 14 в. докъм средата на 15 в., в родово-военния период още не е имало феодализъм) системата е била доста по-сложна, с много нюанси.
Най-общо (и кратко) казано, плодородните земи в Румелия (новозавладените територии), наричани още мирийски земи са били собственост на държавата, но това е била формална, “гола собственост”. Реално мирийските земи са били разделени, грубо казано, на три: тимари (спахийства), поземлени вакъфи и “султански” земи.
Тимарът (смятан от мнозина за гръбнака на османския феодализъм) дори не е имал граници на земите, а само брой домакинства, от които спахията е събирал поголовния (джизие) , редовните и извънредните данъци и някои такси и глоби. За тази услуга към фиска тимариотът е получавал спахийска плата (най-често между 2 000 и 5 000 акчета, при цена за един кон 800 – 900 акчета, за жребец – 1 500 акчета и при средна надница за общ работник – 10 акчета; тъй като държавата е имала интерес от по-голям брой спахии, то логично броят на домакинствата и съответно платата, най-често е клоняла към долната граница – 2 000 акчета ). Спахията не е имал никакви земевладелчески права, а тимарът е бил неотчуждаем – не е можело да се продаде, заложи, завещае.
Задълженията му обаче са били многобройни: да следи да не остане необработена земя, да събира данъците и таксите (и понеже още не е имало SWIFT, трябвало е физически, с няколко инкасо-мулета, по несигурните пътища, през гори и проходи да закара парите до Цариград), да храни и поддържа кон (е) и по заповед на санджакбея да участва (сам или, при по-голям тимар, с още воини, а значи и още коне, и малка палатка, и гляма палатка…) във всички походи и военни акции.
Да си редови тимариот (спахия), а всъщност – редник на империята, е било не особено доходоносно, изгодно и престижно. Тъкмо това води до (военното) отслабване на Османската държава, която твърде късно се е решила да възприеме едно от „гяурските нововъведения” – наборната войска.
Колкото до раята (селяните християни и мюсюлмани) в тимара – можели са, срещу съответната берия (нотариална такса), платима на спахията, да се разпореждат с имотите си така, както намерят за добре – продажба, залог, даряване, зестра, завещание – при едно единствено условие: земята да не остане необработена.
Дотук – нищо общо с феодализма в Европа и в Русия, където феодът представлява земята, ведно с обработващото я население (крепостни селяни), а феодалът се радва на правото самоволно и произволно (монархът не му се е месел) да определя данъци, такси, мита, глоби и повинност – т.н. финансов имунитет, с какъвто спахиите не разполагат.
По-близо до европейския капитализъм са поземлените вакъфи, в които султанският централизъм и фискът нямат достъп – какво става в тези земевладения не е работа на държавата, а божа работа.
Вакъфът, за разлика от тимара, разполага с „синур-наме” – документ, посочващ точните му граници, сиреч представлява земя, а не приход. Което означава, че увеличаването на броя на домакинствата става по усмотрение на вакъф-сахиба (при тимара, увеличаването на домакинствата води до образуването на нов тимар и до назначаването на още един спахия), както и степента и формата на експлоатация на населението.
Тъй като често се е случвало фискът да позволява на вакъф-сахиба събирането на поголовния данък или освобождава неговата рая от извънредни данъци и повинности, то той придобива и споменатия по-горе финансов имунитет.
А вакъф-намето (учредителният акт на фондацията) освен всички приходи, описва и разходите, както и тяхната цел. Дори 1% от средствата да се разходват за благотворителни и/или богоугодни цели, вакъфът е гарантиран като благотворителна фондация, която можеш да завещаеш на наследниците си. Така е бил решен въпросът с унаследяването.