Има няколко случайности, които направиха неслучаен един рутинен като за нашата родина побой над граждани от страна на типове с повече мускули от скрупулите в опазването на човешкото достойнство и здравето на по-слабия от тях.
Преди всичко съпругата на пострадалия от побоя на околовръстното шосе край София е проявила хладнокръвие и е заснела лицата на агресорите и номерата на колите им. Тя също е бита за това свое деяние. Оказва се сега, че пострадалата е атлет от национално ниво.
Ами ако горните случайности не бяха изобличили и заклеймили толкова бързо т.н. охранители?
Мога да се хвана на бас, че повечето българи, запознати вече с това събитие, са в състояние да разкажат подобна случка като потърпевши или свидетели. Моя милост не прави изключение ( освен като твърде честта мишена на брутални заплахи), движейки се по ръба на вероятността уличната агресия, при това персонализирана, да прерасне в нещо повече от закани и псувни.
Цяло чудо е, че при интезитета на агресията, която ме преследва по софийските улици заради това, което съм като политически коментатор, все още не е подпалила искрата на подобен сблъсък, като онзи на околовръстното. Но при наситеността на тази агресия е почти сигурно, че няма да ми се размине, освен ако не се случи някакво чудо и кандидат побойниците не бъдат респектирани.
Вече разказах как през декември миналата година внушителна по габарити мутра, отивайки явно на организирания от „Атака” митинг срещу посещението на турския премиер Давутоглу в София, ме заплаши да ми завре главата…сещате се къде. Не е трудно да си представи човек, че това би могло да стане при отделяне на главата от тялото (ми) или чрез пречупване на гръбнака (ми). Чиста заплаха с убийство на жълтите павета на метри от главния вход на Министерството на отбраната.
При такава закана човек има две възможности. Да си подвие опашката с чувството, че е бил вербално изнасилен или да окаже съпротива ( при задължителна липса на полиция наоколо, както обикновено става). Избрах нещо средно под формата на опит да укротя с думи мутрата, която настоятелно ми предлагаше да ми покаже как ще направи това, с което ме заплашваше. Но в крайна сметка се оттеглих.
Понеже и друг път съм заплашван по подобен начин ( например от група мутри пред свидетели на метри от площад „Журналист” в София), се питам: какви са правата на жертвата да предотврати крайната фаза на агресията, ако поне хипотетично е в състояние да го направи? Трябва ли човек да чака да започнат да го бият, за да се защити? Нокаутираният има ли такъв шанс? Колко зъба да чака да му счупят, за да не се окаже после, че е започнал пръв и мутрите да го тикнат в затвора за нанесени телесни повреди на мирни граждани?
Всички ли трябва да минем курсове по самоотбрана и да се въоръжим или да го направят само онези от нас, на които им се случва по няколко пъти седмично, както на моя милост? Да се самоподложим ли на подобно обучение и въоръжаване, включително като се ограмотим юридически точно в кой момент имаме право да вземем камък и да смажем на главата змията, която съска заплашително?
Помъчих се този текст да не звучи мелодраматично, а прагматично. Поне да извлечем някаква полза от евентуални познания как да участваме в натрапената ни битката за оцеляване по улиците на страната, в която най-големите мутри ходят с охрана, опасна за живота на хорицата, чийто животец нищо не струва.
Господин Инджев, без по никакъв начин да омаловажавам уличните заплахи към вас, не мога да си представя, че не ви се е случвало и обратното – непознати хора да ви срещнат, да ви стиснат ръката и да ви благодарят за всичко което правите.
Умственото безсилие, поражда физическо насилие.
Предполагам ще съумеете да се защитите пред съда.
Перото е по-силно от меча.
Въпроси, въпроси и пак въпроси. Някои риторични, други не чак толкова. Отговори не видях, затова ще си позволя да отговоря – има решение и то се нарича “Терминал 2”, или “Централна (авто) гара”, или за по-кратко и ясно – “Сектор заминаващи”. В България вече близо 30 години се надяваме нещо да се промени, но истината е, че няма КОЙ да го промени. Малцинство сме, уви. Жалко за изгубеното време.
Полицията в САЩ ползва един много ефикасен спрей, мисля, че това като начало е добър начин да се предпазим от всякакви напомпани малоумници без да навредим на здравето им! 😉
Към xyz:
Така е. Те са много, много, много повече. Но няма как да регистрирам това явление, без да изглежда като самохвалство и “нарцисизъм”. Благородните хора знаят, че за благородството не се дължи (публична) благодарност.
Ще разкажа, понеже провокирахте темата, няколко случая от вчера и днес.
1.Мъж се приближи безмълвно на светофара на Попа до мен и явно искаше да ме заговори. По навик не бързам да реагирам ( чакам да видя накъде “бие”). После си протегна ръката също така безмълвно, ръкува се и на тръгване каза само: ” за мен е чест”.
2. Младеж ми препречи пътя на “Граф Игнатиев” с широка усмивка, протегна ръка и каза: “чета блога Ви редовно и знам за проблема с онези, които Ви тормозят на улицата- искам да Ви стисна ръката за компенсация”….
И последно.
Особено ( извинявам се за мелодраматичната тоналност) трогателно: трима доста по -възрастни от мен ( две жени и един мъж), ме спряха на бул. “Черни връх” и в продължение на няколко минути ми наговориха такива комплименти с цитати от моя блог, който редовно четат ( не подценявайте възрастните!), че не намерих думи да измуча нещо по-смислено от “благодаря,благодаря”.
Е, добре, де, не мога да се спра- само още един много пресен случай…
Младеж ме заговори наскоро и ми каза, че е брат на младата жена, която, на представянето на първата ми книга “Мълчанието е злото” ( 2009 г.) на мястото на бившия мавзолей на Г.Димитров, ми заяви след автографа ми, че заминава завинаги от България и тази книга е единственото нещо , което тя и съпругът й взимат със себе си. Бях емоционално потресен и съм споменавал тази сцена. Поради което младежът ме заговори- явно беше регистрирал написаното от мен. Предадох му актуални данни за контакт и вече очаквам обратна връзка. Семейството, което е напуснало през същия онзи ден България, както научих от него и до днес живее в Канада. Наистина не се е завръщало в България.
Използвам случая, ако четат този текст, да ги поканя да ми гостуват в едно балканско в “лятната ми резиденция”.
Иво, честит съм, че сме съвременници. За ЛИЧНОСТИ като теб е създаден една много хубав израз: “За него съм готов да вляза и в огъня”.
Бог да те пази!
Има надежда. След като китайците схванаха, те са царе на интереса си, че с ватниците няма смисъл да се прави алъш-вериш, очакванията да се сбъдне прогнозата на Бжежински нарастват в геометрична прогресия.
http://argumentua.com/novosti/kitaitsy-otkazalis-stroit-strategicheski-vazhnyi-dlya-rossii-most
à la guerre comme à la guerre
http://rusmonitor.com/boeviki-islamskogo-gosudarstva-unichtozhili-do-sotni-soldat-asada-mnogikh-zakhvatili-v-plen.html
Иво, благодаря за отговора към xyz, показва, че все още има надежда за България. Абсолютно съгласен за възрастните хора, много от тях имат натрупано богатство от житейски опит и мъдрост (изключвам комунделите). Във връзка с по-горния текст за мутрите и други такива човекоподобни искам да споделя една поговорка от Тексас: не налитай на бой на стар човек, ако не може да те набие, ще те застреля. Може би някои от тия “охранители” трябва да дойдат и да се опитат да продадат мурафетите си тук. Не вярвам да преживеят опита си.
Life is life, a жизнь уходить.
http://rusmonitor.com/s-vychetom-2000-za-proezdnojj-i-4000-za-kvartplatu-u-nejo-eshhjo-ostajotsya-na-mesyac-celykh-6000-gulyajj-ne-khochu.html
Off topic
Един доста добър текст за Прасчо в “реални граници”:
http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B9/
И за мен е чест да чета с огромно задоволство Вашия блог, но понятието “Попа”, ме засегна. Знам, че е много популярно въпросното понятие, но едва ли е почтително определение за един от великомъчениците, в иначе трагичната ни история.?
Г-н Инджев,
Аз Ви стискам ръка, всеки път,когато вляза в блога Ви.А сега когато съм и далеч от България, прочетеното ми е като отдушник.Скоро до нови срещи , вече в България.Бог да Ви пази,че и всички останали свестни хора.
Разгледах им профилите на биячите, типични, евразийски фашизоиди, тоест невежи роби, производни на вечната заробваща дружба. Най страшното е че тези галфони провокират у простия народ, сантимент по “реда на соца”(в който пак щяха да бъдат биещи-охранители, просто обути със зелените чорапи).
Интересно е да се поразсъждава, за тази категория охранител-охранник.
Един приятел, преди време ми прати една статия със снимки, която много ме провокира.
http://www.chronicle.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/kogato-putin-raboteshe-bojko-borisov/
Мисля е интересен паралел между нашите ретроградни “братски” държави и произхода на нашите “водачи”…
Издаващ робския комунистически принцип, правото на силния е по важно от силата на правото, този принцип задължително трябва да бъде “охраняван” и така Вовка и Бойко, са се посветили във “държавническите дела” така нареченото задкулисие. Разтриваш уши, носиш куфари, слухтиш, въртиш се в краката на господаря, като куче-“занаят се краде с очи”.
Тази тенденция ако се разпростре надолу по народа, до последния галфон, се получава канцерогенно образование имитиращо държава, но в същността си е мафия, каквито несъмнено са Русия и България.
П.П Любими и най сполучливи сериали на руския и български(братски народи)
Бригада – Под прикритие 🙂
За н-ти път слушам набеденото от мен за любимо на лилипут.ин парче:
“Вчера приснился сон прекрасный —
Москва сгорела целиком” и още в заглавието разчитам на 100% всички думи в текста, че са с корен от българският език. Надолу картината е отново показателна. Повечето от текста е отново с нашенски произход.
Даже щерката при която по стечение на обстоятелствата френският, английският и японският й са далеч по-добри от родният ме попита прослушвайки песента за какъв точно български диалект иде реч.
Убедете се сами.
https://www.youtube.com/watch?v=-dB2PCegJR8
Вчера приснился сон прекрасный —
Москва сгорела целиком.
Пожар на площади на Красной,
И тлеет бывший Избирком.
Никто не выжил — все сгорели,
Все Pussy, Путин и Собчак,
И у стены кремлевской ели
Горели охуенно так.
Медведь сгорел, Медведев и Навальный,
И будущий и бывший мэр;
Лужков приехал как специально,
Но не успел принять он мер.
Горели люди на Болотной,
ОМОН сгорел, все, и менты,
А с неба дождик шел кислотный,
Еще для большей красоты.
Останкино сгорело быстро,
А утонуть бы не смогло,
Горели замки, что на Истре,
Горели медленно, назло.
И Храм Спасителя, и бани,
Хачи сгорели, москвичи,
А дома ждали россияне,
Когда остынут кирпичи.
Москва, по ком звонят твои колокола?
Москва, почем звонят твои колокола?
Москва, по ком звонят твои колокола?
Москва, почем звонят твои колокола?!
Аз пък предлагам да ги поошашавим..
Да си оформим някакъв стикер или бадж и на него да пише: Аз съм Иво Инджев. Мога ли да ви бъда полезен? Или нещо подобно.. Предложете друго ако се сетите..
И нека си го четат..
По темата. Така наречените “охранители” и “охранителни фирми” са par exellence паравоенни формирования, уж забранени в България. Които в началото бяха “застрахователи” – ясно от кого и защо създадени.
Вижте кои са въоръжени у нас /приблизителни цифри/:
Армия – 40 000.
Полиция – 60 000.
Ловци – 100 000.
Охранители – 200 000.
Рецептата ли? Разоръжаване на мутрите-охранители! Защо, по дяволите, тогава изобщо плащаме на МВР над милиард годишно? Който милиард идва им стигал за заплати и “надбавки”, ха-ха, и не им оставали пари да си вършат работата.
На италиански му казват bullismo, на анлийски е bullying и бях сигурен че е свързано с bull, bulldog или най-вече pitbull. Оказа се че етимологията на това явление идва някъде от Германия където bully в древността означавало нещо съвсем любовно (много изненадващо), което по-късно деградирало през вековете, а у нас в инкубатора на извращенията каквото е държавата ни приема окраските и образа на мутрата. Не очаквам нищо позитивно по въпроса защото за мен явлението е право пропорционално на състоянието на мутрата от Кремъл. Колкото по-силно го натикват в ъгъла и стягат обръчите на клетката на санцкиите в която е наврян, толкова по-злобни прояви ще предприема кремълският путбул, неговите копои по места ще го следват и мутризацията ще се засилва. Онлайн-мутрите заслепени от хроничното им путинолюбие ще възкликнат пак че виждаме отново путин като виновник за нещо което е далече от него, но за мен точно той е виновникът и в случая.
За съжаление аз отговор на въпроса от статията не мога да дам, но в мрежата се споменава как може да се противодейства…
https://en.wikipedia.org/wiki/Bullying
Prevention
Bullying prevention is the collective effort to prevent, reduce, and stop bullying. Many campaigns and events are designated to bullying prevention throughout the world. Bullying prevention campaign and events include: Anti-Bullying Day, Anti-Bullying Week, International Day of Pink, International STAND UP to Bullying Day, and National Bullying Prevention Month. Anti-Bullying laws have also been enacted in 23 of the 50 states, making bullying in schools illegal [91]
Не малко, а твърде невероятно ми се вижда да се обяви в БГ анти-мутрен ден(4-ти май), месец на противодействие на мутрите (октомври) или нещо подобно , но в някои държави го има и е станало традиция.
Ех, Жоро и на мен много ми харесват песните на Шнуров,Слепаков и др.Слушам ги за разтуха и забавление.
Горе в припева има още един стих-*По ком/почем твои золотие бубинци7звънци/ .
Блогът на г-н Инджев направи много за промяна на българите, за ограмотяване и осъзнаване.
Без да съм ласкателка,благодаря на всички за което.
Последният да затвори вратата.
http://argumentua.com/stati/foreign-affairs-priblizhaetsya-kollaps-rossii
Силен текст, силни коментари!Мутрите чувстват психологически, съдебен и всякакъв комфорт, не само защото техни колеги са начело на държавата, но и защото на мутренският стил на говорене подражава всяко нищожество в България, добрало се като някакъв началник в някоя от властите до микрофон и камера.
Ето за какво се сетих, след като изгледах видеото за “инцидента” на Околовръстния път:
https://www.youtube.com/watch?v=WNB3N6DWVTs&feature=youtu.be
За общите (престъпни) корени на двете явления вероятно може да се кажат много неща, но все ми се струва, че най-отдолу, на дъното е предмодерната държава и просмукалата се в манталитета омраза към гражданина и неговите права.
Иво Инджев | февруари 25, 2016, 22:23
Плача.
Търпим нискочели и дебеловрати с бухалки,защото сме свикнали да мислим “това не ме засяга”,но това не е така.
Това е мантаалитет,който е далеч от нормалното гражданско поведение!
Поздравления,Иво/нали може да се обръщам на Иво към Вас,г-н Инджев/.
По-скоро ми се струва,че,ако не им обръщаме внимание на тези същества,те лека-полека ще бъдат натикани,както те казват в…
За мен нормалните хора трябва да са въоръжени и обучени. Закон за неизбежна самоотбрана. Който посегне да знае, че отговора е куршум.
Швейцария е уредена държава, но оръжието е по къщите.