От „Атака” ( от тях да мине) обещали днес пред медиите да простят греховете на президента Плевнелиев , ако преименува връх Мусала ( или направи там каквото трябва по въпроса).
Снимка: Пресцентър на президента на Република ( на фона на портрета на Захари Стоянов, поборник срещу руското заробване на България- бел. ivo.bg)
Че кой е против? Чукат на отворена врата, за да обосноват факта, че все пак минават през отровената от тяхната пропаганда отворена врата на президентската институция, ползваща се с международен авторитет.
За разлика от досегашните малоумни предложения на „Атака” за излизане от НАТО и ЕС, и за присъединяване към Евразийския (съветски) съюз, това е изпълнима и добра идея, върху която Сидеров няма авторски права, за да я предлага за продан ( и като индулгенция за собствените подсъдни грехове) срещу своето благоволение да опрощава нещо.
Щом ще се търгува с добри идеи срещу „опрощаване на грехове” обаче , ще бъде също така добре на тезгяха да бъдат сложени и други разменни монети. На едро, а не срещу благоволението на дребната „Атака”.
Не отделна партийка, а една четвърт от българският народ, принудена да емигрира в по-развитата част на света ( и още поне толкова българи , останали тук), биха простили на простия си Началник заиграването с метастазите на съветската окупация, последиците от която прокудиха толкова много сънародници в чужбина.
Борисов трябва не да преименува, а да премахне емблемите на тези метастази, олицетворявани от монументалната съветска символика в европейска България, която не е причинила смъртта на нито един съветски войник, но е окупирана от него. Тотемите на тази окупация поругават националната ни независимост и чувството ни за справедливост спрямо историческите факти, превръщайки въпросните паметници в жалони на робството ни пред лъжата.
Ако Борисов направи тази първа стъпка, ще му бъде простен промискуитетът на промосковско гърчене, което напомня на гърчеенето на българите, отказвали се заради облаги от българската си същност в епохата на българското възраждане.
Съгласен съм да преименуваме връх Мусала на Св. Иван Рилски, но да не се ограничим само с това. Какво правим с Димитровград, Аксаково, Игнатиево, Граф Игнатиево, всякакви улици и булеварди с имена на окупатори и партизани?! Дори името на най-стария боксов турнир в Европа, който днес се казва “Странджа” не идва от планината със същото име, а от някакъв партизанин с прякор “Странджата”. Точно такова беше името на турнира до 1989 година. В по-малките градове из цялата страна, улиците масово са със старите си имена на шумкари! Срам!
Готов съм да зарежа всичко тук, стига да се стигне до бутурясването на тотемите на съветско-комунистическото мракобесие и да участвам лично и начело. Но баце е най-големият бъзливец в публичният ни живот. Няма да стане. Единсвеният начин е “машината за победи” на изборите на тъповатият цвъчко да се счупи.
Зависи от всички нас. Просветителство до дупка и пак отначало.
В този филм е казано на-важното, което трябеаше да бъде направено, но не беше и затова и до ден днешен децата и внуците на червените убийци владеят всичко в България.
Съгласна съм.
Но да се подходи сериозно.
Всички чужди/не български/ имена или такива свързани с комунистическият режим обявен за престъпен да бъдат изтрити от картата на България и бъдат заменени с безспорни личности и дати.
Това да се възложи на БАН или съответните институти да предложат нови имена и след обсъждане да се направят промени.
В противен случай пак ще обслужим нечии интереси,но не български.
С това именуване трябва да се внимава. България не е от вчера, за да бъде променяна от вчерашни полит-хай(м/в)ани. А пък се оказва, че те били под влиянието на някакви уж феномени – врачки (нещо нормално за нашите червени идолопоклонници), служещи незнайно на кой. Много от тях са си черномагьосници, които обладават жертвите си със измама. А като погледнете Воленчо от някой плакат ще видите блеснал змийски поглед. Но винаги идва ден за истината! И слугите никога не остават скрити.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1222342
“Сидеров: Знам от феномен, че докато връх Мусала не се прекръсти, на България няма да й върви.”
Не трябва да се забравя и че думата Аллах (Господ на Кръста казва Елохи, Елохи) не е турска дума и че турците са взимали много чужди думи и са ги ползвали в езика си.
https://www.24chasa.bg/Article/561682
“Урдовиза звучало турски – хайде Китен. Кутловица – селски, става Монтана”
Не усещате ли как нашите политици залитат в някаква заклинателно магьосническа плоскост. Само не и там, където им е мястото. Да създадат една здрава Българска държава даваща място за живот на свободни и здрави Българи.
Другаря Бойко и той залитна по Православното Християнство но ние не искаме Цар. Ние искаме Свобода и Справедливост!!!
И не сме избрали тия продажни хаймани да се правят на попове. Християнството е преди всичко Милосърдие, Състрадание, Почит и Взаимопомощ. А къде са тези християнски добродетели в нашите политици? Гледам ги сложили златния кръст да се вее гордо на гърдите им а в душата им мрак. Миналото им и то мрак. А какво бъдеще ни очаква с такива господари ??
@ D.SAVOVA
Да, госпожо Савова, наистина трябва да се подходи СЕРИОЗНО към тези промени с дълготрайно значение и точно затова не би трябвало да се поверява на кагебисткото гнездо от “синодални старци”, каквото все още е БАН!
С малобройни изключения, които (за съжаление) отдавна напуснаха България, повечето от “академиците” в БАН са администратори и не са създали никакъв стойностен научен продукт.
По време на комунизма тяхната основна задача беше да крадат (чрез “съавторство”)идеите и разработките на млади талантливи изобретатели без титли, които съвсем целенасочено не получаваха авторска защита. Другата им основна “академична” задача беше да предоставят БЕЗВЪЗМЕЗДНО (но не и лично за тях!) най-значимите научни разработки на слухтящите по коридорите на кагебисткия БАН “профилирани” руски шпиони.
Точно на тези “академици” в предателството на българсия интерес не би трябвало да се поверява подобна отговорна и патриотична задача!
По-скоро младите и ерудирани български граждани от интернет форумите биха дали най-верните и сполучливи предложения за смяната на имената на български върхове, градове, празници, турнири и т.н.
Защо ли болен Сидеров не иска да се преименува и храм-паметника Александър Невски на Св.Св. Кирил и Методий?! Това име също се гаври с българите християни точно както всички булеварди, улици и улички в центъра на София! За болшевишките тотеми какво да кажем!
Но подобно нещо от лакей не можем да очакваме да бъде наравено – Бойко Борисов няма “дупе” за това. Той може само да се репчи на по-слабия и то когато има картбланш от господаря си. Както и да лъже и маже до безкрай или докато го търпи българският гласоподавател.
Една, промъкнала се през стената на умишленото “смотаване” и премълчаване информация, която ме “удари с чук по главата”:
http://www.mediapool.bg/kuneva-obsadi-s-ruskiya-poslanik-satrudnichestvoto-v-obrazovanieto-i-naukata-news245826.html
Разбираем е интересът на русският посоль към тази среща (състояла се миналия петък) и вероятно тя е станала по негова инициатива.
Какво ли толкова го тревожи посолът по отношение на българското образование, та е искал спешна среща с новия ни министър?
Естествено, много се тревожи посолът да НЕ би в новите български учебници (които в момента са в процес на подготовка) да влезе ИСТИНСКАТА история на България, защото тя неизбежно ще сложи окончателен край на обилно подхранваната с дезинформационна тор братска дружба между двата народа “от векове за векове”!
И трябва спешно ,с цената на щедри обещания, да се вземат мерки това да не се случи! Мерки като ,примерно, договарянето на “братска” хибридна подкрепа за евентуална президентска канидатура на образователния министър? Сигурно това е резонът и “консенсусният” ни образователен министър да отиде на срещата!
От орязаната информация се разбира, че двамата са обсъждали
“възможностите за сътрудничество между двете страни в областта на образованието и научните изследвания. Обсъдена бе темата за обмена на студенти и езиковото обучение по руски и български, както и неделните училища.
Кунева посочи, че сътрудничеството между двете страни в областта на образованието и науката трябва, освен да стъпва на традициите, да бъде и устойчиво, с план и ясна пътна карта. Предстоят следващи срещи!”
Загадка остава за какво точно “неделно училище” става въпрос?
Може би ОБЩО ( българо-руско) църковно православно неделно училище? Или неделното училище за децата в посолствата, което да се обогати и разшири ИЗВЪН посолството, или този термин ще служи за заобикаляне на законодателството ни, което ще позволи руснаците да си отворят руски училища за сметка на българския бюджет?! Не беше лошо ,все пак, министърът ни да осветли този въпрос за българското общество, което, при всяко положение, ще плаща “масрафа”.
Аз пък смятам, че Мусала не трябва да се преименува. Трябва да си остане така, както е. Какво пречи да е така? Върхът е известен в цял свят с това име, идват от къде ли не и лято и зима да го качват.
Определено преименуването не е добра идея.
“Промосковският промискуитет…”
Апропо какво е промискуитет:
http://www.aliceswonderland.eu/Alice-Promiscuity-bg.html
Сидеров като иска преименуване,нека да започне от себе си.Сидер също не е българска дума.Значи желязо.Макар,че за него ще е подходящо нещо по-вятърничево.
Десен сектор в Украйна имат сайт.
Там трябва да се публикуват парламентарните групи на БСП, АБВ и Атака като проруски и пропутински, за да ги издирват поименно.
Десен сектор бленува за агент Гоце.
Носителите на руски медали – военни и научни – търсят ги също.
Уважаеми г-н Инджев,
Тъй като Вашият блог е оазис на обективността, надявам се да не възразявате да споделя нещо, което (както в притчата за цар Траян) не мога да тая в себе си.
За пръв път съм съгласен с Шаренкова!
В интервю по БНР пред водеща, която се държеше като по-голям рублофил от Шаренкова (знам, че който не го е чул, няма да повярва), тя заяви “Връзката между българския и руския народ е по-скоро емоционална, отколкото прагматична. Ние имаме сходни езици, една религия, една писменост, една история”. Е под това бих се подписал с две ръце! Особено за общата история. И руският и българският народ са страдали от руската/съветската държава и нейните управници.
Нашият географски шанс е, че за разлика от руския народ, нямаме обща граница с Русия. Това дава основание на Исаков нагло да заяви, че след Руско-турската война Русия не е отнела нито педя българска територия (тук педите, щедро раздадени на съседите не се вземат предвид).