За Робството и „Освобождението“
Всеки един европейски народ е попадал за някакъв период от време под чуждо
владичество. Нито един обаче не се самоопределя като робски така, както днешните
русофили продължават да ни вменяват.
Ако попиташ, който и да е от тези майцепродавци, за мнението му например за шотландците ще каже, че са борбен народ.
Припомнете си сцените от филма „Смело сърце“ за правото на „Първа (брачна) нощ“
възстановено от английския крал Едуард I и упражнявано от английските феодали
върху шотландските булки. По-унизително за един народ от това – не мога да си
представя. През средновековието тази традиция е широко прилагана върху
завладяваните европейски народи. Нито един чужд владетел обаче не си е позволил да
предяви това право спрямо българския народ. Въпреки това, за днешния русофил,
българите са роби. „Роби“, които плащат данъци, имат собствени къщи, имоти,
добитък, движат се свободно из империята, отварят собствени занаяти, имат собствена
религия, собствени празници и традиции, и собствени училища, където учат на
собствения си език!
За русофилските подлоги няма български въстания и бунтове, няма безброй чети и
хайдушки дружини, няма стотиците български войводи и ДЕСЕТКИТЕ войводки, няма
апостоли на свободата загинали за България. Всички тези неизброими, стотици хиляди
храбри и горди българи за русофилите са роби, а не свободолюбиви и непокорни хора.
Отврат!
На 16.04.1877 г. Александър II обявява ДЕСЕТАТА поред война на Османската
империя:
„С божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски цар
полски,велик княз финландски и прочее ,и прочее, и прочее… Изчерпвайки докрай
нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да
пристъпим към по- решителни действия. Това го изисква чувството ни за
справедливост , и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя
отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието…. Сега призовавайки
божията благословия над доблестната Наша войска,Ние изповядваме да се навлезе в
пределите на Турция.“
Нито дума за каквото и да е освобождение на българския род! Нито дума за
възстановяване земите на този народ. Руският император оповестява за накърнено
достойнство, чувството за справедливост и… мерак за още придобивки.
От времето на Иван Грозни всички войни на Русия с Османската империя са насочени
към Цариград и проливите. За да постигне целта си Русия търси за съюзници
християнските народи населяващи Балканите като целенасочено ги манипулира
формирайки фалшива вяра за някаква освободителна мисия.
За съжаление, понеже войните се водят на наша територия, вярата в тази манипулация е най силна в българите, независимо от жестоките последствия след всяка руско-турска война. Всеки
път хиляди българи са принудени да последват отстъпващите руски войски за да
избегнат турското отмъщение. Цели села и градове биват опустошавани и
обезлюдявани. Сънародниците ни в северо-източните земи са подлагани на
насилствено ислямизиране за да бъдат използвани като щит срещу руската инвазия.
И Турция, и Русия упражняват насилие върху българите, при това и съвместно, в съюз:
В 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор след като 24 години по-рано
в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи
за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за
малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци.
Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу
непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай).
Изключително цинично е поведението на руската империя спрямо българското
население по време на войната й с Турция през 1828/29г., когато срещу Османската
империя се надигат много българи, повечето от които организирани в чети. Най-
известни са на двамата котленци Алтън Стоян и капитан Георги Мамарчев, и на Бойчо
войвода. Капитан Мамарчев с 500 доброволци вдига Котел на оръжие, вярвайки, че
най-после е настъпил дългоочакваният час за освобождението на България.
Освободителната му мисия е тутакси пресечена от руската армия. По заповед на генерал
Дибич той е арестуван и пратен в букурещкия затвор!
Четата на Бойчо войвода извършва първото превземане на Одрин и отваря вратите на
града за руската войска. Бунтът на българите е повсеместен, но вместо съдействие и
подкрепа те биват сплашвани и арестувани. Съвсем изненадващо за българското
население в Одрин се подписва край на войната, предвиждащ независимост за Гърция,
автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… забит за пореден път в
сърцето на надеждите й РУСКИ нож.
„Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните
българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!“
/Г. Раковски/
За съдбата на нашите сънардници, преселени в руските земи, силни и точни са думите
на Христо Ботев написани в статия на бр. 13 на в-к „Знаме” 1875г. :
„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии”
”… не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птици и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството.”
Ако Русия е имала за цел освобождението на България, това е могло да стане през 1829
година! Но, приоритетите на руската политика на Балканите винаги са поставяли на
първо място гърците и сърбите, и никога България.
Руската имперска политика никога не си е поставяла за цел свободна и независима България, напротив – страхувала се е точно от такава България, която ще бъде непреодолима пречка към завладяване на проливите Босфора и Дарданелите – една съвсем илюзорна цел, но инак определяща за столетия както военните планове, така и мирните проекти на Русия за Балканите.
При турско-египетската война от 1831/33г. Русия е единствената от великите сили,
притекла се да помага на губещата войната Турция. Вместо да унищожи отслабената
Османска империя и освободи най-после християните Русия я… СПАСЯВА!
Като резултат от тази умопомрачаваща християнските народи спешна помощ е
подписан договорът от Ункяр Искелеси на 26 юни 1833г. Съгласно договора Русия и
Турция стават съюзници за “вечни времена” като руският император се задължава да
брани независимостта на Турската империя, която става руски протекторат. В знак на
благодарност султан Махмуд II нарежда на азиатския бряг на Босфора да бъде
издигнат паметник – символ на “вечната” руско-турска дружба, както е било изписано,
по волята на султана, върху паметника “Москов – таш” (“Московски камък”).
Ако освобождението на българския народ е било руска цел, то тя е могла
да бъде постигната и през 1833 г. Вместо освободител, Русия обаче става узаконител на
турския поробител.
Турция ще бъде руски протекторат до Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.
Един осем годишен период през който, ако Русия е искала българското освобождение
би могла да го постигне при това дори без никакво кръвополитие или военни действия,
а само по дипломатичен път! Или поне да направи постъпки в тази посока. Не!
Вместо жадуваното от векове освобождение, Русия за пореден път разкрива истинската
си антибългарска политика.
През април 1833г. българите от Северозападна България въстават и освобождават 6
околии. Сръбският княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, заграбва обаче с руска помощ тези области, въпреки възражението на Турция, че те са
населявани от 200 000 чисти българи. Това е първият сръбски грабеж през XIX век на
български земи, осъществен с активното руско съучастие! И този грабеж и
обезбългаряване на българска земя ще се прилагат отново и отново и в следващия век.
Войната 1877/78г. е по-особена от предишните, защото руската армия е твърде
малобройна, едва от 180 000 войници и офицери, което говори за показност, за засегнато
самолюбие на Александър II. Нарушено е военното правило за съотношение на силите 3:1
при завоевателни действия. По това време турската армия има 406 000 редовни
войници и 70 000 нередовни (включително башибозук и черкезка конница).
В инструкция от ноември 1877 г. до канцлера Горчаков, отговорен за политическата
поддръжка на войната, руският император обаче е категоричен за условията, при които
Турция би трябвало да приеме поражението – защитата на правата и интересите на
Русия в Босфора и Дарданелите! И в тази инструкция, както и в манифеста за
обявяването на войната, няма и намек за българското освобождение!
Действията на руските пълководци изваждат на показ очевидна некадърност (особено
на „прославения” ген. Скобелев) и пораждат редица въпроси, които и досега нямат
смислени отговори.
Армията на генерал Гурко с която той навлиза в Южна България е само от 12 000
души. Неговите действия довеждат до десетки хиляди жертви сред мирното българско
население и опожаряването на Стара Загора.
При обсадата на Плевен руската армия понася толкова големи жертви (още при първата
атака повереният на ген. Скобелев Курски полк загубва 80% от състава си), че Великият
Княз на Русия Николай Константинович е принуден да потърси помощта на румънската
армия, като същевременно предлага на румънския принц Карол I да стане Маршал на
обединените сили на Румъния и Русия, сиреч – главнокомандващ.
Без участието на 38 000-та румънска армия, на сърби, черногорци, финландци,
украинци, както и на 12-те дружини на Българското опълчение в състав от 7 500 души и
още 20-те хиляди българи включени в чети, в групи за прокарване на пътища и
разузнавачи, Русия щеше да завърши безславно тази война.
На 31 януари 1878 г. бойните действия между Русия и Османската империя са
прекратени с Одринското примирие.
Жертвите според Генералния щаб на руската армия са 11 905 убити за цялата война. А
според руския историк Степан Кашурко те са: убити – 15 567, умрели от раните си –
6824, или общо загинали на българска земя 22 391, сред тях много финландци,
украинци и белоруси.
Жертвите дадени от българския народ по време на войната и Априлското въстание
възлизат на около 30 000 загинали в сраженията. Заедно с избитите от цивилното
население българските жертви за този само период възлизат на около 200 000 души.
На 3 март двете империи подписват ПРЕДВАРИТЕЛЕН, временен Санстефански
договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост.
България се създава като автономно трибутарно княжество.
Само няколко месеца по-късно българските земи ще бъдат разпарчетосани с
Берлинския договор (юли 1878г.) в основата на който са текстовете на секретните
Райхщадски договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 – 1877 години: Северна
Добруджа е предадена на Румъния, а големи български територии в Западна България –
Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде
подложено на насилствена асимилация, терор и убийства. Македония и Беломорска
Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя. Останалото от
българската територия ще бъде разделено на княжество България – под окупацията на
50 хиляден руски окупационен корпус и васалната на Османската империя – Източна
Румелия.
България не е свободна, не е независима, не е цялостна. България е разпокъсана,
разграбена и ОКУПИРАНА! И за тази окупация ще плати на Русия 10 680 250 книжни
рубли и 43 копейки, сума равняваща се на 32,5 тона злато!
Чак през есента на 1885 година България ще усети свободата, когато ще се опълчи на Великите сили и ще провъзгласи Съединението си.
Русия – ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА, която се противопоставя на Съединението, ще
скъса дипломатическите отношения с България за цели 10 години и ще подбуди
Сърбия да нападне България в гръб докато българските войски са на турската граница –
14 ноември 1885 г. На Турция „освободителката“ Русия предлага да си възвърне
Източна Румелия!
Какво празнуваме на 3 март? Някакъв неокончателен, временен договор между две
империи при подписването на който не е присъствал дори един българин или отменяне
на крепостното право в Русия донесло на Александър II титлата „освободител“? А най-
вероятно рабополепния подарък на българомразеца граф Игнатиев, постарал се
договорът да бъде подписан в деня на годишнината от инагурацията на Александър II.
Какво, наистина?! Няма нищо в този договор, което да ни кара да се чувстваме горди,
че сме българи! Абсолютно нищо! Един чисто руски празник!
Има поне 3 дати, които заслужават много повече да бъдат национален празник: 6, 22 септември и 24 май!
Българи,
Нашето освобождение не е придобито даром, не ни е поднесено на тепсия, не е
незаслужено, не е неизвоювано. То е резултат от Българското национално-
освободително движение, постигнато е след стотиците хиляди жертви, дадени от народа ни преди и най-вече по време на Априлското въстание, и през войната от 1877/78г.
Ние сме признателни на загиналите руски войници за нашата свобода, но е крайно време да се
освободим от сервилната лакейщина на онези недостойни плужеци, които се имат за
потомци на роби. Те безсрамно и грозно възвеличават заслугата на руската империя, чиято
армия, при численост от 180 000 души, била дала 200 000 жертви. В същото време съзнателно
омаловажават приноса на всички българи, загинали за свободата си. Защото освен
неморално, подобно поведение е грубо предателство срещу българския род и родина.
Българският народ, както другите европейски народи, не е робски. Далеч по-роби са
руските крепостни от които е съставена руската армия.
Попитан от други революционери какъв ще стане след освобождението Васил Левски
казва:
„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”
Тези му намерения и най-вече категоричният му отказ да стане руски агент струват
живота му. Истинският палач на Левски, руският граф Игнатиев, ще направи
необходимото, щото вдъхновителят, организаторът и ръководителят на Българското
национално-освободително движение да бъде обесен, вместо изпратен на каторга!
След години Захари Стоянов ще изригне:
„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман!
Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“
Българин
Господин Инджев, поздравления. Ще Ви призная нещо- не знаех това, което цитирате за Левски!!! За Русия, където народът бил ” притиснат от нас повече”!!! Да ти настръхне косата. Благодаря Ви, наистина. За този текст. И един въпрос, ако позволите. Под всяка Ваша статия има бутон за споделяне във фейса. И в Туитър. Като потребяваща Гугъл + обаче, се чувствам лееко ” дискриминирана”. Не че и без бутон за споделяне не публикувам статиите Ви на стената си, де… Честит 3-ти март малко предварително! Бъдете здрав!
Хората трябва да са информирани https://en.m.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_the_Ottoman_Empire
Колко дълбоко са вкоренени шаблоните по темата се видя от факта, че един безспорен ерудит, като Горан Благоев, след като изслуша коментарите на няколко учени-историци по темата дали былгарите са били роби (между другото – много коректни коментари), обобщи: Значи е крайно време в учебниците терминът “робство” да се замени с “владичество”. На което учените в един глас отвърнаха “В учебниците това е направено още педи 20 години”.
Какво излиза? Журналистите не е зле да попрегледат учебниците? Тогава може би малко по-малко ще грачат срещу Президента и външния министър…
Всички тези факти не променят НАЦИОНАЛНОТО съзнание на повечето българи,благодарение на целенасоченото РУСОФИЛСКО и СЪВЕТОФИЛСКО образование преподавано в българските училища и университети!Водил съм доста разговори с наглед интелигентни хора на тази тема,но те така и не разбират същността на това ЗЛО окупирало България!
По случая горещо препоръчвам следното книжле:
https://archive.org/stream/experiencesofpru00pfeirich#page/n5/mode/2up
В него дори се описват ‘подвизите’ на Скобелев
До: роба Венци
Нужно е да почетете доста повече (от това, към което препращате), за да сте информиран, да не говорим пък, за да информирате и “хората”.
Нека празнуваме 3 март…,но не 1878г.,а 1918г.–датата на сключване на Брест–Литовския мирен договор между Царство България и болшевишка Русия!Който знае,да помни!Както е написал големия български писател Йордан Вълчев–БЪЛГАРИЯ И НЯМА ПОВЕЧЕ!
Русiя ке падне 2016г. !!!!
„На 3-ти март 1878 година, след векове страдания и саможертвени освободителни акции, най-сетне на политическата карта на Европа е възстановена държава с име България…..“, коментира проф. Пантев.
Дааа, и някои професори имат да четат още…
В английската уикипедия си пише че е имало робство в османската империя https://en.m.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_the_Ottoman_Empire
Към венци:
Браво, анонимнико Венци! Голяма “победа” завоюва тук.Няма що. Робство, за твое сведение, по също време , е имало и в държавата, която е направила английския език световна величина номер едно.
Опитай се да направиш разлика между наличието на роби и робството като състояние на един народ в продължение на половин хилядолетие. Ако можеш.
Към Караиванов:
Ех,Пантев…На 3 март изобщо не е възстановена държава с такова име. Но с академици-фанатици сме се докарали до положение да доказваме, че земята е кръгла и дори се върти!
Честит 3-ти март … 1918 г.!
А най-интересното е, че в тази Уикипедия са изредени няколко вида робство и къде са разпространени. Нашите земи са споменати само във връзка с еничерите (от коита и везири са ставали)… ама трябва да се чете не само по диагонала
Няма досега написана по-силна статия за Руско-Турската война от 1877-78.
Преди 20-на години учебниците по история ни ги сменяха всяка година…. За жалост тези факти липсват! Благодарности г-н Инджев !
3 март да се празнува в руското посолство – добра идея даде оная ползваната от руснаци туалетна хартика с българско име от Лондон преди няколко дена. Да се приеме и от догодина по заръка на главния наместник на руските интереси – б.борисов – на територия БГ, само там в руското посолство да са честванията и никъде другаде.
Уважаеми господин Инджев, предлагам още една дата към предложените от вас. Датата на Априлското въстание.
Откакто сме паднали под турско , кое е това героично нещо, което сме направили САМИ, като българи, като НАРОД, с идеята за нашето си бъдеще, с идеята, че „аз може млад да загина” ?
Априлското въстание – това би трябвало да е НАЦИОНАЛНИЯТ ни празник.
Оттогава…Мрак и безхаберие, все някой ни помага, все чакаме някой да дойде, да направи това, което трябва да направим сами.
Това което направиха 45-те години комунизъм е че убиха всякаква инициативност, здрав разум, работливост и вяра.Научихме се на угоднничество, притворство, лъжа и дребни хитрости.И си ги влачим досега…
Заедно с тоталното изпростяване и безхаберие в наши дни, добро не ни чака.
Трагично е да не могат да се намерят 200 честни, неподкупни, с чисто съдебно минало, с чисто криминално минало, несътудничили на службите човека.Национална трагедия ! Няма такива !
И всякакви тук псевдо-патриотизми са добре дошли, защото национализма е последното убежище на рушащата се държавност.
За да се помни и знае!
Ще си направя труда, за да препиша от оригинала. От семейния ми архив:
Държавен вестник, 10 януарий 1884. Истински, не копие. В рамка ми е на стената. Дословно, спазвам правописа.
Указ №1144
Ний Александр I.
С Божия милост и народна воля
Княз на България
Прогласяваме:
Народното събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следуящата
К О Н В Е Н Ц И Я
За исплащането от България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Руските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинския договор, сключена между България и Русия
Правителството на Негово височество Българският княз и Правителството на Негово Величество Руският Император, желающи да регулират начина на исплащане към Руссия, расходите по окупацията но Княжеството от Русските Импираторски войски,
Съгласно с определенията на Берлинский договор, назначиха за свои пълномощници, именно:
Негоно Височество Князът на България.
Управляющий Министирството на Външните Дела на Българското Княжество, Кириак А. Цанков и негово Величество Всероссийски Император:
Министра си на Външните дела и Държавний Секретар, Никорая Гирс.
Които, като като показаха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следующите членове:
Член I. Княжеското Българско Правителство припознава да да дължи на Русското Императорско Правителство за разходите по окупацията от Императорските Русски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор суммата от десет милиона, шестстотин и осемдесет хиляди, двеста и петдесет златни рубли и четиридесет и три сребърни копейки.
Член II. Княжеското Правителство се задължан да изплати този дълг както следва:
На 1/13 септемврий 1883 четиристотин хиляди рубли; в разстояние от дванадесет години от 1884 до 1895 всяка една година по осемстотинхиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока по четиристотин хиляди рубли.
На 1/13 януарий 1896 четирестотин хиляди рубли и на 1/13 юлий осемнадесет хиляди двеста и петдасет рубли и четиридесет и три копейки.
Член III. Упоменатите исплащания в II чл. ще се правят от Княжеското правителство на Народна банка София, в името и на Заповедта на Императорското правителство в левове /или франки/ според курса на деня от датата на исплащанията.
Член IV. Императорското правителство отказва се от да изисква исплащането на каквато и да е лихва, върху количеството на въпроснийт дълг, както за миналото време от началото на окупацията до дата на подписването настоящото споразумение до пълното издължение на дългът.
Член V. Настоящото споразумение ще се ратификира, и ратификациите ще се разменят в С.-Петерсбург, в едно разстояние от шест седмици или по-рано, ако може да стане.
За удостоверението на което упълномощиниците на двете страни подписаха настоящето, в два екземпляра, и приложиха печатите си.
Направено в С.-Петерсбург на шестнатесетий юний хиляда осемстотин осемдесет и трета година.
За Руссия Гирс /м.п./
За България К.А.Цанков /м.п./
Заповядваме щото настоящата Конвенция да се облече с Държавний Печат и да се обнародва в “Държавен вестник”.
Испълнението на настоящийй указ се възлага на Наший Министерский Съвет.
Издаден в нашт Дворец в София на 24 декемврий 1883 година.
На първообразното с собствената ръка на НЕГОВО НИСОЧЕСТВО написано:
Александър
Приподписали:
Председател на Министерский Съвет и на Вътрешните Дела: Драган Цанков
Министр на Външните Дела и на Изповеданията: Марко Балабанов
Министр на Финансите: Григор Начович
Министр на Общите сгради, Земеделието и Търговията: Тодор Икономов
Министр на Правосъдието: Константин Стоилов
Министр на Народното Просвещение: Димитър Моллов
Днес следобед ще публикувам и части от Договора в Брест-Литовск, подписан между България и Русия на 3 3 1918. Подписан е от съратника на Ленин Лев Бронщайн – Троцкий. Така се е подписал.
Някъде, червени боклуци, да виждате израз “Освобождение на България”? Няма такова чудо небивало.
Има
“За исплащането от България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Руските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинския договор, сключена между България и Русия.”
Червени свини,
Само със зазубрянето на “Историята на ВКП/б/” и “История на БКП” не можете да се легитимирате изобщо.
Айде при мамутите!
Аман от съветски представители!
Още малко и свършате с вашта дейност тук.
После кой се хване – персона нон гратта или в кауша.
За 10 месеца да си оберете крушите!
КУНЕВА!
Копирай веднага текста и право в учебниците по идстория на средните училища!
В противен случай си толкова реформатор, колкото аз съм космонавт! Сега е моментът да се определиш – КУНЕВА ли си или ПРЪМОВА ПОД ПРИКРИТИЕ!
Бързият преглед на сайтовете показва, че и думичка няма за истинският празник днес.
Честит 3 март 1918!
Поздравления за силният, освестяващ текст на Българин.
Блестяща статия!!!
Руската хибридна война надмина себе си дори. Вместо цар лилипут.ин днес по случай 3 март гостувал у нас, ти да видиш, султан Ердоган.
http://www.gazeta.ru/politics/news/2016/03/03/n_8323679.shtml#comments
И още за 3 март 1878 и 3 март 1918г.
http://toshev.blogspot.fr/2014/03/blog-post.html
Като помисля, май че никога не сме имали истински национален празник: преди сегашния, натрапен ни национален празник-менте имахме пак такъв (9-ти септември), преди това са се чествали някакви рождени и именни дни на членове на династията, а още по-назад в историята пък съвсем не се вижда някакъв по-значим празник, който да не е просто църковен.
Днес е 3-ти март.
Поздравявам просветените българи за достойнството да не бъдат част от блеещото в прослава на някакви си “освободители” стадо, влачено по обраслите с тръните на фалшификациите и с отровните бурени на лъжата пасища на руско-съветската заробваща пропаганда.
Тъй като покрай тази дата все още се чува подрънкването на окови (вече московски, а не османски), мисля че е крайно време да се освободим от деня на “освобождението” като заробващ празник и дата, която принизява и затиска като оловен похлупак истинските извисяващи моменти, повод за национална гордост: 24-и май, 6-ти септември и 22-ри септември.
Никога не съм празнувал на днешния ден, няма и да празнувам. По същата причина, поради която не посещавам осквернения поради името си най-голям храм в България.
Хубава дискусионна температура! Щом и трольчики-сесесерчики-русолизчики са напъплили, значи въпросът е сериозен- как нашата основна компания в блога-до един “долни, мръсни гадове”, които не държат икона на Путин над леглата си, коментират днешната рубладжийска патърдия.
Но нещо конкретно. Президентът има конституционното право да преименува селища, географски обозначения и т.н.
Ясно е, че мутраджийско-рубладжийската шайка няма да издигне Росен Плевнелиев, “..щото, руските пазари, ей, дружбата, н`ъл р`ийш!” След ясните западни намеци, че търпението на кредит изтича, най-голяма е вероятността мутраджийско-рубладжийската шайка да заиграе откровено промосковски. Нито ценностен, нито какъвто и да е фундамент ще я спре, а и екземпляри като Орбан, Фицо, Ципрас и пр. показват, че трудно -особено днес-могат да бъдат озаптени подобни патологии.
Ето защо обаче Президентът може да привлече зад себе си ЦЯЛАТА антикомунистическа и прозападна България, като
1.) Разтвори картата на България.
2.) Вземе един червен маркер
3.) И където види – Аксаково, Дибич, Гурково, Радко Дмитриево, Димитровград, Скобелево, Николаево и т.н. руски и болшевишки туморчета
4.) Незабавно преименуване, без изобщо да се питат кметовете-рубладжии, подчовеците, получовеците и прачовеците, т.е. преобладаващото население, което не му дреме къде вегитира- НО- като усети дебелия- ще си подвие рудиментарния орган.
5.)Колко да повтарям- ВСЯКО ефективно средство срещу комунист и рубладжия е благословено от Бога и морала!
Поздравления,г-н Иво Инджев!
Дано сте отворили очите,ушите и главите на онези,които се назовават българи.
Наистина Ви желая здраве и хъс и да продължите все така.Вие за мен сте истински Будител!
Отбелязва, би ли го снимал и пуснал някъде във фейсбук ?
Отбелязвам, имам още един въпрос. След като е трябвало да им плащаме за “освобождението” те не трябва ли да ни платят за изгорената Стара Загора, която не можаха да опазят, както и за хилядите Българи, които им помагаха да си свършат работата. След като ние сме им платили значи това не е освобождение а работа и дори не сме длъжни да им вдигаме паметници. А те пък нямат право на никакви претенции, защото им е платено! Благодаря!
Как си преставяте, че една империя поробила народи като полския, финландския, украинския, белоруския, латвийския, естонския, литовския, грузинския, арменския и много други, в същото време ще тръгне да освобождава българския.
Кога най-сетне ще спрат да преподават в училищата огромната историческа лъжа, че руснаците са дошли в България за да ни освободят? Ако е така, защо Сан Стефанския договор предвижда вечно оставане на руските войски в България?!Защо на преговорите не е поканен НИТО ЕДИН БЪЛГАРИН,по него време са били живи поне 30-40 воеводи,хайдути и прочие СВОБОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ!!!??? Отделно на „освободителите” са изплатени за окупирането на България парични средства равняващи се на 32.5 ТОНА ЗЛАТО , така че сме си платили скъпо и прескъпо. . . . !!!!
За сведение “братята” руси са „ОСВОБОДИЛИ” още много народи :
СССР напада и окупира:
Украйна (1920),
Грузия (1921),
Полша (1923),
отново Полша (1939),
Финландия (1940),
Литва, Латвия, Естония (1940),
България (1944),
Източен Берлин (1953),
Унгария (1956),
Чехословакия (1968) ,
Афганистан (1979),
След разпадането на ссср,Руската федерация напада:
Ингушетия(1992),
Нагорни Карабах(1993),
Чечeния (1994) ,
Грузия (2008)-Грузия губи областите Абхазия и Южна Осетия ,
Украйна(2014),
Сирия(2015),засега „само” помощ на касапина Башар Асад,
… кошмарът продължава!!
Анализа е блестящ ! Нека да не звучи като клише ,но така поднесени факти не съм срещал никъде.
Благодарност. Още един текст, който трябва да бъде преведен (поне) на английски. Ще има огромен интерес към него.
Благодарност и на колегите, за коментарите.
Повтарям искането на Павел Тинков!
Венци да излезе, да подиша свеж въздух. Природата помага.
Де факто в Сан Стефано се сменя османотурското владичество с руско
Оригиналът на Санстефанския договор все още се крие от Русия и остава непознат за българите
За свободата си платихме на „братушките“ ” 21 236 500 рубли и 87 копейки, равни на 32 тона злато
Изследователите на архивите на украинските губернии по царско време са категорични, че основната част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци. И в това няма нищо странно – руският императорски щаб е предпочел да използва военния потенциал на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от районите на Москва и Петербург.
За руско-българската война от 1915-1918 г., в родните учебници няма нито ред, темата е табу и днес
40 години след Сан Стефано през 1918 г., на същата дата 3 март, но в град Брест – Литовск (днес Брест) в България подписва един друг договор, който и до днес остава неизвестен за огромна част от българския народ и силно подценяван и дори неглижиран от родната историография.
Историята не е толкова важна колкото настоящето и бъдещето.Аз не съм съгласен с това да се върне робство или съжителство все едно.Политическите опити да умаловажат турските изродщини не са ми на сърце,а и това май е нов начин да се отклонява вниманието на глупавият народ
Един силен глас: http://www.faktor.bg/novini/balgariya/68447-kogato-rusiya-osvobodi-balgariya.html
@Daniel
‘Time present and time past
Are both perhaps present in time future
And time future contained in time past.
If all time is eternally present
All time is unredeemable.’
@ DANIEL | МАРТ 3, 2016, 19:37
Историята е най-важна тъкмо за настоящето и за бъдещето – ако официалната история на България не беше съставена в Москва, сега щяхме да бъдем в съвсем друга позиция и бъдещето ни щеше да бъде много по-приятно.
Никой не омаловажава турските жестокости. Силно омаловажени (до степен да не се споменават въобще) са руско-съветските изродщини.
Най-парадоксалното е, че когато през 1894 окончателно България изплаща на Русия поредната и война с Турция за Проливите от 1877/78, в сметката са включени и разходите на Русия, направени в Кавказ в тази война.
Смешници! 🙂
Изключителна статия! Тази статия трябва да влезне в учебниците по история.
Сърдечни поздрави за Иво Инджев – един достоен българин!
3-ти март в някогашна България е бил ден за почит и църковен помен най-вече на българските опълченци,загинали в боевете в руско-турската война. В социалистическа Б-я опълченците и помена за тях отидоха на някакъв заден план(както и всички български войнишки паметници, издигнати там, където наистина е имало свидни жертви, а не като измислените пропагандни Альоши), а напред излезе т.н. освобождение с единствена освободителка Русия.
За българите датата на смъртта е важна повече отколкото рождената дата на човека и на героя. Замисляла съм се по този повод и за честването на годишнините от смъртта на Левски, а не от раждането.Дали е свързано по някакъв начин със старите тракийските вярвания за задгровен живот след смъртта могат да кажат историците, но е факт, че до социализма в България са се празнували именните, а не рождените дни. След раждането са важни 40-те дни и са се отбелязвали със събирания, а след смъртта има третини, деветини, двадесет дни, четиридесет дни, 3, 6 и 9 месеца и т.н.
Та това е бил някога 3-ти март – помен за опълченците, а не национален празник.
“И за тази окупация ще плати на Русия 10 680 250 книжни
рубли и 43 копейки, сума равняваща се на 32,5 тона злато!”
Искам да попитам, понеже информацията за тези над 10млн. рубли идва от вестник(доколкото съм запознат) и информацията е че България ТРЯБВА да ги плати. А всъщност има ли документ, който да показва колко от тези 10млн рубли са платени на Русия и изобщо плащани ли са?