За да илюстрирам тезата си, че една кауза може да бъде успешна само чрез своята конкретика, която дава повод за обобщение, ще започна този текст от частното към общото, но с едно малко изключение в рамките на един отделен въвеждащ абзац.
Каузата на българската свобода, за която се говори в разпространения наскоро „Манифест за републиката” (http://zarepublikata.eu/?do=manifest), е доста пердута, ако не се премахне основната причина, която я препъва. В манифеста няма и дума за това. Твърди се основателно, че тази кауза не е нито лява, нито дясна, но за разлома между обърнатите назад и на Изток българи, противопоставени на обърнатите към бъдещето и Запада българи, не се говори. Грешка!
София изригна на протест на 14 юни 2013 г. и той постави национален, ако не и световен рекорд по продължителност. Възмущението изригна не защото свободата или демокрацията бяха застрашени по принцип, а по конкретен повод, ясен и прозрачен като специално дестилирана за нуждите на обществения гняв отрова. Детонаторът беше казусът „Пеевски”.
В историята е пълно с подобни примери. Колкото и да е хлъзгава аналогията с тях, не пречи да спомена няколко. Да, идеите променят света, но те се превръщат в повод за масово (противо)действие, към каквото призовават авторите на манифеста, само тогава, когато стъпват върху злободневната конкретика.
Създателите на световните монотеистични религии са постигнали тържеството на своите доктрини на основата на назрелите за бунт срещу статукво обществени настроения. Дали това е била омразата към богаташите, контролиращи търговията и пътищата на керваните в Мека или пък е било народното възмущение от търговците в Ерусалимския храм, водачите на бунта срещу са постигнали революционния си успех чрез противопоставянето си първо срещу разобличените дразнители и едва след това тяхната идейно-победоносна дейност е била облечена в мантията на Божието слово, доукрасявана от поколенията ( това е историческият, а не каноничният прочит, с който ни най-малко няма да споря и призовавам читателите да не отклоняват вниманието на аудиторията в тази посока).
Всички големи идейни пробиви, променили човешката история за добро или за зло, задължително минават по този път от частното към общото.
Лутер взривява единодушието на западния християнски свят с проповедите си срещу лакомията на духовенството и търговията му с влияние чрез продажбата на индулгенции.
Ленин успява да излъже милиони руснаци с обещанието за мир, хляб и земя в една измъчена от военните поражения Русия.
Хитлер постига подобен ефект чрез превъзбудата на германския национализъм.
Мога да продължа безкрайно, но спирам дотук със схематично опростените примери, които и без това вероятно са ядосали някого поради формалното поставяне на Исус Христос, Мохаммад, Лутер, Ленин, Хитлер и…Пеевски под “един знаменател “( Пеевски да не се възгордява, той е дебеловрато винтче в една машина, задвижвана в дребния български случай от едрите интереси на най-голямата по територия държава в света).
А сега, за да сведа операцията по откриването на рака в българския обществен организъм, ще сведа експеримента до хистологичната логика в установяването на тумора. Ще посоча още по-микроскопичен по размери пример за най – тежкото заболяване на България, отслабващо систематично и напълно преднамерено нейните съпротивителни сили срещу силите на миналото.
Вече от седмица насам България разполага с микродоказателство от макрозначение за онова, което обяснява генома на българската историческа обремененост и обреченост да се влачим на опашката на европейските народи. От дълго охраняваните в името на съветско-руските интереси български архиви изплува микрофилм с доказателство, че Русия е ликувала във връзка със „щастливото развитие” на Софийския процес, т.е. ликувала е във връзка с това, че предстои с османски ръце да бъде ликвидирана пречката за налагането на руските интереси в България Васил Иванов Кунчев-Левски. https://ivo.bg/2016/03/06/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81/
Да ме прощават моите приятели, авторите на Манифеста ( а и да прощават също, ако съм ги нарекъл приятели, пък те не са съгласни с това), но това откритие има значението на разгадаването на генома на рака в бяло-зелено-червените дробове на българската свобода и далеч надхвърля значението на всякакви обобщаващи думи с призиви към населението да се вдигне на борба за свобода. Защо го казвам и правя това сравнение?
Защото без освобождаването от хватката на мечката-освободителка и нейните лъжи, ще продължаваме да пълзим в полузадушено състояние. И никакви призиви да станем и да хукнем да бягаме към свободата си, украсени от просветителски призиви, няма да подействат без поставянето на правилната диагноза.
Косвено доказателство за страха от прякото доказателство, което разбива черупката на калцирания от вековна употреба мит за освободителната мисия на Русия, с който ни приспиват и придърпват в мечешката си прегръдка евразийските русалки, е фактът, че проговарянето на микрофилма дружно се натъква на единодушно премълчаване от българските медии и политици.
Кажете на българите истината, която вече е напуснала областта на косвените доказателства ( напълно достатъчни и без това по случая с руското съучастие в обесването на Левски).
Ето това е кауза. Тя ще ги разтърси като очистително от наслоената мръсотия, затлачила българските кръвоносни съдове със съсиреците на „вечната дружба” и ще повлече след себе си събития като национален катарзис, преосмисляне на цели сегменти от натрапената ни лъжовна история, с която се опитват да ни тровят и днес господарите на българското задкулисие ( за което всички говорят толкова безадресно).
Ами един референдум за обявяване на Съединението от 6 септември 1885 г. в замяна на руския празник 3 март? Това не е ли също кауза, срещу която на практика няма аргументи освен твърдението, че българската свобода била зачената с акта от Сан Стефано ( сякаш е нормално да празнуваш зачеването по чужда воля, а не собственото усилие, довело до раждането на българското обединение)?
Тези каузи „дребни” ли ви се виждат? И колко да са дребни- колкото Монумента на окупационната червена армия МОЧА, прокламиращ с благодарност лъжата за окупацията като освобождение на българите?
Ако не успеете да я формулирате, илюстрирате и фокусирате, каузата на свободата ще си остане един добър или добронамерен текст – цвете в саксия за стайна употреба, на което можете да се наслаждавате лично, докато в джунглата навън господстват бурените , поливани обилно от „течната дружба”.
Накрая, за да не звуча като претендент за “бащата на каузите”, самоиронично ще се подпиша под този текст като “Фон Каузевиц”, подчертавайки, че не харесвам преклонението пред този толкова почитан прусашки теоретик на тоталната война. В днешния 21 век на противника е цивилизовано да позволиш да загуби с достойнство, а не да го унищожаваш по начин, по който той самият би постъпил с теб поради своята изостаналост в развитието си на равнището от 19 век.
Това е лакмусът!!!!
Ако журналистите използват “оръжието” на документа, т.н. русофили няма как да избегнат прекия отговор този път.
Ненапразно има колебания относно манифеста…
Поздравления!
Господин Инджев говори с езика на 21-я век,и който трябва ще разбере. Жестоката истина обаче е,че каузата посадена в саксия от 19-я век е поливана от течната дружба,следствие на което разностранният страх все още е жив. Хубавото (НАДЕЖДАТА),е че ледовете,като че ли се пукат,което се чува все по-често по някои ТВ освободени предавания,немислими до скоро. Семето за тази надежда посяха достойни хора,с които един ден нашият народ ще се гордее.
Нито бих търсил приятелството им, нито бих се гордял ако те ме определят като приятел /съмишленик, съидейник/.
Ще си позволя да бъда по-категоричен от уважаемия стопанин на блога. Дори осъдително-безпардонен! Деветдесет процента от т.н. МАНИФЕСТ са “бла-бла”- много декларативно нищонеказване, обтекаемост до пълна загуба на ясните очертания, отново за лошите партии /”ние не сме от тях”/, ние /заедно с вас/-добрите срещу всякаквото зло, защото “всички останали /които не са с нас/ са маскари, пардон – олигарси”…
И вижте поканените и самопоканилите се, присъствали на първата сбирка на “свенливия прощъпулник”! Защото за мен това не е нищо друго, освен поредният проект, поредният полит-инженеринг!
ПОРЕДНИЯТ ОПИТ ЗА ПОДМЯНА!
И ако въпреки твърдението ми, сред участниците в това “мероприятие” са попаднали и повярвали, добронамерени, свестни люде, предстои им да осъзнаят, че са били първите попаднали в уловката; доброволци влезли в ролята на “полезните идиоти”!
Иначе казано – картинката щеше да бъде съвсем пълна ако не отсъстваше нешка робева.
Не може и тако и вако. И … в ……. и душата в рая. Докато не се изрече на висок глас и безусловно Проблемът на проблемите, никакво и при никакви обстоятелства заиграване с Русия няма как да получат достатъчна подкрепа за сразяване на моделът КОЙ.
Стига снишаване по байтошовски.
Румънците които са в далеч по-неблагоприятно стратегическо положение от нас и дясното и лявото там са категорични в противоставянето на североизточната експанзия.
А бодигарда как стана министър председател!? С нарочната изцепка на Доган за порциите! Е и с изборната технология наложена от Гоце Първанов с 35-те мажоритарно избрани депутати.
Манифестът за републиката всъщност е списък от ОБЩОИЗВЕСТНИ мрачни констатации за българската действителност. Не че има вреда от него, но НЯМА И ПОЛЗА. Защото липсва втората част от уравнението-конретните решения за всеки един от изброените проблеми или, ако използваме мутренския жаргон, липсва отговорът на въпроса ” И ко прайм с’я?”
Погледнах имената на подписалите се под манифеста, почти всички са от “констатиращите”, може би с едно изключение, Илиян Василев, който поне в блога си се опитва след като е поставил “диагнозата” да напише и “рецепта”.
Цивилизовано ли? Добре.
В затвора. Не до стената, а в затвора, но за дълго.
Не може един режим да е обявен за престъпен, а престъпниците да налагат на обществото любовта си към Русия. И да го държат бедно, за да е покорно. И да лъжат, че …
Всяко търпение има граници.
Сигурен съм, че новият американски Президент ще довърши руснаците икономически и Русия ще се доразпадне. Важното ще е тук руските слуги да бъдат обвинени и осъдени. Олигарси, продаващи България, крадци на едро. И затова – по-едри присъди! И конфискуваното – за пенсии и образование.
Това е рецептата. Остава да се изпълни.
Ха-ха – в Руска Сирия пътните табели вече са на арабски, английски и руски. Гледайте:
http://www.faktor.bg/novini/svjat/69126-islyamska-darzhava-veche-izpolzva-ruski-na-ukazatelnite-tabeli.html
Русия е ракът на човечеството.
Този рак тряба да бъде опериран и отстранен.
Никоя хирургична операция не е приятна за гледане – особено за цивилни лица.
Но трябва да се направи – за да оцелее светът.
Видя се, че медикаментозното лечение не помага. Хирургия трябва. Заличаване на Москва най-цивилизовано.
Една от големите грешки през ВСВ е на Цар Борис III. Че не пусна българската армия да превземе Москва в края на 1941.
Радват ме фотографиите, и ведно с текста – благородното им предизвикателство.
Г-н Тинков е справедливо безпощаден. Манифестът звучи като масажиране на гражданската ‘всеобщност’ по добрата й страна. ‘Imagine’.
От мен – един профанен коментар: It ain’t over till the fat lady sings.
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/69104-doktrinata-truman-sadbonosno-predatelstvo-na-zapada-kam-balgariya.htmlhttp://www.faktor.bg/novini/balgariya/69104-doktrinata-truman-sadbonosno-predatelstvo-na-zapada-kam-balgariya.html
Без да отричам ръката на московското зло, не бих могъл да премълча, плодородната почва на алчноста, страха и омразата на голяма част от сънародниците ни. Няма как да се прихване лъжата, пропагандата и насилието в народа ако той няма тези пороци в изобилие.
“В днешния 21 век на противника е цивилизовано да позволиш да загуби с достойнство, а не да го унищожаваш по начин, по който той самият би постъпил с теб поради своята изостаналост в развитието си на равнището от 19 век.”
Всъщност Клаузевиц не защитава тоталното унищожаване на противника. Ако някой иска да пада с достойнство ти му даваш да го направи, спестявайки и на себе си допълнителни усилия да го размажеш. А тоталната война като такава е феномен по-скоро от 20 век.
Към Виктор:
Ако терминът “тотална война” е спорен по отношение на Клаузевиц ( по технически причини, не е била възможна в мащабите на 19 век с наличните тогава оръжия, транспорт и комуникации), то преклонението му пред пълното смазване на противника е факт. Освен това е шизофреник: офицер от пруската армия, която се бие за оцеляването на родината си срещу Наполеон, а същевременно му се възхищава ( и съответно подражава, колкото може).
Чест и почитание, господин Инджев! Изключителен материал – подписвам се под всеки и един ред, написан в него от Вас!
Здравейте г-н Инджев,
Първо да се представя – казвам се Николай Бориславов имам висше военно образование завършено у нас.По настоящем работя като инженер\благодарение на гражданската си специалност която съм придобил във второто към момента на завършването ми висше военно заведение в Европа\ в частна фирма собственост на американски инвестиционен фонд.
Категорично не съм съгласен с нелепите и елементарни сравнения между исторически личности и събития и съвременни лица и случки отнесени към нашта мила картика.Що не дигнахте глас от вашта Висока трибуна когато се унищожаваше земеделието и животновъдството,икономическата инфраструктура,образованието.
Не уважаеми на нас ни трябва кауза която да ни обедини стига сте ни обяснявали че Русия била към нас така и онака -Да може и така да е но да не си мислим че и на запад много ни обичат-напротив от тях сме страдали и ще страдаме повече -най близки като бит манталитет и традиции са ни руснаците.
Но стига с лирическите отклонения – какво следва да направим ние като общество зада живеем по добре – това е въпроса на който трябва да си отговорим и след като ясно го определим да се борим с всички сили за постигането му.
Ще се радвам да обеденим усилия и да вървим НАПРЕД.
Към Николай Бориславов:
Моля, моля…По-полека с квалификациите.
Нелепи и елементарни тези сравнения могат да изглеждат на човек, който не е прочел достатъчно. Във всички енциклопедии за най-влиятелните личности в световната история тяхното място се определя според
реалното им влияние, а не според симпатиите на автора на класацията. Например пророкът Мухаммад доста единодушно се сочи като най-влиятелната личност в човешката история ( ако се възприема за истина негово съществуване в едно лице) поради това, че е създал една от трите монотеистични религии, но същевременно е брал плодовете на своето творение като халиф и завоевател- три в едно, което никой друг не е постигнал. Може и да не Ви харесва, но това са фактите.
Извинявайте, но висшето Ви военно образование явно не е заличило щетите от натрапваното невежество на българите ( а по-скоро ги е задълбочило), лъгани систематично за руснаците като “най-близките” до нас. Колкото до злия Запад, направо не ми е удобно да ви попитам на какъв компютър пишете, каква кола карате и пр. “вредни” неща.
Впрочем, не сте длъжен да ме четете, но ако имате самочувствието да ме коригирате, все пак трябва да покажете някакво ниво. Защото русофилството е преди всичко форма на невежество ( и грубо суеверие, както непрекъснато е обяснявал не друг, а създателят на социализма в България Димитър Благоев).
Здравейте отново г-н Инджев,
Явно съвсем повърхностно сте се отнесли към това което съм написал и естествено не сте разбрали основните мотиви-ще поясня
– моля да се прави разлика между думите Личност и събитие и лица и случки тук скрито съм заложил съотношението в тежестта на думите и в права пропорция с тяхната важност-да нелепи са сравненията
– второ ще се изразя по военно му
моля да не отклоняваме мерника в посока различна от основното направление и нека ясно го формулираме и се обединим около него
– трето – отнасям се с уважение към вас и чета вашите статии защото вие сте един от малкото истински журналисти.
Искренно се надявам че ще дойде денят да прозрем истинските неща и се обеденим около тях.
По отношение каква кола карам и на какъв комп.пиша – моля да не свеждаме нещата до такива битувизми
защото мога да ви направя подробен анализ на руската и не руската военна техника и т.н и да ви оставя сами да си направите изводите накрая – но мол….. не е необходимо да свеждаме нещата на това ниво.
Към Николай Бориславов:
Здравейте отново, г-н Бориславов,
Това, че Ви се виждам повърхностен през военния Ви перископ е наистина Ваш проблем. Въпрос на гледна точка е.
Вашата, извинете, е доста ограничена- тегли Ви към военното, а нямам намерение да марширувам в крак с Вас в този ограничен периметър, нито да си заравям главата в окопа, както ми предлагате в името на някакво единство заради единството по команда- имам навика да разсъждавам със своята глави и при това-извинете нескромността му- на базата на десетилетен професионален опит, включително и негативен.
Все пак в казармата има разграничение между редника и офицера не заради някаква кастовост, а (например) заради обема от знания и умения, които предопределят мястото на всеки в йерархията. Може да се офицер сред военните, но по темата, която коментирате, сте просто редник.
Освен това не става дума за “битувизми”, а за елементарен пример за несъответствие между претенцията Ви да обобщавате за добрата Русия и злия Запад, но когато сте поставен пред ( също така) елементарен прагматичен житейски избор също избирате гнилите плодове на запада без дори да се замислите, нали.
Аз не бих се опитвал да надприказвам военен по военни дела, но щом смятате, изтъквайки това като някакво предимство(?) военното си образование за достатъчно за политически спор с политически коментатор с 35 годишен опит и с повече от 4 хиляди публикации ( само в този блог), бъдете здрав!
Скромният ми съвет е все пак да се образовате по теми, които ви се виждат ясни като фатмашка заповед на плаца и след това да кандидатствате за ролята, която Ви се струва, че Ви се полага.
Другарю Бориславов! Хубаво е че си инженер но за съжаление военен! Разбирай го както искаш, само че по правописните ти грешки си личи.
Това първо. Второ, моля не ни пробутвай лъжите, че сме били най-близо по манталитет до руснаците, защото това е една нагла лъжа и си личи, че лесно си се хванал на нея!
Трето, анализите на военни техники, си ги запази за себе си. Нас Българите не ни интересуват танковете и самальотите.
Интересува ни в каква КОЧИНА живеем, благодарение на такива “родолюбци” като теб, които не си знаят рода и родината, обаче имат наглостта да дават съвети и да се перчат със съмнителна компетентност.
Към Бориславов:
Бориславов, пише се битОвизъм, а не битУвизъм.
Бориславов, припомням ви, че Нормалността, в България беше унищожена от СССР, през Септември 1944 г.
Тогава бяха унищожени и земеделието и животновъдството, и икономическата инфраструктура, образованието и животите на хиляди българи.
Така че, Бориславов, “леко с фикуса”…
Най-смешното е, че в коментарното пространство на блоговете, всеки може да се представи за военен, инженер, лекар, информатик, учител, свещенник, хамалин, сексолог, политолог, спортист или каквото си пожелае.
Прочитайки “доктрината” на Н. Бориславов си мисля, че много инженери и военни биха се обидили, от дълбоката неграмотност на своя “колега”, работеш в американска фирма и влюбен в руската военна машинария. В текстовете му липсват и по една шепа малки, необходими запетайки.
Аз съм по професия – гинеколог!(шегувам се)
Към НИКОЛАЙ БОРИСЛАВОВ:
“По настоящем работя като инженер…………. в частна фирма собственост на американски инвестиционен фонд.”
Учудвам се на постъпката ви г-н Бориславов. Личи си, че много добре познавате българската история, а стигате до такова морално падение. Да не би да сте забравили величавата постъпка на един от по-старите Ви колеги-Радко димитриев. Но само хора на честа постъпват като него!
А на мен, казвам го съвсем сериозно, би ми било интересно Николай Бориславов да вземе отношение по статията на офицерът от Пентагона, Дейвид Джуберг. Мен лично ме радват опоненти като него. В отговорите винаги намирам нови, интересни факти и съждения които ми помагат да се надграждам.
http://glavpost.com/post/27nov2015/WorldPolitics/66489-nato-unichtozhit-vs-rf-za-10-20-dney.html
Е господа \или не\,
аз поне се преoставих кой съм и съм си написал коректно и имената и професията.Хванали сте се тук за едни запетайки и прочиее явно до там са ви компетенциите,тук някои явно трябва да им се подаде пръст и ще развият и теория.
Все пак успях да обогатя знанията си общувайки макар и анонимно с някои от вас що е то народ или население има ли го няма ли гои т.н.
Знам че не изпитвате някакви положителни чувства към военните но това си е ваш проблем,докато се разделяме по този начин нищо добро не ни чака.
Аз не съм дошъл да споря тук с г-н Инджев на политическа тематика-аз изказах своето мнение но вие явно не търпите мнение различно от вашето.Работил съм и съм живял в страни на три континента и стоя зад думите си за народа с когото сме най-близки,това по презумция не значи че хваля Русия пък хуля запада г-н Инджев не ми го приписвайте ако обичате.
Ето опитвате се да ни разделите на съсловия и касти – номерът може да мине или минава все още- това показва вашата слабост.
Навсякъде където съм бил хорта се гордеят с това че са служили на своята Армия- а вие тук ми говорите за фатмашка заповед -колко непремерено и арогантно отношение.
Кое ви накара да мислите че военното образование ми е единствено та правите и обобщен анализ.
Нещо не виждам конкретиката в тезатави или си говорим по принцип.
Горко ни щото явно повечето сте избрали пътя на противопоставянето а не на обединението.
Но добрата новина е че има други не като вас.
Към Николай Бориславов:
Това, че “нещо” на виждате конкретика ( нали конкретно Ви попитах за компютъра, колата и т.н., пък ми отвърнахте, че това били битУвизми), е проблем на собствената Ви слепота.
Когато “налитате на бой” с обидни квалификации, после не се оплаквайте, че Ви се отговаря по съответния начин , макар и по-скоро с ирония.
Идвате неподготвен на моя територия да ме оборвате по моя тема- казах Ви, не бих спорил с Вас по военни въпроси, но явно отказвате или не можете да разберете своята неадекватност.
И като се радвате, че има и други хора, а не толкова лоши, като мен ( защо изобщо си правите труда да ме четете тогава?)- чудесно, намерете си средата, която съответства на виното Ви.Общувайте си с “другите” неграмотни, но за кандидатстване в университета все пак -да знаете от мен- се иска диплома за средно образование, каквато не притежавате в областта, която така бравурно щурмувате с претенцията да поучавате баща си как се правят деца.
И най-важното: не си позволявайте да говорите от името на военните или на която и да било голяма професионална група както и моя милост не си позволява да се изказва от името на журналистите например. Никой не Ви е упълномощил да се криете зад гърба на “военните”. Говорете от свое име, но ако можете, направете го поне грамотно. Явно не можете и само се излагате, но липсата на самопреценка , след грипа, е май-честото заболяване по нашите земи, където всеки се смята за капацитет по всичко.
Към “колегата инженер”
Аз също си стоя зад думите! Руснаците никога ама никога не са ни били братя и никога няма да бъдат! Виж с Украинците, Поляците, Румънците, нещата стоят по друг начин. Така, че ако обичате не ни пробутвайте слугинското си мислене.
Господин Бориславов,
самата Ви презумпция, за най–голямата ни близост до народа (руски), който датира като самостоятелна държавна единица не особено дълго, в сравнение с този от който произлизате (последното го предполагам), би трябвало да Ви амбицира да проследите собствената си история, макар и да е все още твърде преиначена. Тогава вероятно бихте случайно установили, че два пъти по 680 години още не се е задавал на картата този народ, с който по Ваше усмотрение сме близки. Това, че сме им дали азбука и книжовност, може малко да ги е ограмотило и от там облагородило, но дългото им пребиваване всред татарските племена и тази на златната орда едва ли са допринесли за цитираната близост.
Това, че поразбирвате когато беседвате с руснаци, се дължи на взаимственост от думи като следствие от омешване. Нещо подобно като турцизмите в българския.
А относно военната техника, би трябвало добре да знаете предимствата на американската, ако я съпоставяте с руската. Дори и атомната бомба я откраднаха, както и всичко друго в авиацията и мореплаването. Да не говорим за електрониката. Ама като инженер не би трябвало да Ви отварям очите.
PS. до Бориславов
Добре, че господин Инджев не е взел думата „когато се унищожаваше земеделието и животновъдството,икономическата инфраструктура,образованието“, защото ако беше го направил, щеше да следва участта на така наречените ПО РУСКИ ОБРАЗЕЦ „врагове на народа“ (справка 9.9.1944 г.)