Да разбереш какво точно се случва в Сирия ( понятие, което по инерция се използва все още поради липса на друг термин за тази територия), е усилие, близко до невъзможното. А да прогнозираш развитието на ситуацията там е отвъд абсурда дори.
Ето защо най-добрата тактика на коментиращия темата, при положение ,че само констатираната смърт на държавата Сирия е единствената консенсусно константна величина, е да се мълчи и увърта. Нещо подобно се случва и без това от 1948 година насам по отношение на самия Близкоизточен конфликт, чийто безнадежден изход е също така единствената сигурна прогноза в анализите и коментарите през десетките години от тогава до днес.
Сирийският конфликт е сблъсък от по-малък мащаб в сравнение Близкоизточния конфликт с неговите глобални измерения от времето на студената война, противопоставила САЩ и СССР по разлома Израел-арабски свят( не забравяйте, че през октомври 1973 г. , когато сирийските танкове тръгват от Голанските възвишения към Израел, е имало вероятност малката държава да се защити с ядрено оръжие, което е било обсъждано в критичната фаза преди прелома в полза на Израел във войната на два фронта, според публикации в британския печат от онова време). Но сирийският пожар е поне десет пъти по-голям по размер ( като територия и въвлечено във войната население), както и по своята взривоопасност от ливанското му подобие поради глобализацията на мюсюлманския екстремизъм.
Би било полезно да си припомним някои щрихи от ливанския конфликт като опит за ориентиране в мъглата над региона, който е прието да наричаме в исторически аспект „люлката на човешката цивилизация”.
Поради това мога само да обърна поглед назад в търсене на аналогии. Те никак не са далеч от сирийския театър на военните действия и всъщност се водеха в една страна от Леванта, която самата Сирия имаше неприкрити претенции да притежава като своя по правото на „по-големия арабски брат”. Всъщност събитията на Изток от Ливан са продължение на онова, което вече се е случвало в самия Ливан, оцелял по чудо като единна държава след жестока гражданска война в опитното поле на регионалните и световните антагонистични сили.
Решението на Путин да изтегли от Сирия основните си сили, оставяйки две бази там, тепърва ще бъде анализирано, коментирано и илюстрирано от реалностите, които стоят зад този ход, изигран по типичен автократичен начин: нямаше парламентарни обсъждания и прочее демократични „глезотии” за намесата на Русия в тази каша и след като тя се оказа прекалено гореща за преглъщане, по същият начин Путин обяви господарски, че се отдръпва от нея със заповед от днес за утре.
Това обаче не е първото изтегляне на значителна външна сила от региона в рамките на последните десетилетия. Нещо подобно се случи преди 32 години пред очите ми в Бейрут.
През март 1984 г. от ливанската столица и околностите й приключи започналото през февруари изтегляне на частите на 4 натовски държави: САЩ, Франция, Великобритания и Италия. Те се опитаха да поемат контрола в арабската държава след израелската инвазия през 1982 г. срещу изградената в Ливан от палестинците държава в държавата. Израелците принудиха след двумесечна обсада на Бейрут Организацията за освобождение на Палестина да отстъпи на север в ливанския град Триполи. След това се изтеглиха в южната гранична зона на страната. „Природата” на този конфликт не понесе вакуума нито ден. Боевете продължиха на принципа „всеки срещу всеки” без изгледи за някакъв мирен или военен изход.
Детонаторът за решението за отстъпление на натовските части от Ливан, което очарова най-вече СССР и неговите съюзници на място, бяха двата атентата в Бейрут от 23 октомври 1983 г. , в които загинаха 241 елитни американски морски пехотинци- най-голямата американска военна загуба от времето на Виетнам.
С разлика от броени секунди, през които вече моя милост гледаше от балкона подобието на гъба от ядрен взрив на американската база край бейрутското летище, втори подобен атентат през същото неделно утро разтърси и щаба на френския корпус в центъра на града. Убити бяха 58 френски парашутисти.
Нововъзникналата с иранско-сирийска помощ само година-две по-рано ливанска шиитска групировка Хизбуллах така и не пое официално отговорността за атентатите, но пък пое контрола над сунитския Западен Бейрут в мига, кога беше напуснат от американците и техните съюзници на 4 март. Това е забравено събитие, но незабравимо за всеки, който е станал негов свидетел, като авторът на тези редове.
Беше доста притеснително да се наблюдава как за една нощ космополитният по мюсюлманските стандарти Западен Бейрут беше брутално подчинен на разбиранията за праведност, наложени 7 години по-рано от аятоласите в самия Иран. Може да не изглежда чак като съвременната вандалщина на Ислямска държава в Палмира и другаде в района, но в този смисъл беше “едно добро начало” и още един урок за днешните ислямисти как власт с кръв се взима и налага във вакуума на гражданската война. Просто учениците надминаха учителите си, свързани със сирийския арабски социализъм и Москва.
Макар да не бяха изкоренени всички „острови” на светска съпротива, тези преродени чеда на онзи „по-католик от папата” в средновековна Флоренция Савонарола се заеха да въвеждат новия ред. Барове, ресторанти, магазини изпитаха омразата на милиционерите от южните предградия на столицата във войната им срещу алкохола и западния начин на живот. С особена наслада завоевателите от съседните квартали разгромиха хотел „Комодор”, в чието фоайе по традиция се събираха участниците в неформалната международна журналистическа борса на новини, където моя неопитна младежка милост имаше шанса да общува с някои световни величия в бранша.
Именно с отвличането на шефа на бюрото на Асошиейтед прес Тери Андеръсън, въобразил си , че може да продължава да си играе тенис в свободното време, се надигна и вълната от отвличания на чужденци ( „чудно”, все западняци отвличаха, докато моя милост се отърва само с тракането на зъби след няколко ареста, заплахи и разпита- явно ще да съм бил за тях по линия на дружбата на аятоласите със социалистическа Сирия по-скоро „другар по оръжие”).
Никой не можеше тогава да прогнозира, че един ден брадатите последователи на Хомейни от Ливан, подчинени на Сирия ( и могъщия й регионален спонсор Иран), ще спасяват самата Сирия , принадлежаща на клана Асад, която по силата на решение на Арабската лига от 1986 г. удовлетвори отколешното си желание да сложи ръка през върху значителна част Ливан в ролята на умиротворител.
Припомням детайлите от превземането на Ливан от сирийско-иранските протежета за онези, които оправдават действията на днешния мракобесен режим в Сирия, определяйки го като светска преграда пред настъплението на варварите. Корените на злото обаче са по-скоро съветски, отколкото светски. Сирия и тогава беше главен агент на Москва, което е част от нейната трагедия, а не от решението на проблема, за което толкова много коментатори говорят.
Поводът за този текст е обявеното от Путин (частично) изтегляне на неговите „миротворци” от Сирия. То е зарито под доста „ако”. Да разровя малко:
Ако не беше авторитарно-тоталитарната съветско-руска школовка на сирийския режим, смазал порива за свобода на сирийските столичани още при първата им мирна проява на 14 март 2011 г.– в следствие на което лумна постепенно пламъкът на гражданско-международния конфликт , щеше ли на Путин да му се налага да се изтегля днес от Сирия?
Ако не беше употребеното срещу сирийския народ съветско-руското оръжие ( изсипано в огромни количества през десетилетията уж заради общия на всички араби враг Израел), щеше ли хиляди сирийци да грабнат оръжието и –да, да търсят външна помощ за въоръжаване, което предопредели неговата ливанизация?
Ако Путин не беше спасявал режима на Асад на етапа, когато още нямаше Ислямска държава ( командвана от иракски офицери със съветска школовка и шпионска зависимост от мрежите на кагебиста, водещия арабист в СССР и Русия Евгений Примаков), щеше ли после на Путин да се налага да спасява Асад и от Ислямска държава? Или щеше в Дамаск да има международно признато и подкрепено с каквото трябва правителство под формата на някаква опозиционна коалиция, например с участието на избягалите от самия режим висши управленци, преминали на страната на бунтовниците преди вълната на ислямския екстремизъм?
Ако Путин не беше блокирал решенията на ООН и беше помогнал ( наистина) за търсене на мирен изход под натиска на международната общност, вместо да вдъхва увереност на Асад, че е в правото си да мачка с армията си и с „Хизбуллах” народа си, щеше ли след това да му се налага да праща самолети и войски в Източното Средиземноморие, за да играе ролята на спасител от последиците на собственото си спонсорство?
Ако Путин се беше намесил в Сирия с цел да унищожава Ислямска държава, защо си тръгва преди това да стане факт?
Ако руските войски и самолетите им се махат от Сирия, това прави ли режима на Асад по-силен?
Ако е вярно, че Путин бил победил и бил постигнал задачите си в Сирия, защо не може да отговори нищо смислено на последните два въпроса поне?
След този текст не виждам особен смисъл да се хрантутят във Външно и други някои структури сивкави чиновници – МГИМОвски “експерти” по Близкия изток с чукове и сърпове в манерките.Не разбирам също (море, не разбирам ли!?) и защо близкоизточната тема е бетер феодално владение в медиите на 1-2 червени ченгета -пак с ЧУКОВЕ в имената и с ултрапрестижната титла “арабисти”. Защото- ще повторя нещо писано преди, “арабист” в съвременния български новоговор не означава просто “специалист по арабски език, история, литература, култура”. Иво Инджев, например, може да ги знае тези експертни сфери, но той не е правилен арабист. Правилният арабист обикаля от сутрин до вечер ТВ студиите и там той първо винаги разказва с просълзен умилителен тон как Гамал Абдел Насър, Асад Сеньор, Кадафи, Садам, Бен Бела и други арабски катили-кремълски клиенти са посрещали Тодор Живков като пророка Мохамед и с какви милиардни поръчки се е връщал (само дето тези чутовни милиарди останаха да ги получи наследникът на Тошо- гошо, т.е.- гоцэ сырыщныка, но пак нещо не стигнаха до България, освен една малка част в касата на гоцэ и шайката му). И как цялата тази идилия са я зяносали демокрацията, САЩ, НАТО и Европа, и как само в съюз със СССР и Русия можем да отстоим нашите интереси в арабския свят, ама ние не сме прозрели това.
Другото, което ще ви разкаже правилният арабист, няма да ви преразказвам-слагате вместо “Русия” “САЩ” в анализа на Иво- и криво-ляво палучаетсья как паложено…
Въпреки крайно неприятната тема на статията, мога да кажа, че е истинско удоволствие да се чете анализ на подготвен и аргументиран журналист. Далеч повече подхожда на г-н Инджев да се занимава с подобни анализи, вместо с ежедневните газоизпускания на някой нашенски политичар.
Ето именно заради такива статии канят авторите им за коментар от световните медии, защото са доказали, че са на пулса на събитията и са винаги готови да застанат зад позицията си с името и натрупаните знания и опит.
Все по-рядко ми се случва да чета подобни материали на български език. Все по-рядко от редовете на роден журналист човек може да вдиша свобода.
Учебно помагало за пишман бг близкоизточници.
Аз малко ще поразширя питанията на Стамбо. Когато приключих статията ми хрумна конгениалната мисла ако по някакво чудо на чудесата бочко и цвъчко им хрумне заедно да разширят кръгозора си извън първият том на Винету дали ще вденат смисъла на едно-единствено изречение. Питам аз и отговор не чакам.
Не, че си падам много по фолк-мъдростите на претендиращите за “глас Божи”, но за случая “Путин е с намерение да ликвидира ИДИЛ” идва много на място приказката:
“Нахлуха като аслани – изтеглят се … посрани.”
Текст с много високо качество. В такъв случай включвам принтера.
–
Стамбо, благодаря ти за коментарите от последните дни. Нямах време да седна, но твоите думи все ми бяха в главата, дори по време на другопосочни разговори.
Г-н Инджев, Ваша ли е фотографията?
Към everyone else:
Не, за съжаление- намерих я в мрежата
Гледах това зрелище от балкона, буквално изхвърлен от взривната вълна. Но една от най-големите ми грешки в професионалната ми кариера, вероятно поради неопитността на едно репортерче с две години стаж на бюро в София, е че не снимах вътре в базата на американците, където случайно проникнах ( пак от неопитност- игнорирах забраната на един пребледнял американски младеж от охраната,а той бе толкова вцепенен, че не не ме спря и не ме застреля, когато напуснах полезрението му).
И друг път съм отбелязвал: поради невъзможността да се снима на място в охраняваната зона на катастрофата, фотографиите от апокалипсиса в базата бяха голяма рядкост. “Нюзуик” и “Тайм”, по едно голямо изключение, поместиха на корицата си една и съща снимка- вероятно им е била осигурена от военните.
То си беше за вцепеняване: еквивалентът на 5 тона експлозив предизвикаха нещо като земетресение. В просъница си помислих, че така изглежда гъбата след ядрен взрив, какъвто съм виждал по документалните филми.
Опитах после да посетя и разрушената жилищна сграда на френските парашутисти, но те бяха далеч по-строги в охраняването на периметъра около отломките и не ми се получи нищо подобно.
Красноречив цитат от преди 169 години към спора- дали Кремъл ще прекрати хибридната война,дали ще се откаже да корумпира елити, медии, интелектулци, писатели, журналисти и пр. “полезни идиоти”.
П. Д. Кисельов, управляващ руското посолство в Париж пише доклад преди отпътуването на Балзак за Санкт Петербург през юли 1843 г.И за кой писател става дума, забележете! :
“Тъй като този писател е постоянно преследван за дългове и понастоящем е по-затруднен от когато и да било, твърде е възможно една от целите на това пътуване да е някоя литературна спекулация. В такъв случай, посрещайки паричните нужди на господин дьо Балзак, може би ще бъде възможно да се използва перото на този автор, който още се ползва с известна популярност тук, както и въобще в Европа, за да напише едно опровержение на клеветническата книга на господин дьо Кюстeн”.
Чудесна идея, само да не е предварително консултирана и с някои други фактори, извън САЩ и НАТО…
https://www.24chasa.bg/Article/5366969
Ако капутин се оттегли, къде ще иде?
Не вярвам да се умири – ще го убият.
Следва друго театро, или оттеглянето е блъф.
Наследниците на Ваупшас и Старинов – старите диверсанти на Сталин не спят и правят золуми днеска и в Турция – оттам идва и “империя на злото”, но ето че се задава нов силен републикански лидер в лицето на Доналд Тръмп, който така ще се оправи с Путин, че Кремъл ще плаче след няколко месеца за техния приятел Барак Обама който ги остави да се качат на масата, вместо да си седят долу където им е мястото.
Благодаря за тази статия с аналогия Сирия- Ливан! – Корено различно от това на “специалист по Близкия изток”: Висшата класа на Ливан била християнска и проевропейска, но бързо размножаващата се мюсулманска общност си поискала власта… / Бог да го прости!/.
Към Иво Инджев
Фотографията действително е иконична, както и останалите фотографии от този, и от предишните периоди на военната кореспонденция. Не съжалявайте, че не сте снимали. Поради някаква инерция, под ‘образ’ все още се разбира нещо ‘визуално’. Останалата част от конституиращите образа съдържания: миризмa, звук, тактилни усещания и т.н. са недогледани. Става семантично привлекателно, като се замислим и върху това, че възприеманият образ не е образ сам по себе си; във възприятието му се навързват съдържания от други образи.
Имам граждански опит с една (малка) експлозия в Израел. Миризмата е неотделима от образа, както и по-различния окомер. Имах някаква дистанция, бях и в кола, но страхът не може да опази всички лозя на света. Не исках да снимам експлозията. Снимах това, което се случва в близост, но в противоположна посока. То не беше събитийно, не беше поразено буквално. Но конвулсивно всичко се сви; психологическият ‘ефект’ беше наличен и там.
Без да се чете като комплимент, използвам случая, за да посоча очевидното: Вие имате чувствителността и културата (Сия би казала – клавиатурата) да изграждате силни образи с думи, те носят И визуални съдържания.
Днес, така наречените ‘war artists’ ни атакуват ежесекундно с визуален материал, но тази свръх-продукция рядко има въздействие върху аудиторията. Една ирландска журналистка шеговито каза: ‘The demands of digital media are turning us into almost camera legs’.
Питам се, защо тази статия няма да бъде на страниците на някой от многотиражните вестници у нас? И знам, че това е въпрос, на който се отговаря с въпрос.
Въпросът е “Защо”, отговорът – “КОЙ”.
Вижте на какъв потресаващ диалог попаднах в руска мрежа.
А. Три официально признанных трупа,600 миллионов долларов выброшены из бюджета России,ИГИЛ как было так и есть,Асад готовится к переезду в Подмосковье,Турция из партнера превратилась в заклятого врага,ну и тысячи жертв среди граждан Сирии.Сирийская кампания Путина удалась.
Б. вас это правда так беспокоит?
А. Меня по правде только беспокоит победит ли на Евровидение Сергей Лазарев.Я из города Влалимира.В первой поликлинике на моем участке нет терапевта,мало платят.Поэтому я каждый раз платил терапевту по 2000 рублей за осмотр мамы.Деффицит бюджета Владимира 1 миллиард рублей.Из-за этого 25 октября в 300-тысячном городе дежурила всего одна машина реанимации и на вызов маме эта реанимация приехала только через полтора часа.Мама умерла.Но я идиот и поэтому меня волнует только -победит ли Сергей Лазарев.
Здесь же – захотел царь, послал войска ни Изюмский шлях крымского хана воевать. Захотел – не послал.
И вот приходит человек вечером домой, открывает фейсбук, а тут – опа! – «Путин приказал начать вывод войск из Сирии. По его словам, задача, которую он ставил перед армией, «в целом выполнена».
И ведь, главное, ничего даже с утра еще и не предвещало…
А вечером – х*як – Манька! А мы войну в Сирии выиграли!
Где воевали… Каких целей достигли… Сколько убили… Кого убили… Сколько потеряли… На фиг входили… На фиг выходим…
А хрен его знает, товарищ прапорщик.
Блд, пдц какой-то нхуй.
С победой, товарищи.
Андрей Бабченко
@КИРКОР-е,
чини ми се, че си зле осведомен относно DT!
Interesna statia v Reuters po temata: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/03/15/why-and-how-russia-won-in-syria/
@ Georgi Nikolov
Действително, потресаващ диалог!
@ Стою
Доста деликатен сте към Киркор.
Като стана дума, видяхте ли одата DT на вещицата Дугин? http://russia-insider.com/en/politics/russian-geopolitician-trump-real-america/ri13152
И една фотография, на вниманието на Киркор: http://www.thedailybeast.com/articles/2016/03/14/russia-hearts-donald-trump.html
Г-н Инджев,
Благодаря Ви за статията с която ме осветлихте по въпроси отнасящи се до Ливан.Още повече,че работих известно време с ливанци/маронити/по пускане на нов завод в България.
Присъединявам се към Стамбо,че вашето място е във Външно министерство-най малкото като експерт.
Обръщам се към Р.Кънев и Даниел Митов,които имат дълг към нашата част от обществото ни да използуват знаещите и можещите за
нуждите на България.
Стига вече с чукове,сърпове,Тома Томовци и *тъпанарковци* сме стаяли в калта.
България ще бъде друга ,по привлекателна,ако се използуват такива като Вас.
Няма да спря да го повтарям.
Знам,че Р.Кънев чете блога и се съобразява/последно беше за Савченко/ с предложенията.
На него се надявам.
Скъпи Еveryone else,
Благодаря за добрите думи, от мен ни най-малко незаслужени! Но Роланд Барт и Сюзън Зонтаг (оставям левичарството й) ще ти завиждат от отвъдното за този фрагмент на фотографска тема.
Г-н Инджев, изключително интересна статия, при това разказана от свидетел на случилото се.
Позволявам си една дребна корекция – март 1984 не е преди 24 години, а преди 32.
Мнозина световни коментатори се дивят от факта ,че Путин
е разпоредил завръщането в Русия на по-голямата част от контингента командирован в Сирия.Мотивите:успешно завършената задача за…..подкрепа на Асад.Точка!Въпросните коментатори,включително българските,не акцентираха/това което прави г-н Инджев в коментара си/,че основният мотив бе преди всичко ЛИКВИДИРАНЕ НА ИДИЛ!Точка!Да,ама не,/както казваше покойният П.Бочаров/:оказа се ,че целта е била подкрепяне на Асад.До колко стореното е успешно,може да се види от репортажите на разрушения прекрасен град Алепо,който съм имал щастието да посещавам многократно ,когато работех като инженер в Сирия.И още.При обявяване решението на Путин за изтегляне от Сирия,бе показана срещата -съвещание на последния с министрите на външните работи и отбраната.И веднага възниква въпроса :в същност това изтегляне не напомня ли позорното напускане на Афганистан от СССР.С други думи,дали пък горчивия афганистански опит не е маркера ,за смяна на политиката на Путин,ежедневно изпразняща държавната хазна с милиони долари,без гаранции за краен успех?!!Мисля си,че ТУКА Е ЗАРОВЕНО КУЧЕТО!
А може би Путин защитава Асад и защото не му харесва примера от Либия. Там вече има международно признато и подкрепено с каквото трябва правителство под формата на някаква опозиционна коалиция, с участието на избягалите от самия режим висши управленци, преминали на страната на бунтовниците преди вълната на ислямския екстремизъм!
Добър анализ и коментари от които научаваме доста интересни факти.
И наистина прогнозите са трудни но извода е един и същ всеки път, там където стъпи съветския ботуш само разруха и тероризъм оставя.
Много добър анализ. А препратките към Ливан наистина са много добро попадение от човек, видял това с очите си! Удоволствие е да се чете истинска журналистика!