Бокова и Боко, двете лица на евразийския евроатлантизъм

Днес ни информираха, че кампанията за (не)избирането на Ирина Бокова на поста Генерален секретар на ООН ще ни струва 106 000 лева. Това са джобни за нея – тя самата се похвали каква огромна заплата взима, за да се опита да оправдае придобиването на собственост за милиони в Ню Йорк.

https://bivol.bg/bokova-real-estate-lpny.html

Имам само един въпрос: ако България участва с държавни пари в търг с предизвестен неуспех, но вложената сума по дефиниция не се връща, това как се нарича? Не е ли престъпление ( престъпна небрежност, разхищение на обществен ресурс и т.н.)?

Нима българската дипломация не знае това, което е ясно и на моя милост- че Бокова няма да получи необходимото консенсусно съгласие на страните от Съвета за сигурност, без което кандидатурата й не може да се придвижи на следващия етап от кампанията? Или някой си прави илюзията, че кандидатурата на Бокова може да бъде изтъргувана с някоя от Великите сили като на български търг за обществена поръчка?

Апропо, за протокола: следете китайската нишка в този сюжет. Пекин е по-голям крепител на московската кандидатура Бокова от самите московци. Това не се вижда с „просто око” на повърхността, но е известно на посветените в задкулисните интриги дейци на патриотарската кампания, която внушава колко голяма българка е Бокова ( може би най-голямата след Доган, според тяхната класация, в която пресечната опорна точка е ставащото на Червеният площад- от тази гледна точка те са годни за кандидат-президентска двойка).  Вижте например как гордият със слугуването си на Живков негов ординарец Костадин Чакъров препоръчва днес българските комунисти да се запишат в …китайската компартия ( бидейки едновременно членове на “Атака”!) http://www.faktor.bg/novini/balgariya/69807-bivsh-savetnik-na-tato-zove-levite-da-se-preleyat-v-ataka.html

Някой от защитниците на патриотарската теза, че трябва да опитаме с Бокова заради престижа и рекламата, ще каже, че инвестицията си струва за популяризирането на страната ни, излъчила обсъждан в световните медии кандидат за престижен международен пост. Това звучи като парафраза на тъпата дефиниция, според която нямало лоша реклама, измислена от безогледни циници, за които единственото важно нещо е да се прочуят с каквото и да било.

Когато неизбежното се случи и всички разберат, че неуспехът с този опит за злополучна реклама е бил предизвестен, може да се окаже обаче, че всъщност Борисов, който пусна по течението руската кандидатура Бокова, е дал зелена светлина за червена политическа реклама. Макар да е малко вероятно Бокова да се откаже от питомното ЮНЕСКО заради дивото мизеруване като (евентуален) президент на бедната си родина, все пак поне на теория стои въпросът: ще понесе ли Борисов отговорността, ако тя все пак по някакви ( пак руски) съображения се реши да използва държавно заплатения трамплин на стойност 106 000 лева за партийно-предизборни цели?

Повтарям, заради бедняшкия доход на български президент Бокова едва ли ще изостави ЮНЕСКО. Защо изобщо питам ли при това положение? Не е заради нея. А е заради това, че Борисов трябва да бъде питан по каква логика „балансира” все така, че клони наляво и към преминаване на червено през светофарите на историческо-идеологическата логика.

Само три от номинациите за важни международни постове, зависещи от Борисов, са достатъчна илюстрация за моето твърдение.

1. Тъмночервеният бивш депутат от БСП съдия Арабаджиев , два мандата от квотата на България в Съда на Европейския съюз в Люксембург- вторият от 2011 г. дължи изцяло на Борисов.
2. Мая Манолова, най-агресивният червен критик на Борисов в сегашното Народното събрание- назначена на практика по негова заповед за Омбудсман в работилницата за изграждане на общонационален престиж чрез играта на обществен защитник на онеправданите в България.
3. Ирина Бокова, дългогодишно острие на червената традиция в соцдипломацията от най-близкото обкръжение на Луканов и Виденов, разконспирирана от авторитетни западни издания ( британското сп.” Икономист”, американския в. „Уолстрийт джърнъл” и т.н.) като очевидна кандидатура на Москва- легитимирана в крайна сметка пак от Борисов.

Това са трима от знайните герои на лицемерното „дясно” заиграване на Борисов с левите в България, които не случайно го припознават за свой ( видно от високата му популярност сред част от избирателите на БСП, според социологическите проучвания).

Достоен е за припомняне и покритият с пепелта на услужливата медийна забрава казус с назначаването на Румяна Желева за външен министър ( за почуда на западните дипломати, с които съм разговарял през 2009 г.- почудата им от приземилата се от нищото Желева получи завършен вид при провала й като номинация на Борисов за български еврокомисар година по-късно). Както се оказа ( според източници, на които имам доверие) тя е била „спусната” на Борисов от руския олигарх номер едно в българската икономика Валентин Златев.

Доста по-успешна къртица на червено-московската подмолна игра срещу България е и посланикът в Москва Бойко Коцев, толериран от всевластния в България премиер. Коцев се оказва непоклатим на поста си поради покровителството на Кремъл, срещу което Борисов , дори и да му се беше приискало, явно не смее дума да каже.

Списъкът от подобни случаи е безкраен, а казачокът с Бокова, който ни представят като виенски валс, е още един повод да си припомним за абсурда на евразийския евроатлантизъм, който управлява България без особено да крие истинската си физиономия от 15 години насам.